На Патрик, Фреди и Шон следващото поколение, които се запалиха по компютрите още докато бяха в памперси, а сега се борят с каратето
Изтегляне 4.21 Mb.
|
| Отгледан в общество, където освен ролята на майка-наставник, мъжете и жените се ползваха с абсолютно равенство (Федерацията, например, не обръщаше внимание на половете при постройката на обществени тоалетни и бани), Стив не беше свикнал жените да приемат спокойно по-ниското си положение на къщовница.
Първоначално се смущаваше от това, но примитивният мютски начин на живот донесе със себе си куп домакински задължения, които като се има предвид възпитанието му на трекер, предпочиташе да не извършва. Във Федерацията, където всичко бе строго организирано, отоплението идваше през шахти, винаги имаше на разположение топла храна, имаше течаща вода, а единствените форми на живот, мърдащи из чаршафите, имаха по два крака. Тук на повърхността, трябваше всеки ден да мислят за основните си нужди. Това включваше и място, където да освободиш червата си. Като се изключи последното, Найт-Фивър се грижеше за всичко останало. Стив не проумяваше защо го прави, но се възхищаваше на предаността й, затова показваше по всячески начин признанието си, освен по онзи, по който наистина можеше напълно да задоволи Найт-Фивър. — Кадилак пита дали ще говориш с него. — Сам ли е? — Да.
— Кажи му, че ей сега ще дойда. Тъй като беше наясно за последното им стълкновение, когато почти извадиха ножовете, Найт-Фивър застана отвън до входа на колибата. Всички, излизащи от ниските колиби, трябваше да се наведат ниско или да се промушат на ръце и колене, и в този кратък момент не можеха да се защитават от нападатели. Такива атаки се случваха рядко, но не бяха немислими. В конкретния случай Стив не се нуждаеше от защитата на мускулестите й ръце. Кадилак, който бе добре запознат с мютския език на тялото, се беше отдръпнал дипломатично няколко крачки назад и когато Стив се появи, той вдигна ръце, събрал длани, след което ги протегна към съперника си — поздравът с отворени длани представляваше знак за мир. Стив пристъпи към него и двамата си размениха ритуалните прегръдки и ръкостискания, използвани от воините. — Може би не бях справедлив към теб — каза Кадилак с привидно истинско съжаление. Стив отвърна с разбираща усмивка.
— Можем ли да поговорим? — Разбира се, влизай…
Стив погледна въпросително Кадилак и каза: — Не. Върви при сестрите си до огъня и чакай да те повикам. Найт-Фивър кимна послушно. Лицето й грееше заради кратката усмивка на Стив, когато очите им се срещнаха. Изумително е, рече си Стив, как някои хора реагират и на най-малкия жест на добрина и привързаност. Ако вълчицата имаше опашка, щеше да я размахва бясно, точно като Бар. Споменът за внезапната смърт на вълчето от ръцете на Малоун се стрелна в ума на Стив и остави след себе си горчив привкус. Седнал на постелките за разговори в колибата, Стив наблюдаваше как Кадилак се взира в пламъците на огъня и чакаше. Все така извърнал очи, Кадилак каза: — Прав си. Боя се, че няма да ме последват. — А не би трябвало. Нали чу какво каза Осъм-Уелз на племенното събрание. Старецът те посочи за свой наследник и ги закле да се вслушват в думите ти. Вярно, че е трудно да го задминеш, но трябва да го послушаме и да действаме според думите му. Кадилас се извърна към Стив:
— Никой не е казвал, че ще е просто! — Брикман, поне веднъж млъкни и ме чуй. И помни, че знам всичко, което и ти за ешелоните. Нито ти, нито аз знаем какво кроят Малоун и главорезите му на борда на Ред Ривър. А от това, което каза досега, природената ти сестра също си няма представа. Може би ще използва тази нейна нова сила и ще ни помогне, но всъщност тя все още не я е изпробвала. Тези халюцинации, например — може ли да ги прилага избирателно? Няма да ни е от голяма полза, ако и добрите, и лошите попаднат в един и същ кошмар.
— Което пък поставя още една въпросителна относно операцията, а ние имаме нужда от отговори. — Той вдигна ръце, за да прекъсне отговора на Стив. — Окей, окей, може и да успее да ни помогне. Но ти не си даваш сметка за самия размер на проблема. Самите физически измерения на ешелона, броя на хората в него и оръжията им — особено системите за защита. — Имаш предвид парните струи… — И останалото. Малоун смяташе, че разговаря с някакъв малоумник, но ето какъв план ми пробута. Сто от нашите — петдесет ренегати и петдесет мюти, включително ти, Мистър Сноу и аз, преоблечени в пионерските униформи, които заграбихме, ще се правим, че ни гони голяма хайка мюти. — Малоун ли ще се заеме с радио трафика? — Да… ето как ще стане. Когато светлината започне да намалява, той ще прати сигнал за помощ и ще се придвижим към Ред Ривър… — Кой ще спусне рампата? Кадилак сви гневно устни: — Брикман, аз ли разказвам плана или ти? — Извинявай, моля продължи. — Ешелонът ще открие огън. Преследващите мюти ще се снишат и ще се покрият из храсталаците. Ние изтичваме по рампата — като всички носим цветни ленти на ръкавите, за да се познаем помежду си, и после, като стигнем върха, се разделяме на три групи. Едната ще държи рампата и непосредствения район около нея на долната палуба, другите две ще продължат към средната и горната палуба и ще започнат да стрелят, за да си пробият път до предницата и задницата на влака. Малоун ще завземе контрола на рампата, така че да остане спусната и ще деактивира операционната система, която захранва с пара машините под вагоните. — Ами Мистър Сноу? — Това не е решено още. Казах на Малоун, че той ще направи каквото сметне за необходимо спрямо ситуацията. Очевидно няма да призовава бури вътре в ешелона… — Не че е лоша идея… — Може би. Но тъй като е мъртъв, няма как да ни помогне. Ще ми позволиш ли да продължа или не? — Целият съм слух. — Незабавната ни цел е да завземем два цели вагона, така че да спуснем втора рампа и да се промъкнем през вратите към съседните вагони. Веднага щом го постигнем, една група ще мине през горните люкове и ще се качи на покрива, откъдето ще изпрати зелени сигнални ракети — този сигнал ще накара останалото племе да се покаже и да нападне влака. Тъй като парните стури ще са деактивирани, ще се втурнат по рампите и… — И сбогом, Ред Ривър. — Малоун иска да повярваме в това — рече Кадилак. — Сега открий очевидното несъответствие. — Ами, освен основния проблем как сто мъже — петдесет от които ще се бият в напълно непознато обкръжение — ще надвият цял батальон… — Не, това е очевидно. Нали за това ни трябва Стария. — Сега пък ти ме прекъсваш! — извика Стив. Кадилак му махна да продължи.
— Има прекъсвач на панела от двете страни на върха на рампата. Основната му функция е да подсигури преминаването на войниците. Когато началника на рампата получи разрешение, натиска бутона «СТОП ПАРА» и той светва, за да потвърди, че машините под дадения вагон са спрени. — Това добре, но ще имаме проблеми с покрива. Можеш да се качиш отгоре, при условие, че можеш да се справиш с аварийните люкове, но хората ти няма да стоят дълго горе. Предния и задния команден вагон имат досални кули с шест-цевни 20-милиметрови оръдия Вулкан на двата края на покрива. Няма да успееш да ги събориш, освен ако не влезеш и в двата командни вагона, а няма как да го направим само със сто души, разделени на три групи. И без друго сме десет на един. Нямаме достатъчно хора да удържат и трите палуби, и всяко стълбище. Само ще ни заобиколят отзад. — Именно. А другата нарочна грешка? Стив се засмя:
— Просто отговори на въпроса, Брикман. — Дори да се качим на влака, да завземем двата вагона, да свалим втора рампа и да включим Мистър Сноу в програмата, пак няма да можем да превземем Ред Ривър. — Защо?
— Защото двата края на ешелона могат да работят независимо един от друг! Всичко, което се иска от командира, е да активира запечатването на вратите от двете страни на нашите два вагона, да откачи предната и задната секция на влака и да ги пусне. Ще ни хванат като мишки в капан! — Значи, за да имаме някакъв шанс, трябва най-напред да обездвижим и двата командни вагона… — Аха. Но няма как да им спуснеш гумите с арбалет или пушка. — Наясно съм с това. — Има и друг проблем. Дори да обездвижиш влака, да събориш дорсалните кули и да задържиш двата вагона достатъчно дълго, че да се качиш на покрива и да изстреляш зелените ракети, как останалите от племето ще се качат на борда? Нали всички странични оръдия ще работят, а вероятно и парните машини. Ще направят М'Колите на парчета! — Но нали ще е по здрач? — Стрелците разполагат с инфрачервени визьори! А твоите хора ще се скупчат около двете рампи. — Оръдията… всички ли се захранват с въздух? — Не. Двайсет и четирийсет милиметровите оръдия Вулкан използват така наречените безгилзови амуниции. Зарядът при затворена задна част на оръдието изкарва патрона през цевта. Като ракета, само че по-различно. — Но кулите са на електричество… — Да, използват електрически мотори за хоризонтално насочване. — А шест-цевните, които се въртят… — Се захранват от елекрически мотор… — Значи, ако няма електричество, не могат да стрелят… — Точно така. — Разбирам… значи, ако успеем за обездвижим командните вагони, така че ешелона да се не разцепи, и ако успеем да прекъснем подаването на пара и електричество, докато се качваме по първата рампа, имаме някакъв шанс. — Малък шанс — призна Стив и се засмя. — Мислех, че си търсиш причини да не нападаш влака. Кадилак махна уморено с ръка. — Знаех си, че не може да е толкова просто, колкото го изкара Малоун. Исках да го чуя от теб. — Значи наистина е било тест! Мамка му, Кади! Какво още трябва да сторя, за да ти докажа лоялността си? — Не знам. Въпреки всичко, което направи, има… нещо в теб, което не се връзва. — И какво е то, за бога? — Е, знам че съм летописец, но е трудно да се опише. Понякога все едно в теб живеят двама души. Единият сякаш иска да ни помогне, а другият работи за Федерацията. — Искаш да кажеш, преструва се, че работи за Федерацията. — Това наричам добрата ти половина. Мисля, че другата наистина иска да работи за тях. От друга страна, може да допускам личните ми чувства да замъглят преценката ми. — Кадилак сви рамене — Времето ще покаже. — Ако ще действаме, по-добре да се захващаме отсега — сопна се Стив. — Щото взе адски да ми писва от цялото това анализиране на характера ми! Ако не желаеш да нападаш Ред Ривър, кажи ми го сега и да спрем да го увъртаме! Малоун може да каже на Майка, че не сме успели да измислим план. Аз ще направя, както ти казах по-рано — ще се върна във Федерацията с Клиъруотър и Роз и ще се опитам да ги измъкна по някакъв друг начин. — Не казвам, че няма да атакуваме Ред Ривър. — Тогава, какво по дяволите, казваш всъщност? Кадилак също бе на предела на търпението си:
— Естествено. Дори и аз се сетих да това. — Шестте седмици, които поиска, изминаха преди две седмици. Комитетът по посрещането на Ред Ривър разполагаха с достатъчно време да отработят действията си. — Да, но… — Стив стисна юмрук във въздуха, за да изрази безсилието си. — Всичко това се реши, след като се присъединих към теб и Малоун. Знам, че целта на занятието беше да заловим теб и Мистър Сноу, но не знам нищо друго, освен това. — Не съвсем… — Какво имаш предвид? — Природената ти сестра е член на ударната група, която се грижи за Клиъруотър. Тя не може да не знае нещо. Не мислиш ли, че трябва да се свържеш с нея? — Мога да опитам. Но не мисля, че ще е от голяма полза. — Защо? — Защото Карлстром, човекът, който ръководи моя отряд, не е от вчера. Докато не му поднеса Мистър Сноу и теб, над мен ще виси голяма въпросителна. Въпреки че тя е по-добра в това от мен, те знаят, че двамата с Роз можем да си комуникираме. Което означава, че всичко, което й кажат, може да стигне до мен. Ако имат съмнения относно моята лоялност, ще й дадат грешна информация — все неща, които искат ти да научиш. Кадилак го изгледа смаяно: — Но ако ще играеш роля в залавянето ни, не е ли по-добре да знаеш какво ще стане? — Да. Казаха, че Малоун ще ме светне, точно преди атаката. — Значи, Малоун знае. — Може би. Когато се опитах да го разпитам, той каза, че заповедите му са да ви закара с Мистър Сноу и останалите до върха на рампата. Оттам екипажът на Ред Ривър ще вземе необходимите мерки, за да отбият атаката. — Но не се изпусна за нищо, което биха могли да…? — Не.
— А ако го накараме да проговори насила? — Да го изтезаваме? — Стив сви рамене — Можеш да опиташ, но не мисля, че ще изкопчиш нещо от него. Агентите в рискови станции, като Малоун, научават само най-необходимото. По този начин, ако ги разкрият, не могат да застрашат цялата операция. Сега беше ред на Кадилак да се почувства безсилен. — Скъпа Небесна Майко! Трябва да има някакъв начин да разберем какво са замислили! — Ще се опитам да се свържа с Роз. Може да е открила начин да влезе и в техните глави, не само в моята. Но може би трябва да започнем да гледаме на нещата от различен ъгъл. — Какъв например? — попита Кадилак подозрително. — Ами, вместо да се чудим какво ще направят другите, трябва да се занимаем със самите нас. Да поемем инициативата. Да им разклатим лодката, така да се каже. — Да, бе. И как? — Вече сме започнали. Те са се подготвили да се изправят срещу най-могъщия повелител на Плейнфолк — а сега Малоун ще им докладва, че Старият няма да се появи. — Стив разпери ръце. — И тъй като само ти остана да ръководиш племето, ще си помислят, че ще ни победят лесно. — Е, много ти благодаря. И? — Виж, това е само идея, но бихме могли да започнем, като елиминираме Малоун и ренегатите му. Когато започнем да се изкачваме по рампата, трябва да вземем сто наистина доверени мъже. Какъв е смисълът да го правим с петдесет човека, на които не смеем да обърнем гръб? Кадилак се намръщи. — Но ти каза, че участието на Малоун е жизненоважно за успеха на спасителната операция! — И все още е — но само докато нагласим всичко, както трябва. Ако успеем да измислим спасителен план с голям шанс за победа, трябва да го премахнем точно преди да се втурнем към Ред Ривър. Това е най-добрия момент да направим размяната. Ще сме на борда, преди да са се освестили. — Стив забеляза въпросителния поглед на Кадилак. — Всичко е наред, не дължа нищо на Малоун. — Но другите ренегати… — Там е работата. Те не са истински ренегати. — Да не мислиш, че всички са агенти под прикритие? — Не, само някои. Но какво значение има? Кристофър! Говорим за седемдесет-осемдесет нарушители с нулеви шансове за оцеляване. Нищо работа в сравнение с броя на твоите хора, които загинаха, за да спасят Ши-Карго! Ако не ги убиеш ти, някое друго племе или отряд пионери ще им види сметката. При положение, че търговския пост е затворен завинаги, те нямат никаква стойност! — Да, но това са собствените ти хора! — Ако един генерал мислеше така, никога нямаше да изпраща хората си в битка. Нали искаш да спасиш Клиъруотър? — Да! — Тогава, като му дойде времето, ще направя необходимото — каза Стив. Но преди това да се случи, трябва да спечелиш племето на своя страна — трябва да са твърдо зад гърба ти. — Не ми напомняй — Кадилак въздъхна тежко. — Ех, само Старецът да не беше умрял на връщане от търговския пост… — Мм, даа — каза Стив — Колко необмислено от негова страна. — Нямах това предвид! Ако беше умрял тук, можеше да успее да каже на племето да ме приемат за лидер и да ми вярват, както вярваха на него! Стив помисли малко и рече: — Той още може да го каже. Кадилак изглеждаше объркан. — Освен че си прорицател, ти имаш и друга дарба, която някои хора биха могли да възприемат като магическа. Дарба, която ни спаси живота на кораба с колела. — Стив поспря, но Кадилак все още не схващаше. — Твоята мимикрия. Нека духът на Мистър Сноу говори чрез теб. Ако го направиш както трябва, ще ги опитомиш напълно. — Това е чудесна идея.. — Да, така си е.
***
Кадилак вече беше официално признат от племенните старейшини като летописец, но церемонията бе помрачена от шока от смъртта на Мистър Сноу — точно както той, бидейки чирак на Стария, от дете беше засенчван от могъщото присъствие на учителя си. Кадилак виждаше, че племето усеща как се е оказало с маймунката, а не с латернаджията. Той трябваше да промени представата им за него и знаеше, че това може би ще е единственият му шанс. Той се огледа из полукръга от лица в очакване, осветени от лумналите пламъци на огромната клада. Из въздуха се носеше сладката миризма на борова смола. Зад него се вихреха оранжеви искрици като миниатюрни съзвездия, пометени от въздуха към небето. Стив, разположен в средата на третата редица, слушаше със затаен дъх как младият мют започва речта си. Ако Кадилак се провалеше, Стив знаеше, че може да си събира багажа и да си потегля за вкъщи. Кадилак с изненада установи, че предишната му нервност се е изпарила. Той бавно крачеше покрай първата редица, а погледът му се стрелкаше напред-назад с онзи леко неодобрителен вид на генерал при посещение на войска, която не е съвсем изрядна. Съжаляваше единствено, че я няма Клиъруотър да види дебюта му на главно действащо лице. Той се върна в центъра и започна: — Оглеждам се и виждам, че очите ви, както и моите, са пълни с горчиви сълзи и знам, че сърцата ви са обхванати от същата тъга, а в умовете ни е гравиран образа на един мъж, чието име е на устните на всички… — Ойййй-йеееее… — изстена племето. — Мистър Сноу! Повелителят на бурите! Повелител и летописец на М'Колите, първото племе на Ши-Карго! Чиито могъщи сили подкрепяха ръцете на нашите воини, чиито мъдри съвети ръководеха нашите старейшини през лошите моменти, когато величието, което нашата съдба е предрекла, се отдалечаваше от досега ни! — Ойййй-йееее… — Смъртта му, оттеглянето му от този свят остави огромна празнина в умовете ни. Защото той се въздигаше над нас като гиганстко дърво на голите полета на битието. Дърво с дълбоки корени, което ни даваше подслон и ни даряваше с сили. От устните му се лееха огнени песни, възхваляващи мъжеството на нашите войни — млади и стари, историята на Плейнфолк чак от Войната на Хилядата Слънца, и истории за старото време преди нея. — Ойййй-йееее… — Това беше неговият дар за мен! Дивните му разкази, мъдростта му, познанията му за този свят и онези отвъд сега се пазят в мен! Неговата воля сега заздравява моята решителност! Духът му, освободен от оковите на тялото, ме обгръща! Влиза в мен със всяка глътка въздух! Обладава ме напълно!
— Каква банда нещастници! О, мила Небесна Майко! Нима това завещах на моя наследник? Да не би гръбнаците ви да се стопиха в момента, в който стъпих отвъд този свят? Чудесна награда за труда ми! Нима всяка моя изречена дума е била напразно разхищение на въздух? Ако е така, изтрийте сълзите си! Не вие, а аз ще плача за вас, които седите треперещи като изгубени деца в мрачна гора, чакащи да ги изядат вълците! Стив плесна с ръце от възхищение. Кадилак може и да беше голям тъпанар, но когато искаше, можеше да постигне чудеса. — Нима ще спрете с огнените песни, защото не съм тук да вложа смелите ви дела в думи? Нима прословутата смелост на М'Кол издъхва, защото силата ми си отиде с мен? Нима в трудните моменти съм давал сили на някакви сенки? Нима сте смели колкото барабонките, залепени за опашката на бизон? Нима ще изпаднете в страхлив ступор, когато повече от всякога се нуждаем от герои? — НЕ! — изрева племето. — Не? — Кадилак подръпна въображаемата си брада, докато крачеше напред-назад. — Колко дързък и бърз е отговорът ви! Да, вие сте достатъчно смели, когато се криете в сенките, а гласовете ви се наслагват един върху друг , така че да не знаем кой говори истината. Сега Кадилак носи моята мантия! Знанието ми за всички неща е предадено на него. Вие го поставихте на мястото ми, а сега отказвате да го последвате срещу желязната змия! — Той е твърде млад! — извика глас в тъмнината. — Той няма достойнството!
— Да, но той не притежава силата! — протестира нечий друг глас. — Клиъруотър има силата! Ето защо той иска да я освободи от корема на змията! Нима той не притежава дарбата на прорицанието? Не е ли запознат с обичаите на земните червеи и мъртвешките лица? Че той дори говори страховития им език! Той е смел, точно колкото мен и знае дори повече от мен! Кадилак, Клиъруотър и облачния воин са сред Избраните! Те даряват М'Колите с присъствието си, защото ние — измежду всички Ши-Карго — сме предпочетени от Талисмана! Нека всеки мъж, жена и дете повтори клетвата си тук и сега! Нека дойдат един по един и да кажат дали ще се борят с Кадилак срещу желязната змия и така да станат първите, нанесли мощен удар от името на Плейнфолк! Не го правете, за да почетете паметта ми, а за да възхвалите него! Него, когото аз обичах и отгледах като мое собствено дете, кръв от кръвта ми! Племенни братя! Племенни сестри! Поставете живота си в ръцете му, както го поставяхте в моите и аз се заклевам, че всеки един от вас ще ме открие, ако се нуждае от моята подкрепа! Силата, дарена ми от Талисмана, ще достигне до вас отвъд булото на онзи свят!
— Какво ще кажете? Готови ли сте да застанете до мен? Цялото племе скочи на крака в бурна радост. Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 4.21 Mb. Сподели с приятели:
|