На Патрик, Фреди и Шон следващото поколение, които се запалиха по компютрите още докато бяха в памперси, а сега се борят с каратето
Изтегляне 4.21 Mb.
|
| — Хеейй-йяяяя! Хеейй-йяяяя! ХЕЕЙЙ-ЙЯЯЯЯ!
След известно време, когато Кадилак успя да се изтръгне от прегръдките на възхитените си последователи, той се приближи до колибата на Стив и откри съперника си да седи отвън, вторачен в малък огън. През полу-повдигната кожа на вратата той зърна главата на Найт-Фивър. Останалата част от голото й тяло беше завито с кожите за спане. Като се има предвид общото ликуващо настроение, тя се надяваше довечера да й излезе късмета. Стив вдигна поглед. Лицето на Кадилак грееше от удоволствие. Мютът седна срещу него и кръстоса крака в същата поза. — Как се справих? — Доста добре… — Само това ли ще кажеш? — За бога, Кади! Какво да ти кажа, което да не си чул вече милион пъти? — Да, да, знам. Просто уважавам мнението ти. Имам предвид, че не е лесно човек да те впечатли. Стив въздъхна и вдигна ръце:
— Да, дори и аз сметнах, че се справих добре. — Ами гласа — всеки нюанс, всяка интонация… — Стив целуна връхчетата на пръстите си — Великолепно! — При това без никакви репетиции… — А, да, но въз основа на години внимателно наблюдение. И като прибавим и думите, които изрече…Омагьосващо, наистина. — О, наистина ли мислиш така? Трябва да се спра, рече си Стив, иначе ще взема да повърна. — Дали мисля така? Убеден съм! Наблюдавах хората около мен. Поглъщаха всяка дума! Кадилак се опита да докара скромна усмивка, но се ухили най-самодоволно. — Да, като се съди по онова, което ми разказват всички, явно успях да ги убедя. Благодаря ти. — Той забеляза изненадата на Стив. — Това беше твоя идея. Стив сви рамене — Не е трудно да ти дойде идея. Да я превърнеш в действия — това е трудната част. И знаеш ли какво? — Слушам те. — Докато те гледах, ми дойде и друга идея. Можеш да се превъплатиш в Малоун. Кадилак се засмя:
Стив се поклони с подигравателно уважение: — Хубаво, че си с две крачки пред мен. Поне този път… — Да — отвърна Кадилак — и имам още едно предложение. Сега като видя как имитирам Стария… Стив изсумтя вътрешно. Кристо, от колко четки се нуждаеше този сополивко? — …защо не ме заведеш да видим истинския? Въпросът хвана Стив напълно неподготвен. — Ъъъ, какво да видим? — Истинският — повтори търпеливо Кадилак. — Старият. Не се опитвай да ме мотаеш, Брикман. Той си е жив и здрав, нали? — Как ти хрумна това? — Обмислих нещата. Отначало шокът ми пречеше. Значи, ето го, мъртъв пред очите ми, но част от мен не може да го приеме. Аз видях мястото на смъртта му в камъните! — Да, бе. Според теб, той трябваше да умре миналата година. — Опитвал ли си се някога да разчетеш камък? — извика Кадилак презрително. — Ако притежаваше дарбата, щеше да знаеш, че времето, по което ще се случи дадена случка, е най-трудното нещо за разгадаване! — Той се спря за момент, а после продължи — Как успя да ги излъже? — По-добре попитай него. — А телата са били разменени, когато го полагахме на Горното място. Кой остана да нахрани лешоядите? — Някакъв стар белобрад мъж, който умря при търговския пост. Увиха го в купчина плат и го провесиха на коня ми. — Да, помислих си, че ще е нещо такова. Доста умно. Мислиш ли, че Малоун се е хванал? — Естествено. Той никога не е срещал Мистър Сноу. — Така е. — Кадилак се взря в Стив и се усмихна. — Не можеш да понесеш, че съм прав, нали? Мразиш, когато дръпна напред. — Изобщо не е така — отвърна Стив. — Много по-добре е, отколкото да работиш с малоумник, който все пада с носа напред в купичката си с ориз. Кадилак пренебрегна намека за изгубените в пиене на саке нощи в Ни-Исан. — Не само съм виждал лобното място на Стария, ами съм бил два пъти там! Картините, които извлякох от камъка, са кристално ясни! Чак когато отново премислих всичко, картината се подреди в главата ми и всичко си дойде на мястото. Много жесток номер ми изигра! — Не аз го изиграх… Кадилак го прекъсна: — Не се тревожи, не те виня. Разбирам защо се е наложило да ме заблудиш. Трябваше да се докажа. Да си стъпя на краката. Нали това искаше Стареца? — Да — кимна Стив. — Тогава ме заведи при него. — Не мога. Ще трябва да помолиш Осъм-Уелз и Бостън-Бруин. Единствено те знаят къде се намира. Кадилак скочи на крака — Чудесно! Хайде да ги намерим. Имаме да обсъждаме важни неща. — Уоу! Я се поспри! Те го осведомяват за всичко, което става. Ако той пожелае да те види, ще разбереш. — Но.. Стив също се изправи. — Слушай, Кади. Когато и ако го видим, не се надявай твърде. Казват, че не му остава много. — Но му остава достатъчно, за да участва в една последна велика битка. — Онази, която видя в камъните ли? Кадилак отвърна с неохотно кимване. — Знаеш ли кой ще победи? Мютът поклати отрицателно глава, а очите му се наляха със сълзи. Каква ирония, помисли си Стив. Единственият човек, който може да ни спаси, лежи на прага на смъртта, а наследникът му убеди племето да го последва в самоубийствено нападение над ешелона, за да освободят някой, който може да умре, ако бъде спасен. Когато Кадилак го завари да се взира в огъня, Стив се опитваше да сложи живота си в ред. Малко преди това Роз се бе включила на личната им линия, за да му съобщи, че Клиъруотър не е достатъчно добре, за да бъде преместена от ешелона. Счупената й дясна бедрена кост беше внимателно наместена и фиксирана, но щеше да отнеме шест месеца, за да заздравее, обездвижена във високотехнологична метална шина. Ако не продължеше да получава доброто медицинско обслужване на Федерацията, щеше да е парализирана до края на живота си, а ако настъпеха усложнения — можеше да загуби крака си, а вероятно дори и живота си. Всичките му усилия досега, всичко, към което се беше стремил, беше отишло по дяволите… ДЕСЕТА ГЛАВА Мистър Сноу беше скрит в пещера, в която се влизаше през процепа на един стръмен зъбер в най-гъстата част на заобикалящата ги гора. Зигзагообразната форма на отвора не пропускаше светлината на огъня, който огряваше и топлеше вътрешността, така че никой случаен пътник не можеше да я види. Беше трудно да се открие, дори и човек да знаеше къде се намира. Входът беше замаскиран от натрупани върху тясната издатина шубраци и за да го достигнеш, трябваше да се покатериш по опасен деветдесетфутов склон. Дори боровете, скупчени като гигантски иглички на таралеж, се бореха да останат в изправено положение. Много от тях бяха загубили битката и стояха, килнати настрани. Други, чиито закърнели клони очевидно губеха в битката за въздушно пространство, бяха увяхнали тихо в прегръдките на по-силните си съседи. Но не всички паднали дървета се бяха предали — тук-там се виждаха борчета с хоризонтални стволове, извити под невъзможен десен ъгъл към слънцето. Веднага щом му каза точното местоположение, Кадилак се втурна по склона и изчезна в пещерата, изпреварил останалите с минута и нещо. — Как изобщо успяхте да го качите там? — попита Стив, когато стигна до издатината и подаде ръка на Осъм-Уелз. — С големи затруднения — едва си пое дъх старейшината. — Той откри пещерата още като момче — изхриптя Бостън-Бруин — А като младеж, все си водеше жени тук. — Осъм забеляза обърканото изражение на Стив — За порочни забавления. — Как, Мистър Сноу? — засмя се Стив. — Не е спирал — отвърна Бостън, вече успял да си поеме дъх. — Мак-Трък, Ролинг-Стоун и ние двамата все го покривахме. Осъм изхихика:
— Така е. Но както казват «Забраненият плод е най-сладък.» Бостън въздъхна, изпълнен с копнеж, и ги поведе към пещерата. За да стигнат до нея, трябваше да вървят на зигзаг между наклонените стени на скала, които на места се стесняваха до процепи с V-образна форма. Няколко ярда по-навътре стените се разширяваха и образуваха суха, почти овална камера с неравен, разделен на етажи под. Стените се съединяваха в тясна S-образна арка и така образуваха тавана на помещението, но надвисналите скални пластове не съвпадаха точно, създавайки няколко отдушника, през които излизаше димът от огъня. Мистър Сноу лежеше на горната издатина, облегнат в легло от кожи. Един удобен, постлан с меча кожа склон на отсрещната стена подпираше гърба му. От дясната му страна с кръстосани крака върху постелката за разговори седеше Кадилак, стиснал ръката на учителя си като изгубено дете, току-що открило родителите си. Двамата М'Колски старейшини подсилиха огъня, след което се настаниха до входа. — Поздрави, Старий — каза Стив. Мистър Сноу му посочи празната постелка от лявата страна на леглото. Движението на ръката му ясно показа колко е немощен физически. Гласът му бе по-силен от преди, но изричането на думите му костваше видимо усилие. — Седни там. Така ще мога да шляпна и двама ви през ушите, ако не се държите както трябва. Стив се смути: — Става въпрос за едно голямо недоразумение, Старий. — Все това повтаряш. И двамата имате още много да учите. Прекалено сте твърдоглави, твърде нетърпеливи, твърде себични и твърде млади! Уф! А трябва да работите рамо до рамо — да се стремите към хармония, вместо непрекъснато да се хващате за гушите! — Новините се разпространяват бързо… — засмя се Стив. — Лошите новини — винаги — изсумтя Мистър Сноу. — Мисля че и двамата с Кадилак осъзнахме грешките си — отвърна Стив, щедро поемайки част от вината, въпреки че беше убеден в своята невинност. — Е, нали казват, че ставали чудеса. Да се надяваме поне, че когато си тръгнете от тук, ще се погледнете с различни очи и поне малко ще сте помъдрели. — Мистър Сноу затвори очи и си пое дълбоко дъх. Явно се опитваше да събере нужната енергия, за да продължи. — Можеш ли да се изправиш, Старий? — попита Кадилак. — Да, мога, но си пазя силите за големия ден. — Добре тогава, да се захващаме за работа! — разведри се Кадилак — Ще атакуваме ли желязната змия? — Да, наистина това е едно от нещата, които трябва да обсъдим. — В такъв случай не си хаби силите — каза Стив. — Роз, природената ми сестра, се свърза с мен вчера. — Той хвърли поглед към Кадилак — Точно преди да дойдеш да ме видиш. Не можем да спасим Клиъруотър. Не е оздравяла достатъчно. Ще трябва да остане във влака и … — Той не можа да се насили да довърши изречението. Кадилак го стори вместо него: — … и ще я заведат във Федерацията? Стив кимна. Младият мют се втренчи невярващо в Стив с отворена уста и после избухна:
— Какво се опитваш да направиш — да изкараш мен виновен ли? — кресна Стив. — Ами нали на теб ти хрумна тази глупава идея! — Аха, разбирам. Сега, когато планът се провали, изведнъж се превърна в глупава идея, за която съм виновен единствено аз! Изумително! Ако бяхме успели, щеше да драпаш по гърбовете ни да се докопаш до всички заслуги! Очите на мистър Сноу пробляснаха сърдито. Той плясна през въздуха, кръстосвайки ръце като ножица. В този момент Стив и Кадилак почувстваха парене върху бузите си, което метна главите им към краката на Мистър Сноу. После той отново изправи ръце и замахна с опакото на ръцете си. Все едно парен чук удари двамата младежи в слънчевия сплит — ударът ги запрати назад към стените на пещерата. Неочакавният удар ги остави задъхани и замяни, а и малко уплашени. Клиъруотър беше използвала по подобен начин силата си, за да прекрати битката им с ножове. Двамата се изправиха на колене, но останаха там, където бяха паднали, треперещи от шока. — Следващия път няма да ви щадя — изръмжа Мистър Сноу. — Дявол да ви вземе и двамата! Поканих ви тук, за да разговарям с Избранниците, не да слушам дърленето на две чакалчета! Преди да поведете Плейнфолк към величие, трябва да се научите да се държите както подобава на онези, удостоени с чест от Талисмана! Каквото било-било! Сега единствено значение има какво ще става оттук нататък. Няма да позволя последните ми дни на земята да бъдат поругани от безспирното ви мрънкане и дребните ви дрязги, така че се стегнете! — Мистър Сноу посочи към постелките за разговор. Стив и Кадилак послушно се върнаха на местата си на четири крака, като лъвчета усетил камшика на своя дресьор. — Да оставим настрана въпроса за Клиъруотър и природената ти сестра за момент и да се фокусираме върху ешелона. Разполагате ли с план, който ще ни позволи да го превземем и задържим за няколко часа? — Още работим по този въпрос — отвърна Стив — Но вече започва да ми се изяснява. Много зависи дали Кадилак ще успее да убеди хората на борда на Ред Ривър, че е някой друг. Той остави на Кадилак да разясни основната им стратегия, след това каза: — Ред Ривър е костелив орех. Единственият ни шанс е да поемем инициативата и да ги объркаме. Предполагаемата ти смърт е стъпка в тази посока. — Ако повярват на това. — Че какво друго доказателство им е нужно? Роз ще им е казала, че аз вярвам, че си мъртъв. Но дори и да не ми се доверяват напълно, нали Малоун видя тялото и е докладвал, че племето е в дълбок траур. — Стив се засмя — Твоите племенни братя доста ще се разстроят, щом разберат, че си още жив. — Ще се занимаваме с това, като му дойде времето. Хайде, продължавай… — Решихме да се освободим от услугите на Малоун и ренегатите му — оповести Кадилак. — После аз ще изпратя фалшиви съобщения с неговия глас. — Аха, разбирам… Винаги съм смятал, че дарбата ти за мимикрия ще ни бъде от полза някой ден. Дано да се получи. — Вече се получи! — възкликна Кадилак. — Когато бяхме… Стив го прекъсна рязко: — Великолепно се справя, повярвай ми. Но нека се върнем на Малоун за момент. Можем да говорим за превъплъщенията ти друг път. Кадилак притихна, стиснал гневно устни. Стив игнорира наранения му поглед. — Решихме да се откажем от целия му план. Първоначално смятахме да елеминираме ренегатите и да качим сто мечки на борда, но това пак означаваше, че изкачването ни по рампата ще бъде идеална възможност за засада. Единствената изненада щеше да бъде обединените ни сили, вместо група, където половината от войниците биха обърнали пушки срещу останалите. — Щяхме да разполагаме и със силата на Стария. — Да, вярно — призна Стив. — Но екипажът на Ред Ривър пак щеше да е подготвен да отблъсне нападателите. Ролята ти на «Малоун» ще ги прилъже, че всичко си върви според плана. — Той се обърна към Мистър Сноу. — Само че няма да стане, както са го намислили. Трябва да сменим и момента, и естеството на атаката. Мистър Сноу кимна в съгласие. — Имаш предвид, да нападнем по-рано… — Да. И с различна дегизировка. Рампите пак ще трябва да се спуснат, защото това е единственият начин да проникнем от приземното ниво, но освен това, трябва да измислим съвсем нов подход.
— Освен това имат подкрепление от батальон пионери. Хиляда войника. Няма да изпратят всички в битка, но всички имат отлична подготовка. И всички ще са на борда на влака. Веднъж да те качим на борда и да те оставим да се развихриш, няма съмнение че ще постигнем целта си. Работата е там, че като почнеш да разхивряш земната магия… — … трябва много да внимавам да не нараня Роз и Клиъруотър. Да, сетих се за това — каза Мистър Сноу. — Чудесно. И освен основния елемент на изненадата, от която твоята поява е важна част, имаме и друго предимство. — И кое е то? — Освен че служат за попълване на провизиите, ешелоните са проектирани и за военни операции срещу мютите. Диваци — или поне те така си мислят — въоръжени с ножове, каменни чукове и арбалети. — И ренегати с пушки — допълни Кадилак. — Да, но освен шайката на Малоун, които са подставени лица в настоящата ситуация, никой ренегат няма да се осмели да нападне ешелон. Точно това ви казвам! Влаковете не са проектирани да устоят на трекерска атака! Имат си слабо място, както доказа и Кадилак миналата година. Още не съм измислил целия план, но знам точно как можем да отворим влака. Проблема е, че не разполагаме с експлозиви… Кадилак погледна замислено към Стив и Мистър Сноу и каза: — Разполагаме с кутия ПП180, шест пакета РХ, детонатори и таймери. Ще ни свършат ли работа? — Шегуваш ли се? — Стив прикри задоволството си, като повдигна небрежно рамене. — Ами да, все ще скалъпим нещо. — Той се ухили — Малоун се чудеше къде са се дянали боеприпасите. Добра работа! И ти много потаен се извъди! Кадилак прие комплимента с почтително кимване. — Учих се от майстори. — Помолих ви да работите заедно, не да си заформяте вечеринки за взаимни хвалебствия — сопна се мистър Сноу. — Ще станат ли нещата или не? — Вече разполагаме със средствата — отвърна Стив. — Сега остава да измислим начина. — Отлично. — И остава големия въпрос — Защо? — Какво «защо»? — Защо атакуваме Ред Ривър? Вече ви казах, че не можем да местим Клиъруотър. Какъв е смисълът да рискуваме живота на племето — ще погинат за нищо! — Не е точно така. Дори и да пощадим частта на желязната змия, където се намират Клиъруотър и природената ти сестра, пак ще можем да унищожим останалото и да съберем главите на хиляда земни червея!!! — Хаййй-яяяя… — извикаха двамата старейшини.
— Но на каква цена? — настоя той. Мистър Сноу избухна:
— Хаййй-яяяя! Този път Кадилак се приъсъедини към традиционния боен вик на старейшините. За негова изненада, Стив откри, че и собствените му устни се движат в синхрон с техните. Мистър Сноу притвори очи и притихна изтощен. Кадилак изрази на глас тревогата на Стив:
— Не… не… Искам да ви кажа още нещо… нещо, което трябва да знаете, преди да започне битката. — Мистър Сноу протегна ръка като слепец, намери пипнешком ръката на Стив, сграбчи я, сетне направи същото и с Кадилак. За умиращ човек хватката му бе изненадващо силна. — Слушай ме внимателно, Брикман. От дълго време знам, че Клиъруотър ще бъде отнета от земите на Плейнфолк. Точно затова ти беше изпратен при нас. Небесните Гласове ми прошепнаха за твоето пристигане, а Кадилак видя завръщането ти в камъните…както и кръвта и сълзите, които ще го последват. — Значи Мотор-Хед се оказа прав. Аз наистина съм Носителят на Смърт… — Да, но не ти си врагът, а онези, които искат да са твои господари и които са слугите на лорд Пент-Агон, Злият Разрушител, Сеячът на Омраза и Покварителят на Умове. Също като нас, ти си пионка в една игра, чийто размер и сложност не разбираме, само един лутащ се играч на толкова обширна сцена, че на нея има място за всяко живо същество на лицето на земята и чиято задна страна е покривалото от звезди на Мо-таун — небесата и световете отвъд! Всеки един от нас се движи по предначертаната си пътека. Пътеки, които се пресичат за кратко или се съединяват в една, преди отново да се разделят. Аз и ти пътувахме заедно, а сега наближава времето да се разделим… Очите на Кадилак се напълниха със сълзи. Мистър Сноу стисна още по-силно ръката на ученика си и грубо я разтърси. — Не се дръж като дете! Няма за какво да скърбиш! Съдбата на Плейнфолк лежи в твоите ръце! Аз ще те наглеждам отгоре и ако видя, че не се справяш, ще се завърна в образа на някое хлапе-многознайко и ще се влача по петите ти и ще ти давам акъл. Да ти напомня на някого, а? Кадилак примигна, за да прогони сълзите от очите си. — Аз спрях да го правя още преди години. — Да, а пък аз още съм тук, така че спри да се сополивиш и внимавай какво ти говоря. — Мистър Сноу се обърна към Стив. — Трябва да нападнем желязната змия, за да спасим природената ти сестра. — Роз? — Изглеждаш изненадан. Не е ли тя причината с Кадилак да се спречкате? Не е ли защото искаше да я освободиш? — Да… но това беше преди да повалят Клиъруотър със скайхока. Сега Роз е член на екипа, който се грижи за нея. Ако Клиъруотър трябва да отиде във Федерацията… — Ще трябва ти да се грижиш за нея. И двамата ще се изправите пред много опасности, преди да се завърнете в света на синьото небе. Сестра ти вече е тръгнала по този път. Тя също е родена в сянката на Талисмана и дойде времето да заеме мястото си сред нейните хора. Отминаха няколко секунди, преди Стив напълно да проумее думите на летописеца. — Имаш предвид, че Роз е… — Мютка? Да, точно като теб. Стив хвърил поглед към Кадилак и видя, че той е не по-малко смаян от тази новина. — Но това е.. — Невъзможно? Разочароваш ме, Брикман. Млад човек с твоята интелигентност. Никога ли не си се питал защо толкова те влече към повърхността? Защо не изпитваш страх от открити пространства? Защо така и не се разболя? Носиш отговорите в себе си от самото си раждане — когато са прикрили истинската ти самоличност. Това е странникът, който се спотайва в най-дълбоките кътчета на ума ти. Именно неговия шепот те плаши толкова време. Повикай го! Позволи му да излезе от мрака, в който го обвиха твоите господари! Изправи се срещу истинското си Аз! Остави душата си да говори! Стив беше обхванат от вълна на паника, когато ромон от гласове напълни ушите му; те ту се усилваха, ту затихваха и отекваха в главата му. Гласовете се превърнаха във вихър от звуци. Като че ли всяка дума, изречена или чута някога се повтаряше безспир в обширна пещера, по чиито стени бяха подредени високи купчини записи. Почти в несвяст той се хвана за главата, здраво стисна очи и отвори уста в безмълвен вик. В един момент какафонията достигна непоносими величини, след което постепенно грохотът се превърна в разпознаваеми звуци, които се пренаредиха в музика, която въпреки че никога не бе чувал преди, беше част от него — също както развълнувания ритъм на сърцето му. Напомняше му за мютската музика, но дори и тя, въпреки цялото си богатство, бледнееше пред шедьовъра в главата му. Гласовете, изпълнени с неземна чистота и красота, се сляха и произведоха тържествуващ хор от звуци, впечатляваща трептяща симфония, която извиси душата му нагоре и го понесе върху мелодичната звукова вълна право към звездите. В един изящен миг безвремие той се къпеше в кристално чиста хармония, за която той бе абсолютно убеден, че стои в основата на съзиданието. Тя проникваше във всяка фибра от тялото му. Той се разтопи в звука и се сля с вселената. Чувстваше, че и Роз е с него. Сетне музиката започна безмилостно да изчезва, а заедно с нея и чувството за всеобхватна радост и удивление. Като наркоман, опитващ се да задържи още малко ефекта на наркотика, той се опита да съхрани мелодията и чувството на екзалтация, но те му се изплъзнаха и бяха заменени от монотонен ритмичен грохот. Стив усещаше как силно бие сърцето му. Той вдигна глава, отвори очи и видя, че всички са се вторачили в него. Осъм-Уелз и Бостън-Бруин вдигнаха десници в приятелски поздрав. Стив се опита да се отърси от объркването. Срещна погледа на Мистър Сноу. — Съжалявам, аз… дълго ли ме нямаше? Каталог: todo todo -> Никола Николов Маските на величията todo -> Жак алфонс доде todo -> Книга на природата съдържание природа 1967 Бягащо дърво 1967 todo -> Венцислав енчев бутик за поезия todo -> Испор елохим работни дела част II посолство на Русия todo -> Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5 todo -> Иванка Тополова-Топарева бунтът на минутата Изтегляне 4.21 Mb. Сподели с приятели:
|