На Патрик, Фреди и Шон следващото поколение, които се запалиха по компютрите още докато бяха в памперси, а сега се борят с каратето

— Забравяш нещо — отвърна Стив — Аз съм мют.

— Трябва ли ти помощ? — провикна се Стив.

Главата на Кадилак изникна до пилотската кабина.

— За бога, Брикман, хайде тръгвай! — Той се засмя и протегна ръка към Стив. — Грижи се за сестра ни!

— Обещавам — отвърна Стив — А ти гледай да се грижиш за моята!
Кадилак спусна капака на пилотската кабина и я потупа за довиждане. Летецът, който кръжеше в непосредствена близост над ешелона, натисна предавателния бутон:

— Блу Трий до Ред Ривър, едната птичка излетя.

— Ред Ривър до Блу Трий, разбрано. Новини след последния доклад?

— Не. Пионерите все още държат покрива, а мютите са под влака. Край.

— Разбрано, Блу Трий. Прихвани колкото се може повече мюти. Дай им да разберат, че си там. Но гледай да не уцелиш ешелона. Искаме Дамата отново да потегли.

— Блу Трий, Роджър, Уилко, край на трансмисията.

Роз, Дон Уолис, Джейк Невил и останалите от ударния отряд се скупчиха на летателния дек, когато Стив се приземи. Наземният екипаж на Ред Ривър бързо обработи поочукания скайкох и го насочи към задната рампа, докато първите два излитащи планера се появиха от предните асансьорни рампи и се наредиха до катапултите. Уолис разгледа стърчащите арбалетни стрели и се обърна към Стив, който излизаше от пилотската кабина.

— Не изглежда много добре…

— Не се тревожи, — отвърна Стив — държим фронта. Ако не бяхме, нямаше да съм тук. — Той спря за момент, а после продължи — Получихте ли новината…

— За Малоун ли? — лицето на Уолис се скова — Да, Хартман…

Вместо да довърши изречението, той просто сви рамене.

— Загубата му бе голям удар за нас — рече Стив — Той беше страшен човек.

— Най-добрият… — Уолис се овладя и отново се превърна в отривист ръководител. — Добре, момчета, хайде да ви няма.
Джордж Хана и Кай Парсънс се втурнаха към машините, които бяха готови да потеглят.

— Джейк! Хайде да подготвим Номер Две! — Уолис стисна рамото на Роз. — Имаш една минута.

Той тръгна с Невил.

Деръл Коутс и Торн Уоткинс се запътиха към трети скайхок, окомплектован с втора седалка, който току-що се бе появил от задната асансьорна рампа. Роз и Стив се поколебаха за момент, преди да се хвърлят в здрава сърдечна прегръдка. Когато се отделиха един от друг, отново се гушнаха за момент. Попътната струя от самолетните перки раздуваше дрехите им и заглушаваше думите им.

— Защо се случва това, Роз? Какво ще правиш? Къде ще ходиш?

— Не мога да кажа! — провикна се тя. — Просто се радвам, че ще участвам, а ти?

Той стисна ръката й.

— Страх ме е. Сигурна ли си, че не криеш нещо от мен?

— Няма такова нещо. Почакай — нали получи съобщението ми за Ани?

— Ани ли?

— Да, отдавна беше. Явно не съм успяла да се свържа. Тя не ни е майка, Стив.

— Е, да, сега, като знаем и другото, вече има смисъл…

— Но не разбираш ли какво означава това? Ти не си ми брат, а аз не съм твоя сестра!

— Не виждам защо се радваш толкова.

— Радвам се, защото сме свободни! Не носим вината и стреса от връзката си. Свободни сме да изразим любовта си един към друг или да я подарим на някой друг! Можем да следваме Пътя, Стив!

— О, за бога! Не искам да те изгубя, Роз!

— Няма да ме изгубиш, Стив. Съдбите ни са свързани от могъща сила и са предопределени за нещо далеч по-велико от нуждата да сме заедно.

Стив кимна.

— Защо имам чувството, че внезапно си поумняла повече от мен?

— Винаги съм била по-умна от теб, братче мое!

Стив разроши игриво косата й и отново я прегърна.

— Грижи се за себе си. Отиваш в един суров свят.

— Ти също…
Те се загледаха в летателния дек. Петима мексиканци се бяха скупчили около Уолис. Той погледна към Роз и я привика с жест. Роз също отвърна с жест, че тръгва.

— Тия пичове знаят ли с какво се захващат?

— Така си мислят. — Роз го целуна бързо по устата и се отдръпна. — Грижи се за Клиъруотър!

— Разбира се. Ако ми позволят… — Стив тръгна след нея — Чакай малко… знам, че това е глупав въпрос, но … ще се срещнем ли отново?

— От теб зависи.

Стив стоеше с Уолис встрани, докато Роз се напъха в пилотското място и изчака да затворят ципа на летателната обвивка, която представляваше нещо като спален чувал със защита срещу вятъра, снабден с прозрачна вентилационна пластмасова качулка, покриваща главата и раменете.
Хана и Коутс заминаха първи, а сетне монтираха скайхока на Невил. Двигателят набра мощност, чу се едно мощно «фюююю» и Роз вече я нямаше, оставяйки зад себе си само дим от катапултиращата платформа. Замина без да му помаха за сбогом. Стив отпусна ръка и преглътна буцата, заседнала в гърлото му. Третият скайхок с пилот Кай Парсънс и навигатор Уоткинс се подготвяше за излитане.
Когато трите скайхока с Роз и петимата мексиканци долетяха до Луизианската Дама, с облекчение откриха доста на брой облечени в униформи и шлемове пионери на покрива. Хана, летящ в планера-водач, се спусна ниско покрай ешелона да провери каква е ситуацията с летателната платформа, преди да кацнат с Парсънс. Уолис им беше наредил да се приземят първи и да се уверят, че всичко е наред. По подаден от тях сигнал Невил щеше да докара Роз, следван от Уоткинс и Коутс.
Мистър Сноу, когото отново придумаха да надене трекерска каска, стоеше приведен в шахтата заедно с Кадилак, който пък насочваше към приземяване скайхока с нормалния си глас. От двете страни на летателната платформа в бойна готовност се бяха наредили мютските воини, дегизирани в трекерски униформи. Мистър Сноу се вгледа в протежето си с възхищение:

— Ти ме изумяваш. Откъде си научил всичко това?

— От много хора, но най-вече от Брикман. Извадихме късмет, че си пада любопитен. А сега, за последен път ти казвам, спусни си визьора!
Трите скайхока от летателната база на самата Дама, които обикаляха влака и от време на време хвърляха по някой откос, се подредиха във V — образна формация пред возилото на Хана, докато той прелиташе последните метри. Двата странични скайхока се спуснаха косо от двете страни на влака, за да попречат на мютите да се прицелят в Хана и пътника му, докато неговият скайхок пое към задната командна кола с прибрани перки и спусната захващаща кука.
Кадилак изскочи на летателния дек и се втурна напред, докато два воина издърпваха Мистър Сноу от шахтата. Като се пазеше от въртящата перка, Кадилак освободи захващащия кабел и пое ролята на палубен координатор, сигнализирайки на пилота да свие крилете и да се насочи към предния подемен асансьор.
Мистър Сноу, заедно с шепа преоблечени воини, настигна Кадилак в момента, когато Хана паркираше в асансьора и гасеше мотора. На мексиканеца му се стори, че пионерите по дека действат необичайно дезорганизирано, но в този момент нямаше причина да се съмнява, че се случва нещо нередно. Все пак, не ставаше дума за обичайна битка.
Кадилак разтвори ципа на летателната обвивка и зърна мъжка фигура в кабината — Парсънс. В този момент партньорът му Хана вече беше излязъл от пилотската кабина.

— Къде е момичето Брикман? — настоя Кадилак.

— Още е горе. — Хана посочи с палец към небето и помогна на Парсънс да се измъкне от пътническото място. Загледа се в закачулените фигури, наобиколили планера и се зачуди защо не се оглеждат за мюти, които биха се промъкнали изпод влака. — Кой командва тук?

— Аз — отвърна Кадилак.

Парсънс, вече застанал до партньора си, се прокашля. Закри устата си с ръка и прошепна на Хана:
— Виж му баджа…

Очите на Хана залепнаха за униформата на Кадилак и видяха, че носи баджа на Пети Сигнално Разузнавателен Отряд. Не друга, ами точно униформата, коята бяха подхвърлили на М'Колите и на ренегатите на Малоун.

— Та… какво стана с шефа на екипажа?

— Раниха го. В кървавия вагон е.

— Ами тогава къде е офицерът, отговарящ за летателните операции? — настоя Хана.

— Мъртъв е.

— Ах, мамка му.. Пийт Кармайкъл?

— Аха…
Хана отстъпи назад. Хванаха Парсънс, но преди да стигнат до Хана, той вече беше извадил пистолета си от кобура под мишницата си и го държеше насочен към лицето на Кадилак.

— Ей сега вече сбърка, приятелче! Хвана се за грешното име и носиш грешната униформа! Казвай какво става, бе!

Мистър Сноу повдигна визьора си и избута настрани воините, които го придържаха.

— Битка става, приятелю! И ТИ губиш!
Пистолетът в ръката на Хана потрепера, докато мъжът се бореше с неистовото желание да захвърли оръжието надалеч. Разумът му казваше, че това в ръцете му изобщо не е пистолет, а змия, навита около китката му! С един страховит крясък той разтърси пръсти и захвърли ужасяващата твар надалеч. И докато гледаше как пистолетът се търкаля по дека, един глас изпълни ума му, прогонвайки всички други мисли и чувства.

{s}_Направи всичко необходимо, за да ни доведеш момичето…_{/s}

Хана се присегна като сомнамбул към пилотската кабина и включи радио връзката. Докато обикаляше над ешелона с Роз на пътническото място, Джейк Невил чу съскането на статичния шум в слушалките си и изчака Хана да се свърже.

— Белият рицар до Кокошчицата. Курникът е чист. Докарай пилето.

— Кокошчицата, разбрано. — Невил хвърли поглед през рамо към скайхока на Коутс, който се подаваше зад дясното му крило. — Бял рицар 2, разбра ли съобщението, край?

— Бял рицар 2, разбрано. Ще те последваме.

— Кокошчицата, разбрано. Две-седем-пет, скорост едно-нула.

— Кокошчицата предава последно съобщение, край.

— Няма какво да се занимаваме! Давай да се отървем от тоя! И без друго се задават други двама…

— Вече смятах, че никога няма да пристигнеш.

Очарована от палавата му усмивка, Роз стисна още по-силно тънките му кокалести пръсти.

— Дълго време чакахме, Старий.

— Твърде дълго, детето ми. Езикът, който сега те поздравява за добре дошла, ще ти пожелае сбогом с същата глътка въздух.
Роз свали шлема си и прокара пръсти през късата си кестенява коса. Отметна глава назад и си пое дълбоко въздух, наслаждавайки се на хладното докосване на вятъра по лицето си. Когато отново отвори очи, се оказа лице в лице с Кадилак. Той също беше гологлав и сякаш беше онемял. За момент не можаха да откъснат очи един от друг, а сетне Роз се обърна към Мистър Сноу.

— Това ли е воинът, познат като Мечът на Талисмана?

Мистър Сноу, който искрено се забавляваше как Кадилак беше загубил ума и дума, се засмя широко.

— Той притежава всички данни за воин. С теб до себе си може да се превърне във велик воин. Но засега го знаят като Кадилак.

— Желанието на Талисмана е вие да бъдете свързани завинаги, с кръв и дъх, душа и тяло, защото вие сте Избраните, предопределени да развеете знамето му високо и да извършите велики дела в негово име! Нека неговата благословия бъде с вас от днес и вовеки веков! Ето, аз ви завещавам всичко мое и ви умолявам да отворите съзнанието си и да приемете дарбите, които само Талисманът може да ви даде!

— Достатъчно! — той ги побутна към скайхока, с когото Роз току-що бе пристигнала. — Тръгвайте, преди да е станало късно!

— Да тръгваме ли? Но къде? — извика Кадилак.

— На запад, младежо! Към хълмовете! Към новото начало!

— Но…

Кадилак все още не можеше да проумее. Едва се справяше с откритието, че тази изумително красива млада жена е била избрана от Талисмана да бъде — ако правилно беше разбрал думите на Стареца — негова жена завинаги! Вярно, тя бе прозряла до дъното на душата му още от пръв поглед, но и така да беше… не биваше да се бърза при поемането на такава отговорност. Тя съвсем буквално беше влязла в живота и сърцето му внезапно, като светкавица при ясно небе, но нали беше… сестра на Брикман! А сега, на всичкото отгоре, Старият вкарваше още един неочакван обрат…

— Огледай се наоколо! — Мистър Сноу разпери ръце и посочи към хоризонта.

— Натъжава ме да се изправям срещу теб, Старий, но ако почета желанието ти, няма да ми остане никакво достойнство. Аз доведох нашите мечки и вълчици на това място. Не мога да избягам и да оставя племето си да погине.

— Аз това, аз онова! Не можеш ли да мислиш и за други, освен за себе си? — извика Мистър Сноу. — Талисманът поверява на теб това звездно дете! Пътеката е предначертана — следвай я и не поглеждай назад!

— Но…

— Племето М'Кол няма да погине! Ще се обезсмърти! Когато напишат историята на народа на Плейнфолк — което със сигурност ще се случи един ден — нашата саможертва ще се помни като една от първите славни стъпки по пътя към крайната победа!

— ХАААЙЙЙ-ЯЯЯЯЯЯ! — извикаха наобиколилите го воини.

— Но ти все още не си ми казал какво трябва да направя!

— Именно! Приключих с даването на съвети! Спри да мислиш все за себе си и се вслушай в Небесните гласове!
Кадилак и Роз позволиха на воините да им помогнат в позиционирането на скайхока към катапулта. Возилото на Хана стоеше паркирано на съседния асансьор и им пречеше, затова го изтикаха настрани. Кадилак провери датчиците за налягането и обясни на Мистър Сноу как работи с контролното табло.

— Сигурен ли си, че знаеш кое копче да натиснеш?

— Може да съм стар, но не съм слабоумен, нагъл нехранимайко такъв! Гледай да не се главозамаеш!
Той придружи Кадилак до скайхока — Роз вече се бе настанила на пътническото място, но не беше затворила ципа на летателната обвивка.

— Младежът знае ли как се пилотира това чудо?

— О, да. Именно там е проблема. Знае много неща, но не и онези, които наистина имат значение. — Мистър Сноу стисна нежно рамото й. — Разчитам на теб да му налееш ум в главата. — Той се премести към носа на самолета да се сбогува с Кадилак.

— Ще ми липсваш, Старий…

— Глупости! Ако беше истина, щеше да означава, че още не си готов! Да не би да ми намекваш, че всичките години, които прекарах в обучаването ти, са били напразни?

— Не, но…

— Хайде, тогава, да те няма! — извика Мистър Сноу, умело прикривайки дълбоката си любов към своенравното надарено дете, което беше гледал още откакто беше на една годинка. — Имаме работа да вършим!

Ръководният персонал на Тру Грит, ешелонът който се задаваше от запад по далечния бряг на Норт Плат, видя как скайхока излита от дека. Наблюдаваха през телеобектив как набира височина и се оправя към Уайоминг. Командирът на летателните операции се опита да се свърже с отдалечаващия се самолет на стандартната честота, но не получи отговор. Скайхокът се скри зад един нисък плътен облак, преди някой от собствените им планери да успее да го прихване.

Четирите приближаващи ешелона имаха заповед да не изпращат самолети във въздуха, за да не алармират М'Колите за пристигането си. СИНК-ТРЕЙН искаше да залови абсолютно всички, а не да ги накара да се разбягат по хълмовете.
***

На борда на Ред Ривър, по настоящем намиращ се на сто мили югоизточно отвъд щатската граница между Небраска и Канзас, Уолис започваше все повече да се тревожи. Екипажът на Фарго разчиташе на радио съобщенията на Хартман за информация как се справя батальона му с нападението, а сега командирът беше замлъкнал. Изчезването му съвпадна с пристигането на Роз Брикман и екипа от Белия Дом. Невил кацна след потвърждението от Хана и Парсънс, а оттам всичко беше отишло по дяволите. Стана необясним инцидент с Питри — един от пилотите на Ред Ривър, временно назначен на Дамата да обучи пилотите им как да оперират с Марк Ту. Този инцидент отне живота на двама от колегите на Уолис и почти погуби други двама. Ошашавеният Питри, изправен пред свидетелските показания на другарите си, не можа да даде обяснение за поведението си. В паметта му имаше голямо бяло петно от момента, когато се бе насочил към ешелона. Следващото, което си спомняше, бе как изтегля един от другарите си обратно към Ред Ривър и получава заповед за приземяване. Очакваше го по-нататъшно разследване на инцидента. Бяха го освободили официално от длъжност и го държаха затворен в килия.

— Не мисля, че ще ни създава грижи, сър.

Лицето на Уолис се разкриви в тревожна гримаса.

— Не разбирам защо Джейк не е рапортувал още. Дано да са добре.

Стив сви рамене.

— Долетяха в напрегнат момент. Момчетата на Хартман се справяха добре, когато тръгнах, но едва удържаха фронта. Затова предложих да изпратят Роз. Сега ми се ще да не бях. Ако знаех, че няма да ми разрешите да остана и да се грижа за нея, щях да си затварям устата.

— Тук големият шеф диктува правилата на играта. Аз също следвам заповеди. — Уолис го изгледа и добави — Ти дали ….ъъъ… се свърза с Роз?