Невена Неделчева – Марта Невена Неделчева (19. 08. 1908 г. – 20. 04. 1995 г.) Предговор

*******************

На другия ден към девет часа сутринта Докторът повика Марта по телефона и й каза, че Величков и приятелите му са при него. Нека не ги очаква до вечерта. Марта започна да протестира, че вече я изоставили и забравили. – Довечера сме при теб всички – каза весело докторът, затваряйки телефона.

Наистина, вечерта всички дойдоха. Децата се бяха навечеряли и легнали. Марта ги бе обиколила и се бе прибрала в стаята си. Някаква незнайна тъга я изпълваше цялата и тя се бе замислила, когато из под прозореца й се разнесоха звуци от цигулки. Марта трепна, а после с наслада се заслуша. Свиреха Ян и Величков. Това бе такава хубава изненада за нея. Когато мелодията завърши, подхванаха друга, нежна и много хубава. Тогава хубавият юношески глас на Борис прозвуча в тихата нощ, придружаван от двете цигулки... Марта стана, угаси лампата, отмахна завесата на прозореца и се заслуша. Беше толкова хубаво, че неволно сълзи бликнаха от очите й.

Когато песента спря и цигулките довършиха мелодията, Марта се наведе над прозореца и каза със задушевен глас:

– Беше великолепно. Много съм ви благодарна. Елате горе.

– Идваме! – казаха всички и тръгнаха. Марта слезе да ги посрещне.

– Знаете ли какво, Марта – каза докторът още в коридора – намислихме нещо много хубаво.

– Какво?

– Да. Един концерт, това е великолепна идея.

– Нали? А да ти разкажа за днес. Рано сутринта, точно бях по визитация – и слушам, долу под прозорците на една от големите стаи се чува свирене на цигулки. Отпуснах ръката на болната, която преглеждах и се надвесих над прозореца. И кого мислиш видях? Нашите школници. Чудесна идея. Знаеш ли, колко хубаво подейства това на болните...Всички трепнаха и някои настанаха от леглата. Мелодията бе великолепна. Нещо, което за пръв път бях чувал. Тогава отново видях, как музиката действа върху човешката душа, особено върху болните. Не напразно ръководителите на това ново училище държат на музиката като на главно възпитателно средство.

– Да. Учителят каза, че музиката трябва да легне като основа на новото възпитание – каза Величков.

И това наистина трябва да стане – каза въодушевено докторът. Аз сам съм констатирал колко благотворно действа музиката върху душата на човека. И днес, което изсвириха Ян и Величков, бе такава благодат за болните.

– Това беше музика от Учителя – каза Ян.

– Велик човек изглежда той – каза докторът. – Това училище е гениално по замисъл, само дано може да продължи и да си пробие път.

– Аз вярвам, че в скоро време салоните ни ще станат малко и ще трябва учениците ни зидари да ги разширяват или строят нови. Ние сега имаме повече от триста ученика, а след няколко години кой знае колко ще бъдат... тъй като записванията продължават и постоянно идват нови ученици.

– Динко беше ли с вас днес? – запита Марта, като видя, че го няма.

– Не, защото цялата махала го е ангажирала да прави играчки и кукли. Децата не се отделят от него. Едно през друго му се молят да отиде у тях и му направи някои играчки. Добре е той, осигурен е цялата неделя.

– Как осигурен? – попита Марта.

– Така той ще направи повече, отколкото е задачата ни.

– Задача ли? Каква задача?

– Е хайде, като започнахме, поне да кажем – каза Величков – то трябваше да свършим всичко, че тогава да говорим, ама още не сме съвсем добри ученици. Ние имаме, сестра Марта, задача. Първо – всеки ученик да създаде някому безкористно никаква радост. Второ – да прави по едно малко добро всеки ден и трето – от един до три дни да си изкарва сам прехраната – извън своя дом. Затова Ян казва, че Динко е осигурен за цяла неделя, тъй като го канят да прави играчки и по този начин той си изпълнява задачата за изкарване сам прехраната.

– Тъй ли? Гледай ти, каква чудна идея – почуди се Марта.

– Да. Там ръководителите в училището целят всеки ученик, докато свърши курса, да има най-малко един практически занаят, чрез който да може да си изкарва прехраната. Затова през всеки три или четири месеца по желанието на учениците, те биват изпращани да прилагат в живота придобитите в училището знания и да видят доколко те могат да им бъдат полезни.

– Това е великолепно – възхити се докторът.

– Да, чудесно – потвърди Марта. Това ще закали характерите и ще направи учениците самостоятелни.

Разбира се, ние сме още в самото начало и не можем да кажем, че сме научили кой знае какво нещо – забеляза Величков – но все пак промяната с Динко е така очебийна. Той не е вече онова прегърбено, несамостоятелно момче, а върви с открит и ясен поглед.

– Да, вярно – каза Марта – той е достоен пример за методите в училището ви. Ами знаете ли, днес пяхме песничките с децата. Всички така хубаво ги пеят... Един ден бихме изнесли една детска забава с тях.

– А защо не сега, заедно с концерта – каза докторът – ще бъде много по-интересно и забавно.

– Да, това е една добра идея. Само малките трябва да се подготвят по-добре.

– За това ще имат грижата Ян и Борис – каза Величков – а ние с Венелин ще садим лука, който докторът е определил за приюта.

– Щом искате – усмихна се Марта – насадете го. Това ще бъде наистина един весел ден...

– И малките ще садят – каза Ян – това за тях ще бъде много полезно, нали помните, какво каза сестра Анастасия за това, брат Величков?

– Да, да и малките. Разбира се, които могат!

– Какво е казала сестра Анастасия? – попита Марта.

– Че Учителят казал, че всеки човек било хубаво да сади чеснов лук и да си отглежда по една лехичка магданоз. Влияели много благотворно върху човешкия организъм и характер...

– Гледай, гледай, какви чудни работи – каза докторът – ако от утре не започна да карам и моите болни да поливат цветята в градината и да сеят чесън и магданоз, не зная какво да стане.

– И добре ще направиш, защото по-бързо ще се лекуват. Носенето на вода само по себе си също било много полезно, защото водата е живот и човек, като я носи, се свързва със силите и енергиите, които са в нея – каза Величков.

Така увлечени в разговори никой не усети как времето минаваше и часовникът удари в коридора единадесет отмерени удара.

– Брей, 11 часа – каза докторът, като погледна своя часовник. – Марта, вие сте чудна вълшебница, правите часовете да изглеждат като минути.

– Не аз, а тези школници с чудноватите си истории – посочи Марта Величков и малките му приятели.