Оправдан пред бог – сега дезмънд Форд

Моля ви обърнете внимание на Римляни 8:4:

Аз не желая да причинявам душевна болка на тези около мен. Нито Ти желаеш това. Аз не желая да наранявам тези, които обичам, но го правя толкова лесно. На нас ни липсва чувствителността на Исус. Той никога не каза погрешна дума.

Предполагам, че дори когато Исус ходеше, Той ходеше толкова внимателно, че никога не събуди някой, който спи. Когато Исус докосваше някои хора, които бяха болни, те бяха радостни, че Той ги докосва, и скачаха от радост.

Исус беше нежен. Малките деца тичаха към Него, те обичаха да са с Него. Исус беше нежен.

В някои случаи ние сме брутални поради начина, по който се изразяваме. Моята съвест често ме подсеща, че не съм помислил два пъти, преди да кажа нещо. Очевидната причина, поради която Бог ни е дал две уши и един език е, че ние трябва да слушаме два пъти повече, отколкото да говорим, и че трябва да помислим внимателно, преди да говорим. Ние трябва да спрем и да помислим първо.

Независимо какъв съм, Римляни 8:4 казва: "Виж какво, Аз мога да те променя. Когато повярваш, че те обичам, нищо друго не може да господства над теб."

Вие не може да намерите нищо по–добро от това. Всичко, което света, плътта и дявола могат да ви предложат е фъстъци, само безвкусни фъстъци в сравнение с това.

"Ако ти можеш да имаш Моята любов" – казва Бог, "Моето приемане, Моята закрила, Моята гаранция, че всичко в живота ще бъде за твое добро, така че останалата част от нещата ще бъдат безвкусни за теб. Те няма да те притесняват."

Това е истинското предназначение на християнският живот.

Предназначението на християнският живот не е да бутате пълна количка с камъни, потейки се, когато правите това. Да, има усилие, има конфликт, има борба в християнския живот. Но това не е усилие, което се стараем да поддържаме преднамерено през цялото време. То е това, което Езекиил описва:

Какво се случва, когато наистина повярваме в благовестието? Когато наистина посветим себе си на Бог, който ни обикна повече от живота и смири себе си заради нас, изведнъж всичката мотивираща сила, от която се нуждаем, за да живеем праведен живот идва в нас. И тя е наша, докато гледаме към Исус.

Тъй като сме слаби и все още сме в плътта, поради множеството  неща, които ни изкушават в този свят никой от нас не гледа  непрекъснато към Христос. В края на деня всеки един от нас казва: "Господи, съжалявам но аз направих това и това. Аз направих тези неща, които не трябваше да правя. И аз не направих неща, които трябваше да направя. Господи, продължи да ме приемаш във Възлюбления."

Никога не мислете, че когато сте направили грешка, вие губите оправданието си. Бог не ни чака да си спомним нашите грехове, да се помолим за тях, да получим прощение и  да бъдем оправдани пред Бог отново. Не! Много преди да сте поискали прошка, Бог ви е простил.

Аз съм радостен за това, той като много често ние не забелязваме нашите грешки. Къде щяхме да сме, ако опрощението зависеше от добра памет и ясно познаване на нашите грехове? С нас щеше да е свършено, защото ние не виждаме много от нещата, които сме направили погрешно.

Когато нашите грешки са очебийни, ние ги виждаме. Ако тече кръв от раната, ние я виждаме. Но ние причиняваме много болка, без кръв, и дори не знаем, че сме причинили болка. Понякога, след като се приберем в къщи с Джил, тя казва: "Ти знаеш ли какво каза на еди кого си?" Аз я питам: "Какво казах?" Тя ще ми каже, след което ще добави: "Ти не трябваше да казваш това, поради тези обстоятелства..."

В много от случаите Джил е права.

Ако аз трябва да чакам, докато моята съвест ме поправи, след това трябва да бързам да се моля, за да може греховете ми да бъдат простени, а какво ще стане с мен, ако междувременно умра при катастрофа? Затова винаги трябва да се обръщаме към Рим. 8:1 – няма обвинение. (Няма обвинение, спомняйки си или не, независимо, дали вашата съвест ви притеснява или не.)

Ние сме винаги в изправни отношения с Бог, когато се доверяваме на Исус Христос. Това е добрата вест.
Как ставаме праведни?

Това е същото както "изискванията за правда на закона да се изпълнят напълно в нас." (Римляни 8:4 NIV)

Това не означава, че изведнъж ние ставаме съвършени. Знакът, на който е написано: "Аз не съм съвършен, аз съм опростен" е винаги приложим. Ние не сме съвършени. Ние сме опростени.

Спомняте ли си какво казва Михей?

Когато Павел казва, че да може: "изискванията за правда на закона да се изпълнят в нас" – той няма предвид, че ние можем да кажем: "Охо, изведнъж аз започнах да правя всичко правилно."

Кой би могъл да живее с теб, ако ти можеш да правиш всичко безгрешно? Хората около теб ще изглеждат толкова засрамени, че няма да могат да се понасят.

Това, което текста казва е, че есенцията или предназначението на Божият закон – който е любов – е станал преобладаваща мотивировка във вашето сърце.

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ПЕТА

 

Бог дава подаръците си с две ръце. Оправдание и освещение

Спомнете си, че ние имаме два проблема:  1) Проблемът как да се освободим от вината си и 2) Проблемът, как да станем по–добри.

Бог винаги дава подаръците си с две ръце. Не съществува такова нещо, като оправдание без освещение или истинско освещение без оправдание.

Сега, това е важно: Доказателството за света и за всемира, че ти си оправдан, но не за Бог, защото Той познава сърцето ти, е дали ти си осветен.

 "Осветен" не означава съвършен. Благодаря на Бог за това. "Осветен" означава, че ти разбираш, че си отделен от Бог.

Спомняте ли си историята за принца, който отишъл в държавно училище? Децата го карали да прави пакости, но той винаги отговарял: "Не, аз не мога да правя това, аз съм принц от царско потекло."

Християнският живот е такъв: "Аз принадлежа на Бог. Аз съм отделен от света за Бог. Аз не мога да правя повече нещата, които правех преди. Аз принадлежа на Свят Бог.

Светостта е пълнота за Бог. Светостта не е лицемерие. Някои от най–добрите хора, които някога съм срещал не са лицемери. Някои от най–лошите хора, които съм срещал са лицемери. Святост не означава да бъдеш лицемерен, тя е цялостно предаване на Бог, където любовта към Бог и хората доминира живота. Всяко останало нещо, което позира като религия е фалшификат.

Повечето религия е лоша.

Бил съм в Япония където наблюдавах как хората пускат монети в гробницата на Шинто (В Япония, младежите са изоставили старата религия. Днес тя е само суеверие). Бил съм в страни от Третият свят, където хората са готови да се прободат с ножове или да лежат на легла от пирони.

Или най–лошото да пият вода от реката Ганг, която се смята за свещена река, но фактите казват, че тя е пълна с човешки изпражнения.
Истинска религия

Пиенето на замърсена вода, не е истинска религия. Единствената истинска религия, която е приемлива за Бог е религията, която идва от Него. Това е религията на любов към Бог и хората.

Любов към Бог и нашите ближни.  Всичко останало е неприемливо.

Тази любов е по–непреклонна от истинска добрина. Когато родител обича детето си той не го разглезва. Любовта, за която говорим е по–непреклонна от абсолютна добрина. Добрината може да бъде отстъпчива. Бог не е дядо мраз или татко Коледа. Бог ни обича наистина. Той не иска само да се чувстваме удобно с Него, Той иска да правим това, което ще ни донесе вечно щастие.

Моля забележете две важни неща.

Първо: " изискванията за правда на закона" са "изпълнени напълно в нас, които не живеем според грешното естество, но според Духа." (Римляни 8:4 NIV)

Второ: "Забележете изразителните думи след 5^ти стих. Тези думи са толкова пронизващи, че всеки един от нас може да узнае, за една минута, дали принадлежим на Бог или не. Дали, ако умрем днес, ние сме в изправни отношения с Него и сме получили вечността.

Също: "Ако някой няма Христовият Дух, той не принадлежи на Христос." (Римляни 8:9)

Какво означава: "Ако живеете според грешната природа"?

Не съществува никой в този свят, който да обича всички пороци.

Има много пияници наоколо, които не могат да понасят наркоманите. Също така има много наркомани, които не могат да понасят пияниците.

Така че, живеейки според грешната природа, не означава, че вие притежавате всичките пороци. Това, което означава е: Правите ли второстепенните неща, първостепенни?
Важен, но изгубен

Вие можете да правите това и да бъдете старейшина, проповедник, владика, президент на страна и въпреки това да сте изгубен.

Да концентрирате умът си върху нещата на плътта е да направите второстепенните неща първостепенни, а първостепенните – второстепенни. Да правите това, означава, че  сте изгубени.

То означава, че ние не сме срещнали Бог. Когато срещнем Бог, всичко се променя.

Тайната на живота е да обръщаме  абсолютно внимание на абсолютното и относително внимание на относителното. Не да правим планини от къртичини и къртичини от планини. Не да правим свят от атом и атом от свят, но да дадем на нещата тяхната истинска стойност, както Бог ги вижда.

Ако не го направим, ние сме изгубени.

Но ако сме получили Духа на Христос, ние автоматично ще бъдем притеглени към нещата на Духа, които ще ни донесат мир, живот, радост и продуктивност. Това става спонтанно чрез Духа.

Това е великото нещо относно религията на любов. Тя не е религия на "бутане пълна количка с камъни." Тя е спонтанна. Поради Святия Дух, добрите неща се случват автоматично.

Вие не можете да гледате към Бог, който е Любов, без да приемете част от тази любов във вашия живот. Вие не можете да вярвате в Христос, който ви обичаше толкова много, че умря за вас, без да бъдете готови да страдате мъченически поне малко.

Любовта ни завладява, когато гледаме и размишляваме върху Божията любов в Христос.

Божията любов за нас е най-мотивиращата сила в света.    

Съществува легенда за цар Кир, един от най–великите царе на древността, Мидо–Персийския монарх, който освободи Евреите от Вавилон и ги изпрати обратно в новия Ерусалим.

Когато бил роден, президента казал: "Аз трябва да отстраня това момче. Ако то не съществува, може би един ден аз ще управлявам страната."

Президента повикал един от войниците и му казал: "Искам от теб да вземеш това бебе и да го занесеш на далеко в страната, намери овчар, който би го оставил на открито. Остави го отвито през цялата нощ, за да умре."

Войникът занесъл бебето далеч в страната и намерил един селянин, който се казвал Митридатес.

"Президента каза да оставиш това дете да умре" – му казал войника. Селянинът занесъл детето в къщи и казал на жена си какво президента иска от тях.

"Ти няма да направиш нищо подобно" – казала жена му. "Аз ще го запазя за себе си и ще го отгледам като свое собствено дете."  

Така че Кир, младият принц израснал в селски дом. Той мислел, че селянинът и неговата жена са негови родители.

Изминали години и според провидението на Бог, той получил полагащият му се по рождение трон. В двореца той  учудил някои от хората с някои от нещата, които правел, защото той е бил възпитан в селски дом.
Отгледани в селски дом

Има две неща, които са важни в тази история.

Първото е, че ние сме отгледани в селски дом. Не буквално, разбира се, но духовно. Ние сме родени, без да познаваме богатствата на Бог.

Моята детска представа за Бог беше, че той е Бог, който гледа през отвор в небето. Той ме следеше през този отвор в небето, за да ме улови във всяко нещо, което правех.

Той беше полицаят на космоса, готов непрекъснато да ме улови, каквото и лошо нещо да направя. Ние сме родени в селски дом, що се отнася до великата реалност относно Божията любов.

Бог е с нас. Той обича грешника: "Този мъж приема грешници" (Лука 15:2) "Той влезна да престои с грешен човек." (Лука 19:7)

Това са великите реалности на всемира, но ние сме отгледани в селски дом и незнаем нищо за тези велики царски реалности. Ние не знаем, че сме принцове и принцеси.

Ние не разбираме всичко, което Бог е направил за нас.

Ние сме отгледани, без да знаем, че има палат на християнска опитност. В този палат ние ще бъдем свободни от закона на греха и смъртта, свободни от самота, свободни от осъждане и свободни от всички тези неща, които доминират живота на невярващия. Ние не знаем всичко това.

Но ние имаме привилегията да знаем това, защото Римляни 8 ни казва всичко за него.

След като Кир заживя в палата, понякога той правеше неща, които бяха продиктувани от възпитанието, което беше получил в селския дом.

Хората правят някои неща различно в селския дом, отколкото в палата. И поради дългото време прекарано в селския дом, с под от пръст, животни влизащи в къщата през кухненската врата, понякога той правеше неща като селянин, а не като цар.

Дори когато ти и аз, сме осиновени в Божието семейство, всеки един от нас, действа от време на време, като че ли ние сме все още в селския дом.

Всеки един от нас е живял в селски дом, далеко от богатствата на палата. Дори когато дойдем до палата и сме приети с отворени обятия, без да бъдем обвинени, понякога ние се връщаме към старите си навици, като че ли все още сме в селския дом. Въпреки това, ние сме царе и царици.

Наистина, няма осъждане.

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ ШЕСТА

 

Римляни 8 съдържа ключови думи и фрази:

Има определени ключови думи или фрази, които теолозите използват, за разбирането на Новият завет. Тези думи или фрази рикошират и подскачат наоколо, през Новия завет, блъскайки се една в друга, както топчета за игра.

Ето една от фразите, които теолозите използват: Сега и Все още не.
Сега и все още не

Римляни 8 ни казва, че в Христос, ние сме свободни от много неща. Свободни от осъждане, свободни от раздяла, свободни от безсмислие, свободни от самота, свободни от разлагане, свободни от слабост.

Разбира се, ние не сме абсолютно свободни. Самота, разлагане и слабост все още съществуват в живота. Но те не доминират повече над нас.

Но денят, когато ще бъдем абсолютно свободни ще дойде. Ние ще бъдем свободни от разлагането на смъртта и болестите, които ни заплашват. Ние ще бъдем свободни от слабост, от невежество, от самота и изолация – един ден те всички ще изчезнат.

Теолозите изразяват това, използвайки израза сега. Това е, което имаме в Христос чрез благовестието, сега, в момента, в който повярваме. Законно това е всичко, но само чрез притежаване на първите плодове.
"И не само всичко сътворено, а и ние, които имаме Духа като начало на Божието благословение, стенем в себе си, докато с нетърпение очакваме пълното осиновяване от Бога, когато телата ни ще бъдат освободени." (Римляни 8:23).
Пълната жетва на благовестието не е наша до следващия живот. Това е причината, поради която християните се радват и въздишат. Християните, продължават да въздишат.

Сега и все още не. Законно ние притежаваме всичко. В действителност, ние притежаваме само началото.

Теолозите използват друга фраза: Показателен и повелителен.

Ето го показателният:
"Тогава какво? Да продължим да грешим, за да се умножи благодатта? Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?" (Римляни 6:1-2 NIV)
Забележете показателният: "Ние умряхме към греха. По–късно в Римляни 8 Повел пише относно повелителния.
"И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете." (Римляни 8:12-13)
Умря, сега умри

Римляни 6 казва, че аз умрях, което е показателният. Римляни 8 казва умри.

Показателният? Вие умряхте. Законно, Бог смята, че ние умряхме. Повелителният? Поради факта, че вие сте законно мъртви в Христос, апостолът казва: "Сега, умри."

Ефесяни 4:24 ни подтиква": Облечете се с новият човек." Колосяни 3:10 декларира: "Вие се облякохте с новия човек."

Ние вече притежаваме всичко в Христос. Това е показателното. Христос го осигури законно за нас. Той го направи. Христовият живот и смърт бяха моя живот и моята смърт.

Поради това, аз трябва да живея в реалността; Вие умряхте. Тогава умри. Вие се облякохте с Христос? Облечете се с Исус Христос.

Друг начин, по който теолозите дискутират това е, като говорят за изпълнение и завършек.

При първото идване на Христос и кръста, Божието царство дойде. Това беше изпълнението на обещанията и пророчествата в Стария завет.

Но когато гледам наоколо света, в който живеем, той никак не прилича на Божието царство. Има болница тук и гробище малко по–надолу. Стават катастрофи по магистралите и всички ние остаряваме. Ако това е царството Божие, мислите ли, че някой би го искал?

Но Божието царство е тук законно. В този момент, поради Христос аз стоя пред Бог, без да бъда осъждан. Аз вече притежавам Святият Дух. И Духа няма да ме напусне или изостави, но завършека предстои. Това няма да се случи преди Второто идване.

Тези ключови изрази (Сега – Все още не; Показателен – Повелителен; Изпълнение – Завършек) ще ни помогнат да разберем Римляни 8.

ИСКРЯЩАТА ТОЧКА НА ДИАМАНТА – ЧАСТ СЕДМА

 

Когато Римляни 8 ни казва, че няма обвинение срещу

Когато първият стих на Римляни 8 казва: "Сега няма никакво осъждане", забележете, че не казва: "Сега няма нищо в нас, което да заслужава осъждане."

Също така не казва: "Сега няма никакъв грях в нас."

Не казва: "Сега няма да има никакво страдание за нас." Ние трябва да виждаме само това, което този стих казва. Също така той не казва: "Няма да има повече страдание за нас в бъдещето." Спомнете си отново изказването на Лутер, което аз често използвам: "Господи, сега моите грехове са простени. Направи това, което искаш." Ние трябва да виждаме само това, което този стих казва. Той казва: "Сега, няма никакво осъждане." Никакво осъждане.
Закона няма сила

Когато трети стих в Римляни 8 казва: "Това, което законът бе безсилен да извърши", той ни напомня, че закона не е движеща сила. Законът е описателен. Законът няма сила. Религия, която се върти около закона е безсилна религия.

Това е проблема с култовете. Основно те се съсредоточават върху това, което хората трябва да правя, за да бъдат приети от Бог и да бъдат допуснати до небето. Но благовестието казва: "Вижте това, което Христос е направил за нас."

Когато видиш това, което Христос е направил за теб, ти ще бъдеш щастлив да вървиш в пътя на Неговите заповеди. Това е така, защото нашите дела са резултат. Те са плода, а не корена.

Много важно е да разберем това, което Павел има в предвид когато казва: "Това, което законът бе безсилен да извърши, защото бе отслабнал чрез грешната природа...." (Римляни 8:3) Грешната природа е това, което други преводи на Библията наричан нашата "плът."

Спомнете си успокояващите думи на Исус (въпреки че те могат лесно да бъдат изкривени). Когато апостолите заспаха, Той каза: "Духът е бодър, а тялото немощно." (Матей 26:41; Марк 14:38) Това ни е толкова познато!

Помислете си за вашите амбиции, за вашите добри новогодишни решения, след това си помислете за тяхното изпълнение. Духът е бодър, но плътта е много слаба. "Това, което законът бе безсилен да извърши, защото бе отслабнал чрез грешната природа...." (Римляни 8:3)

Все пак в четвърти стих ние четем: "Така, че праведните изисквания на закона да се изпълнят напълно в нас." (NIV) Не казва: "От нас." Казва: "В нас." Това е, защото когато Христос дойде за пръв път в нас, любовта започва да изпъжда навън старите ни навици. Когато Христос дойде за пръв път в нас, част от небето идва в нашия живот.

Великата цел на закона е само това: да доведе самопожертвователност, добрина, доброжелателство и любов. И този стих обяснява, че когато чуете благовестието тази цел е постигната. Основната цел на закона, която е любов, е установена. Несъвършена! Да! Но е тук.
Двама господари

Обърнете внимание на следващия стих:

Ние говорим за свобода, но нито един от нас не е напълно свободен. Ние служим на дявола или на Бог. Вчера прочетох най–изразителното изказване, които съм чел в последните шестдесет години. Това изказване е на Рон Алън, мой добър приятел, от GNU в Австралия.

Искам да споделя с вас това, което той казва, тъй като говорим за нещо, което се случва, когато нещо доминира  нашия живот. Често ние говорим за това, какво мъжът прави, когато е влюбен. Неотдавна срещнах един приятел, който  обикновено е много твърд, така нареченият карате мъж. Сега, той е омекнал и е станал добродушен. Аз открих, че той е влюбен и ще се жени. Той е различен от преди.

Когато нещо доминира мъжа, било любов или алкохол или Духа, то го променя.