Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

А какво спечели западната църква от продажбата на индулгенции и установяването на инквизицията? С какъв венец от невежество се увенча, осъждайки Галилей и останалите мъченици за знание и Светлина? С какво се украси, изгаряйки на клада Джордано Бруно²⁵, Ян Хус²⁶ и Жана д`Арк²⁷, която сега самата тя провъзгласи за светица! И не стана ли Вартоломеевата нощ синоним на всяко масово убийство? Ще продължим ли да отстояваме непогрешимостта на църквата?

Огромни са престъпленията на църквата срещу заветите на Христос, време е да се прегледат всички кървави страници на правдивата история и, възмущавайки се духом, да намерим мъжество и да отхвърлим всички наслоения на невежество и користолюбие, за да се върнем отново към чистотата на живота на първите отци на християнството. И безпределна ще бъде мощта на духа на такива подвижници, велико ще бъде уважението на народа към тях, защото народът търси Светлината, търси водачеството на Духа. Но никакви позлатени сурогати няма да съблазнят измъчената му и изпитана във велики страдания душа. Народът ще поиска истинската Светлина Христова, истинския Христов подвиг с цялата му суровост, чистота и простота!

Така че, нека сънародниците ни възкръснат духом; и някои сред тях нека се засрамят от нравственото си падение. Нека всички възкресени се съберат под Знамето на Преподобния Сергий, от Бога дадения Войвода на Руската Земя. Само там е спасението. Всички дадени ми предсказания се изпълниха и се изпълняват точно. Ето защо казвам: Страшният час удари, време е да се обединим в духа, иначе вместо гората ще останат само трески и първият вихър, донасяйки искра, ще ги превърне в пепел.

Моля Ви, замислете се по-дълбоко върху това, което става,

съгледайте Водещата Ръка! Да вземем участие във Великото Предопределено ни Възкресение на Духа. Нали Велико Свидетелство е дадена за Победата на Светлината над тъмата. Знаменателната година на страшния Армагедон настъпва. Нека всички воини на Светлината се обединят под предначертаното Знаме! Велико Свидетелство е дадено за победата.

Изпращам Ви с бавната поща чудесни глави от новата Монография за Н. К., написана от поета Р. Як. Рудзитис²⁸. Мнозина биха могли да се поучат от финеса и чистотата на сърдечния акорд у този писател, така откликващ на светлия образ на Н. К.!!! Но уви, сърцата на мнозина обраснаха в мъх и лексиконът им се сведе до нивото на уличните метачи. Да се научим да ценим всеки талантлив труженик, време е да се прекрати това безумно разточителство на хора - фокуси на висши енергии, в които се крие целият смисъл на еволюцията и, следователно, жизнеността на нацията и страната! Време е да се опомним, та ние стоим на края на пропастта! И само “Чудесното Знаме може да ни пренесе и остави в преддверието на Небивалия Чертог”. Да не се отвръщаме от онова, което ни е отредено! Да приемем идващата към нас Благодат!

Отче Сергий, ×óäни, с Теб идваме, с Теб ще Победим!

Още веднъж Ви моля, не се сърдете за това писмо, ние Ви обичаме и бихме искали задружно и успешно да работим заедно, но за целта е необходимо известно обединяване на съзнанията, затова Ви и излагам моето credo. Съветвам Ви да прочетете отново статията на Г. Гребеншчиков “Протестирам”. “Руснакът Рьорих, след когото вървят неговите сътрудници от всевъзможни нации, вери и рангове, готови на всякаква жертва, само за да изпълнят неговия винаги прекрасен зов към нещо светло - нима същият този Рьорих не заслужава руските хора, всички, без разлика на вяра и местопребиваване, да се постараят да се отвърнат от клеветниците и да спрат заразяващото атмосферата злословие?”… “Рьорих е наша гордост, наше достояние, един от съвременните носители на светлината на културата и един от малкото задържали се на висотата на своето високо духовно и културно равнище.” Така пише големият руски талант и свидетел на трудовете на Н. К. Ето и друго свидетелство на големия поет Рих. Рудзитис:

“Николай Рьорих е известен не само като художник, но и като културен водач и личност, чието име се произнася с уважение както в западните, така и в източните културни кръгове. На интелигентността на неговия дух е присъща наистина универсална амплитуда, полето на неговата дейност и идеи е изумително широко и благозвучно. В личността на Рьорих особено ни привлича това, че той не се явява просто мислител-проповедник или мечтател, той не е провъзгласил нито една идея, която би било невъзможно да се реализира и за чието осъщестявване той вече да не е положил първите непоколебими основи. Той е създал множество мощни начинания, културни учреждения и обединения, които с монументалния си строеж ни карат да си спомним великите исторически строители.” Така пишат близките свидетели на дейността на Н. К.
11.06.1935 г.

Тези дни получих чудесните глави от Вашия нов труд, а после дойде и цялата книга. Сърдечно благодаря за този чудесен дар. Дори самата външност на книгата е радост за очите. Прочетох я с голямо удоволствие, което нарастваше с четенето, а това е превъзходен знак. Сърцето ми наистина гореше от радост, защото откликваше на тънките струни на сърцето на поета. Осъзнаването и чувството за красота е толкова високо и тъй рядко чувство! Как трябва да ценим хората, изпращащи тези най-тънки вибрации в пространството! Наистина, само докосналият се до изкуството може да оцени всички най-тънки нюанси на човешката душа.

Високо оценявам, дето така ярко сте подчертали универсалното в личността на Н. К. и сте въвели неговото творчество в ритъма на космическото строителство. Колко правилно, колко превъзходно е Вашето определение: “От световната красота събира той свещената роса на духа в сърцето си, за да се разгаря то постепенно като Чашата на Граал!” Именно Н. К. е носител на чашата на подвига в името на Истината и Красотата. Също така тънко сте отбелязали неговите качества - “да приветства във всеки човек положителния творчески устрем, да утвърди в него всяка искра светлина и да я запази и разгори още по-ярко”.

Наистина, “доброто око” е това, което той полага в основата на отношенията си с хората в стремежа да даде на всички надежда за преуспяване и радост от творчеството. Това око на сърцето именно му позволява да обхване цялата Красота на Творчеството на Живота и да я претворява с онази простота и ясност, чужда на всякакви условности и ограничения, на която ще откликнат чувствителните сърца. Неговото постоянно горене за прекрасното, за строителството прави творчеството му неизчерпаемо в своето проявление.

Зарадва ме и това до каква степен Вашето творчество е пропито от духа на Учението. Именно подобна асимилация на Учението е толкова ценна и, уви, тъй рядко се среща. Познавам дългогодишни читатели на книгите на Учението, в чието съзнание липсва претворяването на великите мисли. Човек може да повтаря тези мисли, но е важно не повторението, а претворяването им в своето съзнание, пропускането им през своята призма. Ала за това трябва да бъдеш поет и да мислиш самостоятелно, а мнозина ли го умеят?

Затова така ми се иска да пишете по темите на Учението. Вашето сърце ще създаде цяла симфония от прекрасни звуци. Струните на Вашата лира могат да предадат красотата и на най-тънките оттенъци, често недостъпни за мнозина заради дълбочината и краткостта на формулите.

На Изток начинът за свръзка между низшия и висшия Манас се нарича Антакарана или мост, или пътека, и по тази пътека низшето Ego на свой ред също предава на висшето Ego всички онези впечатления и мисли, чиято природа им позволява да бъдат асимилирани от неумиращата наша същност, като по този начин също да станат безсмъртни или наслоения, които се пазят в “чашата”.

По такъв начин истинската индивидуалност на човека ще се крие в неговото причинно тяло или духовна душа, докато низшата душа - в неговата личност или в сменящите се земни проявления; оттук е ясно,че душата е понятие растящо и подлежащо на изменение. Във връзка с това Ви изпращам откъси от книгата “Основи на Будизма”, засягащи понятието за душата.

Така личното, или низшето Ego, или човешката душа, се състои от пет принципа, докато духът или висшето Ego, или истинската индивидуалност, или духовната душа се явява триада от седмия, шестия и петия принципи.

Разбира се, личността си има самостоятелно значение в развитието на човека, защото това е основата на цялата му еволюция - само това проявление, в различни съчетания и вечно променящи се условия, ни дава възможност да развием, изтънчим и хармонизираме всички наши енергии или принципи чрез дейността на нашите нервни центрове. Така четвъртият принцип играе огромна роля, защото в него е заложено желанието, този стимул за живот, който, преминавайки успешно през горнилото на живота, се трансмутира в безкраен огнен стремеж или воля, без които няма напредък, няма и творчество. Затова нека да ценим всяко наше земно проявление, даващо ни възможност да подобрим и да прибавим нещо в чашата на наслоенията, която ни събира Амрита.

За развития човек сравнително не е много трудно да различи духовете с големи наслоения. Така богатата индивидуалност винаги ще притежава синтетичен ум. Докато духове с малък багаж често се срещат сред тесните специалисти. Духът с напълнена чаша лесно разбира същността на нещата. Именно за него може да се каже, че вкусва плодовете, докато другите броят листата, които се сменят всяка есен.

Човек донася със себе си в новото въплъщение онези наслоения, които могат да се определят като негов характер или наклонности. Чисто техническите или физически способности, разбира се, често зависят от наследствеността, която също се явява кармично следствие. Случва се дух с големи наслоения, по силата на кармата, дори не толкова личната, колкото груповата или дори на целия народ, да попадне в несъответстващи условия, тоест, тялото, което той получи, да не отговаря на размаха на неговия дух, и тогава такова несъответствие се изразява понякога в идиосинкразии, които хвърлят околните в недоумение. Дори при децата понякога се забелязват странни явления, например, безпричинни викове или плач, всичко това може да се обясни с несъответствието между духа и получената обвивка. Та нали обвивката на човека се твори с колективните усилия на човечеството и, разбира се, при ниско ниво на по-голямата част от него лесно може да се разбере колко е трудно на високите духове да се проявяват в подготвените им обвивки. Ето защо е толкова важно по всякакъв начин да се издига общото равнище на човечеството, за да се даде възможност на високите духове да се проявят във възможно най-пълна степен. Разбира се, именно това обстоятелство прави трудно разпознаването на истинската ценност на човека. Затова са толкова необходими снимките на аурите, които проявяват истинската същност на човека. Такива свидетелства ще заставят мнозина да се замислят и устремят към действено подобряване на своя паспорт.

Да, разбира се, законът на кармата е много сложен. И трябва да станеш Архат, за да бъдеш в състояние да проследиш неговото действие. Всъщност нали не съществува нищо, освен кармата. Цялото Битие е само безкрайна верига от причини и следствия, при това последните на свой ред стават причини за последващи следствия и така ad infinitum³⁰. Човек завършва своята карма на тази планета, за да я продължи в други светове. Завършването на един цикъл на кармата настъпва за човека, когато всички елементи или енергии, влизащи в неговото същество, са достигнали състоянието на съвършенство, положено за тази планета.

Цитирам откъси от “Основи на Будизма”: “Идеята за личностния Бог, спасяващ човечеството, е неприемлива за будистите, несъвместима със законите на кармата и с разбирането за необходимостта от съвършено лични усилия за своето освобождение.”

“Ако съществува Бог, каква надежда можеш да храниш ти да го омилостивиш с химни и поклони? Постъпките, извършени от теб, са постъпки на това висше същество… Ако Бог прави и всичко онова, което е лошо, каква заслуга виждаш в него, за да го почиташ? Ако, ненавиждайки злото, Той не е способен да разкрива злото, нелепо е да се говори, че всичко живо е творение на Бога. Мощта на Бога трябва да бъде основана върху закона или пък да бъде подчинена на друга причина. В първия случай тя е следствие от закона, във втория ние трябва да я наречем робство, а не владичество.”

Ако вечно изменящото се съществуване на човека изключва хипотезата за постоянната неизменна същност, то и вселената, този комплекс на комплексите, се обяснява изцяло без необходимостта или дори възможността да се вкарва в нея същество неизменяемо и вечно.

Две доктрини, особено осъждани от Буда: 1. Утвърждаването на вечната неизменна душа. 2. Унищожаването на душата след смъртта. Тези две доктрини са опровергани от закона за причинното зараждане, установяващо, че всички дхарми в едно и също време се явяват причини и следствия.

Буда отрича съществуването на неизменна душа в човека и във всичко останало, защото в човека и в цялата вселена той вижда само непостоянство и преходност.

Тезисът - непрекъснатост на потока феномени, и формулата - причинност на зараждането, изключват съществуването на вечната неизменна душа, както индивидуална, така и световна.

Понятието, свързано с думата “душа”, е напълно неприемливо за будиста, защото представата, че човек може да бъде същност, отделена от всички други същности и битието на цялата вселена, не може да бъде доказана нито от логиката, нито подкрепена от науката. “В този свят никой не е независим. Всичко съществуващо зависи от причини и условия.” - “Всяко нещо се намира в зависимост от друго и онова, от което то зависи, на свой ред не е независимо” (Бодхичаряватара, 26-31).

Буда постоянно учи, че няма самостоятелно “аз”, че няма и обособен от него свят. Няма самостоятелни предмети, няма обособен живот - всичко е само неразрушими корелати³¹. Щом няма отделно “аз”, то ние не можем да кажем - това е мое, и по този начин се унищожава зародишът на понятието за собственост.

Ако понятието за постоянна и самостоятелна човешка душа трябва да бъде отхвърлено, то кое е онова в човека, което му създава впечатлението за притежание на постоянна личност? Отговорът ще бъде - тришна, или неудовлетвореното желание за битие. Съществото, породило причините, за които трябва да отговаря, притежавайки страстно желание, ще получи ново раждане в съответствие със своята карма.

Ражда се ново съединение на сканд-елементите³² на един и същи комплекс от елементи или дхарми, проявяващи се в дадено време като една личност, а след определен промеждутък от време - като друга, трета, четвърта и т. н. в безкрайността. Става не трансмиграция, а безкрайна трансформация на комплекса от дхарми или елементи, иначе казано, прегрупиране на елементи-субстрати, влизащи в човешката личност.

Върху качеството на новото съединение на сканд-елементи на новата личност оказва голямо влияние последният предсмъртен устрем на предходната личност, даващ посока на освобождаващия се поток.

Човекът се разглежда в будизма като индивидуалност, изградена от многобройни съществувания, но само частично проявена във всяко ново раждане на земно ниво.

Индивидуалното съществуване, състоящо се от цяла серия животи, които започват, продължават и завършват, за да започнат отново, и така безкрайно, се сравнява с колело или година с 12 месеца, които неизменно се повтарят. Самата верига от 12 Нидани³³ става вече не верига, а колело на живота с 12 спици. Колелото на живота, колелото на Закона, пуснато веднъж в ход, никога не спира. “Колелото на благия Закон в неизменно въртене неспирно раздробява, отделяйки ненужните отпадъци от златното зърно. Ръката на кармата насочва колелото, оборотите му отбелязват биенето на нейното сърце.”

Всички тези смени на формите или битието водят към една цел - достигане на Нирвана, т. е. пълно развитие на всички възможности, заложени в човешкия организъм. Но будизмът учи да познаваме и творим благо независимо от тази цел, защото в противен случай това би бил абсолютен егоизъм, и подобен спекулатор предварително е осъден на разочарование, както е казано: “Нирвана е синоним на безкористност, пълен отказ от всичко лично в името на истината. Невежият човек мечтае и се стреми към Нирвана, без да има и най-малка представа за истинската й същност. Да твориш добро с цел получаване на резултати или да водиш указания ти живот, за да постигнеш освобождение, не е благородният път, завещан от Готама. Без мисъл за каквито и да било възнаграждения и постижения трябва да премине животът и такъв живот е най-велик.”

Състоянието на Нирвана може да бъде постигнато от човека в неговия земен живот.

Будизмът не прави разлика между физическия и психичния свят. Реалността, приписвана на мисловната дейност, е от същия порядък, както и реалността на предметите, познаваеми с нашите сетива.

Будизмът разглежда всички съществуващи феномени като единствена реалност, физически и психически тези феномени по същество са дхарми, предмети на нашето познание. В нас и извън нас ние се съприкосновяваме само с дхарми, защото в нас и извън нас съществуват само дхарми.

Думата “дхарма” е една от най-значителните и най-трудно преводимите в будистката терминология. Дхарма е многообразният фактор, факторът на съзнанието, с присъщата му особеност за определена проява. Нашите органи ни доставят чувствания, които се превръщат в дхарми чрез познанието. Идеите, представите и всички интелектуални процеси са преди всичко дхарми. За нашето съзнание дхармите са същото, което са цветът, формата и звукът за зрението и слуха. Дхармите съществуват за нас чрез своето въздействие. “Синият цвят съществува, доколкото ние получаваме усещане за синьо.”

Самото учение на Буда е прието да се нарича Дхарма, защото дхарма означава също и закон.

Субективните или обективните феномени непрекъснато се променят. Те са реални, но реалността им е моментална, защото всичко, което съществува, е само вечно развитие - дхармите се появяват в един момент, за да се променят в следващия. Тази доктрина за вечния поток на всички неща е толкова основна характеристика на учението, че то получава дори наименованието “теория на моменталното разрушение”.

Дхармите (трансцедентални носители на определено качество) са въвлечени в потока на вечното изменение. Техните съчетания определят особеностите на предметите и индивидите. Неизменно е само онова, което се намира извън съчетанията. Древното учение познава само едно понятие, което не е съставно, условно и е вечно - това е Нирвана.

Всяка дхарма се явява причина, защото всяка дхарма е енергия (вибрация). Ако тази енергия е присъща на съзнателно същество, тя се разкрива двояко: външно тя се проявява като непосредствена причина за феномените, вътрешно тя променя породилото я и заключава в себе си последствията, откриващи се в повече или по-малко далечното бъдеще.

Ако вземем човека, ще намерим, че неговият физически и психически строеж е само съчетание от пет групи агрегати - сканди, които се подразделят на физически качества: форма - рупа; сетивност - ведана; представи - санжна; сили - самскара; съзнание - вижнана. Всичките пет са еднакво неустойчиви и двойствени. Самскара са наклонностите и творческите сили, обясняващи сегашните дхарми с предходни дхарми и които в сегашните дхарми подготвят дхармите на бъдещето.

“Самскара са наслоенията, останали от миналата сетивност и предаващи аромат на бъдещата сетивност.” От това определение на Самскара-скандите е ясно, че тази група елементи сякаш всмуква в себе си всички особености на останалите сканди. Сканда вижнана и отчасти санжна дават окраска или характер на другите съчетания и затова се явяват причина, определяща следващото съществуване, в смисъл на устремления, наклонности.

Нито един елемент от едно съществуване не преминава в другото, но нито един не стига до ново съществуване, ако няма причина в предходното битие. Когато старото съзнание престане да съществува - това е смърт. Когато съзнанието се връща към съществуване, получава се ново раждане. Трябва да се разбира, че сегашното съзнание не възниква от старото, а дължи своя сегашен вид на причините, заложени в предходното битие.

От един живот към друг няма предаване, а нещо като отблясък, солидарност.

“Човекът, който е посял, не е същият, който жъне, но не е и друг.”

Съдържанието на съзнанието се състои от дхарми. Дхармите - това са мисли. Тези мисли са също толкова реални, както и четирите елемента или сетивните органи, защото от момента, когато нещо е помислено, то вече съществува. Човекът е комплекс от съчетания и във всеки момент неговата природа се определя от броя и характера на частиците, които го съставят. Всяко изменение в съчетанията прави от него ново същество. Но това изменение не изключва последователността, защото движението на скандите не се извършва случайно и извън закона. Въвлечени във вечен прилив и отлив, агрегатите се променят в една посока повече, отколкото в друга, защото условията на всяко ново съчетание се определят от причината и тази причина се явява качество на предшестващата причина. Всяко следващо съчетание жъне плода на предходните съчетания и залага семето, което ще се оплодотвори в бъдещото съчетание.

Човекът е комплекс от съчетания и в същото време той е звено. Той е комплекс, защото във всеки момент съдържа голям брой сканди; той представлява звено, защото между две, следващи едно след друго състояния, той е едновременно различие и солидарност. “Ако нямаше различие, млякото не би се променяло в кисело мляко. И ако нямаше солидарност, нямаше да е необходимо мляко, за да получим кисело мляко.”

Да поясним с още един пример. Физиологично човешкият организъм напълно се променя на всеки седем години и ако мъжът А. на четирийсет години е напълно тъждествен с осемнайсетгодишния юноша А., въпреки това, благодарение на постоянното разрушаване и възстановяване на неговото тяло и измененията в ума и характера му, той е друго същество. Човек в старостта си е точно следствие на мислите и постъпките от всеки предходен стадий на своя живот. По подобен начин новото човешко същество, в качеството си на предходна индивидуалност, но с изменена форма, с ново съединение на сканд-елементи, справедливо жъне следствията на своите мисли и постъпки от предшестващите си съществувания.

Съзнанието и неговото вечно изменящо се съдържание са единни. “Няма постоянно аз, което да остава неизменíо.” “Нужно е ембрионът да умре, за да се роди детето, нужна е смъртта на детето, за да се роди момчето и смъртта на момчето дава живот на юношата” (Шикшасамучая, с. 358).

Прието е да се сравнява еволюцията на човешкото същество с огърлица, всяко зърно от която е едно от физическите проявления. Но по-близко е да си представим тази еволюция като сложна настойка, в която с всяко ново проявление на земно ниво се прибавя нов ингредиент, който разбира се, променя целия състав.

Всяко ново проявление се ограничава от физически елементи - сканда-рупа. Енергията, стремяща се да създаде ново същество и насочвана от кармата, се нарича “Тришна” - стимул, жажда за битие.

Съвременните научни данни поддържат теорията за кармата, изложена в будизма. Съвременната наука учи, че всяко поколение хора се явява наследник на отличителните особености на предходните поколения не само като цяло, но и във всеки индивидуален случай.

Психологията намира пълното си основание в онова изключително подчертано внимание, което Буда отделя на мисловните процеси, очистването и разширяването на съзнанието на учениците, утвърждавайки мисълта като първостепенен фактор в еволюцията на всичко съществуващо. Психологичните процеси в будизма тясно се свързват с физиологията.

“Философията на будизма може да се нарече анализ на отделни елементи, встъпващи в съчетание при образуването на определен индивидуален поток.” Индивидуалният поток се образува и подхранва от безбройните проявления на човека на земята, на други нива и в други светове. Попивайки всички особености на всяко проявление, този поток нараства с възможности, видоизменя се, вечно запазвайки самостоятелното си значение. Истинската индивидуалност, истинското безсмъртие се състои в осъзнаването на своето истинско “Аз”, изградено от безбройните съчетания на проявленията. Човекът в будизма не е нещастен пигмей, какъвто е той в представите на западното мислене, а владика на световете. Като частица и отражение на Космоса, той, подобно нему, е безграничен в своите възможности.

Със сърдечна радост получих Вашето писмо. Какво може да бъде по-прекрасно от безкрайното чувство на любов към великия Облик на Учителя. Нали този пламък наистина ни храни и пренася през всички пропасти. Няма предел за достиженията на сърцето, което гори от любов. Затова така приветствам у Вас това мощно звучене на сърцето. Следвайте този най-прекрасен и най-кратък път. В уречения час ще дойдат и необходимите проявления. Но не се огорчавайте, ако все още не забелязвате някои знаци, посочени в Учението, знайте, че в момента се води най-тежката битка на Силите на Светлината със силите на тъмата, и затова всички проявления на тънкия свят са затруднени, по-точно, трябва да бъдем много внимателни с тях, защото при отравяне на земната атмосфера и дори на най-близките до земята тънки сфери те могат да влияят на сърцето. Светлите Сили винаги се съобразяват с много условия и преди всичко със състоянието на организма на човека, затова всеки подход или приближаване до него се извършват в най-доброто и най-безопасното за здравето време. Но именно в тежко време, сред тъмата, е ценно да пренесеш своя факел. Както се казва в Източните Учения - “Кали Юга (черната Юга) е наистина превъзходна, защото тя ни дава възможност за най-бърз напредък по пътя на Светлината. Всички трудности са възможности и преодоляването им са стъпалата на извисяването.”

Темата на Вашия реферат е много насъщна и е прекрасно, че сте осветили въпроса за посмъртното състояние в духа на Учението. Необходимо е да будим мисълта с неочаквани, но внимателни докосвания. Та нали истинското християнство в нищо не се разминава с Ученията на Изтока и Учението на Живата Етика.

Разбирам, че се налага да се съобразяваме с вълната от национализъм и дори може би шовинизъм. Понякога е полезно да се огради растящото дръвче, важното е да се наблюдава, да не би оградката да се окаже тясна и да наруши правилното развитие на дръвчето, нужно е тя да бъде разширена навреме. Затова да преживеем внимателно това преходно време! А и Учението “Живата Етика” не носи печата на определена националност, затова то е приложимо навсякъде и винаги. Няколкото източни термини е лесно да бъдат заменени със западните им еквиваленти. Важно е да се предаде новото разбиране на проблемите на живота и непоклатимите закони на Битието. Но, както обикновено, само непредубедените и открити съзнания ще възприемат широтата на новото разбиране за света. Така че действайте в пълно съответствие с възможностите на Вашата аудитория! Във всичко се ръководете от ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТТА, този велик закон, управляващ Вселената. Не насилвайте прекалено съзнанието на идващите при Вас. Зная колко е трудно да дадеш на всеки само според съзнанието! Зная как сърцето се стреми да раздели богатството си и да даде радостта на широкото миросъзерцание, но ние трябва да бъдем мъдри в раздаването на зърната.

Приветствам идеята да се издава списание, появила се у Вас и Вашите приятели. Направете го достъпно и съдържателно. Наред с темите на “Живата Етика” може би ще засегнете и растящия интерес, който сега се наблюдава сред широките обществени кръгове, към въпросите на Тънкия Свят. Та нали във всички напреднали страни се правят опити научно да се подходи към изследването на психичните и парапсихичните феномени. Току-що прочетох във вестниците, че и в Швеция при един от Университетите се създава катедра за изучаване на спиритуализма. Канят се да изследват зачестилите психични феномени. В Италия в най-широко разпространения вестник е въведена окултна рубрика. Интересно би било в замисленото от Вас списание да се дава сводка или описание на психични феномени, появявали се в миналото и особено зачестили сега. Много поучителни неща ще извлекат хората от такива очевидни доказателства. Хората обичат всичко тайнствено и това може да събуди и активизира съзнанието за по-нататъшни търсения. Но, разбира се, паралелно трябва да се разкрива вредата от медиумизма и да се посочват мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се предпази както медиумът, така и околните от опасността от обсебване. Всичко това, предвид развиващия се медиумизъм и обсебване може да бъде крайно полезно.

По пътя на обмена с други списания Вие бихте могли да съберете много интересни данни. Колко научни наблюдения се приближиха сега към границата на отвъдното!

Интелектът на физическо ниво е получил своето развитие в течение на четвъртата коренна Раса на нашия четвърти кръг, когато беше постигнато пълно потапяне в материята. Но импулсът за неговото развитие е бил донесен от великите Духове, Синовете и Дъщерите на Мъдростта (Елохимите), дошли от висши планети и въплътили се в края на третата раса. Разбира се, те са били онези божествени династии на Царе и духовни Учители, с чиито описания са пълни най-древните митове и легенди. Именно благодарение на своето въплъщение и своето пряко потомство, те са предали на човечеството по-изтънчен организъм, отговарящ на висшите вибрации. Също съприкосновението с техните високи огнени аури е запалвало огньове и в заобикалящите ги. Така, следвайки течението на естествения закон за развитието, по-голямата част от човечеството не може да стане съвършена и да разкрие в себе си напълно своите седем принципа или 49 огньове по-рано от седмата раса в седмия кръг.

Но, разбира се, всички тези принципи се намират в него в латентно състояние от самото му рождение. Също, съгласно еволюционния закон, петият принцип (Манас) не трябва да получи пълно развитие преди петия кръг. Така всички преждевременно развити разуми (на духовно ниво) в нашата раса се явяват а-нормални: те са онези, които Вел. Учители наричат “хора от петия кръг”. Дори в бъдещата седма раса на нашия четвърти кръг, тогава когато нашите четири низши принципа ще бъдат напълно развити, принципът на Манас ще бъде развит само пропорционално. Това ограничение обаче се отнася само до духовното развитие или висшия разум. Винаги следва да се има предвид разликата между висшия Манас, или духовния разум и Кама-Манас, или интелекта, разсъдъка. Така развитието на интелекта, или Кама-Манас, е било постигнато в четвъртата коренна раса на нашия кръг.

Също твърдението, че Божествената Монада не се намира вътре в човека, до известна степен е справедливо, защото седмият и шестият принцип образуват така нареченото магнитно поле или аурично яйце. Така по ширината и излъчванията на аурата може да се съди за висотата на духа. Ето защо е толкова важно в най-скоро време да се намери начин за фиксиране или фотографиране на аурите. Снимката ще разкрие истинския паспорт на човека.

Изключително важно е да се разширява съзнанието на човечеството. Какъв велик подвиг е постепенно да се насочва съзнанието на най-добрите хора към необходимостта от възвръщане към първоизточниците на християнството, към първите отци от първите три века след Р. Хр. Колко прекрасни са поученията на великия Антоний! Така че, творете Вашето голямо дело мъдро и грижливо, будете и разпалвайте съзнанията на своите слушатели, помнейки винаги канона “Господом твоим”, а именно, като говорите с всички според съзнанието. Разбира се, това не е лесно. Казано е: “ако е трудно да се пъхне малък меч в голяма ножница, то къде по-трудно е да се пъхне голям меч в малка ножница.”

Благословът на Силите на Светлината е с вас в този велик подвиг за очистване на истинските Завети. Не забравяйте пророческата страница на Св. Антоний за бъдещото състояние на църквите и манастирите, цитирана в книгите на Добролюбието.

И така, “напред, напред и само напред, без да се оглеждаме назад”.
18.06.1935 г.

Разбира се, нямам нищо против да се четат моите писма с привежданите в тях извадки от книгите на Ж. Етика пред чисти души и открити съзнания. Защото и моето сърце се стреми да сподели Съкровището с всеки, който умее да го оцени. Но, разбира се, следва да бъдем много внимателни при раздаването на поверените зърна и винаги да се ръководим от указанието: “Открилият скъпоценната формула няма да я оповести гръмко през прозореца, защото вредата ще се окаже по-голяма от ползата”. Самата аз в началото допуснах много грешки по отношение на предпазливостта, а и сега по характер ми е много трудно да пазя нещо само за себе си. Ето защо ми е така разбираемо и близко Вашето желание да споделяте с другите, да им дадете надежда и радост. Но личният опит и черните предателства постепенно ни научават да бъдем по-внимателни, макар че и досега аз понякога частично съгрешавам спрямо мъдрото предупреждение: “Умей да пазиш повереното”, предупреждение, давано на всички, поели пътя на Учението на Светлината. Най-трудното изпитание за мен е да живея сред хората и да не им се доверявам! Но и през това се налага да се мине. Трябва да умеем да не обременяваме хората с излишно доверие и в същото време да не развием в себе си ужасното чувство на подозрителност. Човешката натура е бездна! Както гласи мъдрата пословица: “Ако искаш да опознаеш човека, трябва да изядеш с него три пуда³⁴ сол”. Затова съветвам и Вас да бъдете внимателен.

Също трябва да се знае, че с приближаването към Учението и обръщането към Старшите Братя на човечеството, под въздействието на неотменимите окултни закони, истинската ни същност се разкрива много по-бързо, наяве излизат качества, които иначе биха останали непробудени в нас, може би, до следващите въплъщения. Спомнете си казаното в “Чаша на Изтока”, 26-то писмо: “Както проливният дъжд не може да оплодотвори скалата, така и окултното Учение не оказва влияние върху невъзприемчивия ум, и както водата се сгорещява в негасената вар, така и учението предизвиква към необикновено силно действие всички неподозирани, спящи потенциални възможности на ученика”.

В областта на окултното това е неотменим закон. Действието му е толкова по-силно, колкото по-сериозно и искрено е желанието, изразено от кандидата, и колкото по-дълбоко той е почувствал истинността и значението на поетото от него задължение.

Древната окултна аксиома “познай себе си” би трябвало да е позната на всеки ученик. Но малцина са разбрали истинското значение на това мъдро изречение на Делфийския оракул… Припомням го, за да не се учудвате на изострянето на някои качества сред приближилите се до Учението и да бъдете изцяло въоръжен. С този закон също се обяснява отчасти, защо винаги е имало и има толкова предатели около всяко светло явление. Свободната воля на човека е висш божествен дар, но той трябва да се ползва именно побожественому. Пиша Ви това, защото душата ми току-що беше ранена от предателство. Но, както е казано в Учението: “Трябва да умеем да спим с предателите в една шатра”. Наистина трябва да закалим сърцето си и да не обременяваме хората с излишно доверие. Приемете това като приятелски и, както виждате, роден от опита съвет.

Сега на Вашите въпроси. Разбира се, “Майката на Света” стои начело на Великата Йерархия на Светлината на нашата планета. Прочетете в “Криптограми на Изтока” сказанието “Майката на Света” и го приемете като висша реалност. Зад всеки символ стои Висока Индивидуалност и всеки символ прикрива велика реалност. Също всяка Велика Индивидуалност има своите Заместители или Персонификатори, най-близки до нея по лъч, а понякога и самата тя се проявява в различни въплъщения, оттук е възникнало и понятието за Аватарите.

По същия начин можем да си представим Майката на Вселената или на проявения Космос като едно от лицата на Св. Троица. Няма такава религия, освен най-късното християнство, в която Женското Начало да не е включено в числото на Приматите на Битието. Така и гностиците разглеждат Светия Дух като Женско Начало. В най-древните Учения проявената Троица на Баща-Майка и Син се разглежда като еманация на висшата, вечно скрита Причина, а последната на свой ред - като еманация на Безпричинната Причина.

Тази Безпричинна Причина е Парабраманът на индусите. Но Парабраман не е личен Бог, Той е ТО на ведантистите. Парабраман е просто Реалността, нямаща Втора такава, Абсолютът или по-скоро безпределно отвлеченото Пространство, включващо в себе си потенциалното Пространство, наричано също Адити.

Именно, първата диференциация в периодичните проявления на вечната Природа, безполова и безпределна, е Адити в “То”, или потенциалното пространство вътре в отвлеченото Пространство. В следващото си проявление то се явява във вид на божествена безпорочна Майка Природа вътре във всевместяващата, абсолютна Безпределност. Така Пространството се нарича Майка преди нейната космическа дейност и Баща-Майка при първия стадий на пробуждането.

В древните Учения е казано: “Отначало, преди Майката да стане Баща-Майка, Огненият Дракон се движел в Безпределността…”

“Така и в Кабалата Ейн-Соф е Пространство, Тъма и от него, когато дойде време, се проявява Сефира - жизненото начало. Сефира - когато се проявява като активна сила, приема облика на Създателя и става мъжко начало, следователно, тя е андрогин. Тя е Баща-Майка, или Адити на индуската Космогония и Съкровеното Учение. “Така Тъмата е Баща-Майка, Светлината е техният Син. Тъмата е вечната утроба, в която източникът на светлината се появява и изчезва.”

“Бащата и Майката са мъжкият и женският принцип в Корена на Природата или противоположните полярности във всички неща, на всяко ниво в Космоса. Дух и Субстанция, чийто резултат се явява Синът.”

“По такъв начин, когато Майката се проявява от своето недиференцирано състояние, тя е непорочна Дева, само осенена от Вселенската Тайна (То), но без зачатие. Оттук и понятието за непорочното зачатие - Тя проявява своя съпруг от самата себе си, затова в източните религиозни системи често може да се срещне определението, дадено на всички висши Богове - “Съпруг на своята Майка” и “Син на Непорочното зачатие”. Във всяка религиозна система боговете са сливали своите функции като Отец, Син и Съпруг в едно. Във всяка космогония Синът се е разглеждал като “Съпруг на своята Майка”. Титулът на египетския висш Бог Амон е Съпруг на своята Майка”.

“Когато Синът се отделя от Майката, той става Баща. Затова е казано - в света на Битието Единната Точка или лъч оплодотворява Девствената Утроба на Космоса и непорочната Майка ражда Формата, съдържаща всички форми. Индуският Праджапати (Брама) се именува първо пораждащо Мъжко Начало и “Съпруг на своята Майка”.

Цитирам Ви описание на Пралая от книгата Станци на Дзиан, въз основа на които е написана “Тайната Доктрина”.

1. “Предвечната Раждаща Майка, скрита в своите вечно-незрими Покрови, още веднъж спеше в продължение на Седем Вечности.”

“Раждащата Майка или Пространството е вечната ежесъщна Причина, Непостижимото Божество, чиито “Невидими Покрови” са мистичен корен на цялата Материя и Вселената. Пространството е ту единно, ту вечно, което ни е най-лесно да си представим като непоклатимо в неговата отвлеченост и извън влиянието и зависимостта от присъствието или отсъствието на обективната Вселена в него. То е извън измеренията във всички смисли и само-същно. Духът е първата диференциация от “ТО”, Безпричинната Причина както на Духа, така и на Материята. Както ни учи Езотеричният Катехизис - “то е нито “безгранична Пустота”, нито ”условна пълнота”, но и едното, и другото. То е било и винаги ще бъде”.

“Така “Покрови” означава ноумена на недиференцираната Космическа Материя. Това не е материя, както я знаем, а духовна същност на материята, която е съ-вечна и дори единна с Пространството в неговия отвлечен смисъл. Корен-Природата се явява също източник на най-тънки невидими свойства във видимата материя. То е като Душа на единния и безкраен Дух. Индусите го наричат Мулапракрити и твърдят, че това е Първозданната Субстанция - основание, упадхи или проводник на всеки феномен, физически, психичен или умствен. Това е източникът, от който се излъчва Акаша.”

Цитирах Ви откъси от “Тайната Доктрина”, от тях става ясно какво значение и място се е отделяло на Женското Начало в древните космогонии. Само дълбокото невежество на средновековието е могло да изземе Женското Начало от целия строеж на Битието. Наистина в естеството си Мъжкото и Женското Начало са единни, и едното няма битие без другото. Умаляването на едното е умаляване на другото.

И така, съществува само единно Естество, единен Елемент, дали ще го наречете Бог или Дух, или Огън, или ТО, или Парабраман, или Ейн-Соф или Пространство, или Абсолют и т. н. и т. н., който в потенциала си заключава двете полярности, или се явява андрогин.

Не мога да се въздържа да не Ви цитирам още един откъс все от “Тайната Доктрина”: “От най-първата поява на Великите Строители на нашата планета, скритото Божество се е признавало и разглеждало само в неговия философски аспект на Всемирно Движение, трепет на творческото Дихание в Природата. Древното Знание сумира Единното Съществуващо така: “Божеството е съкровеният жив (или движещ се) Огън и вечни свидетели на това Невидимо Присъствие са Светлината, Топлината и Влагата; тази Троица вместява в себе си всичко и се явява причината за всички феномени в Природата. Интракосмическото движение е вечно и непрекъснато; космическото движение, видимото или онова, което подлежи на познание, разбира се, е периодично. Като вечна отвлеченост

то е Вечно-Съществуващо; като проявление то е крайно, както в бъдещото направление, така и в миналото, бидейки Алфата и Омегата на последователните преизграждания. Космическият Ноумен не се отнася до причинните съотношения на феноменалния Свят. Само по отношение на интракосмическата Душа, на идеалния Космос в неотменната Божествена Мисъл, ние можем да кажем: “Не е имало начало и няма да има край”. Колкото до неговото тяло или космическа организация, макар да не може да се каже, че то е имало първи или някога ще има последен строеж, все пак, при всяка нова Манвантара, неговият строеж може да се разглежда като първи и последен по рода си, защото всеки път неговата еволюция става на по-високо ниво.”

Също Троицата може да се назове Атма, Будхи и Манас или Дух, Душа и Разум; или Дух, Субстанция и Светлина, или Дух, Материя и Сила и т. н. и т. н.
Напразно се притеснявате да ме питате, винаги се радвам да дам намеци за нещата, разбира се, трудно ми е да пиша изчерпателно, защото нямам помощници, а се налага да пиша много. А освен това намеците са по-полезни, те дават импулс на мисълта.
Сега друго. Не се огорчавайте, че знаците са станали по-редки и не така ярки, давайте си сметка за страшното време на Армагедона и, следователно, цялата отровена атмосфера. Та нали не само земните слоеве, които непосредствено ни обкръжават, но дори отдалечените сфери на тънкия свят, да не говорим за най-близките до Земята, са заразени с разложение. Всички тънки проявления в такова време могат много тежко да се отразяват на организма. Светлите Сили действат в пълно съответствие със съществуващите условия и силите на нашия организъм. Освен това, след всяко завоевание следва период на затишие, нещо като отдих, за да може организмът по-добре да асимилира полученото и да се подготви за по-нататъшни възприятия и изтънчавания. Всички описани от Вас симптоми са много характерни за отварянето на центровете, затова Ви моля да се грижите много за Вашето здраве. Преди всичко да не се преуморявате и да се пазите от простуда. Съветвам Ви също всекидневно да приемате по два пъти на ден сода бикарбонат. Имайте предвид, че при болки под лъжичката (напрежение в слънчевия сплит) вземането на сода е незаменимо. А и изобщо содата е най-благодатното средство, тя предпазва от всевъзможни заболявания, като се започне от рак, но трябва да свикнем да я приемаме всекидневно, без пропуски. Тя особено помага при болки и движения в слънчевия сплит. При тъпа болка и парене в гърлото е незаменимо горещото, но не врящо мляко, също със сода. Обикновената пропорция е чаена лъжичка на една чаша. Много сериозно съветвайте всички относно содата. Също наблюдавайте стомахът да не е обременен и червата - чисти. Пийте два пъти на ден валерианов чай или валерианова спиртна настойка, от 20 до 30 капки. Содата е абсолютно необходима при запалване на центровете. Содата разрежда огнените енергии и предпазва от пожар.

Особено се зарадвах на усещането на горещи токове в сърцето.

Така че, вслушвайте се във всяко явление и се приучете към всекидневни и най-тънки описания на тези усещания и видения. Такива записки могат да бъдат изключително ценен принос за изучаването на най-тънките енергии. На добър час, творете, пишете и наблюдавайте! И най-вече, пазете и насищайте в себе си божествения огън на любовта към Великия Облик, посочил ни Пътя на Светлината, Красотата и Радостта.
24.06.1935 г.

Народната мъдрост гласи: “С честен труд каменни палати няма да вдигнеш”. Великата красота е в това, само със свои сили, със средства, изработени с труд, да прокарваш в живота великите Завети. Да жертваш не от излишъка, а да отдаваш всичко, оставяйки си само най-необходимото.

Ако нямаше трудности и предателства, какво биха означавали подвигът и служенето на Светлината? Доверениците и учениците на Бялото Братство никога не са шествали подобно на Маговете от книгите на Крижановска. Никога, нито едно Учение не е указвало Пътя на разкош и благополучие. Навсякъде се е посочвал великият среден (но висок) Път, при който ученикът може да не гладува и дори да има разумен комфорт, в съответствие с даденото му поръчение, но той трябва да умее да пожертва този комфорт, ако обстоятелствата го поискат. Материалните затруднения по пътя на подвига не са от най-трудните, макар че, разбира се, тъмните много обичат да удрят по това слабо за мнозина място, изваждайки по този начин наяве много скрити качества. По-трудна е борбата с тъмното съзнание на хората. Човешката природа е бездънна и е много тежко да се чувстваш заобиколен от всякакъв род предателства, толкова зачестили в днешното време на масово обсебване. Но все пак най-тежката, най-упоритата борба си остава борбата със своите собствени навици и недостатъци. Под въздействието на неоспоримите окултни знаци истинската ни същност излиза наяве и много по-бързо се проявяват качества, които иначе биха останали скрити, спящи в нас, може би, до следващото въплъщение. Добре е да се препрочитат по-често последните писма в “Чаша на Изтока”. Също ще Ви цитирам страничка от записките на Е. П. Бл., тя се нарича “Предупреждение”: “В окултизма съществува странен закон, потвърден в течение на хилядолетни опити. Също и през всичките години от създаването на Теос. Общ. досега този закон неизменно се потвърждаваше при всеки отделен случай. Достатъчно е само някой да тръгне по пътя на “подложения на изпитание” и определени окултни следствия започват да се проявяват. Първото от тях е, че излиза наяве всичко, което се е намирало дотогава в човека в латентно състояние: неговите недостатъци, навици, качества или скрити желания, добри, лоши или неопределени”.

“Например, ако човек поради атавизъм или кармично наследство е тщеславен или чувствен, или самомнителен, то всички тези пороци неминуемо ще се проявят, дори ако дотогава му се е удавало успешно да ги прикрива и потиска. Те ще се изявят неудържимо и ще му се наложи да се бори с тях сто пъти по-яростно отпреди, докато не успее да ги изкорени в себе си.”

“От друга страна, ако той е добър, великодушен, целомъдрен и въздържан или има някакви добродетели в скрито или латентно състояние, те ще се проявят със същата сила, както и всичко останало.”

В областта на окултното това е неотменим закон.

“Действието му е толкова по-ярко, колкото по-сериозно и искрено е желанието, изразено от кандидата, и колкото по-дълбоко е почувствал той реалността и значението на приетото от него задължение.”

“Древната окултна аксиома “познай себе си” би трябвало да е известна на всеки ученик. Но малцина разбират истинското значение на това мъдро изречение на делфийския оракул…” Припомням го, за да Ви покажа колко често така наречените ученици и последователи на Учението започват да откриват в себе си черти, които сякаш са им били неприсъщи по-рано. Наистина, докосването до Източника на Светлината е пробен камък за всеки.

Сега друго. Нима Вие не знаете, че искреният, пламенен, сърдечен призив и съответните постъпки действат като най-мощно радио и непременно стигат до великото Сърце. Така че, ако Вашият приятел е пламенно устремен към Светлината, то Великият Учител вече знае за него. Като не искам да умалявам П. Д. в очите на Вашия приятел, все пак не мога да не Ви кажа, че разликата между Вел. Учители от Хималайската Твърдина и всеки, проявяващ се на Земята ученик е неизмерима. Както казваше Е. П. Бл., едва след няколко Манвантари духът й ще може да стигне онова стъпало, на което стои Духът на Вел. Вл. М. Спомнете си какво Ви писах за този Облик! Наистина, само всичко най-високо е свързано с Него, с този Йерарх. В неговия Могъщ Облик са олицетворени всички най-високи понятия.

Разбира се, не бива да се открива изведнъж цялата Истина на неподготвените съзнания. През всички векове се е давала само онази част, която е можела да бъде възприета от човечеството. Затова на Величайшите Ликове им се е налагало и се налага да се прикриват със сив плащ, за да не ослепи блясъка Им ограниченото съзнание. Нека съзнанието на Вашия приятел постепенно да се отваря към Истината. Мисля, че той е чиста душа. Затова сърцето му трябва само да реши и да се озари с вътрешната светлина, събрана в неговата “чаша”. Не го насилвайте в нищо, предоставете му сам да избере пътя. В тази духовна борба той трябва сам да излезе победител. Ще Ви цитирам страничка от Учението: “Пазете се от мисионерство не само по отношение на чужди натрапвания, но и самите вие да не станете мисионери. Неизброима е вредата от мисионерите и не може без презрение да се гледа, как Учението се продава на пазара с отстъпка. Съумейте да разберете, че Учение, осъзнаващо своето значение, няма да се покаже на пазара.”

Помните ли как у Вас се появи желанието да обедините всички съществуващи духовни огнища. Сега от личен опит можете да се убедите, че това е невъзможно при днешното състояние на човечеството; човешката природа не е дорасла още до разбирането на най-примитивното сътрудничество! Ние имаме вече известен опит. Затова никога никого не призоваваме, на никого нищо не натрапваме. Разбира се, ако някой се присъедини към нашия Знак, ние трябва да следим под този знак да не се поднася нещо, съвършено противоположно на основните идеи и правила на дружеството.

Именно религиозната нетърпимост и фанатизъм на последователите разрушават всички основи, преподадени им от Основателите и Учителите. Така е било, така е и сега. Затова не бих вярвала особено на разказите на споменатото от Вас лице за възмездието, постигащо отстъпниците, защото това би било чиста проба черна магия и, разбира се, не би отговаряло на мислите, изложени в изпратената ми от Вас книжка.

Несъмнено има случаи, когато тъмен дух устремява черни мисли към светъл дух и получава обратен удар, но в такъв случай той се наказва сам, защото какво може да се направи, когато светлата аура не възприема изпратените й отровни газове! Ние и нашите приятели неведнъж сме били свидетели на такива обратни удари, но мога да Ви уверя, че при всеки такъв случай никога не е имало и най-малкото желание да се отговори на удара. Незлобливостта е първото качество на истинския Учител. Той може да бъде възмутен, но никога няма съзнателно да изпрати поразяваща стрела. Само Великият Учител, Владиката на кармата, може съзнателно да изпраща поразяващ Лъч. Така че, да се отнасяме внимателно към подобни разкази, е, разбира се, злата воля на всеки силен човек винаги може да нанесе вреда, ако нашата аура е отслабена от страх или болест. Най-добрата панацея от такива отровни стрели е предаността към Основите на Учението, любовта към Йерархията и пълното спокойствие. Ние трябва да свикнем с това, че живеем в отровена атмосфера, в която се носят неизброими отровни стрели и само нашата сърдечна връзка със Силите на Светлината ни помага да запазим защитната си мрежа. Но веднъж допуснем ли съмнение в мощта на Йерахията или малодушен страх пред врага, то, разбира се, тези чувства незабавно ще парализират излъчванията ни и така ще се наруши защитната мрежа, изтъкана от тези излъчвания.
Съчувствам много на Вашия приятел и се надявам, че той е човек устремен, способен да разбере цялата сериозност, цялото значение на изправеното пред него изпитание. Затова Ви моля да не скривате от него, че пътят на служенето, пътят на подвига е много, много труден. Избралият този път трябва да бъде готов на всякакво самоотричане. Препятствията и трудностите нарастват с напредването по Пътя. Наистина той получава по-голямо знание, но това знание ще му донесе малко радост в живота; няма да има с кого да го сподели, няма да има къде да го приложи, защото отговорността нараства пропорционално на знанието. Освен това и самото това знание ще му създаде завистници и предатели. Защото окръжаващата тъмнина е потресаваща.

Тежък е пътят на подвига и той не може да бъде облекчен, докато съзнанието на човечеството не получи тласък за ново стъпало. По пътя има тежки преходи, когато ученикът е предоставен на самия себе си, когато той трябва самостоятелно да прояви цялата си находчивост, цялото си умение и дори Гласът на Учителя временно замлъква. Но истинският ученик носи в сърцето си радост и устременост, защото знае, че това е ново стъпало. В него живее радостта от съзнанието за изпълнен дълг и с цялата сила на духа си той се устремява да изпълни още по-съвършено даденото му поръчение. Наистина в това е цялата му радост.

Труден е пътят на служенето и въпреки това онези, които са получили възможността за носене на подвига в живота, няма да отдадат този венец за всички съкровища на света. Защото нищо не може да се сравни с онова висше духовно удовлетворение, което става участ на подвижника. И тази участ е толоква по-ярка и прекрасна, колкото по-богати са били предишните му наслоения. Разбира се, около Учението е пълно с пеперуди. Но ползата от тях и за самите тях е пропорционална на мимолетното им пърхане. Говорейки с вас и Вашия приятел аз се надявам, че се обръщам към възмъжали съзнания, които няма да се изплашат от трудностите. Именно опитният боец усеща сърдечен трепет и възторг пред новата битка, нека и вашите сърца се запалят с новия пламък на светлината Абхидхарма пред възможността за нови преодолявания и завоевания. Нека Вашият приятел не приеме това като приканване, а като сърдечно предупреждение.

Кой е готов за подвига на самоотричането? Наистина е ценно и води до целта единствено пълното отдаване на самия себе си.

Изобщо не се учудвам на неразбирането на “Огненият Свят” от известна категория интелигентни хора. Нима така наречената интелигентност е била някога залог за истинско знание или напълване на “чашата”? Интелектът не е висш манас, Висшият разум е мъдрост, плод на дългогодишни наслоения. Може да притежаваш блестящ интелект и да нямаш великия синтез, който ни дава прозрение за истинската същност на нещата. Често тесни специалисти особено блестят с интелект и пълна липса на синтез. Никакви разяснения няма да им помогнат, защото нищо не се натрупва така бавно, както синтезът. Та нали повечето от истинските приемници на Учението ако и да не са още в пелени, то във всеки случай едва ли умеят да четат. Ние живеем сред отиващата си пета раса и наблюдаваме зараждането на носителите на светлината на шестата раса. Сега - много кратки отговори.

Абхидхарма е будистка метафизика. В дадения случай светлината на Абхидхарма означава висше съзнание, Будхи-Манас.

Многооката и многоръката Дукар - така в Тибет наричат великото Божество на Женското Начало. То е еквивалент на индуската Кали и Лакшми, символ на Майката на Света. Обикновено на тибетските танки³⁵ тя се изобразява под чадър, който е символ на събирането на Влагата или Висшата Благодат.

Лъчи на раменете - излъчвания от центровете на раменете. Всеки нервен плексус е огнище на лъчи.

Енергията на Камадуро съответства на подземния огън.

Урей е свещен символ, изобразяващ глава на кобра, който се поставял на шапката на Посветените и Фараоните в Египет, той украсявал също Боговете на Индия. Така Урей е символ на Посвещението и скритата мъдрост. Змията винаги е била символ на мъдростта и древните мъдреци на Индия се наричали Нагове (Nag - змия).

Урей също означава космически огън.

Уплътняване на астрала е уплътняване на тънкото тяло почти до физическо. Състояние, в което пребивават повечето от Великите Хималайски Адепти. По-подробни разяснения за това уплътняване не мога да дам, не ми е разрешено.

Писмото Ви стигна до нашите Височини и аз ще се постарая да отговоря, доколкото е възможно, на поставените от Вас въпроси. Но преди да пристъпя към отговорите, на свой ред искам да Ви попитам, замисляли ли сте се, дали няма дълбоко основание в това, че книгите на “Живата Етика” в много случаи дават не готови формули, а само намеци? Точно така е. В основата на Учението стои правилото, по-точно законът, че “всичко трябва да бъде извършено с ръцете и краката човешки”. Тази формула съдържа цялата ценност на самостоятелното достижение, явяващо се единственото ни неотменимо достояние.

Сега отговарям на Вашите въпроси. Надявам се, че ги имате, защото, за да пестя време, няма да ги повтарям.

1. Есенцията Мору или Балю се приготвя от растение, което се среща по всички склонове на Хималаите, не по-ниско от 8000 ф. То принадлежи към семейството на рододендроните. В Тибет се употребява за кадене.

2. Под уплътняване на астрала трябва да се разбира уплътняване на тънкото тяло почти до физическо. Б. Братство от векове работи над този опит и вече са постигнати забележителни резултати. Но, разбира се, никакви апарати, никакви необходими за това химически ингредиенти не могат да бъдат посочени, защото ще има огромна вреда. Появата на такива уплътнени тела, когато им дойде времето, ще разбие всички съмнения в съществуването на отвъдния свят и така ще се установи видима връзка с тънкия свят.

3. Чертежът на апарат, който събира психична енергия, ще принадлежи на онзи, който има кармично право на това. Същото може да се каже и за апаратите, измерващи напрежението на пространствения огън. Дори да Ви ги опиша, това почти нищо няма да Ви даде. Но на никого не е забранено да търси и да намира. Дават се намеци и всички подобни открития вече са фиксирани в пространството. Всички споменати апарати действат не само на тънко, но дори и на физическо ниво в Твърдината на Великото Братство.

Всеки може да напрегне своите вибрации в унисон с определена идея, фиксирана в пространството, и да получи така нареченото озарение или вдъхновение или поне проблясък в желаната посока.

4. Съзнанието е основната енергия и психичната енергия е нейното висше качество.

5. Ритмите Махаван и Чотаван са ритми на космическия огън. При постигането на известна степен на огнената Йога нашият организъм започва да възприема тези ритми, идващи от пространството, и да звучи в унисон с тях. Разбира се, простото им повтаряне, както и всичко механично, не води до нищо. За да има значение този ритъм, необходимо е да се притежава запас от психична енергия. Без въздействието на психичната енергия тези ритми остават мъртви. Във връзка с това цитирам § 401 от книгата “Агни Йога”.

“Учението се разлага от бездушно повторение, същото трябва да се разбере и за качеството на ритъма. Разбира се, в основата на всеки кристал лежи привличането и пулсацията. Но пулсацията, или ритъмът, е проява на живото начало, затова даден ритъм може да бъде и жив, и мъртъв. Живият ритъм, одухотворен от съзнанието, ще доведе до съчетанието на тънки енергии. Но ритъмът на устните дава мъртво, нарушаващо мъдрата тишина почукване, и затова ще донесе само вреда. Пазете се от бездушните повторения! Наистина те разлагат най-скъпоценните камъни на духа. Ако действието е основано само на страх или корист, то дори скелетът може да изчуква по-полезен ритъм. И барабанчикът във войската би се оказал успешен ритмосъздател.”

“Могат ли да се очакват огньове от ударите на опашката на куче, очакващо милостиня? Помнете това, когато се занимавате с най-тънки енергии, когато замисляте да се докоснете и да призовете към живота очевидността на огъня.”

“Когато ви назовах ритъма на пространствения огън, разбира се, предполагах прилагането на духовно съзнание и стремеж без низши подбуди. Отдавна е казано за двата огъня - творящия и унищожаващия. Ако първият сияе, съгрява и възнася, то вторият изпепелява и изгаря. Но Аз ви насочвах само към творящия огън. Вие видяхте по себе си как е възможно приближаването на огъня и дори дневната светлина не пречеше на пространствените вестоносци. И звездите започнаха да се обкръжават със знаци. Нужно е да пазите тези огнени знаци и да се научите да събирате най-добрите пратки на съзнанието. Не юмручният удар, не заплахата, а лекокрилото възнасяне води към Вратите. Пазете се от сивото бездушие!”

Когато задълбоченото премислите даденото Учение, Вие ще разберете оскъдността на моите отговори на поставените от Вас въпроси. Защото Учението преди всичко се грижи за развитието на високата психична енергия в човека, без която и най-точният и тънък апарат ще остане без приложение. Механиката сега трябва да навлезе в нова фаза, когато всичките й апарати ще се нуждаят от посредничеството на психичната енергия, чийто проводник е човекът. Оттам ще дойде и необходимото уважение към такива носители на свещения огън. Те ще се оценяват като истинското съкровище на една държава.

Така че, само онзи, който притежава запас от такава енергия и който общува с Пазителите на резервоара на тази мощ, може да се приближи до намирането на спомагателни проводници-апарати. Затова Учението толкова много утвърждава и настоява за очистването и разширяването на съзнанието, за изтънчаването на нашите чувства, без което не може да има нито наслоение на висока психична енергия, нито правилно общуване.

На всички, които се плашат, напомнете онзи параграф в първа книга “Листа от Градината на М.”, на стр. 79.: “Съумейте да понесете Светлината! Съумейте да разкриете простора на Красотата! В бъдещата чудна повест на родината няма място за отрицания, тя няма да бъде изградена от вехтории, няма да има нищо общо със слабия птичи гласец, с вкуса на мухлясъл хляб, с одимената къща без комин”… В книгите на Учението по всякакъв начин се разнасят пламенни призиви за ново съзнание, за ново строителство, защото в Новия Свят може да се влезе само с прероден дух, с ново разбиране и по нови пътища. Именно сега се извършва великият подбор. “Аз творя ново Небе и Нова земя и предишните няма да бъдат вече помнени и няма да влязат в сърцето.”

Всеки строител трябва да познава материала, с който може да разполага. Всичко изгнило, всичко нездраво трябва да отпадне. Не тълпи са нужни, а отделни избраници. Тълпите никога нищо не са създавали. Предназначението на тълпите е да разрушават.

Както казва великият мислител Ницше чрез устата на Заратустра: “И така, очите ми се отвориха; нужни са ми последователи и при това живи, а не мъртви, чиито трупове да нося със себе си навсякъде… Очите ми се отвориха; не на народа трябва да говори Заратустра, а на последователите. Заратустра не трябва да бъде овчар и куче на стадото!… Последователи търси съзиждащият, а не трупове, и не стада, и не правоверни… Съзидатели, подобни нему, търси съзиждащият, именно онези, които пишат новите ценности върху новите скрижали… Към съзидателите и събиращите жътвата и празнуващите искам да се присъединя; искам да им покажа дъгата и всички стъпала, водещи към свръхчовека!…”

Толкова обичам тази книга! Разбира се, мнозина, след като я прочетоха, се възмутиха, но на такива съзнания наистина ще им бъде трудно да влязат в Новия Свят. Времето сега е твърде страшно, за да се отдаваме на сантименталност, трябва да съберем всичко устремено, всичко силно в постоянството и мъжеството си. Нужни са истински воини на духа, които не се страхуват да вдигнат меча си за Светлината и общото благо. Всички Светци или Бодхисатви на Тибет винаги се изобразяват с меч, символ на безстрашието и мъжеството на духа. Така че, който се страхува, по-добре да се отдръпне, защото наистина няма да издържи огъня на Новия Свят. Учението не е за слабите и страхливите. Настъпва възраждане на духа и ново разбиране на Битието, огряно от цялата дъга на Безпределната Красота.

Да, взривове и промени на съзнанието са нужни, иначе настъпва смърт и разложение - такъв е космическият закон…

Посочено е, че ще се разкрият истинските ликове, защото трябва да се очиства пространството. Но разкриването на истинските ликове не бива да Ви плаши. Отдавна е казано, че Иван стохилядният ще спаси родината си! Драмата е там, че повечето не могат или по-точно се страхуват и не искат да си представят, че съзнанието на народа се е променило и че вече е израснало цяло ново поколение, напълно откъснато от старото! Щом при бавното темпо на миналия век ние толкова се различавахме в мисленето си от нашите бащи, то представяте ли си до каква степен психологията на поколението, израсло в революционни условия, се различава от старата психология! Наистина, недостатъчното въображение е голям порок и поставя предел на всички възможности! Затова спокойно посрещайте нападките. “Който се страхува от вълци, да не ходи в гората!” “Бог помага само на смелите.” Жизненият опит потвърждава тази мъдра пословица. Културното строителство на Новия Свят се нуждае от смели и твърди съзнания, предани в служенето на общото благо и готови винаги да застанат в защита на Великата Йерархия на Светлината.

Привеждам Ви страница от моята любима книга: “Не са ни нужни благонамерени Никодимовци, които идват при Нас през нощта, а денем мълчат в Синедриона. Всеки трябва да пази поверената тайна, но трябва да има думи за Нас. Думи твърди, които могат да смаят противника. Ще кажете - любопитно е да се види говорещия за това, което не знае… Най-лошото е да се изрече лъжливо обвинение, защото в него има и лъжа, и клевета, и предателство, и невежество. Ще кажете - щом Учителят съществува, защо да не се ползваме от Неговите разумни съвети? Самите вие не се ползвате от тях, защото не знаете как да ги получите. Бързайте да узнаете за Махатмите не от историята, а от живота; а засега останете с невежеството си.”

“Ние ще прогоним всякакъв страх. Ще оставим вятърът да отвее всички разноцветни пера на страха. Сините пера на застиналия ужас, зелените пера на изменчивото треперене, жълтите пера на тайното изплъзване, червените пера на истеричното тропане, белите пера на мълчанието, черните криле на пропадането в бездната. Трябва да се говори за разнообразието на страха, иначе все някъде ще остане сивото перце на угодническото бръщолевене или пухчето на припряната суета, а зад тях се крие все същият идол на страха. Всяко крило на страха носи надолу.”

“Благословеният “Лъв”, облечен в безстрашие, ни нареди да учим на мъжество.”

“Плувци, ако направите всичко възможно, къде ще ви отнесе и най-страшната вълна? Тя може само да ви възнесе. И ти, сеячо, като раздадеш зърната, ще чакаш жътва. И ти, овчарю, като преброиш овцете си, ще запалиш явна светлина.”

Така че, продължавайте своето благо дело, прилагайки мъдра предпазливост, но не и малодушие. Не се стряскайте от бостански плашила. Ох, тези призраци на страха, колко светли начинания са разрушили; и от какво ли не са се лишили! Усещам как навсякъде са нужни талантливи сътрудници, но те сега са толкова разпръснати.

У мнозина, които се смятат за компетентни в тайнознанието, все още е живо страшното умаляване на великата Тайна на Вселената. Те са се научили да употребяват думата Безпределност, но колко малко от тях се замислят върху това най-велико и страшно понятие, защото продължават да ограничават своя Бог с всички крайни и пределни атрибути, родени от ограниченото им мислене.

От цялата си душа Ви желая да станете истински воин и да закалите духа си под вражеските стрели. Има особена радост в получаването на тези стрели. Наскоро открих предателство, където най-малко трябваше да го очаквам, сърцето ми беше ранено, но в дълбините му вече се надига радостта на боеца, радостта да се сражаваш за истината и над всичко радостта от още едно освобождение.
9.07.1935 г.

Вие задавате въпроса - “беззаконие или благо и право дело се извършва с прощаването на греховете”? Моят отговор беше даден в едно от писмата, където цитирах думите на Учението - “платеното опрощаване на разкаялия се грешник не е ли най-тежкото престъпление” (§52 “А. Й.”). Там аз нарекох това опрощаване на греховете една от главните злини на съвременното духовно възпитание, защото именно съзнанието за лекотата на опрощаването при мощната и единна защита на църквата втълпява в съзнанието още от детството разрушителното чувство на безотговорност. Разбира се, имайки предвид някои съображения и местни условия, аз бих Ви посъветвала, доколкото е възможно, просто с разумни доводи да убеждавате, че още от училищната скамейка е необходимо да се внушава и възпитава разбирането за личната отговорност, която човек носи за всяка своя подбуда, за всяка своя мисъл и постъпка, също както и ясната представа за смисъла и значението на човешкото съществуване; оттук ще се яви и разбирането за необходимостта от изпълнение на житейския дълг. Тези понятия трябва да легнат в основата на възпитанието на младото поколение.

Съветвам ви по-малко да порицавате неизживяните все още понятия, иначе при сегашните условия Вашата книга няма да види бял свят. Защо образът на змията е бил избран за символ на мъдростта? Едно от многото обяснения на тази емблема е, че змията винаги държи главата си изправена и се движи в права посока и само тялото й приема различни извивки в съответствие със срещаните препятствия по пътя. Така че, да бъдем мъдри като змиите. Преследвайки целта си, да избираме най-добрите и благи пътища.

За да се разберат правилно думите на Христос: “Наистина ви казвам, каквото вържете на земята, то ще бъде вързано и на небето; и каквото разрешите на земята, то ще бъде разрешено и на небето”, нужно е внимателно да се прочетат предходните стихове в същата глава, започвайки от 15-ти. Защото стих 18-ти, така да се каже, е поуката, произтичаща от цитираната по-горе притча, и ясно пояснява действието на закона за кармата. Защото наистина, ако тук, на Земята, ние не разрешим мирно нашите спорове с ближните си, то те няма да се разрешат и в Тънкия Свят, в който ние жънем посятото от нас. Ето защо винаги горещо се препоръчва, доколкото е възможно, да погасяваме кармата си или да оправяме нашите отношения с хората, докато сме на Земята. Защо обръщението “вие” в стих 18-ти следва да се разбира като отнасящо се само до апостолите, а не изобщо до всички? Естествено, не е трудно да се разбере, защо тези думи са били изтълкувани в смисъл, че Христос е предал на апостолите особеното право нещо да свързват и разрешават или, с други думи, да наказват и да прощават. Между впрочем, цялата тази притча е също тъй далечна от онова непротивене на злото, което така упорито се приписва на Христос.

Разбира се, строго казано, никой, дори Височайшият Дух не може да прости извършените прегрешения, защото това би противоречило на закона за кармата. Той може само до известна степен да облекчи кармата. Щом единствено самият човек се явява творец и живо свидетелство на всяка своя подбуда, мисъл и постъпка, то кой би могъл без личното му непосредствено участие да промени нещо в неговото същество, а следователно и в съдбата му? Високият Дух може само да ни помогне в нашите усилия да преобразим вътрешната си същност, но това е всичко. Именно, навсякъде е нужна кооперация, или сътрудничество.

Така истинският смисъл на израза - “прощават ти се греховете” е този, че Великият Учител, разбира се, може да почувства аурата на страдащия. Той вижда, че аурата на страдащия, благодарение на устремеността и вярата във висшата Му сила, е повишила своите вибрации и затова е могла да възприеме въздействието на Неговите целителни лъчи и по такъв начин да се очисти от тежките последствия, породени от лоши постъпки или помисли. Затова Той е бил в правото си да каже - “прощават ти се греховете”.

Така, да се простят или изкупят греховете означава да се зачеркнат или изземат техните последствия; и в този процес на изземване или изкупление на дадена лоша постъпка преди всичко става нещо като неутрализиране на онези силови токове, които са възникнали в аурата на човека по силата на освободената от него енергия при извършването на незаконна постъпка. Именно, както един химически ингредиент може да промени целия характер на субстанцията, съставена от няколко други химически ингредиенти, така и действието на високия порив или качество може да неутрализира и превъзмогне последствията от действията на низките качества в природата на човека, като по такъв начин променя целия му характер и сякаш го преражда.

Оттук става ясно, че нито един човек не може да прости или да изкупи греховете на друг човек, но може да му помогне в известен период от живота, да разтвори сърцето му за призива на неговото Висше Аз и с това да задейства спящите в него божествени сили. А тези най-добри божествени сили на свой ред ще окажат своето благотворно въздействие върху аурата на помогналия и по такъв начин той ще се яви съучастник в добрите следствия, породени от действието на божествените сили, явили се в резултат от неговата помощ. Сътрудничество винаги, навсякъде и във всичко.

Изкупителят Христос, разбира се, живее в нас самите. Вие вече знаете, че за първите християни, както и в целия древен свят, Крестос или Христос е бил синоним на нашето Висше Аз. В този смисъл трябва да се разбира, че Христос е изкупител на грехове. Така изкуплението на личните грехове се извършва от душата, проводник или носител на Христос, непрестанно, в цяла поредица земни животи на нашето индивидуално Ego. “Разпънатият Христос на всяко човешко същество, при достигане на известна точка от еволюцията трябва да се спусне в Ада, за да извлече оттам и издигне към висши или нормални условия душата, хвърлена там по силата на незаконните деяния на своето низше аз. С други думи, Божествената Любов трябва да достигне човешкото сърце, да победи и да възроди човека, преди той да осъзнае чудовищността на своите прегрешения срещу Божествения Закон, и това може да бъде постигнато само при пълното сливане и единение с Висшето Аз или Божествения закон на Любовта.”

Разбира се, това е смисълът и на думите на Христос, обърнати към грешницата, изляла миро върху краката Му. А тази грешница е била Мария Магдалина. Силата на вярата, силата на любовта е онзи огън, който трансмутира всички наши чувства - а те са енергиите, които се преобразяват в качества на мислите и постъпките.

Така само трансмутацията на енергиите - на чувствата или качеството на мислите, ни извеждат от омагьосания кръг на Кармата. Затова нека повишаваме нашите вибрации с висши емоции. Ето защо е толкова важно да се възпитава у децата устременост и любов към всичко прекрасно.

В това повишаване на вибрациите се крие великото значение на Учителя, който с едно свое докосване може да прероди ученика, настроил приемника си в ритъма на вибрациите на Учителя. Именно, излъчванията на земния и чист учител повишават вибрациите около него, понякога на огромна територия, и по този начин не само очистват пространството, но могат дори да съдействат за запалване на огньовете у заобикалящите го. Ето защо в древността се е смятало за такава привилегия да живееш край Учителя и да Му прислужваш, тъй като това е давало възможност за съприкосновение с неговата аура. Изтокът е знаел и дълбоко е почитал съкровените Закони. И досега в Индия се смята за благословение, ако някой свят човек се засели в околията.

Колкото до Вашето опасение, че никой няма да повярва на заявление, неподкрепено от отправки към общопризнати авторитети, то бих искала да кажа, че лично аз предпочитам да слушам разумните и ясни доводи на самия автор или от съвсем нови източници. Защото общопризнатите авторитети често вече не са в тон с новото, бъдещото, с други думи, еволюционното мислене.

Вие можете да намерите много текстове, коментиращи изкуплението, в трудовете на Е. П. Блаватска. Така в “Разбулената Изида” тя казва: “Петър (апостолът) нищо не е знаел за изкуплението… Явно и теологичните школи на Александрия не са познавали тази доктрина… тя не се е обсъждала също и от нито един от ранните отци на християнството. Филон-Йудей представя историята на падението като напълно символична, и Ориген, също като Апостол Павел, разглежда това “именно като алегория”. При това в бележките си Е. П. Бл. съветва да се прочете труда на Дрепер “Конфликтът между Религията и Науката”. Наистина голямо сътресение би предизвикало издаването на “Разбулената Изида” и “Тайната Доктрина” на руски език. Може да се събере група хора, владеещи английски език, и да се разпределят между тях раздели или глави. В близко бъдеще това трябва да се направи.

Между впрочем, запознат ли сте със съчинението на Едуард Карпентер? Той има прекрасни страници за Космическата Любов и, ако не греша, също за възпитанието. Той е бил чист писател!

Така с всички исторически примери и житейски доводи подкрепете необходимостта от осъзнаването на отговорността и изпълнението на дълга във възпитанието на новото поколение. В “Бхагавад-гита” също могат да се намерят прекрасни места в помощ на главата за възпитанието.