Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 1 Един уникален по съдържанието си труд

2. Не бих твърдила, че “жените са били изгаряни на кладите на инквизицията за престъпления, към които ги е тласкало тяхното отчайващо безправно положение”… Такова твърдение би било едностранчиво и затова неправилно. В много редки случаи на кладите на инквизицията са били изгаряни истински престъпници и престъпнички. Жертвите обикновено са били лични врагове и невинни индивиди, притежаващи медиумистични и психични особености, като последните често са по-силно изразени при жените…

Разбира се, трудно е да се обвинява единствено жената за унизителното й положение в живота на дори тъй наречените цивилизовани народи. На низшите стъпала на умствено и духовно развитие преди всичко се унижава високото. Правдивата история ни показва, че в древността са процъфтявали именно онези народи, при които почитта към женското начало е била на необходимата висота. Казано е: “Утвърждаващи правата не означава имащи права.” И наистина, заграбването на права с груба сила не е космическо право. Иначе в мисленето си няма да се окажем далеч от признаването и утвърждаването на превъзходството на машините над тънкия апарат на човека, което сега се наблюдава повсеместно, предизвиквайки разрухата на целия държавен и световен ред! Във висшите светове Женското Начало е на велика почит, защото жената е олицетворение на саможертвата и вечната отдаденост по пътя на тежката еволюция на човечеството. “Жената върви по пътя на подвига”, така е казано. Да не забравяме как Йерархията на Светлината почита Майката на Света!

3. Неправилни са книжните твърдения, че всички религии и учения са пълни с разсъждения за низшата природа на жената. Всички подобни съждения в тях са именно онези изопачавания и добавки, които по-късно завзелите властта са внесли от користолюбие и грубо невежество. Великите Основатели на религии и учения не са виновни за това крещящо невежество. Да обърнем внимание през колко нечестни, алчни ръце и в течение на колко хилядолетия са преминали тези Учения!

Буда е поставял високо жената и е твърдил, че жената наравно с мъжа може да постигне висшите степени на Архатството. Защото в жената гори същият огън на духа, същата монада, както и в мъжа. И психичният апарат на жената е по-тънък от мъжкия. Ето защо в древен Египет върховните жрици на Изида са предавали повелите на Богинята на йерофантите, а не обратно. Ако нашата християнска църква е унизила жената и по време на бракосъчетание дяконът нарежда: “Жената да се подчинява на мъжа си”, то в древен Египет тази формула е звучала по друг начин. Съпругата е била главата на дома. Много любопитни неща ще се разкрият тепърва. Защото ние живеем в Майя²², създадена от нашето невежество, и то не само поради оскъдността на осезаеми доказателства и факти, но най-вече в Майя, процъфтяваща на почвата на наследствената ни болест от предубеждение и отрицание, която подобно на рак разяжда нашето мислене още от детството.

Истинската история и най-вече истинското знание ще разкрият много поразителни страници и истини. Да си спомним великите думи: “Може да се каже, че нито един завет не е стигнал неизопачен до нас. Неизброими са поправките и преиначаванията, нароили се по томовете на великите писания.” - Как са изопачени трудовете на първите отци на християнството, да вземем Великия Ориген! Нима не свидетелства за това неговият ученик, написал предисловието към трудовете му? Наистина, колкото по-дълбоко отиваме към изворите на ученията, толкова по-ярко проличават единството и величието на всички учения. Затова да не обвиняваме в невежество великите Основатели на Учения, които преди всичко са познавали великия закон за Равновесието на Началата. Последното, най-високото Посвещение се е състояло в това озарение, в това знание. Цялата тайна, цялата красота на Битието се разкривала пред душата, озарена с висша Светлина. Дори в изопачения индуизъм са се запазили намеци за Значението на Женското Начало. Дори и сега най-свещеният ритуал не може да бъде извършен от брамина без участието на неговата съпруга.

И Христос е утвърждавал равенството на Началата, но тъмни са били последователите на неговите ученици и тази тъмнина, може да се каже, се е увеличавала и нараствала не в аритметична, а в геометрична прогресия.

Също и истинският Зороастър е поставял високо женското начало и в неговите завети могат да се намерят забележителни намеци за величието на космическата любов.

4. В Учението е казано: “Лингам е съд на мъдростта”, в смисъл, че тази жизнена субстанция съдържа в себе си важни качества. Именно като не разхищаваме тази субстанция, ние натрупваме жизнени сили и така поддържаме в себе си творческата мощ. Затова от всеки, изучаващ практическия окултизъм се е изисквало и се изисква пълно въздържание. Едва по-късно това знание се е превърнало в отвратителните фалически култове. Ето защо и Архатите водят живот в пълно съответствие със строгите правила за абсолютно въздържание.

5. Не може да се говори за съвършенство на човека в първите две раси, защото това съвършенство се е намирало в потенциално състояние. Ако във втората половина на третата раса цивилизацията на нашата планета е била толкова висока, то е само защото тогава на Земята са дошли Великите Елохими (сред които езотерично са били и духовете на двата пола). Те са се въплътили като Божествени Наставници и Управители и тяхното потомство вече е получило искрата, пробудила умствените им способности. В това потомство започнали да работят онези центрове, които в по-голямата част от човечеството са били в бездействие. Именно тези Елохими, дошли от висши светове или планети, са се въплътили в съществуващите тогава човешки форми и са запалили съзнанията и умствените способности на човечеството. Така че, ако в първите раси е преобладавала духовността, то все пак ние не можем да наречем тогавашния човек съвършен, защото му е липсвала способността да мисли. Венец на Мирозданието е мисълта, защото само съзнателната мисъл може да твори. Затова мислещият човек, озарен от светлината на духовността, е наречен венец на Мирозданието и Творец. Само дух, преминал безброй форми и съществования, може да натрупа онзи опит, онази основа от чувства и въображение, без които няма нито разпознаване, нито мисъл, нито творчество. Така разбирането, озарено от духовността, е наистина Божи дар. Както гласят всички източни учения: “няма Бог, който да не е бил някога човек, или всички богове трябва да преминат през човешката еволюция”.

6. Родствените души, разделени в течение на векове, при среща не се познават една друга. Само душите, които в течение на хилядолетия са били обединявани на земно ниво от духовно и велико сърдечно чувство, могат да постигнат космическо сливане във висшите Светове. Обединяването на съзнанията и сърцата не се извършва за един живот и дори за няколко живота, нужни са хилядолетия, за да се натрупат енергиите, които сплитат тези неразривни връзки. Не може висшата красота да бъде толкова лесно достижима!

7. Наистина възкръсват и ще възкръснат всички духове, неугасили в себе си искрата на стремежа към Прекрасното и Висшето, и то в онази обвивка, която точно ще съответства на духовното им състояние или наслоеното в “чашата”.

Пошлостта на въображението е в пълно съответствие с ниското морално ниво на човека, затова наше задължение е строгото опазване на Височайшите Образи от всякакво умаляване, поругаване и кощунствено тълкуване.

Трябва да се знае, че космическият венец е възможен само във висшите светове, където задачите на космическото огнено творчество нямат нищо общо със земния му еквивалент. Този венец с нищо не се приближава до земното разбиране за него. Необходимо е да се утвърди в съзнанието, че тук, в земната Твърдина на Братството, Архатите пребивават в самота, защото служенето на човечеството го изисква. Всеки от Тях носи своя определена мисия и поема лично най-тежките поръчения. Най-близките, свързани кармично с Тях души, по време на осъществяването на новия план на еволюцията, се въплъщават на Земята, запазвайки връзката с Тях, носейки Тяхната воля и движейки човешкото съзнание по новите еволюционни линии. Разнообразието от задачи изисква и различно състояние, затова някои Архати пребивават в уплътнена астрална обвивка и само неголяма група от Тях, по силата на особената си мисия, съхраняват физическите си тела. Наистина, бремето на Тяхната работа за общото благо надминава всяко въображение. Принципът за самопожертване в цялото му величие и красота е усвоен от тези Служители на Истината и Общото Благо. С кървав пот, на вечна несменяема стража, с велико търпение и с цената на страшни усилия, следейки хода на кораба на човечеството, отдавайки живота си за другите, Те изправят неговия крен и го насочват в спасителното русло. В Учението на Живота има следния параграф: “С какво най-близко да сравним Нашата Община - с хор от певци или с военен лагер? Именно с второто. Можете да си представите как Общината ни трябва да отговаря на правилата на пълководството… Нужни са опит, знание и бдителност на стражата. Не са прави онези, които смятат Нашата Община за Молитвен Дом. Не са прави онези, които наричат Нашата Твърдина работилница… Не са прави, които намират Общината за изискана лаборатория. Общината е Стоок Страж, Общината е Ураганът на Вестителя, Общината е Знамето на Завоевателя…”

Мога да прибавя, че Общината е Маяк и единствена Котва на човечеството. Така че най-добрите хора са длъжни всячески да облекчават Непомерния Им Товар. И колко огромна трябва да бъде признателността ни към тези Високи Духове, които векове наред са жертвали себе си и продължават да жертват заслуженото от Тях висше щастие, само и само да облекчат съдбата на човечеството, да предпазят планетата от гибел!

Можем ли да прокараме ясна граница между Единобожието и Многобожието? Можем ли да посочим поне една религия, където е било прокарано строго Единобожие? Наистина целият смисъл на Битието е в Единството на Многообразието. Именно в християнската религия е установено най-ярко многобожие. Понятието за Бог Отец и въплътения Му Син, Иисус Христос, не може вече да се смята за Единобожие. Не е ли положена в основата на християнската религия езическата Троица? А какво да кажем за всички Ангелски Чинове и за въпросната Стълба на Иаков? Наистина, онзи, който вижда сламката в окото на съседа, не вижда гредата в своето. Справедливо може да се твърди, че християнската църква се е възползвала от цялото наследство на презираните от нея езичници, като е умалила и изопачила много величествени понятия.

Кой може да каже къде започват и къде свършват правата на жената, предназначени й от Природата? Същият въпрос може да се постави и по отношение на мъжките права. Но само еволюцията му дава отговор и посочва пътя. Няма указание в Природата жената да е привързана само към домашното огнище! Тя наистина е Майка и Пазителка на Света. Затова няма нито една област в живота, където мъжът би могъл да царства изцяло сам, именно това безразделно царстване само на едното начало е рожба на тъмната епоха. Творчеството е еднакво заложено в двете Начала. В мъжа за момента то бе по-ярко проявено, само защото жената беше лишена от същото образование и същите възможности да упражнява творческите си сили на широко поприще. Нали и досега съществува невежото мнение, че мозъкът на жената е по-лек и по-малък по обем, отколкото у мъжа и затова тя би трябвало да е по-глупава и т. н. Помня какво изумление предизвика сред учените фактът, че мозъкът на Анатол Франс, този талантлив и много умен писател, след като са го претеглили, се е оказал с много малко тегло, едва ли не като на дете! Спомням си също как Учителят, на забележката, че колкото по-развити са животните, толкова по-голям е техният мозък, възрази, че много насекоми са по-умни от животните! Например мравките и пчелите. Голямото тегло на мозъка свидетелства за голяма физическа издръжливост, но не и за изтънчаването му. Съвършено други признаци характеризират големия ум. Гънките на мозъка играят голяма роля. Но при днешното ограничено познание за тайните на вътрешния човек и тези признаци дават само едностранчиво заключение. Съществуваше и друга, още по-нелепа теория на антрополозите, а именно, че колкото по-голям е черепът, толкова по-развит е човекът. Но и тук природата се надсмя над тях, защото се изясни, че черепът на диваците островитяни се оказал много по-голям от черепа на средния остроумен французин. Сега вече мнозина признаха, че няма никакво основание да се смятат умствените способности на жените по-ниски от способностите на мъжете.

Именно тъмната епоха се стараеше да направи от жената наложница и детегледачка. И ако ролята на жената като майка е висока, то е именно като майка не само на семейството, но майка и Велика възпитателка на съзнанието на народите! Затова, както е казано в Учението: “Жената, която дава живот на народа, има право да се разпорежда с неговата съдба. Искаме да видим жената зад кормилото на властта, в съвета на министрите, в целия градеж!” Разбира се, на същото място е казано: “борбата между началата ще бъде упорита и жената сама ще трябва да извоюва правата си, които доброволно е отдала”.

Но нарушеното равновесие така ужасно се е отразило на живота на планетата, че я заплашва с гибел! И Космическата Справедливост, и Целесъобразността идват още веднъж на помощ с появата на все повече и повече талантливи жени. В младите държави, способни да еволюират, може да се види как се проявява жената. Така в Америка вече има жени министри и жени дипломати - посланици, губернатори на щатове, директори на огромни фирми, жени авиатори, юристи, печелещи най-трудните процеси. Също довереният личен секретар на Президента е жена. Именно жените в Америка са главните двигатели на образованието и културата. Дори повечето вундеркинди днес са сред момичетата. Всичко това са велики знамения на идващата епоха.

Сега се замислете по-дълбоко над следното: когато в процеса на еволюцията Природата отстрани несъвършенството на физическото зачатие, раждане и безпомощното състояние на младенчеството, които ще останат в преданията, когато за уплътняване на формата на въплъщаващия се дух еднакво ще бъдат нужни силите на бащата и майката, именно, когато те еднакво ще участват в този процес на уплътняването, а храненето изобщо няма да изисква димящо огнище, то нима попрището, достъпно за жената, ще се стесни още повече и тя ще служи само за забавление на мъжа? Не, време е най-добрите умове да се замислят над този въпрос и да се засрамят от бедното си въображение, отдалечило се съвсем малко от онези времена…
6.06.1935 г.

Вие изразявате надеждата, че ще пиша “без такива големи прекъсвания”, но откровено казано, аз се опасявам да не би моите писма да смутят нечий покой, защото аз не се съобразявам твърде много с очевидното за врабеца, а следвам явената ми от Учителя действителност; затова може би моите определения и неочаквани заключения няма да бъдат приети от онези, които виждат бостанско плашило на всеки завой и кръстопът. Впрочем Вие вероятно няма да прочетете моето послание на подобни еснафи. Винаги е нужно да се говори според съзнанието.

Не мога да се съглася с Вас, че “от страна на църковните служители е била проявена пълна търпимост и е нямало никакви открити изказвания от тяхна страна”. Имам точно обратните сведения. Нима някакъв свещеник не е заплашвал с анатема дошлите при него за благослов членове на Сдружението, носещо името на Преп. Сергий? Това е записано и има свидетели. Нима същият този свещеник не е признал, че именно той е дал във вестника информацията, породила смут в еснафските умове? И нима на въпроса с каква цел го е направил, той самият не е отговорил - “само за сведение”? Не, проявата на такава “търпимост” в нашия речник има друго определение. Бих могла да приведа още няколко факти, но вероятно Вие ги знаете по-добре от мен. Затова да оставим настрани църковните служители, още повече, че така аз наричам не изключително само духовните пастири, а всички лицемери и фанатици, прикриващи тъмните си дела с кадене на тамян, коленопреклонение и целуване на кръста, типове от рода на … и подобните нему.

Както Вие може би си спомняте, винаги съм стояла достатъчно далеч от църквата и нейните представители, именно от желание да запазя у синовете си уважение към своята религия, докато съзнанието им достатъчно укрепне и те вече напълно зряло могат да оценят всичко прекрасно, което се крие в нея, и в същото време спокойно да гледат на отрицателните й проявления, без последните пагубно да се отразят на отношението им към религията като цяло. И смятам, че преуспях в това, защото и двамата ми сина са дълбоко религиозни и носят в духа своята църква.

Никой от нашите сътрудници никога няма да разруши храм, а във всеки ще запали своята свещ. Но, разбира се, фанатиците и лицемерите не могат да бъдат спътници на просветленото съзнание.

Настъпи страшно време, много страшно и се извършва велик подбор. В съзнанието на народите настана промяна. Събуди се стремежът към преустройство на живота на нови начала и в големи мащаби. Народите съзнават, че “животът е неталантлив без герои” и навсякъде личи поривът за утвърждаване на мощните личности на вождовете, както в културата, така и в обществено-държавния живот. Нима някой ще проспи светлата заря, зает със самоизяждане и предателство на духовните си ценности? Искам да кажа още, че Жива Църква наричам църквата, следваща истинските завети на Христос в тяхната всетърпимост, църквата, устремена към обединение, а не разединение. Именно онази, в чиято основа е положена Христовата любов. Но няма го Христос там, където се проявява дори сянка от нетърпимост или фанатизъм. Четох за Т., много неща в неговия облик сочат, че той е разбирал как “Ново Небе и Нова Земя идват на смяна на старите” и че в сърцето му Христос е бил жив.

Замисляли ли сте се защо църковните служители така се нахвърлят срещу много религиозно-философски дружества? Именно, за да не се разкрие истината, че всички символи на нашата християнска църква са точно копие на символите, идващи от дълбините на вековете, от така нареченото езичество. Най-просветените от западните отци на църквата прекрасно знаят това. Но шило в торба дълго не стои и истината гръмко излиза наяве. Неотдавна видях във вестника изображение на гръцкия патриарх в пълно одеяние и с жезъл в ръце. Този жезъл е копие на кадуцея²³ на Меркурий, изобразяващ двуглава змия на общ ствол. Пита се по какъв начин изображението на змията, този символ на прелъстяването според християнските догмати, се е оказал на жезъла на патриарха на гръцката църква? Ако не знаех истината, разбира се, в невежеството си бих помислила, че някой кощунствено е изопачил портрета на светейшия патриарх.

Затова по повод споменатия от Вас случай ще кажа - да оставим настрани невежеството и по-добре да обърнем внимание на правилното осветляване на фактите. Да се запитаме кой заслужава по-голямо порицание - този, който според убежденията си е решил да обкръжи почитаното от него лице с най-добрите си символи, или онзи, който от невежество и злоба не само е окалял напълно невинен човек, но е и охулил високите символи, чието значение дори не е сънувал. Нима всички, които внасят светлината на знанието и издигат нравственото равнище и културата, не са братя и сестри на великото Братство на Човечеството? Наистина ние с Н. К. наричаме всеки, който носи светлина, брат и сестра - според завета на самия Христос. В Индия е прието всеки непознат да бъде приветстван с думата брат! Това е така прекрасно!

По страниците на споменатото списание Вие наистина никога няма да намерите онези позорни ругателства, еснафски разсъждения и невежество, с които се сблъсках в изпратените ми от Х. и Т. вестникарски статии. Душата ме болеше, когато чуждестранните ни сътрудници, прочели тези изблици на омраза, ми писаха, че не са допускали такова невежество сред някои слоеве от емиграцията; “неволно започваш да вярваш на приказките, че руските казаци ядат лоени свещи, а по градските улици все още можеш да срещнеш мечка и т. н.”

Време е най-добрите умове да разберат, че съзнанието на целия свят се е разширило и върви с гигантски крачки към нови преустройства. Не може да се влезе в Новия Свят с вчерашни вехтории! Бъдещето е прекрасно, но трябва да умееш да го приемеш! Новата епоха носи на своето знаме велико сътрудничество в целия живот, в неговата всеобхватност на основата на истинското знание и търпимостта. Но никакво сътрудничество не е възможно при наличието на невежество и фанатизъм…

Аз изпращах и изпращам статиите на Н. К. на всички, които се стремят към словото на светлината, без да правя разлика между езичници и християни, между сектанти и православни. Словото на Светлината може да звучи навсякъде и във всички обстоятелства. Ако г-н Л. и подобните нему останат в народната памет, то ще е в редовете на техните предшественици, изпращали на кладата всички инакомислещи.

Много бих искала да зная, как стоят нещата с книгата “Свещената Стража”? Мисля, че ще се появи възможност да бъде отпечатана в друга страна. Любопитно ще е да се каже, че тази книга не беше разрешена от харбинската цензура. Бъдете така добър да ми посочите кои именно статии плашат цензорите? Извънредно любопитно! Ето ви века на просвещението! Не, ние не живеем във века на просвещението, а във века на изисканата инквизиция и безотговорния шпионаж, във века, когато робите на духа се превръщат в истински роботи, които скоро всяка маймуна ще може да командва! Трябва да се разбере, че там, където духът на мъжеството е отлетял и на негово място се е утвърдило несъпротивлението срещу злото, малодушието и страхът, там не може да има възкресение и процъфтяване. Дълбока мъдрост има в пословицата: “Бог помага само на смелите!”…

Уви, за някои среди важат с цялата си сила думите на Христос: “А Иисус им казваше: пророк не бива без почит, освен в отечеството си, между сродници и у дома си.” (Марк., 6:4).

Също, по въпроса за разпознаването на великите духове не мога да не разкажа една източна притча. “Веднъж учениците попитали великия Риши, или светия мъдрец, как хората различават Аватарите - божествените въплъщения? И той отговорил: “Предложили на един търговец на зеленчуци прекрасен елмаз, той го огледал и казал: “Давам за него десет фунта патладжани и нито четвърт повече.”

Еснафи като Ю. Л. и В. И. се проявиха по-зле и от този търговец на патладжани.

Гадостта на х. и т. клеветниците се промъкна и в други страни и някой си Ш. под псевдонима “Махатма” отпечата тази гадост в своя местен вестник. Разбира се, приятелите дадоха достоен отпор на този вестникарски “махатма” и в същия вестник клеветникът написа, че “признава Н. К. за голям художник и само е искал да каже, че на един художник не подобава да поправя вярата на бащите, а сега прекъсва полемиката”. Както обикновено, и тук тактиката Адверза възтържествува, появиха се редица статии във вестници и списания за Пакта, учрежденията и цялата културна дейност на Н. К. Така че, именно клеветата хвърля дърва в огъня на подвига и искрите от това усилно горене отлитат в най-далечни и неочаквани кътчета, запалвайки нови стремежи, нови огнища на духа.

Бих искала да попитам онези, които обвиняват Н. К., че поправя вярата на бащите - коя вяра и кои догмати на нашата църква всъщност трябва да смятаме за непоклатими? Нима не знаем от историята на църковните събори колко изменения са се внасяли в догматите от самите духовни отци? Полезно е да се припомнят всички разпри между отците, станали на тези събори. Затова не следва ли този упрек за поправяне на вярата на бащите да се отправи преди всичко към самите “просветени” представители на църквата и техните слепи последователи? Впрочем, те вероятно се придържат към мнението: “Quod licet Jovi, non licet Bovi”²⁴. Но и при това самомнение бих могла да им приведа немалко примери за обратното в поученията на Великия Антоний, ако не се страхувах, че ще утежня твърде много посланието си.

Пиша това със скръб в сърцето, защото обичам своята родина и болея за всичките й язви и налепи. Много беше дадено на руския народ, той по право се наричаше народ Боготърсач. Нима не се появи сред него такъв Носител на Светлината на Духа като Преподобния Сергий Радонежки, заложил не само основите на руската държава, но и изградил целия характер на народа. Нима Неговите дела, магнитът на Неговия Дух и сподвижниците Му не заложиха и запалиха огнищата на духовна светлина, които векове наред подхранваха народното съзнание? Но наследниците прахосаха завещаното им богатство, отвърнаха се от дадения им от Бога Войвода, забравиха Неговото Йерархично Начало и съзнанието на потомството обедня, хвърляйки народа в неизброими бедствия! Нека духовните отци не винят само светското общество и учените за упадъка на църквата, а преди всичко да обърнат обвиненията към себе си като пазители на духовното богатство, поверено им от Преподобния. Къде е онзи дух на мъжество, строго въздържание, чистота и истински жизнен подвиг, осветен от любовта към родината, с която са се отличавали всички истински ученици на Преподобния Сергий?