ОТСТРАНЯВАНЕ (СЛЕД СМЪРТТА)

Сега ще разгледаме дейността на вътрешния духо­вен човек, който е изоставил физическото и етерното тяло, и сега се намира в обвивката на финото тяло -тяло, състоящо се от астрално (чувствително) вещество и ментално вещество. Поради силната поляризация на емоциите и чувствата на обикновения човек се е зат­върдила идеята, че след истинската смърт човек се оттегля първо в своето астрално тяло, а след това по-късно - в менталния си носител. Но в действителност това не е така. В основата на тази идея се намира тяло, съставено предимно от астрална материя. Засега мал­цина са толкова развити, че носителят, в който попадат след смъртта, да е съставен преди всичко от ментално вещество. Само последователи и посветени, които жи­веят най-вече в умовете си, след смъртта отиват неза­бавно на менталното поле. Повечето хора откриват се­бе си на астралното поле, покрити с черупка от астрална материя и осъдени на период на отстраняване вътре в илюзорната област на астралното поле.

Както съм ви казвал по-рано, астралното поле не съществува в действителност, а е илюзорно творение на човешкия род. Отсега нататък обаче (поради побе­дата над силите на злото и гибелното поражение, пре­търпяно от Черната Ложа) астралното поле постепенно ще се превърне в умиращ свят и през последния пери­од на човешката история (по времето на седмата ко­ренна раса) то ще престане да съществува. Днес това не е така. Чувствителното вещество, което изгражда астралното поле, все още се натрупва във форми на илюзия и все още представлява бариера по пътеката на душата, търсеща освобождение. То все още „държи в плен" многото хора, които умират, дотогава, докато основната им реакция към живота е желанието, само-залъгването и емоционалната чувствителност. Те са ог­ромното мнозинство...

Изкуството на отстраняването се дели на три категории:

1. По начина, по който се прилага от онези хора, които са изцяло с астрално качество и устройство. Тях наричаме „камични" хора.

2. Както се практикува от онези уравновесени хора, които са интегрирани личности и които се нари­чат „кама-манасични" индивиди.

3. Както се изпълнява от напредналите хора и последователите от всички нива, които са предимно ментални в своя „жизнен център". Те се наричат „манасични" хора.

Едни и същи основни правила контролират всич­ки тях, но ударението е различно във всеки от случаите. Бих искал да имате предвид, че там, където не съществува физически мозък и където умът не е развит, вътрешният човек открива себе си задушен на практика в обвивка от астрална материя и дълго време е потопен в онова, което наричаме астрално поле. Кама-манасичният човек има т. нар. „свобода на двойс­твения живот" и открива, че владее двойствена форма, която му позволява да се свързва, когато пожелае, с по-висшите нива на астралното поле и по-нисшите нива на менталното поле. Отново ви напомням, че не съ­ществува физически мозък, който да регистрира тези връзки. Осъзнаването на това съприкосновение зависи от естествената дейност на вътрешния човек и специ­фичното му състояние на долавяне и оценяване. Манасичният човек притежава прозрачен ментален но­сител с малка плътност, пропорционална на независи­мостта му от желания и емоции.

Всички от тези три типа хора използват подобен процес на отстраняване, но си служат с различни тех­ники вътре в процеса. За по-голяма яснота може да се каже, че:

1. Комичният човек отстранява своето астрално тяло чрез изтриване и го напуска през астралното съот­ветствие на центъра в слънчевия сплит. Това изтрива­не се осъществява, тъй като всички присъщи желания и вродени емоции на този етап са свързани с животинс­ката природа и физическото тяло, които вече не съществуват.

2. Кама-манасичният индивид използва две техники. Това съвсем естествено е така, защото той отстранява първо астралното си тяло, а след това менталния си носител.

а. Той елиминира астралното тяло посредством нарастващото желание за умствен живот. Той се оттег­ля постепенно и неотклонно в менталното тяло и аст­ралното тяло езотерично „пропада", като накрая изчезва. Това обикновено става несъзнателно и може да изисква доста дълъг период от време. Ако обаче човекът е над средното ниво и се намира пред прага на превръщането в манасична личност, изчезването става мигновено и динамично и човекът е освободен в мен­талното си тяло. Това се извършва съзнателно и бързо.

б. Той разчупва менталното тяло с действие, пре­дизвикано от човешката воля, а също и защото душата бавно започва да осъзнава сянката си. По тази причина вътрешният човек е привлечен към душата, макар че това става все още само по един посредствен начин. Този процес е относително бърз и зависи от степента на манасично влияние.

3. Манасичният човек, съсредоточен вече в ментално­то си тяло, има също две неща, които трябва да извърши:

а. Да разложи и да се освободи от всякакви астрални утайки, които може да помътняват прозрачното му ментално тяло. Тъй нареченото астрално тяло вече на практика не съществува като фактор на изява. Той осъществява това, като призовава повече светлина от душата. Тя на този етап разлага астралното вещество, точно както комбинираната светлина на "душата на човечеството (като цяло) ще разложи накрая (пак тъй нареченото) астрално поле.

б. Да унищожи менталното тяло посредством употребата на определени Думи на Силата. Тези Думи се съобщават на последователя от Ашрама на неговия Учител. Те му носят душевна сила в много засилена степен и впоследствие пораждат такова разширение на съзнанието в менталното тяло, че то се разчупва и вече не представлява бариера за вътрешния човек. Той сега може да застане, свободен син на ума, в Ашрама на своя Учител и „вече няма да излиза оттам". (17-486/90)

106. ПАЗИТЕЛЯТ НА ПРАГА

(1) Обикновено се смята, че Пазителят на Прага е последното изпитание за човешката смелост и че пред­ставлява гигантска мисъл-форма или фактор, който трябва да се премахне, преди да се получи посвещение. Малцина знаят точно каква е тази мисъл-форма, но тяхната дефиниция включва представата за огромна елементална форма, която препречва пътя към свеще­ния портал, или идеята за измислена форма, сътворя­вана понякога от Учителя на последователя, за да из­пита неговата искреност. Някои го смятат за общата сума от грешките на човека, за злата му природа, ко­ято му пречи да бъде признат за способен да върви по Пътеката на Светостта. Никое от тези определения обаче не дава вярна представа за истината. (10-21)

(2) Пазителят на Прага е илюзия-заслепение-майа, съзната от физическия мозък и оценена като онова, което трябва да бъде преодоляно. Той е объркващата мисъл-форма, посрещаща последователя, когато той се стреми да проникне през натрупаното от древността заслепение и да открие истинския си дом там, където се намира светлината. (10-22)

(3) Пазителят на Прага присъства винаги, но пре­минава в действие едва на Пътеката на Последова­телите, когато аспирантът окултно осъзнае себе си и условията, предизвикани в него от вътрешната му илюзия, от астралното му заслепение и от майата, ограждаща целия му живот. Бидейки сега една интегрирана личност (никой не е последовател, братко мой, ако е само емоционален, но не е и умствен, което отдаденият често забравя), тези три условия (с преоб­ладаващо въздействие в някое от телата) се виждат като едно цяло и за него се прилага терминът „Пази­телят на Прага". В действителност това е една оживе­на мисъл-форма, включваща в себе си умствена сила, астрална сила и жизнена енергия. (10-27)

(4) Пазителят на Прага не се появява от мъглата на илюзията и заслепението, докато последователят не се приближи до Вратите на Живота. Само когато той може да зърне бегло Портала на Посвещението и слу­чайни проблясъци светлина от Ангела на Присъст­вието, който стои и чака до тази врата, ще може да се справи с принципа на дуалността, който за него се олицетворява от Пазителя или от Ангела... Засега ду­мите ми предават символично за вас едно бъдещо обс­тоятелство и събитие. Със сигурност обаче ще настъпи денят, когато вие ще застанете в пълно съзнание меж­ду тези два символа на двойките противоположности -Ангела отдясно и Пазителя отляво. Нека ви бъде даде­на сила, за да преминете направо между тези двама противника, които от много векове водят война на полето на вашия живот, и нека по този начин да влезе­те в Присъствието, където двамата се виждат като един, и не е познато нищо друго освен живота и божеството. (10-39/40)

(5) Пазителят на Прага често е смятан за нещастие, за ужас, който трябва да се избегне, и за последното и върховно зло. Въпреки това тук бих ви напомнил, че Пазителят е „стоящият пред вратите на Бог", който живее в сянката на портала на посвещение и който стои пред Ангела на Присъствието с широко отворени очи, както се казва в древните Свещени Книги. Пазителят може да се дефинира като общата сума от силите на нисшата природа, както са изразени от личността преди просветлението, вдъхновението и посвещението. На този етап сама по себе си личността е извънредно влиятелна и Пазителят олицетворява всички психични и ментални сили, които през вековете са се разгръщали в човека и са били грижливо отглеж­дани. На него може да се гледа като на силата на трояката материална форма, преди съзнателното й сът­рудничество и посвещаване на живота на душата и на служене на Йерархията, на Бог и на човечеството.

Пазителят на Прага е всичко, което е човекът, отделно от по-висшата духовна същност. Той е трети­ят аспект на божествеността, както тя се проявява във и чрез човешкия механизъм. Този трети аспект трябва в края на краищата да бъде подчинен на втория аспект - душата. (15-312)

(6) Паметта... не е просто способност на ума, как­то често се допуска, а по своята същност тя е една съзидателна сила. В основата си тя е аспект на мисълта и когато се съчетае с въображението, е творческа сила, тъй като мислите са предмети, както добре знаете. От древните ниши на паметта, от дълбоко вко­рененото минало, което определено се повиква обрат­но, и от расовото и индивидуалното подсъзнание (или откритите и установените мисловни източници и желания, наследени и присъщи) излиза наяве онова, породено в минали животи и преживявания, което е общата сума на всички инстинктивни наклонности, на всички наследени заслепения и на всички фази на пог­решно умствено отношение; на тях (тъй като те предс­тавляват една съчетана цялост) ние даваме името Пазителя на Прага. Този Пазител е общата сума от всички лични характерни черти, които са останали неп­реодолени и неусмирени и които трябва най-накрая да се превъзмогнат, преди да може да се приеме посве­щение. Във всеки живот има някакъв напредък - ня­кои лични слабости се поправят и се постига някакъв истински прогрес. Но непревъзмогнатите остатъци и древните предразположения са многобройни и изклю­чително влиятелни и след това, когато се осъществи задоволителна връзка с душата, следва живот, в който високоразвитата и силна личност се превръща, самата тя, в Пазителя на Прага. Тогава Ангелът на Присъст­вието и Пазителят се изправят един срещу друг и нещо трябва да бъде направено. Рано или късно светлината на личния аз избледнява и губи блясъка си пред сияни­ето на величието, излъчвано от Ангела. Тогава по-голямото великолепие заличава по-малкото. Това оба­че е възможно само когато личността с желание осъ­ществи тази връзка с Ангела, разпознае себе си като Пазителя и като последовател започне битката между двойките противоположности и навлезе в изпитанията на Скорпион. Последователят сам полага началото на тези проверки и изпитания - той се поставя в подходя­ща и обуславяща среда, в която проверките и дисцип­лината са неизбежни и неминуеми. Когато умът достиг­не относително висока степен на развитие, аспектът на паметта се пробужда по нов и осъзнат начин и след това вряко спящо предразположение, всеки расов и национален инстинкт, всяка непреодоляна ситуация и всеки господстващ недостатък се издига на повърх­ността на съзнанието и тогава настава боят. (16-207/8) Вж. също: (6-47/8).

(1) „Любовта към парите е в основата на всяко зло". Това ни отвежда назад към основната слабост на човечеството - желанието. Негов резултат и символ са парите.

Желанието изисква задоволяване на усетената нужда, на желанието за вещи и притежания, на жела­нието за материално удобство, за придобиване и нат­рупване на неща, на желанието за власт и надмощие, които само парите могат да осигурят. Това желание контролира и властва над човешкото мислене; то е основният принцип на съвременната ни цивилизация; то също така е октоподът, който бавно задушава чо­вешкия живот, начинания и благоприличие; то е воденичният камък около врата на човечеството...

Има обаче голям брой хора, чиито живот не се направлява от любовта към парите и които могат да мислят нормално от гледна точка на по-висшите ценности. Те са надеждата на бъдещето, но те поотдел­но са затворници на системата, която от духовна перс­пектива трябва да приключи. Макар че те не са влюбе­ни в парите, те се нуждаят от тях и трябва да ги имат; пипалата на света на бизнеса ги заобикалят; и те също трябва да работят и да изкарат прехраната си; рабо­тата, която те се стремят да извършат, за да подпомог­нат човечеството, не може да се осъществи без необ­ходимите средства. (7-79/80)

(2) Аспирантът оценява правилно окултната стойност на парите за служене. Той не се стреми към нищо за себе си, освен към онова, което може да го подготви за работата, която му предстои. Той гледа на парите и на онова, което те могат да закупят, като на нещо, което ще се използва за другите и като средство за осъществяване на плановете на Учителя, както той усеща тези планове... Само онзи, който не желае нищо за себе си, може да е получател на финансово изобилие и разпределител на богатствата на вселената. В други случаи, когато богатствата се увеличават, те не носят със себе си нищо освен злочестина и страдание, недо­волство и злоупотреба. (1-79), (3-866)

(3) В новата епоха, която настъпи преди завръща­нето на Христос, търсенето на финансова подкрепа трябва да бъде за постигане на правилни взаимоотно­шения между хората и на добра воля, а не за развити­ето на някоя определена организация. Търсещите по­мощ организации трябва да работят с минимални раз­ходи за управление и за дълготрайни активи, а работ­ниците - за минимална, но приемлива заплата. (8-179), (13-630)

(4) Помнете, че парите са кондензация на изпълне­ната с любов жива енергия на божествеността и че колкото по-велика е реализацията и изявата на любов­та, толкова по-невъзпрепятстван ще бъде притокът на онова, което е необходимо, за да се придвижи напред работата. Вие работите с енергията на любовта, а не с енергията на желанията, които са отражение или изопа­чаване на любовта. (13-335)

(5) Точно както в миналото парите са били инстру­мент на себичността на хората, така сега те трябва да бъдат средство на добрата им воля. (5-166)

Вж. също: (5-271/3), (6-221, -225) и „Медитация за привличане на пари за целите на Йерархията" (6-228/31).

108. ПЕТОТО ЦАРСТВО

(ЦАРСТВОТО НА БОГА)

(1) В петото царство... външният осезаем вид ще се запази, доколкото става дума за формата, въпреки че пречистването и характерните черти ще са засилят. Царството на Бога се материализира в човечеството и чрез него. Но в сферата на съзнанието състоянието на нещата е съвсем различно.

Учителят на Мъдрост се появява осезаемо като човешко същество. Той притежава физическите качес­тва, функциите, навиците и строежа на четвъртото природно царство, но вътре във формата съзнанието е съвсем променено... В миналото всяко голямо разгръ­щане на съзнанието е кондензирало нови форми. Вече няма да става така... Според божествения план за тази слънчева система това обособяване на формите има свои ограничения и не може да продължи отвъд опре­делена степен. Тя е достигната в човешкото царство за този световен цикъл. В бъдеще аспектът на съзнани­ето на Божеството ще продължи да усъвършенства фор­мите в четвъртото природно царство, посредством онези, чието съзнание се намира в петото царство. Това е задачата на Йерархията на Учителите. Това е работа­та, за която е упълномощена Новата Група Световни Служители, която на физическо поле може да стане инструмент на Тяхната воля. Чрез тази група вътреш­ните божествени качества - добра воля, мир и любов -могат да нараснат и да се проявят посредством хората, действащи във форми в четвъртото царство. (15-252/4)

(2) Целта на всички усилия на тази планета са правилните взаимоотношения между хората, между чо­века и Бога и между всички прояви на божествения живот, от най-малкия атом до безкрайността.

От гледна точка на еволюцията на нашата плане­та не съществува нищо друго освен любов, нищо дру­го освен добра воля и воля за добро. Това вече същес­твува и истинската му проява днес е по-близо, откол­кото е била в кой и да е друг момент на историята на планетата ни.

От етап на етап, от криза на криза, от позиция на позиция и от център към център животът на Бог напредва, оставяйки след себе си по-голяма красота, придвижвайки се от една форма към друга и от царст­во в царство. Едно постижение води към друго; човек е произлязъл от по-нисшите царства и (в резултат на човешките борби) царството Божие също ще се появи. Достигането до това царство е това, което наистина касае човешкия род днес, и всички жизнени процеси на човечеството са насочени към подготовката на всеки индивид да премине в това царство. Знанието, че може и да има по-велики изяви дори от царството на Бог може да е вдъхновяващо, но нищо повече. Проявле­нието на Божието Царство на Земята, подготовката на идването на неговия велик Основоположник Христос, и създаването на условия за екстернализацията на Йерархията на Земята дават на всички до един пълно­ценна задача и нещо, за което да живеем и да работим, да мечтаем и да се стремим. (18-737/8)

(У) Божието Царство не е нещо, което ще се спусне на Земята, когато човек стане достатъчно добър! Това е нещо, което действа резултатно днес и изисква признаване. То е организирана структура, която вече поражда разбиране в онези хора, които наистина търсят първо Божието Царство и по този начин откриват, че търсеното от тях Царство е вече тук. Мнозина знаят, че Христос и Неговите ученици физически присъстват на Земята и Царството, което Те управляват, както и него­вите закони и методи на действие, са познати на много хора и са били известни през вековете. (8-50)

(4) Жителите на Божието Царство са всички онези, които съзнателно търсят светлината и се опит­ват (чрез самоналожена дисциплина) да застанат пред Единия Посвещаващ; тази група от целия свят (незави­симо дали са въплътени или не) приема учението, че „човешкият род е единен"; те знаят, че божественото откровение е непрекъснато и винаги ново и че божест­веният План се осъществява на Земята. (8-65)

(5) Само когато е отчаян и напълно накрая на силите си, последователят намира пътя за навлизане в това Царство и е готов да се откаже от стария си начин на живот. Това, което е в сила за индивида, би следвало да е вярно и в по-голям мащаб - за чове­чеството. (8-100)

(6) Вашата духовна цел е установяването на Царството Божие. Една от първите крачки към това е умовете на хората да се подготвят да приемат факта, че появата на Христос е предстояща. Трябва да кажете на хората навсякъде, че Учителите и Техните групи от последователи работят активно, за да въведат ред в хаоса. Трябва да им съобщите, че ИМА План и че нищо не може да възпре осъществяването на този План. Трябва да им кажете, че Йерархията устоява, устоявала е в продължение на хилядолетия и е проява на натрупаната мъдрост на епохите. Трябва да им посочите, че преди всичко Бог е любов, че Йерархията е любов и че Христос идва, защото Той обича чове­чеството. Това е посланието, което трябва да предаде­те сега. И с тази отговорност ви оставям. Работете, братя мои. (13-701)

(1) След като сме изучавали различни съзвездия, за вас ще е ясно, че основната функция на планетите е да бъдат разпределящи фактори за енергиите, излъчвани от зодиака, когато те се съсредоточават към нашата слънчева система и се привличат от планетата ни. Необходимо е учениците да разберат по-задълбочено, че основата на астрологичната наука е излъчването, предаването и приемането на енергии и превръщането им в сили от възприемащото същество. Енергиите на раз­личните знаци се привличат от отделните планети спо­ред тяхното ниво на развитие и според това, което на езика на езотериката се нарича „древни взаимоотноше­ния" между същностите, проливащи планетите и съзвездията. Има такава връзка между съществата и тя се основава на Закона за Сходството. Този закон поражда магнетичното привличане и динамичната реак­ция между съзвездията и планетите в слънчевата сис­тема и между някоя определена планета, формите на живот на друга планета и т. нар. „неизбежни енергии", получавани от някой значителен източник. Способ­ността да се получават и да се извлича полза от планетарните енергии (които са получени, както са били изп­ратени от някое съзвездие) зависи от степента на еволюция, която определя възприемчивостта и отзив­чивостта на приемащия механизъм. Това представлява един неизменен закон и обяснява силата на някои планети, които досега може да са оставали неоткрити и които по тази причина са оказвали минимално влияние на еволюцията до този момент поради неотзивчивостта на приемащите форми. Планетите, енергиите и силите са съществували през цялото време, но не са оказвали влияние и следователно не са били открити поради лип­сата на необходимите инструменти за реакция. Следователно те няма да оказват въздействие на живо­та и развитието на индивида и ще могат да влияят и да „информират магнетично", когато човек е достигнал определен етап на развитие и започва да усеща по-висшите влияния и да се подготвя да поеме по Пътеката. (16-266/7)

(2) Как е станало така, че една дребна несвята планета е сметната за толкова важна, че тези велики Животи са загрижени за разгръщането на ума при човечеството? Отговорът е, че Те не са. Човечеството е това, което, подтикнато от великите прииждащи и изтичащи енергии, се занимава с проблема за умствено­то развитие. В последна сметка проблемът за реакци­ята спрямо връзките с обкръжаващата среда и тяхната интерпретация може да се открие на всяка планета и особено на несветите" планети. (16-493)

110. ПЛАНЪТ

(1) Какъв е този План? Когато говоря за Плана, не става дума за нещо общо като плана на еволюцията или плана за човечеството, който наричаме с някак безсмислената фраза „разгръщане на душата". Тези два аспекта на схемата за нашата планета се приемат, но те не са нищо друго освен способи, процеси и сред­ства за постигане на определена цел. Планът, както се схваща понастоящем и за който Учителите работят неотклонно, може да се определи по следния начин: Пораждането на субективен синтез при човечеството и на телепатична взаимна връзка са тези, които накрая ще анихилират времето. Това ще постави на разполо­жение на всеки човек всички постижения и познания от миналото, ще му разкрие истинското значение на неговия ум и мозък, ще го направи господар на тези дадености и следователно ще го направи всеприсъстващ и рано или късно ще отвори вратата към всезнанието. Това следващо развитие на Плана ще по­роди в човека разумно и отзивчиво разбиране за божес­твената цел, заради която Единият, в Когото живеем, движим се и съществуваме, е намерил за разумно да се подложи на въплъщение. Не мислете, че мога да раз­кажа за Плана, какъвто той всъщност е. Не е възмож­но за никой човек, под ранга на посветен от трета степен, да го съзре, а още по-малко да го разбере... Следователно всички могат да се стремят към постига­нето на непрекъснатост на съзнанието и към събуждане на онази вътрешна светлина, която, видяна и използва­на разумно, ще послужи за разкриването на други ас­пекти на Плана и особено на онзи, на който просветле­ният знаещ може да откликне и ползотворно да служи. (4-403/4)

(2) Планът, както е усетен от последователя, рабо­тещ за света, при опита му да работи за този План и да му сътрудничи, е само възприемане на онази част от него, която касае човешкото съзнание. Ние все още не сме способни да съзрем дори и проблясък от необятността на този всеобщ План относно другите еволюции освен човешката (свръхчовешката и недостигналата все още човешко ниво); нито можем да схванем струк­турата на Божествения идеал, който лежи в основата на всички процеси на проявление, даже и на нашата малка планета. Това, което знаем, е истината за същес­твуването на Плана и че той е много добър; че сме обгърнати от него и че сме му подчинени. (15—29)

(3) По очевидни причини виждането на Плана, колкото и неясно да е то, придава чувство за мярка, също и на стабилност. То води до много необходимата пренагласа на ценностите, показващо по този начин, че в основата на всички трудности в ежедневния живот има намерение и цел. То разширява и увеличава съзнанието, когато проучваме огромния размер на планетарния ни живот, обхващащ частите и крайния резултат, единицата човек и целокупния живот на планетата, заедно с отношението им към по-голямата Цялост. Това е далеч по-важно от незначителните под­робности на способността на отделния човек да схване собственото си непосредствено място в по-голямата представа. Просто и естествено е за човека да набляга на онези аспекти на работата на Йерархията, които касаят него самия. Учителите на Мъдрост, Които са достатъчно напреднали, за да работят в по-големите области на духовния план, често се забавляват поради важността, която последователите и аспирантите в све­та Им придават, и заради начина, по който Те биват надценявани. Не можем ли да разберем, че има члено­ве на Йерархията, Чието схващане на истината и Чието познаване на божествения План в такава степен са изп­реварили познатите нам Учители, колкото Те са изпре­варили дивака и неразвития човек? Ще бъде добре да помислим по този въпрос.

Не е обаче безполезна задача последователите и аспирантите да доловят смътните очертания на тази структура, тази цел и това провидение, които ще пос­ледват от осъществяването и довеждането докрай на Плана на земята. Това не бива да предизвиква усещане за безсилие, за безкрайни усилия или за почти постоян­на борба. Знаейки за ограничеността на човека и на неговия живот, знаейки за огромния размер на космоса и незначителната същност на планетата ни, знаейки за обширността на вселената и съзнавайки, че тя е просто една от безбройните (буквално безбройни) по-малки и по-големи вселени, все пак в човека и на нашата пла­нета съществува един фактор и едно качество, които могат да дадат възможност тези факти да бъдат видя-ни и осъзнати като части от едно цяло и които позво­ляват на човека (освобождавайки се, доколкото му е възможно от човешкото съзнание за собственото себе) да разшири чувството си за осъзнаване и отъждествяване, така че формените аспекти на живота да не. представляват бариера за всеобхватния му дух. Полезно е също да се напишат тези думи и да се третират тези идеи, тъй като има такива, които сега се въплъщават и които могат да разберат и ще сторят това, когато сегашните читатели са мъртви. И аз, и вие ще преминем към друга работа, но на земята ще има хора, които ще виждат ясно Плана и чието вижда­не ще е много по-инклузивно и всестранно, отколкото нашето. Виждането е с божествена природа. Разширяването е способност на живота и привилегия на Божеството. По тази причина нека положим усилия да схванем онова, което е възможно на специфичната ни степен на развитие, и да позволим на вечността да разбули скритите си тайни. (15-218/20)

(4) Всеобщата способност да се работи и да се планира е гаранция, че в човека съществува способ­ността рано или късно да откликне, и то групово, на Божествения План, основаващ се на Божественото виждане... Разкриването на моето разбиране за Божествения План не е част от намеренията ми. То естествено е ограничено от моите възможности. Съвсем смътно го усещам и само понякога очертани­ята на грандиозната цел на Бога се явяват в ума ми.

Този план може да се усети, види и познае в действи­телност единствено от Йерархията, и то само групово, от онези Учители, Които могат да функционират в пълно монадично съзнание. Само те започват да разби­рат онова, което е. (15-241)

(5) Първото, което трябва да се схване, е че съ­ществува План за човечеството и че този План е съ­ществувал винаги. Той се е осъществявал чрез еволю­ционното развитие на отминалите епохи, а също и чрез специалния тласък, който му е даван от време на вре­ме от големите интуитиви и учители на човечеството. Днес в света има достатъчен брой подходящо развити мъже и жени, които да установят връзка с него и да работят за него. Това все повече става въпрос на гру­пово откриване, отколкото на интуитивно откровение. Второ, трябва да се отбележи, че на планетата ни има група от мъже и жени, числящи се към всички народи, които определено са на Пътеката на Последователите и поради техния ранг също така определено те служат на човечеството. Те субективно са сплотени заедно в една структура, която ние сме нарекли Новата Група Световни Служители поради липса на по-уместно име...

Групата е разделена на две части:

1. Вътрешното ядро, съставено от действащите служители, които знаят, че са последователи, съзнателно са в досег с Плана и усилено работят за развитието му,

2. Онези, които са откликнали на виждането, как­то то им е представено от това вътрешно ядро, и които определено са заели страната на Плана. По тази причи­на те са мъжете и жените с добра воля.

Свързано с тези две групи е едно постоянно на­растващо множество, което все повече се отзовава на новите идеи. Тези хора са изразили своя интерес и имат силно желание да видят материализацията на Плана в подходяща форма на земята. Различните нужди на всички тези групи трябва да се задоволят и това не­съмнено е проблем за всички, които съзнателно сът­рудничат на Йерархията.

Не е лесно за всички нас, които работим и се борим на бойното поле на живота, да видим картината на света такава, каквато тя е. Трудно е да се схване неотложността на настоящия момент и правилно да се оцени предлаганата възможност за осъществяването на крайно необходимите промени. Трудно е също'да се определи размерът и мощта на противодействащите сили. Би било безполезно да споменаваме така тези сили, ако не съществуваше вероятност за успех и ако победата не бе възможна. И успехът, и победата са възможни, ако сред нас има единство на идеала и на метода.

Следователно в последна сметка новият План на Великите е просто едно разширение на Плана, какъвто той винаги е бил. Няма промени в основната идея. Успехът на настоящите усилия зависи от наличието на силите, които поддържат прогресивната справедли­вост, и от способността на последователите в света да действат задружно и по този начин да повлияят на общественото мнение, че може да има промяна в све­товен мащаб на човешкия начин на мислене, но члено­вете на Новата Група Световни Служители трябва да се въздържат от разпиляването на усилията си във второстепенни мероприятия. Ще има време за тях, ко­гато се достигне главната цел. Непосредствените цели на Плана могат да се изложат по следния начин:

1. Да се издигне нивото на човешкото съзнание, та­ка че разумно мислещите мъже и жени ще бъдат съз­нателно в съприкосновение със света на идеите и със сферата на интуитивното възприятие. Това означава, че те ще се ориентират към действителността.

Обикновените мъже и жени ще бъдат категорич­но склонени тогава да отместят вниманието си от света на емоциите, в който те са живели до този момент, ще започнат да живеят все повече в менталната си приро­да и ще мислят ясно и мъдро. Като пряк резултат на растящото осъзнаване на двете гореспоменати групи мнозинството хора като цяло определено ще бъдат облагодетелствани. Те ще установят, че условията на живот са така подобрени и разумно подредени, че се­гашното състояние на страх и на усилена конкурентна борба за съществуване ще бъдат заменени от истинска стабилност и сигурност. В резултат на това ще е въз­можен живот с повече свободно време и това ще поз­воли на хората нормално да разгърнат своите умствени и духовни способности.

Това не е картина на незабавна Утопия. Промя­ната на сегашното положение, дори и в малка степен, е херкулесова задача и ще изцеди максимално възмож­ностите на Новата Група Световни Служители.

2. Втората цел на Онези, които осъществяват Плана, е изясняването на международната ситуация. Всяка нация трябва да разбере две неща: Първо, важ­ността на обръщането на внимание на своите работи и на собствените си вътрешни проблеми, а именно на разкрасяването на живота на нацията чрез пораждането на ред, стабилност и преди всичко на свобода. Необ­ходимо е всеки народ вътрешно да се пригоди за мир. Това трябва да се направи, но не чрез въоръжените сили на някоя мощна групировка, а чрез мъдрото отчи­тане на нуждите на всички, без изключение на никоя част от живота на нацията.

Второ, първостепенната важност всяка нация да осъзнае отговорността си пред всички други нации и взаимната връзка на всички съставни части на живота в нашия свят. Тази реализация ще породи съответното взаимодействие в областта на икономиката, тъй като това е най-важната област в това време. Практически всички световни проблеми и различия се основават на икономическата ситуация. По тази причина тя е по-важна за разрешаването на настоящите проблеми на света, отколкото политическата надпревара и себичните, индивидуални и национални амбиции.

Осигуряването на подходяща храна, облекло и подслон на немислещите маси навсякъде ще предизви­ка промяна в психологията на света, която ще бъде конструктивна и благонадеждна и ще доведе силно же­ланата епоха на мир и охолство. Никой не отрича, че свързаният с това проблем е труден за разрешение, а за това е виновна човешката себичност и алчност. В дейс­твителност това е относително просто, ако не се ус­ложнява от прекалени статистически заключения и противостоящата себичност на национални и парични интереси. Изразът „парични интереси" тук не се използва, за да посочи някоя специфична класа, тъй като преминаването на парите от едни ръце в други не предоставя някакво реално решение. Който и да прите­жава парите в някой определен момент, притежава власт и това е вярно независимо дали става дума за настоящата капиталистическа класа, за забогателия пролетариат или за някое алчно правителство.

3. Третата цел е развитието на груповата идея с последващото истинско наблягане на груповото добро, на груповото разбиране, груповата взаимовръзка и гру­повата добра воля. Тези четири неща са идеалите на онази субективна група, работеща на физическото поле, която наричаме Новата Група Световни Служители.

Тези цели ще бъдат постигнати не чрез про­паганда, подкрепена от сила, а чрез пример, подкрепен от саможертва и любов. Друга важна цел на Плана, която ще се материализира по-късно, когато условията в света се подобрят, е излизането наяве за дейност на физическо поле на групата души, на Които Новата Група Световни Служители са външните представите­ли. Това появяване може да се нарече (според христи­янската терминология) второто идване на Христос за­едно с Неговите Ученици, а може да се нарече и про­ява на планетарната Йерархия или поява на Учителите на Мъдрост, Които ще възстановят на земята древните мистерии и отново ще въведат ордена на Посвещение.

Това е една обща и основна идея за целите на Плана и на неговите Пазители. Всеки етап от него пред­ставлява област за активно служене и всички хора на добрата воля навсякъде и членовете на Новата Група Световни Служители откриват своето място в някой от неговите отдели. Членовете на тази група в действител­ност са една междинна група, намираща се между Пазителите на Плана, както Те изразяват ума и намере­нията на Бог, и интелигентните хора. Те представляват „мозъчния тръст" на планетата, защото несъмнено се борят с проблема на неспокойствието и бедствието в икономическата, политическата и религиозната област. Чрез тях трябва да се осъществи Планът и ако работят с желаната безкористност и мъдрост и ако проявят дос­татъчно умение в действията, рано или късно те ще постигнат голяма мощ. Това обаче ще бъде мощ, осно­вана на разумната добра воля, на правилното разбиране за братство и на решимостта да се постигне доброто на цялото тяло, а не доброто на определени части на наци­ята или на някои нации за сметка на другите части и други нации. Оттук и постоянното ми наблягане на нуждата да се мисли от гледна точка на добра воля за цялото. Самото усилие да се мисли по този начин е част от изискваната техника необходима за разширение на сегашното човешко съзнание, и с тези думи изразявам основния принцип, стоящ в основата на новата техника за световно разгръщане и интеграция. Развитието на съзнанието за собственото себе и на неповторимия отде­лен индивид е била правилната и желана техника на миналото. Развитието на груповото съзнание посредст­вом дейността на Новата Група Световни Служители се предвижда да бъде правилната и желана техника на бъдещето. (15-649/57)

(6) Това, от което има днес нужда човечеството, е разбирането, че ИМА План, който определено се осъ­ществява посредством всички световни събития, и че всичко, станало в историческото минало на човешкия род, и всичко, което се е случило напоследък, несъм­нено е в съответствие с този План. Неизбежно е също, че ако такъв План съществува, това предполага съ­ществуването на Онези, Които са отговорни за създа­ването на този План и за успешното му претворяване в действие. От гледната точка на обикновеното чове­чество, което мисли съобразно земното щастие, Планът трябва да е нещо радостно и такова, което ще улесни материалния живот. За духовната Йерархия Планът включва такова подреждане на обстоятел­ствата, което ще издигне и ще разшири съзнанието на човечеството и следователно ще позволи на хората да открият духовните ценности сами за себе си и да напра­вят необходимите промени съобразно собствената си свободна воля, и по този начин ще се породи изисквано­то подобрение на околната среда, съвместимо с разгръ­щащото се духовно разбиране. (13-670)