Република българия споразумение за партньорство на република българия, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 Г



страница5/32
Дата20.07.2018
Размер5.07 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32

Посредническите услуги за заетост имат ключова роля при прехода на безработните и току-що завършили своето образование лица към заетост, за намаляване на продължителността на безработицата и срещането на търсенето и предлагането на работна сила на пазара на труда. Активните действия на бюрата по труда и другите трудови посредници водят до постоянно нарастване на броя на започналите работа безработни лица чрез посреднически услуги. Общият брой на постъпилите на работа е 141 275 и нараства с 26.2% спрямо същия период на предходната година, като броят на лицата, постъпили на работа чрез посредничеството на бюрата по труда за посочения период възлиза на 50 480. За 2012 г. устроените на работа безработни са със 7.1% повече спрямо 2011 г. Увеличението се обуславя от по-големия брой постъпили на работа основно по схеми на ОП РЧР и чрез субсидирана заетост (по програми и мерки съгласно Закона за насърчаване на заетостта), но влияние оказват и повечето устроени на първичния пазар на труда. Традиционно, преобладаващата част (над 75%) от започналите работа безработни използват посредническите услуги на бюрата по труда, но за първото тримесечие на 2013 г. около 48% от успешното посредничество на пазара на труда се осъществява от другите трудови посредници.

Към средата на 2013 г. във водения от АЗ регистър са вписани 295 трудови посредници за извършване на посредническа дейност в страната, като от тях 214 са с право да търсят и предлагат работа в чужбина и 77 - извършват посредническа дейност на морски специалисти. В началото на 2011 г. АЗ стартира изграждането на единен портал за обявените работни места в цялата страна, като до средата на 2013 г. адреси за връзка чрез интернет страницата на АЗ са предоставили 28 посредници. По отношение на политиката за защита и регулиране на националния трудов пазар и контрола върху трудовата миграция АЗ ежегодно следи, издава, продължава или прекратява удостоверения за извършване на посредническа дейност у нас и в чужбина.

Посредническите услуги са особено ефективни при осигуряване на заетостта на жените (средно около 55% от всички устроени на работа); лицата без квалификация (около 42%); специалистите с техническо образование (около 30% от всички устроени на работа) и продължително безработните лица и младежи до 29 г. По-нисък дял на реализация на трудовия пазар чрез посреднически услуги на безработни лица все още се отчита при категориите: безработни с работническа професия; специалисти в областта на селското стопанство, образованието, хуманитарните науки; безработни с висше образование и безработни с увреждания.

Агенцията по заетостта, като основен посредник на пазара на труда, е обект на Препоръка 3 на Съвета, като с цел да се подпомогнат ефективно търсещите работа е идентифицирана нужда да се засили капацитета за прогнозиране и осъществяване съответствието между търсене и предлагане.

АЗ реализира активна политика, насочена включително за подпомагане социално-икономическата интеграция на групи в неравностойно положение. Една от най-уязвимите групи на пазара на труда е тази на безработните роми. В изпълнение на инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.” общо за първото тримесечие на 2013 г. е осигурена заетост на 3 856 безработни роми, от които 2 971 са устроени по различи програми и мерки за заетост. От тях 2 025 са включени в Национална програма „От социални помощи към осигуряване на заетост“, а други 885 лица са започнали работа на първичния пазар. Обучение за мотивация за активно търсене на работа са преминали 1 239 лица от ромски произход, в курсове по професионална ориентация са включени 654 лица, курсове по ключови компетентности са преминали 146 лица, а други 113 са обхванати в професионални-квалификационни курсове по ОП РЧР. Във връзка с насърчаването на социалния и граждански диалог на безработните лица от ромски произход, през първите три месеца на 2013 г. са осъществени 20 срещи с ромски НПО за търсене на съдействие.



Социално включване и намаляване на бедността

България е на първо място сред държавите-членки на ЕС, в които рискът от бедност или социално изключване52 за населението е над средното равнище за ЕС53. Равнището на бедност след социални трансфери в България за 2008 г. е 21.8% (за ЕС 27 то е 16.3%) или бедни са били около 1 657 000 лица54. През 2010 г. процентът нараства до 22.2%55 (20.7% за 2009 г.) или бедни са 1 672 000 лица56. Понастоящем 49% от населението на страната живее в риск от бедност или социално изключване. Под линията на бедността57 е 9% от населението в ЮЗР до 30.6% от населението на Северозападен район.

По възрастови групи рискът само от бедност е най-висок за населението в надтрудоспособна възраст – 31.2% и за децата до 18-годишна възраст – 28.4%58. Според икономическия статус, рискът само от бедност е най-висок за безработните – 52.2%, пенсионерите – 28.6% и останалите икономически неактивни лица – 27.6%. България заема второ място сред страните от ЕС27 по брой на лицата във възрастова група над 65 г., които са в риск от бедност - 32% от всички лица в тази възрастова група59. Работещи бедни, които имат работа, но заплащането не е достатъчно за осигуряване на основен жизнен стандарт са 8.2% от заетите. Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата е 6.5 пъти60. По данни на НЦОЗА се увеличава броят на лицата с трайно намалена работоспособност. След 2008 г. се регистрира увеличаване на броя на децата до 16-годишна възраст, признати за лица с вид и степен на увреждане и всяко четвърто от тези деца е с увреждане между 71-90%.



Децата са специфична уязвима група, която в много голяма степен е застрашена от риск от бедност и социално изключване (51.8% от всички деца). Това е най-често при децата в домакинства с ниски доходи, децата с увреждания, децата, които са лишени от родителски грижи, децата, които живеят в лоши жилищни условия и др. Нивото на бедност сред децата е едно от най-високите за ЕС.

Съгласно Country Fact Sheet лицата, живеещи в домакинства без заети лица, за 2011 г. са 15.1% от населението до 60 години, спрямо 13.5% за 2010 г. (7.9% от цялото население на страната в същата възрастова група). Този коефициент за ЕС 27 е 9.9% от населението в същата възрастова група, което отново поставя България на едно от първите места по риск от бедност, поради липса на трудова реализация и свиване на икономическата активност. По данни от изследването „Статистика на доходите и условията на живот“ (EU-SILC) през 2011 г. 11.0% от лицата на възраст до 60 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, спрямо 7,9% за 2010 г. Делът на лицата, живеещи в домакинства, в които възрастните са работили по-малко от 20% от общия им потенциал за работа през 2011 г., е най-висок в СЗР (15.8% от населението на възраст 0-59 г.), докато този дял в ЮЗР е 6.4%. Териториалните различия и социално-икономическите неравенства, пораждащи бедност и социално изключване, се задълбочават от неравномерното разпределение на инвестициите и стопанската активност. Делът на населението, засегнато най-малко от риск от бедност или социално изключване (живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност61), е най-нисък в ЮЗР (41.4%) и най-висок – в СЦР (57.3%). Най-актуалните проблеми по отношение на социалното изключване в страната са свързани с безработица, ниско образование, ниски доходи, осигуряване на достъп до информация и комуникация, осигуряване на достъпна физическа среда, особено за хората с увреждания и хората със затруднения в придвижването, осигуряване на достъпен транспорт, достъп до култура и спорт, достъп до публични услуги, включително и финансови.

Една от основните причини за високия риск от бедност е недостатъчната ефективност на социалните трансфери. Съгласно данните на Евростат за 2010 г., нашата страна е трета по неефективност на извършваните социални трансфери, като в същото време изпреварва по техния размер (като дял от БВП) единствено Полша62. От друга страна, социалното подпомагане е основният инструмент за гарантиране на адекватна социална закрила на уязвимите групи в населението. Необходима е своевременна оценка на системата, насочена към гарантиране на адекватни и устойчиви социални плащания, подобряване на капацитета, планирането и координацията на отговорните институции и развитие на системи за мониторинг, контрол на ефективността и ефикасността на процеса. Лошото състояние на социалните системи като цяло (здравеопазване, образование, социално осигуряване и социално подпомагане) повишава съществено риска от вторична бедност.

Специфична група от населението, която живее в риск от бедност и социално изключване са ромите63. Концентрацията на представителите на тази уязвима етническа група в обособени квартали и райони64 води до социално изключване, влошаване на жилищните и санитарни условия, проблеми с изграждането и поддръжката на инфраструктурата, транспортни проблеми и трудности при осигуряването на образователни, здравни и социални услуги. Създаването на механизми и условия за активно включване на ромите в икономическия и социален живот на страната е ключова предпоставка за предотвратяване мултиплицирането на модела за социално изключване и още по-засилено социално капсулиране. Доколкото проблемите пред социално-икономическата интеграция на маргинализираните общности като ромите имат комплексен характер, следва да се прилага интегриран подход, съчетаващ интервенции в следните области: подобряване достъпа до заетост; подобряване достъпа до образование; подобряване достъпа до социални и здравни услуги, както и осигуряване на нормални жилищни условия.

Проблемите със социалното изключване на групите в неравностойно положение допълнително се задълбочават от липсата на възможности за активен социален и културен живот. Лошото състояние на материалната база неминуемо води до цялостно влошаване на качеството на услугите в областта на културата. Необходимо е също така подобряване достъпа за хора с увреждания – не само чрез достъпна архитектурна среда, но и чрез съвременни аудио-визуални техники, насочени към тази група от населението.

Процесът на деинституционализация и предоставянето на достъпни и качествени услуги в съответствие с индивидуалните потребности на нуждаещите се е един от ключовите инструменти за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване. В България е развита мрежа от социални услуги в институции и в общността за деца и възрастни хора (общо 1 018 – 237 специализирани институции и 781 услуги в общността към края на м. октомври 2013 г.). Тенденциите са за постоянно нарастване на броя на социалните услуги, предоставяни в общността.

Деинституционализацията на грижата за деца е необратим процес, чието начало беше поставено с приемането на Закона за закрила на детето през 2000 г. Съществен тласък тази политика получава чрез приемането на Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” и Плана за действие към нея. Към настоящия момент деинституционализацията навлиза в решителен етап, като от изпълнението на 5-те проекта, заложени в Плана за действие към Националната стратегия и реализирани с финансовата подкрепа на ЕС, чрез така нареченото „кръстосано финансиране”, вече има конкретни резултати.

При съпоставяне на данните за 2011 г. с предходните години се наблюдава ясна тенденция към намаляване както на общия брой на децата, отглеждани в институционална грижа, така и на броя на децата по отделно във всеки тип институция. В периода 2009 - 2011 г. броят на децата, настанени в различните специализирани институции, намалява от 6 730 на 4 755. Към края на 2012 г. коефициентът на институционализация на децата до 3-годишна възраст е 7.6 на 1 000 деца и в сравнение с 2011 г. намалява с 0.7 п.п., като причината за това е по-значителното намаление на броя на децата в тази възрастова група в страната. В края на 2012 г. броят на домовете за медико-социални грижи за деца е 30 с капацитет 3 624 места. В периода 2010 г. до края на м. октомври 2013 г. броят на специализираните институции за деца намалява от 129 (включително и 31 Дома за медико-социално грижи за деца, управлявани от Министерство на здравеопазването) през 2010 г., до 106 (включително и 29 Дома за медико-социално грижи за деца). Успоредно с намаляването на броя на специализираните институции за деца се наблюдава постепенно увеличаване на броя на услугите, предоставяни в общността. В периода 2009 – 2011 г. са разкрити 34 нови услуги за деца в общността. Към края на м. октомври 2013 г. броят на социалните услуги в общността за деца е 369. Динамично се развива приемната грижа, като към м. октомври 2013 г. броят на децата, настанени в приемни семейства е 1 887.

От съществено значение за успешното реализиране на процеса на деинституционализация е осъществяването на тясна координация между ангажираните институции на всички нива. В тази връзка, се изпълнява проект „Подкрепа”, който осигурява ясен механизъм за комуникация и координация между всички заинтересовани страни, допълнителна експертиза за управление на процеса и гарантира участието на всички отговорни институции в процеса за деинституционализация. Създадени са условия за подпомагане на различни нива на всички участници в процеса като е обезпечен и управленският и оперативен капацитет, ефективната координация и комуникация на конкретните бенефициенти. Деинституционализацията на грижата за деца следва да се отчете като „добра практика“, взимайки под внимание рисковете от замяна на големия тип институции с малки и необходимостта от приоритизиране и инвестиране в семейна подкрепа, комплексни интегрирани услуги, включително такива по превенция и ранна интервенция. Важен елемент от подобряване качеството на живот на децата и насърчаване на социалното включване е и осъществяването на реформа в областта на правосъдието за детето, насочена към социална реинтеграция на децата в конфликт със закона.

С цел осигуряване на устойчивост на процеса на деинституционализация е възобновена дейността на Междуведомствената работна група за управление и координация на процеса по деинституционализация на деца. Предвид отчетената необходимост от експертно обезпечаване на вземането на стратегически и политически решения за процеса на деинституционализация, към настоящия момент се сформира и експертна група, включително с участието на неправителствения сектор, която да подкрепя работата на междуведомствената работна група. За осигуряване на устойчиво продължаване и приемственост на процеса на деинституционализация на грижата за децата и предвид заложените дейности в 5-те проекта към Плана за действие, и през програмен период 2014 – 2020 г. ще продължат междуинституционалното сътрудничество и целенасочените усилия на всички ангажирани институции на национално, регионално и местно ниво.

За хората с увреждания и възрастните хора продължава да преобладава институционалният модел на грижа в сравнение със социалните услуги в общността. Броят на предоставените социални услуги за възрастни хора нараства като към края на м. октомври 2013 г. достига 573 (160 специализирани институции за възрастни хора и 413 социални услуги в общността). Въпреки това предоставяните услуги в тази област не са достатъчни за пълното премахване на институционалния модел на грижа в България. Страната изпълнява ангажименти и като част от прилагането на КООНПХУ65. Средствата, отпуснати от републиканския бюджет, са предназначени за издръжка на услугите, но не и за изграждане на такива. С оглед предизвикателствата, произтичащи от застаряването на българското население, системата за дългосрочна грижа (комплексни, интегрирани здравни и социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания) изисква цялостна реформа. Развитата мрежа от междусекторни услуги и социални услуги в общността и в домашна среда е базовото условие за осигуряване на равен и ефективен достъп до основни услуги за хората, нуждаещи се от дългосрочни грижи.



Растеж, основан на иновации и предприемачество

Според последния доклад на Световния икономически форум България заема 62 място по конкурентоспособност от 144 изследвани икономики за 2012-2013 г. Това е придвижване напред с 12 позиции, в сравнение с доклада от предходната година, и е резултат от комплексното действие на всички сфери, които се използват за оценка на Глобалния индекс за конкурентоспособност.



Предизвикателства пред МСП и състояние на секторите

Малките и средни предприятия в България имат сериозен принос за развитието на икономиката като генерират над 59% от добавената стойност, 67% от оборотите и 76% от заетостта сред всички предприятия.66

Секторната структура на българската икономика се различава значително от тази на страните от ЕС. Делът на МСП от високотехнологичните промишлени производства, интензивните на знание услуги и научната и развойната дейност е значително по-нисък и в тази връзка стимулирането на предприемачеството и стартирането на нови предприятия в тези сектори е от първостепенно значение.

Показател

България

%

ЕС-667

%

Високотехнологично производство68

1

2

Нискотехнологично производство

10

8

Интензивни на знание услуги

14

23

Нискоинтензивни на знание услуги

68

51

Други сектори

7

16

Допълнителен факт, който подчертава недостатъка на българските МСП в този аспект е делът на предприятията от сектора „Търговия на дребно”, в който извършват дейност над 32% от МСП. Този показател в страните за сравнение69 е 13%, а средно за ЕС - 17%. Търговията на дребно не е в състояние да носи ръст на икономиката при свито вътрешно потребление, каквото е то по време на кризисните години.

Икономическата криза засилва слабостите на българската икономика, и по-специално фактът, че секторите на нискоквалифицираното производство, на услугите и на строителството са били водещи за генериране на работна заетост и икономически растеж. Продуктите и услугите с висока стойност остават незначителна част от износа, а уменията и технологичните възможности на страната са под средното ниво за ЕС 27. Микро и малките фирми срещат редица препятствия, за да се превърнат в устойчиви компании, което се отразява негативно на потенциала им за растеж и в много случаи оказва влияние върху възможността за тяхното оцеляване. Сред основните общи причини за ограничаване на растежа и развитието на МСП са изведени:



  • недостиг на квалифицирана работна сила – идентифицирано е сериозно разминаване между търсенето и предлагането на квалифицирана работна сила на пазара на труда, както и отлив на висококвалифицирани кадри, главно поради емиграцията в търсене на по-добри перспективи за професионална реализация и доходи, и поради липса на общодостъпна информация за нуждите на пазара на труда (по сектори и региони). Делът на микропредприятия и МСП, провеждащи курсове и обучения за заетите си служители, е далеч под средния за ЕС70. За развитието на иновативните сектори е изключително важно осигуряването на висококвалифицирана работна сила, предимно от технически специалности. В България се наблюдава липсата на достатъчно добре подготвени кадри, завършили технически специалности“71, което е резултат от структурата на подготвените специалисти с висше образование през последните години. През 2009 – 2010 г. с най-висок дял в структурата на висшето образование по направления са „Икономика“ – 25%; „Администрация и управление“ – 11%; „Право“ 5%. Техническите специалности са предпочетени от около 18% от всички студенти.72

  • недостатъчни предприемачески и управленски умения и практики – анализа на състоянието и факторите за развитие на МСП73, изследването на предприемачеството в България за периода 2012-2013 г74. и анализа на Иновационната стратегия за интелигентна специализация открояват недостига на предприемачески и управленски умения като една от слабостите на българските предприятия. Те се явяват пречка за устойчивото развитие на МСП, за успешното развитие и унаследяване на бизнеса и предприемачеството, както и за въвеждането на иновативни и технологични решения.

  • затруднен достъп до източници на финансиране - през 2011 г. най-използваните източници на финансиране сред българските МСП са средствата на собственика (62% при 42% за 2010 г.), заеми от близки и приятели (24% при 17% за 2010 г.), а финансовите инструменти на европейските фондове са ползвани от 6% от МСП75. Въведената консервативна политика в отпускането на банкови кредити в резултат на кризата рязко понижи нивата на кредитиране до 43% през 2010 г. спрямо 87% през 2007 г. В началото на 2012 г. достъпът до финансиране е силно затруднен за 69% от предприятията. Осигуряването на финансирането за дейността на предприятията зависи и от етапа на тяхното развитие:

  • Нужда от достъп до финансиране за стартиращи предприятия - търговските банки изключително рядко предоставят ресурс за стартиращи предприятия особено в технологични сектори, интензивни на знание услуги и научната и развойната дейност, където дълготрайни материални активи почти липсват и няма как да послужат за обезпечение на кредитите. Следователно необходимостта от допълнителни финансови инструменти (seed capital, start-up capital, venture capital) за стартиращи предприятия от горепосочените сектори е належаща. В рамките на инициативата Джереми по ОП „Конкурентоспособност” са подкрепени два фонда за начално финансиране с общ бюджет 21 млн. евро. Към месец септември 2013 г. са проведени общо девет прозореца за кандидатстване, при които са получени над 2 500 кандидатури за финансиране. Предоставено е финансирани на 75 стартиращи иновативни предприятия в размер на 6 млн. евро, като десет от фирмите получили първоначално финансиране във фаза акселерация са получили и последващо финансиране във фаза „seed” в размер до 200 хил. евро.

  • Нужда от достъп до финансиране за бързорастящи МСП и за развитие на вече съществуващи предприятия - обичайната кредитна дейност на банките може да бъде подкрепена с допълнителни финансови инструменти, като гаранционни схеми, особено за кредити над 500 000 евро, от които се нуждаят предприятия, търсещи разширяване на своята дейност или за безлихвени кредити за бързорастящи малки и средни предприятия (без микропредприятия), каквито в България има всяка година между 1 200 и 1 500 на брой. Тези бързорастящи предприятия са 6% от МСП, а създават между 35% и 40% от добавената стойност, генерирана от МСП. Очевидна е нуждата от специално моделирани финансови инструменти, които могат да бъдат безлихвени кредити, гаранционни схеми или фондове за растеж. В рамките на инициативата Джереми се изпълняват два инструмента за облекчаване на условията за кредитиране от търговските банки – гаранции, покриващи загуби по портфейли от заеми и финансиране чрез споделяне на риска. Към месец септември 2013 г. са предоставени над 4 100 гарантирани кредити по линия на гаранционния инструмент на обща стойност 250 млн. евро, от които 135 млн. евро са за нови инвестиции на МСП. Над 900 кредити на обща стойност 126 млн. евро са предоставени по линия на нисколихвения инструмент. В процес на изпълнение са и два инструмента за дялово финансиране – фонд за рисков капитал и мецанин фонд.

  • ниска степен на интернационализация на дейността - през 2010 г. 3% от МСП са осъществили износ за Единния пазар и 6% внос от Единния пазар. В същото време отново 3% са осъществили износ за трети страни и 5% са реализирали внос от трети страни76. Ниското технологично съдържание на българския износ е силен показател за недостига на иновационна дейност в частния сектор. В износа на България доминират ресурсите, а не инвестиционните и потребителските стоки. За експортната си дейност България разчита предимно на основните метали и петролните продукти. Въпреки това, за последните 4 години в обема и цените на износа, и в производителността на труда ръст бележат и секторите машиностроене, метални изделия, компютри, оптика и електроника, автомобилостроене. Към тях следва да се добавят и производството на храни и облекло, и фармацевтиката. Това са секторите, чийто износ следва да бъде допълнително насърчаван, особено на трети пазари.

От наличните данни за външната търговия на България става ясно, че най-голям е делът в износа на суровините и материалите: 43.3% от общия износ за 2012 година. Следват потребителските стоки с 23.3% и инвестиционните стоки с 16.7%. В сравнение със същия период на 2011 година се увеличава делът на потребителските стоки и енергийните ресурси за сметка намаляване дела на суровините и материалите (с 3.5% по малък). Високотехнологичните промишлени сектори реализират 6.1% от общия износ, което им отрежда трето място по износ на един зает след износа на петролни продукти и основни метали.

  • слаба обвързаност на науката, иновациите и бизнеса и като цяло ниска степен на иновативност – българските МСП са на 95-то място от 139 държави по отношение на бизнес сложност и иновации. Ниското ниво на иновации води до силна ценова конкуренция от страните с по-ниски производствени разходи и спад на пазарния дял на българския износ в редица водещи индустрии (лека промишленост, ХВП, фармацевтика, производство на желязо и стомана и др.). От друга страна липсва сътрудничество между трите ключови стълба в процеса на икономическо развитие и устойчивост – бизнес, образователните институции и НИРД. България е предпоследна в ЕС по дял на МСП , реализирали на пазара нови продукти или услуги (17% при 39% за ЕС). Иновативният капацитет на българските МСП е нисък, което се дължи на ниска иновационна култура, липса на иновационна стратегия на МСП както и на култура за потребяване на научни изследвания. Малък е процента на МСП, които сами извършват нужните им изследвания.

  • висока степен на енергийна неефективност и ресурсоемкост на производствата – секторът на МСП допринася съществено за формирането на профила на българската икономика като една от най-високо енергийно интензивните сред ЕС-27. Микро, малките и средните предприятия изпитват сериозни затруднения да осигурят необходимите инвестиции за повишаване на енергийната си ефективност, в т.ч. машини и съоръжения за ко-генеративни инсталации, както и инвестиции за повишаване на общата им продуктивност. През 2011 г. разходите за придобиване на ДМА във всички сектори на икономиката достигат до 24% от БВП на България в сравнение с 46% през 2007 г. Ограничаването на инвестициите в икономиката води до ограничаване на възможностите за постигане на икономически растеж, както по линия на екстензивния растеж, така и създавайки бариери пред развитието на иновационния потенциал на предприятията и постигане на интензивен растеж. От друга страна експлоатацията на морално остаряло и амортизирано оборудване влошава ефективността на производството по линия на природните, енергийните и човешките ресурси, което се отразява негативно върху конкурентоспособността на предприятията. Остарелият машинен парк в голяма част от българските предприятия е сред основните проблеми на бизнеса в България, което предопределя и ключовото значение на технологичното обновление за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. Обновлението и усъвършенстването на технологиите оказва влияние върху повишаването на конкурентоспособността на предприятията чрез по-ниски разходи за суровини, материали, горива, енергия и труд за единица продукция.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   32


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница