Мадри — една от съпругите на Панду. Използувала предоставеното й от Кунти право да зачене от боговете. Извикала близнаците богове Ашвини и родила Накула и Сахадева.
Мадхусудана — „убиец на демона на тъмнината (Мадху)". Епитет на Кришна.
Майя — във ведийската митология означава способността за превъплъщения, свойствена на божествените персонажи; илюзия, измама. Отнесена към боговете, означава положителна магическа сила, промяна на вида, чудодейна метаморфоза; божествен занаят.
В „Бхагавадгита" майя се употребява като термин в значение на йогамайя. Изразява потенциалната сила на параматман, която се реализира чрез трите гуни в илюзорността на света. Тъй като йогамайя е космическа сила, човекът, когото е сътворила, не може да се освободи от нея без усилие.
Макара - в индийската традиция името на фантастично морско животно; понякога се възприема, че е от класа хибридни чудовища с преобладаващи черти на водните същества. Често го представят като животно с огромни размери, близко по вид на крокодил, акула, делфин; с глава на крокодил, слон с вдигнат нагоре хобот, риба или водно чудовище с отворена паст; с тяло на влечуго или на люспеста риба, с опашка във вид на рибен плавник, с две или четири лапи. В „Бхагавадгита" това е яздит-ното животно на Варуна. Означава също и буквата „м" в „ом" (макара).
Манас - орган на възприятията, мисълта и емоциите; ум; едно от вътрешните сетива. Възприема външните импулси, изработва мислите, желанията, нежеланията, плановете; негови са въображението и паметта; създава отношението на индивида към сетивните предмети (затова някои, влагайки по-тесен смисъл, го превеждат „сърце"). В йогийската практика установяването и контролирането на манас се поставя като първостепенна задача. Условният характер на външната акцеп-торна дейност определя и дейността на ума като променлива, условна. Обективният регулатор на неговата дейност е движението на трите гуни — движението в рамките на противоположните усещания, конкретизирано от закона (карма). Субективно дейността на ума придобива характер на хаотично движение, тъй като не се контролира от субекта — манас има функцията да създава жела-ния-нежелания, но няма функцията да ги контролира. Такъв контрол осъществява „по-висшето" вътрешно сетиво — разумът (буддхи) или интелектът, висшият ум. Освен като детерминатор разумът (буддхи) е по-висш от ума (манас) и с функцията си да осъществява фина връзка с атмана.
В обширната коментаторска литература се е оформило становището, че умът е „животното" у човека, тъй като дейността му е условно-рефлекторна, неконтролируема от субекта, но движеща цялостното му битие по силата на динамиката на трите гуни и кармата. Поради непрекъснатата възбудимост от контакта на външните сетива с околната действителност умът е постоянно в активна дейност, което води до пасивност на разума. В този план последователите на йога си поставят за задача привеждането на ума в покой с цел активизиране на дейността на разума — „пътя" към атмана, и именно заради тази цел използуват редица методи, наричани традиционно сад-хана (средство). Различните видове садхана предполагат различни външни средства за постигане на вътрешен покой.
Мандара — „огромна" или „твърда". В индуистката митология свещена планина, място, където обитават различни божества и полубогове. Според „Махабхарата" тя се издига на 11 000 йоджана (1 йоджан е равен приблизително на 4 км) и на толкова се спуска в земята. Боговете решили да я използуват за бъркалка на световния океан, но не успели да я изтръгнат. Според една легенда това сторила змията Шеша по молба на Брахмя.
Манипушпака — „скъпоценно цвете”. Името на раковината на Сахадева.
Мантра — звук, съчетание от звуци, дума, съчетание от думи или изречение, чието повтаряне цели да въведе йогин в определено трансцендентно ниво на личното битие. Мантрите са относително достъпни като текст — това са ведииските химни маха-мантра, махавакя („велики мантри"); в упапишидите — бхаджан и киртан (култово песнопеене).
Ману — човек (от корена ман — „мисля"). В индийската ми тология — първопредтечата, прародителят на хората. Във ведийската традиция е син на Вивасват (соларно божество) и брат на Яма. При това Ману се разглежда като първия човек, живял на земята, и цар на хората, а Яма — като първия човек, които е умрял и е цар на умрелите предци.Пураните и епосът изброяват 14 Ману: седем минали и седем бъдещи. През всеки световен период — манвантар (период на Ману), който обхваща 71 махаюга или 306 720 000 човешки години (вж. юга), човечеството води началото си от съответния Ману. За пръв от четиринадесетте Ману се смята Ману Сваямбхува — син на Сваямбху, тоест „самосъществуващият" Брахма и неговата жена Шатарупа (има и други версии на легендата). Ману Сваямбхува царствувал в епохата кри-таюга, сътворил седем Праджапати или велики риши. Нему се приписва създаването на авторитетния кодекс от закони на индуизма „Манувад-хармашастри" („Законите на Ману"). Особено известен е седмият Ману Вайвасвата — син на Вивасват и Сараня в нейния божествен облик, прародителят на живеещите днес хора. С Вайвасвата е свързана древноиндийската легенда за потопа.
Мангаширша — „начало на пътя", глава на зодиака. Названието на месеца, който обхваща периода от средата на ноември до средата на декември; в древността с него започвала календарната година.
Маричи — един от седемте риши на Ману Вайвасвата. Роден е от желанието на Брахма; персонифицира светлинния лъч, частицата светлина.
Марути — във ведите — божества на вятъра и бурите; божества-демони, родени от Дити; често съставляват свитата на Индра.
Матся — древна държава. Според някои източници се намира на територията на днешния град Джайпур.
Махатма — „велик атман", „велика душа". Високо звание, с което се удостояват мъдреците от различен ранг — както извършилите усилия за самореализация, така и постигналите йога.
Меру — в древноиндийската митология огромна златна планина, център на земята и вселената. Около Меру се въртят слънцето, луната, планетите и звездите, на нея живеят висшите богове (Брахма, Вишну, Шива, Индра и др.), гандхарвите, ришиите и други митични персонажи. (Срв. гръцкия Олимп.) Първоначално Ганга течала от небесата към Меру, а оттам — към земята. Според индуистките представи Меру се намира някъде на Север, отвъд Хималаите. В йогизма символизира стълба на психическата енергия в тялото, с който са свързани трите основни потока. Мокша — освобождение, избавяне от процеса на преражданията.
Мохенджо Даро — вж. Хараппа.
Мула прикрити — „основна природа", другото име на авякта прикрити. Намира се в покой като върховния брахмап и е в неговата форма, но съдържа като потенциална сила трите гуни.
Мъдрец — вж. риши.
Наги — в индуистката митология полубожествени същества със змиевидни туловища и с една или няколко човешки гляви. Наги са деца на Кашяпа и една от жените му — Кадра — и постоянно враждуват с птиците и техния цар Гаруда — син на Кашяпа и другата му жена — Вината. Наги принадлежат на подземния свят (патала). Смятат ги за мъдреци и магьосници, способни да съживяват мъртъвците и да променят външния си вид. Наги често живеят сред хората и приели човешки облик, се славят с красота; женят се за смъртни царе и герои: една Наги е била снаха на Дрона, друга — жена на Арджуна. В митовете се споменава за много царици наги, най-известна от които е хилядоглавата змия Шеша, поддържаща Земята.
Най-прекрасни — епитет на Кришна.
Накула — роден заедно със Сахадева от съюза на майка им Мадри с близнаците богове Ашвини. Един от братята Пандави.
Нара — име на божествен мъдрец (риши), който винаги е двойка с друг риши. Нара е пазител на специалния съд, напълнен от боговете с амрита. В „Махабхарата" и в по-късните геологически коментари. Кришна се идентифицира с Нараяна, а Арджуна — с Нара.
Нарада — в древноиндийската митология полубожествен мъдрец, комуто се приписват някои от химните на „Ригведа". Обикновено го причисля ват към седемте риши. Изпълнява посредническа роля между боговете и хората. В някои легенди е глава на гандхарвите и се смята за изобретател на първия струнен инструмент — вина.
Нараяна — в древноиндийската митология е висше божество. Изследователите предполагат, че Нараяна не е арийско божество, а по-късно включен в индуистката митология. В „Шатапатхабрахмана" е обявен за световен дух, идентичен на пуруша. В епоса се отъждествява с Вишну. Разпространено е разбирането за Нараяна като едно от имената на Вишну.
В „Законите на Ману" (вж. Ману) името му се свързва с Брахман.
Нейшкарма — спиране на кармичното действие; състояние на покой на целия кармичен комплекс, който движи преражданията на индивида; освобождение от кармичния закон.
Неправда — вж. адхарма. Непроявена природа (непроявено) — вж. авякта пракрити.
Нирвана — окончателно освобождение от цикъла на прераждане, което се постига чрез „Угасяване" на всички желания на индивидуалното съществуване; при индуизма тази кулминация е пълно отдаване на брахмана, а при будизма — състояние на свобода, покой и единство с абсолюта, за което няма адекватно описание чрез думи.
Огън — вж. Агни.
Ом — символ на философските построения в езотеричното учение на упанишадите. Според него дълбинният субект, вътрешно присъщ на всеки човек (атман), е тъждествен на върховната реалност (брахман) и се осмисля като съзнание. Символиката на трите звука "аум, чието произнасяне дава съчетанието ом, представлява четиристепенна схема на съзнанието, структурирано паралелно като микро- и макрокосмос.
Според „Мандукяупанишад” и нейните коментатори трите звука на сричката ом се съотнасят по следния начин със системата на микро- и макрокосмоса: „А" в микроструктурата е бодърствува-нето на съзнанието, при което атманът е в състояние на вайшванара (телесно усещане за „аз"); макрокосмичният паралел на вайшванара е вира-та (тоталността на силопроявленията). „У" в микроструктурата е сънното състояние на съзнанието със съновиденията, при което атманът е на ниво тайджаса (жизненото „аз", което не е грубо телесно, но е все пак още обусловено от сетивата, от тяхната фина дейност); макрокосмичният паралел на тайджас е хиранягарбха („неосезаемият зародиш" на света). „М" в микроструктурата е състоянието на дълбок сън без съновидения, при което атманът е в състояние на праджна (свръх-съзнание, отвъдна мъдрост); макрокосмическият паралел на праджна е Ишвара (космическото начало, източникът на всичко съществуващо). Висшата степен на съзнанието е наречена условно ту-рия (четвърта) и за да се запази принципът на неописуемост на „върховна реалност", не се съот-нася с нищо определено.
В йогийската практика ом е едно от средствата за звуково-мисловна концентрация. Асоциира се и с жизнедиханието (прана).
Ом тат сит — вид мантра.
Онова — вж. тат.
Освобождение - вж. мокша.
Отшелничество - вж. санняса.
Пандави — главните герои на „Махабхарата", петте братя: Юдхищхира, Бхима, Арджуна, Накула и Сахадева, отгледани от цар Панду, който само номинално бил техен баща. Пандавите отраснали заедно със своите братовчеди Кауравите в двора на цар Дхритаращра. Още от детски години Кауравите и особено първородният от тях Дурьодхана — завиждали на Пандавите и ги преследвали. Дурьодхана им устроил клопка и се опитал да ги изгори, но те били предупредени от чичо си Видура. След като първородният — Юдхищхира — спечелил на царско състезание Драупади за съпруга, Дхритаращра им дал западната половина от царството си и те си построили столица — град Индрапрастха. След няколко години Дурьодхана предложил на Юдхищхира да играят на зарове и последният проиграл царството, братята си, самия себе си и Драупади. Тя успяла да освободи и себе си, и братята благодарение застъпничеството на Дхритаращра, но при повторната игра на зарове Юдхищхира отново проиграл всичко и бил принуден да се оттегли с братята си в тринадесет-годишно изгнание, в което били последвани от Драупади. След изтичане срокът на изгнанието Пандавите поискали от Кауравите да им върнат царството, ала Дурьодхана отказал. Спорът можел да се реши само чрез братоубийствена война, в която взели участие почти всички царе на Индия. Сражението, в което Кришна помагал със своите съвети на Пандавите и което се състояло на Курукшетра, представлява фабулата на „Бхагавадгита". Различните изследователи го интерпретират по различен начин.
Панду - син на мъдреца Вяса и Амбалика. За това, че убил антилопа в момент на съвкупление, бил прокълнат да умре в обятията на жена си. По тази причина години наред останал бездетен, докато двете му жени Кунти и Мадри не му родили пет сина — Пандавите,— заченати от пет бога. Панду умрял, когато, забравяйки за проклятието, се опитал да прегърне Мадри.
Панчаджаня — „роден от пет". Името на раковината (бойно оръжие) на Кришна. Кришна и Баларама били ученици на мъдреца Сандипати. Малко преди да завършат обучението си, могъщият асура Панчаджа откраднал сина на мъдреца и го затворил в раковината, където живеел. Мъдрецът поискал от учениците си да му върнат сина като отплата за труда му. С помощта на Варуна Кришна и Баларама убили Панчаджа. върнали сина на учителя, а Кришна взел раковината за себе си.
Панчали - древна народност, живяла на изток и югоизток от днешен Делхи. В началото на първото хилядолетие пр. н. е. стават ядро на едно от първите държавни образувания в Северна Индия.
Парамагати — „свръхдвижение", „върховно движение". Понятие, чрез което в текста, а и често в коментарите, се.назовава висшата реалност (параматмап), синонимично на „състоянието брахми". Нирвана, йога, самадхи, парашанти (свръхпокой). Въпреки че тези състояния обикновено се описват като обездвиженост, покой (ниврити), според някои коментатори ведантисти парамагати е толкова интензивно движение, че прилича на покой само в сравнение с видимото, относително движение. С други думи, движението е всеобща и постоянна характеристика на орахман, но в него се различава абсолютно, чисто състояние, свръхдвижение — парамагати (понякога дефинирано и като „авяктагати" — „непроявено" и видоизменено, проявено, относително състояние, при което движението е тромаво и създава коренно противоположни усещания: приятно—неприятно, топло—студено и т. н. Повечето преводачи смятат, че парамагати е „висшият път".)
Параматман — върховният, висшият атман; безличният, без-начален върховен принцип, висшата, абсолютната реалност. Съчетанието атман — брахман е синонимично на атман — параматман.
Парамтапа — върховен умъртвител на страсти, помисли, „свръхаскет", познал истината „отвъд аскетизма". Епитет на Арджуна.
Партх— любимият син на Притхи (Кунти), тоест Арджуна.
Паундра — „бял лотос". Името на раковината (бойно оръжие) на Бхима. Надува я преди битката на Курукшетра и когато убива Дурьодхана.
Петте елемента — земя, вода, огън, въздух, небе (ефир). Включват се във вякта пракрити.
Писанията — вж. веди и шастри.
Полето на правдата — санскр. дхармакшетра, символизира материята на човешкото тяло, света като цяло, където се води битката между психическите сили на доброто и злото (вж. курукшетра, вж. дхарма).
Похот — вж. Кама.
Правда — виж. дхарма (като философска категория).
Праджапати — „господар на потомството" (на творението). В древноиндийската митология божество-творец на всичко съществуващо. Функцията му на висш бог и господар на сътворяването е особено силно застъпена във ведите и брахманите, където Праджапати е главен бог и баща на боговете, единственият, съществувал в началото, творец на асурите, този, който е въвел жертвоприношението. Упанишадите запазват този образ, но му придават и черти на универсален, безличен принцип, на абсолют; в сутрите го отъждествяват с Брахма, а в епоса става епитет на Брахма или дори негов особен ипостас. По-късно в „Махабхарата" (книга Х) Праджапати наричат мъдреците-прародители на човешкия род, а в книга XIII се разказва, че за да улесни сътворяването на света, Брахма създал двадесет и един Праджапати — създатели на света, а именно: Брахма, Рудра, Ману, Дакша, Бхригу, Дхарма, Тапа, Яма, Мариги, Ангирас, Атри, Пуластя, Пулаха, Крату, Васиштха, Парамештхи, Суря, Чандра, Кардама, Кродха и Викрита.
Праджапати кашяпа — бог-творец. За негово земно въплъщение се смята Васудева.
Прикрити — в древноиндийската митология и умозрение е първоначалната субстанция, природните условия на всяко нещо, материалната причина, първопричината за обективния свят. В митологията пракрити въплъщава висшата воля на твореца; идентифицира се с майя (илюзията) и шакти (божествената женска енергия); дели се на вякта и авякта (вж.), състои се от три субстанции (гуни), които се изменят постоянно, пораждайки страдание, радост, безразличие. Характеризира се с необусловеност, вечност, вездесъщност. Според редица философски школи противостои на пуруша (вж.). Според санкхя всичко съществуващо произлиза от сливането на прикрити и пуруша — два космически принципа, които са неродени, неизменни и безкрайни. Пракрити няма съзнание; каквото и да породи, то би било мъртво, ако пуруша не е в него: съединяването на пуруша и прикрити нарушава равновесието и предизвиква еволюцията на света. В санкхя пракрити и пуруша са философски категории, които образуват диалектическо единство на противоположностите (пракрити — о ж. р., „природа", „материя"); (пуруша — м. р., „дух", „съзнание").
Прана — жизнен поток, дъх (вж. прани); по-специално — един от петте вида прана — възходящият жизнен поток, завършващ в издишването. (Вж. и апана.)
Праняма — контролиране на прана.
Прани — жизнени токове, потоци, схващани като енергии, , да чрез които се осъществява животът на тялото. Посочват се пет основни прани (прана, апана, вя на, удана, самана), които контролират вътрешните сетива (ума, разума, деформираното „аз"). Праните имат космически еквиваленти: прана е слънцето, апана — земята.
Прохлада — „радостен". Син на Дити. В митологията е известен като ревностен поклонник на Вишну, който, благодарение на силата на своята преданост видял Нарасимха (аватара на Вишну във вид на човек-лъв).
Природа — вж. пракрити.
Природни сили (качества) — вж. гуни.
Притки — другото име на Кунти (вж.).
Проявена природа (проявено) — вж. вякта пракрити.
Пурана — букв. „старина". Един от термините, който означава жанр в староиндийската епическа и повествователна литература. Включва разкази за произхода на разни неща и обичаи, разпространени във фолклора на редица народи. Отразяват много стар стадий на мировъзрението. В индийската традиция към пураните се отнасят и космогоническите легенди.
Пуруша — букв. „човек". В древноиндийската митология — първочовекът, от който са възникнали елементите на космоса. Според сачкхя всичко съществуващо произлиза от сливането на пуруша и пракрити (вж.). Пуруша е мъжкото начало, а Пракрити — женското. Във ведите за пуруша е характерна многочисленост и множественост на органите (хилядоок, хилядокрак, хилядоглав и т. н.). Той се принася в жертва на божествата по пътя на разчленяване на съставните си части, от които възникват основните елементи на социалната и космическа организация. Същият този пуруша, който е образът на прехода от единната цялост към множествената разчлененост, е и този, който неутрализира противопоставянето на „да бъдеш един" - „да, бъдеш много". „Бхагавадгита" структурира космоса с помощта на трима пуруши: унищожим (разрушим), неунищожим (неразрушим) и един над тях. Първият е „личната душа" на всяко същество, вторият е единната световна жизнена енергия или силата на майяшакти, чрез която абсолютът придобива осезаема форма. Илюзията на майяшакти се смята за унищо-жима единствено чрез познаването на атман, Пурушоттама - „върховен пуруша", космически принцип, който стои над разрушимото (кшара) и неразрушимото (акшара), над пуруша и пракрити, обединява ги и управлява света, като го прониква навсякъде. В „Бхагавадгита" пурушоттама има смисъл на неперсонифицираното духовно начало.
Раджа — цар.
Раджариши — царе-мъдреци; „зрящи" мъдреци, които не само владеят, но и могат да предават знанието от ведийските химни. Те са един от седемте разреда риши: не напускат бойното поле, тоест спадат към варната на кшатриите, а не на жреците-брамини. Като царе-кшатрии (воини) защитават интересите на целия народ и го управляват. Техният образ представя в митологичен план образа на кармайогините за разлика от джнанайогините, които са се отдали изцяло на мъдростта и са се оттеглили от светския живот. Известен раджа-риши е цар Джанака.
Раджас — една от трите гупи. Изразява движение, дейност, страст, встрастеност, пристрастие.
Разум — вж. буддхи.
Рай — вж. сварга.
Ракшас — „този, който пази" или „този, от когото се пазят". В древноиндийската митология — една от основните групи демони. За разлика от асурите, които са съперници на боговете, ракшасите са врагове на хората. Във ведийската литература са описани като нощни чудовища, които преследват хората и пречат на жертвоприношението. Те са силни и властни демонични същества, чудовища, гиганти. Според един от митовете в „Махабхарата" са създадени от Брахма, за да „пазят" (оттук и името им) първосъздадените води.
Рама — „тъмен" или „прекрасен" (като месечина — Рамачандра). В индуистката митология седмият аватара на Вишну, чиято мисия е да избави боговете и хората от тиранията на царя на ракшасите и да възстанови дхармата включително като обществен порядък. Легендарен герой в епоса „Рамаяна", който се с формирал окончателно в устна!а традиция около III в. от н. е.
Ригведа — веда на химните. Основният от четирите сборника на ведите. Смята се за най-древния литературен паметник на територията на Индия — около XI в. пр. н. е.
Рити — митичен мъдрец, създател на химни, певец. Символизира буддхи, ахамкира и петте елемента на микрокосмоса. Според индийската митология една калпа съдържа четиринадесет манватари (вж. Ману) и тридесет и осем велики ришии. Всички те са родени от Брахма, но се делят на седем разреда. За периода на Вайвасвата Ману се изброяват седем ришии: Кашяпа, Атри, Васиштха, Вишвамитра, Гаутама, Джамадачни и Бхарадваджа. Четиримата древни ришии — Санака, Санандана, Санатана и Санаткумара — предхождат споменатите седем. Като малки четиримата древни ришии били помолени да сътворят света, но тъй като представлявали въплъщение на саттва, не били готови за такова действие — да се отдадат на тленни развлечения и създаване на поколение. На петгодишна възраст усвоили ведите и останали завинаги в брахмачария.
Рдхини — в „Махабхарата" една от многобройните дъщери на Дакша, които били съпруги на Сома. Сома делял любовните си преживявания само с нея.
Рудра — в древноиндийската митология божество, персонифициращо страховитост, ярост, гняв; ведийският предшественик на Шива. Смята се за баща на марутите (рудрите).
Рудри — според епоса „Рамаяна" —единадесет божества, родени от Адити и легендарния риши Кашяпа.
Самаведа — „веда на напевите". Един от четирите сборника на ведите. В известна степен е ориентиран към „Ригведа".
Самадхи — „самообладание", състояние на абсолютен вътрешен покой и самоконтрол, единство с брахман; не се постига нито чрез пасивност в действията, нито чрез пълно (вж. II, 44, 53—58) изключване на дейността и отдаване на аскетична усамотеност, а чрез вглъбеност в същността на нещата.
Сподели с приятели: |