Сканирано, разпознато и предоставено от Спиралата бхагавадгита
Изтегляне 2.22 Mb.
|
|
Брамин - вж. брахмани. Брахма- в индуистката митология висшето божество, създателят на вселената, триадата върховни богове в индуизма. В тази триада Брахма като създател на вселената противостои на Вишну, който я пази, и на Шива, който я разрушава. Това разпределение на функциите в митологичните сюжети често се нарушава, което дава основание да се предполага, че в архаичните слоеве на епоса Брахма е обемал и трите функции. Всичко живо, целият световен порядък се контролира, управлява и направлява от Брахма. Брахма не само създава света, неговият живот определя хронологически рамката на вселената (вж. калпа]. Той е въплъщението на творческия принцип на съществуването, персонификация на абсолюта като висше обективно начало, от чиято субстантивация възникват съществата в света. По тази причина Брахма противостои на индивидуализираното и субективно начало — атман. Но в епоса отъждествяването на Брахма с брахман не играе главна роля при неговата характеристика; образът на Брахма се свързва главно с космогонията. Във ведите думата брахман (ср. р.) означава молитвена формула, словесен израз на някакъв универсален принцип, а по-къснй — самият принцип. В „Шата-патхабрахман" се говори, че Брахмо (ср. р.) е създал боговете и ги е вместил в „тези светове". Това има пряка връзка с по-късното персонифициране на Брахма (м. р.). Така се откроява генеалогията на Брахма: персонификация на висшето обективно начало, брахман, божество, възникнало от абстрактното понятие, което вероятно е било предшествувано от съвсем конкретно, обозначаващо ритуален обект с универсално значение. Брахман (съществ. от ср. р. — първоначално: „свещена формула". В индуизма — основна философска категория, универсален принцип, обединяваща, все-проникваща реалност, основа на битието; тотална негова същност. Основно положение в индуизма е тъждеството на брахман, катo състояние, с атман. Със синонимично значение се употребяват думи като нирвана, мокша, мукти, самадхи и т. н. В индуистката лексика думата брахман играе първостепенна роля - напр. 1 - в значение на молитва, молитвена формула, а по-късно като общо обозначаване на религиозните текстове, състоящи се от четирите веди; 2 - обозначаване на вселената като яйцето на брахман (брахманда), небесния свят кат о света на Брахма (брахмалока); 3 - използуване на съответния корен за обозначаване варната на жреците, за определени текстове (брахмани - коментари на ведийските химни) и техните части и т. н. Брахмани (брамини) - варна на жреци, мъдреци, хора на науката и духа. В системата на варновата социална йерархия имат главна роля. За тях е характерно качеството саттва. Брякмжутра — заедно с „Бхагавадгита" и упанишадите образуват тъй наречената „тройна основа" (прастхана трая), където са формулирани принципите на веданта. Брахиачария - „следващ брахман". Първият от четирите ашрами. Обхваща началните двадесет и пет години от човешкия живот и регламентира редица норми на поведение: самоизучаване, почитане на учителя и родителите, хранене от подаяния, полово въздържание (в по-широк смисъл — безбрачие; според някои капацитети — разумно отношение към секса; според други тълкуватели в духа на тантризма сексът се окачествява като ритуален акт на символично единство с бога) и т. н. Осно вен морален кодекс през брахмачария като период е въздържанието във всичките му форми. Съблюдаващият брахмачария си бръсне главата и оставя само един кичур на темето. Така демонстрира отрязването на всички връзки с околния свят, а кичурът символизира връзката му с учителя, чрез която желае да постигне върховната цел — „истинското" знание. Брахмачария може да бъде период от жизнения път, но може да бъде и постоянен начин на живот. Брихадаранякаупаншиад -един от най-древните и значителни паметници, коментиращи самхитите. Брихаспати - във ведийската и индуистката митология божество на молитвите и жертвоприношенията, другар и съветник на Индра. В епоса и пураните е жрец и наставник на боговете. Брихатсаман - „велик химн". Название на химн от Самаведа. Буддхи - разум. Едно от двете (другото е манас) вътрешни сетива. Проявява се в две области: логическата (рационалната) и интуитивната (ирационалната), които действуват едновременно и в единство, благодарение на което буддхи има способността да контролира манас: решава коя мисъл на манас е правилна, кое от многото желания на манас да бъде изпълнено и т. н. Буддхи е сетивото, което осъществява фината, интуитивна връзка на индивидуалното „аз" с неперсоналната същност - атман, поради което се изисква пълното му активизиране, за да се постигне сливането (йога). Като детерминатор буддхи е по-висш от манас. Бхагават - им. падеж: бхагаван. Първоначално значение „щастлив", „благословен"; по-късно „свещен", „божествен". В индуистката митология име-епи-тет на висшето божество. В „Бхагавадгита" постоянен епитет на Видцну — Кришна. Бхакта - предан на божеството, обичащ, любещ [божеството]. Бхакти - почитание, преданост, любов. Преданата любов между човека и бога. Бхактийога - йога чрез любов. Третият метод за практикуване на йога в „Бхагавадгита" (наред с джнанайо-га и кармайога). Трите направления са утвърдени като взаимнопроникващи се елементи на синтетичен метод. Бхактийога е достъпна за всички. Изисква само емоционално посвещение за постигане на вътрешна концентрация върху желания обект - параматман, който за целта се мисли в човешки измерения. Признава равенството на всички хора. Единственият ценностен критерий е наличието или отсъствието на любовна емоция към бога. Разпространението на бхактийога в Индия пред средновековието е изиграло роля за демократизиране на обществото - в „Махабхарата" цар на Лунната династия, от която произлизат Кауравите и Пандавите; име на рода; обръщение към представител на рода. Бхаратаршабха - бик [сред рода] на Бхарата. Епитет на Арджуна. Бхарати - родът на Бхарата. Бхима (Бхимасена) - вторият от петте сина на Панду - Пандавите, роден от съюза между неговата съпруга Кунти и бог Ваю; връстник на братовчед си Дурьодхана. Отличава се с изключителна физическа сила и бързина, изяждал огромни количества от храна, с което си спечелил прозвището Врикодара (Вълчи търбух), ненадминат в борбата и ръкопашния бой. Негово оръжие е сопата, подарена му от Майя — занаятчия на боговете. Бхишма - Страшния. Син на Шантану и Ганга, роден като аватара на един от осемте божествени Васу. Като дете е носил името Деваврата или Гангадатта. Заради суровия му аскетизъм бил наречен Бхйшма. Най-възрастният и почитаният в рода, той изпълнявал ролята на баща по отношение на племенниците си Панду и Дхритаращра, както и на техните деца. Тежко ранен при битката на Курукшетра, където предвождал войската на Кауравите, не позволил да извадят стрелите от тялото му, за да не изтече кръвта му и да не напусне тялото, преди да настъпи свещената половина на годината, когато мокша (достойните за освобождение) напуснат тялото. „Бхагавадгита" е включена в книга шеста на „Махабхарата", наречена „Бхишмапарва" -„Книга за Бхйшма", а книга дванадесета, наречена „Шантипарва" - „Книга за покоя" е изпълнена с негови наставления. Бхригу - велик мъдрец, един от седемте велики риши. Роден от изгарянето на семето на Брахма в жертвения огън. Ваджра - във ведийската и индуистка митология гръмоте-вична сопа, боздуган. Оръжието на Индра, което според „Махабхарата" е изработено от костите на мъдрец-отшелник. Вайшванара - „имащ облика на вселенски мъж", епитет на Агни в една от неговите разновидности, наречена Бхану - огънят, който се намира в стомаха и извършва „храносмилането". Слят с прана и апапа, той мели четирите вида „храна": храната, която се приема чрез дъвчене; храната, която се приема чрез пиене; храната, която се приема чрез близане, храната, която се смуче. Вайши - третата от четирите основни варни. Това са търговците, занаятчиите, земеделците. Характерни за вайшите се считат качествата раджас и тамас. Ванапрастха - „горско отшелничество". Третият период (ашрама), когато човек се оттегля в горска обител и там, очиствайки душата си от мирските страсти, се отдава на размишление за смисъла и значението на обредите и на покаянието. Варна - „цвят", „външен облик", „вид" [род], качество [достойнство], разред хора. Социален институт, който засяга съсловната структура на древноиндий-ското общество и е дълбоко вкоренен в древноин-дийската митология. (Условен превод — касти.) Една от най-известните версии на сюжета за митологичната трансформация на божествен персонаж или на първочовека в социална структура се съдържа в „Законите на Ману", където варновата структура на обществото получава кодификация: „А за процъфтяването на световете той (Брахма) създал от своите уста, ръце, бедра и ходила брахмани, кшатрии, вайши и шудри"; „а за да запази цялата тази вселена, той, пресветлият, определи специални занимания за родените от устата, ръцете, бедрата и стъпалата. Обучението, изучаването [на ведите], жертвоприношението за себе си и за другите, раздаването и получаването [на милостиня] той определи за брахманите. Охраната на поданиците, раздаването [на милостиня], жертвоприношението, изучаването [на ведите] и непривързаността към мирските утехи той посочи за кшатриите. Пасането на добитъка, а също и раздаването [на милостиня], жертвоприношението, изучаването [на ведите], търговията, лих-варството и земеделието — за вайшите. И само едно занятие определи той за шудрите — да служат на тези варни със смирение". Първите три варни се смятат за принадлежащи към „два пъти родените", тъй като са минали през посвещение, което се смята за второ раждане, а шудрите са „един път родени", тъй като са лишени от посвещение. Символиката на цветовете на варните получава семантична интерпретация в оценъчно-характерологичен план. В „Махабхарата" например белият цвят на брахманите означава доброта, червеният на кшатриите — страст, жълтият на вайшите — смесване на предходните две качества, черният на шудрите — тъмнота. Варната се предава по наследство (по майчина линия). Преминаването от една варна в друга се регламентира от дхарма и карма, чието взаимо действие определя индивидуалното битие. Смесе ните бракове се смятат за неправомерни. Варуна - в древноиндийската митология бог, свързан с космическите води в цялото им многообразие; пазител на истината и справедливостта. Наред с Индра най-великият от боговете във ведийския пантеон. Син на Адити, главният сред Адитя. Варшнея — син от рода Вришни. Родовото име на Кришна. Васави — във ведийската и индуистка митология осем божества, които се включват в древноиндийския пантеон от 33 богове. Васишха - във ведийската и индуистка митология един от седемте риши. Бил син на Брахма, но настигнат от проклятие, се лишил от тялото си. В индуистката традиция той е идеалът за брамин; той и неговите потомци се смятат за домашни жреци на царете на Слънчевата династия. Васу - „добър". Във ведийската и индуистката митология — осем божества, които образуват обособена група. В пураните и упанишадите те персонифицират природни явления, стихии и обекти. Васудева - в индийската митология принц от династията Ядави, син на Шурасена и Мариша, брат на Кун-ти, съпруг на Деваки, баща на Кришна. Смята се, че Васудева е земното въплъщение на Праджапати Кашяпа. Според „Махабхарата" когато династията на Вришните се разпаднала, Васудева напуснал тялото си в размисъл върху висшия брах-мап. Арджуна извършил погребалната церемония. В „Бхагавадгита" Васудева е алегоричен образ на параматман, тоест синоним на Кришна. Самият Кришна назовава себе си Васудева, така го нарича и Санджая. Васуки - цар на змиите-мъдреци, особен вид митични същества, които живеят в подземното царство. Ваю - „вятър", „повеи". Във ведийската и индуистка митология обожествена персонификация на елемента въздух. В „Махабхарата" е баща на Бхима. Веданта - първоначално - учението, изложено в коментарите към ведите - упанишадите. Една от шестте ортодоксални философски системи в Индия. Съществува под формата на различни течения и школи от древността до наши дни. Основите на доктрината са формулирани около II в. пр. н. е. в последната част на „тройната основа". (Вж. Брахмасутра). Теоретичните постановки се обуславят от принципа адвайта (недвойственост, монизъм). Основният философски въпрос е характерът на взаимовръзката дживатман (индивидуална същност) — джагат (материален свят) — брахман (абсолютна същност, реалност). Веди - (ед. ч. веда - „знание") съкратено название на четирите сборника: „Ригведа", „Яджурведа", „Самаведа" и „Атхарваведа", чието съдържание включва в неразчленен вид всички сведения на древните индийци (арийци и доарийци) за земята и космоса, за ритуала и магията, за социалната структура, за частния и обществения живот, за конкретните науки и поезията. Това синкретично знание е изразено с помощта на „свещеното" слово, достъпно само за посветените. В по-широк смисъл включват и произведения от по-късна епоха: брахмани, упанишади и др. Друго име на ведите е шабдабрахма - „словесен брахман", тоест директно проявление на брахмана в думи. Ведийска митология - съвкупността от митологични представи на ведийските арийци, нахлули през ом н;-. второто хилядолетие пр. н. е. в Северозападна Индия и постепенно разпрострели се на изток и на юг- Ведийската митология се отнася до епохата между средата на второто и средата на първото хилядолетие пр. н. е. Велик риши - вж. риши. Вивасват - „светещ". Във ведииската митология соларно божество, олицетворяващо светлината и на небета и на земята; родоначалник на хората. Осмият от синовете на Адитя, баща на близнаците Ашвини. Видура - сина на Вяса (Ведавяса) и слугинята на Сатаявати, брат на Дхритаращра и Панду. Бил изключително мъдър и разумен. Викарна - „с щръкнали уши". Един от стоте сина на Дхритаращра. В битката убит от Бхимасена. Вината - една от многобройните дъщери на Дакша, жена на Кашяпа. Искала да има само двама сина, но да превъзхождат нагите — хилядата сина на нейнана сестра. Снесла две яйца и след петстотин години от едното се излюпил гигантският орел Гаруда. Вирата - цар на народа матся. В неговата страна Пандавите прекарват тринадесет години от изгнанието си, когато - според условието, за да получат престола - трябвало да станат неузнаваеми. След изтичане на срока те се представили на Бирата, който участвува в битката на Курукшетра на тяхна страна. На петнадесетия ден от сражението Дрона го убива. Вирата (като термин) - космическата форма на Кришна - Вишну, изразяваща неговите силопроявления. (Вж. ом.) Висш атман - вж. параматман. Висше движение - вж. парамагати. Вишвамитра - във ведийската и индуистката митология мъдрец, който по рождение бил кшатрия, но със своите аскетични подвизи си спечелил положение на брамин и станал един от седемте божествени риши. Вишви - група божества, родени от сливането на Вишва, дъщерята на Праджапати Дакша, и бога Дхарма. Вишну - индийската традиция го тълкува като „проникващ във всичко", „всеобемащ", а някои етимолози смятат, че произходът на името му има неиндоевропейски характер. Един от висшите богове в индуистката митология, според която се смята за космическата същност на Кришна; един от триадата Брахма-Вишну-Шива. Във ведийските химни заема скромно място, но в пураните и епоса е първостепенна фигура. Пураните отреждат на онтологическото единство Брахма-Вишну-Шива функциите създател-пазител-разрушител на мироздание. Подобни са тези представи и в „Махабхарата" (мъдрецът Маркандея прониква в утробата на Вишну и вижда там цялата вселена), където светът представлява форма на съществуването на Вишну; или в края на всеки световен цикъл (вж. юга) Вишну обема в себе си вселената, потъва в сън, излегнат на змията Шеша, която плува по световния океан. Когато се събуди и замисли да сътвори нещо ново, от пъпа му пораства лотос, а от лотоса се появява Брахма, който осъществява непосредствения акт на творчеството. Времето — вж. Кала. Вришни - прославен цар на племето ядави, родът на Кришна. Върховен (висш) атман - вж. параматман. Върховен пуруша - вж. пурушоттама. Върховно (свръх) движение - вж. парамагати. Върховносияйния - вж. Шри Бхагаван. Вякта прикрити - „проявена природа", видимият свят. Според санкхя тя е „нисшата" и включва видоизмененията на атман: буддхи, манас, ахамкара и петте елемента. Тя е непостоянна, причинно-следствена, действена, невсепроникваща, многообразна, телесна, съставена от части и подчинена. При вякта пракрити равновесието на трите гуни е нарушено - това представлява сътворяването, проявяването, действието. В „Бхагавадгита" „висшата" (вж. авякта пракрити) и „нисшата" природи са едносъщни, обединява ги пурушоттама. Вяса (Ведавяса) - легендарен мъдрец-аскет. Според преданията придал окончателен вид на ведите и сътворил „Махабхарата", следователно и „Бхагавадгита". Баща на Дхритаращра, на Панду и на Видура. След раждането на децата се оттеглил в гората, а ролята на баща заел Бхишма. Надарил Санджая със свръхестествено, „вътрешно" зрение. Вятър - вж. Ваю. Ганга - в древноиндииската митология небесна река, която се изляла на земята и е олицетворена от р. Ганг. Според пураните тя течала от пръстите на Вишну и стичайки се от небето, Шива я поел в главата си за да не разруши земята. Митовете разказват, че мъж на Ганга станал царят на Лунната динас-тия Шантану, от когото тя имала осем сина, въ-плътени във Васу. Ганга хвърлила синовете си във водата, за да ги избави от битността им на хора. Само осмият останал при Шантану, това е Гангадатта, известен като Бхишма - чичо и наставник на Пандавите и Кауравите. Гандива - (Чандрадханус) - знаменитият лък с колчан, в който стрелите никога не се свършват. Арджуна го получил от Варуна по молба на бога на огъня Агни, за да му помогне да превземе гората Кан-дава, където живеели многобройни същества — врагове на боговете, и трябвало да послужат за храна и лек на Агни. Гандхарви — небесни музиканти от категорията полубогове, „звездната музика", под чийто акомпанимент се движат небесните светила. Техен предводител е Читрарадха. Гандхари - родена от женския ипостас на Мати, жена на Дхритаращра, майка на стоте Каурави. Гаруда - „унищожител". Цар на птиците, яздитното животно на Вишну. Син на мъдреца Кашяпа и Вината. Според „Махабхарата" когато се родил, боговете били заслепени от сиянието, излъчвано от тялото му, затова го приели за Агни и го възславили като олицетворение на слънцето. Гаутама - в древноиндииската митология един от седемте велики риши. Проклел Индра, защото последният съблазнил жена му. Гаятри - „песен". В древноиндииската митология - жена на Брахма и майка на четирите веди, а също и на „два пъти родените" (вж. варна). Понякога гаят-ри се представя като птица. Според традицията тя е жизненото дихание, персонифицира ведийския стихотворен размер (три стиха по осем срички), свещения откъс от химн на Ригведа, който браминът трябва да повтаря мислено по време на сутрешната и вечерна молитва. Говинда - „господар на кравите". Епитет на Кришна. Грихастха - вторият ашрама, когато човек се жени и създава семейство. Живее по този начин до петдесетго-дишна възраст, докато види децата на своите деца, което означава, че е утвърдил рода си на земята. Гудакеша - „господар на съня". Епитет на Арджуна. Гуна (мн. ч. - гуни) „качество", „свойство", „сила". В митологичните представи и религиозно-философските виждания на древните индийци трите гуни означават трите състояния, свойства, сили, присъщи на природната субстанция (пракрити) като източник на всички проявени и непроявени обекти. Това са саттва - светлина, хармоничност, ритъм, добро начало; раджас - подвижност, страст, деятелност; тамас - тъмнота, тъпота, леност, инертност. Гуните са и психически състояния, свързани с осъзнаване същността на нещата; с доброто и щастието (саттва), с възбудата, удоволствието и безпокойството (раджас), с инерцията, апатията, с това, което води към невежество (тамас) и съответствуващите резултати: задоволство, страдание, леност. Гуните фигурират още във ведийската литература, но в контекста на определени етико-религиозни предписания получават развитие в „Бхагавадгита" (XIV). Трите качества са в самодвижение, като по този начин представляват действията, които човек извършва, или, с други думи, тези действия не са функция на психофизическите елементи на човешкото тяло, а взаимодействия на трите качества на природната субстанция. Абсолютизирайки безличните качества на пракрити, философската система санкхя (най-последователно разработила учението за гуните) анихилира индивида и личностното действие. „Бхагавадгита" обвързва гуните на пракрити с карма и оттам с човешката дейност. Гуру - „учител", „баща". Духовен наставник. Дакша - „ловък", „способен". Във ведийската и индуистка митология божество от групата на Адитя. Най- забележителното за него е, че той е роден от Ади ти и сам е родил Адити. Множество сюжети подчертават участието му в сътворяването и ролята му на баща. Дакша има петдесет дъщери — тринадесет оженил за Кашяпа, двадесет и седем за Сома и десет за бога на справедливостта Дхарма. Дана - във ведийската и индуистка митология дъщеря на Дакша и жена на Кашяпа, родоначалница на данавите, а заедно със сестра си Дити — на демони и асури. Двандва — „две и две". Словообразувателен модел в сан-скрит, при който се съчетават думи с противоположно значание — напр. ден-нощ (денонощие), като се запазват равноправните отношения на двете съставки. Два пъти родените — вж. варна. Девадатта — „от бога даден". Названието на божествената раковина на Арджуна. Получил я от занаятчията на боговете Майя, защото го спасил от посегателствата на бога на огъня Агни. Девала — син на Асита, според „Махабхарата" той е певец, разпространител на великия епос. Действие — вж. карма. Деяние — вж. карма. Демони — вж. асури. Джанака — „пораждащ". Митологичен цар на Видеха, почитан като мъдрец. Известен е с това, че не е бил отшелник аскет, а е поддържал социалната си активност като цар, с което е станал пример за кар-майогип, цитиран и от Кришна в наставленията му към Арджуна. Джанардана — „ужасяващ". Епитет на Кришна. Дживатман — въплътеното, индивидуалната същност. Според „Тайтирияупанишад" от атмана се раждат петте елемента. От тях земята ражда храна, от храната се ражда аннамайякоша (пълен с храна кош), което е външната обвивка на дживатмана. Физическата структура на човека е изпълнена с редица вътрешни структури: пранамайякоша (кош, пълен с прана — жизнени сокове) е изпълнена с маномайякоша (кош, пълен с манас — психически токове); виджнанамайякоша (кош, пълен с бодърствуващо съзнание) изпълва маномайякоша. Дживатманът се намира във виджнанамайякоша и цялото тяло е проникнато от него. Благодарение на активността на виджнанамайя1-коша дживатманът чувствува своята индивидуалност. Вътре във виджнанамайякоша съществува пета структура — анандамайякоша (кош, пълен с ананда — щастие). Тя е непосредствената обвивка на дживатмана и е без усещане за индивидуалност. Така в структурата на човека-микрокосмос могат да се отделят пет слоя, от които всеки следващ изпълва предишния и е по-дълбок и по-фундаментален от него. Според „Катхаупанишад" местонахождението на дживатмана е в хридая (сърцето). „Брихадараняка" обяснява дживатмана като произхождащ от параматман — безличния, безначален върховен принцип. Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение Изтегляне 2.22 Mb. Сподели с приятели:
|