Сканирано, разпознато и предоставено от Спиралата бхагавадгита
Изтегляне 2.22 Mb.
|
|
Във ведийската литература дживатманът се разглежда като феномен, свързващ крайното (човека) с безкрайното в неговите два аспекта - пунарджанам (прераждане) и мокша (освобождение). „Бхагавадгита", като образец на късноведийската литература, подчертава втория аспект на тази връзка. Джнанайога — „йога чрез знание". Един от видовете йогийска практика (вж. йога). В „Бхагавадгита" терминът се заменя често със синонимите санкхя (размишляване, изследване), санняса (изоставяне, напускане, уединение, отшелничество). В практиката на джнанайога средство за концентрация е мисълта. Като приема, че действията на сетивата, ума и тялото са нелични (не са плод на усилието на личността; а на самодвижението на гуните), джнанайога насочва вниманието си единствено към съзерцанието. Джнанайогините не третират въпроса за кармайога; те унищожават у себе си чувството за лична действеност и го порицават като безпочвено самочувствие, като горделивост, породена от незнание. Дити - “обвързаност", „ограниченост". Във ведийската идуистката митология — дъщеря на Дакша, жена на Кашяпа, майка на демоните-асури (Дайтя). Заедно със своята сестра Дана тя е родоначалница на рода на асурите и в това отношение противостои на другата си сестра Адити — родоначалница на боговете. Персонифицира крайното, ограниченото. Драупади - главна героиня от „Махабхарата", дъщеря на царя на панчалите, жена на братята Пандави. За ръката на Драупади — известна като първа красавица - имало много претенденти. Баща й устроил царско състезание, което Арджуна, като най-добър стрелец на лък, спечелил. Връщайки се от състезанието с братята си и Драупади вкъщи, той съобщил на майка си Кунти, че си идват с голяма „плячка". „Наслаждавайте й се заедно" - отговорила Кунти, без да знае за какво става дума. Така Драупади се оженила за петимата братя (епическа реминисценция на полиандрията) и дарила всеки с по един син. По време на съдбоносната игра на зарове с Кауравите Юдхищхира загубил царството, братята си, самия себе си и Драупади. Униженията, на които била подложена впоследствие Драупади от Дурьодхана и Духша-сана, са една от главните причини за войната между Пандавите и Кауравите. След битката на Курукшетра Драупади станала царица, а когато Юдхищхира се отказал от царството, съпроводила Пандавите в техните последни странствувания из Хималаите, но не могла да издържи тежкия път и умряла. Дрона — брамин по рождение, но независимо от това и изкусен познавач на бойното изкуство, на което обучил Пандавите и Кауравите. В битката на Курукшетра участвувал на страната на Кауравите и след смъртоносното раняване на Бхишма оглавил тяхната войска и извършил множество подвизи. За да го погубят, Пандавите пуснали лъжливия слух за смъртта на единствения му син. Дрона повярвал и престанал да се сражава. Тогава Дхрищадюмна, син на убития от Дрона Друпада _му отрязал главата с меч. Друпада — цар на Панчала, баща на Дхрищадюмна, Драупади и Шикханди. Връстник на Дрона. Според легендата през детските си години Друпада и Дрона били съученици и приятели, но Друпада се въз-гордял от царския си сан и пренебрегнал стария си приятел. Чрез учениците си - Пандавите - Дрона успял да го вземе в плен, за да го принуди да възстанови прежното равенство. Друпада приел привидно условията, за да възвърне свободата си, но замислил отмъщение. Чрез жертвоп-, риношение се сдобил със син Дхрищадюмна, предопределен да убие Дрона. Във великата битка на Курукшетра Дрона убива Друпада, но след това Дхрищадюмна убива Дрона. Дурьодхана — (буквално „с когото е трудно да се сражаваш"). В индуистката митология - син на Дхритаращра и жена му Гандхари; най-възрастният сред Кауравите. Според „Махабхарата" роден по волята на Шива като дар на асурите, въплъщение на демона на злото Кали. Демоническата природа на Дурьодхана се проявява в ненавистта му към Пандавите - негови братовчеди: преследва ги, на два пъти се опитва да убие Бхима, принуждава Юдхищхира да отиде с братята си на тринадесетгодишно изгнание, след което отказва да им върне царството и се готви за война с тях. Опитва се да си осигури помощта на Кришна, но когато му се предоставя възможността да избира между Кришна като божествен съветник или войската на Кришна, той избира войската и по този начин изразява предпочитанието си към военната сила пред справедливостта и разума. Така той обрича на поражение Кауравите. На осемнадесетия ден от битката на Курукшетра Кауравите са разбити. Дурьодхана се скрива на дъното на езерото, но Пандавите го откриват и той трябва да влезе в единоборство с Бхима. Показва присъщата му воинска доблест така, че Бхима успява да го убие само благодарение на непозволен удар с меч под кръста. Дхананджая — „победител на богатствата". Епитет на Арджуна. Дхарма — в индуистката митология първоначално божествен мъдрец, а по-късно божество на справедливостта, персонифициращо понятието дхарма — тоест закона, моралния правопорядък, добродетелите. Дхарма (философска категория) — закон, добродетел — в най-ранните ведийски сборници означава: 1) регулиращият принцип (подобно на карма) в недифе-ренцируемия чрез обикновената човешка сетивност поток на битието (самсара); 2) диференцируемото проявление на този принцип в битието на индивида (оттук произлизат значения като закон, морал, дълг и др.).Делението на двете семантични нива е условно. Разбирането на дхарма предполага неделимост, едийство на двете значения. Като поддържащ хармонията закон на битието, дхармата обуславя целта на раждането, съществуването и смъртта на всеки индивид. При възникването на едно индивидуално творение всеобщият закон дхарма предвижда неговата свадхарма. Дхармата и свадхармата се отнасят както цялото към частното. Дхармата (от дхр — държа, поддържам, запазвам) и кармата (от кр — правя, върша, изпълнявам) са двата аспекта на движението (праврити), които определят основната характеристика на битието в самсара. Двата принципа си взаимодействуват и се разграничават като създаване на движение (карма) и поддържане на порядъка, на хармонията в него. (дхарма) Законът дхарма е основният проблем в „Бхага-вадгита". Санскритският текст започва с думата дхарма, поставяйки я като ключова, и завършва с думите на Кришна, които определят целия текст като дхармичен, като предизвикан от дхарма, като съдържащ мисли за дхарма. Личната дхарма се нарича свадхарма (вж.). Дхритаращра - в индуистката митология — цар, син на отшелника Вяса и Амбика. С жена си Гандхари — родители на една дъщеря (Душала) и сто сина (Кауравите). Сляп по рождение, в епоса той е тип на слаб, нерешителен баща. Съзнава коварните замисли на синовете си, но волно или неволно ги поощрява, позовавайки се на неотвратимата воля на съдбата. Дхрищадюмна - син на Друпада. Ражда се, след като баща му извършва жертвоприношение. Предопределението му е да убие Дрона. Дхрищакету - „смело знаме". Син на Шишупал. В битката на Курукшетра убит от Дрона. Дълг — вж. д.харма (като философска категория). Его — вж. ахамкара. Едното — вж. уводните бележки към глава. Елементи — вж. петте елемента. Желание — вж. Кама. Икшваку — син на Ману Вайвасата. Смята се за основател на Слънчевата династия. Индра — коренът на думата вероятно означава сила, плодородие. Най-популярният митологичен персонаж във ведите. В древноиндийската митология бог на гърма и мълниите. Върховното положение на Индра е отразено в епитетите: цар на боговете, цар на цялата вселена, асурахан — убиец на асури (тъй като е победил мнозина от тях), добър, щедър, дарител, приятел, син на силата и още много други. Въплъщава преди всичко воинската функция. Баща на Арджуна. Индрия — сетиво. Включва петте сетива на действието (вж.), петте сетива на знанието (вж.), чиято дейност се синтезира от вътрешното сетиво ум (вж. манас). както и вътрешните сетива буддхи (вж.), ахамкара (вж.) четана (вж.). Индуистка митология — комплекс от митологични представи, образи и сюжети от различен произход, обединени в религиозната система на индуизма, която в края на деветото столетие пр. н. е. сменя древната религия на ведийския брахманизъм в Индия. Ранният етап на индуистката митология е отразен в епоса — „Махабхарата" и „Рамаяна" (т. нар. епическа митология). В късноведийската литература в ролята на върховно божество все по-често се явява Праджапати като бог-творец и бог-баща. Към началото на епическия период го сменя Брахма (вероятно под влияние на философската поезия на упанишадите от 7—6 в. пр. н. е., където Брахма е персонификация на висшето обективно начало — брахман). Ишвара — „господар", „властелин". В упанишадите — неперсонифициран принцип, макрокосмическият паралел на праджна. Във философията на ведантизма означава активното проявление на пасивния абсолют (брахман), космическото начало, източникът на всичко съществуващо. Ишвара е върховният бог (В. Л.). В индуистката митология се използува като едно от имената на Шива. В редица индуистки секти всички богове, в това число и върховната триада Брахма—Вишну—Шива, се разглеждат само като ипостаси на Ишвара. (Вж. уводните бележки към IV глава.) Йога — „средство", „усилие", „съсредоточаване", „съединение" от „юдж" — „впрягам", „привеждам в действие", „управлявам", „съсредоточавам", „съединявам". Един от най-древните феномени на индийската цивилизация, фиксиран още в културата на Хараппа и Мохенджо-Даро. Явлениетс има две страни: теоретична (даршана), включваща философията на всички класически индийски философски системи и школи, и практическа (садхана — букв. „средство"), чрез която се прилагат теоретичните постановки. Общото в многобройните форми на йогийската практика е стремежът към сливането на неперсо-налната същност на индивида (атман) с тоталното, космическото начало (брахман, параматман); преминаването на индивидуалното „аз" от деформациите в различното към хармонията в единното (самадхи). В писмените паметници на класическата индийска философия достиженията на йогийската практика имат различни обяснения, но във всички се изтъква, че крайната цел е хармоничната връзка между микрокосмоса (човека) и макрокосмоса. „Бхагавадгита" третира основните проблеми на садхана. Следователно поемата е практическо пособие по йога: въпросите на Арджуна засягат практикуването на бхактийога, която — според контекста на произведението — следва да се разбира като обемаща в себе си дру гите две популярни йогийски практики — джанайога и кармайога. Йогамайя — силата параматман да твори световните форми, които са преходни и затова само относително реални. Те възникват при сливането на пуруша и авякта прикрити. (Вж. майя.) Йогин - (мн. ч. йогини) — индивидът, който практикува или се стреми към йога. Кави — всезнаещ, мъдрец; по-късно означава и поет, автор на ведийски химни. Кала — „време". В древноиндийската митология божество, което персонифицира времето. Във ведийската литература кала е по-скоро абстрактно понятие, понякога тъждествено на брахман, и включва в себе си космогоничния принцип. В „Махабхарата" Кала се разглежда, от една страна, като самостоятелно божество, а от друга — като ипостас на Яма или Шива. Представата за Кала често се сближава и слива с представата за бога на смъртта Мрита, тъй като Мрита мотивира деянията си като изпълнение на волята на Кала. Обикновено Кала се описва като състоящ се от ден и нощ, от месеци и сезони, поглъщащ в безконечно редуване (въртенето на колелото на Кала) , човешкото съществуване. Кали — “черна". В индуистката митология една от ипостасите на Дева или Дурга — жените на Шива, олицетворение на страшните, унищожителни аспекти на неговата божествена енергия (шакти). Калпа — по индуистката митология изчисление на „денонощието" на Брахма — 24 000 „божествени" години, съответствуващи на 8 640 000 000 „човешки" (1000 години „човешки" живот е равен на един ден на боговете): Първата половина на калпа — 4 320 000 000 „човешки" години, разделени на 1000 махаюга (вж. юга) или манвантара (вж. Ма-ну), представлява един „ден" на Брахма. (Често само това се нарича калпа.) В края на тази половина настъпва унищожението на материалния свят и на множеството на боговете, след което настъпва „нощта" на Брахма — втората половина на една калпа. Нейното завършване е последвано от нова калпа. Според тази митологична хронология Брахма живее 100 „собствени" години. Изтекат ли, настъпва великото унищожение: загива космосът и главните божества, хаосът тържествува. Но след още толкова години, колкото е траял един живот на Брахма, хаосът постепенно се урегулира, ражда се нов Брахма и започва нов цикъл на калпа. Смята се, че сегашният Брахма е на 51 години. В „Бхагавадгита" Кришна подчертава преходността дори на такива астрономически периоди. Кама — желание, чувствено влечение, любов, похот. В древноиндийската митология — божество на любовта. Във ведийските текстове се определя като „самородил се", излязъл от сърцето на брахман, като син на Дхарма; образът му получава развитие в епическата литература — в някои митове играе роля на космогонична сила. Изобразяват го като юноша, възседнал папагал (или на колесница), държи лък от захарна тръстика, тетива от пчели и пет стрели от цветя, които съдържат любовна страст. В индуизма понятието кама означава чувствен, емоционален живот и влиза (наред с дхарма, артха - нормите за практическо поведение и мокша - избавлението от процеса на превъплъщение) в числото на основните правила за поведение, чието хармонично съчетаване се е смятало за едно от най-важните задължения за трите висши варни (вж. варна). Капила (Муни) - мъдрец, отъждествявай с Вишну, традиционно считан за създател на философската система санкхя и за символ на космическото съзнание. Карма - „деяние", „постъпка". В митологията и етико-религиозните възгледи на индийците — съвкупността на всички добри и лоши дела, извършени от индивида през предшествуващите му съществувания и определящи неговата съдба през настоящето и следващото. Още в ранните упанишади са отразени схващанията, че „човекът става добър от добрите деяния и лош от лошите"; хората сами се обвързват с егоистични помисли и дела; тези, които действуват, без да мислят за резултатите (плодовете) на действието, и които се стремят към постигане на висшата реалност (атман), са в състояние да преодолеят кармичните окови и закона карма. Законът карма (подобно на дхарма) е принцип за регулиране потока на битието (самсара). Карма (от кр — правя, върша, изпълнявам) и дхарма (от дхр — държа, поддържам, запазвам) са двата аспекта на движението (праврити), които определят основната характеристика на самсара. Те си взаимодействуват и се разграничават като създаване на движение (карма) и поддържане на порядъка, на хармонията в потока на битието (дхарма). Законът карма регулира процеса на прераждането, като изхожда от съвкупността от извършените добри и лоши дела. Натрупаната карма би се обективизира като причина за всяко раждане, като при това се различават три вида карма: 1) кармичен заряд, който е достатъчен, за да породи даден човешки живот и да го движи от началото до края; 2) кармичен заряд, натрупан от предишни съществувания, но непроявен в дадения живот (т. нар. „резервна карма"); 3) допълнителна кармичност, която се натрупва от действията през дадения живот. Преражданията в кръговрата на самсара (вж.) са резултат от взаимодействието на редица принципи, но индивидуалната зависимост се свежда до зависимостта от индивидуалната дейност (карма), чийто резултат обаче не зависи от волята и желанията на индивида. Кармайога — „йога чрез действие". В „Бхагавадгита" често се заменя със синоними, чиито преки значения допълнително характеризират понятието. Например: саматвайога (йога чрез равновесие, безпристрастие), буддхийога и буддхисамйога (йога чрез разума) или само йога (сливане), тадартха-карма (постигане на висшата цел - тат - чрез действие), мадартхакарма (действие, водещо към целта, към произтичащото от мен), маткарма (действие, произтичащо от мен) и др. Средство в практиката на кармайога е пълната концентрация върху действието. Именно чрез действието (праврити) кармайогинът постига недействието (ниврити) - покоя на вътрешната си същност, тъй като чрез действието той унищожава корените на движението - желанията и нежеланията, които се проявяват конкретно в действията като желание/нежелание за определени действия и като желание/нежелание за определени резултати от дадено действие. Карна - („дългоух", „с остър слух") - роден от сливането между Кунти и бога на слънцето Сурия още преди брака й с Панду. Отгледан от колесничаря на Дхритаращра, когато възмъжава, постъпва на служба при Кауравите и става известен воин. Без да знае, че е брат на Пандавите, участвува във войната на страната на Кауравите и Арджуна го убива на Курукшетра. Каста — вж. варна. Каунтея - „син на Кунти", - Арджуна. Каурави - потомци на Куру. Стоте сина на цар Дхритаращра и жена му Гандхари, братовчеди и противници на Пандавите. Всички Каурави, начело с най-възрастния от тях - Дурьодхана, загиват в битката на Курукшетра. Кауравите се разглеждат като въплъщение на демоните-асури. Качества — вж. гуни. Каши — „жар", „светлина", „слънце". Древното название на съвременния град Варнаси. Кашяпа — „костенурка". Във ведийската и индуистка митология божествен мъдрец, комуто се приписва участие в сътворяването на света. Въплътил се в космическа костенурка. Праджапати .създал всичко живо, а „костенурката е самият Кашяпа". В ин-дуистката митология Кашяпа е един от седемте велики риши, син на Брахма или еманацията Маричи (духът на Брахма е Праджапати). За жени на Кашяпа се смятат десет от дъщерите на Дакши. От Дитя са синовете му Дайтя, от Дана — Данавите от Адити дванадесетте Адитя, осемте Васу, единадесетте Рудри и близнаците Ашвини. От останалите му жени са гандхарите, апсарите, нагите, ракшасите, животните и другите същества. Внукът на Кашяпа от сина му Вивасвата — Ману — станал прародител на хората. Тъй като е баща на боговете и асурите, на хората и демоните, змиите и птиците, Кашяпа символизира изначалното единство, предшествуващо дуализма на сътворяването. В редица текстове го идентифицират с Праджапати или Брахма. Кешава — „излъчващ ярка светлина". Епитет на Кришна. Крипа — „състрадателен", роден по фантастичен начин от съприкосновението между семето на отшелник и неговата стрела. Отгледан е от проявилия състрадание цар Шантану, откъдето произлиза и името му. Във войната участвува на страната на Кауравите. След завършването й Дхритаращра отказва да го вземе със себе си в гората, а го оставя при Юдхищхира. Завършва живота си като горски отшелник. Крипи — сестра на Крипа, жена на Дрона, майка на Ашваттхама. Кришна - „черен", „тъмен", „тъмносин". В индийската митология син на Васудева и Деваки, братовчед на Пандавите и Кауравите; аватара на Вишну. Образът на Кришна е многозначен. Очевидно в него се сливат различни митологични, а може би и исторически прототипи. Тъмносиният или тъмно-лилавият цвят на тялото му се сравнява с цвета на дъждовните облаци, носещи освобождение от смъртоносната жега. По природа Кришна е преди всичко защитник, избавител. Но за индийците в думата „кришна" (черен), се съдържа и нещо недобро, зловещо. Това е името (във ведите и традициите от по-късно време) на различни демони-асури. В индуистката митология недобрите качества на Кришна се обясняват с непостижимост-та на божествената му природа, на неговата не-подвластност на човешките норми и като правило са изместени на втори план или са преосмисле-ни. С този аспект на неговия образ са свързани епитетите джанардана (ужасяващ), кешишшудана или мадхусудана (демоноубиец) и др. В „Махабхарата" Кришна действува главно като воин и политик, като съюзник на Пандавите; той е мъдър и мъжествен, но понякога вероломен с врага. В „Бхагавадгита" е колесничар и гуру (духовен наставник) на Арджуна. Преди битката на Курукшетра се явява като висше божество, за да изложи една философско-религиозна доктрина, и в текста е означен с епитета шри бхагаван — вър-ховносияйният. Кришна не участвува директно в сражението, а чрез своята творческа сила (шак-ти) напътствува Арджуна в борбата между силите (армиите) на доброто и злото. Кришна се почита от хората като съвършен човек, като свръхчовек или като човек-бог. Този аспект е отразен и в наричането му с епитети като кешава (сияйни), мадхава (меденосладък). Неговите земни функции се смятат за божествени, надвишават човешките възможности и етичност; наричан е и с епитетите хришикеша (господар на сетивното познание), ачюта (неизменен, недокосваем от преходното) и ананта (безкраен); унищожава злото в света, като поддържа истината и Доброто чрез своята йогамайя. Постига го чрез учителския си сан: джагатгуру (учител на света), и садгуру (учител, въвеждащ в истината), говинда - (господар на кравите, пастир, пазител на кравите). Всички тези епитети отразяват неговите способности. Кришна е аватарьт на Вишну. Кунти (Притха) Родена в рода на ядавите от женския ипостас на Сидхи. Сестра на Васудева и съпруга на Панду. В моминствого си служила предано на брамина Дурвасас, който я възнаградил с мантра, чрез която можела да извика пет пъти боговете и да има синове от тях. Първия път извикала Сури и родила Карна. Омъжвайки се за Панду, върху когото тегнело проклятието да няма деца, тя извикала Дхарма и родила Юдхищхира, извикала Ваю и родила Бхимасена, извикала Индра и родила Арджуна. Петата възможност предоставила на втората жена на Панду — Мадри. Кунтибходжа — принц от рода на Ядавите, цар на страната Кунти. Бил бездетен и отгледал Кунти (Притха). Куру - Древен цар, прародител на Шантану и неговите синове. В по-тесен смисъл — децата на Дхритаращра. Но Пандавите също са потомци на Куру. Традицията го описва като благочестив цар, които продължително време се бил посветил на аскетизъм. Мястото, където е извършвал аскетическите си подвизи, носи неговото име — Курукшетра. Курукшетра — „полето на Куру". Равнина между градовете Амбала и Делхи, на левия бряг на река Сарасвати източен Пенджаб. В индийската митологична традиция се почита като свещено. Споменава се, че на Територията на Курукшетра боговете принасят жертви. „Махабхарата" го нарича „небеса на земята", където един път в месеца боговете и светите риши начело с Брахма идват, за да потвърдят, че след смъртта си обитателите на Курукшшетра няма да попаднат в „жилището на Яма", направо на небето. Според преданията в продължение на осемнадесет дни на Курукшетра се е водила Великата битка между Пандавите и Кауравите — потомци на Бхарата (Махабхарата), по чието име е назован и епосът „Махабхарата". Предполага се, че на това място в древността се е състояла битка с голямо значение и в последствие се е превърнала в ядро на националния епос. Но при позоваванията на него в „Бхагавадгита" символично-митологичното доминира над собствено историческото. Курунандана — „радост [за рода] на Куру". Епитет на Арджуна. Кшатрия (мн.ч. кшатрии) — варната на военните, управниците, хората на властта. В системата на варновата социална йерархия са втори по значение. Кшатриите постигат святост чрез дела, чрез кармайога. За тях са характерни качествата раджас и саттва. Кшетра (поле) — термин в индийската философия и ключова дума в „Бхагавадгита". Тълкуването на понятието следва да се извлече от контекста на цялото произведение (по-специално гл. XIII). Лична природа — вж. свабхава. Лунната династия — в индуистката митология един от двата главни рода на легендарни герои от епоса и пура-пите. За прародител се смята богът на луната Сома. Негов потомък е Кришна, от тази династия са Пандавите и Кауравите. Специалистите предполагат, че изброените имена от тази династия в пурапите, макар и не в строга последователност, включват не само митологични, но и исторически личности. Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение Изтегляне 2.22 Mb. Сподели с приятели:
|