Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя

Учениците на Бялото Братство произхождат от всички класи, слоеве, религии и националности на човечеството. Като се почне от селяните с бозовите потури и червените пояси, с белите забрадки на селските жени у нас, и се стигне до учени, професори и хора на изкус­твата, до дами и момичета от³ различни възрасти тук и в чужбина, живели в атмосферата на градския живот - всичко това се обединя­ва върху великите неизменни, божествени принципи на любовта, мъдростта и истината.

Знае се, че идеите на хората в този свят имат различна колорит­ност, насоки и интензивност. Една идея с по-висок интензитет над­вива над ония с по-нисък интензитет. Това е причината, че когато в света се появи някоя нова идея, поддръжниците на старите разбира­ния полагат всички усилия да повишат емоционалната фреквенция на своите идеи, за да се явят те в по-висока гама от проявилата се нова идея. Това обаче са изкуствени неща с малка трайност и малък ефект.

Учениците на Бялото Братство не са за някакъв хаотичен анар­хизъм. Те ценят със съответна цена нацията си, както и всички дру­ги определености на човека, необходими и все още валидни за живо­та на земята. Сам Учителят е давал няколко пъти неповторимо мъд­ри указания на някои български управници, без обаче всякога да е бил послушан. Само фаталните последици от това непослушание са доказвали правотата на неговата мисъл.

Но когато същите тези ученици слушаха Неговото Слово, пото­пени в атмосферата на неговата аура, тогава изчезваха всички отли­ки на земната координация. В салона на Братството можеше да има друговерци и хора от други народности, от други класи, от друго със­ловие. Тези определености съвсем избледняваха и дори се стопяваха съвсем, защото могъщите вибрации на Божественото начало се на­лагаха над всичко със своята сила. В такива минути, когато всеки отделен индивид е в съзвучие с частица поне от величието на Все­мирния Творчески Дух, хората недоумяват как е възможно за таки­ва дребни, незначителни и изкуствено създадени отлики да се про­лива кръв и да се нанасят такива адски страдания.

В обществото на Бялото Братство можеше да влезе всеки без ни­какви церемонии и специални проверки. Проверката извършва са­мият живот, който изяснява всичко и то така, че онези елементи, които не са резултат на свещената жажда за знание и духовен въз­ход, сами по себе си отпадат. Безграничната свобода, която Учите­лят даваше на своите ученици, ставаше понякога причина неулегнали и неутвърдени в идеите „последователи" да правят неправилни стъпки, които невежествената тълпа прехвърля дори върху чистия и светъл образ на Учителя. Много непросветени граждани, не проучи­ли и не разбрали нищо от окултната наука, незапознати с школите от изток и от запад, не чули нищо за Хермес, Питагор, Платон, как­то и за тайната наука на Изтока, неосведомени за теософията, антропософията и розенкройцерите, недокоснали се още до принципите на парапсихологията, не могат да разберат, че Учителят на Бялото Братство е един от тези, които продължават започнатото от векове и хилядолетия дело, насочено към духовното повдигане на човечест­вото.

Учителят на Бялото Братство не обичаше агитация с идеите на Божественото учение. Той считаше такъв вид проповядване на лю­де, у които не е пробудена свещената жажда, за недостойно. Хората, които идваха при него, не бяха събрани от стъгдите с агитационни речи. Те сами го намираха така, както жадният пътник в зноя на летния ден търси и намира чешмата с планинската вода или самия извор в дебрите на планината.

Един показателен пример за това е разговорът на брат М. 3. -възторжен и предан брат, с Учителя. Това стана на Изгрева през един хубав ден през лятото.

Понесъл в себе си радостта на човек, намерил своя път в живота и нахранил душата си със зрънца от Божественото знание, М. 3. по­чукал на вратата на скромната приемна стая на Учителя.

- Какво те вълнува сега? - запитал Учителят своя посетител след недълго мълчание.

- Учителю, - започнал М. 3. - желая да ида в провинцията да върша работа.

- Какво ще правиш в провинцията?

- Ще нося Вашето Слово. Ще нося благата вест за любовта. Позамислил се Учителят за няколко секунди и запитал:

- А как смяташ да работиш?

- Ще издигна трибуна...

- Не, не така! - казал сериозно Учителят. - Това са стари отживяли методи. Те са опитани и не дадоха никакви резултати. Има други методи.

М. 3. гледал Учителя със свещен трепет и все пак недоумявал защо пропадна неговият план.

- Тогава кажете как да работим? - обадил се М. 3.

- Ти нали ходиш по планината? Вярвам, че си се спирал по ня­кои хубави поляни и си дишал въздуха, напоен с аромата на теме­нужки.

- Да, Учителю.

- Ти си поемал този чудесен аромат, без да виждаш теменужки­те. Може би по-късно погледът ти да е паднал зад някой храст - там, където се гушели малките ароматни цветенца, които ти пращат то­зи аромат. Ето така, както теменужките ще работим. Нашите свет­ли мисли, благородните ни чувства и полезните безкористни дела са като аромата на теменужките.

- Този ли е единственият метод? - запитал М. 3.

- Има и други методи. Ако ти срещнеш една душа, която търси, кажи й две думи - запали в нея свещеното пламъче и я остави.

- Не е ли това много малко?

- Не е малко, дори е много, защото тази душа е свързана с други души, които също ще се просветят. Такъв е законът.

- Чудесно е това, Учителю! - възкликнал М. 3.

Учителят го гледал с усмивка и бащинска любов. Когато М. 3. се връщал с преизпълнена от ликуване душа, той повтарял полугласно:

- Като цветята, като теменужките, скрити зад храстите, които изпълват въздуха с аромат!

В началото на настоящата книга се каза, че през всички времена сред човечеството са се появявали учители, които по различни пъти­ща и методи са помагали на човека да тръгне в пътя на духовния възход. Всички те са били под духовното ръководство на Божестве­ния Дух. От Него те са получавали откровения за тайните на свето­вете и на живота, който протича в тях. Не всички от тези учители са направили от тези откровения стройна система, която да има нау­чен характер и която би дала обяснение на всички явления в приро­дата и живота. Пръв Хермес е, който след едно специално посвеще­ние, успя да даде на тази вечна мъдрост, дошла от Божествения свят, строго определена научна формулировка. Той прозря тази мъдрост, проникваща цялото битие, и я формулира в седем принципа, с които се обясняват всички процеси и явления както в природата, така и в живота, който протича по различен начин във видовете на всички царства от амебата до човека. Според Учителя в древния Египет бя­ха формулирани принципите на Божествената наука.

Заради тези вечни принципи, чрез които стана възможно да се изучава Божествената мъдрост, Хермес се счита за баща и родона­чалник на това, което наричаме окултна наука. Тази е и причината, че мъдрите и напреднали в духовното знание люде от Изтока, макар че имаха откровения, идваха в Египет да научат мъдростта, която Хермес изяви в своите вечни принципи. С тях те обогатиха своите религиозно-философски разбирания, като с това се даде тласък на браманизма, ведантизма, а също и на учението на Заратустра, които макар и създадени преди Хермесовата школа, се нуждаеха от една стройна и хармонична система.

Херметичната мъдрост озари със светлината си целият древен, а и съвременен духовен живот. Няма нито един мислител или школа, които да не са повлияни по един или друг начин от идеите на Хер­мес. Като се започне от Орфей, Мойсей, Питагор, Платон и се стигне до класиците - основатели на съвременната наука, като Галилей, Кеплер, Нютон и до наши дни. Под влиянието на херметизма са се появили манихейството, неоплатонизмът, гностицизмът, арабската култура, богомилството, розенкройцерското духовно движение, антропософията. Съществуват ясни белези и в притчите на Соломон, че той е познавал и е бил повлиян от хермесовата философия и мъд­рост. Известно е, че обществото на есеите не е друго освен хермети­ческата школа на Израил.

Христос чрез великия принцип на любовта доказва правотата на Хермесовото учение. В юношеските си години Исус е бил при есе­ите и не толкова да научи от тях Божествената мъдрост, а да я възк­реси и припомни, защото Той я носел жива в себе си, дарена му от Отца.

Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал уче­ните фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет годи­ни, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на та­зи школа.

Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пъти­ща, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-висо­ката точка на монотеизма - единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и най-великата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос. Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обик­новен учител, а Христос - Божият Син.

Христос донесе любовта като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на Бога чрез сложните науки на числа­та и тълмежа²⁶ на звездните небеса, което е второстепенно, с първос­тепенното - любовта към Бога и ближния, родена в непорочното сър­це и изявена в живота като спасяваща и действена сила.

В тринадесета глава на Йоан, където се говори как Исус изми краката на учениците на Тайната вечеря, трябва да се дири дълбоки­ят смисъл, вложен в тоя разказ. Краката - това са добродетелите на човека и ученика. И когато Симон Петър не е искал от свенливост да позволи на Учителя си да му умие краката, Исус му каза: „Ако ти не ми позволиш да умия краката ти, нямаш дял в моето дело и моето Слово." И добави: „Когато краката са умити, всичко е умито."

Исус, Който владееше до най-непостижимото за човека съвър­шенство и тайните науки, знаеше, че те нищо не биха ползували чо­века, ако той няма чистота и преданост. Без тия добродетели ангел да си, ще сгрешиш. Христос не поиска от учениците си техните умо­ве, да провери дали имат знания, а погледна сърцата им. Три пъти се обърна той към своя ученик Петър, който символизира нашата епо­ха, и го запита:

„Симоне, сине Йонин, любиш ли ме?"

„Любя те, Господи!" - отвърна Симон Петър.

„Тогава паси агънцата ми" - рече Христос.

И това се повтори и потрети, за да се запечата в ума и сърцата на всички Христови последователи.

Ето защо учението на Бялото Братство може да се нарече преве­дено, разпространено в един по-широк регистър и осъвременено уче­ние на Христа.

Тези от учениците на Бялото Братство, които се заловиха със съставянето на настоящата книга, си позволиха да подчертаят едно важно обстоятелство и да го препоръчат горещо на всички, тръгна­ли в духовния път. За него е ставало дума и на друго място в настоя­щата книга за Учителя Беинса Дуно, но тук отново то се подчертава като основно начало в учението.

Става дума за опасността, която дебне всеки един от учениците или духовните хора, които чрез упражнения и настойчивост работят за придобиване на психични сили, преди да са им „измити краката", т. е. преди да са затвърдени добродетелите и духовно-нравствения гръбнак на характера и преди да са направили смирението като своя защитна крепост.

Много от учениците на Бялото Братство имат съвсем реална опитност, получена от наблюдение и от анализиране на случаи в жи­вота, когато хора, неизвървели подготвителния, а в същност истин­ския и най-съществен път на ученичеството, в смирение, чистота и безкористна любов са упражнявали различни, можем да ги наречем, принудителни спрямо своето естество методи и са придобивали ня­кои свръхестествени ефекти, които те са считали за небесни откро­вения. Това е ставало не само тук, целият свят е изпълнен с такива „чародейци", които минават за посветени, но бързо са показали три­виални, алчни, нечисти прояви, дори прояви, с които са внасяли гор­чиво разочарование както в добронамереността на духовните хора, така и в духовния живот. Такива самозвани и тайнствени „маги" са ставали причина да върнат някои пробудени души в мрачната сянка на неверието и грубия атеизъм. Разбира се, голяма вина за „отглеж­дането" на тия съмнителни величия имат самите лековерни хора, които търсят доказателства за съществуването на Бога и невиди­мия свят не в безмерната и мъдра наредба на природните и нравствени закони, а в някои „смайващи" явления. Такива хора приличат на ония посетители на цирка, които в ловкостта на един илюзионист виждат осъществено невъзможното.

На учениците от Бялото Братство не е позволено да замайват умовете на хората с подобни неща и ако някой си позволява да прави това, той престава да е войник на Христа, който воюва с вяра, тър­пение и сам по себе си се нарежда във фалангата на другия фронт, на който не давам тук истинското име.

Ето защо не само в Евангелието, но навсякъде, където са се появя­вали истински служители на светлината, се прави първата препоръка на стъпилите в пътя, която има отношение към различаването. В Евангелието се казва: „Изпитвайте духовете". А в други книги има текст: „Първото качество на ученика е да се научи да различава".

Учителят е оригинален и самобитен в своите принципи. Когато говори за любовта, той е съвършено категоричен. Без тази любов -казва той - не може да се направи нито стъпка напред в духовното развитие. Науката той признава като път към достигане на някои истини, но път аналитичен и бавен. Беседите му обхващат всичко, което срещаме в живота, но за нищо не е говорил той така катего­рично и същевременно вдъхновено както за любовта към Бога. Са­мо с тази любов човек престава да е духовно мъртъв и е жив сред мъртвилото на безлюбието. Той ще го „проумее" в сърцето си така, както детето познава тия, които го любят по безкрайното доверие, което има то за тях.

Словото на Учителя съставлява огромно богатство и завидно ду­ховно наследство. Върху него ще работят хората на бъдещето както в научно-философско поле, така и във всички изкуства. Една голяма част от това слово е вече извън границите на България, получило е висока оценка от просветени духовно люде и е намерило място в пи­санията на компетентни тълкуватели и в няколко световноизвест­ни библиотеки.

За тези, които не познават живота на Бялото Братство и начина, по който Учителят провеждаше своята работа, ще кажем някои мал­ки подробности.

Беседите Учителят държеше в салона на „Изгрева", а преди това в други салони в София, а най-напред в двора на малката къща на улица „Опълченска" 66. Преди беседата той прочиташе глава от биб­лията или по-често от Евангелието. След това следваше молитва и някоя от братските духовни песни. При свършване на песента Учи­телят избираше някой стих от прочетената глава и построяваше върху него своята беседа.

Дълбоки, мъдри принципи и напътствия остави той в своето сло­во. Понякога са необходими само някои кратки цитати и мисли от словото му, за да станат отведнъж ясни и най-трудните неща. Той казваше, че е време хората да разберат живота в неговата същина. А към същината на живота се отива, когато човек смогне да се отдели от дребнавостите, тъй като човек най-трудно се приближава към ис­тината, когато е дребнав. Учениците на Великия Живот трябва да излязат от обикновените условия. Обикновените условия са необхо­дими тук, на земята, но само временно. Ако човек успее да излезе над обикновените условия, той ще придобие новото и ще влезе в Бо­жествения живот. Обърне ли се към Бога, той е вече влязъл и е нап­равил няколко сериозни стъпки. Какво представлява земният жи­вот? Това е среда, състояние, в което човек всеки момент може да прояви доброто. В Божествения свят нещата стават моментално, а в човешкия свят е необходимо време. Ако научим и приложим първо­то правило на Божествения свят - любовта, ние вече сме в училище­то на природата и познаваме нейните правила и закони. Без любов няма никакво постижение. Без мъдрост няма никаква светлина, без истина няма никаква свобода.

Колкото и труден да изглежда човешкият живот, той е един све­щен дар, даден от Бога. Величието на този дар ще се разбере, когато се научим да изпълняваме законите на битието. Тъкмо за да ни по­каже тия закони, се яви Христос.

Учениците трябва да знаят, че в света съществува един велик план, който постепенно се осъществява. Не винаги нещата стават според мислите и желанията на хората. И затова каквото и да се случи, човек трябва да съдействува за изпълнението на този план.

Новият човек носи в себе си осъществен един велик космически синтез. Той не е човек, който има само сърце и чувства, не е такъв, който има само сух аналитичен разум, не е безволев и мекушав. Ед­на от големите задачи на учителите, които слизат на земята, е да помогнат на хората да осъществят в себе си такъв космически син­тез. Има два момента, които са много важни в живота на земята: първият момент е пробуждане на човешката душа и вторият е раз­цъфтяването на човешката душа, когато е вече изграден хармонич­ният човек - равностранният триъгълник на любовта, мъдростта и истината.

Учителят на Бялото Братство в България имаше да се справя с един онаследен духовен поглед на душите, въплътени в тази страна, намиращи се под консервативния пазител на старото - Сатурн, господар на съзвездието Козирог. На тази земя, на която Учителят изя­ви своето учение, старият сатурнов консерватизъм и по-рано е бил пречка за осъществяване учението на Орфей, както и по-късно на богомилството, което трябваше да емигрира от своята родина.

*

В своите беседи, а много често и в частни разговори с любознателни и запознати с математиката лица, Учителят изнасяше много истини на Божествената наука с примери и постулати от математи­ката. В много беседи, особено в младежкия клас, той говореше за математиката като за символична наука, която в своите аксиоми крие основните истини за живота и разкрива както по аналитичен, така и по геометричен път много тайни. Тук ние нямаме възмож­ност да кажем всичко, което той е казал в беседите. Ще предадем само една част от един разговор с математик, в който разговор Учи­телят дава изяснения във връзка с някои установени закони.

Аналогично - три числа определят положението на една точка в пространството и на една точка от пространството съответствуват три координати (измерения). Но може да се говори за пространство и точки от четири, пет шест и т. н. измерения, откъдето (граничен преход) съществува и точка с безкрайно много измерения. Учителят върху това даде следното обяснение: „В безконечното пространство (такова с безкрайно много измерения) можем да поставим конечна точка. Но в конечното пространство не можем да поставим безконечна точка." Ние тълкуваме тази мисъл по следния начин: Конеч­ното (ограниченото) може да съществува в безконечното (Божестве­ното), но Божественото с безброй много измерения не можем изцяло да вместим в конечното (ограниченото).

По-нататък: „Сянката е следствие на светлината. Да отричаш ве­ликото, значи да отричаш причината, а да приемеш следствието - сян­ката. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без светли-на." С тези последни свои твърдения Учителят подчертава верността на тревожния сигнал, оставен от великия Платон, който казва: „Спасете явленията!"

Вероятно е мнозина от тези, които са прочели това забележител­но завещание на великия древен философ, да не могат да проумеят какво е искал да каже той с него. Хората на философската мисъл винаги нагаждат нещата така, че подобни и безсмъртни сентенции да оправдаят техния светоглед. Знае се, че Платон е философ идеа­лист. С диалектиката като познавателен метод, турната в обръще­ние през нашата епоха, някои обясняват и доказват вероятността на материалистическото учение. Платон - баща на диалектическия ме­тод, доказваше с него съществуването на творческото начало. Как ние трябва да разчитаме неговия завет?

В своите беседи Учителят даде много ценен материал за начина, по който трябва да разбираме ред истини или сентенции от мъдрост­та на миналите векове. Между тях е и поменатата сентенция на Пла­тон, която цитираме по-горе. „Спасете явленията!" - е казал вели­кият философ на ония идещи след него поколения, които пристъп­ват към явленията в природата и живата с пробудено съзнание. Те са, които ще разберат, че във всички времена ще се появяват такива, които са съзнателни или несъзнателни служители на тъмнината. Пробудените души, които ние наричаме „синове на виделината", ще проумеят, че други синове и дъщери човешки ще дадат такива тъл­кувания на законите, с които тълкувания ще отклонят човешката мисъл от първичната красота на творението и ще отрекат самия тво­рец. Тези магии на сенките ще насочат умовете на човеците не към ръцете, които от „калта" ваят красивите форми на живота, а към са­мата „кал", на която ще препишат достойнствата на Всемирния Твор­чески Дух. Пример за това в наше време е отговорът, който се дава на питането: „Как да си обясним разумната закономерност и мъдрост на природните закони?" Те, служителите на мрака, отговарят: „Това е свойство на материята.

Днес, когато очарованото око на естествоизпитателя наблюдава световната хармония и закономерностите на това, което се извърш­ва пред нас, когато това око долавя великото единство между нео­бозримия свят на свръхгалактиките и чудото, което става в клетка­та, както и в неизброимо многото комбинации на полимерите от ами­нокиселините, където се крие тайната на живота, служителите на безнадеждността и страданието, понесли закваската на първия грях, наречен горделива завист, бързат да отнемат надеждите във вечния живот и приписват всичко това на „свойство на материята". А би ли имало веществото такова чудесно свойство, ако нямаше кой да му го даде? Платон, който имаше поглед, пронизващ през всички светове и всички столетия, изрече предупредителния и тревожен сигнал към ония синове на бъдещето, които ще застанат като верни и непоколе­бими войници на виделината, без да са се записали някъде, без да са декларирали своето присъствие.

Дали хората около Учителя - този „модерен маг", са смогнали да постигнат добродетелите, за които говори той, това е друг, отде­лен въпрос. Развитието на човека е бавен процес. Както при лекаря отиват болни хора, жадуващи за здраве, така при учителите отиват несъвършените, но жадни за знание. Нещо повече, много от несъ­вършенствата и погрешките на някои приближени към Братството люде се приписват на учението на Учителя. Тези неща обаче са пръс­ки от калта на човешкото невежество. Тези, които хвърлят кал по светлите извори на словото, приличат на децата, които хвърлят кал или прах нагоре, без да знаят, че всичко това пада на главата им.

Учителят създаваше на учениците си малки на вид, но пълни със смисъл, символика и красота навици. Често устройваше общи вече­ри, преди почването на които се прочиташе молитва и някои тексто­ве от Евангелието. В задушевната атмосфера на тези трапези се из­вършваше един чудесен алхимизъм на взаимно опознаване. Хране­нето - този съществено важен за живота акт на приемане енергии от природата, е средство, което Учителят бе избрал като най-подходя­що за братско общуване между учениците. Прекрасният изглед на изобилната плодова трапеза винаги дава чудесен, пълен с живот и бодрост отпечатък в съзнанието на човека.

Учителят учеше своите ученици на чист и природен живот. На­сърчаваше ги да ходят по планината, да се лекуват със слънце, чист въздух и да употребяват чиста безмесна храна.Той осъждаше леност­та и на много места в словото си е казал, че това, което религиозни­те хора наричат спасение, се добива така, както споменахме и по-горе - с усърдието на един музикант да овладее своя инструмент.

Учителят на Бялото Братство бе дошъл на земята с една поло­жителна мисъл, която изявяваше неизменно както в своите беседи, така и в частните си разговори. Каквото и да станеше с него или около него, с Братството или с далечните светове, той го трансфор­мираше с гамата на един абсолютен оптимизъм. И за най-незначи­телните неща, с които го занимаваха неговите посетители и учени­ци, както и за големите събития, Той казваше, че всичко е станало за добро. Боледува ли някой, Учителят му помагаше, но му казваше, че тази болест е дошла за добро. Господ не оставя своите деца.

„Никога не отминавайте един затлачен извор" - казваше Той. -Спрете се, почистете го, оправете пътя на водата, за да се оправят и вашите пътища. Свикнете да внасяте порядък в места, където има безпорядък. Насочете потоците към градините, към лозята и наса­дените лехи."

За да покаже на дело тия свои истини, той участвуваше в копане­то на лозето, в подреждането на градината, в почистването на овощ­ните дървета, в покриване с плочи на заслоните, работеше в изграж­дането на чешми.

Учителят даде категорично изяснение за ролята на жената и май­ката в живота на хората. Под думата „майка" ние доловихме, че не трябва да се подразбира само биологичната родителка, но нещо по-друго - по-възвишено и по-духовно. По този проблем той изяснява:

„Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е майката.

Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи. Ето защо природата го заобикаля с нежността и самоотричането на една жена, в която се въздига майчината лю­бов. Съществуването на тази любов ни показва, че провидението в този свят съществува и че за всички същества има една грижа, която полага Великото Разумно Начало на живота.

Чрез майката говори природата, чрез нея говори сърцето на све­та. Майката е израз на тази разумна природа, която е Великата Све­товна Майка. Огънят в сърцето на земната майка се поддържа от тази Велика Майка. Майчината любов е единствената неоспорима любов между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството. До­като в сърцето на майката гори свещеният огън, запален и поддър­жан от майката на цялата вселена, възходът на човечеството е оси­гурен."

От казаното по-горе става ясно, че любовта на истинските май­ки има неземен произход. Тя не е любов от този свят, тя иде от да­лечните небеса, от сърцето, което живее в хармонията на всемира и управлява света.

Любовта на майката е спонтанна и независима от това дали де­тето е даровито или не, дали е умно или глупаво, дали е красиво или грозно. Това са външни неща, с които майчината любов не се съоб­разява. В Божествената същност всички люде са еднакви и майката както никой друг със своята интуиция вижда в своето дете това, ко­ето ничии други очи не могат да видят. Любовта в нея гледа и преценява най-вярно, защото знае това, което никой друг не знае.

За да се създадат благоприятни условия за детското развитие и за да може жената в тоя свят да стане истински съсъд на мировата обич, Учителят казва: „Жената още от малка трябва да живее чист и възвишен живот", Това е необходимо, за да се предаде на детето едно добре организирано тяло, правилно развити нервна система и всички органи. Това се отнася и за бащата, защото родителите са тези, които създават телесната организация за духовния развой на монадата душа.

Възпитанието на децата трябва да започне от периода на бре­менността. Животът на майката, нейните мисли, чувства, постъпки и настроения се отпечатват в развиващия се зародиш. Мисълта е си­ла. Един истински психолог може да прочете естеството на мислите, с които живее човек. Те се отпечатват на неговата физиономия. От майката зависи в голяма степен да създаде онова, което тя желае, в характера и в качествата на своето дете. Отрицателните мисли, за­вистта, жестокостта, коравосърдечието са състояния, които не може да не се отразят върху заченатия плод.

Спасението на човечеството е в ръцете на майката. Майките трябва да се откажат да раждат престъпници.