Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя

Един от най-мощните лостове в духовната работа на Учителя е музиката. След темата за Божествената любов той е говорил най-много за музиката. Учителят препоръчваше на своите ученици да пеят и свирят на някакъв инструмент. Нещо повече - той поучаваше да се живее музикално.

Имаше нещо забележително и неповторимо в начина, по който той самият свиреше на своята цигулка. Лъкът леко побягваше по струните и там, при това докосване, се раждаха мелодии, които ма­кар тихи, носеха вълнуваща мощ.

Не всички, които бяха край Учителя, но предимно музикантите и тези, по-чувствителни натури, които имат пробудено ухо и душа за музикалното изкуство, научиха от него какво да дирят и какво да оценяват в едно музикално изпълнение. Има свирци, а най-често пев­ци, които искат да спечелят признание и известност като големи изпълнители с ефекти при пението, които вместо да повдигнат ни­вото на музикалното чувство у слушателите, те го принизяват.

Някои от тях, надарени със силен гласов материал, пущат в ход всичките си възможности и просто заглушават ушите на слушате­лите. Това, което наричаме сила на гласа, качество, зависещо от го­лемината на амплитудата на звуковата вълна, не носи най-ценното и най-завладяващото в гласа. Това е само една физическа стойност, която е богатство, което като всяко друго богатство трябва да бъде културно и разумно употребено.

Учителят често говореше за певците. Веднъж той каза:

„Ако човек свири и пее като музикант, който дава концерт, той трябва да изгони от съзнанието си слушателите и да свири или пее заради самата музика и заради своята душа. Хората нека да слушат, но изпълнителят да пее за себе си. Това не е егоизъм. Да пееш за себе си - това значи да пееш за Божественото, което е вътре в тебе. В такъв случай твоята музика по незнайни пътища се превръща в изя­ва на любов.

Певците трябва да се стремят към тихо пеене. То облагородява, силното пеене е повече волево. Ако искате да вложите нещо възви­шено във вашата мисъл и вашето чувство, трябва да пеете тихо. Така ще направите своята песен съдържателна. При тихото пеене се привличат същества от по-висока категория и с по-висока духовна култура."

Разбира се, много голям дар за даден певец е и гласовият регис­тър. С него може да се покажат редки ефекти, но и той не е това, което затрогва. Той - регистърът, както и силата на гласа може са­мо да ни учудват, но не и да ни развълнуват.

Най-ценното качество на гласа от духовно гледище се крие в не­говия тембър. Дори не само в тембъра като физическа стойност на гласа, зависеща от броя и вида на придружаващите основния тон обертонове, но в нещо друго, което не се анализира във физическата лаборатория, а в душата на слушателя. Ние нямаме термин за него, но всеки го чувствува и го мери със степента на вълнението и вът­решната красота, която усеща при слушането на певеца. Кой знае дали високата музикална култура, дали вътрешният душевен, мис­ловен и емоционален строй не се предават към гласа с особени неу­ловими трепети, но тъкмо това, неуловимото, е, което затрогва, раз­плаква, въодушевява.

В своето свирене Учителят ни показваше тъкмо този елемент на музиката и затова ние не причислявахме неговото изпълнение към изпълнението на редица виртуози изпълнители, които бяхме слуша­ли, но всички ясно съзнавахме, че тези музиканти на изпълнителс­кия подиум, които имат всичко друго, не притежават това, което в пълнота ни показваше Учителят на своята цигулка.

Учителят изпълняваше една своя композиция, която бе нарече­на „Българска идилия". Тя имаше такова звучение и такъв психоло­гически ефект над слушателите, че никой от тях няма да я забрави през целия си живот. Когато я слушахме, струваше ни се, че легиони светли същества се задават в стройни редици и победно вървят, за да превърнат със своето сияние мрачината в светъл и радостен ден. Чу­дотворните стъпки на това „небесно войнство" завладяват едно по едно всички кътчета на всемира и те стават част от Царството Бо­жие.

По много оригинален начин се родиха песните в Бялото Братст­во. Случваше се насред някои от школните лекции Учителят да за­тананика дошла в съзнанието му мелодия. Постепенно тя се оформяше. Само след няколко минути в Бялото Братство вече имаше ед­на новородена песен. Ние твърдо вярвахме, че тези песнички, а осо­бено ония, които Учителят нарече окултни упражнения, един ден ще станат извор на вдъхновение на бъдещи музиканти, за да се създаде новата окултна музика. Създаването на Учителевите песни ние считахме като явление, при което по непознати нам пътища на духовен алхимизъм идеите се превръщат в музика. Това е причината, че вся­ка отделна песен упражнява строго определено въздействие върху слушателите.

В един специално издаден сборник са дадени много песни, които могат да се отделят в две части. В първата част има песни от Учите­ля, но има и такива, сътворени от ученици по негови мотиви. Харак­терно за песните в първата част е, че те носят белезите на началните стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха във всеотдайното упование на небесната милост. Упражненията във вто­рата част, наречена „Окултни упражнения", имат вградено в себе си нещо ново, неизвестно на сегашната музика - един строеж в мелоди­ята и музикалната архитектоника, които бележат нов вид вътрешна сила и дълбочина. Това не са обикновени песни, а мелодии, които не свършват със словото, тъй като между словото и музиката има връз­ка и е възможно да се стигне до еднозначност.

В окултната школа на миналото музиката не е заемала най-пред­но място. На земята още нямаме напълно окултна музика. Тя сега се появява. Окултните упражнения, за които става по-горе реч, са заро­диши на бъдещата окултна музика.

Дадените окултни упражнения са за концентриране на мисълта. Не можете да имате резултат от тях, ако мисълта не постигне необ­ходимото съсредоточаване. Всеки тон, всяка дума трябва да мине през съзнанието на човека, през неговата мисъл.

Тук трябва да вмъкнем една забележка. В Бялото Братство се насърчаваха, а и сега се приемат добре, всички видове творчески изя­ви. Никой никога и никому не може да забранява да говори, чрез което си иска изкуство. Учителят се радваше на всеки творчески под­тик и приемаше с внимание всяко нещо, което му се поднасяше. По този начин се появиха редица литературни и музикални творби, как­то и творби от изобразителното изкуство. Някои от тях имат съмни­телна, а други доста приемлива и от гледище на една сериозна пре­ценка стойност. Най-много от тези произведения на братя и сестри са песни. Те съдържат приемливи текстове и доста приятни мело­дии, които обаче нямат нищо общо с окултната музика, за която се говори в беседите. Има доста разточени, тук-таме сладникави мело­дии, напомнящи песните на градска романтика, но с поучителен и някак сладостно прошепнат текст - песни, подходящи за въздържателни компании, за уютни разговори и вечери, но те са на астроно­мическо разстояние от песните на Учителя, наситени с мистичен, понякога със строг, дори и категоричен призив към душата бродница, други пък с дълбока, сякаш космическа тъга, но не и със сладни­кавото самодоволство на ония песнички, които припомнят на пее­щия, че е вече спасен и вече нищо друго не му остава, освен да се наслаждава на собствената си заслуга за това „спасение".

И разкази, и стихове, и картини се появиха, между които едно прецизно око би избрало тия от тях, които се броят върху пръстите на една ръка. Тези произведения никой не отрича, но те - и песните, и литературните творби, и картините - трябва да носят името на своя автор, за да не се смесват с това, което е дело на Учителя и което се е родило в процеса на работа в окултната школа.

Вярно е, че Учителят нееднократно е заявявал, че не иска да го цитират буквално и фанатично, но всяко нещо, което не е цитат от беседите, поставен в кавички, трябва да носи и наименованието на своя жанр. Може да е „извадка", може да е свободно резюме, може да е стихотворение от А. Б., разказ от В. Г., песен от Д. Е., философ­ски трактат от К. 3. или най-после, както е настоящето произведе­ние, материалите на което са събрани от различни ученици, получили или издирили известен материал за живота и делото на Учителя.

Такава е етиката на творчеството по целия свят при всички слу­чаи, където се третират идейни и мирогледни въпроси. Редно е да се върнем при музиката, с която започнахме настоя­щата глава.

Ще възкресим един от ония кристални пролетни дни, когато Слънцето, преминало през знака на равноденствието, сияе на безоб­лачното небе и пробужда всяка тревица и всеки притихнал през зим­ните дни и нощи живот. Под навеса на изгревната поляна се бяха събрали няколко братя и сестри, останали на „Изгрева" и след Паневритмията. Те слушаха внимателно подетия разговор между Учи­теля и брат Боян Боев. Учителят беше особено разположен, защото приказваше върху една от най-любимите теми - музиката. Той изс­лушваше търпеливо въпросите на Боев, а този брат можеше да зада­ва въпроси с дни и нощи.

- Кажете - започна брат Боев, като се обърна към Учителя. -Вашите основни мисли за музиката и не само като изкуство, но и като могъща духовна сила за развитие.

Учителят погледна към брат Боев и тутакси отвърна:

- Музиката, това е живот, където има живот, там има музика. Там дето няма музика, там е царството на смъртта. Престане ли чо­век да пее в най-широк смисъл на думата, той нищо няма да постиг­не. Хората изгубиха истинската музика, когато излязоха от рая. Все­ки човек може да направи един опит със себе си. Ако си неразполо­жен, изпей една песен. Щом твоето неразположение се промени, ти си пял добре. Не се ли промени състоянието ти, изпей втора, трета песен и ще видиш, че ще настъпи една промяна.

- По какъв начин музиката въздействува на човешкия органи­зъм и психика?

- Когато човек започне да пее, настъпва едно разширение на ка­пилярите, кръвообращението става леко, изхранването на отделните части и органи на тялото е по-пълно и оттам и общото разположе­ние - по-добро. И болките, които ние често усещаме, се предизвик­ват от свиване на капилярите. Щом музиката улеснява кръвообра­щението, тогава и болките престават. Освен това, като започне да пее, човек привлича вниманието на някои възвишени същества, ко­ито идват невидими при него и му помагат. Когато човек с години не може да свърши някои работи, като изпее няколко песни, свършва ги в много кратко време.

- Всеки човек ли може да си помага с музиката?

- Всеки, но различните хора до различна степен са развили музи­калното си чувство. Едни имат развито чувство за време, други за ритъм, а трети за мелодия. Много от хората имат поначало хубави гласове, но не са положили никакво старание да ги развият.

Когато човек свикне да пее и чрез пеенето да си помага, тогава черната ложа няма власт над него. Тъмните сили нападат човека, когато той престане да пее.

- Може ли - продължи брат Боев да запитва - да се помага на болен чрез музика.

- Разбира се, и при това много ефикасно. Когато отидеш при ня­кой болен, не му говори за болестта, но му попей 15-20 минути и ако ти си пял от все сърце, с любов и силно желание да му помогнеш, тогава ти ще подобриш значително неговото състояние и ако постоянствуваш, ще го вдигнеш от леглото. Ето защо човек трябва да се моли на Бога да му даде като дар някое изкуство, с което да помага на страдащите хора.

- С всяка ли музика може да се постигне резултат?

- Всяка музика е полезна, но учениците трябва да знаят кое от­рицателно състояние с каква музика се лекува. За всяко състояние има и съответна музика.

- Вие не знаете - продължи Учителят, - каква невидима, но ве­лика работа вършат музикантите в света. Те може, без сами да зна­ят това, да трансформират състоянията на хората. Един цял народ може да се промени, да се насърчи и да се вдъхнови от музикантите. Те са едно благо за човечеството. Да знаете колко пъти те са нама­лявали страданията на хората и колко пъти са ги спасявали от отча­яние,

Брат Боев се замисли върху тези думи на Учителя, а и всички, които слушаха, се погледнаха с усмивка, която трепна по лицата им.

- Ако вие знаете окултните закони и ако сте съвършено предани ученици, бихте могли не само да промените състоянието на времето и да отклоните една буря, но и да се подмладите. И змиите се укротя-ват чрез музиката. Замисляли ли сте се върху този факт, как една мелодия може да направи да заспи една от най-страшните кобри, отровата на която е само за миг смъртоносна? Всички добри неща в живота идват за тогова, който пее. Музиката стопява всички мъчно­тии.

- Музиката, която имат хората, достатъчна ли е, за да си пома­гат те с нея?

- В световната музика трябва да се внасят някои елементи, след тази музика идва окултната музика. Тя не е още за хората, защото те биха злоупотребили с нея. Има музика, с която ние бихме могли да стимулираме растежа на дадено цвете, а има музика, която може да укроти бурята.

- Всеки ли човек е годен да стане музикант?

Има музикални гении, които се раждат такива. Но всеки може да се опита да пее или да свири. Всеки човек, който е живял по Бога, е музикален и неговата песен или свирене има сила. Този, който жи­вее един егоистичен живот и е обичал само себе си, не е музикален. Истинският музикант има самоотричане. Той е организирал своя жи­вот. Дори материята може да се организира с въздействието на му­зиката. Ще знаете, че музиката е във всичко. Всяко нещо, което вър­шите в живота си, вършете го музикално. Говорете така, че в думите ви да има музика. И формулите, които изговаряте, за да имат въз­действие, трябва да бъдат произнесени музикално. Шивачът, който шие дрехите, или обущарят, който прави обущата, ако са музикални, ще внасят нещо хубаво в тях. И хората, когато ги носят, ще чувству­ват радост.

Слънцето се беше издигнало още по-високо и приятно затопля­ше хладничкия пролетен ден. Птици прелитаха с откъслечни писукания и потъваха в зелената дълбина на близката борова гора. Има­ше нещо светло, радостно в този наистина музикален ден. Сякаш между разговора, който се водеше, и природата имаше някакво съ­ответствие. Думите на Учителя за музиката настройваха музикално не само слушателите, но и всичко наоколо.

- Ще дойдат нови музикални гении - продължи Учителят след кратка пауза. - Те ще донесат на човечеството нова музика. В шеста­та раса ще се даде нов музикален тласък. Тогава някои пробудени души ще чуят хора на ангелите, който се състои от сто четиридесет и четири хиляди гласове. Когато човек пее с цялото си сърце, ум и ду­ша, тогава заедно с него пеят и други същества.

- Кои от нашите песни имат най-силно въздействие? - запита винаги любопитният брат Боев.

- Всички, но действието им е различно. Например песента „Бла­гославяй, душе моя, Господа" действува лечебно. С песента „Венир Бенир" се отстраняват съществата, които пречат на развитието, а песента „Аум" е дума на Духа.

- Кои други песни препоръчвате?

- Например песента „фир фюр фен". Тя е тонираща песен, но не бива да се пее по всяко време. Ако се научите да пеете, както трябва, песента „Зора се чудна зазори", всички възможности за подем и успех ще ви посетят. Ще знаете, че нашите песни са в съгласие с Божи­ите закони. Съществува музика и в природата. Слушали ли сте му­зиката на цветята, хора на зреещи плодни дървета, музиката на те­кущите води, на вятъра. Цялата природа е един величествен оркес­тър. И органите на човешкото тяло се подчиняват и работят най-добре под действието на различните музикални тонове от гамата.

Музиката е живот. Това ви казах още в началото. Пей и свири! Така ти ще мислиш, ще действуваш и ще чувствуваш най-правилно. Тогава не ще допускаш мисли в своя ум, които внасят тъма и смут в тебе. Знай, че Бог е вътре в теб. На него уповавай. Не разваляй това, което Бог гради.

Като обикнеш Бога, пей и свири и тогава ще обикнеш всички същества. Тогава ще знаеш защо живееш и защо си дошъл на тази земя.

Учителят стана, погледна нагоре към светлеещия лазур, усмих­на се, сякаш чу великия оркестър на всемира и като кимна с глава за поздрав, бавно тръгна към салона. На групичка след него тръгнаха и учениците заедно с брат Боев. Всички те имаха светнали лица. Раз­говорът за музиката ги бе изпълнил с радост, с хармония и с ония безценни дарове, които човек може да получи, когато е в непосредст­вена близост със своя Учител.

Един от учениците - от тези, които останаха на поляната, се пос­пря. Спряха и останалите. Тогава той се обърна към брат Боев и за­пита:

- Брат Боев, има ли някъде записани сентенции за музиката, ко­ито Учителят е изказал в своите беседи или в отделни разговори?

- Има - отвърна веднага брат Боян Боев. - Аз ги имам в моята стая. Ако се интересувате, да дойде някой от вас и да ги вземе. Ако имате още свободно време, може да ги прочетете още сега на поляна­та.

Така и стана. Един от братята отиде до стаята на брат Боев и получи от него тетрадка, в която той бе записал изказванията на Учителя за музиката. Групата, съставена предимно от млади хора, се настани в югозападния край на поляната, където лежеше дебели­ят дънер на едно отсечено дърво, на което често седяха приятели и гости. Един от братята взе тетрадката и зачете:

„Бога можем да познаем само като Любов, а първото явление на любовта тук, на земята е музиката."

И по-долу:

„Седемте тона на музиката са седем стъпала, по които мъдрост­та води човека в пътя на неговия възход, тъй като най-гениалният израз на разумността е пак музика."

„Окултната музика служи на великата истина. Чрез музиката истината може да се влее в човешкия ум, защото онова, което не може да се изрази с думи, може да се каже чрез музиката."

„Чрез пеене или свирене ще внесем хармония в себе си. Тогава ще привличаме ония сили на природата, които хармонират с нас. Ако пеем с цялата си душа, ще повикаме духовете на музиката, които носят обновление. Тогава според степента на съвършенството на на­шето изпълнение и според вдъхновението, което имаме, ще настъ­пят и съответни промени в нашето съзнание."

„Музиката е съединителното звено между ангелския и човешкия свят. Тя е език на духовете. Те познават нейния език. Ако искате да призовете някой дух и да общувате е него, така че той да ви разбере, това може да стане само ако пеете или свирите."

„Обикновената музика може да се изпълнява по всяко време и при всякакво състояние. Когато обаче изпълнявате окултни упраж­нения, трябва да намерите за това съответното време и във всеки тон да вложите мисъл, чувство и воля.

Когато човек пее и върху ларинкса действува само мисълта, гла­сът ще бъде сух. Ако при пеенето действуват само чувствата, гласът ще има една отпуснатост и раздвиженост. Ако пък действува само волевата страна на природата, гласът ще получи само динамичност.

Истинският начин на пеене се постига само при хармоничното застъпване на трите елементи."

„Стремете се към тихото пеене. Силното пеене е само волев акт. Ако обаче искате да вложите нещо възвишено и елемент на благо­родство във вашата мисъл и в чувствата, трябва да пеете тихо. Тихо­то пеене при това е по-изразително. При тихото пеене могат да се привличат същества от по-висока духовна култура."

„В човешкия свят появата на музиката е свързана с пробуждане на съзнанието. Макар че самосъзнанието се е появило у хората от преди триста хиляди години, музиката като творческа проява у чове­ка датира от неотдавна - от около три-четири хиляди години преди Христа. Дотогава музиката в сегашния смисъл на думата не е съ­ществувала. Хората например от атлантската раса не са били музи­кални. Това личи ясно от изследването на техните черепи."

„Всеки човек е построен върху един основен тон, който определя неговия живот. Хората следователно имат различни основни тоно­ве. Един има за основен тон „до", друг „ре" и т. н. Трябва да познава­те основния тон на всеки човек и според този основен тон да опреде­лите обходата си с него. И всеки народ има свой основен тон. Основният тон на българския народ е „фа".

За учениците е необходимо да знаят, че музиката е метод за тран­сформиране на човешкото състояние. Има състояния, които без му­зиката по никакъв начин не могат да се сменят.

Ако пеете всеки ден по петнадесет минути съзнателно, съсредо­точено, с участието на вашата мисъл, чувства и воля, след една годи­на ще имате неочаквани резултати. Вашето положение ще се изме­ни 50 % във всяко отношение.

Чрез музиката могат да се премахнат всички лични, семейни и обществени противоречия."

„В сегашната музика има радост, но и много тъга. Бъдещата му­зика на човечеството, в основата на която ще легнат окултни моти­ви, ще действува възходящо и ще събужда чувство на подем и твор­чество."

Ние всички знаехме, че Учителят свири на цигулка. Неведнъж сме се възхищавали в такива минути и часове, когато той почнеше да свири и най-сетне неведнъж сме усещали необикновеното в него­вото изпълнение. Неговата цигулка раздаваше мир, успокоение и подтикваше към размисъл със своята дълбочина и мистика.

Това разбрахме ние, но музикантите, които винаги желаят да ви­дят нещо повече от другите, проумяха и онези неща, които съставля­ват майсторството и особеностите при изпълнението.

Намираме за уместно да дадем краткото описание на наш брат, който внимателно е слушал и същевременно наблюдавал Учителевото изпълнение.

„През годините - пише този брат - когато столицата беше дома­кин за концертите на световно известни музиканти - цигулари, пиа­нисти, певци и диригенти, между посетителите в салоните на София, можеше да се открие лесно характерната фигура на Учителя. Той особено високо ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно на­чина, по който те представяха автора композитор, за което след кон­церта той даваше своето мнение. Наред със сигурното ритмично чув­ство, с усета за мярка, чистота и красота на тона, той търсеше артис­та, родения инструменталист или певец. Голямо значение даваше той на онова изпълнение, което можеше да привлече като слушател и вдъхновител и самия автор.

Колкото това твърдение да изглежда невероятно и вън от въз­можните неща в нашето триизмерно пространство, то е една истина за тези, които имат отворени очи. От това гледище концертите за Учителя представляваха двойно - видимо и невидимо, тържество.

Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е бил неговият преподавател и го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка ние не знаем. Но в разговори и в някои лекции Учителят с увлечение разказваше за добрия педагог, който наред с първите уро­ци към опознаване на цигулката свирел със сериозно вглъбяване пред него, невръстния още ученик. По всяка вероятност този педагог - някакъв чужденец, дошъл в България след Освобождението, е бил талантлив музикант.

В Америка като студент Учителят често е изнасял в универси­тетските зали концерти за своите колеги.

Ние заварихме Учителя като беловлас цигулар, който свиреше пред своите ученици. Често, затворен в малката си стаичка, той сви­реше и насаме, сякаш даваше концерт на невидими слушатели.

Контактът му с един висш свят на музиката беше вън от всяко съмнение. Музикалните ноти и музикалните мотиви, песни и упраж­нения, които изсвирваше, бяха съвсем оригинални, необикновени и носеха в себе си духовна сила. Това можеше да се установи от нотно­то писмо, което показваше, от появата на мотиви, дошли за пръв път в музиката на земята. Композитори и музикални изпълнители наричаха неговото творчество „патетичен химн на човешката душа".

Музикалният език, на който Учителят разказваше, бе много ха­рактерен и чист. Макар да имаше и далекоизточни напеви, все пак той бе нещо съвсем различно и ново. Той изпълняваше с академична изисканост и онези места, където имаше класическо звучене, а бъл­гарската песен - весела и тъжна, най-често подчинена на неправил­ни тактове и сплетени лъкови легати, той изпълняваше с такава ле­ка подвижност и пъргавина, сякаш чувахме някой известен българс­ки гъдулар.

Цигулката като музикален инструмент за него беше едно от съ­вършените неща, които човекът е смогнал да направи. Често той се взираше в грандиозните извивки - ефовете, при които отлитаха то­новете, отразени веднъж от овала на инструмента. А за този инстру­мент той често споменаваше, че е символ на човека. В такива разго­вори той всякога споменаваше името на Страдивариус.

Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъ­ковата техника. Звукоизвличането му беше наситено със свежест и мекота, от което тоновете придобиваха строго специфичен Учителев колорит. Шумното и дръзко изпълнение той наричаше „бурен разго­вор на физическото поле". Най-често той свиреше с нежно докосване на лъка, ползуваше спикатите, летящия лък и дори някои пицикати.

Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последния му концерт, даден вместо утринно слово през един от неделните дни на 1943 г. В клас той влезе с цигулка в ръка. Учениците заеха места в салона.

След обичайната молитва Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив „Блудният син", който не е изпъл­нявал повече от тридесет години. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. С леко докосване на лъка прозвучаха ня­колко квинти, провери нагласата на струните и засвири.

Изпълнението и съдържанието на тази песен не подлежи на но­тен запис. Темпото на места бе бурно и пасажите летяха бързо един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушаха. Бяхме въведени в необикновен музикален свят. Той бе изг­раден от тонове и с такова богато съдържание, което може да разче­те само душата на слушателя.

Изпълнението беше прецизно, богато с красота и звучност. В гра­ниците на три октави Учителят разказа живота на една безсмъртна душа, преминала през битие, изпъстрено с драматизъм, на места с романтика, а другаде с размисъл. „Блудният син" споделяше своя живот с езика на тоновете. Доловихме конфликти, противоречия, а някъде и успокоението, което дават светлите надежди, където живо­тът е изтъкан от светлина и любов.

Нежните пориви на едно любящо сърце доловихме в едно едва чуто пианисимо, напомнящо шепот. Това сърце търсеше мир в голя­мата арена на живота, лишено от любов и съчувствие, и където това сърце е още съвсем непознато. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ и разгърнати във възходяща хармонична линия, ние усетихме как висшата воля подава ръка на скиталеца, ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за ус­пешното завършване на започнатата драма.

С няколко тържествени акорда разказът завърши.

Пръстите, които стъпваха по грифа и държаха лъка внимателно, прибраха цигулката в кутията.

Концертът завърши. Това бе последното голямо изпълнение на Учителя пред неговите ученици."