Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя

Един друг вид дейност, която е твърде характерна и оригинална за Бялото Братство, е Паневритмията. Тя е особен вид масова игра, която се извършва сутрин при музикален съпровод. Паневритмията има дълбоко значение както за физическото здраве, така и за общо­то тониране на човека. За науката може би нейното въздействие е още тайна.

Същинският смисъл на думата Паневритмия от духовно гледи­ще Учителят е изяснил със следното изчерпателно и пълно със сми­съл изречение: „Паневритмията е разумна обмяна със силите на жи­вата природа".

Ако се вгледаме по-внимателно в дълбокия смисъл на човешкия и космическия живот, ще открием, че всяка проява на микрокосмичното битие е отражение или резонанс на един обилен живот, който блика в макрокосмоса.

Пробуденият от съня на своето биологично битие човек винаги се стреми да даде израз на този висш живот на духа както чрез израз­ните средства на музиката, живописта и архитектурата, така и с хо­реографското изкуство. Движенията, които човек прави дори при все­кидневния си живот, са израз на една идея. И ако бихме имали тър­пението и наблюдателността на един изследвач, бихме могли да ги класифицираме съобразно с идеите и настроенията, които те изразя­ват.

Всяко движение е израз на някаква мисъл. Хореографското из­куство би трябвало да е така съвършено, че наблюдателят да долови в движенията оная мисъл, към която те ни насочват. Преповторени-ето на дадена танцова фигура трябва да ни доведе до идеята, до ми­сълта и до вътрешното изживяване. Следователно и играта може да стане израз на духовното начало у човека. Ритмиката на телесната игра ни води до идеята за ритъма на космоса

Всичките двадесет и осем форми в Паневритмията, взети от жи­вата природа, са израз на съответните възходящи състояния на чове­ка. Те са спокойни, лишени от стихийността на опияняващите и под­чертани емоции, прости с великата простота на всички полезни и прекрасни неща. Играят се на ранина в часовете на пробуждащия се живот, когато из световното сърце с пълни шепи се излива великият дар на Божията Любов.

Колелото на Паневритмията е едно малко преповторение на ог­ромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. В игрите са открити всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. С играта в тези ранни ча­сове всеки може да дойде в резонанс с протичащите благодатни сили на живата природа. С тях се въздействува да покълнат и да израснат вложените положителни семенца в душата на човека.

„В красивия свещен час - казва Учителят, - когато цялата при­рода тръпне от радост, се образува живият кръг на Паневритмията. В ранното утро в разцъфналата природа почват ритмичните упраж­нения, в които се осъществяват седемте основни принципа на Бо­жествения Живот."

Ето как херметизмът ги дефинира:

И най-после седмият и последен принцип за единството и срод­ството. Всичко в природата е сродно, произлизащо от Великото Ед­но. Ако тръгнем по дирята на различните явления, ще открием, че всичките се събират в един фокус - в една пораждаща ги причина, че съществува връзка между всичко това, което става в живота както на отделния индивид, така и на цялото. Цялата вселена би могла да се третира като един безкрайно голям организъм. (Тук думата „без­крайност" е употребена в смисъла на трудно обозрим и още по-труд­но определящ се с нашите понятия и нашето мислене свят.)

Да се върнем към Паневритмията. Дори само когато приказва човек, пак прави движения. Ако се опитаме да превърнем каквато и да е песен в движение, ще забележим, че тези движения упражняват върху нас известно въздействие. Посредством тези движения думите и тоновете на песента като че повече оживяват. Така са се родили танците. Паневритмията се основава на закона за съответствието между идеи, думи, музика и движения.

Паневритмията поставя човека в контакт със съществата, кои­то са по-напреднали от нас. На второ място събужда вложените в човека заложби. Чрез нея той става възприемчив към животворните сили, които пълнят всемира. Тя го поставя в резонанс с тях. Кои са те? Според Учителя те са: доброто, справедливостта, разумността, хармонията, братството, свободата, както и докосването до космичната любов.

Към едно послесловие към новото издание на Паневритмията между другите обяснения, които са дадени във връзка със значение­то на дълбокия смисъл на тези игри, стои и следният текст, част от който ще приведем тук:

„Защо паневритмичните упражнения започват всяка година на 22 март и защо се играят рано сутрин? Като отговор на този въпрос е даден цитат от книгата „В царството на живата природа". Сутрин при изгрев слънце - е казано там - земята има отрицателна поляр­ност - тя тогава приема най-много. Този факт е от извънредно голя­ма важност, за да се оцени значението на изгрева. Затова при изгрев слънце човешкия организъм е най-възприемчив към слънчевата енергия. Сутрин има всякога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обяд. Тогава организмът поглъща най-много положи­телни енергии.

И земята в началото на пролетта е повече отрицателна, откол­кото през другите годишни времена, и приема най-много. Това е при­чината, че слънчевите лъчи през пролетта действуват най-лечебно. Най-добрите месеци на жизнена обнова са от 22 март до 22 юни. В този период човек трябва да отвори себе си и с любов да възприема животворните сили, в които е потопен.

Действието на паневритмията върху човека е грамадно и всест­ранно. То е преди всичко от значение за развитието и обмяната на организма. Движенията на паневритмията не са измерителни, за­щото са плавни и красиви. При тях вземат участие без излишно нап­режение всички части на тялото. Мускулите се развиват, дишането и кръвообращението стават по-интензивни, укрепва нервната система.

Движенията при Паневритмията не са произволни, а са плод на познаването на живите сили на природата, които се пробуждат и в човешкия организъм."

Тъй като движенията при паневритмичното упражнение се прид­ружават с особена музика, специфична за всяко упражнение, съчета­нието на играта с музиката създава у човека паневритмична и музи­кална естетична наслада, която повдига тонуса и дава хубаво наст­роение. При играта, която е най-ефектна, когато е масова, човек се чувствува включен в един ритмичен процес, който е сякаш продъл­жение от ритмиката на природата и космоса.

За това въздействие на играта върху човека в послесловието е казано и следното, което цитираме:

„Действието на паневритмичните упражнения е трояко:

1. Те акумулират в човешкия организъм съграждащите сили на природата и съдействуват на развитието му. Тези сили са животвор­ни.

2. Тъй като движенията в Паневритмията са в хармония с кос­мическия ритъм, те пробуждат спящи сили в човешката душа.

3. Чрез игрите в паневритмията се изпращат сили, мисли и идеи в света, които продължават да работят в положителен смисъл."

Много вероятно е някои незапознати със скритите явления на целокупния живот да помислят: Какво ли е пък значението на така­ва игра за живота на цялото? Такова нещо могат да твърдят хора, които живеят все още в измамата на „отделността", без да са проумяли, че всичко, което става в този свят, се отразява на общия жи­вот, че човешките мисли, чувства и постъпки изпълват едно ирационално пространство, наречено духовно поле, което понякога е така отровено от отрицателните мисли, желания и постъпки на хората, че е необходимо едно „озониране", за да е възможен по-нататъшен живот и относителна хармония в него. Може да се види странно твър­дението, но доказан факт е, че хармонията, любовта и оптимистич­ните мисли в един дом определят до голяма степен и здравословното състояние на живущите в него.

По-долу в текста на послесловието се казва:

„Нашите движения и когато са несъзнателни, не са произволни. Движенията ни при всекидневния живот за един наблюдателен чо­век говорят много. Движенията на ръцете, краката, неволното ни попипване по главата или другаде представляват движения, чрез ко­ито се разнася или набрана енергия, или пък се внася енергия там, където има недоимък. Не е случайно това, че при главоболие ние слагаме длан на главата си, или пък при зъбобол - ръка на бузата."

Един оратор с различните движения показва интензивността на своята мисъл в отделните части на речта си, както и един актьор при рецитала подбира движения, които имат физиологическа синхронност със словото."

„Всяка идея, всяко душевно качество - е казано в текста на изда­нието - съответствува на известно движение. Има движения на доб­рото, на милосърдието, на справедливостта. Любовта си има свои линии на движение. Красотата също. Всички добродетели си имат свои движения. Човек трябва да научи това. На тази основа е изградена Паневритмията. Хората, които не са живяли добре, погрозня-; ват и движенията им стават също грозни. Ето защо е потребно да се внасят съзнателни елементи в подсъзнателния живот."

Значението на Паневритмията става ясно, като вземем предвид туй, което наричаме „съответствие" в природата. Има съответствие между всички неща. То се основава на единството, което лежи в ос­новата на цялото битие. В периодичната система на химическите елементи след всеки седем елемента се повтарят такива с аналогич­ни свойства. Така е в спектъра на светлината, в октавите на музика­та. Същото се среща и в стълбицата на електромагнитните трепте­ния.

Не е без значение да споменем тук нещо и за работите на Сент Ийв д'Алвейдър, събрани в едно съчинение, озаглавено „Археометър". Това привидно отклонение ще ни покаже как са установени връзката и съотношението между тон, форма и идея. Според този френски окултист една пространствена форма може да считаме крис­тализирала, замръзнала във форми музика. Д'Алвейдър твърди, че мерките, които са дадени в Библията, в книгата „Изход", гл. 25, са размерите на скинията. Те не са случайни и всички те заедно образу­ват една музикална симфония. Същият анализ и изводи прави и от описанието на Соломоновия храм в книгата „Езекиил", гл. 40-43. Сент Ийв дава методи, как може да въплътим една музикална форма в ед­но здание или някакъв предмет за украса. Всичко това говори колко е обширна сферата на музикалното влияние. Говори се при това, че много от формите в природата представляват кристализирана музика.

Това е причината, че формите на движенията при Паневритмията, които са съобразени с някои периоди от ритъма на космичния живот, се считат като силно въздействуващи в положителен смисъл върху човешкия организъм и психика.

Ние бихме привели тук всичко това, което е писано за Паневритмията в послесловието на нотното издание, но това макар и крайно полезно и оригинално, не е подходящо за настоящата книга, където ние запознаваме читателя в едри линии с най-характерните неща из живота на Братството.

Настоящата глава ще заключим със следното изречение:

Паневритмията е такава игра, формите на която са пригодни да изразят чрез музика, движение и думи новите идеи за живота, които съставляват учението на Учителя на Бялото Братство и да ги преда­дат както на отделния човек, така и на живота за цялото.

*

Учениците на Бялото Братство се множат, макар че основното схващане в окултната наука, което напълно се покрива със схваща­нията на учениците на Братството е, че ученик на Божествената на­ука става такъв, на който е вече дошло времето да пробуди душата си от вековния сън, такъв, който е минал през различните опитности в своя минал и сегашен живот и който се е убедил сам, без пропа­ганди и насилие, че това е единственият път за неговото развитие и единственият светоглед, който премахва основните противоречия, измъчващи хората на тоя свят.

Ако хората от различните специалности се заловят и преровят стотиците томове беседи, ще намерят всеки за своята специалност оригинални и неповторими указания. Той говореше за медицина, за естествознание, за астрономия, астрология, педагогика, а най-много за музика.

Ние нямаме възможност да дадем всичко, което би интересувало любознателния човек на нашето време. Това ще направят други хора, които ще имат на ръка всичкото богатство на Учителевото слово и които ще потърсят нови пътища за много неразрешени проблеми в живота и науката.

Като илюстрация ще дадем на това място някои основни мисли и схващания на Учителя по медицинските и здравните идеи, изваде­ни от неговите беседи.

философите монисти твърдят, че светът е един и единен. Няма много и различни светове. Но ние имаме при това хиляди и милио­ни свидетели, които за живота на този единен за нас свят ще кажат съвсем противоречиви неща. За едните този свят е едно тягостно бре­ме, безсмислица и жестока тегоба. Другите пък никой не би могъл да отклони от чувството им, че светът е изтъкан от чудни велико­лепни помисли, от ведри пориви, от премъдрост, любов и светлина, които са предвечни стълбове на един безкраен и вечен живот!

Миньорно или мажорно протича нашият живот? Мрачен или све­тъл ни се види светът, това на първо място зависи от онези състоя­ния, които наричаме болест или здраве. Изходът на всички драматич­ни или обществени конфликти се определя в последна сметка от ду­ховните и физическите сили у индивида. Здраве или болест, сила или немощ, възход или упадък - това са основните и решителни насоки в развитието на всеки жизнен процес.

Ако Христос беше само проповядвал, а не беше лекувал немощ­ни, то Неговата слава за непосветените би била по-бледа. Силата и величието на Исуса седи в методите, които Той даде на човеците за превръщане слабостта в сила, грозотата в прелест, страха и униние­то в надежди и радости, което е равнозначно на това, че болезнените и отрицателните състояния са превърнати в положителни, възходя­щи и здравословни.

Всяко зло и всяко смущение в живота е свързано с някаква дисхармония, а всяко благо и всяка радост са продукт на някое израбо­тено съвършенство. Със здравни и медицински въпроси се сблъск­ват повечето от нас. Ето защо лечебни концепции се изработват в зависимост от преживяни опитности не само от медицински работ­ници, но и от неспециалисти - прости и учени люде, селяни или граж­дани, занаятчии или професори и дейци от всяка категория.

С математика се занимават школувани математици, с атомистика - физици атомисти. С медицина обаче се занимават освен док­торите още маса други хора от всякакви професии, от най-различни категории и образования и с най-разновидна култура. Интересно е това, че в много случаи лечителите са люде от народа, а не лекари професионалисти, те получават известност поради по-добрите си и по-многобройни успешни лекувания. С казаните тук думи ние в ни­какъв случай не омаловажаваме школната и официалната медици­на, която особено в областта на хирургията прави чудеса, но такива примери ни учат, че за успешното боравене в тази чисто биологична област не е достатъчно да се владеят анатомията, физиологията, патологията и други съответни науки на медицинското лечителско из­куство, но и един непосредствен усет, такт, интуиция за проникване в жизнения ритъм на човека,

Настоящите страници са написани за онези хора, независимо от кой слой на човешкото общество изхождат, за които зрението е не­що повече от елементарната оптика. Зрението, в което липсва радиарна мощ, не може да е ползотворно в проучването на биологичните проблеми. Зрение, което спира и застива при материалните станции на битието, не може да види вечно живото в живота и величието на космоса.

Както премахването на смущенията в работата на една машина изисква познаването на строителните планове на механизма, така премахването на смущенията на един организъм изисква познаване­то на неговото устройство и функция. Ето защо всяка медицинска практика е във връзка с определена медицинска теория, както и със специфични концепции в тази област.

Според Учителя човекът е едновременно и тяло, и душа. Той е следователно съставен от груба, фина и свръхфина субстанция, а те­зи три състояния стоят в определени сложни и взаимозависими от­ношения, при които доминираща е най-фината компонента, като ос­таналите са в подчинено положение спрямо нея. Мисълта на Учите­ля за взаимоотношенията на материя, душа и дух ще изразим със следното сравнение: да си представим, че човек се намира в едно пре­возно средство - автомобил, самолет или кораб. Той си служи с него, пътува. Първата система представлява типично материално-механическата организация. Втората е разумът - емоциите, които нап­равляват колата, а третата - това е идеята, направляващата компо­нента, поради която е предприето това пътуване. Ако вникнем в то­зи пример без предубеждение, ще разберем, че нито без духа, нито без разума и волята на човека, нито без върховната и изначална идея превозното средство би имало някакво значение и съществуванието - никакъв смисъл. Машината не може да се самоизгражда. Тя е про­дукт на разума, на познанията и сръчността на човека. Тя е продукт на една интелектуалност. И човешкото тяло и всички организми са продукт на една творческа интелигентност в огромната и тайна ла­боратория на природата. Ето защо стъпалата на човешкото съзнание към опознаване на истината наричаме възход към духовното, а стъпалата към по-ограничената и подчинена система наричаме сли­зане към гъстата субстанция, опознаването на която особено в ме­дицината е от значение, тъй като човешкото тяло и тялото на всяко живо същество е изградено с интелектуалността и чудесните направ­ляващи фактори пак в разумната и жива лаборатория на природата.

Учителят, който познаваше съвременната медицина, тъй като той е следвал и медицина, имаше положително отношение към мно­го от лечебните методи на съвременността, особено към хирургията, но той предимно наблягаше на природолечението.

Изходното начало тук е схващането, че лечителният процес не е предимно във външното физико-химическо въздействие на опреде­лен медикамент или химотерапевтикум, а във възможностите да се стимулира организма към повишена деятелност, от което вече ще последва естественото възстановяване.

Учителят беше един изключително богат източник на природоле­чителни методи, в които се включват водолечението, слънцелечението, лечението с дихателни и гимнастически упражнения, в които вли­за и Паневритмията, за която се казаха вече някои основни неща.

Трябва да се знае, че когато в България нямаше нито наченки от тези природолечителни методи, когато учениците на Бялото Братс­тво излизаха сутрин на слънце и играеха гимнастика, невежествено­то общество приемаше това като някакъв езически култ. По него се изливаше уличната мълва, но днес всичко това, което беше матери­ал за ирония и насмешка, се практикува масово. По-възрастните от учениците на Бялото Братство си спомнят, че когато Учителят из­веждаше групи от своите хора на Витоша, тогава не се мяркаше дори турист по тази прекрасна лечебна планина. Сега тя се посещава ма­сово и много от туристите вече пият гореща вода, която премахва умората, без вече това нещо да се счита за странна привичка на --странни хора.

Учителят Беинса Дуно е особено оригинален източник на психо-терапевтични методи. Като изхожда от концепцията, че големият брой смущения имат началото си в духовния живот на индивида, той е дал изненадващо много разработки на този вид лечение.

В една от страниците на бележника на наш брат четем следните редове, които предаваме като илюстрация на един от учителевите методи за лекуване. Като казваме „методи", то не значи, че това е терапия, достъпна за всички. Такива Той е дал в много по-широки рамки, но тук, в приведените редове е описан един от случаите на лекуване, които Учителят прилагаше, когато намираше, че това е възможно и че „пациентът" по ред причини заслужава това.

През 1925 г. - пише в записките си наш брат - заболях от ангина пекторис. Както през 1922 г., когато никакви лечебни средства не ме освободиха от едно страшно главоболие, а помощта получих от Учи­теля, така и сега аз реших да прибегна към „последната инстанция". Макар и болен, аз успях да посетя Учителя на улица „Опълченска" 66. Чувствувах силни болки в гърдите и не можех да стоя прав. Свит в един плетен стол, аз чаках Учителя. Когато той се появи, аз станах с големи усилия, целунах му ръка и пак се сгънах на стола. На ; въпроса какво ми е, аз успях със задъхвания и чести прекъсвания да ; му обясня страданията си и го запитах какво да правя. ; Учителят стоеше прав на отсрещната страна на малката прием­на стая и когато аз, гърчейки се, му говорех, забелязах, че лицето му е радостно и дори усмивка трепкаше по него. Отведнъж той все още усмихнат ми изкомандва:

- Стани прав!

Аз успях да се надигна и го погледнах.

- Е, имаш ли болки? - запита Учителят.

- О, Учителю! Никакви болки, никакви болки! - едва успях да му кажа, защото бях изпълнен с радостно вълнение.

Тръгнах си здрав, обновен, радостен. Моята душа беше изпълне­на с нещо прекрасно, велико. То не беше само благодарност. То беше нещо, за което аз не можех да измисля дума.

Дали професор Павлов, който има голяма заслуга, че подчерта и доказа значението на висшата нервна деятелност, е виждал в тази, последната орган - пособие на душевния живот, или само един по-възвишен автомат с генерални регулаторни функции, ние не знаем това. От обилния материал, оставен от Учителя, ние имаме обаче ясното указание, че както централната нервна система, така и други органи изпълняват и самостоятелни, и подчинени роли. Поради то­ва техните функции не могат да бъдат абсолютизирани. Над висша­та нервна система стоят други доминиращи, направляващи фактори.

По-обширното разглеждане на този въпрос би излязло извън рамките на настоящата книга.

Ще завършим главата с няколко пасажа от Учителевите беседи, където се третират здравни въпроси.

„Всяка болест е последствие на извършени погрешки в миналото или настоящето. Болестите на нашата епоха вместо да намаля­ват, се увеличават. Докога ще продължи това? Докато човеците дой­дат до съзнание да търсят причините на заболяванията в себе си и като ги намерят, да ги отстранят. Когато човек престъпи законите на Великата Разумна Природа, той заболява. Болестите на стомаха и храносмилателната система произлизат от изопачените чувства на хората, а от раздвояването на съзнанието произтичат разните нер­вни заболявания."

„Хората, които непрекъснато си служат с лъжа и измама, заболя­ват от специфични болести. Болезнените състояния се явяват в орга­низма от притеснение. Всички лоши мисли, лоши чувства и постъпки дават своето болезнено отражение. Ако хората можеха да отстранят от себе си страха, омразата и безпокойствието нямаше да страдат от толкова видове болести.

Отрицателните състояния у човека създават утайки и отравяния на организма. Хората, които пазят натрупани стари идеи в своя ум и ги бранят фанатично, получават значително отслабване на паметта. Съмнението, подозрението и неверието често стават причина за раз­стройства на черния дроб. Затова е потребно всеки човек да намери у себе си сили да трансформира лошите състояния, както омраза, за­вист, ревност, мнителност, и да се освобождава от тях като от опас­ни отрови. Тъй като непрестанното им отглеждане носи опасността от заболявания."

„Ако човек живее разумно, той ще бъде здрав, независимо от то­ва, дали е богат или беден."

„Според моите схващания здрав човек е онзи, който има приятно разположение дори при големи мъчнотии; онзи, който загубва раз­положението си при мъчнотиите на живота, е болен."

„Чистотата е най-силната крепост против болестите."

„Правете често излети по планината. Това ще ви помогне да от­страните от себе си онази инертност, която води към леност. Не про­пускайте ранните утринни часове, когато атмосферата е наситена с жизнена енергия. От особено значение са месеците април и май."

„Силен и с дълбоки старини е онзи човек, който пестил енергии­те си. Правило е: придобивайте повече, а изразходвайте по-малко. В това се крие тайната на дълголетието."

„Не преставайте да се развивате и да растете духовно, защото който престава да се развива, остарява преждевременно."