Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя

За изясняване на някои закони в духовния живот Учителят си служеше с необикновено сполучливи, оригинални и мъдри аналогии. Той можеше да намери най-сполучливите примери от живота, с кои­то да илюстрира онова, което беше дори абстрактно и за което труд­но би могло да се намери съответна форма.

Той казваше,че неразбраните неща крият в себе си като в пред­пазна обвивка съкровени истини. Човек обаче трябва да има търпе­ние и воля да ги открие, за да стане всичко ясно.

Когато неразбраните неща бъдат осветлени от разума и мъдрост­та, те стават очевидно ясни.

Когато един геолог застане пред разрязаните от настойчивата воля на водата земни пластове, той в началото нищо не разбира. След време обаче, когато съобрази всичко, на което го е научила не­говата наука, за него почват да стават ясни процесите, станали в отдалечените геологически епохи от историята на земята.

Така винаги чрез известното се открива неизвестното, като се поз­нава някаква връзка между тях. Така е в математиката, така е във всички науки. Едно изречение остава съвсем неизвестно и безсмисле­но, ако не поставим глагола. Този глагол осмисля всички останали думи, защото той ги поставя в известна зависимост и действие. Кога­то чуете някоя дума от непознат език, вие сте в пълно незнание, но когато научите значението й, тогава тя носи определен смисъл

Така стои въпросът и за смисъла на живота. Да питаш какъв е смисълът на живота, е все едно да питаш какъв е смисълът на музи­ката. За един музикант този въпрос не съществува, тъй като той жи­вее непрекъснато в нейната претворяваща сила. Такъв въпрос може да зададе невежа, който никога не е усетил очарователната сила на тоновете. Така и за смисъла на живота запитват такива, които са духовно бедни и никога с душата си не са почувствували величието на жизнения процес, който се извършва край тях. Такива хора изжи­вяват всичко механически. Те гледат на явленията само отвън и ни­кога не се запитват за двигателя на тези явления както и за тяхната закономерност.

Когато гледаме увити в пликче струните на една цигулка и пос­тавени във витрината на магазина, ние не познаваме тяхната стойност. Но ако тези струни са опънати върху цигулката на гениалния цигулар и ако върху тях той изпълни творението на друг гениален композитор, тогава чак ще разберем тяхната цена. Така ние гледаме на неизявения божествен живот, скрит във всяко сътворено нещо. Така гледаме на житното зърно, което храни човечеството от хиля­ди, хиляди години. И на човека ние гледаме така, преди да сме видяли у него пробудените творчески сили.

Има хора, които се съгласяват, че има смисъл живота на общес­твото, но не могат да проумеят смисъла на отделното съществува­ние. Какво е човекът сред множеството? Не се ли губи той като пра­шинка в целокупния огромен поток на живота? Оттам идва незачи­тането на отделния индивид, а това е погрешно. Ако е така, тогава и нашата земя като място и школа за развитието, е също незначител­на и нищожна прахолинка във величавата сграда на галактиката. Тя е толкова малка, че дори в сметките само на слънчевата система нейните размери се пренебрегват, без обаче да се пренебрегва и ома­ловажава мястото й между планетите. Учителят учеше своите уче­ници, че задачата, която има всеки човек, повикан върху арената на земята, е да представлява една от струните на божествената арфа. Щом сте такава струна на Великия инструмент, не казвайте, че живо­тът ви няма смисъл. Така проповядваше той. Какъвто тон издавате, знайте, че трябва да звучите чисто и ясно. Благодарете за всичко, кое­то се случва с вас. Благодарете за страданията, за несгодите, оскръбленията и малките радости, които са ви подарили часовете и минути­те на вашия живот. Това показва, че не сте в пликчето, което стои на рафта или на витрината на музикалния магазин, а сте опънати на арфата на Великия Майстор. Ръката му непременно ще ви докосне.

Вашата свободна воля, за която толкова често приказват филосо­фите - детерминисти или индетерминисти, е да звучите добре. Ако сте създадени така, че трябва да звучите в тон „ми", не правете усилие да звучите в друг тон. Вие непременно ще останете да звучите в своя тон, но постарайте се да звучите добре и чисто. Това е единственото, което зависи от вас. То е същевременно и най-доброто за развитието ви.

И друго нещо трябва да знаете - казваше Учителят. - Върху ар­фата на Великия Майстор има още много струни. Заедно с тебе по­някога един след друг или пък вкупом като акорд ще звучат и други тонове. Все едно, че разговаряш с тях, за да се образува мелодията, сътворена от Великия Компонист. Отделното звучение на тоновете е много важно, тъй като всеки от тях влиза в мелодията. Всичко следователно трябва да бъде чисто, красиви и изящно. Може на ня­кого да се види малка и незначителна неговата роля, може да каже, че не е важно как звучи, тъй като той е само едно скромно „ми", но тогава най-много греши. Той забравя, че е частица от общото и е отговорен за неговия цялостен вид. Другиму пък може да мине пог­решната мисъл, че не е свободен, а напълно зависим и лишен от соб­ствена инициатива, но това е голямо заблуждение. Такъв трябва да знае, че тъкмо неговото звучение е задачата на живота му - това звучение са неговите мисли, чувства, постъпки, на които той е гос­подар. Човек не е без инициатива като отделно същество, но в живо­та на цялото той няма друга по-голяма и по-важна задача.

Често в живота ни идат страдания. Този, когото те са настигна-ли,трябва да знае, че не звучи добре. Той трябва да си представи, че арфистът е взел ключа и започнал да изпъва струната, докато се по­лучи чистото „ми". Тънкото ухо на виртуоза долавя всичко най-пре­цизно. Този музикант не може да позволи на струната да звучи как­то си иска, защото тя се е разпуснала от топлина или се е свила от студа. Струната трябва да звучи с определения брой трептения и ни­що повече.

Всеки музикант трябва да научи великото изкуство да говори на хората със своята музика. Всеки художник трябва усърдно да работи дотогава, докато линиите и багрите станат послушни на неговия за­мисъл. Поетът пък - да нареди думите на човешкото слово така, че те да изразят най-добре вдъхновението на сърцето му.

Това ще рече да си верующ. Верующият не е механически изпъл­нител на обряди, които дори и не проумява. Верующият трябва да се разговори с Господа така, както се разговаря с приятели. Ако е музи­кант, верующият трябва да се разговоря с Господ така, както се разго­варя със своята цигулка. Верующият звучи добре в Божествения ор­кестър. Той разбира волята на своя Отец и Отец е доволен от него.

Хубаво е да си верующ - казваше Учителят, - но думата верующ да не бъде само едно понятие, на което ние познаваме само повърх­ностното съдържание. Вярата е такава могъща сила, пред която ни­що не може да устои. Да имаш вяра, не значи да вярваш в нещо, тъй като всеки вярва в нещо, но да имаш съвършено непоколебимо зна­ние. Вярващият не се колебае и за това, в което вярва, той има в себе си пълно доказателство. Вярващият прилича на дърво с корени, стъб­ло, клони и листа. Това дърво дава плод, бори се с бурите и птиците се приютяват в него. На верующия може да се разчита. Приятелят, на когото вярваш, е готов да направи за тебе всичко без колебание. Преди дори да си изрекъл мъката си пред него, той знае от какво се нуждаеш.

Човекът на вярата е безстрашен и могъщ. Той не е от тези, които като направят две крачки, се връщат назад. Неговите сили са толко­ва могъщи, че и смъртта му се види нищожна. Колко от тези, които се наричат верующи, притежават тези сили? Верующият прилича на човек, който е видял с очите си това, за което твърди, макар че това „виждане" да е станало не с физическите, а с вътрешните очи.

Така или иначе, чрез противоречия или с откровение, тръгналите в свещения път на живота трябва да излязат от тъмнината. За всеки­го трябва да изгрее неговото слънце. В светлината на това слънце трябва да намерите реална мярка за всичко във вашия живот. Всеки трябва да знае своя истински ръст, да знае колко може да иска и кол­ко може да носи. Не се подценявайте, нито се надценявайте.

Сега вие учите буквите на великата наука. Приличате на децата, които не знаят за какво ще им послужат тези букви. Както отделни­те тонове в музикалното произведение, отделени един от друг, не зна­ят нищо за красотата на мелодията, която ще образуват, така и уче­никът на тази божествена наука, по чийто път е тръгнал, не знае всичките въпроси и всички планове на вечността. Ученикът не знае кое е неговото място във Великото Едно, но върши с любов възложе­ната му работа. С други думи ученикът се стреми да звучи добре.

Вие трябва да научите изкуството да поискате, но щом като още не сте постигнали това изкуство, кажете: Господи, да бъде Твоята Во­ля. Дай ми това, което е най-потребно за мен, за моето развитие, и това, което ще ми помогне за осъществяването на Твоето Свято Дело.

Внимавайте и когато дойдат страдания. Вникнете в тях и се по­мъчете да намерите причината за тяхното появяване. И ако се увери­те, че звучите добре, знайте, че прецизният цигулар изпъва струната, за да стигнеш до трептенията на своя собствен тон.

Животът на всекиго от вас е задача. Той е уравнение с много неиз­вестни. Чрез връзката между известното и неизвестното ще откриете неизвестното. Такава е връзката между радостта и страданията, та­кава е връзката между постъпките и последствията им. Всяко страда­ние в живота е едно от неизвестните в уравнението. То може да се открие така, както математиката решава задачите. И геологът, за когото споменахме в началото, чрез връзките, които дава неговата наука, почва да разбира процесите и да си съставя правдива картина за онова, което е ставало със земните пластове преди хиляди години.

Всяко неразбрано нещо след време става разбрано чрез връзките между известните и неизвестните величини.

Човек живее и се развива. Началото на своя живот той пресмята от рождената си дата, но никой не знае истинското начало. То се губи във вечността. Човешката монада върви към усъвършенствува­не. Възкачва се, но върхът всякога остава недостигнат. Това е и най-хубавото в живота. Там е красотата и величието му.

При това положение не остава нищо друго, освен да звучим добре.

В много от своите беседи Учителят казваше, че между законите на физическия свят и тези на духовния, съществува пълна аналогия. Разликата е в това, че разбирането и прилагането на тези закони в различните полета е различно. Различието е само по форма, а не по вътрешния смисъл, който е един и същ.

От неговото слово ние разбираме, че понятието сила, взето като пример, не е напълно изяснено дори и в механиката на физическия свят. Тук, на земята силата винаги е свързана с веществото, но тъй като веществото не създава, а само изявява силата, излиза, че сила­та е нещо извън нейното дефинитивно определение. За силата във физическия свят ние съдим по ефекта на нейното действие и дори по този ефект е определена и единицата за тяхното измерване.

От друга страна, ние казваме в обикновения говор, че у някои хора съществува „силен" поглед. Тук ние не знаем в какво седи сила­та на погледа и вероятно пак по ефекта на тази сила съдим за нейна­та стойност. Ние знаем от практиката, че един поглед може да пре­дизвика понижение или повдигане на духа у човека и затова в духов­ната наука се казва, че в погледа не трябва да се внася отрицателно съдържание. Същото важи и за мислите и чувствата. В същата нау­ка се казва, че никой не е освободен от отговорността за съдържани­ето, което влага в своите мисли и чувства. Както за обществения ред съществуват органи, които дирят сметка за това, че си повредил не­чие имущество или си причинил страдание на някой гражданин, та­ка и в по-горните светове има специални уреди, които отбелязват качеството на човешките мисли, добронамереността на чувствата и доколко с тях ние хората увреждаме или подпомагаме развитието на тези, към които ги отправяме.

Учителят твърдеше, че съществуват духовни закони, които се покриват със законите на физическия свят. Например между еднак­вите психични елементи се поражда отблъсквателна сила, каквато сила има в електричеството и магнитните явления. Често се среща двама учени да не се търпят. Рядко явление е да се обичат двама пев­ци или двама юнаци. Българинът макар и грубичко в своя словесен фолклор справедливо е изразил този закон с поговорката: „Два петела не пеят на едно и също бунище".

Доброто и злото са положителните и отрицателните сили в жи­вота. Понякога дори е трудно да ги различим, защото мъдростта на тези, които ръководят развитието, ги облича в най-разнообразни форми. Повърхностно доловените неща не изразяват още истината. Хората знаят, че има добро и зло, но те не са свикнали в една подроб­ност, а именно, че има положително и отрицателно добро, както по­ложително и отрицателно зло.

Един пример: има случаи, когато като направите едно добро, пов­дигате човека, но има и случаи, когато едно направено добро те смък­ва надолу. Закон е: не правете добро на престъпник, не го улеснявай­те в намеренията му да извърши злодеяние. Това е отрицателно доб­ро, привидно добро, защото истинското добро никога не носи лоши резултати. Също така има зло, което е привидно, тъй като то носи положителни резултати. За пример един човек ви пречи и настойчи­во не ви позволява да минете по моста, до който сте стигнали. Той дори извършва насилие върху вас, защото настоявате да минете през този мост. Този привиден насилник знае, че мостът е зареден с взрив и след няколко секунди ще бъде вдигнат във въздуха. Злото, което той ви причинява със своята забрана, е едно маскирано добро, което в настоящия момент може да бъде изявено единствено по този на­чин. Запомнете следното - казва Учителят. - Преоблеченото агне във вълча кожа, не е зло. Зло е, когато вълкът наметне агнешка ко­жа.

Само положителното добро е несъмненото добро и само отрица­телното зло е несъмненото зло. Според едно тълкуване истинското добро, което наричаме положително добро, е извършено от едно лю­бящо сърце, а несъмненото зло е също замислено от сърце, в което отсъствува любовта.

Силите в природата трябва да се уравновесят. Не се ли постигне такова уравновесяване, получават се взривове. Това е вярно както за отделния индивид, така и за живота в обществото. Злото в света, срещу което ние роптаем, е оставено да съществува, тъй като то възпитава човека да расте, като в края на краищата винаги доброто побеждава. Ученикът трябва да бъде разумен, а разумният се позна­ва по това, че еднакво използува и доброто, и злото все за добро и за развитието на човешката монада. Доброто и злото са резултат на неизвестни сили, които чертаят пътищата и съдбините на развива­щите се души.

Бедността е зло, но е скрито богатство за този, който знае как да го използува. Мнозина ще помислят, че това е за успокоение на бедняка. Да се мисли така е невежество. Кой беден, като се е борил със съдбата си, е станал богат? И кой богат, събрал богатството си с насилие, е станал щастлив? Бедността отвън е отрицателно, небла­гоприятно и трудно поносимо положение, но отвътре е положител­но. Тя крие много богатства. Богатството отвън е положително, бла­гоприятно, но крие често пъти големи вътрешни опасности. Истинс­ки богат е този, който не разчита на своето богатство, а истински си­ромах е този, който е осиромашал в своята душа.

Полезно знание притежава такъв, който умее да си служи разум­но със силите на природата. Съвременната техника е поставила мно­го от тези сили в служба на човека, но все още човекът не е техен господар. Той би станал такъв, ако паралелно с използуването на лоста и механиката, би изработил и лоста на своя духовен живот. Моралният гръбнак на всеки човек е оня лост, с който той повдига и понася тежестите на живота.

За разбирането на всички тези неща е необходима подготовка. На всички хора не може да се говори с един и същи език. На този, който е завършил първо отделение, ще му говорите по един начин, що се отнася до разбирането на някои научни проблеми. На един гимназист - с друг език, а на академика - с трети. Към всеки от тях ние трябва да имаме еднакво уважение като към същество, тръгна­ло в пътя на развитието, но езикът, с който ще се разбираме, ще бъде различен. Истините на духовния живот могат да се разбират само от такива, които са дошли до тях по най-различни, но свои, специфич­ни пътища. Към тях те имат изработена известна чувствителност, с други думи, резонират на тях. Турците имат пословица, която казва: На този, който може да слуша, и комарът да му свирне, ще го усети, но този, който не знае да слуша, и зурла, и даул да му блъскат в ухо­то, пак не ще те чуе и разбере.

Природата не дава нищо даром. Тя дава силите си, за да бъдат използувани в определена работа. Тези сили трябва да бъдат израз­ходвани системно и мъдро за развитието на човека, а не с тях да се произвеждат експлозиви. На всеки човек, който е злоупотребил със силите на природата, сметката му е задължена и той ще плати за това, когато и да е.

Не се грижете за големите, за световните дела. Тях има кой да следи и завърши. Вие свършете онази работа, която е възложена на вас. Вършете добре и ония работи, които наричате земни и които не винаги са ви приятни, но извършването на които калява вашата во­ля. Ако успеете покрай тях да спечелите един приятел по Божието дело, те са полезни. Дали пишете с писалка или копаете на лозето или нивата, винаги дръжте в съзнанието си мисълта, че вършите Неговото дело. От значение е не толкова външният облик на рабо­тата, но съдържанието, което влагате в нея, и мисълта, с която я вършите. Не се извинявайте с условията. В каквито и времена да се намирате, реализирайте вашите идеи в малки дела, които никой не може да ви забрани. Няма пречка в света, която би ви отнела въз­можността да направите някому едно малко, дори микроскопично добро.

Обикновено хората, които не желаят да си дадат труд и да пора­ботят съзнателно за своето развитие, казват: „Бог ще промисли за всичко. Няма за какво да се безпокоим." Че Господ премисля за всич­ки, това е вярно, но знаете ли как Той мисли за човека? Той, Който ни е дал всички възможности, праща при нас един вестител, който ни казва: „Стани и почни да работиш!"

Така е, защото онзи, който е решил да стане съзнателен ученик на светлината, сам трябва да решава своите задачи.

Както може да се чете по линиите на природните форми - казва­ше Учителят в школните лекции, - така може да се чете и по движе­нията, които извършват всички живи организми и човекът. По тези форми и по тези движения се разпознават мислите, желанията и стре­межите на човека, както инстинктите, жестокостта, плахостта, хит­ростта и всичко останало у животните. Този закон е валиден и за растителното царство, както и за минералите, но малко са хората, които се съгласяват с това.

Нищо не е случайно, твърди тайната наука. Когато едно посаде­но дърво расте при неблагоприятни условия, то върши при своя рас­теж най-различни, незабележими за окото движения. С тях то прео­долява препятствията, които среща при своето растене, и когато по­расте, човек може да види „мъката" на това дърво, с която то е прео­долявало препятствията и се е издигало над земята.

И у човека има белези, които показват дали животът, който е водил досега, е бил труден и дали този човек е притежавал воля да преодолява трудностите, които са го посрещали на пътя. Трудности­те от външно естество и трудностите от вътрешно естество са раз­лични. Различни са и силите, и белезите на тези сили. Само едно вещо око може да ги разпознае. Много от учениците, както и от обик­новените хора, не обичат да се учат. Те искат да им се даде всичко наготово. Напразно, в света ние се учим чрез наблюдение и опит. Дори ако наблюдавате линиите и израза на собственото си лице и като знаете отчасти своите склонности и навици, вие имате вече дос­татъчни условия за едно полезно упражнение. По такъв начин вие можете да изправите някои лоши черти у вас. Може би ще си помис­лите, че няма какво да изправяте. Не се лъжете. Ако беше така, ня­маше за какво да ви изпращат в училището на този свят.

Какво придобива ученикът от изучаването на тези неща в приро­дата? Преди всичко той се уверява, че посредством мисълта, с която ние се натъкваме на някакви мъчнотии, бихме могли и да излезем от тях. Във всеки лабиринт от противоречия има изход, през който търпеливият може да излезе.

Когато наблюдавате човека, вие ще познаете дали той е доволен или страда. Вие ще придобиете изкуството да разберете качеството на неговото страдание и ще знаете как да му помогнете. Най-малко­то, което ще направите, е да му кажете, че на земята е невъзможно без страдание. Както земята не е гладка топка, така и животът на нея не е възможен без препятствия. Какъв живот е този и какво учи­лище е нашият свят без мъчнотиите, които трябва да преодоляваме?

Линиите по лицето на човека се появяват и в неговия почерк. Почеркът е графично изображение на състоянието и духовните склон­ности, както и на цялостния натюрел на един индивид. Почеркът е един несъзнателен осцилограф за физическите и душевните проце­си. Този, който знае да чете почерка, ще види всичко за човека. По този път се е появила и науката за почерка - графология.

Ще настъпят времена в развитието на човешките раси, когато ще станат съвсем излишни препоръчителните документи и характе­ристиките за хората. Чувствителността и деликатното интуитивно домогване на бъдещите хора до същността на нещата ще бъдат дос­татъчни, за да може те да познаят напълно оня, който е застанал пред тях. До известна степен такава способност съществува и у все­ки човек в зародиш, но времената, в които живеем, не способствуват да се доверим на нея.

За много хора днес нашите твърдения изглеждат като легенди и фантастични оказания, но ние говорим за съвсем реални неща. Чо­век носи със себе си три документа, които съдържат най-изчерпателно неговата характеристика. Това са: лицето на първо място и двете му ръце. Написаното върху тях не е измама. Като прибавим към то­ва движенията, походката, гласа и израза, който е белег за душевна­та нагласа, можем да сме сигурни, че познаваме вече този човек.

Ако по една кост, намерена при някои разкопки, опитният пале­онтолог може да възстанови целия скелет на животното, защо по един белег върху човешкото лице да не може да се възстанови цялос­тната психологическа картина на един жив човек?

С казаното до тук не се дават^готови рецепти. Това не е позволе­но. Същественото е ученикът да работи върху себе си, да наблюдава, да прави изводи и да учи усърдно великото писмо на живота.
За живата природа

Един от най-богатите извори на знанието, които има човек, е при­родата. Потребно е обаче да видим разума, вложен в тази природа. Това е най-ценното, защото не природата, която можем да разглеж­даме външно като туристи, а целесъобразността и законите в нея възпитават човека и го подсещат, че светът, в който живеем, се уп­равлява от разума и всемогъществото на един Универсален Творчес­ки Дух. Истината, която всеки търси по най-различни пътища, не се дава на готово като щампа или като хапка, която майката слага в устата на гладното дете, а се дири и открива самостоятелно. Исти­ната не лежи пред нас като готов извод. Тя е скрита в процесите, от които трябва да се изтръгне. Затова на човека са дадени очи, уши и всички останали сетива, затова му е даден разум и интуиция, за да дойде сам до тази истина. Знае се от опит, че колкото по-дълбоко и по-съзнателно прониква човек в природата, толкова е по-близо до истината.

Но природата е необятна, ще каже всеки. Как да я обхванем? Да, тя е необятна, но за тебе в даден момент е важно онова късче от нея, с което влизаш в съприкосновение. В това късче от природата е скри­то онова, което е потребно за твоето развитие. За пример на земята има много вода, но за тебе е от значение тази вода, която сега дър­жиш в шепите си и с която утоляваш своята жажда. И въздухът, кой­то вдишваш и издишваш, е по-важен за тебе, отколкото целият въз­душен океан.

За пример наблюдателният и разумен ученик ще установи, че он­зи човек, който има хармоничен умствен и емоционален живот, има и правилно дишане. Божествената наука е установила, че желания­та и чувствата в човека са течения, които идват отвън - от перифери­ята към центъра на живота. Теченията пък на мисълта са обратни -от центъра към периферията. Това значи, че желанията се възприе­мат, а мислите се изпращат. С други думи, чувствата и желанията са вдишване, а мислите издишване.

Дишането е основа на всичко и представя от физиологично гле­дище много важен процес. Дишането, ако не постоянно, то поне в известен интервал от време през денонощието, трябва да бъде съз­нателно. Кислородът на въздуха пречиства кръвта, но успоредно с това пречиства и нашите желания. Това е една истина, макар още неприета от официалната наука. При издишването пък ние прочист­ваме нашата мисъл. Ако някой човек успее да направи дишането си

съзнателен процес, той е разрешил голяма част от своите задачи.

Защо е полезно и необходимо да изучаваме природата? Тъкмо в природата ние откриваме законите за живота и мъдростта на Съз­дателя. Ние свободно можем да се доверим на нея, тъй като сме част от нейното единство. По-горе взехме като пример дишането. Сам по себе си този процес е физико-химичен. физическото е това, че белите дробове и входовете към тях действуват като помпа. Но влезе ли въз­духът в тях, започва обмяна на химическите вещества - приемането на кислорода и изхвърлянето на въгледвуокиса. Дотук свършва физическото проникване в процеса на дишането, но по-нататък оня процес, при който става освобождаване на нашите чувства и мисли, не е проучен и, макар че е факт в живота, не се приема като установено научно знание.

За семплата материалистическа философия, създадена да улес­нява човека, всичко спира дотук - до физико-химическите процеси, но за очите, които могат да виждат по-надълбоко и за един по-висш разум с по-голяма проницателност, физическите процеси и химичес­ките реакции, които са явления на веществото, както и процесите на мисловния и емоционалния духовен живот, се намират в единст­во. Ние го наричаме единство в целокупния Божествен живот, а ня­кои по-напреднали учени, освободени от материалистическия фана­тизъм, го наричат психофизически монизъм.

В недостатъчната подготовка на днешния свят, в ограничените рамки на съвременното знание наблюдаваните явления в природата се тълкуват едностранно и неправилно. Ще настъпи обаче ден, кога­то тези явления ще се обединят в едно цяло. Изследователите ще бъдат принудени да признаят много факти, които днес се отричат поради недовиждане и предубеждение. Същите тези факти тогава ще придобият съвсем друг облик. В това време науката и истините за живота ще бъдат едно и също нещо. Както днес човекът не може да се познае поотделно от работата на анатома, физиолога, хистолога, нито пък само от психолога, а от всички заедно, така и до Истината в живата природа не може да се иде само по отделните пътеки на различните научни дисциплини, а като се съберат в едно постижени­ята на всички тези науки. Така бъдещият човек ще тръгне към опознаване на света.

Ако един човек с ограничени възможности да задълбочава в го­лемите проблеми на живота - човек, лишен от усета за по-горни и недостъпни за него измерения, създаде една философия, тя с много малко ще надхвърли ръста на животинския живот. Редно ли е тога­ва такава „философска система" да стане ръководно и задължител­но начало за всички хора?

Живата разумна природа не позволява никому да нарушава ней­ните закони. Щом е истина това, че всичко, което се съдържа във вселената, го има и у човека, тогава направляващата сила, която бди за изпълнение на законите в „големия свят", ще бди и за правил­ното им изпълнение в „малкия свят". Яви ли се някакво нарушение на тези закони, задачата на човека е да ги възстанови. Възстанови­телната сила в такъв случай се явява молитвата. Молитвата е апел на душата към разумния свят да изпрати майстори, които да попра­вят дефектите на нашата „инсталация". Не се ли поправят тези де­фекти, появяват се болестите. Щом понякога боледувате, не питайте за причината, но проверете състоянието на вашите мисли и чувства. Как може човек да бъде добре, щом таи в себе си отрицателни мисли и чувства. Те са като ръждата, която яде желязото.

Но, аз да съм добре! Какво друго ме интересува - говори невежи­ят, този, който не знае законите на единството. Ние отговаряме: За да си ти добре, трябва и другите да са добре. Хората не знаят - прави извод Учителят, - че приличат на съседи, които отглеждат градини. Щом водата в браздата на единия градинар тече, тя ще потече и в другата градина. Щом животът на твоя ближен не върви добре, и твоят живот не ще тръгне много добре, а още по-малко човек има основание да мисли, че животът му ще върви добре, ако сам той е причина за бедата на неговия ближен. Ако хората можеха да видят колко са свързани техните съдби, биха били крайно внимателни в своите постъпки.

Страниците на човешката история са пълни с борби, които хора­та от памтивека водят за своето освобождение. Те не знаят обаче, че истинското освобождение идва само тогава, когато човек познае ис­тината. Тя е единственият път към свободата. Всяка друга свобода вън от истината е едно ново робство.

Ако в един град има обща инсталация за отопление или за освет­ление и ако някой неразумен гражданин от лошо чувство към своя съсед развали проводника за топлината или за електрическия ток, тогава и в неговия дом не ще има нито топлина, нито светлина. Както за невежия гражданин не е ясна тази връзка, така и за невежия в духовния живот не е ясна връзката между отделните люде и съдби.

Учете се от живата природа - казва Учителят. Усвоявайте ней­ните закони, велики и неотменими, и знайте, че те са аналогични със законите, които владеят в духовния живот на човека. Ученичес­твото се състои в непрестанна размисъл, в прилагане на наученото както към себе си, така и в безкористното подпомагане на своите ближни.

Истинското знание е само приложеното знание.