Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство

Учителят имаше съвсем достъпни, но неповторимо мъдри отго­вори на всички въпроси, които биваха отправени към него от любоз­нателни ученици. Той моделираше своята дълбока мъдрост за чове­ка, природата, небето и Абсолютния Дух в разбираеми форми и с примери, взети от всекидневието ни. Често в неговото слово се сре­щаха приказки, които целяха да направят езика по-илюстративен, мисълта по-семпла, без обаче да намалят същината на онова, което винаги си остава велико, дълбоко, необозримо. Неведнъж неговите ученици разговаряха върху това кой е оня елемент, който прави не­говото учение така приемливо и в същината на което човек диша свободно? Отговорът винаги биваше един и същ: свободата, изживя­ването на тази свобода и непринуденост зависи от ръста, до който е дошъл ученикът в духовното си развитие. На едно място той казва, че истински свободен е онзи, който люби Бога. Свободата не е про­извол и пустош. Тя е притежание на най-издигнатите духове. Може да се случи външно свободният да е истински роб, а често поставени­ят във вериги да е свободен. Условията за свобода са вътре в духа. „Ако няма свобода на духа, религиозните хора - казва Учителят -биха станали два пъти по-лоши от светските." „Свободата - продъл­жава той - е светлина. Щом светилникът свети, ти си свободен. В мрака на нощта никой не е свободен. Само свободният може да даде свобода.

Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Хората на земята търсят по различни начини своето щастие. Едни от тях ще образуват семейства, ще отглеждат челяд, ще възпитават поколе­ние. Само тези, които чувствуват в себе си непреодолимото влечение и призвание за съвършен и съзнателен живот, който протича далече от шума и светската суета, те са, които ще останат да вършат сами до края на живота си духовна работа.

В развитието на отделните човешки монади има много обстоя­телства, които не познаваме добре и затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората из­бират в живота си и начина, по който живеят. И тук да повторим познатата мъдрост, останала като сентенция, че свободата на отдел­ния индивид трябва да достигне до такава граница, която да не пре­чи на свободата на другите.

Мнозина, незапознати хора с основните идеи на Бялото Братст­во, задават въпроса какви са социално-политическите възгледи на Учителя и учениците на Бялото Братство. Разбиранията на един Учител - пратеник на невидимия свят, да осветли основните въпро­си на живота и да поведе душите на тия, които ще го разберат, не се затварят в рамките на човешки измислени организации, партии и други. На света има човеци със спящи или непробудени за Божестве­ните истини души. Пробудените са тия, които познават Бога в себе си и гледат на света като на една съществена в материята творческа мисъл. Те не произлизат от специални класи, раси и съсловия. Те не са непременно от една нация или територия.

Учението на Бялото Братство в България не е нито църква, нито секта. То е школа, която освен своята философска страна има и прак­тическо значение за живота. То не признава догми и ритуали, уста­новени във вселенски събори, затова не е църква, макар че Братст­вото никога не е било против някаква църква. Напротив, църквата се е опитвала да воюва срещу Учителя и Братството. То изключва всякакъв фанатизъм, от което следва, че не е секта, нито „ерес", как­то църквата обикновено обича да нарича всяко свободно изповеда­ние на Христовото учение. Еретик, според Учителя, е всеки, който няма любов към Бога и ближния си.

Съществуват три клона на Христовата църква: католицизъм, православие и евангелизъм. Към коя от тия три църкви Христос би имал предпочитание? Той би приел всеки вярващ в любовта, от коя­то и да е църква, ако има любов към Бога и ближния и у когото не е останало никакво лукавство и фанатизъм. Ако днес католическата църква продължава да счита другите църкви и свободни духовни об­щества за „отклонили се братя", тя все още е в отровната атмосфера на средновековието.

Ние трудно бихме могли да дадем едно съвсем изчерпателно из­ложение на учението, което донесе Учителят в школата на Бялото Братство. Човек може да получи известна представа от някакъв плод само ако е вкусил от него. И за аромата на цветята човешките думи не са в състояние да кажат нищо. Необходимо е да усетим със собствените си възприятия този аромат, за да „знаем" нещо за него. И хората на този свят не могат да получат „знания" за същината на дадено учение, дори и за учението на Христа, ако в дълбочината на душите им не се е родил Христос в сиянието и величието на своята мисия.

Споменахме по-горе, че хората в нашия свят са на различна ду­ховна възраст. Не всички са устроени така, че да могат да възприе­мат еднакво Божествените идеи. Поради по-ниска степен на духовно развитие, макар и понякога учени с дипломи и факултети, те не при­тежават „антена и приемник" за духовните истини. Те приличат на дървета, които раждат твърди плодове, узряването на които става късно, когато вече зимата хлопа на вратата на живота.

Учителят държеше своите беседи по такъв начин, който позво­ляваше най-лесно да се внесе светлина в съзнанието на неговите слу­шатели. Той поучаваше, а не правеше, както вече поменахме, ора­торско изкуство. Това е причината, че някои хора от нашето съвре­мие, свикнали да слушат шаблонните форми на площадките речи, трудно се справят със Словото му. Те приличат на хората, които се връщат от изобилно и пикантно угощение с натежали и разстроени стомаси, които за дълго време са негодни дори да приемат частица от полезната и оздравяваща храна. Не за тях предимно небето пра­ща словесната манна, а за гладните. Днес има истински млади, тър­сещи и разочаровани от порядките на живота хора. Те не са имали възможност да вкусят от онази духовна храна, която създава идеали и копнеж за съзнателен и разумен живот. Възрастните се възмуща­ват от това, осъждат ги, изказват екстравагантности по вестниците и екраните, без да им дойде на ум, че те и всички ние, по-възрастни­те, носим известна доза вина.

Новото учение, което представя свободна, лишена от ритуали и шаблони доктрина, изявява свободно с философска задълбоченост и дори с експериментален опит безсмъртното и всепобеждаващо Хрис­тово Слово. Учението на Бялото Братство е едновременно вяра и наука и висш нравствен идеал. То е същевременно практика във все­кидневието, която се стреми да върне на човека покрусените надеж­ди, безмилостно атакувани от една философия, която проповядва „нищото" като начало и „нищото" като край.

У Учителят на Бялото Братство сведе най-висшите принципи на личната и обществена нравственост и етика до прости и общодос­тъпни мотивировки, които лежат в дълбините на всяка човешка душа и които чакат да бъдат събудени. Хората с пробудени вече за ду­ховен живот души, както се споменава по-горе, могат да бъдат от всяка националност, религия и класа. Който приема Божествената любов за основен закон в живота, той е вече във великата армия на светлината. Тази любов разрешава всички противоречия в личния, обществения и международния живот.

Учението на Бялото Братство, дадено в тази форма от Учителя Беинса Дуно, счита космоса като един огромен организъм, в който животът на свръхгалактиката, на слънчевите планетни системи, на човека, животните, растенията, минералите, атомите, молекулите, безкрайно малките частици на веществото се направляват от едно Мирово Съзнание - Творчески Универсален Дух, който различните народи през различните времена са назовавали по различен начин. Невежеството, а най-често полуинтелигентността, сдружени с низшите инстинкти на животинското начало у човека, отричат тази интелигентност, създавайки една безнадеждна доктрина за живота, а вярващите в нея приемат името „атеист". Атеизмът е приемлив за такива хора, които се боят, че някъде в глъбините на вселената - в духовните светове, стоят записани техните дела, за които ще трябва да отговарят. Атеизмът носи едно измамно, временно успокоение, но трябва да се знае, че онова, което се нарича мирова правда, части­ца от която има във всяка човешка душа, един ден ще похлопа върху вратите на съвестта.

Съвременният материализъм обаче започва да става недостатъ­чен за по-високите изисквания на напредналите хора. Парапсихоло­гията, телепатията, установената дарба за ясновидство у много ин­дивиди разкрехват врати към много светове, към други измерения и към една нова геометрия, където нашите триизмерни координати са недостатъчни да изяснят редица феномени. Налага се едно разшире­ние на диапазона на всички възприятия, за да се покаже една нова, неподозирана красота на един свят, който нито започва тук, нито свършва тук.

Учението на Бялото Братство, което е една от формите на Вели­ката наука за човека, природата и Бога, е поставено, както се казва, на вечните неотминаващи и най-върховни принципи на Христовото учение. То датира още преди времето на Хермеса в Египет, премина­ло е през Ведите на индуизма, през еднобожието на Мойсей, за да достигне най-високите върхове у Христа Исуса от Назарет. Това уче­ние се е стремяло всякога, а и сега има тоя основен стремеж да освободи човешката душа от веригите на всякакво робство и фанатизъм. То дава полет на мисълта към безкрайния път на развитието, което е вечно. Като отклик от редица други източници и западни учения, учението на Бялото Братство, бидейки в духа на Христовото Слово, приема любовта, милостта и най-после страданието като метод за издигането, избистрянето и задълбочаването на човешката душа. В света са съществували и съществуват различни „маги", които про­повядват силата, могъществото, победата като атрибути на човеш­кия дух. Учителят, който знае в какви неуловими деликатни форми се крие човешката гордост, успешно прикрита в някое псевдомогъщество, казва: „Онзи, който е научил великото изкуство на страда­нията, е като виртуозът, който е научил изкуството на свиренето. До безсмъртието не може да се стигне без изкуството на Божествената цигулка - без изкуството да се страда."

Бялото Братство, което се роди в България, има свои приятели по много краища на нашето земно кълбо. Ония наши братя и сестри по цялата земя, душите на които са пробудени от измамния вековен сън и носят жажда за вечните истини, ще намерят в Учението на Учителя отговор на много от въпросите, които вълнуват както от­делните хора, така и народите в нашето бурно, неспокойно и търсе­що мир и светли хоризонти време.

Понякога дори между духовните хора се появяват въпроси, които произлизат от това, че мнозина от тях носят в себе си наслоени реди­ца недоизяснени разбирания относно много истини. Такъв въпрос е и как различните хора разбират Христа.

За да дойдем горе-долу по-наблизо до разрешението на този проб­лем, нека почнем от неразрешеното и необозримо за нас величие на Универсалния Творчески Дух, наречен с името Бог. Трудно и безсмис­лено е да даваме определение за нещо, което има безброй атрибути, безброй измерения и възможности. Не може частицата от цялото, ог­раничена в своята измеримост, да обхване атрибутите на цялото, ма­кар че тези атрибути са скрити и спящи в частицата така, както въз­можностите на един дъб са скрити и спящи в черупката на жълъда.

Бог в Своята Любов се изявява на хората по различни начини -с преизобилието на природните дарове, с необикновената грандиозност на създадената вселена, с нейните закони и с всекидневните чудеса на живота, но хората поради своя беден разум и още повече под влиянието на едно мрачно начало, частица от което съществува във всеки индивид, наричат всичко това случайност и го приписват на някакви и за тях неясни възможности, които крие материята. То­гава пак поради любовта на Твореца към Своите творения, Той се е самоограничил в измеримост, достъпна за нашия свят, и се е изявил на човечеството като Христос.

Ето какво Учителят на Бялото Братство казва за Христа:

„Христос е първото ограничение на Бога - Негово проявление в битието. Този акт на Божията Любов се изяви като Дух на Христа. Христос не е във формата, понеже тя се мени. През всички векове Христос е един и същ, но тъй като съзнанието на хората е различно, затова и техните схващания за него са различни. Като говорим за Христа, най-правилно е да разбираме, че Той е първата проява на Бога в битието като любов."

Хората искат да дойде Христос отново на земята, но това няма да стане така, както те го искат. Христос не е вече онзи от преди двадесет столетия, тогава разпнаха Исуса, а Христос се върна в Сво­ето Царство.

За правилното схващане на Христовата мисия, потребно е да се познават законите на Великата Божествена наука. Потребно е да се знае, че земята е планета, на която въплотените човешки души изп­лащат своята карма. Тази земя има своя аура - невидимата част, която както магнитното, електричното и гравитационното поле, има и свое поле, в което се намира, отразена в специална форма и вид, достъпна за зрящите в четвъртото и по-горното измерение, същност­та на човешките състояния. По времето на Христа тази земна аура е била гъсто изпълнена с неблагоприятни форми и е показала дегра­дираното състояние на човечеството и дори на тогавашния избран израилски народ.

Учителят по този въпрос казва следното:

„Христос донесе на земята една нова светлина и нова сила, чрез която се подобри аурата на земята и се създадоха благоприятни ус­ловия за по-нататъшното развитие на човечеството. Без това влиза­не на нова сила и нова светлина, донесена от Христа, човечеството нямаше сили и условия да се промени. Христос трябваше да постра­да, за да се изкупят хората и да се изплати част от натрупаната кар­ма на човечеството.

Идването на Христа е най-великото събитие в историята на зе­мята. Другите религии са само подготовка, без която хората не биха могли да разберат Христа."

Христос е вечен и е в света през всички времена. Учителят каза:

„В много от съществуващите църкви ще чуете да се казва: „Има още време. Христос не е на света. Най-малко след един век ще дойде." Хората се лъжат. Христос е в света. Всяка сутрин, когато изгрява слънцето, Той излиза заедно с него и гледа света. Това, гдето казват, че Христос е на небето и записва имената на тези, които грешат, е наивно и детско разбиране."

За да се разбере и приложи Христовото учение, трябва дълбоко вътрешно просветление.

„Христос е поставил три основни положения: „Да възлюбиш Гос­пода Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила, да възлюбиш ближния си като себе си и да възлюбиш и врага си." Да възлюбиш врага, това е едно от най-тежките учения, което е дадено на хората."

В текста на Евангелието има места, които не бива да се разби­рат буквално. За да се изяви истината, потребно е едно по-задълбо­чено анализиране на този текст. За тези, които очакват да видят Христа в човешка форма, в една от беседите е казано:

„Христос живя веднъж между човеците в човешки образ. Но вто­ри път Той няма да дойде така. Неговата кръв не може вече да тече в жилите на човек. Неговите мисли и чувства не могат да изпълнят обикновен човешки мозък и човешкото сърце. Христовата кръв е Живото Божие Слово. Христовата плът е Живия Небесен Хляб. За тях Христос е казал: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете Кръвта Ми, няма да имате живот в себе си."

Моментът, в който Христос показа Своето величие, е, когато прикован на кръста и понасяйки най-страшните страдания, той мо­жа да каже: „Господи, прости им!"

Значението на Христа за еволюцията на човешкия род и време­то, в което Той се прояви, е изяснено със следните думи:

„Идването на Христа е границата между инволюционния и ево­люционния периоди. Христос е един трансформатор, без който чо­век не може да отиде при Бога. Той дойде да се справи със злото в света, да отнеме всичките негови отровни еманации. Който казва, че и без Христа може да се спаси, той не разбира закона.

Ако не беше дошъл Христос, земята щеше да се обезличи. Отри­цателните енергии, които съществуваха тогава, щяха всичко да раз­рушат.

И сега, след близо две хиляди години, съществуват неверни схва­щания за Неговата мисия. Той е казал на учениците си:

„Идете и проповядвайте на света. Аз ще бъда с вас до скончание на века". Но защо ако някой каже, че Христос и днес работи в света, някои ще отхвърлят това като вярно? Излиза, че лъжата, в която хората живеят сега, е истина, а самата истина е станала лъжа."

Днес, а и през всички времена, хората живеят с високо мнение за себе си и не допускат да бъде накърнено тяхното достойнство.

Защо хората не научиха урока, който Христос постави на човеш­кия род? Ето какво е казано за необикновените качества и величие­то на Христовия характер:

„Ако има нещо забележително в характера на Христа, то е Него­вото смирение, търпение и безкористие. Той трябваше да слезе от Своето величие, да приеме човешка форма, за да покаже на хората какво значи смирение. В този образ той трябваше да понесе най-го­лемите поругания и накрая да изживее кръстната смърт. Без да роп­тае и без да се усъмни, Той понесе тези страдания. През целия Си живот Той лекуваше, поучаваше, без да очаква нещо от хората. И силата, с която Той понесе тези страдания, Той получи благодарение на своето абсолютно безкористие."

Христовото учение още не е приложено. Хората не са готови още за него. Приложили са го само отделни хора, но всички, които се наричат християни, трябва да го приложат в своя живот. Не направят ли това, напразно е очакването им да дойде на земята. А и да дойде, ако те не са приложили в живота си Неговите истини, всичко ще бъде напразно.

„Да обичаш Христа значи и престъпник да срещнеш пак да бъ­деш готов да видиш доброто в него."

„Понякога самонадеяни хора, които гледат повърхностно на всичко, правят погрешна равносметка за това, което Христос извър­ши на земята. Какво направи Христос - казват те. Да се задава та­къв въпрос, това значи да се гледа на Христа само като на истори­ческа личност - на появил се новатор, донесъл някакви идеи и си отишъл. В своята неосведоменост те не подозират, че от деня на въз­кресението Си до днес нито за момент Христос не е престанал да работи в света. Неговото учение гори още със слаб огън, но той неп­рестанно се усилва, като става все по-мощен. Не друго, а Христовият огън движи съзнанието на всички културни хора, които работят за доброто на света. Този огън изправя пътя на всички хора и народи.

За света е тайна, защо тримата мъдреци от Изток отидоха във Витлеем да се поклонят на Христа. Тайна е и това, защо се появи звездата на изток.

Тримата мъдреци, които отидоха да се поклонят на Христа, има­ха буден разум. Вие мислите, че те видяха там едно малко бебенце, на което занесоха своите дарове и се върнаха назад. Не е така. Те се разговориха с Христа. Той им предаде великата мъдрост и знание, което се пази прецизно от индусите. Нито англичаните, нито амери­канците, нито французите, нито кой и да е друг народ могат да пазят свещени тайни. Само индусите запазиха това велико свещено уче­ние. И преди Христа в Индия имаше наука за вселената и за човека, но това, което дойде в Индия, донесено от мъдреците, е нещо по-но­во, което освежи и осмисли тяхната духовна наука."

Когато трябва да дадем характеристика на Христа, потребно е да знаем, че Той е един от най-великите пратеници, които са слиза­ли на земята, най-чистият от всички хора, най-възвишената душа, която е посещавала този свят и най-великият дух, който е озарявал човешката МИСЪЛ.

В някои религии се казва, че трябва да подражаваме на Христа. Това е добро като дума, но Учителят казва, че тези, които искат да бъдат като Христа, трябва да минат през такива напрежения, че от тях се изисква абсолютна чистота на сърцето и абсолютна светлина на Ума.

Когато двама хора имат общ живот, те най-добре ще преминат живота си, ако са обикнали поотделно Христа. Нямат ли те тази обич към Великия Учител, те не са познали любовта и затова труд­но могат да се понасят и помежду си.

Относно това, дали ние познаваме напълно учението на Христа, казано е:

„Това, което знаят днес християните, не представлява нито една хилядна част от онова, което е говорил Христос. Много неща от Не­говото учение са изхвърлени, защото те изобличаваха тогавашните му последователи. Много велики истини каза той, но те ги оставиха настрана. Но въпреки това всичко, което е говорил Христос, е напи­сано. След две хиляди години, когато пак дойдете на земята, ще раз­берете какво е учил Той. Тогава чак хората ще имат една истинска култура, ще познават и ще живеят по учението на Христа.

Тогава Христос ще дойде в светлина и чистота."

На друго място Учителят казва:

„За да стане Христос в душата ви безсмъртен и силен, трябва да дадете път на любовта. Тогава ще поставите Христа на най-високо­то място във вас и ще осветите името Му в своето сърце. При това, ако някой пожелае да бъде близо до Христа, трябва да е научил из­куството да се смалява. От една страна, казвате, че искате да бъдете като Христа, но от друга страна, желаете да заповядвате. Ще познае Христа този, който е научил безкористното служене и е придобил героизма да отговаря на омразата с любов и на злото - с добро."

Дали всеки може да приложи Христовото учение?

„Христовото учение е дълбоко мистично. То може да се приложи само от такъв, който е истински мистик, защото когато започне да-прилага Словото на Христа, ще бъде подложен на ред изкушения, които ще гледат да го отклонят и обещавайки му много блага, ще го спънат в поетия път.”

Съществува въпрос: Завършено ли е делото на Христа?

„Това, което е говорил Христос, се пази. Един ден Неговите бесе­ди ще се възпроизведат. Нищо не се губи. Плочите с това, което е говорил Христос, съществуват в Акашиевите записи и могат да се възобновят. И не само ще чуете, но и ще видите това, което е станало тогава. Христос е говорил неща, които не са писани нито в Библия­та, нито в Евангелието. Божествени неща са те. Работата на Христа не е завършена. Християнството в бъдеще има да преживее своя зла­тен век."

На едно място Учителят, като разглежда в едно свое слово мо­менти от неизвестния живот на Христа, казва:

„През нощите Христос спеше три часа и три часа прекарваше в молитва. При тази молитва Той възприемаше огромни енергии от Божествения свят, които после изразходваше. Много енергия изразходваше Той чрез Слово, чрез лекуване и пр. Тази енергия Той съби­раше чрез нощната молитва."

Има окултисти, които мислят, че Христос, като един от най-ве­ликите посветени, не е изпитвал страдания, когато е бил подложен на различните мъчения и на кръстната си смърт. Това е съвсем пог­решно и дори кощунствено твърдение на хора, които ни най-малко не са вникнали във великата Му мисия. Христос - Синът Божи, е син человечески. Той трябваше съвсем по земному да изживее своя­та трагедия. Прав е бил великият художник Рембранд, който в една своя картина, правена по време на ранното му творчество, намерена доста късно в северна Франция, е нарисувал едно знаменито разпя­тие, на което лицето на Христа показва най-мъчителните страдания.

По този въпрос в една беседа срещаме:

„Мнозина запитват: Христос страдаше ли физически? Да, Той изпита много физически страдания. На едно място в Евангелието се казва: „Син человечески няма къде глава да подслони." На друго мяс­то Той казва: „Скръбна е душата ми до смърт." Христос беше обле­чен в плът, на която са присъщи физическите страдания, но същев­ременно Той съзнаваше, че Висша Воля Го бе изпратила на земята да извърши една велика работа."

На въпроса къде е Христос и в коя от черквите, съградени в Не­гово име, се намира Той, Учителят отговаря:

„Не търсете Христа тук или там. Той е вътре във вас, във вашата душа."

„Като символ Христос е наречен в Евангелието с думите: лоза, жив хляб, врата, пастир, а като син человечески с думите Учител и Наставник."

А на въпроса защо Христос избра 12 ученика, Учителят отговаря:

„Числото 12 е число на ангелите. То е числото на дванадесетте знаци на зодиака. Дванадесетте апостоли се намираха под влияние­то на дванадесетте знаци на зодиакалния кръг."

„За да се свържете с Христа, четете Евангелието."

„Христос казва: „Не се доближавайте до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца си." Който иска да види Божието лице, тряб­ва да мине най-напред през кръста. Това значи да си се сражавал със смъртта и да си придобил живот."

„Христос ще дойде на земята по един начин, по какъвто Бог досе­га не се е откривал. По цялата земя ще се въдвори мир и радост. Тогава чак хората ще кажат: Сега разбираме дълбокия смисъл на Божествената мъдрост."

Учителят е казал още много неща за Христа, но тук ние се огра­ничаваме само с дадените по-горе извадки.