Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

389

Всеки човек на цивилизацията има задължението да създаде се­мейство и да отгледа децата си на свои разноски. Семейството, как­то бе вече споменато, е една клетка на обществото, с вътрешна структура, останала от общинния строй. Тук задълженията са осо­бено силни и категорични: любов, вярност, родителски грижи, изх­ранване и възпитание на децата; солидарност при нещастие, погре­бение на мъртвите и т. н. В тази организирана по комунистически клетка — семейството, напоследък започва да се намесва все по-осезателно гражданското общество. То поема някои задължения и отговорности на родителите (детски надбавки и ергенски данък, без­платни детски градини, безплатно основно образование и др.). Също така пазарните отношения, господстващи в съвременното общест­во, все повече подкопават и размиват комунистическата структура на семейството. Така или иначе, всеки човек е обвързан със семей­ни връзки, роли, задължения и отговорности.

Наред с изброеното дотук всеки човек от цивилизацията участ­ва в десетки други системи (мрежи) от обществени отношения.

43.3. Личността като обединение на различните роли и като съвкупност на обществените отношения

Човекът от цивилизацията принадлежи едновременно на много обществени структури (религиозни, политически, юридически, етнически, административни, роднински, семейни, класови и т. н.). Той става личност, когато със своя характер, стабилност и съзна­телност съумее да обедини задълженията си към всяка една от тия групи, запазвайки своята индивидуалност; когато свободно, добро­волно и успешно изпълнява отговорностите си и ролите си във всич­ки тия структури на обществото.

Съвременният човек живее като елемент на голям брой систе­ми от обществени отношения. И той — в областите на своето учас­тие в тях, обединява тия системи в себе си, в една съвкупност, ха­рактерна и различна за всеки човек — в своята личност.

Всеки човек заема различно място във всяка една от тези об­ществени системи. Но той задължително обединява своите роли в тях в един неповторим възел, в своята неповторима личност. Именно отделните индивиди обединяват различните системи обществени от­ношения (които могат да се сравнят с разположени една над друга мрежи) и ги завързват в отделни точки-личности. Човекът-индивид става личност — обединител и съвкупност от всички обществени отношения, в които участва. И всеки човек, заемащ различно място

в различните системи обществени отношения, ги обединява по различен, неповторим начин; придава им конкретно „лице", физи­ономия и същевременно е техен активен реализатор.

Личността на човека е конкретният израз, който добива съвкуп­ността от всички обществени задължения и роли на съвременния човек и неговото поведение.

фактически пълноценни личности са само свободните хора на цивилизацията. Хората от първобитния род все още не са личности, а само членове на колектива. Те не представляват съвкупност от мно­го и различни обществени отношения. Те са елементи само от една система обществени отношения — тия, установени в колектива, в рода. Първобитните хора не изпълняват своите задължения съзнателно, от името на Аз-субекта, а под натиска на табу и неосъз­нати морални норми.

Робите, които са субект на съвсем ограничен кръг обществени задължения, не са пълноценни личности. При това робите са лишени от всякакви права. Но не отсъствието на права, а ограничеността на задълженията им във възможностите да вземат решения, да носят отговорност ги прави непълноценни, осакатени личности.

Детето не е личност. То има само права, няма задължения и не носи отговорност. Заедно с първите задължения — да наглежда мал­кото си братче, да помага на родителите си, започва и оформянето на личността.

Трудно може да се прояви като личност лумпенпролетарият, пауперът, човекът-маса. Той е субект само на отделни права (хляб и зрелища), но не и на задължения.

Личността е човек, съзнателно, активно и отговорно извършващ обществена дейност; субект, деятел, агент на множество общест­вени роли, съвкупност от всички обществени отношения, които го заобикалят и на които той е елемент.

Личността по характерен за нея начин съчетава, обединява, конкретизира, реализира със своята дейност различни задачи от раз­лични по характер обществени отношения. При това личността е чо­век с определен стабилен социален статус, човек, на който се въз­лагат обществени задължения и на който обществото разчита. Колкото по-висок социален статус има един човек, колкото по-важ­ни задължения му се възлагат и колкото по-тежки отговорности носи, толкова той е „по-личен", по-ярко изпъкваща личност.

Личността изпълнява своите задължения съзнателно, като задължения, а не маскирани като потребности. Обществените за­дължения в гражданското общество идват така бързо и в такова го­лямо количество, че все повече механизмът на потребностите не ус­пява да ги представи като потребности и се налага съзнанието да ги

///. Душевността на съвременния човек или..

391

приема такива, каквито са. Ставайки личност, човек се издига с още едно стъпало по-нагоре, изплува, макар и частично, над механизма на потребностите, става съзнателно носещ отговорности човек.

Въпреки неповторимото разнообразие, различните личности имат и общи качества и могат да получат общи определения, Например „светла личност" — прозирна, ясна, одухотворяваща хо­рата около себе си личност; „противоречива личност" — ненапълно конформна личност, притежаваща и положителни, и отрицателни, от определено гледище, качества; „силна личност" — особено акти­вен и убедителен в своите действия човек; и съответно — „слаба личност"; „морална личност" — човек безукоризнен в изпълнението на своите морални задължения⁷³; „религиозна личност", „известна лич­ност" и т. н. Тук понятието „личност" се застъпва частично с поняти­ята „характер", „човек", „индивидуалност" и др. И действително тия понятия само нюансират съвременния човек в различен аспект.

В съвременната психологическа наука съществува неустановеност и разнобой относно „теорията на личността", която се счита раздел от психологията. По-голяма яснота създават социолозите — личността е и социологична категория.

43.5. Личност и лице

Понятието „лице" отчасти съвпада с „личност" (persona). Например: „Кое лице се крие зад този подпис... зад това дело", „Не познавам такова лице", „нежелано лице (persona non grata)", „юри-дическолице", „физическо лице" и др.

Независимо от първоначалното си значение, когато persona (лат.), личина (стб.) значи „маска", „роля", в западните и в славянските ези­ци постепенно persona, personalite, личность добива смисъл на „лич­ност — съвкупност от роли, маски, но независима от тия маски".

Но не винаги лице значи личност. Лице е повърхността на пред­ната част на главата на човека — facies (лат.), напр. „Тя имаше кра­сиво лице" или „лице бяло, околчесто, изпито от грижи". Като озна­чение на ограничена оформена повърхност, думата „лице" (superficies) се употребява в геометрията, напр. „лице на квадрат".

Лицето на човека е негова представителна част. Хората се сре­щат „лице в лице". Същевременно лицето е външен представител на вътрешната същност, напр. „гледам нещата право в лицето"; или фи­зически изразител на вътрешното психическо състояние на човека

⁷³ Някои автори под "морална личност" разбират човека като съвкупност само от нравствени отношения, личността в нравствен аспект. Такова значение на думата противоречи на всеобщата словоупотреба.

„Познава се по лицето, че му е топло на сърцето". Когато чрез външен израз се прикриват вътрешни намерения и чувства, се из­ползват термини, свързани с лице, като двуличие, лицемерие и др.

Понятията „индивид", „индивидуалност" и „личност" понякога се застъпват, но са различни.

Всяка конкретна личност е човешки индивид, но не всеки чо­вешки индивид е личност. При това не всеки индивид е човешки индивид. Въпреки това много често думата „индивид" се употребява като „личност", често с малко унизителен нюанс — „жалък индивид", но „велика личност".

Човекът е индивид като конкретен екземпляр от човешкия вид. Човекът е индивидуалност като особена, неповторима комбинация, съвкупност от качества и черти. Докато individuum значи нещо неделимо, individualitas значи своеобразност.

Думата „индивидуалност" има няколко нюанса. Индивидуалност е човекът като съвкупност от отличителни особености; притежаващ своя физиономия, ярко отличим индивид.

Индивидуалност е и самата комбинация от отличителни особе­ности на един човек, своеобразна и ценна комбинация от качества на човека. Напр.: „Х. У. притежава ярка индивидуалност."

Във философията и естетиката индивидуалност е неповторима специфика, съвкупност от черти, но не обезателно на човек, напр. „индивидуалност на стила", „индивидуалност на изявите".

Безспорно човекът като устойчива съвкупност от роли и отго­ворности (личността) и човекът като устойчива съвкупност от ка­чества и способности (индивидуалността) вървят успоредно, разви­ват се успоредно с развитието на човечеството, понякога се сливат, но личност и индивидуалност не е едно и също.

43.7. Личност и индивидуалистично съзнание

Личността е човек, притежаващ индивидуалистично съзнание, участващ в обществения живот, носещ отговорност пред общест­вото за своите действия.

За да бъде човек личност — активен и отговорен субект на об­ществени отношения, той трябва да притежава изградено отноше­ние към всички обекти от окръжаващата го действителност, особе­но към окръжаващата го социална действителност, той трябва да притежава индивидуално съзнание. Именно то обединява, спойва различните системи от изпълнявани роли в едно — в една личност.
392

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

///. Душевността на съвременния човек или...

393

Самосъзнанието е осъзнаването на човека като личност.

Индивидуалистичното съзнание става безпредметно и постепен­но се изкривява и поболява, ако човек, притежаващ такова съзнание, не функционира като личност.

43.8. Абстрахиране на личността от физическия индивид. Имагинерна личност. Личност и душа

Обществените отношения, които се обобщават в едно лице, мо­гат да се откъснат от физическия индивид. Тая съвкупност от задъл­жения и роли може да се придаде на един колектив, на едно сдруже­ние (кооперация, акционерна компания и др.). Тогава имаме юридическа личност (Юридическо лице). Юридическата личност е има­гинерна личност. Тя има функция на човешка личност, без да има един физически индивид като основа.

По-видните личности, техните отношения и връзки с общество­то обикновено се зафиксират и вън от физическия индивид. Личността на Ботев например е зафиксирана в редица биографии, трудове по история, спомени, документи, писма, а също и в негови­те поетични и публицистични произведения. Личността му същест­вува във външната памет, в паметта на народа и след физическата му смърт, след като физическото му тяло вече го няма.

Личността на човека прилича по нещо на безсмъртната човеш­ка душа (не растителната, не животинската душа, които умират с тялото, а човешката обществена душа, душата-същност на човека, представляваща активно действащ върху обществото фактор). Тя остава да живее известно време отделно от тялото, изчезва малко по-късно от физическото му тяло — у някои хора почти веднага, у други се задържа дълго време след смъртта им, което дава повод да се мисли за тяхното безсмъртие.

Известният мотив за неръкотворния паметник се повтаря у Хораций, Державин, Пушкин и др.

Така цивилизацията и идеологиите, породени от цивилизацията, придават нов смисъл и съдържание на митологическата душа. За Сократ душа, това са личностните характеристики на човека. Разбирайки душата именно като оформена съвкупност от общест-

вени отношения — личност, някои религии, породени в условия, при които жената не играе никаква обществена роля, са провъзгласили, че жената няма душа (разшифровано: жената не представлява лич­ност в съответното общество).

Личност, това е осъзнаващ и изпълняващ задълженията си човек. Всеки човек се определя като личност при достатъчен набор от об­ществени задължения и отговорности, които изпълнява, проявявай­ки характерни за него постоянни черти.

Правата на човека не играят такава роля. Това са достояния, извоювани при хуманизирането и забогатяването на обществото и играят в повечето случаи политическа роля (за бедните и недостатъчнохуманизирани общества имат предимно пропаганден смисъл). Не правата, а задълженията правят човека субект на обществените отношения.

Основни задължения, които правят индивида личност по време на цивилизацията са:

— Да възстановява разрушената от него околна среда, т. е. да не живее за сметка на бъдещите поколения.

— Да влага по възможност равностоен труд срещу благата, ко­ито обществото му предоставя; да не бъде тунеядец, да не проституира, да не деморализира с това ближните си.

— Да заляга за укрепването и плавното развитие на обще­житието си — предприятие, малка група, семейство, етнос, на­ция, човечество; да участва в разумното управление на тия общности.

— Да съхранява, укрепва, възпроизвежда своята собственост, била тя частна, кооперативна или обществена, да не я разхищава.

— Както в личното си поведение, така и в поведението на ръко­водения от него колектив, да постъпва така, както смята, че е длъ­жен да постъпва всеки човек.

— Да защищава безкористно родината си, близките си, семейс­твото си при опасност.

— Да създава семейство, да издържа децата си, да възпроиз­вежда човешкия вид в нормалната за историческия момент и необ­ходима за човечеството мяра и редица други задължения⁷⁴.

Комплектът от задължения превръща човека в личност, госпо­дар на положението, собственик. Всичко това дава значително от-

ражение върху неговата психика и неговия характер. Комплектът от права дава на личността определена степен на свобода, за да може да изпълнява своите задължения, да взема решения. Но когато чо­век има само права без задължения, той се превръща в чист консуматор. Такова положение е достойно само за малките беззащитни деца. Бягството от вземане на решения и от поемане на отго­ворности е фактически бягство от свободата, принизяване на личността.

Поемането на отговорности издига личността, но... до опре­делени граници. Поемането на отговорност за неща, които не мо­жеш да направиш, за дела и рискове, които не можеш да гаранти­раш със собствеността си й собствената си стойност, е фалшиво надуване на твоята личност, авантюризъм — поведение, което во­ди до неизброими нещастия и преждевременна гибел на много хора.

43.10. Личност и общество

Световната литература, особено повлияната от идеите на романтизма, е пълна с ярки картини за противоречията между лич­ност (има се предвид обикновено творческата личност) й общество. Във философската психология тук се вижда противоположност меж­ду индивидуалното и социалното.

Човешката личност като съвкупност от множество общест­вени отношения, особено младият образован и амбициозен човек, в много случаи гори от желание да реализира своите жиз­нени сили във велики обществени дела. Но е ограничен от реди­ца условия. Не винаги обществото е готово за велики дела, не винаги тия дела са му необходими. А много често и при необхо­димост и готовност от страна на обществото, редица странични и случайни фактори препятстват смелите изяви на младежите. При такива случаи вместо велики дела се реализират обикнове­ни младежки хулигански прояви. Всяко поколение си има своя съдба!

Обикновено личността счита своето ценностно богатство, сво­ята стойност, възможности и способности като свое собствено лич­но достояние, получено направо от природата или от Бога, индиви­дуално начало. И на него противопоставя социалното начало, изгра­дено от посредствени и лишени от високи идеали хора от старите поколения. Със своите индивидуални способности, таланти и сили младата личност смята, че може да измени коренно света към по-добро, а обществото със своите условности, филистерство и т. н. бива считано само пречка.

Както се видя и по-горе, отношенията между личност и общест­во са далеч по-сложни.

///. Душевността на съвременния човек или...

395

44. ХАРАКТЕР И ХАРАКТЕРИ

44.1. Личност и характер

Личността не е просто абстрактна съвкупност от обществените отношения, в които е включен човекът. Тя е и своеобразно единство в поведението, което организира по свой начин висшата нервна дейност и оформя психиката.

Устойчивият отпечатък на личността върху психиката и поведе­нието на човека е неговият характер.

Един човек има характер, когато личностното му поведение е достатъчно твърдо и оставя определен отпечатък върху делата му. Един човек е безхарактерен, когато поведението му е толкова пластично, толкова силно се влияе от външната среда, че не оставя отпечатъци върху нея.

Всеки човек има повече или по-малко характер. При това всеки човек има свой характер, различен от характерите на другите хора. Всеки човек оставя в делата си някакъв отпечатък, по-блед или по-ярък. И при това този отпечатък е различен за всеки човек, характе­рен за него.

Когато някоя личност със значителни качества утвърждава, на­лага своя устойчив начин на поведение и много трудно може да бъде отклонен от него, казваме, че това е човек с характер, със силен характер.

Характерът е закономерността, устойчивостта, предвидимостта в поведението на една личност. Когато личността е устойчива и оформена и когато висшата нервна дейност и психиката на индиви­да са достатъчно стабилни, се създава силен характер. И обратно.

Характерът е тясно свързан с устойчивостта на личността, с нейните връзки и място в обществените отношения. Често кризи в обществения статус на личността водят до кризи в характера — до­пускане конформизъм, ренегатство, разколебаване на мирогледа.

Характер притежава човек, който трудно се поддава на влияния; запазва еднакво отношение към нещата и хората при различни ситуации.

Характерът е закономерност, повтаряемост в проявите на сво­бодната воля на човека, проява на твърдост, сила, енергия, стил, своеобразие, неповторимост и устойчивост в психическото поведение.

Характерът може да се определи като стереотип (трайна укреп­нала система, еднакво поведение при еднакви ситуации) в поведе­нието наличността; запечатани в поведението норми.

Характерът е структура преди всичко психологическа. В етика­та се занимават с характера на човека от нравствен аспект.
396

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

Характерът се изменя заедно с условията, но истинският харак­тер се изменя малко, в определени граници, приспособява се адек­ватно на кардиналните изменения и при условие: запазване на лич­ността. Слабият характер, безхарактерният човек се изменя и де­формира капитално при изменяне на условията. Безхарактерността може да се дължи на заболявания и дефекти във висшата нервна дейност и психиката.

Думата „характер" е старогръцка и първоначално е значела из­дълбан белег, отпечатък, отличителна черта, черта на лицето. Българската дума „характер" освен характер на човека означава: твър­да воля, упоритост, твърд характер, например „девойка с характер".

Твърдостта в поведението не следва да се идентифицира с характер. Съществува една критична граница, зад която твърдост­та става дефект в характера. Прекалено голямата твърдост води до прост инат, твърдоглавие, неадекватност в поведението,загубване връзките с околната действителност. Такъв човек при всички усло­вия „си знае своето", не е способен на обучение, престава да бъде сериозна личност.

Характер значи и съвкупност от характерни белези или тенден­ции — „характер на процеса", „характер на валежите".

В литературата характер е съвкупност от психически особенос­ти на литературния герой (напр. „характерът на Наташа Ростова"), основа, ядро на литературния образ. Най-добри възможности за изобразяване на характерите предлагат драматичните и епичните жанрове, а от стиловете — реалистичният.

Характер съгласно старогръцкото значение на думата често се нарича една определяща отличителна черта от характера, с която може да се характеризира личността. Теофраст нарича алчността, ласкателството, бъбривостта и т. н. характери.

44.3. Характер и съзнание, интелект, воля

Характерът е тясно свързан със съзнанието. Без индивидуално съзнание не може да има индивидуален характер, а само особенос­ти в темперамента, културата, развитието. При това пълнота на ха­рактера се получава само при наличието на индивидуалистично съзнание.

Един от устоите на характера е неговата логична последовател­ност, подчиняване поведението на логиката, на строгите отношения между множествата, съществуващи в действителността. Не характер, а безхарактерност, чудащина, непредвидим произвол и лабилност проявява човек, чието поведение не е адекватно на външ­ната действителност. Така че характерът е тясно свързан с интелекта.

Понятията „характер" и „воля" са близки и застъпващи се доста плътно. Основни черти на характера (решителност, самостоятелност,

I

///. Душевността на съвременния човек или...

инициативност, настойчивост, целеустременост, самообладание, смелост и др.) са черти и на волята. Характерът е отпечатък на лич­ността в психиката. Волята е проява на характера в поведението, характер в действие. Характерът е окончателно формирана воля, ин­дивидуална закономерност във волевите прояви на отделната личност.

Но характерът не е воля, нито интелект. Волята и интелектът са общи абстрактни закономерности в поведението на човека въобще. Характерът е конкретна закономерност в поведението на отделна личност.