Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

ложни психологии.

Литературата, свързана с възпитанието и образованието, е огромна. Даже ако оставим настрана дидактическата литература, цялата художествена литература, а и другите изкуства, фактически представляват необятен апарат за въздействие върху човешката пси­хика и за нейното оформяне.

Овладяването на висшата нервна дейност от обществените за­кономерности е много сложен процес и в него могат да се получат най-различни дефекти, конфликти, отклонения, сривове. За да се по­лучи нормална психическа дейност, самото „оседлаване" трябва да бъде правилно дозирано. Понякога висшата нервна дейност се оказва недостатъчно„оседлана", биологичните инстинкти преобладават; по­ведението на човека е грубо, дебелашко, похотливо. От вторичен стимул при удовлетворяване на потребностите, насладата става ос­новна и единствена цел на човека. А „всяко излишество е порок".

Понякога пък се получава „преоседлаване", прекалена власт на идеи-мании над поведението. Човек си поставя грандиозни неизпъл­ними задачи, които неговата нервна система не може да понесе. Получават се разстройства.

Често хората, особено младите, не могат да се впрегнат плавно в системата на интересите, в изискванията на закона за стойността; не оценяват правилно ценностите, допускат нееквивалентни размени, постъпват глупаво, непрактично, против интересите си. В обикнове­ната реч ги наричат „луди" в знак на снизходителен укор, без да се има предвид някакво нарушение в мозъчната дейност или в психиката.

Една от причините за разстройството на психиката е фрустра-цията — крушение на надеждите, измама на очакванията, недости-гане на целите, осуетяване на плановете и намеренията. Човек губи вяра в себе си и в бъдещето, набира безпокойство, фрустрацията бива с различна интензивност — от слабо безпокойство до блокира­не жизнената дейност на човека. „Човек слабее, губи апетит от гри­жи и притеснения, а не от много работа." Причините за фрустраци­ята могат да бъдат големи или малки грешки, но и неблагоприятно

I
///. Душевността на съвременния човек или...

435

I

стечение на обстоятелствата, случайности, зла умисъл на неприяте­ли и др. п.

Други източници на разстройство са: внушението, упражнява­но над индивида — при него в мозъка инфилтрират чужди представи и идеи, преминават транзит през интелекта и волята и непрекъснато възбуждат емоции; тероризирането отвън; страхът от възмездие при извършен грях срещу табу или срещу моралните норми; страх от гражданските власти, преследващи за извършени и неизвършени престъпления; екзистенциалният страх от неизбежната гибел на „Аз"; панически страх и безпокойство от приближаващи се, но все още неясни, непреодолими надвластни сили. Когато източникът на стра­ха е неопределен или неосъзнат, гнетящото напрежение е по-дифузно разпространено върху цялото поведение — имаме т. н. чувство за безпокойство.

Обида, посрамяване, излагане на показ интимни чувства и дейс­твия и цинично отношение към тях също могат да бъдат сериозна травма за психиката.

Разстройващи психиката агенти са лошите навици, довели ин­дивида до нередовен, неприродосъобразен живот, пристрастили го към упойващи и възбуждащи средства и наркотици. Също така — дългата и непреодолима несъвместимост между обществената ро­ля и вътрешните наклонности, дарби, интереси на индивида, среща­та с непреодолима сила, невъзможността за нормален живот.

Мозъкът е преди всичко орган за управляване биологичното уравновесяване на индивида с окръжаващата го среда. "Особено важно

за човека като биологично същество е осигуряването на единство­то и хармонията между индивид и колектив — най-близката сфера от околната среда; между личност и общество.) Само като изпълня­ващ допълнителни функции у човека, мозъкът е апарат за мислене, субструктура на съзнанието, генератор на чувства, управляващ ме­ханизъм на трудовата дейност и т. н.

Компенсирайки отрицателните въздействия в изпълнението на своята основна роля, мозъкът понякога деформира, изопачава и да­же блокира допълнителните си функции. Така действа мозъкът при редица неблагоприятни обстоятелства и срещу неблагоприятни, враждебни агенти. Автоматичната дейност на нервната система и мозъка за биологично уравновесяване обикновено се нарича психо­логическа защита или компенсация.

Компенсацията е възстановяване на нарушеното равновесие на висшите физиологически и психически процеси чрез създаване на противоположно насочени въздействия или импулси. Например: преодоляване на една или друга отрицателна за момента черта от характера чрез импулсиране на противоположни черти или преодо­ляването на травматизиращото психиката действие на някаква идея или агент чрез извикване идеи, програми, подпрограми и рефлекси с противоположно действие и др. п. Компенсация често е и прехвър­лянето на задачите от едни, недоразвити или боледуващи, сетивни органи и физиологически механизми върху други, нормално работещи. Например у лишените от зрение се развиват по-силно осезанието и слухът.

Един от важните компенсационни механизми е приспособява­нето (адаптация). Тъй както при силна светлина зениците се свиват, така и при силни емоционални въздействия чувствителността намалява, човек „обръгва". Самата адаптация приема различни форми. Например конформизмът (приспособленчеството) е безк­ритично следване и съгласие с доминиращата сила. Под адаптация в по-тесен смисъл някои разбират способността на човека да израбо­ти програма за излизане от критическа ситуация. Акомодация е способността за нагаждане към измененията в средата. Социална адаптация е съобразяване с очакванията (експектациите) на соци­алната група, приспособяване към социалната среда.

Друга форма на компенсация е рационализацията — намира­не форма за самоуспокоение от страховете, от санкции за наруша­ване на социални забрани, а също и за успокояване на околните, като придаваш на своите постъпки по-благовидна форма и по-възви­шени мотиви. Така се възстановява комфортът, самоуважението, чув­ството за собствено достойнство. Когато на човек се налага да пос­тъпва грубо, неприемливо за обществото, се появява опасност от дестабилизацията на равновесието индивид — обществена група. За да примири, уравновеси своето поведение с обществените изисквания, той измисля прилични мотиви за своето поведение.

I

///. Душевността на съвременния човек или...

Друга форма на компенсация е сублимацията. Когато външни­те условия са толкова притеснени, че не позволяват естествена про­ява на биологичните инстинкти, тогава самите инстинкти биват под­ложени на временна трансформация, обезплътяване. Например по­ловият инстинкт — либидото се превръща в религиозен или полити­чески екстаз (сублимира, става въздушен, безтелесен). Блокираният импулс се издига до възвишени деяния, санкционирани от социал­ната група, обществото.

Ако вместо трансформация се извърши пренасочване на собст­вените неприемливи за обществото и за самия субект желания, страсти, черти, привички върху други лица, налице е проекция. При проекцията индивидът не допуска у себе си собствените си осъди­телни инстинкти и прояви, като ги приписва (проектира) на другите. Така чиновникът, който злоупотребява, успокоява себе си с това, че „всички крадат", прелюбодеецът твърди, че човекът до него е поква­рен и т. н.

Когато се окаже, че възприетата форма на поведение, гоненето на високи цели води само до неуспехи и разстройства, може да се получи регресия (връщане назад). Човек се вижда принуден да отстъпи, да свали мерника, минава към по-елементарни форми на поведение, към стари изпитани позиции. Например вместо да се из­мъчва да търси научната истина, човек се връща към „галантните" науки, към религията, към суеверието или даже към детските предс­тави и форми на поведение. Това може да бъде дълъг процес, напри­мер при отслабване, остаряване, а може да стане бързо и автоматично. При загуба на близък ставаме религиозни; при внезап­но голямо затруднение плачем, викаме на помощ майка си или Бога

— „Боже!", „Майчице!".

При безуспешни опити да се бори със съдбата, идва момент, когато човек се признава за победен. Това е резигнация — наст­ройване за безропотно подчиняване на съдбата, примирение с участ­та си, отказ от борба и протести. Това примирение, покорност на съдбата (идентифициране с Бога) е състояние, което подхранва ре­лигиозното чувство и религиозното светоусещане. (Например „ислям" значи покорност.) Резигнацията, самообезоръжаването чес­то у децата се изразява с плач. Той изпълнява ролята на катарзис

— самопречистване, освобождаване от гордостта, от егоистичните амбиции да делиш мегдан с божествата и природните сили. В извес­тна степен това е връщане към колективистичното светоусещане на единство с другите хора и природата, а по-просто обяснено: връща­не към детската беззащитност и чувствителност. Църковната изпо­вед и молитвата често предизвикват катарсиз.

В минуту жизни трудную

Теснится ль в сердце грусть:

Одну молитву чудную

Твержу я наизусть.

438

439

Плачът снема накипялото чувство на огорчение и напрежение. Същевременно той е апел за съжаление и съчувствие.

Много често, за да установи хармония и равновесие, висшата нервна дейност просто изтласква неприемливи за Аз, тормозещи впечатления от ясното съзнание и оперативната памет в депото на дълговременната памет. Но дълготрайната памет и областта на несъзнатото в мозъка не е тъмница със седем ключалки. Изтласканото там напира да се върне в съзнанието. Така се създава ново напре­жение и опасност от нови неблагополучия в психиката³⁰. Шегата, ка­ламбурът са елегантни форми за моментално разреждане на създа­лото се напрежение и частично освобождаване — преминаване на изтласканото на малки порции през бариерите на моралните и рели­гиозните забрани в свободния свят на социалното общуване.

При силно претоварване на висшата нервна дейност с информа­ция и при липса на други възможности „записът в компютъра се из­трива" — пълната или частична амнезия спасява претоварената сис­тема от много по-тежки увреждания.

47.3. И обществото урегулира смущенията в психика­та

Нервната система не при всички дефекти и поражения може да реагира автоматично, и при това ефективно. Понякога се налага с тая задача съзнателно да се заеме обществото, а и самият засегнат индивид. Обществото е заинтересовано всеки индивид да бъде нор­мална производителна сила и добре устроеното общество работи за избягване, предотвратяване или притъпяване на неблагоприятни­те въздействия и обстоятелства.

Фройд отдава преголямо значение на това изтласкване и го прави едва ли не универсална причина на психическите заболявания и от него извежда редица психически

явления.

Обществото по-нататък осигурява почивка, така необходима за възстановяването на нервната система и мозъка. „И свърши Бог до седмия ден своите дела и на седмия ден си почина... и благослови седмия ден" (Битие 2:2,3). По-нататък обществото създава институ­ти за масов психически катарзис (театър, концерти, църковни песнопения и богослужения, архитектурни творби и храмове, общона­родни празници, като „прошки", „целования", празнични трапези и т. н., и т. н.).

И самият съзнателен индивид работи усилено в това направление. Избягва неизпълнимото и си поставя изпълними задачи — както гла­си известната молитва: „Господи, дай ми сили да поправя това, ко­ето може да се поправи; дай ми търпение да понеса това, което не може да се поправи; дай ми разум, за да мога да намеря границата между тия две положения." Човек се научава да създава и пази око­ло себе си ред, който му помага да печели време и да избягва из­лишни нервни напрежения и травми; слуша музика, която хармони­зира психическите му сили; търси подходящи приятели, помагащи му в трудни моменти; създава си добри навици и успокояващи зани­мания в почивките.

Обикновено добре организираното общество изтласква дале­че от висшите и отговорни структури индивидите с недостатъчно „оседлани" биологични инстинкти, хората с необуздани страсти, дебелаците, открито похотливите (както впрочем и слабоумните); ограничава достъпа им до отговорни професии и длъжности. Също така обществото изтласква от своите важни управляващи струк­тури и индивидите, обхванати от маниакална подчиненост на опре­делени идеи — често, след като е използвало тия хора за решаване на някои нестандартни задачи. Те, разочаровани, намират успоко­ение вън от „света". Така след всяка епидемия от силно ангажиращи и действени обществени идеи, обикновено следва епидемично „напускане на света" от фанатиците — иноци и пустинници, калуге­ри и хунвейбини, пратени на село, разочаровани от политиката „иде­алисти" и пр.

Пристрастените към гибелни потребности биват подлагани на натиск от страна на обществото, но главната тежест за ликвидира­не на подобни потребности пада върху волята и съзнанието на сами­те засегнати индивиди.

Отклонението от принципа на интересите, случаите, когато ин­дивидът не следва точно изискванията на закона за стойността, не са съвсем рядък дефект у съвременния човек. Включването в меха-

441

Ако отклонението произтича от недостатъчна адаптация към об­ществената действителност, квалифицират го като „глупак" и наивник. (Това е едно от значенията на прозвището ..глупак". Други значения са: несъобразителен човек, страдащ от недостатъчен ин­телект и др. п. А често прозвището се употребява като емоционална реакция на обида и добива смисъл на „човек, който ми пречи", „човек, който се мисли за по-умен, отколкото е" и др. п. — изобщо прозвище, с което искаме да обидим човека.)

В случаите, когато автоматичното действие на нервната система, обществото, личността не могат да се справят с поражението, то надвива и се задържа като психотично състояние или психическо заболяване.

47.4. Състояния при недостатъчно ефективна компен­сация

За съжаление, не винаги компенсацията е пълна и ефикасна. Задържането и неудовлетворяването на нагоните дълго време и под­лагането им на рационализация ги превръща в трайни и могъщи страсти, влечения и желания. Тяхното неудовлетворяване води до емоционални страдания. Задържани се оказват не само нагони, но и идеи-алгоритми, подготвени за действие, но ненамерили ефекторен изход. Те се свързват с болезнени емоции, превръщат се във фикс-идеи, мании, оформят се комплекси. Някои от тях сублимират в тра­ен религиозен фанатизъм, в страстно жадувани идеали.

Някои от създадените лоши навици се фиксират в характера на човека като осъдителни позорни недостатъци — пороци. Порокът вреди преди всичко на самия индивид, но в същото време може да води и до нарушаване на нравствеността. Порокът е отклоняващо се поведение, влизащо понякога в остро противоречие с очаквани­ята и нормите на колектива.

Известни агенти, действието на които не е могло да се избегне, причиняват нарушение във физиологическите функции на организма, които се възприемат като болка. Продължителните болки, с които организмът не се е справил, стават страдание. Независимо от това дали индивидът мъжествено презира страданието или малодушно хленчи, то постепенно разяжда нервната система и разстройва психиката.

бавност, безинициативност. Други имена на депресията са: мелан­холия — мрачно настроение, апатия, съпроводени с невесели мисли, наклонност към уединение (аутизъм) и главоболие. Хипохондрията (ипохондрия) е мрачно настроение, безразличие към външния свят, отсъствие на бодрост, прекалено занимаване със себе си и страх от болести.

Най-известен у Фройд е т. н. Едипов комплекс, създаден, спо­ред Фройд, от изтласкване в ранното детство на момчето вън от съз­нанието му сексуално влечение към майка му и враждебно отношение, като към съперник-мъжкар, към баща му. Всъщност ком­плексът има друг произход и друго обяснение (вж. 18.1).

За Адлер на първо място стои комплексът за непълноценност — усещане от индивида на своите органични или психични недостатъци. За преодоляване (компенсирането) на тоя комплекс, според Адлер, у индивида се поражда и нагнетява чувство за пре­възходство — стремеж към самоутвърждаване и превъзходство над другите. То пък се счита чувство, намиращо се в основата на психи­ческото развитие и формирането на характера.

В литературата и в говоримия език се споменават още комп­лекс (чувство) за вина и ред други комплекси. Чувството за вина мо­же да се внуши, и това внушение да се използва като средство за унищожаване на политическия противник или на съперника въобще.

В резултат от нарушаване нормалното овладяване на висшата нервна дейност от страна на социалните структури, в съзнанието на човека остават и се фиксират различни страхове (панически страх в критическа ситуация, страх от непознатото и тайнственото, страх

///. Душевността на съвременния човек или...

443

от нарушаването на някакво табу, който минава в чувство за вина и грях, страх от смъртта и др.). При ненормално натоварване, преумора, силна емоционална възбуда страховете остават активни, въпреки компенсаторните механизми. Съзнанието на човека потис­ка много страхове, но затова пък с разширяването на знанията, с влизане в общение с нови могъщи сили се явяват нови страхове и страдания. „Голяма мъдрост — голямо страдание, който трупа поз­нания трупа тъга" (Еклесиаст 1:18).

Фобията е мъчителен, неоснователен, натраплив страх; емоция, често придружена от сърцебиене, пот, тикове, фобията превръща общото чувство за безпокойство в определен фиксиран и болезнен страх. Известни са различни фобии, например: от затворено прост­ранство (клаустофобия), от тъмнина, от височина, от празно прост­ранство пред нас, от зараза, от грях, който изисква наказание и пр. Фобиите са и симптом на някои психични болести.

своята фикс-идея е готов да изколи половината свят." Понякога па-раноята е признак на психическо заболяване. Често обаче с поняти­ето „параноя" си служим, за да квалифицираме политически противник или за да обясним на бърза ръка сложен обществен процес.