Вероника решава да умре

време на някой концерт или докато слушаше някоя ху-

бава плоча. Ала всеки път, когато мечтата й се пробуж-

даше, я обземаше толкова силно чувство на неудовлет-

вореност, че тя веднага я приспиваше отново.

От дете Вероника знаеше кое е истинското й призва-

ние: да стане пианистка.

Бе го почувствала още на първия урок, когато беше

на дванайсет години. Нейната учителка също бе прозря-

ла таланта й и я убеждаваше да стане професионален

музикант. Но веднъж, след като бе спечелила някакъв

конкурс и доволна от това, каза на майка си, че ще заре-

же всичко, за да се посвети на пианото, майка й я по-

гледна нежно и отвърна:

- Никой не си изкарва хляба със свирене на пиано,

скъпа моя.

- Но нали ти ме изпрати на уроци!

- Само за да се развият твоите артистични заложби.

Мъжете ценят това и ти ще можеш да блеснеш пред

гостите си. Откажи се да ставаш пианистка и се ориен-

тирай към адвокатството: това е професията на бъде-

щето.

Вероника се подчини, убедена, че майка й има доста-

върши средно образование, постъпи в университета, из-

лезе оттам с диплома и високи оценки, но успя да си на-

мери работа единствено като библиотекарка.

„Трябваше да съм по-луда." Но както се случва с по-

вечето хора, бе направила това откритие твърде късно.

* * *

Обърна се, за да продължи към стаята си, когато ня-

бяха инжектирали, още течеше по вените й, затова не

реагира, когато Едуард, шизофреникът, внимателно я

поведе в друга посока - към салона.

Луната все още беше в първата си четвърт и Верони-

ка вече бе седнала на пианото - по мълчалива молба на

Едуард, - когато дочу глас, идващ от трапезарията. Ня-

кой говореше с чуждестранен акцент, а Вероника не си

спомняше да е чувала този акцент във „Вилет".

- Не искам да свиря на пиано сега, Едуард. Искам да

разбера какво става по света, за какво си говорят там,

близо до нас, кой е този човек.

Едуард се усмихваше. Може би не разбираше ни ду-

ма от това, което му казваше. Но тя се сети за д-р Игор:

шизофрениците могат да влизат и излизат от различни-

те си действителности.

- Аз ще умра - продължи тя с надеждата, че думите

й са логични. - Днес смъртта докосна с криле лицето ми

и сигурно утре или малко по-късно ще почука на врата-

та ми. Ти не трябва да свикваш да слушаш пиано всяка

вечер.

Човек не трябва да свиква с нищо, Едуард. Виж мен

планините, проблемите - дори започнах да приемам

факта, че сама съм си виновна за това животът ми да е

лишен от смисъл. Бих искала да видя отново площада

на Любляна, да изпитвам омраза и любов, отчаяние и

досада, всички онези прости и глупави неща, които са

част от ежедневието, но придават някакъв вкус на съ-

ществуването. Ако можех да изляза оттук, щях да си

позволя да бъда луда, защото всички са луди, а най-ло-

шите луди са онези, които не знаят, че са такива, защо-

то само изпълняват нарежданията на другите.

Но това е невъзможно, разбираш ли? Така както е не-

възможно ти да чакаш по цял ден да дойде вечерта и ед-

на от болните да свири на пиано, защото това скоро ще

приключи. Моят и твоят свят си отиват.

Стана, докосна нежно лицето на младежа и отиде в

трапезарията.

Отвори вратата и видя странна сцена: масите и сто-

ловете бяха изтикани до стената и в средата бе освобо-

дено обширно пространство. Там, на пода, бяха насяда-

ли членовете на Братството и слушаха някакъв мъж в

официален костюм и вратовръзка.

- ...и тъй, поканили Насър ад-Дин, великия учител

на традицията на мистиците суфи, да изнесе беседа -

говореше той.

Когато вратата се отвори, всички в залата погледна-

ха към Вероника. Мъжът с костюма се обърна към нея

и каза:

Тя седна на пода до жената с белите коси. Мари, съ-

щата, която се бе държала много агресивно на първа-

та им среща. За нейно учудване Мари я поздрави с ус-

мивка.

Мъжът с костюма продължи:

обед и се очертавало да има голям успех: били продаде-

ни всичките хиляда места, а над 600 души останали из-

вън залата, за да присъстват на беседата чрез телевизи-

онен мост.

Точно в два часа в залата влязъл един от асистенти-

те на Насър ад-Дин и съобщил, че поради форсмажорни

обстоятелства беседата ще започне по-късно. Някои от

присъстващите възмутено станали от местата си, поис-

кали да им върнат парите и си излезли. Въпреки това в

залата и извън нея все още имало много хора.

В четири следобед учителят все още не се бил поя-

вил и хората започнали да се разотиват, прибирайки об-

ратно парите си: в края на краищата работното време бе

изтекло и бе дошъл моментът да си ходят вкъщи. В

шест часа от 1700 зрители, дошли в началото, останали

по-малко от сто.

В този момент влязъл Насър ад-Дин. Изглеждал съв-

сем пиян и започнал да се закача с някакво хубаво мо-

миче, което седяло на първия ред.

Изненадата у хората започнала да прераства във въз-

мущение: как може този човек да се държи по подобен

начин, след като са го чакали четири часа? Надигнал се

неодобрителен ропот, но учителят не му обърнал никак-

во внимание, а продължил да закача момичето на висок

глас: казал й, че е много секси, и я поканил да пътешест-

ва с него из Франция.

Ама че учител, помисли си Вероника. Добре, че ни-

кога не съм вярвала в подобни неща.

След като наругал хората, които негодували, Насър

ад-Дин се опитал да стане от стола, но се сгромолясал

на пода. Възмутени, присъстващите решили да си тръг-

ват. Говорели помежду си, че това е истинско шарлатан-

ство и че ще се оплачат във вестниците от пошлия спек-

такъл.

В залата останали девет души. След като всички не-

нал. Бил трезвен, очите му излъчвали светлина, около

него имало ореол на достойнство и мъдрост. „Вие, ко-

ито сте тук, сте единствените, които трябва да ме изслу-

шате - казал той. - Издържахте двете най-трудни изпи-

тания по пътя към духовното: търпението да изчакате

подходящия момент и смелостта да не се разочаровате

от това, което видяхте. Вие сте тези, които ще науча на

нещо."

И Насър ад-Дин им обяснил някои от техниките на

Мъжът замълча за миг и извади някаква странна

флейта от джоба си.

- Сега ще си починем малко, а после ще медитира-

ме.

Хората от групата станаха. Вероника не знаеше как-

- Стани и ти - каза й Мари, като я хвана за ръката. -

Имаме пет минути почивка.

- Тръгвам си, не искам да ви преча.

Мари я отведе в ъгъла.

- Нима с приближаването на смъртта не си научила

нищо? Недей да мислиш непрекъснато, че притесняваш

или смущаваш околните! Ако на хората не им харесва,

ще протестират. А ако не им стига куражът да протести-

рат, това си е техен проблем!

- Оня ден, когато се приближих до вашата група,

сторих нещо, което никога по-рано не съм се осмелява-

ла да направя.

- И се остави лудите да те изплашат с една безобид-

на шега! Защо не продължи? Какво щеше да изгубиш?

- Достойнството си. Да остана някъде, където не

съм добре дошла.

- Какво означава достойнство? Да искаш всички да

мислят, че си добра, възпитана, изпълнена с любов към

ближния? Обърни внимание на природата; гледай пове-

че филми за животни, за да видиш как всяко от тях се

бори за своето пространство. На всички ни хареса, че ти

се осмели да удариш плесница.

Вероника не разполагаше с време, за да се бори за

пространство, и промени темата на разговора, питайки

Мари кой е този човек.

- Имаш напредък - засмя се Мари. - Задаваш въ-

проси, без да те е страх, че ще те помислят за недис-

кретна. Този човек е учител, преподаващ постулатите на

мистиците суфи.

- Какво означава „суфи"?

- Вълна.

- Суфизмът е духовна традиция на дервишите, при

която учителите не се стремят да изтъкнат мъдростта

си, а последователите й се въртят в кръг и докато по-

втарят свещени текстове, изпадат в транс.

- И за какво служи всичко това?

- И аз не знам точно, но нашата група реши да опи-

та от всички забранени неща. Цял живот управниците

ни учеха, че духовното търсене само отдалечава човека

от реалните му проблеми. Ти как мислиш, нима да се

опитваш да разбираш живота не е реален проблем?

Да, реален проблем е. Освен това Вероника вече не

бе сигурна какво означава думата, реалност.

Мъжът с костюма, или учителят, както го наричаше

Мари, помоли всички да седнат в кръг. Извади от някак-

ва ваза в трапезарията всички цветя, с изключение на

една червена роза, и постави вазата в центъра на кръга.

- Виж колко сме напреднали - каза Вероника на Ма-

ри. - Някой луд решил, че е възможно да се отглеждат

рози и през зимата, и сега във всички европейски страни

има рози през цялата година. Мислиш ли, че един мис-

тик аскет с всичките си знания би могъл да стори това?

Мари като че ли отгатна мисълта й.

- Остави критиките за после!

- Ще се опитам. Защото всичко, което имам, е на-

стоящето, а то е много кратко.

- Всички ние имаме само настоящето и то винаги е

много кратко, ако и някои да смятат, че имат минало, в

което са натрупали разни неща, и бъдеще, в което ще

натрупат още повече. Между другото, след като загово-

рихме за настоящето, ти често ли мастурбираш?

Вероника си спомни за първите думи, които бе чула

във „Вилет", когато все още бе под въздействие на

приспивателните.

- Когато се озовах във „Вилет", цялата омотана в

тръбички за изкуствено дишане, чух съвсем ясно как

някой ме пита дали искам да ме мастурбира. Какво е то-

ва? Защотук мислите само за тези неща?

- Тук и вън оттук. Само че в нашия случай няма

нужда да се крием.

- Ти ли ме попита тогава?

- Не, но мисля, че би трябвало да знаеш колко голя-

мо може да бъде удоволствието, което изпитваш. И

следващия път с малко повече търпение ще отведеш

партньора си дотам, вместо да се оставиш да бъдеш во-

дена от него. Дори и да ти остават само два дни живот,

мисля, че не би трябвало да си тръгнеш оттук, без да

знаеш колко далеч можеш да стигнеш.

- Бих го направила само с шизофреника, който ме

чака, за да му посвиря на пиано.

- Той поне е хубав мъж.

Човекът с костюма помоли за тишина, прекъсвайки

разговора им. Накара всички да се концентрират в роза-

та и да освободят разума си.

- Мислите ви пак ще дойдат, но се опитайте да ги из-

бегнете. Трябва да изберете дали вие ще властвате над

разума си, или той ще властва над вас. Вече сте живели

според втория вариант - оставяли сте се на страха, нев-

розите, несигурността, - защото на човека му е присъ-

ща тенденцията към саморазрушение.

Не бъркайте лудостта със загубата на самоконтрол.

Спомнете си, че всички са смятали за луд Насър ад-

Дин - учителя от мистичното направление на суфи. И

точно защото го смятат за луд, Насър ад-Дин може да

казва каквото си помисли и да прави каквото си иска. Та-

ка е било и с придворните шутове в средновековието; по

този начин предупреждавали краля за опасностите, за

които министрите не се осмелявали да говорят от страх

да не изгубят постовете си.

Така трябва да постъпвате и вие; запазете лудостта

си, но се дръжте като нормални хора. Поемете риска да

бъдете различни, но се научете да го правите, без да

привличате вниманието. Концентрирайте се в това цве-

те и позволете на истинското ви „аз" да се прояви.

- А кое е истинското „аз"? - прекъсна го Вероника.

Може би всички от присъстващите знаеха, но какво от

това: тя не би трябвало да се безпокои толкова, че до-

сажда на останалите.

Мъжът се изненада от въпроса, но отговори:

— Истинското „аз" е това, което си ти, а не което дру-

гите са направили от теб.

Вероника реши да изпълни упражнението, като по-

ложи максимални усилия, за да открие коя е всъщност.

През тези дни, прекарани във „Вилет", бе изпитала чув-

ства, по-силни от всякога - омраза, любов, желание за

живот, страх, любопитство. Може би Мари бе права:

дали наистина знаеше що е оргазъм? Или бе стигнала

само дотам, докъдето мъжете бяха поискали да я отве-

дат?

Мъжът с костюма засвири на флейта. Постепенно

в розата. Може би се дължеше на успокоителното, но

откакто бе излязла от кабинета на д-р Игор, се чувства-

ше много добре.

Знаеше, че скоро ще умре: какъв смисъл имаше да

се страхува? Страхът с нищо нямаше да й помогне, ни-

то щеше да й спести фаталния сърдечен пристъп. По-

добре да се възползва от дните или от часовете, които й

остават, и да стори нещо, което никога преди това не е

правила.

ше от трапезарията, създаваше почти религиозна ат-

мосфера. Религия: защо не се опита да се потопи в са-

мата себе си и да види какво е останало от убежденията

и вярата й?

Защото музиката я отвеждаше в друга посока: глава-

та й се изпразваше, бе престанала да разсъждава върху

каквото и да било, започваше само ДА БЪДЕ. Вероника

се отпусна, взря се в розата, видя каква е всъщност тя

самата, хареса се и съжали, че е прибързала.

на, Мари остана още малко в трапезарията, за да пого-

вори с Братството. Момичето се оплака, че е изморено,

и скоро си тръгна - успокоителното, което му бяха да-

ли сутринта, бе толкова силно, че можеше да приспи и

бик, но въпреки това то бе намерило сили да стои буд-

но до този час.

Такава е младостта, установява свои собствени гра-

ници, без да пита дали тялото ще издържи. А тялото ви-

наги издържа.

На Мари не й се спеше; събудила се бе късно, а пос-

ле реши да се разходи из Любляна - д-р Игор държеше

членовете на Братството да излизат от „Вилет" всеки

ден. Отиде на кино и заспа в креслото: ставаше дума за

семейни конфликти. Не можеха ли да намерят друга те-

ма? Защо трябваше да повтарят все същите истории -

мъж с любовница, мъж и жена с болно дете, мъж с же-

на, любовница и болно дете? По света имаше много по-

важни неща, които биха могли да бъдат разказани.

Разговорът в трапезарията не продължи дълго; ме-

дитацията бе успокоила всички от групата и те решиха

да се приберат в спалните помещения - с изключение на

Мари, която реши да се поразходи в градината. На из-

лизане мина през салона и видя, че момичето още не се

бе върнало в стаята си: свиреше за Едуард шизофрени-

ка, който сигурно през цялото време я бе чакал до пиа-

ното. Лудите и децата не отстъпват, докато не бъдат из-

пълнени желанията им.

Въздухът бе леденостуден. Мари се върна, взе си

връхна дреха и отново излезе. Вън, далеч от очите на

останалите, запали цигара. Пушеше бавно, без да из-

питва вина, и размишляваше за момичето, за пианото,

което чуваше, и за живота извън стените на „Вилет",

който бе станал непоносимо труден за всички.

Според Мари трудностите не се дължаха на хаоса, на

липсата на организация, на анархията, а на прекаления

ред. Обществото разполагаше с все повече норми - и

закони, които да противодействат на нормите - и нови

норми, които да противодействат на законите. Това пла-

шеше хората и те не смееха да направят и крачка встра-

ни от невидимия правилник, който направляваше живо-

та на всички.

Мари разбираше от тези неща: преди болестта да я

доведе във „Вилет", четирийсет години от живота си бе

работила като адвокат. Още в началото на кариерата си

бе променила наивните си представи за правосъдието и

бе разбрала, че законите не са създадени, за да решават

проблемите, а за да може един спор да бъде продължа-

ван безкрайно.

Жалко, че Аллах, Йехова, Господ - независимо от

името, с което го наричат — не е живял в днешния свят.

Ако беше така, то всички ние все още щяхме да сме в

рая, а Той щеше да отговаря до безкрай на обжалвания,

апелации, делегации, сезиралия, конституционни гаран-

ции, откриване на съдопроизводство - и да му се нала-

га да обяснява в безброй съдебни заседания решението

си да изгони Адам и Ева от рая само защото са престъ-

пили някакъв деспотичен закон, лишен от всякакво

юридическо основание: да не ядат от плода на Доброто

и Злото.

ставил въпросното дърво насред градината, а не извън

стените на рая? Ако бъде извикана да защитава това се-

мейство, Мари сигурно ще обвини Бог в „администра-

тивен пропуск", защото освен че е поставил дървото на

неподходящо място, не е сложил предупредителни над-

писи или ограда, не е предприел елементарни мерки за

сигурност и е изложил на опасност всички минаващи

оттам.

Мари би могла да го обвини и в „подбуждане към

към мястото, където се намира дървото. Ако не го беше

споменал, на земята са щели да се изредят много поко-

ления, без никой да прояви интерес към забранения

плод, който сигурно е бил в гора, пълна с еднакви дър-

вета, и следователно не е представлявал кой знае каква

ценност.

Но Бог не постъпил така. Точно обратното, написал

закона и намерил начин да убеди някого да го престъпи

само за да въведе Наказанието. Знаел, че на Адам и Ева

ще им доскучае от толкова съвършени неща и че рано

или късно ще подложат на изпитание търпението му. И

изчаквал, защото и на Него самия - Всемогъщия Господ

Бог - му било доскучало от съвършено функционира-

щия свят: ако Ева не бе изяла ябълката, какво друго ин-

тересно щеше да се случи през всичките тези милиарди

години?

Нищо.

съдия - на всичко отгоре симулирал преследване, сякаш

не знаел всички възможни скривалища. И Той тръгнал

заедно с ангелите, които гледали и се забавлявали на

шегата (сигурно и техният живот бил много скучен, от-

както Луцифер напуснал Небесата). Мари нагледно си

представяше този откъс от Библията, който би могъл

да се превърне в хубава сцена на някой трилър: стъпки-

те на Господ Бог, изплашените погледи, които Адам и

Ева си разменят, краката, които спират пред скривали-

щето.

„Къде си?” - попитал Господ.

скрих, понеже съм гол", отговорил Адам, без да знае, че

това твърдение го превръща в обвиняем за извършено

престъпление.

Готово! Чрез проста машинация, преструвайки се, че

не знае къде е Адам, нито поради каква причина е избя-

гал, Господ постигнал това, което искал. Дори решил да

отиде още по-далеч, за да не остави никакво съмнение у

присъстващата публика от ангели, които внимателно

следяли този епизод.

„Кой ти каза, че си гол?" - попитал Господ, знаейки

много добре, че на този въпрос може да се даде един-

единствен отговор: „Ядох от дървото и така разбрах."

С този въпрос Господ показал на ангелите, че е спра-

ведлив и че осъжда семейството въз основа на всички

съществуващи доказателства. Отдам нататък нямало

значение дали вината била у жертвата, или не, нито пък

имало смисъл да го молят за прошка. Господ искал да

даде пример на всички земни и небесни същества - да

не би някое от тях пак да се осмели да престъпи Него-

вата воля.

Господ изгонил семейството, чиито деца също тряб-

вало да плащат заради престъплението (както става и

днес с децата на престъпниците), и така била създадена

юридическата система: закон, нарушение на закона (ня-

ма значение дали е логично или абсурдно), съдебен про-

цес (в който по-хитрият побеждава по-наивния) и нака-

зание.

И понеже цялото човечество било осъдено без право

на обжалване на присъдата, човешките същества реши-

ли да създадат защитни механизми - в случай че на Гос-

под му хрумне отново да наложи деспотичната Си власт.

Ала вследствие на хиляди проучвания хората изнамери-

ли толкова много възможности, че накрая дори прека-

лили — и сега правосъдието е една плетеница от клаузи,

юриспруденции и противоречиви текстове, които на ни-

кого не са съвсем ясни.

И какво се случило, когато нещата стигнали дотам,

че Господ решил да промени намеренията си и да изпра-

ти Своя Син да спаси света? Попаднал в мрежите на

правосъдието, което самият Той бил създал.

Плетеницата от закони причинила такова объркване,

че Синът Му бил разпнат на кръст. Процесът бил сло-

жен: от Ана към Каиафа, от първосвещениците към Пи-

лат, който изтъкнал, че според римското законодател-

ство не разполага с достатъчно закони. От Пилат към

Ирод, който от своя страна изтъкнал, че юдейското за-

конодателство не позволява издаване на смъртна при-

съда. И отново от Ирод към Пилат, който още веднъж

се опитал да се измъкне, предлагайки на народа юриди-

ческо споразумение: наредил да Го бичуват и да пока-

жат раните Му, но и това се оказало безрезултатно.

И както правят съвременните прокурори, Пилат ре-

шил да се издигне за сметка на осъдения: предложил да

размени Исус срещу Варава, знаейки, че правосъдието

по негово време вече се било превърнало в голям спек-

такъл, който се нуждаел от грандиозен финал - смърт-

та на обвиняемия.

Накрая Пилат приложил оня член, който предоставя

на съдията - а не на подсъдимия - правото на съмнение:

измил си ръцете, което ще рече „нито да, нито не". То-

ва била още една хитрост, която позволявала да се запа-

зи римската юридическа система, без да се накърни

връзката с местните магистрати, като в същото време

тежестта на решението се прехвърли върху народа. Но

конкретно при тази присъда възникнали проблеми и се

наложило от столицата на империята лично да дойде

инспектор и да провери какво се е случило.

Правосъдие, Право. Макар и да е необходимо, за да