 преживяванията постепенно се “социализират” – похвалата и добрата оценка предизвикват у детето радост

 преживяванията постепенно се “социализират” – похвалата и добрата оценка предизвикват у детето радост;

 социализацията на преживяванията в тази възраст се проявява и чрез емоционално отношение към собственото Аз и собственото поведение – удовлетворение, радост, задоволство, срам, чувство за вина и др.

Постепенно действията и постъпките на децата стават преднамерени, т.е. целенасочени и мотивирани. Детето регулира съзнателно участието си в конкретни ситуации, в които чрез взаимодействия и сътрудничество се формират мотивационните значения и подбуди, възникват мотивационно-афективни детерминанти на активността на детето и се осъществява “интелектуализацията на афекта”. Развитието на волевото поведение е подчинено на някои типични субективни условия и социални фактори: отделяне на целта от мотивите; речева регулация на поведението; мотивирано преодоляване на трудности в процеса на дейността; осъзнаване на правила за общуване.

- В обучаващите ситуации и другите с регламентиран харакатер възприемането постепенно придобива целенасоченост и детето е в състояние да наблюдава различни познавателни обекти. Паметовите процеси също се свързават с осъзната от детето мнемична задача, което му позволява да запомня и възпроизвежда информация целенасочено. Детето е в състояние да целенасочва мисленето си към откриване и разбиране на смислови и логически връзки и отношения.

- От друга страна волевата регулация е свързана с усвояване на форми на социално-нравствено поведение, които детето прилага съзнателно, целенасочено и мотивирано.

В предучилищна възраст се проявява ярко очертано взаимодйствието между типични субективни условия и социалните фактори, които предпоставят процеса на развитие на волевото поведение:

- Видоизменят се предметните действия на детето – те започват да се извършват в определена последователност, която е подчинена на смисъла на действието. Това е предпоставка за отделяне на целта на действието от вътрешно обуславящите го мотиви.

- Овладяването на речта и речевата регулация са от съществено значение за прехода от неволеви към волеви действия и форми на поведение. Постепенно смисълът на външните словесни указания става вътрешно притежание на детето и то започва самостоятелно да ги отразява в своите действия и постъпки.

- Преходът към волевата регурация се осъществява и под влияние на различните видове дейност, чието по-сложно съдържание изисква от детето да спазва определени изисквания, да подчинява действията си на предварително осъзната цел, мотивирано да преодолява трудности и да довършва започнатото.

- Усвояването на умението за общуване също е условие за осъзнаване на някои правила за общуване, към които детето насочва волевата си активност и се упражнява във волево поведение.

Социализацията на детето в тази възраст е пряко свързана с развитието на самосъзнанието и проявата на основните му индикатори – самооценка на собствени знания и умения; самоконтрол: усвояването на гледни точки за самооценка повишава детското самочувствие; самооценката и сравняването с околните прави детето активно по отношение на собственото си самоутвърждаване; самоконтролът от своя страна динамизира процеса на самоосъзнаване и самооценка. Механизмите за саморегулиране, самоконтрол в поведението и за самоутвърждаване се проявяват в голяма степен в процеса на общуване. Това е така, защото типично за възрастта е осъществяването на връзката между общуване в практически и във вербален план.

Предучилищната възраст се характеризира с някои типични вътрешни противоречия, които ако не се познават и не бъде подпомогнат процесът на тяхното благоприятно разрешаване, могат да забавят процесите на личностно формиране и социализация на детето:

 Детето започва да се чувства уверено в себе си и самостоятелно, но все още има неукрепнали възможности за извършване на поредица от дейности. Това в известна степен затруднява самоутвърждаването му и стремежа му да се отличи сред околните възрастни или връстници.

 Детето търси обич и доверие към себе си не само в къщи, но и в детската градина. Ако не го получи може неговият стремеж към самоутвърждаване може да провокира противопоставяне на социалните изисквания.

 Детето става все по-целенасочено в поведението и изпълнението на различните видове дейности. В същото време обаче все още съществува неразбиране на средствата за постигане на целта или недостиг на волеви усилия.

 Осъзнатата цел често противоречи на индивидуално значимите мотиви.

В съответствие с актуалните изисквания към възпитанието и обучението на децата особена значимост придобива дейноста на учителя насочена към диагностика на резултатите от образователния процес.

Като се има прдвид, че предучилищния период е най-пластичната възраст, важно е да се отчитат динамичните изменения, които стават във възрастовото и в индивидуалното развитие на детето – да се проследяват на постиженията на всяко дете.

Своеобразието на тази дейност на учителя се изразява преди всичко в това, че тя е вградена в текущото педагогическо общуване. Това на практика се осъществява чрез включване в конкретните ситуации на задачи за проследяване на резултатите от образователните направления.

1. Средствата за диагностика и анализ на резултатите от възпитателно-образователния процес се прилагат:

• 
  Текущо: чрез ситуации, по отделните образователни направления.
  
• 
  На принципа “вход-изход”: за сравняване и оценяване на резултатите от направленията, осъществявани през съответна учебна година.
  

• 
  да се проверява обективно ефективността на използваните диагностични методи, средства и подходи по отношение оценяването и проектирането на взаимодействието;
  
• 
  да се проследяват резултатите от педагогическото взаимодействие по образователни направления; общо за детската група; по отношение на всяко дете;
  
• 
  на базата на тези резултати да се планират предстоящите дейности по образователни направления;
  
• 
  да се осъществява реална индивидуализация и диференциация, като се използват средства за обучение на децата съобразно: индивидуалните им особености или специалните им образователни потребности;
  
• 
  да се проследява системно динамиката на всяко дете.
  

 Резултати, свързани пряко с постигане на целите по образователните направления от програмата.

 Резултати, отразяващи цялостните постижения на децата и усвоените умения, знания и отношения по образователни направления – образователни ядра и съдържащите се в тях знания, умения и отношение.

 Установяване на ключови умения, знания и отношения, които произтичат от връзката между всички равнопоставени образователни направления от програмата и тяхното единство:

• 
  степен на усвоеност на устната реч и уменията за вербално общуване на български език;
  
• 
  социални умения и положителна нагласа към поведенчески норми в природния и социалния свят;
  
• 
  положителна нагласа към процеса на усвояване на нови знания за хората, природата, количествени отношения, геометрични представи, пространство и време и пр.;
  
• 
  игрови, познавателни, практически, художествени, конструктивни, двигателни, битови и други действия;
  
• 
  наличие на отношение към природни, социални, нравствени, културни и национални обекти и ценности;
  
• 
  наличие на самоуважение и положителна нагласа към прояви на инициативност, самостоятелност, отговорност, сътрудничество, съпричастност, толерантност и себеотстояване.
  

• 
  Познаване и прилагане на интерактивни технологии за социализация на детето.
  
• 
  Познаване и прилагане на интерактивни технологии за партньорство с родителя – „модели на педагогическо взаимодействие : семейство – детска градина”.
  
• 
  Познаване и прилагане на знания за правата на детето (върху примера на Конвенцията на ООН за правата на детето, Закона за закрила на детето в Р.България, Закона за защита от дискриминация и други закони).
  
• 
  Познаване и прилагане на подходи и модели за образование в междуетническа среда, интеркултурно и мултиетническо образование.
  
• 
  Познаване философията на програмата или програмната система по която е избрала да работи детската градина (педагогически и психологически подходи, форми на педагогическо взаимодействие с деца, родители и помощник–възпитатели), организационни подходи, определящи организацията на външната и вътрешна педагогическа среда, избор на дидактически средства и материали и др.
  

1. 
   Учителят стимулира детето да взима самостоятелни решения.
   
2. 
   Подбира такива методи, които стимулират креативността и оригиналността на детето в отношението му към природата и обществото.
   
3. 
   Вярва във вътрешния потенциал на всяко дете и стимулира адекватната за него мотивация за постижение.
   
4. 
   Използва приоритетно интерактивни технологии в основни и допълнителни форми на педагогическо взаимодействие в условията на детската градина.
   
5. 
   Учителят в съвременната детска градина е можещият, градивният и инициативен субект, който чрез своите личностни и професионални компетенции е призван да реализира ново равнище на българското предучилищно възпитание и подготовка, а именно:
   

• 
  Учителят владее и прилага в образователния процес съвременни и иновативни технологии на обучение;
  
• 
  Учителят е основен еталон за социално научаване, общуване и образователна реализация;
  
• 
  Учителят е социално отговорна и уважавана в обществото личност;
  
• 
  Учителят прилага ефективни стратегии и форми за педагогическо образование на родителите.
  

• 
  Диференциация на семействата: социален статус; условия на живот; възпитателни възможности;
  
• 
  Индивидуален подход към родителите: образование; професия; житейски и възпитателни ориентации;
  
• 
  Проучване на възпитателния потенциал на семейството и диференциране на конкретни модели на родителско поведение към децата и типове позиции спрямо учителите и детската градина;
  
• 
  Умения за провокиране на интерес у родителите към проблемите в развитието на детето;
  
• 
  Обучение в ефективни методи и средства за възпитателно влияние чрез съвременни форми за педагогическо образование - групови дискусии и индивидуални консултации, акцентът в които се поставя върху активното участие на родителите чрез дейности и упражнения, съдействащи за повишаване на тяхната педагогическа култура.
  

- Добронамереното отношение и квалифицираната помощ може да направи родителите „експерти” във възпитанието;

- Доверието и откритостта във взаимоотношенията е най-важната предпоставка за ефективно сътрудничество;

- Обмяната на информация и равностойното участие е предпоставка за позитивното развитие на децата;

- Запознаването със спецификата на възпитателно-образователния процес в детската градина съдейства за придобиване на адекватна представа относно отговорността на учителската професия;

- Създаването на условия за контрол върху работата на педагогическия екип от семейството ще повиши доверието в детското заведение.

Съвременната визия за ролята и значението на семейното възпитание изразява посланието за мисията му на своебразен посредник между детето и външния свят. Тя се предпоставя от концепцията на Европейската референтна рамка за ориентация на образователния процес към усвояване на редица ключови компетенции, социални норми, ценности и стереотипи на поведение, първоизточник на които е семейната среда.

Семейството заема най-значимо място в обществената система за възпитание. Което означава, че процесът на семейно възпитание трябва да се подпомага, а не да се ръководи, защото родителите са първите и най-влиятелни възпитатели на децата си, а в предучилищна възраст семейството е най-референтната за детето група, формираща базисното отношение към света и културата на поведение. Възприемайки непосредственото влияние на семейната среда, детето акумулира устойчив социален опит, който продължава да развива както самостоятелно, така и за дълъг период от време чрез отношенията с родителите си.

Семейството е способно да реализира основните задачи на семейното възпитание в предучилищна възраст:

- Създаване на условия и предпоставки за въвеждане и ориентиране на детето в средата, солидарност с ценностите на семейната общност;

- Първоначално овладяване на моралните и правни норми на обществото;

- Приобщаване към националните и общочовешки ценности;

- Изграждане на хуманно отношение и алтруизъм към другите хора;

- Стимулиране на индивидуалността и творчеството в опознаването на света;

- Развитие на познавателните способности и самосъзнанието;

- Създаване на условия за правилно физическо и здравно-хигиенно развитие;

- Изграждане на позитивно отношение към знанията (образованието).

Семейството може да превърне в реална инициативна страна във взаимодействието с детската градина. Родителите са клиенти на детското заведение и сътрудничеството с тях за осигуряване на ефективен образователен процес и подходящи условия за живот и дейности на децата се реализира чрез формални и неформални стратегии и форми, съобразени с условията на региона, социалния статус на семействата и спецификата на образователно-възпитателния процес в конкретното детско заведение;

Семействата могат да придобият познания и умения за ефективно възпитателно влияние върху децата чрез процеса на педагогическо образование на родителите. Родителите не са професионални педагози, но чрез адекватен процес на педагогическо образование те са потенциално способни да усвоят позитивни модели на родителско поведение, да осмислят и осъзнаят конкретните възпитателни ситуации и начините за разрешаване им, и да изградят достойнство, комфорт и увереност в себе си като възпитатели.

Хуманно - личностният подход се прилага по отношение на външната и вътрешната организационна педагогическа среда. Той определя стимулирането на личностната активност на родителя на надситуативно и интегрално равнище (между учителя , детето и директора на образователната институция – детска градина).

В основата на този подход стоят следните изяви на родителя като сътрудник на педагога:

• 
  Действените ценности на родителя. Те определят отношението на родителя към условно символните обекти в контекста на партньорските връзки и взаимоотношения с учителя и детето.
  
• 
  Познавателните ценности на родителя определят от своя страна отношението към когнитивните обекти и явления.
  

Съществува педагогическа технология специфична за деца от ромски и турски произход .Тя определя използването на подходящи педагогически и психологически подходи, съобразно маркерите на средата, семейния език, етническата принадлежност, обичайно-обредна система, социокултурния статус и други.

В България живеят три етнически общности и множество етнически групи. Всяка от тях носи своята специфика по отношение на културата, езика и ценностните си ориентации.

Конфесионалните групи (по маркер: религия) също играят значителна роля в процеса на образование в мултикултурна среда.

Необходимо е педагозите да работят в партньорство със социалните и здравни работници и органите за взаимопомощ.

Един от най-важните подходи при изучаването на правата и отговорностите на детето е ценностно ориентираният подход. Той се базира на еднаквите права на децата и недискриминацията основана на етнос, пол, националност и т.н.

Изграждането на социална интелигентност у детето е задача още предучилищния период. Доближаването до другия, различния, изисква осъзнаване на знанието за него. Тази концепция се налагат от Атинската декларация за интеркултурно образование /2007/ на министрите на образованието от страните членки на ЕС. Акцентът е върху културното многообразие на различните нации, етнически общности и етнически групи битуващи на географската територия на Европейския съюз. Децата трябва да бъдат запознавани с традиции, обичаи, обреди, език, видове изкуства на различните нации и етноси, чрез средствата на личностната и комуникативна рефлексия.

Интеркултурният диалог изисква познаването и прилагането от учителя на билингвални и психосемантични технологии за усвояване на знания от детето, чийто етнически и национален произход е различен от българския.

Непознаването и неприлагането от учителя на педагогически технологии, стимулиращи интеркултурната компетентност у детето е дискриминираща индикация .

Всичко това безспорно влияе върху процеса на педагогическо взаимодействие и трябва да намери конкретизация в образователните направления като система от образователни ядра, цели и свързаните с тях комплексни системи от предстваиІпонятия, умения и изразяване на ценностно отношение. По-долу те са представени във връзка с ДОИ (МОН, 2005) като основа за плавен преход в подготвителната група/клас.

• 
  Да се стимулира детето да отделя елементите на формалната страна на процеса на говорене и слушане.
  
• 
  Да се стимулира детето да отделя елементите на съдържателната страна на процеса на говорене и слушане.
  
• 
  Детето да конструира основните граматични структури : фонема /звук/, морфема /да ползва морфемата за конструиране на нови думи/, морфологична структура /дума/, синтактична структура /изречение/,текст.
  
• 
  Детето да произнася правилно фонемите в българския език.
  
• 
  Детето да бъде подготвено за начално четене чрез избор на различни лингводидактични и психолингвистични технологиии, съобразно говорното му равнище : владеенето на български език,съобразно неговия семеен език .
  
• 
  Детето да бъде подготвено за начално писане чрез избор на различни лингводидактични и психолингвистични технологии .
  
• 
  Детето да бъде подготвено за начална компютърна грамотност чрез усвояване и ориентиране в семиотичната и глотометричната страна на езика.
  

ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ НА ДИДАКТИЧЕСКАТА ТЕХНОЛОГИЯ ВЪЗПРИЕМАНЕ И ОСЪЗНАВАНЕ НА ЛИНГВИСТИЧНИ ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И КОМПЕТЕНЦИИ.

Теоретичните подходи за разработване на програмата са следните:

1. Психолингвистичен подход към изследваните езикови явления .;

2. Психосемантичен подход към изследваните езикови явления;

3. Семиотичен подход - семиотичната рефлексия се разглежда като средство в хода на изследване на езиковите явления /български говорни структури/;

4. Билингвален подход за ориентиране в билингвалните характеристики на говора у детето; / в лингводидактичен план при деца, чийто семеен език не е български/

• 
  Във формален план:
  

1.Българският език като семеен за детето. / за деца- монолингви от български произход/

• 
  В съдържателен план: