Раздел ІІІ Средищни и защитени училища

което се намира в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна

община, където се обучават учениците от населените места, в които няма училище.

(2) За учениците по ал. 1 се осигурява:

1. транспорт;

2. целодневна организация на учебния ден;

3. обедно хранене, организирано в помещения в съответствие с държавния

образователен стандарт за физическата среда на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

(3) Средищните училища са включените в списък, приет с акт на Министерския съвет

по предложение на министъра на образованието, младежта и науката въз основа на решение на съответния общински съвет и обнародван в „Държавен вестник”. Списъкът се актуализира ежегодно до 1 ноември.

(4) Критериите за включване в списъка по ал. 3 се определят с акт на Министерския

съвет.

нарушаване на достъпа до образование.

(2) Защитените училища не може да бъдат закривани.

(3) Защитените училища са включените в списък, приет с акт на Министерския съвет

и обнародван в „Държавен вестник”. Списъкът се актуализира ежегодно до 1 ноември.

(4) Критериите за определяне на защитени училища се приемат с акт на

Министерския съвет и са свързани с обективни географски и демографски фактори,

наличието на пътна инфраструктура, отдалечеността и капацитета на най-близкото друго училище.

(5) Защитено училище, което отговаря и на критериите за средищно училище, се

включва и в списъка по чл. 51, ал. 3.

като осигурява познавателното, езиковото, социалното и емоционалното развитие на децата, отчитайки значението на играта в процеса на ученето.

задължителното предучилищно образование - и от училищата при условията и по реда на държавния образователен стандарт за предучилищното образование и на държавния

образователен стандарт за физическата среда.
Раздел ІІ

Постъпване и преместване в детската градина
Чл. 55. (1) Децата постъпват в детската градина не по-рано от учебната година, която

започва в годината на навършване на 3-годишната им възраст.

(2) Децата може да постъпят в детската градина и при навършени 2 години към

началото на учебната година по преценка на родителя и при наличие на свободни места.

(3) В яслените групи в детската градина може да постъпват деца от 10-месечна до 3-

годишна възраст.

(4) Постъпването на децата в детската градина се осъществява целогодишно.

Чл. 56. Децата в държавните, общинските и частните детски градини може да се

преместват в други детски градини през цялата учебна година при наличие на свободни

места.

Чл. 57. (1) Условията и редът за записване, отписване и преместване в общинските

детски градини се определят с наредба на общинския съвет, а за държавните детски градини с акт на министъра на отбраната.

(2) Записването и отписването на децата в частните детски градини се извършва при

условията и по реда, определени от детската градина и в договора за обучение.

(2) Броят на групите и броят на децата в група в частните детски градини се определят

в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда на детските

градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

(3) Свободни места в детската градина са местата, в рамките на определения брой по

ал. 1 и 2, които са останали незаети след записване на всички желаещи деца към определен момент.

задължителното предучилищно образование се осъществява от училище.

децата.

стандарт за предучилищното образование.

(2) Учебната година в предучилищното образование започва на 15 септември и е с

продължителност 12 месеца. В случай че 15 септември е почивен ден, тя започва на първия следващ работен ден.

(3) Учебната година включва учебно и неучебно време.

май на следващата календарна година.

(2) Учебното време през учебната година се организира в учебни дни.

(3) Учебното време в учебния ден се организира в педагогически ситуации. Броят и

продължителността на педагогическите ситуации се определят в държавния образователен стандарт за предучилищното образование

Чл. 63. (1) Педагогическото взаимодействие в предучилищното образование се

организира в основни и в допълнителни форми.

(2) Педагогическата ситуация е основна форма на педагогическо взаимодействие.

(3) Допълнителните форми на педагогическо взаимодействие са дейности, които се

организират от учителя на групата извън планираните педагогически ситуации, съобразно потребностите и интересите на децата.

Чл. 64. В неучебните дни се провеждат само допълнителни форми на педагогическо

взаимодействие.

или полудневна организация при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за предучилищното образование, както и в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие и с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

сезонни занимания като допълнителна услуга по отглеждане на децата по желание на

родителите и при условия и по ред, определени в наредба на общинския съвет.

(2) Общинският съвет осигурява финансовото обезпечаване на дейностите по ал. 1.

умения и отношения, които детето трябва да притежава в края на предучилищното

образование и които са необходими за успешното му преминаване към училищното

образование.

(2) Компетентностите по ал. 1 се определят с държавния образователен стандарт за

предучилищното образование.

педагогическа система, която е част от стратегията за развитието на детската градина или училището, което извършва задължително предучилищно образование, и отговаря на изискванията на държавния образователен стандарт за предучилищното образование.

(2) Педагогическата система е цялостна концепция за развитието на детето с подходи

и форми на педагогическо взаимодействие, подчинени на обща цел.

образователните направления, определени в държавния образователен стандарт за

предучилищното образование.

(2) Компетентностите на децата като очаквани резултати от обучението и

възпитанието по всяко образователно направление за всяка група по чл. 60 се конкретизират в програма за предучилищна подготовка.

(3) Програмата по ал. 2 се утвърждава от министъра на образованието, младежта и

науката.

Чл. 70. В края на предучилищното образование се издава удостоверение за

завършена предучилищна подготовка по реда, определен в държавния образователен

стандарт за предучилищното образование.
Глава шеста

УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ
Раздел I

Видове училищно образование
Чл. 71. (1) Според степента училищното образование е основно и средно.

(2) Обучението за придобиване на основно образование се осъществява от I до VII

клас включително в два етапа, както следва:

1. начален – от I до IV клас включително, и

2. прогимназиален – от V до VII клас включително.

(3) Обучението за придобиване на средно образование се осъществява от VIII до XII

клас включително в два етапа, както следва:

1. първи гимназиален – от VIII до Х клас включително, и

2. втори гимназиален – от ХI до ХII клас включително.

Чл. 72. (1) Според подготовката училищното образование е общо, профилирано и

професионално.

(2) Общо образование се осъществява в основната степен чрез обучение за

придобиване на общообразователната и разширената подготовка.

(3) Профилираното образование се осъществява в средната степен чрез

общообразователната и разширената подготовка - в първи гимназиален етап, и чрез

общообразователната и профилираната подготовка – във втори гимназиален етап, където може да се осъществява и чрез разширената подготовка.

(4) Професионалното образование се осъществява в средната степен - в първи и във

втори гимназиален етап, чрез общообразователната и професионалната подготовка. То може да се допълва и чрез разширената подготовка.
Раздел II

Училищна подготовка. Съдържание на училищната подготовка.
Чл. 73. (1) Училищната подготовка е съвкупност от компетентности – знания, умения

и отношения, необходими за успешното преминаване на ученика в следващ клас, етап и/или степен на образование.

(2) Според съдържанието си училищната подготовка е общообразователна,

разширена, профилирана, професионална и допълнителна. В специализираните училища се осигурява и придобиването на специализирана подготовка.

(3) Училищната подготовка се придобива чрез обучение по учебни предмети или

модули, а допълнителната подготовка - и чрез обучение или дейности в други форми.

предмети „Майчин език”, „Хореография”, както и „Чужд език”, извън посочените чужди езици в държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка и в държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.

(2) В процеса на училищното образование религиите се изучават в исторически,

философски и културен план. Изучаването на религиите може да се осъществява чрез

учебното съдържание на различни учебни предмети и чрез учебния предмет „Религия”.

(3) В процеса на училищното образование може да се изучават и учебни предмети от

областта на гражданското, здравното и интеркултурното образование и на образованието за устойчиво развитие, като разширяват и допълват съдържание, което присъства интегрирано в други учебни предмети.

(4) В специалните училища за ученици със сензорни увреждания извън видовете

подготовка по чл. 73, ал. 2 се провежда и задължително обучение по специални учебни

предмети.

(5) Учебните предмети по ал. 1, 2 и 4 се изучават по учебни програми, утвърдени от

министъра на образованието, младежта и науката. Учебните програми определят и броя

учебни часове за изучаването им.

Чл. 75. (1) Общообразователната подготовка обхваща следните групи ключови

компетентности:

1. Компетентности в областта на българския език

2. Умения за общуване на чужди езици

3. Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните

науки и на технологиите

4. Дигитална компетентност

5. Умения за учене

6. Социални и граждански компетентности

7. Инициативност и предприемчивост

8. Културна осъзнатост и умения за изразяване чрез творчество

9. Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот.

(2) Общообразователната подготовка се придобива чрез изучаването на

общообразователни учебни предмети, групирани по културно-образователни области.

(3) Целите, съдържанието и характеристиките на общообразователната подготовка,

както и общообразователните учебни предмети и културно-образователните области по ал. 2 се определят с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка.

подготовка министърът на образованието, младежта и науката утвърждава учебни програми по всеки общообразователен учебен предмет за всеки клас, в които се конкретизират компетентностите на учениците като очаквани резултати от обучението.

(2) Учебните програми по учебния предмет „Чужд език” в двата гимназиални етапа на

средно образование се утвърждават по нива в съответствие с Общата европейска езикова рамка.

утвърждават индивидуални учебни програми въз основа на учебните програми по чл.76.

(2) Индивидуалните учебни програми се утвърждават от директора по предложение на

екипа за подкрепа за личностно развитие.

(3) Структурата, условията и редът за утвърждаване на индивидуалните учебни

програми се определят в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи

общообразователни учебни предмети и с един и същ брой учебни часове за всеки от тях,

определени в държавния образователен стандарт за учебния план.

(2) Изключения от ал. 1 се допускат за вечерната, задочната и индивидуалната форма на

обучение, както и за обучението в спортните училища, в училищата по изкуствата и в

училищата в местата за лишаване от свобода.

Чл. 79. (1) Общообразователната подготовка в средната степен на образование се

придобива чрез изучаване на общообразователни учебни предмети.

(2) Разпределението на общообразователните предмети по ал. 1 по класове, както и

броят на учебните часове за изучаването на всеки от тях за всеки клас и етап от средната

степен се определя в рамкови учебни планове, утвърдени в зависимост от вида на

образованието и според спецификата и формата на обучението.

(3) Рамковите учебни планове по ал. 2 се определят с държавния образователен

стандарт за учебния план.

(4) За осъществяване на общообразователната подготовка в езиковите гимназии най-

малко три учебни предмета извън учебния предмет „Чужд език” и в IX, и в X клас се

изучават на чужд език.

Чл. 80. (1) Разширената подготовка обхваща компетентности, които развиват и

усъвършенстват отделни компетентности от общообразователната подготовка.

(2) Разширената подготовка се придобива чрез изучаване на общообразователни учебни

предмети по чл. 75, ал. 2, предвидени за изучаване в процеса на училищното образование, както и на учебни предмети по чл. 74.

(3) Учебните предмети, чрез които се придобива разширената подготовка в

конкретното училище, се определят в училищния учебен план в зависимост от интересите на учениците и възможностите на училището.

(4) Съдържанието на разширената подготовка по съответния учебен предмет за

съответния клас, с изключение на учебните предмети по чл. 74, ал. 1 и 2, се определя в

учебни програми, утвърдени от директора на училището.

Чл. 81. (1) Профилираната подготовка обхваща задълбочени компетентности в даден

профил, определени в държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.

(2) Профилът е комплекс от профилиращи учебни предмети, два от които се определят

в държавния образователен стандарт по ал. 1, а останалите се определят от училището с

училищните учебни планове и са едни и същи за ХІ и ХІІ клас.

(3) Профилите са:

1. Чужди езици;

2. Хуманитарни науки;

3. Обществени науки;

4. География и икономика;

5. Компютърни науки;

6. Предприемачески;

7. Математически;

8. Природни науки;

9. Изобразително изкуство;

10. Музика;

11. Спорт.

(4) Профилираната подготовка се придобива във втори гимназиален етап на средното

образование чрез изучаване на профилиращите учебни предмети, включени в съответния профил.

(5) Всеки профилиращ учебен предмет се състои от задължителни и избираеми

модули. Модулът е самостоятелно обособена част от съответния профилиращ учебен

предмет.

(6) Задължителните модули по всеки профилиращ учебен предмет се определят в

държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.

(7) Въз основа на държавния образователен стандарт за профилираната подготовка

министърът на образованието, младежта и науката утвърждава учебни програми за

задължителните модули.

(8) Чрез избираемите модули се придобиват компетентности, определени в учебни

програми, утвърдени от директора на училището. Учебните програми може да се разработват в сътрудничество с висши училища.

(9) Целите, съдържанието и характеристиките на профилираната подготовка, както и

условията за определяне на профилиращите предмети се уреждат с държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.

придобиване на професионална квалификация, както и за придобиване на правоспособност за професии, упражняването на които изисква такава, включително и за упражняване на регулирани професии.

(2) Професионалната подготовка осигурява постигането на държавния образователен

стандарт за придобиването на квалификация по професия в двата гимназиални етапа на

средната степен на образование.

(3) Професионалната подготовка за всяка професия е обща, отраслова, специфична,

разширена и включва обучение по теория и практика на професията.

(4) Целите, съдържанието и характеристиките на видовете професионална подготовка

се определят в Закона за професионалното образование и обучение.

Чл. 83. (1) Допълнителната подготовка обхваща компетентности, отговарящи на

интересите на учениците и подкрепящи развитието на заложбите им.

(2) Учебните предмети, модулите и дейностите, чрез които се придобива

допълнителната подготовка, се предлагат от училището в зависимост от възможностите му, избират се от учениците според интересите им и се определят в училищните учебни планове.

(3) Съдържанието на допълнителната подготовка, с изключение на учебните предмети

по чл. 74, ал. 1 и 2, се определя в учебни програми, утвърдени от директора на училището.

чрез обучение съответно в областта на спорта, на културата или на изкуството или чрез

религиозното обучение.

(2) Специализираната подготовка се придобива чрез изучаването на специализирани

учебни предмети, определени в съответния типов учебен план, съгласуван и утвърден от министъра на образованието, младежта и науката, министъра на културата и министъра на физическото възпитание и спорта.

(3) Съдържанието на специализираната подготовка по съответния специализиран

учебен предмет за всеки клас се определя в учебни програми, утвърдени от:

1. министъра на културата – за училищата по изкуствата и по културата;

2. министъра на физическото възпитание и спорта – за спортните училища.

(4) Съдържанието на специализираната подготовка по специализираните учебни

предмети за религиозното обучение в съответното вероизповедание в духовните училища се определя в учебни програми, утвърдени при условия и по ред, определени от вероизповеданието.
Раздел ІІІ

Учебен план
Чл. 85. (1) Учебният план разпределя учебното време между учебните предмети или

модули за придобиване на училищната подготовка.

(2) Структурата на учебния план обхваща три раздела:

1. раздел А – задължителни учебни часове;

2. раздел Б – избираеми учебни часове;

3. раздел В – факултативни учебни часове.

(3) Учебният план на специалните училища за ученици със сензорни увреждания

включва и раздел Г – учебни часове, предвидени за изучаване на специалните учебни

предмети.

Чл. 86. (1) В задължителните учебни часове се осъществява обучение за придобиване

на общообразователната подготовка, а в професионалните гимназии и в паралелките за

професионална подготовка - и общата професионална подготовка.

(2) В спортните училища и в училищата по изкуствата обучението за придобиване на

специализираната подготовка може да се осъществява и в задължителните учебни часове, вместо учебните предмети „Физическо възпитание и спорт”, „Музика” или съответно „Изобразително изкуство”.

Чл. 87. (1) В избираемите учебни часове се осъществява обучение за придобиване на

разширената подготовка, профилираната подготовка и/или отрасловата, специфичната и

разширената професионална подготовка, както и специализираната подготовка.

(2) В избираемите учебни часове може да се изучават и учебните предмети по чл. 74.

допълнителната подготовка.

учебни планове по етапи или степени на образование в зависимост от вида на образованието и спецификата и формите на обучението.

(2) Рамковият учебен план съдържа:

1. броя на учебните седмици по класове;

2. наименованията на учебните предмети и/или модулите, включени в раздел А,

групирани по културно-образователните области;

3. седмичния и годишния брой на учебните часове, определени за изучаването на всеки

от учебните предмети и/или модулите, включени в раздел А, по класове, етапи и степени на образование;

4. общия седмичен и годишен брой на избираемите учебни часове в раздел Б;

5. максималния седмичен и годишен брой на факултативните учебни часове в раздел В.

(3) Рамковите учебни планове, които разпределят учебното време за учебните предмети

или модули от професионалната подготовка, не включват седмичния брой учебни часове по ал. 2, т. 3, 4 и 5 за изучаване на тези предмети.

за всяка учебна седмица и по един учебен час за организиране и провеждане на спортни

дейности на открито, както и по един учебен час на класа.

(2) Часът на класа се използва за допълнително обучение за придобиване на социални

умения, за гражданско образование, за действия при аварии, бедствия и катастрофи, по безопасност на движението по пътищата, за здравословен начин на живот и др.

(3) Обучението и дейностите по ал. 1 може да се осъществяват в блок от часове в

зависимост от проблематиката и от потребностите на учениците от паралелката.

Чл. 91. (1) Въз основа на рамковия учебен план по чл. 89, ал. 2 и 3 министърът на

образованието, младежта и науката утвърждава типови учебни планове по специалности от професии – за професионална подготовка.

(2) Типовият учебен план по ал. 1 определя учебните предмети или модули от

отрасловата и специфичната професионална подготовка и броя на учебните часове,

определени за тяхното изучаване по класове, етапи и степени.

Чл. 92. (1) Всяко училище въз основа на съответния рамков или типов учебен план

разработва училищен учебен план съобразно интересите на учениците и възможности си.

(2) Училищният учебен план се утвърждава по паралелки за всяка учебна година,

освен в случаите, предвидени в държавния образователен стандарт за учебния план.

(3) Училищният учебен план се одобрява от Педагогическия съвет и се утвърждава със заповед на директора и не може да се променя през учебната година.

Чл. 93. (1) За ученици със специални образователни потребности, както и за

учениците в индивидуална форма на обучение, въз основа на училищния учебен план се

разработва индивидуален учебен план, който се утвърждава със заповед на директора.

Индивидуалният учебен план за учениците със сензорни увреждания може да включва и

раздел Г – учебни часове, предвидени за изучаване на специалните учебни предмети.

(2) Индивидуалният учебен план се разработва за учебна година, с изключение на

случаите, предвидени в държавния образователен стандарт за учебния план.

(3) Индивидуалният учебен план може да определя разпределение на учебното време

по един или по повече учебни предмети, което е различно от рамковия, типовия и

училищния учебен план.

(4) Индивидуалният учебен план на учениците със специални образователни

потребности може да съдържа само част от учебните предмети, определени в рамковия,

типовия или в училищния учебен план.

(5) За обучението по всеки предмет от индивидуалния учебен план екипът за подкрепа

за личностно развитие разработва индивидуална учебна програма, която се утвърждава от директора на училището.

(6) Индивидуалната учебна програма по ал. 5 за учениците със специални

образователни потребности се разработва въз основа на рамкови изисквания, определени в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Чл. 94. Структурата на училищните и на индивидуалните учебни планове, както и

условията и редът за тяхното утвърждаване се определят с държавния образователен

стандарт за учебния план, а на индивидуалните учебни планове за учениците по чл. 93, ал. 1 – и с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Чл. 95. (1) Всеки има право да завърши определен клас по училищния учебен план, по

който е започнал да се обучава в същото училище.

(2) Лицата, прекъснали обучението си, продължават по училищния учебен план,

действащ през учебната година, от която обучението продължава.