Закон за предучилищното и училищното образование глава първа общи разпоредби раздел І предмет на закона

(2) Класовете се означават с римски цифри във възходящ ред.

(3) Продължителността на обучението в един клас е една учебна година за всички

форми на обучение, с изключение на случаите, предвидени в този закон за индивидуалната и самостоятелната форма на обучение.

обучение се разделят на паралелки.

(2) Паралелките от един клас се обозначават с буквите на българската азбука, които се

поставят след номера на класа.

(3) В зависимост от особеностите на учебния предмет или модул паралелката може да

се дели на групи или да се организират сборни групи от различни паралелки от един клас или от различни класове.

(4) За децата и учениците със специални образователни потребности, които се

обучават интегрирано в паралелка по индивидуален учебен план, може да се организира

обучение в отделна група в зависимост от индивидуалните им потребности.

(5) При условията на този закон за ученик от паралелка може да се организира и

индивидуално обучение по отделен учебен предмет или модул.

Чл. 98. (1) Условията и редът за определяне броя на паралелките в училището, броя

на учениците в тях, деленето на паралелките на групи се определят съответно с държавния образователен стандарт за финансиране на институциите, нормиране и заплащане на труда, както и за организиране на индивидуално обучение на ученик от паралелка се определят съответно с държавния образователен стандарт за финансиране на институциите, нормиране и заплащане на труда.

(2) Учебната година включва учебни срокове, учебни седмици, учебни дни и учебни

часове, както и ваканции.

(3) Учебната година е с продължителност 12 месеца и започва на 15 септември, а в

спортните училища – на 1 септември. В случай че 15 септември е почивен ден, тя започва на първия следващ работен ден.

(4) Броят на учебни седмици в една учебна година и разпределението им по класове се

определят в държавния образователен стандарт за учебния план.

(5) Учебните срокове и тяхната продължителност, продължителността на учебната

седмица, продължителността на учебните часове, както и ваканциите се определят в

държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в институциите.

създава условия за разширяване на възможностите за целодневна организация на учебния ден.

(2) Училището организира целодневна организация на учебния ден за учениците в

класовете от основната степен при желание на родителите.

(3) Организацията на учебния ден в спортните училища се определя от министъра на

физическото възпитание и спорта.

(4) Условията и редът за организиране и провеждане на полудневната и целодневната

организация на учебния ден се определят в държавния образователен стандарт за

организация на дейностите в институциите.

Чл. 101. (1) Учебният ден включва учебни часове и почивки между тях.

(2) Продължителността на учебните часове и почивките между тях се определят в

държавния образователен стандарт за организация на дейностите в институциите.

(3) Общият брой задължителни и избираеми учебни часове за една учебна седмица не

може да е по-малко от 22 и повече от 32.

(4) Конкретният брой задължителни и избираеми учебни часове по класове се

определя в държавния образователен стандарт за учебния план.

Чл. 102. (1) За всяка учебна година министърът на образованието, младежта и науката

определя със заповед:

1. началото и края на ваканциите с изключение на лятната;

2. неучебните дни;

3. края на първия учебен срок, началото и края на втория учебен срок.

(2) ) За всяка учебна година министърът на образованието, младежта и науката

определя със заповед организирането и провеждането на ученически олимпиади, национални състезания и състезания по професии.

(3) Заповедите по ал. 1 и ал. 2 се издават преди началото на учебната година.

(4) За всяка учебна година директорите на спортните училища въз основа на

държавния спортен календар и на училищния учебен план определят със заповед времето за учебно-тренировъчни и оздравителни лагери и за спортно-състезателна дейност.

учебни със заповед на министъра на образованието, младежта и науката.

(2) В случай на разместване на почивните дни през годината на основание чл. 154, ал.

2 от Кодекса на труда, обявените почивни дни са неучебни за учениците, съответно

обявените работни дни са учебни освен когато учениците са във ваканция.

(3) В случай на извънредни или непредвидени обстоятелства или за деня на честване

на празника на общината кметът на общината, след уведомяване на началника на

регионалното управление на образованието, може да обявява до три учебни дни за неучебни в една учебна година за училища на територията на общината.

(4) За организиране на училищни и/или спортни празници директорът на училището,

след решение на педагогическия съвет, може да обявява до три учебни дни в една учебна година за неучебни, но присъствени, за което уведомява началника на регионалното управление на образованието.

(5) Неучебни са и дните, в които образователният процес в училището е временно

преустановен по задължително предписание на компетентен орган, определен в нормативен акт.

самостоятелната, дистанционна и комбинирана.

(2) Училищното обучение се осъществява в дневна форма освен в случаите,

предвидени в този раздел.

(3) Индивидуална, самостоятелна, задочна и дистанционна форма може да се

организират само от училище, което провежда обучение в дневна или във вечерна форма.

(4) Ученикът не може да се обучава в две или повече форми на обучение

едновременно.

и при спазване изискванията на този закон.

(2) Формата на обучение се препоръчва от екипа за подкрепа за личностно развитие

за:

останалите ученици в класа;

2. лице, навършило 16 години, което постъпва за първи път в училище;

3. лице, прекъснало обучението си за повече от три последователни учебни години;

4. лице, което не може успешно да завърши един и същи клас повече от три учебни

години.

лицето и при осигуряване на защита на интересите на останалите ученици от паралелката.

и групи.

ученик.

отделни учебни предмети – за отделен ученик.

(4) Обучението в дистанционната форма може да се организира в групи от ученици от

един и същи клас или за отделен ученик.

(2) По изключение във вечерните училища може да се приемат и лица, навършили 14

години, които поради семейни или социални причини не могат да се обучават в дневна

форма.

въз основа на съответния рамков учебен план за вечерна форма.

(2) Задочната форма на обучение включва учебни часове, самостоятелна подготовка и

полагане на изпити за определяне на годишна оценка по учебните предмети от училищния учебен план.

(3) Обучението в задочна форма се провежда по училищен учебен план, разработен

въз основа на съответния рамков учебен план за задочна форма.

Чл. 109. (1) В индивидуална форма може да се обучават:

1. ученици, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ,

издаден от лекарска консултативна комисия, не могат да се обучават в присъствена форма за повече от 30 последователни учебни дни;

2. ученици, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове

обучението си за един или повече класове;

3. ученици с изявени дарби;

4. ученици със специални образователни потребности;

5. учениците в случаите по чл. 105, ал. 2.

(2) В индивидуална форма не се допуска обучение за завършване на повече от два

класа в една учебна година.

(3) Индивидуалната форма включва индивидуални учебни часове и текущо оценяване

или изпити за определяне на срочна или годишна оценка.

(4) Обучението се осъществява по индивидуален учебен план по чл. 93.

(5) Индивидуалните учебни часове се провеждат в училището. В случаите по ал. 1,

т. 1, когато ученикът не може да посещава училището, учебните часове се организират в

домашни или болнични условия.

(6) Когато ученикът е настанен в болница извън населеното място, в което е

училището му, индивидуалните учебни часове се организират от училище, определено след консултация с родителя от началника на съответното регионално управление на

образованието, на чиято територия се намира болницата.

Чл. 110. (1) В самостоятелна форма може да се обучават:

1. ученици в задължителна училищна възраст, които по здравословни причини,

удостоверени с медицински документ, издаден от лекарска консултативна комисия (ЛКК), териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК), детска експертна лекарска комисия (ДЕЛК) или от националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), не могат да се обучават в дневна форма;

2. ученици с изявени дарби;

3. лица, навършили 16 години;

(2) Самостоятелна форма на обучение не може да се организира за ученици с умствена

изостаналост и с множество увреждания.

(3) Самостоятелната форма включва самостоятелна подготовка и изпити за

определяне на годишни оценки по учебните предмети от училищния учебен план.

(4) При самостоятелна форма на обучение се прилага училищният учебен план за

дневна или вечерна форма.

(5) В самостоятелна форма не се допуска обучение за завършване на повече от два

класа в една учебна година.

Чл. 111. (1) Дистанционна форма може да се организира за обучение в класовете от

VІІІ до ХІІ клас включително за:

1. ученици, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ,

издаден от ЛКК, ТЕЛК, ДЕЛК или НЕЛК, не могат да се обучават в дневна форма;

2. ученици със специални образователни потребности, които не се обучават по

индивидуален учебен план;

3. ученици с изявени дарби, които не се обучават по индивидуален учебен план;

4. ученици, които поради семейни причини пребивават трайно на територията на

друга държава и не могат да посещават училище на нейната територия.

(2) В дистанционна форма не може да се организира обучение за придобиване на

професионално образование.

(3) При дистанционна форма на обучение се прилага училищният учебен план за

дневна форма.

(4) Дистанционната форма на обучение се осъществява чрез средствата на

съвременните информационни и комуникационни технологии и включва дистанционни

учебни часове, самоподготовка, текуща обратна връзка за резултатите от обучението и

присъствени изпити за определяне на срочни или годишни оценки по учебните предмети от училищния учебен план.

(5) Дистанционна форма на обучение може да се организира от училище, което

разполага с необходимите технически и технологични условия. За обучението в

дистанционна форма ученикът самостоятелно си осигурява необходимите технически и

технологични средства.

Чл. 112. (1) Комбинирана форма на обучение включва обучение при условията и по

реда на дневна форма и индивидуално обучение по един или няколко учебни предмета от училищния или индивидуалния учебен план.

(2) Комбинирана форма на обучение може да се организира за:

1. ученик в класовете от основната степен на образование, преместен в училище, в

което не се изучава чуждият език, който ученикът е изучавал преди преместването си, при условие че в населеното място няма общинско училище от същия вид, в което този език да се преподава;

2. ученик в VІІ клас, преместен в училище, в което не се изучава учебен предмет от

разширената подготовка, който ученикът е изучавал преди преместването си, ако

преместването се извършва след началото на втория учебен срок.

3. ученик със специални образователни потребности;

4. ученик с изявени дарби.

(3) В случаите по ал. 2, т. 1 и 2, вместо чуждия език или съответния учебен предмет от

разширената подготовка, предвиден в училищния учебен план, се организира индивидуално обучение по чуждия език или по учебния предмет, който ученикът е изучавал преди преместването си. Индивидуалното обучение се осъществява от друго училище - по реда на чл. 111, ал. 3, 4 и 5, или от приемащото училище - по реда на чл. 110, ал. 3 и 4.

(4) В случаите по ал. 2, т. 3 индивидуалното обучение може да се осъществява по един

или по няколко учебни предмета. Индивидуалното обучение се осъществява от училището - по реда на чл. 109, ал. 3, 4 и 5, или от друго училище - по реда на чл. 111, ал. 3, 4 и 5.

(5) В случаите по ал. 2, т. 4 индивидуалното обучение се осъществява по един или

няколко учебни предмета, по които ученикът е показал трайни способности и постижения, надвишаващи постиженията на неговите връстници. Индивидуалното обучение се осъществява от училището по реда на чл. 109, ал. 3, 4 и 5.

(6) Обучението на учениците по ал. 2, т. 1, 2 и 4 при условията и по реда на дневна

форма се осъществява по училищния учебен план, а на учениците по ал. 2, т. 3 - по

индивидуален учебен план.

Чл. 113. (1) Организацията на обучението във формите на обучение, както и

условията и редът за преминаване от една форма на обучение в друга се уреждат съответно с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в институциите.

(2) Оценяването в различните форми на обучение се извършва при условията и по

реда на държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.

обучението и за поставяне на оценки по учебните предмети.

(2) Оценката е показател за степента, в която компетентностите, постигнати от

учениците в резултат на обучението по учебен предмет или модул, съответстват на

определените в държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка, в държавния образователен стандарт за профилираната подготовка и/или в държавния

образователен стандарт за придобиването на квалификация по професия и/или в учебната програма по съответния учебен предмет или модул за съответния клас.

(3) За учениците със специални образователни потребности, които се обучават по

индивидуална учебна програма, оценката е показател за степента, в която са постигнати

компетентностите, заложени в нея.

(4) Не се поставят оценки по учебните предмети, модули или дейности, предвидени за

изучаване във факултативните часове от училищния учебен план, както и по специалните учебни предмети за учениците със сензорни увреждания.

Чл. 115. (1) Основните цели на оценяването са:

1. диагностика на индивидуалните постижения и на напредъка на ученика и

определяне на потребностите му от учене и на областите, в които има нужда от подкрепа;

2. мониторинг на образователния процес за прилагане на политики и мерки, насочени

към подобряване на качеството на образование.

(2) Оценяване се извършва:

1. в процеса на обучение;

2. в края на клас или на етап от степен на образование;

3. при завършване на степен на образование.

Чл. 116. (1) Оценяването се извършва чрез текущи изпитвания и изпити.

(2) Текущите изпитвания се осъществяват в процеса на обучение. В резултат на

текущите изпитвания се поставят текущи оценки, въз основа на които се формират срочни и годишни оценки.

(3) Изпитите са:

1. приравнителни;

2. за определяне на срочна или на годишна оценка по учебен предмет;

3. за промяна на оценката;

4. за установяване на степента на постигане на компетентностите, определени в

учебната програма по учебен предмет за определен клас;

5. за установяване на степента на постигане на компетентностите, определени в

държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка, в държавния

образователен стандарт за профилираната подготовка за определен етап от степента на

образование и/или в държавния образователен стандарт за придобиване на квалификация по професия;

6. държавни зрелостни изпити.

1. вътрешно - когато оценката се поставя от обучаващия учител;

2. външно – когато оценката се поставя от комисия или от лице, различно от

обучаващия учител.

(2) В зависимост от организацията и обхвата си оценяването в процеса на училищното

обучение може да е:

1. национално – обхваща ученици от един клас в цялата страна;

2. регионално – обхваща ученици от един клас в рамките на отделен регион;

3. училищно – обхваща ученици от един клас в рамките на отделно училище;

4. групово – обхваща част или всички ученици от една или повече паралелки;

5. индивидуално – за отделен ученик.

(3) В края на ІV, VІІ и Х клас се провежда национално външно оценяване за

установяване степента на постигане на компетентностите за съответния етап, определени в държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка.

(4) Форматът на националното външно оценяване по ал. 3, учебните предмети, по

които се извършва, както и условията и редът за организацията и провеждането му се

определят в държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.

(2) Оценките, които може да се поставят, са „отличен (6)”, „много добър (5)”, „добър

(4)”, „среден (3)”, „слаб (2)”.

(3) В случаите, когато количественият показател не се определя като цяло число,

качественият показател се определя при условията на държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.

(4) Когато се използват други количествени показатели, те се приравняват към

оценките по ал. 2.

(5) Оценките от националното външно оценяване в края на VІІ и в края на Х клас,

както и от държавните зрелостни изпити и държавния изпит за придобиване на

професионална квалификация може да се изразяват само с количествени показатели - в брой точки, без да се приравняват към оценките по ал. 2.

(6) На учениците от I до III клас включително се поставят оценки само с качествен

показател. Оценките, които може да се поставят, са „отлично”, „много добре”, „добре”,

„задоволително”, „незадоволително”.

(7) На учениците със специални образователни потребности, които се обучават по

индивидуална учебна програма, се поставят оценки само с качествен показател, които може да са: „постига изискванията”, „справя се” и „среща затруднения”.

Чл. 119. Основните компоненти на оценяването, видовете и формите на оценяване,

както и организацията, условията и редът за извършването му се определят в държавния

образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.
Раздел VIII

Завършване на клас, етап и степен на образование
Чл. 120. (1) Ученик завършва успешно клас, ако има годишни оценки най-малко

„среден (3)” по всички учебни предмети или модули, предвидени в училищния учебен план за съответния клас в задължителните и в избираемите учебни часове.

(2) Ученик, успешно завършил определен клас, продължава обучението си в

следващия клас.

(3) Ученик от началния етап на основно образование продължава обучението си в

следващия клас независимо от годишните си оценки по изучаваните учебни предмети.

модул, полага поправителен изпит по учебния предмет или модул при условия и по ред,

определени с държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от

обучението на учениците.

(2) По желание на ученика (родителя или настойника) поправителният изпит по ал. 1 може да бъде положен и в друго училище определено от началника на РУО.

(3) В случаите по ал. 1 ученик, който не се е явил или не е положил успешно

поправителния изпит, повтаря класа.

Чл. 122. (1) Учениците от I до ІІІ клас включително, които имат годишна оценка

„незадоволително”, както и учениците от ІV клас, които имат годишна оценка „слаб (2)” по учебен предмет, не полагат поправителни изпити и не повтарят класа, ако са се обучавали в присъствена форма.

(2) За учениците по ал. 1 се организира допълнително обучение по време на лятната

ваканция при условия и по ред, определени със заповед на директора на училището. При необходимост допълнителното обучение може да продължи и през следващата учебна година.

няколко учебни предмета или модула и не се е явил или не е положил успешно поправителни изпити, не повтаря класа. Той може да се явява на поправителни изпити без ограничения на броя изпитни сесии при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците.

индивидуална учебна програма по един, няколко или всички учебни предмети и се оценява по тези предмети с качествен показател, не повтаря класа.

(2) По учебния предмет, по който за ученик по ал. 1 не се прилага индивидуална

учебна програма, но годишната оценка на ученика е „слаб (2)”, за обучението му по този

предмет в следващия клас се разработва индивидуална учебна програма.

Чл. 126. (1) Ученик със специални образователни потребности, който има годишна

оценка „слаб (2)” или „среща затруднение” по един или по няколко учебни предмета за

съответния клас, не повтаря класа.

(2) За обучението на ученика по ал. 1 в следващия клас се разработват индивидуални

учебни програми и по учебните предмети, по които има оценка „слаб (2)”.

Чл. 127. Ученик, който е в самостоятелна или задочна форма, при повтаряне на класа

се обучава и се явява на изпити само по учебните предмети или модули, по които има оценка „слаб (2)”.

за завършен I клас.

(2) Извън случаите по ал. 1 завършено обучение в определен клас се удостоверява с

ученическа книжка.

за завършен начален етап на основно образование.

(2) Документът по ал. 1 дава право на продължаване на обучението в

прогимназиалния етап на основно образование.

образование, което се удостоверява със свидетелство за основно образование.

Свидетелството дава право за продължаване на обучението в следващата степен на

образование, както и на обучение за придобиване на професионална квалификация.

(2) Учениците по чл. 118, ал. 7, завършили обучението си в VII клас, получават

удостоверение за завършен VІІ клас, което им дава право да продължат обучението си в VІІІ клас и на професионално обучение.

завършен първи гимназиален етап на средно образование, което им дава право да продължат обучението си във втори гимназиален етап на средно образование, и на обучение за придобиване на професионална квалификация.

(2) Учениците по чл. 118, ал. 7, завършили обучението си в X клас, получават

удостоверение за завършен Х клас, което им дава право им дава право да продължат

обучението си в ХІ клас и на професионално обучение.

(3) Учениците по ал. 1 и 2, които се обучават и за придобиване на професионална

квалификация, освен документа по ал. 1 и 2 получават и съответните документи, издадени при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

Чл. 132. (1) Учениците, успешно завършили ХІІ клас, стават зрелостници и

придобиват право да се явят на държавни зрелостни изпити и на държавен изпит за

придобиване на професионална квалификация.

(2) Зрелостниците, обучавани по училищен учебен план, който осигурява

профилирана подготовка, придобиват средно образование след успешно полагане на

задължителен държавен зрелостен изпит по учебния предмет „Български език и литература” и на задължителен държавен зрелостен изпит по профилиращ учебен предмет.

(3) Зрелостниците, обучавани по училищен учебен план, който осигурява

професионална подготовка, придобиват средно образование след успешно полагане на

задължителен държавен зрелостен изпит по учебния предмет „Български език и литература” и на задължителен държавен изпит за придобиване на професионална квалификация – по теория и практика на професията.

(4) Зрелостниците, обучавани по училищен план, който осигурява специализирана подготовка придобиват средно образование след успешно полагане на задължителен държавен изпит по учебния предмет „Български език и литература” и задължителен държавен изпит по специализиран учебен предмет, свързан с теория и практика на професията.

(5) Придобиването на средно образование се удостоверява с диплома за средно

образование, в която се вписва и общият успех. Дипломата за средно образование е

окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално

обучение.

(6) Зрелостниците по ал. 3 освен диплома за средно образование получават и

свидетелство за професионална квалификация. При условията и по реда на Закона за

професионалното образование и обучение те получават и свидетелство за правоспособност за професиите, за които се изисква такава.

(7) По свое желание лицето може да получи европейско приложение към

свидетелството за професионална квалификация и към дипломата за средно образование.

Чл. 133. (1) Задължителният държавен зрелостен изпит по учебния предмет

„Български език и литература” се полага върху учебно съдържание, изучавано в

задължителните учебни часове във втория гимназиален етап на средно образование.

(2) Вторият задължителен държавен зрелостен изпит по чл. 132, ал. 2 се полага по

учебен предмет, избран от ученика измежду учебните предмети „Чужд език - английски,

френски, немски, италиански, испански или руски”, „Математика”, ”Информатика”,

„Информационни технологии” „Физика и астрономия”, „Биология и здравно образование”, „Химия и опазване на околната среда”, „История и цивилизации” и „География и икономика”, „Предприемачество”, „Музика”, „Изобразително изкуство” и „Философия”, ако ученикът го е изучавал в избираемите учебни часове като профилиращ учебен предмет във втория гимназиален етап на средно образование. Държавният зрелостен изпит се полага върху учебното съдържание от задължителните модули на профилиращия предмет.

(3) Държавният изпит за придобиване на професионална квалификация по чл. 132, ал.

3 се полага при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

(4) Вторият задължителен държавен зрелостен изпит по чл. 132, ал. 4 се полага по учебен предмет, избран от ученика измежду учебните предмети по чл. 133, ал. 2 или по специализиран учебен предмет, свързан с теория и практика на професията.

държавни зрелостни изпити по избрани от него учебни предмети, измежду учебните

предмети „Български език и литература”, „Чужд език – английски, френски, немски,

италиански, испански или руски”, „Математика”, „Информационни технологии” „Физика и астрономия”, „Биология и здравно образование”, „Химия и опазване на околната среда”, „История и цивилизации” и „География и икономика” и „Философия”.

(2) В случай че избраният учебен предмет по ал. 1 е изучаван от ученика като

профилиращ, държавният зрелостен изпит се полага върху учебното съдържание от

задължителните модули на профилиращия учебен предмет, изучавано в избираемите учебни часове във втория гимназиален етап на средно образование.

(3) В случай че избраният учебен предмет по ал. 1 не е изучаван от ученика като

профилиращ, държавният зрелостен изпит се полага върху учебното съдържание, изучавано в задължителните учебни часове в средната степен на образование.

(4) Зрелостникът може да положи допълнителен държавен зрелостен изпит по

учебния предмет „Български език и литература” само ако е изучавал учебния предмет като профилиращ.

(5) Освен случаите по ал. 4 допълнителен държавен зрелостен изпит не може да се

полага по учебен предмет, по който зрелостникът е положил задължителен държавен

зрелостен изпит.

(6) Допълнителен държавен зрелостен изпит по учебния предмет „Чужд език” може да

се положи и по чужд език, различен от посочените в ал. 1, ако съгласно училищния учебен план ученикът е изучавал съответния чужд език интензивно в първия гимназиален етап на средно образование и като профилиращ учебен предмет във втория гимназиален етап на средно образование.

предвижда при завършване на средно образование полагане на изпит по официалния или по един от официалните езици на държавата – страна по договора, може да поискат този изпит да бъде зачетен за втори задължителен държавен зрелостен изпит, ако езикът на държавата – страна по договора, е сред чуждите езици по чл. 133, ал. 2 и ако изпитът е положен при условията и по реда, предвидени в международния договор.

(2) В случаите по ал. 1 оценката от изпита по език, положен при условията и по реда,

предвидени в международния договор, се вписва в дипломата за средно образование като оценка от втория задължителен държавен зрелостен изпит.

(3) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага за изпити, които се оценяват по начин, който

не позволява резултатът да бъде приравнен към система за оценяване, действаща в

училищното образование в Република България.

Чл. 136. (1) Учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити, които се

полагат върху учебното съдържание, изучавано в задължителните учебни часове в двата

етапа на средно образование, се определят с държавния образователен стандарт за

общообразователната подготовка, а учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити, които се полагат върху учебното съдържание от задължителните модули на профилиращия учебен предмет - с държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.

(2) Формирането на общия успех по чл. 132, ал. 4, както и условията и редът за

организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити се уреждат с държавния

образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците.

(3) Държавните зрелостни изпити по всеки учебен предмет се оценяват на национално

равнище от учители и от преподаватели от висшите училища.

Чл. 137. (1) Зрелостник, който не се е явил или не е положил успешно някои от

изпитите по чл. 132, ал. 2 или някои от изпитите по чл. 132, ал. 3, по свое желание получава удостоверение за завършен втори гимназиален етап на средно образование, което дава право на професионално обучение. Удостоверението за завършен втори гимназиален етап не дава право за продължаване на образованието.

(2) Зрелостник, който не се е явил или не е положил успешно допълнителен държавен

зрелостен изпит, придобива средно образование, ако е положил успешно задължителните

държавни зрелостни изпити и съответно държавния изпит за придобиване на професионална квалификация. В тези случаи в дипломата за средно образование се вписват само успешно положените допълнителни държавни зрелостни изпити.

(3) Зрелостниците по ал. 1 може да се явяват на държавни зрелостни изпити и на

държавния изпит за придобиване на квалификация по професия без ограничение на възраст и на брой изпитни сесии, при спазване на юридическите актове, действащи към момента на явяването.

(4) Зрелостниците по ал. 1 полагат само задължителния държавен зрелостен изпит или

държавния изпит за придобиване на квалификация по професия, който не са положили

успешно. При всяко следващо явяване на държавен зрелостен изпит по профилиращ предмет зрелостникът може да сменя избора си на учебен предмет при условията на чл. 133, ал. 2.

(5) Зрелостник, положил успешно само държавните изпити за придобиване на

квалификация по професия, получава свидетелство за професионална квалификация. При условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение може да получи и свидетелство за правоспособност.

придобиват образование от една и съща степен в училищата, освен в случаи, предвидени в нормативен акт.

степента на образование и за преминаване в следващ клас или етап от степента на

образование се определят най-късно до началото на съответната учебна година на

съответния клас или етап.

или степен на образование се определят в държавния образователен стандарт за

информацията и документите.

(2) В документите за завършен етап от степента на образование, за завършено

образование, за придобита степен на професионална квалификация, както и за завършено професионално обучение се посочва съответното ниво от Националната квалификационна рамка и от Европейската квалификационна рамка.

(3) Министърът на образованието, младежта и науката организира създаването и

воденето на информационен регистър за документите за завършено основно образование, средно образование и/или степен на професионална квалификация.