1. коренът на праведния 3 трябва да дадем време на бога 4

34. Възхвала на неверието

В постоянното си старание да поддържаме вярата си пропускаме простия факт, че мъничко здравословно неверие понякога е толкова необходимо за благополучието на душите ни, колкото и вярата.

Ще отида по-далече като кажа, че бихме сторили добре ако развием в себе си почтително недоверие. Това ще ни предпази от хилядите тресавища и блата, в които понякога попадат тези, на които то липсва. Не е грях да се съмняваме в някои неща, но може да бъде съдбоносно да вярваме на всичко.

Вярата е в корена на всяко истинско хваление и “без вяра не е възможно да се харесаме на Бога” (Евреи 11:6). С неверие е невъзможно да угодим на Бога. Поради неверие Израел не успя да наследи обещанията: “по благодат сте спасени, чрез вяра” (Римляни 1:17). Стихове като тези идват в паметта ни и ние изтръпваме при мисълта, че неверието също може да бъде добро и полезно нещо. Това ни изглежда като самонадеяно пренебрегване на учението за вярата, което намираме в Писанията и ни предразполага да заклеймим безсрамния защитник на неверието като модернист. Нека разгледаме този въпрос малко по-отблизо.

Вярата не означава лекомислие. Човек, който вярва на всичко, е също толкова далеч от Бога, колкото този, който отказва да вярва в каквото и да е. Вярата се обуславя от личността и обещанията на Бога и почива върху тях с пълна увереност. Характерът и словото на живия Бог се приемат чрез вяра като последна и окончателна истина, която не подлежи на обжалване. Вярата никога не задава въпроси след като веднъж е установено, че Бог е говорил. “Да, Бог е истинен, а всеки човек – лъжец” (Римляни 3:4). Човек с такава вяра почита Бога като праведен и приема свидетелството му, дори то да противоречи на собствените му чувства и преценки. Това се нарича вяра и тя никога не ни е в повече. От друга страна лековерието не прославя Бога, защото показва голяма готовност да се вярва както в него, така и във всяко друго нещо. Наивният човек приема всичко необичайно и колкото по-необикновено е то, толкова по-пламенно вярва в него. Той приема искрено и лековерно всяко свидетелство, което има в себе си някакъв тайнствен, мрачен и свръхестествен елемент. Наивният ум е като щраус, жадно поглъщащ всичко, което изглежда интересно: портокал, топка за тенис, преспапие, джобно ножче (отворено или затворено), узряла ябълка. Това, че въпреки всичко оцелява, се дължи не на неговата разумност, а на здравия и издръжлив организъм.

Срещал съм християни, чиито разум не е повече от този на щрауса. Те смятат, че трябва да вярват на всичко щом вярват в някои неща. Понеже са призвани да приемат невидимото, те направо приемат и неправдоподобното. Бог може да върши и върши чудеса; следователно всичко, което минава за чудо, трябва да е от него. Бог е говорил на хората, следователно всеки човек, който твърди, че е получил откровение, трябва да бъде приет като пророк. Това, което е неземно, трябва да е от небето; щом нещо не може да бъде обяснено, трябва да бъде прието като божествено. Пророците са били отхвърлени, следователно всеки, който е отхвърлен, е пророк. Светците са били неправилно разбрани и всеки неразбран човек е светец. Това е опасната логика на наивния християнин. Тя може да бъде толкова опасна, колкото и неверието.

Здравата душа, също както здравото кръвообращение, има правилно съотношение на бели и червени клетки. Червените кръвни телца са като вярата. Те пренасят жизнено необходимия кислород до всяка част на тялото. Белите кръвни телца са като неверието: те нападат неочаквано мъртвите и отровни неща и ги изнасят извън тялото. Тези два вида кръвни телца работят заедно и поддържат тъканите в добро състояние. Здравото сърце трябва да е снабдено с всичко необходимо за да е пуска отровите в жизнения поток. Лековерният човек дори не подозира това. Той подчертава положителното и развива религиозен оптимизъм до такава степен, че вече не може да разбере кога го мамят.

Заедно с вярата трябва да имаме и едно здравословно недоверие във всичко окултно, тайно и трудно разбираемо. Нумерология, астрология, спиритизъм и всичко необикновено, свръхестествено и необяснимо, което минава за религия, трябва да бъде отхвърлено. То е отровно и няма място в живота на истинския християнин. Той отхвърля всяка подобна дейност без съжаление и страх. Той има Христос, който е пътя, истината и живота. От какво друго се нуждае?

35. Благодарността като нравствено лечение

 В този покварен свят съществува истинска опасност сериозният християнин в стремежа си да устоява на злото да пресили нещата и да се превърне в жертва на една религиозна болест – цинизма. Поради постоянната необходимост да се отдалечава от всеобщата посока на развитие, той може да придобие неприятния навик винаги да търси грешките на другите и да се превърне в мрачен, нелюбящ и безмилостен критик на чуждите дела.

Това, което прави този циничен дух изключително опасен, е че циникът винаги е прав. Преценката му винаги е правилна. Може да докаже правотата на нравствените си възгледи и все пак ужасно греши. Тъй като по принцип е прав, той не подозира колко трагично греши. Неусетно изпада в състояние на постоянна горчивина и ожесточеност.

Хубаво щеше да е ако съществуваше духовно изживяване пред някакъв молитвен олтар, което да излекува това състояние напълно и завинаги. Някои откровени хора като че ли вярват в това. Аз не мисля така. Това е като да опитваш да си вдъхнеш здраве един път завинаги и така да се погрижиш за физическото си състояние до края на живота си – очевидно невъзможно. Няма значение колко сме здрави, защото докато не си създадем правилни физически навици дълго няма да останем здрави. Едно пречистващо сърцето преживяване, което не е последвано от правилни духовни навици, накрая ще ни донесе разочарование. Продължителното духовно здраве е резултат от правилните навици на сърцето. Ако сме пренебрегнали това, вътрешният ни живот ще се изроди, независимо колко чудесни са били миналите ни преживявания. За да се изцелим от злобното поведение, постоянно търсещо грешките на другите, препоръчвам да развием навика да благодарим. Благодарението има велика съзидателна сила. Преливащото от благодарност сърце ще бъде предпазено от атаките на раздразнение и мрак, които безпокоят толкова много религиозни хора. Благодарното сърце не може да бъде цинично.

Приложната психология има лекове за всичко и те са популярни в “свободомислещите” кръгове и сред лицемерите с блестящи очи от школата “ние ви обичаме”. Измамниците, които се правят на “ни чул, ни видял” и твърдят, че всичко е наред, могат да изумят и затруднят човека, който познава Бога чрез чудото на новорождението. Но истинската благодарност е лек срещу духовна раздразнителност, който горещо препоръчвам. Той е доказан в Писанията и опитът говори, че действа.

Ние трябва да приемем всяко благословение като подарък от Бащата на светлините, а не като нещо, което сме заслужили. По цял ден можем да благодарим на Бога. Трябва да напишем на лист едно по едно нещата, за които сме благодарни на него и на нашите другари и през целия ден да благодарим, за да създадем навик в сърцето си.

Можем да започнем с това колко сме благодарни че изобщо е помислил за нас и ни е създал от нищото; че когато сме съгрешили не ни е забравил, а е изпратил сина си да умре за нас. Бог ни е дал библията и благословения си Дух за да ни научи да я разбираме с духа си. Може да продължим с това колко сме радостни за църквата, за добрите духовни учители, за преданите пастори и за тези, които пишат църковните песни. Те са направили богослуженията всяка неделя нещо скъпоценно и полезно.

Ако се опитаме да изброим и да благодарим за всички благословения, няма да ни стигне времето. Лично на мен ми е помогнала много практиката да обсъждам с Бога безбройните добрини, които съм получил от приятелите си. На родителите си дължа живота и възпитанието си. На учителите – търпеливото и подробно обучение, което ме водеше когато бях млад и невеж безбожник и ме научи да чета и пиша. На патриотите и управниците от миналото дължа свободите, на които се радвам сега. Към многобройните и незнайни войници, които са проляли кръвта си за свободата на страната имам дълг, който не мога по никакъв начин да изплатя. Когато напомням на Бога, че съм благодарен на тези хора, аз му доставям удоволствие и сърцето ми става по-широко. Благодарен съм за всеки човек от всяка националност и раса, който е допринесъл с нещо за мира и добруването ми и искам Бог да знае това.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116

Изтегляне 1.12 Mb.

Сподели с приятели: