1. научен статут на началната училищна педагогика
Изтегляне 209.5 Kb.
|
Свързани:
НаученстатутнаначалнатаучилищнапедагогикаПресианНУПЧЕ360, Какво е и какво не е тормозът пресиан иванов нупче360, razvitie-na-rasteniyata
- Навигация на страницата:
- Началната училищна педагогика
| 1. НАУЧЕН СТАТУТ НА началнаТА училищна педагогика педагогиката в системата на научното знание; понятие за начална училищна педагогика; обект и предмет на началната училищна педагогика; задачи и функции на началната училищна педагогиката; основни понятия в началната училищна педагогика; характеристика на понятията, термините и категориите, използвани в началната училищна педагогика Педагогиката в системата на научното знание Както е известно, науката е сфера на човешка дейност, чиято функция е разработване и теоретично систематизиране на обективните знания за действителността. Непосредствени цели (11, с. 323) на науката са описанието, обяснението и предсказването на процесите и явленията от действителността. Диференциацията и интеграцията на научното знание позволиха да се очертаят трите главни раздела на научното знание: естествознание, обществени (социални) науки и философия. . . " (11, с. 329) . Съгласно приетата класификация (11, с. 330) на науките педагогиката се определя в групата на социалните науки. Като социална наука педагогиката изследва такива социални явления като възпитанието, обучението и образованието (които са обекти на изследване и на социалните, и на природните науки) , а чрез тях осъществява връзка и с природните науки. При своето зараждане педагогиката има синтетичен вид, дава най-основните, ръководните принципи за възпитаване и обучаване на подрастващите. Заедно с развитието на обществото и развитието на науката се наблюдава тенденция към диференциация в областта на изследването, постепенно започват да се обособяват различни клонове на педагогическата наука. Така общата педагогика се разделя на три основни дяла: общи основи на педагогиката, теория на възпитанието и теория на обучението (дидактика). В първия дял се разглеждат зараждането и развитието на педагогиката, предметът, основните понятия, методологията и методите на научно-педагогическото изследване, факторите на възпитанието и системата на образованието. Теорията на възпитанието разглежда същността на възпитателния процес, принципите и методите на възпитание, различните страни и задачи на възпитанието, както и условията и специфичните средства за тяхното решаване. Дидактиката разглежда същността на обучението и на учебния процес в него, принципи и методи на обучението, съдържание на обучението, организационни форми на обучение, начини за повишаване ефективността на учебно-възпитателната работа. Предучилищната педагогика изучава проблемите на възпитателната работа с децата от предучилищна възраст. Специалната педагогика изучава специфичните закономерности на учебно-възпитателната работа при деца с дефекти. Тя се разделя на сурдопедагогика — за възпитаване и обучение на глухонеми деца; олигофренопедагогика — за умствено изостанали деца, и тифлопедагогика — за слепи деца. Педагогиката за възрастните (андрагогия) изучава проблемите на обучението и възпитанието на възрастните. Военната педагогика изучава учебно-възпитателната работа при условията на войската. Историята на педагогиката изучава възникването и развитието на възпитанието и обучението през различните обществено-исторически формации. Разкрива закономерностите, определящи развитието на педагогиката, и запознава с най-важните представители на педагогическата мисъл от миналото. Историята на българското образование разглежда възникването и развитието на педагогическата мисъл и учреждения у нас. Сравнителната педагогика като използува сравнителните методи, изучава възпитанието, образованието и обучението в различните страни на съвременния етап от развитието, което дава възможност да се разкрият общите закономерности и специалните особености на образователните системи в различните страни. Методиките на обучението по отделните учебни предмети често са наричани частни дидактики. Докато дидактиката разкрива общите закономерности на теорията на обучението — учебен процес, принципи, методи на обучение, организационни форми на обучение, отделните методики конкретизират тия общи положения към отделните учебни предмети. Някои автори разглеждат методиките не като чисто педагогически, а като междинни науки. В последните години се появиха редица нови педагогически дисциплини, като социална педагогика, педагогическа кибернетика, педагогическа етика, педагогическа социология, Началната училищна педагогика и др. Изтегляне 209.5 Kb. Сподели с приятели:
|