Разглеждане на Ж и решаване на делото от АСъд

Разноски по дело – чл.161 Допк

На ответника – разноски съобразно отхвърлената част от Ж.

На адм-ята вместо възнаграждзение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаглаждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат.
При прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото С може да присъди по-нисък размер съобр. ЗАдв.
Когато пред С се представят док-ва, които е могло да бъдат представени в адм.произ-во, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход , освен в сл. по чл.155 (3) Решаващият орган може да събира нови доказателства. Ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението. (4) Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на: 1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или 2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.

В приз-то по обжалване на РА пред С и обжалване пред ВАС, приходн-та адм-ция се представлява от юрисконсултите в дир-ция ОУИ

27. Спиране изпълнението на РА. Комп.органи.Процедура, актове.Правни последици
І Уредба на спирането на изпълнението на РА – гл.18 , Чл. 153. (1) Обжалването на ревизионния акт по административен ред не спира неговото изпълнение. (2) Изпълнението на ревизионния акт може да се спре по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана. (3) Искането се подава до органа, компетентен да разгледа жалбата, като към него се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размера на главницата и лихвите към датата на подаване на искането, а в случаите, когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. (4) Решаващият орган спира изпълнението на ревизионния акт, ако представеното обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера по ал. 3. (5) В останалите случаи решаващият орган извършва преценка съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното като обезпечение имущество. Спирането на изпълнението има действие от датата на налагане на обезпечителните мерки от публичния изпълнител. (6) Решаващият орган се произнася по искането за спиране на изпълнението с решение в 7-дневен срок от подаването му. (7) Отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дневен срок от получаването на решението по ал. 6, съответно в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по искането. Съдът се произнася по жалбата срещу отказа за спиране на изпълнението с определение.

Спирането e уредено при обжалването, з-то изпълнението на РА е поставено в зависимост от обжалването на РА и в зависимост от обжалваната част.

1. Обжалването на РА по Аред не спира неговото изпълнение.

РА , ако в 14 дневен срок от връчването не настъпи доброволно плащане, подлежи на принудително изпълнение.

2. Изпълнението на РА може да се спре по искане на жалбоподателя.Искане за спиране на изпълнението може ад се прави само за частта на РА, която е обжалвана.

3. Искането за спиране може да се направи едновременно с подаването на Ж, така и след нейното подаване.

Решаващия Орг се произнася по искането с Р-ние в 7 дневен срок от подаване на искането.Без значение е в случая дали решаващия Орг се е произнесъл относно законността на самия РА. Към искането за спиране на изпълнението се прилагат док-вата за направеното обезпечение. Когато липсват док-ва за направеното обезпечение в искането следва да се съдържа предложение за обезпечение в размер на главницата и лихвите към датата на подаване на искането.

В искането за спиране може да се предложи имущество за обезпечение, като ако това искане бъде уважено по разпореждане на решаващия Орг, публ.изпълнител налага обезпечителни мерки и от този момент се спира принудителното изпълнение.

Лицето има сл.възможности :

1. 
   Лицето да приложи док-ва.
   
2. 
   Да направи предложение за обезпечение.
   
3. 
   Да предложи обезпечение в пари , безусловна и неотменяема банкова гаранция или държ.ценни книжа.Тук решаващия Орг е длъжен да спре принудителното изпълнение.
   

Изпълнението на дан.задължения може да бъде доброволно или принудително – когато в срока на доброволно Л-то не реализира плащане. В основата на доброволното изпълнение лежи метода на убеждението. Когато този метод не въздейства в/у Л-то и не даде желаният резултат в действие влиза държ.принуда. Тя се основава и се свързва с властническия метод и властническите отношения, които възникват по повод задълженията за Д-ци. Този метод на принудата има за цел да бъде реализирано публичното субективно право на Д – да получи плащането. В този сл. при принуд.изпълнение резултата е един и същ, т.е. изпълнение назадължението при което постъпват приходите в Б , но това се постига не доброволно, а принудително. Принудителното въздействие в/у Дл-ците осе осъществява от Орг на прих.адм-ция.Като под влияние на принудата ЗЛе подчинява своето поведение на изискванията на ДПН. Така обект на изпълнението са действията на задълженото Ле, които са визирани в хипотезиса на ДНорми. Принудителното изпълнение на дан.задължения е метод на въздействие от страна на Д в/у задължените Л за да бъдат принудени сами да извършат посочените от ДНорма действия или да бъдат принудени да търпят въздействието от съотв.публ.изпълнител, когато сами не подчиняват действията си. Изп.дан.процес е изграден в/у опр.принципи, които придават облика му. Принципите :

• 
  законност, бързина; - служебното начало
  

Когато има издаден РА и изтекъл срок за доброволно изпълнение, публ.изпълнител е длъжен да пристъпи кам принудително изпълнение без да е необходимо предварително или последващо разпореждане на съдебен или А орган. А обжалването на РА също не е пречка за предприемане на изпълнителни действия, освен в случаите когато изпълнението на РА е било спряно. Особено значение за принуд.изпълнение има писменото начало – дан.задължение трябва да намери отражение в издаден по надлежен ред акт, който акт е изпълнителен титул.в сл. е РА. В писмена форма трябва да бъдат и всички действия предприемани по повод на принуд.изпълнение. Бързината в изпълнителния процес се съчетава със служебното начало и ефективността на процеса и се изразява в активността на адм.Орг-ни да предприемат всички необх.дейсттвия с цел своевременното събиране на дан.задължения. Значението на този принцип се разкрива с оглед своевременното постъпване на средства в Б. Събирането на дан.задължениея е от изключителна комп-ст на публичните изпълнители от НАП. Събиране на задълженията за Д-ци се извършва и от публ.изпълнители при АДВ – при опр.у-вия в ДОПК.

За да започне едно принудително изпълнение е необходимо в обективната действителност дасе появят нови ЮФ-и , с които ПН да свързва това изпълнение. Следователно необходимо е да има установено по основание и размер дан.задължение.

Освен това дан.Дл да е изпаднал в забава , касае се за едно неправомерно поведение на Л, което поведение е в противоречие с ПН. Неизпълнението на задължение- пълно или частично е нов ЮФ, който дава основание на публ.изпълнител да започне принудително изпълнение.

Освен, че Дл следва да е изпаднал в забава необходимо е още вземането на Д за Д-ци да не е отсрочено или разсрочено, а също така да са изпратени покани за доброволно изпълнение.

Със започването на принуд.изпълнение се прекъсва погасителната давност, която тече относно това задължение.

Изпълнителните основания са законови изброени в чл.209 (2) Принудително изпълнение се предприема въз основа на:

1. ревизионен акт, независимо дали е обжалван; 2. декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; 3. актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани; 4. постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано; 5. влязло в сила наказателно постановление; 6. влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия;

7. разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от органите на НОИ, независимо дали е обжалван; 8. разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано.

- РА независимо дали е обжалван е изпълнително основание

• 
  декларация, подадена от ДЗЛ с изчислени от него задължения за Д-ци или ЗОВ
  

Чл. 107. (1) Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. (2) Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. (3) Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. (4) Актът може да се обжалва в 14дн срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В тези случаи чл. 154 не се прилага.

• 
  за установяване на задължения , независимо дали са обжалвани
  
• 
  постановление за принудително събиране , издадено от митн.Орг, независимо дали е обжалвано
  
• 
  вл в сила наказателно постановление
  
• 
  вл. в сила решения, присъди и определения на съдилищата
  
• 
  разпореждане за събиране на суми по акт за начет, независимо дали е обж.
  
• 
  Разпореждане по чл.211 ал.3, независимо дали е обж.
  

29. Отсрочване и разсрочване на дан.зад-я.Условия,издаване на разрешение,комп.органи,правни последици

По искане на ДЛ подадено до комп.Орг., който може да разреши плащането да се извърши изцяло, до определен краен срок – отсрочване или на части –разсрочване.

1.Чрез подаване на искане от ЗЛ до съотв.комп.Орг.,когато зад-нието за което се иска Отср-не или Разср-не не може да се погаси изцяло с наличните парични средства.

2. Когато компетентен да се произнесе по Разср-не или Отср-не е М-ра на финансите или изп.дир-тор на НАП, молбата заедно с док-вата към нея се подава чрез териториалния дир-тор.

ІІІ Док-ва, които се прилагат към молбата за Отср-не или РАзср-не :

1. 
   Док-ва за фин.иконом.състояние на Дл.Когато Дл е ЕТ се прилага перспективна програма за развитие.
   

• 
  Док-во е год.дан.декларация за ФЛ, ЕТ и счетоводния отчет за ЮЛ.
  

2. 
   Док-ва за семейно и имуществено състояние на Дл, за ФЛ има утвърден образец от М-ра на финансите.
   
3. 
   Док-ва за всички останали публ.задължения вкл.лихвите по тях, за всички гражданскоправни задължения към Кр-ри и лихвите към тях.
   
4. 
   Прилага се изчисление на коефициента за рентабилност, което се прави по Наредба.
   
5. 
   Док-во за счет.фин.резултат от дейността на предприятието.
   

За периода Дл дължи лихви в размер на осн.лихвен % .

Размерът на тези лихви се дължи при условие , че Дл изпълнява задължението си съгл.погасителния план.

V Лихва не се дължи при Отср-не или Разср-не в следните случаи :

1. 
   Стихийни бедствия : пожар, земетресение, наводнения, граадушки, катастрофа
   
2. 
   При крупни производствени аварии
   

В тези сл. също е необходимо Л да подаде искане за Разср-не или Отср-не и към него да се приложат док-ва за стихийните бедствия или КПАварии.

3 Изключение съгл З : Когато е настъпила КПА и има застраховане на това имущество, то при разрешаване на Отср-не или Разср-не дължи лихва в размер на осн.лихвен %.

VІ При условие , че не постъпват плащания на падежа, установен с погасителния план – дължимите суми за Д-ци стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва .Достатъчно е непостъпването на 2 вноски.

VІІ Комп.Орг-ни да разрешат Отср-не или Разср-не :

Терит.дир-тор ИЗп.дир-тор на НАП М-ра на финансите

1. 
   Когато дават разрешение за Отср-не или Разср-не тези Орг-ни действат в условията на оперативна самостоятелност, а не в обвързана ком-ност. Има възможност за преценка.
   
2. 
   ЗЛ подава искане + необх.док-ва. По така подаденото искане се произнася съотв.комп.Орг като взема предвид искането и док-вата.
   
3. 
   Разрешение не се издава, когато док-нтите съдържат данни, които не отразяват действителни данни или обстоятелства или които не съответстват на пазарнитецени или условия. В тези сл. по изключение може да се издаде разрешение само за тази част от дан.задължение, която не може да бъде погасена с наличните средства.
   
4. 
   Разрешението за Отср-не или Разср-не е ИАА на комп.Орг, издава се в срок до 3 месеца след получаване на искането и необх.док-ва. След издаването му същото се съобщава на ДЛ в 7 дневен срок от издаването му.
   

1. Комп. Орг може да откаже разрешение.

Актът , с който се отказва е ИАА – мотивирано решение, съобщава се в 7 дневен срок. На Дл. Като всеки ИАА решението за отказ следва да съдържа и данни в какви срокове и пред кой Орг може да се обжалва.

2. Непроизнасянето в 30дн срок от постъпването на искането – З счита за мълчалив отказ.

3. 
   Изричен отказ–може да се обжалва в 14дн срок от връчването му чрез Орг, който го е издал пред АС по местонах на Орг.
   
4. 
   Мълчаливия отказ – обжалва се в 14 дневен срок от изтичане на срока за произнасяне, т.е. с изтичане на 3 месеца от подаване на искането.
   
5. 
   Когато отказа е от М-ра на финансите – обжалването е пред ВАС.
   
6. 
   Орг, чиито отказ се обжалва, може да преразгледа отказа си в 7дн срок от получаване на Ж и да издаде исканото разрешение за Отср-не или Разср-не. Това е така нареченото право на отзив на комп.Орг.- сам да преразгледа.
   
7. 
   Когато разглежда Ж, АС призовава като страни в произв-то Орг, чиито отказ се обжалва и жалбоподателят
   
8. 
   Правомощия на С :
   

• 
  Да отхвърли Ж като незаконосъобразна
  
• 
  Да задължи съотв.Орг да издаде исканото разрешение за Отср-не или Разср-не.
  
• 
  Решението на АС може да се обжалва с касационна Ж пред ВАС по реда на АПК.
  

30. Обезпечителен процес и видове обезпечителни мерки. Акт за налагане на обезпечение. Обжалване

Обезпечителните мерки заемат важно място в цялостния данъчен процес. Това се обуславя от обстоятелството, че при установяване на данъчни задължения данъчният длъжник може да извърши фактически или правни действия, с които да осуети събирането на данъци или другите установени му държавни вземания. За да се избегне това е необходимо да се предприемат такива мерки, които да гарантират, че данъчните задължения ще бъдат реално събрани. За целта ДЗЛ трябва да бъдат лишени от фактическата и правната възможност да извършат действия, с които да внесат промени в своята имуществена сфера. Това се постига чрез налагане на уредените в ДОПК обезпечителни мерки. Такова правомощие ДОПК предоставя на публичния изпълнител в чл. 12 ал. 2 от ДОПК.

С едностранни властнически действия публичният изпълнител навлиза в правната сфера на тези лица, като я ограничава и по този начин запазва фактическото или правното положение в това състояние, в което то е било заварено от наложената обезпечителна мярка. Следователно по своята правна природа обезпечителните мерки представляват форма на административно процесуална принуда, с която се цели да се гарантира успешно изпълнителния процес.

Предназначението на тази административно процесуална принуда е да обезпечи безпрепятственото действие на данъчния изпълнителен процес, в това число и принудителното изпълнение. В този смисъл мерките на административно процесуална принуда имат спомагателен, опосредстващ характер и нуждата от тях възниква във връзка с необходимостта от осъществяване на изпълнителен процес.

Обезпечителните мерки съпровождат данъчните задължения, съдействат за тяхната реализация и отстраняват опасността от неизпълнението й. Обезпечителните мерки са проява на несъдебен обезпечителен процес, за който важат общите правила на ГПК доколкото липсва специална уредба в ДОПК.

Обезпечителните мерки са способ, чрез който се осигурява бъдещото принудително събиране на данъчните вземания, които в момента са все още несъбираеми, но в едни следващ процес ще бъдат такива. Обезпечителните мерки не са начин за удовлетворяване, а са способ за осигуряване на бъдещо удовлетворяване. Затова правото да се налагат обезпечителни мерки не включва в себе си възможността за разпореждане с имуществото и вземанията на ДЗЛ. Възбраната и запорът не са изпълнителни действия, а обезпечителни мерки.

Получаваната чрез обезпечителните мерки защита има временен характер. Тази защита важи докато продължава данъчното производство и отпада ако се установи, че данъци или други държавни вземания не се дължат. Т.е. защитата отпада, след като отпадне причината, поради която обезпечението е било допуснато.

Не е необходимо публичните изпълнители да доказват обезпечителната нужда за налагането на обезпечителни мерки. Преценката за налагането на обезпечителни мерки е от компетентност на публичния изпълнител. Публичните изпълнители следва да посочат само данъчното задължение, неговия размер, вземанията или имуществото, върху което да се наложат обезпечителните мерки. На основание чл. 196 ал. 1 т. 3 от ДОПК е особено важно да се отрази правното основание, на което тези мерки се предприемат.

Обезпечителните мерки могат да бъдат предприети спрямо всяко едно лице, което се явява длъжник по някакво данъчно вземане на държавата. Налагането на обезпечителни мерки поставя 2 съществени въпроса:

1. 
   чл. 195 ал. 2 – достатъчно ли е да са установени данъчни задължения или е необходимо да съществува и опасност тяхното събиране да бъде осуетено или затруднено;
   

2. 
   чл. 195 ал. 3 – какъв следва да бъда актът, с който е налагат обезпечителни мерки и кой е компетентния орган да наложи тези обезпечителни мерки.