12 СКАЗКИ
държани в Лайпциг
от 2. 9. до 14. 9. 1908 г.
ПО ЗАПИСКИ НЕПРЕГЛЕДАНИ ОТ СКАЗЧИКА
превод от немски: ДИМО ДАСКАЛОВ
НЕРЕДАКТИРАН ТЕКСТ
изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от копие
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
СТР.
1. Какво ни казва Рудолф Щайнер в сказките върху "Египетските мито-
ве и мистерии"?…………………………......................................4
2. Духовните връзки между културните течения на старите и новите
времена……………………….........................................................11
3. Развитието на земята. Първичният атом. Епохи на земята и културни
епохи. Отражение на космическите процеси в религиозните възгледи
на хората……………......................................................................20
4. Последното атлантско и следатлансткото човечество. Древните цент-
рове на посвещението. Човешката форма като съдържание на медита-
цията……….....................................................................................31
5. Изживяванията на учениците на Ришите при посвещението като обра-
зи на отношенията и процесите сред нашата земя в нейното първично
състояние. Тайните на планетите. Изживяването на висшите светове
чрез образ, тон и слово. Слизането на първичното слово...........41
6. Развитието на тройката слънце, луна и земя. Формиращият тон.
Озирис и Тифон…….......................................................................51
7. Действието на Озирис и Изис /Изида/. Хорус, творецът на бъдещето
земно човечество. Факти на окултната анатомия и физиология..60
8. Процесите на развитие в човешкия организъм от отделянето на Луна-
та. Действието на лунната светлина във форма лирата на
Аполон…..........................................................................................67
9. Степенуваното развитие на човешката форма съобразно с движението
на слънцето през съзвездията на зодиака. Изтласкването на животин-
ските същества. Действието на лунните сили. Четирите човешки ти-
пове. Отделянето на половете. Образите на митовете - едно изоб-
ражение на действителните факти…………………….............76
10. Факти на духовния живот; действието на слънчевите и лунните
същества /духове/; на силите на Озирис и Изис. Промяната във
възприемането и в състоянието на съзнанието при човека. Постепен-
но завладяването физическото поле в редуващите се една след друга
култури до точката, където човекът донася в неговата индивидуал-
ност духовното естество долу на физическото поле. В най-дълбоката
точка влиза в действие импулсът на Христос, бог слиза до физиче-
ския човек, за да намери той пътя обратно в духовния свят....86
11. Древните легенди като образи на космически факти и на събития
между смъртта и едно ново раждане. Затъмнението на духовното
съзнание на човека; опасността на духовната смърт. Едно проясня-
ване може да бъде постигнато чрез принципа на посвещението на
мистериите. Спасението чрез Христос. Посветените като предтечи на
Христос; тяхното пророческо съзнание. Чрез образи духът на ученика
на египетското посвещение бива оформен да разбиране на азовото
развитие на човека. Много от тези, почиващи на окултна основа обра-
зи са преминали чрез гръцките легенди в съзнанието на хората.96
12. Същността на египетското посвещение: впечатването на свръхсетив-
ни виждащи органи в астралното тяло, които след това той отпечатва
като отпечатъци в червен восък в етерното тяло през време на едно
състояние подобно на смъртта траещо 3 дни, в което етерното тяло е
отделено, излъчено от физическото; изживените в свръхсетивните
полета опитности правят от новопробудения един озарен. Космичес-
кото знание за органите на египетските жреци. Днес човекът вижда
по материален начин това, което по-рано е виждал в духовната об-
ласт. Значение на делото на Христос за душите на умрелите….109
13. Отпечатването на духа в гръцките творения на изкуството; духът ка-
то роб на материята в нашето време. Христовият импулс като побе-
дител на материята. Чрез силата на Христос е преодоляна също гру-
повата душевност по време в редицата поколения. Пътят на отците и
пътят на боговете на древните египтяни. Изис като египетска душа
на народа. Фараонът като син на Изис и Озирис. Прадедите като
събиратели и раздаватели на духовните блага и като 42-мата съдии
на умрелите; наследеното трябваше да бъде култивирано във физи-
ческия свят. Възкресението на това, което някога душата е изживяла
във времето между смъртта и едно ново раждане……............122
КАКВО НИ КАЗВА РУДОЛФ ЩАЙНЕР В СКАЗКИТЕ ВЪРХУ "ЕГИПЕТСКИТЕ МИТОВЕ И МИСТЕРИИ
В този цикъл от сказки отново се повдига от нашите затъпени очи едно було след друго, и ние замаяни, обаче все по-уверено и изпълнени с радостна надежда в миналото и бъдещето, които ни разкрива ясновиждането на Рудолф Щайнер и силата на неговата мисъл ни учи да разбираме и обхващаме. Не само думите, а как са казани тези думи, това, което стои неизразимо, но действено като сочеща сила зад думите, - прозрачността на тези думи са това, които така благоговейно се приближават до великите тайни, но подсилени от вътрешна сигурност постепенно снеман обвивките и булата, които ни закриват погледа, докато ни обхванат хоризонти широки като Вселената. От думите и начина, по който те са изказани, се раждат форми от светлина, произведени един вид магически чрез истината на преживяното, проблясват перспективи от светли на, които изпълват нашата настояща тъмнина с не предчувствувана яснота. И ако понякога един или друг из раз, който иска да донесе по-близо до нашето разбиране нещо неизразимо, ни докосва вътрешно фамилиарно и реалистично, зад такъв един израз стои повелята невидимото да бъде направено нагледно, формираща необходимост, законът на художественото творение. Съответно на областите, в които словото тря- бва да слезе от неговите висини, то се изменя от етерна прозрачност в мощна непосредственост, придавайки свеж цвят на това, което изисква цвят. Днес хората не четат на драго сърце между думите. Те бързо минават покрай тях и се задоволяват с това, което след това интелектът представя измамно като бърз критерий. Рудолф Щайнер трябва да бъде че- тен по друг начин. Неговите думи говорят чрез интелекта на духа, където те тепърва намират истински отзвук, те очароват художественото чувство. Остротата на него вия интелект е просто светкавица, която пробива границите на ума и води към духа. И макар душата да се чувствува за няколко мига като смазана от удара на тази светкавица, тя веднага се изправя отново; нужно е само да и се даде малко почивка, през време на която тя може да се вглъби в себе си - и тогава тя отново се съвзема, пропулсирана от нов живот.
Тази е магическата сила на словото на истината. Този ключ отварящ вратите на "майките" - и Боговете - Рудолф Щайнер слага в нашите ръце. Когато го оставим да действува с присъщата му сила, нашият живот се разширява до всемирния живот. Нека го пазим в неговата чистота, нека не го прегъваме на разтопителната тигла на нашите непречистени желания на душата, разпалвайки силен и мътен огън: иначе така похитена- та сила, сила събуждаща и проникната от светлината, бива отхвър-
лена обратно и превърната в нейния противоположен образ. Получава се нещо като убиване.
Интелектуалната бруталност и липсващото художествено чувство са убиващото в тази област. Митовете и сказанията, които са художественият израз на духовни процеси и събития, макар и да живеят само като сънища в нашите души, подържат връзката със свръхсетивното. Те са като светещи огньове, които подържат буден отблясъка в нашите души. Това, което те събуждат и развързват по този начин, може лесно да бъде потъпкано чрез интелектуалното тълкуване, чрез произволно тенденциозно обяснение на текстовете и натрупване на коментарии. Тогава в ръцете остават само частите -, но за съжаление липсва духовната им връз- ка. Ако тази тенденция би си пробила път в създаденото от Рудолф Щайнер духовнонаучно Движение, това би било като едно разкъсване на неговото духовно завещание. На Рудолф Щайнер беше даже противно умственото тълкуване на приказките. Обаче осветените символи, на основата на които стоят най-висши духовни процеси, които са били зафиксирани и запазени във величествени картини от изобразителното изкуство и от поезията, те наистина не трябва да служат като игрална топка на хипотетични тълкувания или да бъдат тъпкани в праха на всеки- дневието. Когато например един възвишен процес се превръща в силно действуващ символ, какъвто и образът на Граала, тогава тези сили трябва да бъдат запазени в чистотата на тяхната стойност чрез прехвърляне с повече или по-малко сигурни откъслеци от документи и чрез изграждане върху тях на въздушни кули. В чии съзнания освен в тези на учениците на Рудолф Щайнер би могло да проникне по-дълбоко, как това, което е свръхземно съдържание на митовете и сказанията, изразено в образи, трябва да действува в неговото душевно-етерно тъкане? Защо трябва да бъдем принудени, да си образуваме точни физиологично представи за една рана, която до сега е могла да вдъхнови поетическото изкуство, музиката за възвишени творби и е могла да служи по-най-красив начин за пречистването на човека?
И нужно ли е безкрайно девственото и нежното, което ни говори от образа на Изис-Мария като светъл чар от духовни пролетни светове, да бъде влечено надолу в сферата на всекидневието и на анатомическите представи, както стана в едно антропологическо списание за младежта? Живеенето с духовното съдържание на този образ е едно любимо завещание на Рудолф Щайнер, което той даде на жените ставащи майки, за да ги свърже със свръхсетивното и който образ след това действувайки в копие в стаята на детето може да на сочи мислите на майките и душите на децата към чистата тъчаща духовност. Какво ни казва той към това в своите "Египетски митове и мистерии? "
"Може би в тази картина, която може да застане в безброй копия пред много очи, ние сме се научили да се удивляваме на чудната чистота, която е разлята върху цялата фигура; може би сме почувствували също нещо в лицето на майката, в особеното висене на фигурата; може би също сме по чувствували нещо в дълбокия израз на очите на детето. И когато след това гледаме облачните форми наоколо, от които се явяват множество ангелски главички, имаме може би тогава едно още по-дълбоко чувство, едно чувство, което ни кара цялата картина да ни се яви по-разбираема. Аз зная, че казвам нещо рисковано, когато казвам: кога- то някой гледа съвсем дълбоко и сериозно това дете в ръцете на май- ката, зад него облаците, които се оформят в множество ангелски главички, той има представата: това дете не се е родило по естествен начин; то е едно от тези ангелчета, които висят там зад него в об- лаците. Самото това детенце Исус е една такава форма на облаците, само че сгъстила се малко повече, като че едно такова ангелче е прелетяло от облаците в ръката на Богородицата. Това би било именно едно здраво чувствуване. Когато оживим в нас това съдържание на чувството, тогава нашия поглед ще се разшири; той ще се освободи от определени схва- щания относно природните връзки на съществуването. Именно от една такава картина /Сикстинската Мадона, бележка на превод./ нашия поглед ще може да се разшири до там, че да почувствуваме: също и това, което трябва да стане според днешните закони, някога би могло да става по друг начин. Ние ще разберем, че някога е съществувало едно друго зачатие, различно от половото. Накратко казано, в тази картина ние ще видим дълбоките връзки на човешкото с духовните сили. Това се крие в тази картина. "
Жалко, че скоро след смъртта на Рудолф Щайнер се събужда един противоположен свят на представите. Вярно е, че тези представи отговарят на вкуса на днешното човечество и импонират на младежта; човек е счи- тан за прекалено срамежлив, ако не е съгласен с това схващане. На някои места се дават също съвети, да не се четат циклите на Рудолф Щай- нер. И така някои слова на Рудолф Щайнер, които събуждат духа на хората, биха могли да бъдат засипани.
Добре е да проследим по-нататък такива описания на Рудолф Щайнер.
Когато тук накараме погледа да прелети в миналото, от тази Мадона до египетската епоха, ние срещаме нещо напълно подобно, един също така възвишен образ. Египтянинът имаше Изис /Изида/, онзи образ, с който са свързани думите: Аз съм това, което беше, което е и което ще бъде. Моето було не е повдигнал никой смъртен.
В този образ на Изис, на прелестната божествена духовност, на Изис, която в духовното съзнание на древния египтянин стоеше с детето Хорус
в ръка, също както нашата Мадона с детето Исус, е изразена една дълбока тайна, скрита под едно дълбоко було. Във факта, че тази Изис ни е представена като нещо, което носи вечното в себе си, на нас ни се припомня отново за чувството изпитано при гледането на Мадоната. В тази Изис /Изида/ ние трябва да виждаме дълбоките тайни, тайни, които са основани в духовното. Мадоната напомня отново за Изис. Такава връзка съществува. Ние трябва да познаем с чувството дълбоките тайни, които представляват свръхземната връзка между египетската и днешната кул- тура.
"Прелестната божествена духовност" е тази, която би трябвало да изпълни нашия свят на представите при гледането на тази картина, а не алегорична анатомия. Нямаме ли ние безкрайно много случаи да се потопим в анатомическите подробности на физиологичните процеси, без за тази цел да се приближим до това, което принадлежи на царството на чистата духовност и на чистата естетика? Нека се пазим от произволния алегоризъм. Какво ни казва Рудолф Щайнер в цикъла "Египетски митове и мистерии" по повод символа на рибата в катакомбите?
"Колко далече е един такъв важен знак, който виждаме като символ на една космическа епоха на развитието, колко много далече е той от онези повърхностни тълкувания, които често пъти се дават. Истинските сим- воли бяха такива, които се отнасяха за духовни, по-висши действително- сти. Те не "означаваха" нещо за първите християни. Един такъв символ е "един образ" за това или онова, което действително можем да видим в духовния свят. Никой символ не е правилно тълкуван, преди да можем да обърнем вниманието върху това, на което той отговаря в духовния свят. Всяко спекулиране има най-много една подготвителна цел. Изра- зът "означава" не е още подходящ, а ние познаваме действително симво- ла, когато покажем, че в не го е отбелязано едно духовно състояние на нещата".
И по-нататък: "Ние вече казахме, че такива образи не трябва да бъдат алегории, но, че по съдържание те стоят във връзка с действителните факти.
Такива образи се явяваха като сънищни образи. Така също и легендата за Озирис бе сънувана, преди ученикът да прозра истински факта на развитието на човечеството. И само онова, което подготвя за действително виждане, това е в окултен смисъл един символ. Един символ е едно рисуване на действителни процеси в образи".
Но нас ни дебнат още и други опасности. Опасността да бъде отклонено в сферата на целесъобразността това, което Рудолф Щайнер даде като чисто духовно изкуство, тази опасност също съществува. С това би му се отнел вътрешният, най-вътрешният духовен живот. Рудолф Щайнер
ни даде Евритмията, за да може нашата душа съзнателно да улови това, което вече принадлежи на най-близките по-висши светове, напипвайки в свръхсетивните области по пътя на движенията на тялото, които следват етерните течения. Чрез това нашето физическо тяло постепенно бива разхлабено и може да чувствува в елемента на въздуха и на етера; така то може да подслушва, да напипва вътрешно това, което става във въздуха чрез звука, чрез гласа и да свързва с това действуващия в него поток на съзнанието чрез видимото изпращане навън на същия жест, който действува в невидимото. Това изкуство - Евритмията - не е едно копие на телесното, каквито са изобразителните изкуства, не е израз на едно душевно изживяване, каквото е танцът, какъвто е даже вдъхновената от космическото чувствуване и след това потопяващата се в душата музика; то не обхваща също вълнуващия се процес на времето или вът- решния живот на поезията. То е израз на нещо непосредствено духов- но: на говора - на това божествено завещание, което ни е дало възмо- жността да проникнем материалния свят с дух и ще ни даде също въз- можността да се доверим постепенно на по-тънките елементи: на въздуха, на светлината, на етера. Когато този жест на гласа се вмъква в звука, тогава се ражда художествения говор. Обаче той може да си създаде едно копие във физическото тяло: тогава това, което прониква въздушния лъх като етерна строителна сила, като формиране на въл- ната на звука, се превръща във формиране на физическия жест. Преди всичко ръцете, които не докосват земята, а съдбата, те са в състояние да следват тези форми на въздушния полъх. В тяхната подвижност се крие възможността да бъде изобразено разнообразното богатство на говора и по този начин постоянно да се одухотворява все повече тялото. Ражда- щото се по този начин движение показва, какво става едно временно в етерния свят, метаморфозата се стократно и е така в състояние да обхване в себе си богатството на света, който обгръща говора. Колко бедно е в сравнение с това личното изживяване.
Това освобождаващо духа изкуство е по себе си лечебно. То дава осно- вата, от която след това да се образува и развие една особена терапевти- ка. Но тук изглежда дебне една опасност и има изгледи да възникне мне- нието, че като ученичка на Евритмията изживяването на звуците трябва да бъде особено силно развито в органите на тялото; че не е достатъчно едно евритмично развитие, което не поставя на първо място тази цел. Това би било смърт на изкуството. Изкуството трябва да доведе до израз свръхсетивното, което е скрито зад сетивното; жестът трябва да оста- не едно загатване, един намек. Превръщане, течащ живот, носеща, стремяща се, трептяща сила, - обаче постоянно чувствувайки в играта на енергиите импулсиращото движение, проверявайки го на пространст-
вото, на въздуха, - не свързано с органите, не вземайки изходната точка от нещо телесно. Ако това би било една тенденция, която бихме искали може би също да внесем даже в третирането на езика, тогава за щастие бихме стигнали отново там, където с помощта на Рудолф Щайнер можахме да избегнем убиването и неговите усилия положени за нас биха били напразни. Ние бихме отхвърлили обратно мостовия свод, който би ни завел от другата страна. Вместо да насочим нашето внимание върху това, което живее вън и вътре в тялото като трептение на въздуха, чрез което тогава можем да обхванем светлината, обгръщащия света етер, който разпалва засилващо също нашите мускули. Ние отново бихме били приковани на скалата на тялото.
Египтяните трябваше да научат да гледат надолу; от тяхното знание за духовното те трябваше да завладеят постепенно физическия свят и за тази цел да се потопят в материята. Това тяхно знание беше действувало също образуващо органи. Труповете бяха мумифицирани, с цел връзката, която свързваше душата и тялото, да не отслабва и след смърт- та; на мъртвия се поднасяше в дар земна храна като символ на негова- та връзка със земята. Ние трябва да вървим съзнателно по другия път, да извършим обратното действие, трябва да се дезмумифицираме. С това не е казано, че трябва да презираме физическото тяло. Напротив. Ко- гато органите стават за нас говор на космическите процеси, разкривайки ни делата на Боговете, тогава е добре, тогава ние изживяваме нещо ве- лико. Но ние искаме да живеем също и нашите художествени творби и свещените писания в тяхното величие, а не като алегории за органически процеси. Как космически процеси могат да намерят техния израз в изкуството, това Рудолф Щайнер ни показа в картините нарисувани върху куполите на изгорелия Гьотеанум. И изкуството на говора той ни по- каза, как умъртвения чрез мизерия род може да развие нова жизненост от жизнените сили на етера. Обаче за целта ние трябва да оставим даденото ни от духа изкуство, Евритмията, в неговия елемент, да не искаме някак да го задълбочим чрез потопяване във физическите органи. С това то би било опошлено. Ние бихме пресекли неговото развитие. Трябва да наблюдаваме - даже да си изясним, как реагира тялото на звучащия глас, на мелодическия звук - и след това така подслушваното да го пренесем чрез жеста в близкостоящата среда на елементите, които проникват също нашия физически свят и нашето физическо тяло, да живеем цвета, хармониите, светлината и жизнения поток…Тогава можем да дадем един отговор на вика на тварите за освобождение.
В това Движение, каквото е антропософското, ни са дарени най-големите блага, но наред с това ни дебнат най-големите опасности. Не само онези опасности, които идват от вътрешността на стремящите се хора и
които, както така често Рудолф Щайнер ни казва, при едностранчив стремеж към духовното изживяване без достатъчно възпитание на моралната природа изкарват наяве най-нисшето от човека, което иначе би останало може би в спящо състояние, …но също и опасностите, които идват от такива духовни същества, които искат да ни вкарат още по-дълбоко в материализма, като искат да превърнат духовните изправящи сили в такива, които увличат надолу. Тези същества действуват и това, което ще могат да докопат от даровете на Рудолф Щайнер, за да ги употребят за техните цели, те ще се стремят да постигнат това с най-голяма хи- трост и със сръчно изкуство на съблазняването. Тогава ще се роди нещо подкупващо, съблазняващо, едно явление импониращо на вкуса на времето - и мнозина ще се оставят да им бъде хвърлена мрежата върху гла- вата. Нека обръщаме внимание и на привидно най-малките симптоми. Те могат да имат голямо значение и могат да произхождат от една целесъзнателна воля, която използува нашата слепота. Нека призовем в па- метта си предупредителните думи на Учителя, който постоянно ни насочваше вниманието върху подобни неща. Ние трябва да пазим неговото дело в чистота, да пазим неговото завещание.
За един образ, който бе даден на ученика в Египет и който е преминал в Гърция като легенда за Прометей, Рудолф Щайнер ни казва: "Такъв един мит не трябва да бъде хващан с груби ръце. Ние не трябва да ли- шаваме един такъв образ от неговата духовност както лишаваме една пеперуда от прашеца на нейните крила. Трябва да оставим прашеца върху крилата, трябва да оставим росата върху цвета. Тези образи не позволяват да бъдат дърпани и измъчвани. Не трябва да казваме: Прометей означава това или онова. Трябва да се стремим да устано- вим действителните окултни факти и след това да се опитаме да разберем образите, които са възникнали от окултните факти и са преминали в съзнанието на човека.
Египетския посветен довеждаше ученика до степента, където той можеше да разбере азовото развитие на човека. Такъв един образ тря- бваше да формира неговия дух. Обаче ученикът не трябваше да хваща фактите с груби ръце, а образът трябваше да стои пред него светъл и жив и египетския посветен не искаше да пресова в истини банални, сухи понятия, а искаше да представи нещо, което можеше да даде. Поетическото изкуство е прибавило много неща към легендата за Прометей, украсило е я, и ние не трябва да влагаме в нея повече от това, което са самите окултни факти и да оставим само на худо- жествения образ неговите тънки формиращи сили".
Нека не позволяваме да ни се отнеме това, което чрез просветлената мъдрост на Рудолф Щайнер искаше да формира така нашия дух.
Сподели с приятели: |