17 януари 2011 г. Тема: здравеопазване

Плевенският бизнесмен Иво Андреев Розинов (51 г.) починал от инфаркт в следствения арест на столичния булевард “Г. М. Димитров”. Смъртта на мъжа настъпила в четвъртък сутринта, а преди това медицински екип не му е оказал нужната помощ, заяви синът му Иво Андреев.

“Ще заведем дело срещу правосъдното ведомство и държавата. За мен това е убийство!”, гневи се синът.

“В 8,30 ч Иво е отишъл при фелдшерката на ареста, защото му е станало лошо. Той страдаше от високо кръвно, разказа съдружничката и дългогодишна семейна приятелка Нина Николова. - Дали му хапче, направили му електрокардиограма и го върнали в килията. След половин час издъхнал там. Според мен е била проявена изключителна небрежност”, смята Николова.

Иво Андреев е собственик на кланица за зайци и председател на Националната асоциация на зайцевъдите. Той бе задържан по аферата “Подемпласт” с още четирима плевенчани и е в ареста от края на ноември м. г.

Близките разбрали за внезапната смърт на Иво чак около 13 ч в четвъртък, когато от ареста звъннали на домашния му телефон в Плевен. Вдигнала съпругата Дейзи. Първо помислили, че някой си прави лоша шега. По същото време адвокатката на Андреев - Нели Борисова, отишла в ареста, за да занесе епикризите му, че е хипертоник, без да знае, че вече не е между живите. От нея роднините узнали подробности.

“Защо не са се обадили веднага, а чак след четири часа? После разбрахме, че са скрили смъртта от съкилийниците му - казали им, че е изпаднал в кома”, твърди Андреев-младши. Синът за последно се чул с баща си по телефона миналата събота за минута-две.

“Много пъти сме подавали молба да бъде преместен в болница, да му се обърне внимание заради високото кръвно. Правил е и други кризи в ареста, а и преди това. Какви са тези лекари и фелдшери, които не могат да различат истинска болест от симулиране?”, питат близките. До вчера сутринта те не бяха виждали документите от последния му преглед. Научили, че е правена аутопсия във Военно-медицинска академия и по случая тече разследване.

Андреев бе задържан в Плевен по разследване срещу престъпна група на скандалния адвокат Диян Мичев.

“Нямаха никакви доказателства срещу Иво. Мога да ви кажа, че обвиненията срещу него бяха абсурдни и на папката на това дело трябва да пише “Поръчково”, отсича Нина Николова. Тя обясни, че Иво Андреев е бил наемател в “Подемпласт”. Договорът за наем бил вписан в съда и в документа фигурирали всички откраднати машини, за чието изчезване впоследствие обвинили бизнесмена.

“Кой нормален човек ще отиде да краде нещо, което се води на негово име?”, чуди се съдружничката. Според нея Иво се познавал с Диян Мичев от август 2010 г., когато го наел за адвокат по друг спор.

“В никаква група не е участвал”, твърди Николова. Опечалените роднини са твърдо решени да стигнат докрай в съдебната битка срещу държавата.

“В момента върви разследване. В понеделник ще имам повече информация за хода му.” Това каза пред “Труд” вчера Петър Калчев от Столичната следствена служба, който работи по случая със смъртта на Иво Андреев. Той не уточни какви експертизи са назначени и от кого ще бъде проверяван медицинския екип на “Г. М. Димитров”.

Шефът на затворите и арестите ген. Петър Василев отказа коментар, тъй като не е запознат в детайли със случая. Той увери, че тече вътрешна проверка, резултатите от която ще му докладват в понеделник.
Аферата “Подемпласт”

Аферата “Подемпласт” гръмна през ноември м. г., когато в ареста бяха прибрани плевенският адвокат Диян Мичев, Иво Андреев, Николай Великов и Божидар Русев. Юристът бе посочен като тартор на организирана престъпна група, в която участвали останалите задържани. Бандата се опитвала чрез натиск да присвои предприятието “Подемпласт” в село Подем.

Според разследващите Мичев бил нает като адвокат от един от притежателите на “Подемпласт” - Симеон Пацов. Впоследствие обаче юристът оглавил банда, която натискала него и съдружника му Радослав Атанасов да им прехвърлят предприятието. Разследващите са категорични, че групата подготовяла и покушение на две прокурорки. Мишени били Искра Ганева от Плевенската окръжна прокуратура и колежката й от районната прокуратура - Диана Маркова. Двете водели висящи дела срещу адвокат Мичев за измама, принуда и използване на фалшиви документи.

Името на Андреев се замесва покрай договор за наем в “Подемпласт”. Пацов се оплакал, че Андреев му оказал натиск при подписването на контракта, въпреки че сключването станало пред нотариус. Според прокуратурата Андреев участвал и в друг опит за принуда. Той, Мичев и останалите трима го карали да подпише запис на заповед за 100 хил. лв. Пацов разказал, че петимата го посетили, докато лежал в болница, след като бил пребит от непознати на улицата пред дома си. Той не се подчинил.

Андреев отговаря и по обвинение за кражба на скрап от “Подемпласт”. “Труд” научи обаче, че в полицията в Долна Митрополия има заведена преписка за въпросната кражба по сигнал на Андреев.

На 21 ноември м. г. Софийският градски съд освободи от ареста Мичев срещу 5 хил. лв. гаранция. Андреев и останалите пусна без мярка. Девет дни по-късно обаче апелативните съдии от София отново ги върнаха в килиите. Тогава те прецениха, че няма данни Андреев да е участвал в престъпна група и да е бил замесен в подготовка на убийства. Макар да приеха, че е имало само закани за убийства, те уточниха, че ако са на свобода, хората от групата може да влияят на разследването.

“В следващите 100 години няма да има достатъчно медицински сестри”, съобщи проф. Станка Маркова, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи на Втория отчетно-изборен конгрес на организацията.

Четири часа по-късно на шефското място бе поставена Милка Василева, досегашна заместничка на професорката.

“Жените с касинки масово красят чуждите болници”, поясни от трибуната една от причините за тревожната статистика зам.-шефът на лекарския съюз д-р Юлиян Йорданов.

Запознати напомниха как в Англия възнагражденията на избягалите българки са над 3000 лири, а в Италия нашите се трудят за над 1300 евро. Нужна била само езикова подготовка.

“Като се пенсионират колежките ни, няма кой да ги замени”, споделиха чаровните Хатидже Реджебова от Омуртаг, Венера Йонкова от Лом и Людмила Илиева от Димитровград, делегатки на конгреса. Поканените бяха 477, а в София пристигнаха 436.

Хатидже работи от 13 години в Медицинския център в Омуртаг и сподели, че възнагражденията наистина са мизерни за хора, които са учили 4 години висше образование. А операционните сестри Венера и Людмила с притеснение говориха за отлива от професията и в техните здравни заведения.


Очни лекари на съд за неверни епикризи
Боряна ДИМИТРОВА

Районната прокуратура в Пловдив е внесла обвинителен акт срещу д-р Бойко Ангелов и д-р Елена Димитрова от МБАЛ „Свети Мина" в града. Това съобщи говорителката на магистратите Галина Андреева-Минчева. Според разследването лекарите издали неверни документи, че две пациентки с очни заболявания са лежали в здравното заведение, а в същото време си били вкъщи.

Първият случай е от декември 2009 г. Пловдивчанката Светла Иванова отишла на преглед в болницата в очното отделение при д-р Бойко Ангелов. Лекарят на-

правил преглед и й съобщил датата, на която ще бъде готова епикризата. В определения ден Светла отишла при шефката на отделението - д-р Елена Димитрова. Тя й дала документ, в който било записано, че е лежала в болницата. Иванова подала сигнал в РЗОК в Пловдив. Вторият случай е на Стойка Петрова, която м. г. била на преглед в същата болница. Там получила документ, че е лекувана в здравното заведение. Проверка на здравната каса установила, че жената не е постъпвала. По време на разследването д-р Ангелов отказа да дава обяснения, а д-р Димитрова твърди, че подписите не са нейни.

Докато личните лекари в Кюстендил и в Благоевград се задоволявали с по 5 лева такса, то дупнишките им колеги качили на 20 лева - и то за свидетелствата в най-ниска категория - В.

В по-горните категории (за професионални шофьори) в Кюстендил взимали 15 лева, докато дупнишките джипита - по 30 лева.

Разнобоят се получавал от това, че услугата не е регламентирана като размер и не се заплаща от здравната каса.

На практика всеки лекар или съответно здравно заведение си определя свободно каква такса да въведе. В София средната цена за медицинско е 15 лв.


3000 души ще бдят над храните
В новата агенция по храните ще работят 2998 души, което е с 300 души по-малко, отколкото в сегашните раздробени структури. Те ще контролират общо 647 000 обекта в страната, имащи отношение към производството и продажбата на храни.

Това съобщи вчера Венцеслава Тасева, шеф на дирекция в Министерството на земеделието.

Миналата седмица парламентът прие окончателно закона, с който се създава новата мегаагенция. В нея ще се влеят Националната ветеринарномедицинска служба, Националната служба за растителна защита, част от Националната служба по зърното и фуражите, регионалните здравни инспекции и областните дирекции „Земеделие".


Рекордни обороти отчитат данъчните
Ревизиите и акциите на НАП извадили на светло милиони левове
Рекордно увеличение на търговските обороти в страната през декември 2010 г. регистрира Националната агенция за приходите (НАП) в сравнение със същия период на 2009 г., съобщиха от агенцията.

Със 708 милиона лева общо се е увеличила декларираната данъчна основа на облагаеми с ДДС доставки за декември спрямо същото време на предишната година. Това показват подадените декларации в НАП

от фирмите, регистрирани по ДДС до 14 януари 2011 г.

Според данните от документите на фирмите данъчната основа на облагаемите с ДДС доставки в последния месец на 2010 г. е в размер на 16,5 млрд. лв., докато по същото време миналата година е била 15,2 млрд. лв.

Ръстът на декларирания оборот спрямо ноември 2010 г. е с над 1,3 млрд. лв.

Тази положителна тенденция се допълва и от факта, че търговските обороти през декември са най-високи за цялата 2010 година.

От НАП смятат, че тези резултати се дължат най-вече на засилените контролно-ревизионни действия срещу недобросъвестните търговци.

След акциите през летните месеци от агенцията отчетоха, че на светло са излезли над 4,5 млн. лв. оборот. В момента продължават и кампаниите по проверки и ревизии на собствениците на наблюдаваните по Черноморието заведения, както и на застрахователни агенти, футболни съдии, зъболекари, собственици на луксозни имоти, поп и фолк изпълнители и други.

След започналото вече свързване на касовите апарати в бензиностанции, магазини, аптеки и т.н. със системата на НАП, очакванията са да бъдат „осветлени" обороти за още стотици хиляди левове.


Ремонтират детска болница с картини
Когато имаш повече, трябва да даваш повече. Това е веруюто на Ангел Попов, собственик на пловдивската парфюмерийна компания.

Неотдавна той продаде на благотворителен търг в галерия „Пиронеса"колекцията от картини на баща си Стефан Попов, за да бъде ремонтирана залата за кувьози в детската хирургия на университетската болница в Пловдив. Заедно с платната в аукциона наддаваха и за ракетата на Цвети Пирон-кова, с която стигна до полуфинал на „Уимбълдън". Миналата седмица собственикът на „Рефан разгледа офертите на ремонтните бригади, защото той е решил не просто да даде парите, ами да проследи ремонта. Сумата, която недостига, Ангел Попов ще допълни от собствения си джоб.

През 2010 г. 926 медицински сестри, акушерки, фелдшери и лаборанти са напус-нали страната, което прави по две на ден през цялата година. Това съобщи за ДУМА Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). България е единствената страна в ЕС, в която медицинските сестри са по-малко от лекарите - в момента те са 26 хил., като в това число са и работещите пенсионери, поясни Василева. Специалистите по здравни грижи в момента са около 49 хил. - акушерките са близо 4 хил., лаборантите - около 2500, а фелдшерите - над 2800. Средната възраст на сестрите у нас в момента е 49 г., на акушерките - 48 г., а на фелдшерите - 53, сочат данните на БАПЗГ.

Приоритетът в работата на съсловната организация е в съответствие с международния призив да бъде спряна миграцията на медицинските сестри и останалите специалисти по здравни грижи, за да може всички те да живеят и работят близо до семействата си. У нас това е трудно осъществимо, тъй като само в големите болници се изпълнява колективният трудов договор (КТД), според който месечното възнаграждение на начинаещ специалист трябва да е поне равностойността на 2 минимални работни заплати за страната. В здравните заведения в малките населени места заплатата е около 250-300 лв., коментира Василева. Тя е категорична, че КТД трябва да се предоговори. Друг изключително важен приоритет пред съсловната организация е да се акцентира на продължаващото обучение на специалистите, както и на сертифицирането им. От БАПЗГ поясниха, че организацията вече е готова с акредитационната програма за сертифициране на специалистите, в която са ясно диференцирани степените на квалификация, което е предпоставка за кариерното развитие на специалистите по здравни грижи. Необходимо е МЗ да “облече” програмата в законова форма. От БАСПЗГ имали уверението на здравния министър и на председателката на парламентарната комисия по здравеопазване, че нормативната база ще бъде преведена в съответствие.

Досегашната зам.-председателка на БАПЗГ - медицинската сестра Милка Васлева, която отговаряше за връзките с международни институции и европейската интеграция, бе избрана за председател на асоциацията на Втория конгрес на съсловната организация, провел се на 15 януари. Досегашната председателка - проф. Станка Маркова, е избрана за почетен председател на организацията. На конгреса са гласувани и промени в устава на организацията. Според тях за председател може да бъдат избирани и акушерки, фелдшери и лаборанти. Досега за лидерския пост можеха да кандидатстват само медицински сестри

- Вие участвахте в срещата на министър Сергей Игнатов с академиците и член-кореспондентите. Министърът заяви, че иска да чуе елита на нацията и че ще вие ще станете колективен съветник на правителството. От изявите му пред медиите на няколко пъти след срещата обаче не личи да е променил идеите си за разформироване на БАН, които всички на срещата остро критикуваха. Напротив. Как ще го съветвате, като не ви чува?

- Участвах в обявената среща с минимална надежда. За съжаление се сблъскваме с вижданията на двама министри, при които те влизат в тежък и остър дисонанс с преобладаващата част на българската интелигенция, с водещите личности на научната мисъл в България и света. Изобщо не съм убеден, че тяхната политика е желана от членовете или от народните представители на ГЕРБ, включително от техния лидер. Ликвидирането на БАН ли е наложителната и върхова необходимост, или напротив - належащата потребност от национална стратегия за наука и висше образование и политическо поведение, съответно на европейските приоритети? Отговорът за нас е логичен, реалността е обратна и скандална. Това не предполага реализиране и на уж официалната покана академиците и член-кореспондентите да се превърнат в реален консултант на правителството.

- Всъщност, вие очаквахте да чуете каква ще е стратегията на държавата за науката, а след това да говорите за структурите?

- Първоначално бе обявено, че на срещата ще ни бъде представен проект за национална сратегия за развитие на науката. Тази среща можеше да е полезна, ако бяхме чули анализ на състоянието на научните изследвания у нас; на институциите, извършващи научни изследвания; на кадровия потенциал; на наукоемките предприятия в страната; на количеството и характера на създадените и евентуално внедрявани иновации, нови технологии, патенти; на научната продукция, на международните контакти и признания, на мястото на България в Европейското научно пространство. На тази база можеше да започнем да мислим за национални научни приоритети, за които имаме кадрови, ресурсен и финансов потенциал. И чак тогава да видим какво е мястото на БАН и университетите, на промишлеността и на държавното управление в едно бъдещо развитие на науката.

Преместването на темата върху БАН и внесеният проект за промени в Закона за БАН показват, че срещата бе политическо мероприятие, за което нашата аудитория бе употребена. През цялото време ни убеждаваха в правотата на проектозакона, подготвян и прокарван от ГЕРБ. Нещо, в което никой здравомислещ човек не може да бъде убеден. Освен това, ако наистина се търсеше диалог, такава среща трябваше да бъде свикана преди внасянето на проекта в парламента, а не след дъжд качулка. На срещата ние категорично възразихме срещу проекта, но очевидно останахме на различни позиции с министрите Игнатов и Дянков. Просто продължихме разговора между глухи един към друг. И то по теми, които са вторични и произтичат от главния въпрос - каква е държавната политика спрямо науката. Къщата на БАН гори, подпалиха я, а разговорът бе тласкан в посока какви тапети трябва за залепим.

- Защо решиха да разтурят най-добре работещата научна институция у нас?

- Не зная дали има смисъл да повтаряме за пореден път доводите на българските учени, които повтаряме вече месеци наред. Правителството просто не иска да чуе нищо. Авторитетното присъствие на БАН на българската и международната сцена е очевидно - тя създава 65% от международно признатата научна продукция, 60% от българските патенти с международно признание, академията работи върху 55-60% от проектите по европейски и други международни научни програми и т.н. И това - при минимално финансиране и унизително отношение към академичните кадри. Каква полза има за пореден път да изтъкваме комплексната позитивна оценка, дадена на БАН от Европейската акредитационна комисия, все още високите места в международните класации, изключителната международна подкрепа за академията от чуждестранни академии и други национални научни институции, на Нобелови лауреати и международни научни авторитети, на български учени, работещи в чужбина? Всеки, който има очи и уши, може да чуе и да види международната реакция.

- А националната реакция?

- Тя е по класически образец. Учените от БАН се защитават с начини и средства, които нямат прецедент в българската история от възраждането на българската държава от 1878 г. и създаването на Българско книжовно дружество (БАН) девет години по-рано. Според мен протестите ще продължат. Подкрепа в страната академията има - от творчески и професионални съюзи, синдикати, впечатляващи български интелектуалци, пък и от българите като цяло, както показа проучването на социологическата агенция "Сова Харис" през декември 2010 г. Впечатляващо е, че националната подкрепа за БАН е все още силно съхранена. Съхранена въпреки масираната негативна кампания.

- А вузовете, които би трябвало първи да застанат зад колегите си от БАН?

- Българските университети като цяло се спотайват, с изключение на Софийския, който веднага бе наказан за достойнството си. Изявяват се поотделно университетски преподаватели, какъвто съм и аз. Причините за това поведение според мен са в политически инсинуираното противопоставяне между т.нар. университетска и академична наука, в управленски манипулирани разлики във финансрането, както и в дълбоко вкоренения синдром у българина да се радва, когато гори в двора на съседа. Допълнителен стимул за някои университети може би е обещанието да получат апетитни хапки от трупа на академията.

- Какво според вас би се случило, ако въпреки всичко внесеният в НС проект бъде приет с мнозинството на ГЕРБ?

- Няма съмнение дългосрочният негативен ефект върху българската наука от предлагания проектозакон. Тя ще бъде спъната за десетилетия. Като лекар ще кажа, че през последното десетилетие БАН боледува от хронична финансова недостатъчност, прераснала през 2010 г. в тежко заболяване, а за 2011 г. се планира обезглавяване и разчленяване на тялото. Тази деструкция се крие зад псевдоградивно говорене. Проектозаконът съсипва БАН, отделя институтите и ги подчинява на министъра, който ще ги открива и закрива, ще ги финансира, ще назначава директорите, ще утвърждава научни съвети и отчети - такова не е било никога в България. И това, видите ли, било "по-голяма свобода"! Унищожава се централното управление като обединяваща и координираща структура, Събранието на академиците и член-кореспондентите се превръща в креатура и пародия, лишена от възможности за реален принос към науката. Не зная доколко са известни на господа министрите реалните научни и научноприложни приноси и международното признание към постиженията на десетки български академици и член-кореспонденти като акад. Георги Наджаков - откривател на фотоелектретното състояние на веществата, използвано в електрофотографията, при оптичния запис на информация и др.; на акад. Ангел Балевски с неговия метод за леене чрез противоналягане, внедрен в над 100 страни; на акад. Ростислав Каишев със световно признатата му молекулно-кинетична теория за равновесието и растежа на кристалите; на акад. Румен Цанев - за приносите му в съвременната генетика; на акад. Страшимир Димитров с неговите петроложки проучвания в страната и смелостта му през 60-те години да се противопостави на строежа на Кремиковци и още, и още... Но всичко това е правено именно в институтите, не някъде другаде.

- В настиска за разформироване на БАН няма логика, няма професионален мотив, той изглежда като нечия лична и агресивна неприязън към академията, облечена в политическо решение?

- Един от най-големите проблеми около проектозакона за БАН е, че различните ангажирани групи хора говорят на различен език, с различно разбиране и отношение към проблема. Присъствах в парламентарната комисия, където депутатите на ГЕРБ като вносители и подкрепящи проекта говореха неща, които са далеч от тяхното разбиране като депутати, послушни на определената линия на своята партия и на своите министри. Това са хора с постижения в своята област, със самочувствие на прагматици и реализирали се бизнесмени. Същевременно обаче те въобще не познават институтите на БАН, творческата обстановка в колективите, не им е позната тръпката на изследователя, който може да не спи и да не яде, докато стигне до финала. Едно от усилията ми като председател на Съюза на учените е да се опитам да събирам такива групи хора и да ги карам да действат в една посока по различен начин.

Още по-драстична е ситуцията с министрите, които трябва да мислят по-отвисоко, комплексно и държавчнически. Но това повишава нашите изисквания към тях да навлязат в спецификата на БАН и да се консултират, за да не правят грешки. А през последните 20 години в българската история записахме много министри и дори министър-председатели, които съсипаха промишлеността и селското стопанство, върнаха назад образованието, здравеопазването и пр. Сега на дневен ред са науката и БАН. Третата страна в този разговор се представя от българските учени. Тяхната незабележима работа е свързана с ежедневни умствени усилия, изследвания, трупане на факти и фактчета. Този творчески процес може да продължи десетилетия. За създаването на електрическата крушка на Едисон са му били необходими 2000 опита. От първите генетични проучвания на комплексната картина на човешкия геном изминават над 90 години и ще продължат още, докато се разшифроват детайлите. Още през Втората световна война се правят масирани опити върху телепатията, но едва в началото на ХХI век когнитивните иновации вече помагат на инвалиди сами да командват инвалидните колички или компютри. Вероятно откриването на стволовите клетки преди десетилетия е било интересен факт, но днес това е нова технология, важна за човешкото здраве. Да не говорим за ползата от интернет, телекомуникациите, космическите програми, андронния колайдер, зад чиито иновации стои трудът на хиляди учени, включително българи, и техните научни изследвания, преди да се превърнат в десетки бизнес продукти за прагматични инвеститори, търсещи бързи пари и реализация. Този процес за учените е творчески, а за министъра на финансите - "психясване" (по един от цветистите му и запомнящи се изрази).

- Самата БАН предприе своя структурна реформа, която не бе призната от властта. Вие одобрявате ли я?

- Реформата в БАН започна и спря. Обединяването на съкратения брой институти в 13 направления, отговарящи на националните нужди и интереси, е полезен и държавнически ход. Тази оценка правя като външен за академията човек, пристрастен към проблемите на науката. Безспорно е, че ще има недоволни, ще има и грешки. За да се подпомогне обаче реформата на БАН и българската наука, би бил полезен разговор на работна група от политици, бизнесмени и учени, за да се формира адекватна държавна политика. Тази политика трябва да дава отговори: за дела на фундаменталните и приложни изследвания у нас; за необходимостта от корпоративна наука и стимулите към българския и международния бизнес за инвестиции в наукоемки технологии и предприятия; за необходимостта от структури за трансмисия на научния продукт до практическата му реализация, носеща възвращаемост и други проблеми. Такава работна група би трябвало да обоснове, че е антидържавническа стъпка да се разбие работеща структура като БАН, вместо да се стимулира разумното и плодотворно научно обединение на академичните институти и университетските факултети по национално важни научни направления, цели и приоритети, като се използват наличните кадри, изследователски звена и апаратура.

- Как ще завърши според вас сагата анти-БАН?

- Уважаемите господа министри и ГЕРБ може да прокарат своя проектозакон и да съсипят БАН. Това ако не е външна поръчка, е крайно непродуктивно във вътрешнополитически и управленски аспект. Другата алтернатива е да уважат започналата рефома в академията, да я подкрепят финансово. Тяхната задача е не да стъпят с ботуш върху академията, а във взаимодействие с учените да уточнят приоритетни за България насоки за научни изследвания в съответствие с икономиката. Тяхна задача е да кажат какво иска държавата от науката и от учените, какви задачи им поставя. И безспорно, ще става дума за пари. Ако искат бързи пари, ще продават имотите на академията. Но за да носи пари, науката иска дългосрочни инвестиции. Затова е такава политиката на ЕС, на САЩ, Германия, Япония, Канада... Такава би трябвало да бъде и дългосрочната политика на България в областта на науката при излизането от финансовата криза. Засега нищо подобно не забелязваме.