24 февруари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница12/12
Дата24.07.2016
Размер1.78 Mb.
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

24.02.2012 г., с. 6
ДНСК ще контролира язовирите
Всички язовири на територията на страната стават строежи от първа категория по смисъла на Закона за устройството на територията (ЗУТ) заради рисковете при експлоатацията им. Това предвиждат предложенията за промени в закона на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), съобщи зам.-министър Николай Нанков пред БТА. Строежи първа категория се приемат от държавна приемателна комисия. За изграждането на такива обекти се изискват съответните удостоверения от фирмите-изпълнители, които трябва да бъдат оправомощени да строят обекти от съответната категория. Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) ще ги въвежда в експлоатация. Дирекцията ще контролира строително-монтажните и ремонтите дейности по водните съоръжения. Според министерството дуализмът в правомощията на държавата и общините по отношение на контрола върху незаконното строителството не е най-ефективната практика, отбеляза зам.-министър Нанков. По тази причина се предлага в промените на закона строежите от първа, втора и трета категория да бъдат изцяло под контрола на ДНСК, а от 4 до 6 категория - масовите строежи, към местните власти. Други предложения предвиждат с решение на общинските съвети да се допускат по-големи отклонения от нормативите за застрояване. Досега това става със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Предлага се също общинските съвети да могат да одобряват подробните устройствени планове за селища с национално значение, нещо, което сега също е в правомощията на министъра. Предлага се още всички аспекти, свързани със стратегическото устройствено планиране, вече да бъдат уреждани в Закона за регионалното развитие, а не от ЗУТ. Националната комплексна устройствената схема, която в момента е регламентирана в ЗУТ, се заменя с Национална концепция за пространствено развитие.


24.02.2012 г., с. 2
БСП не подкрепи бизнес плана на "Топлофикация"
Деси Велева

Общинските съветници от БСП отказаха да подкрепят бизнес плана на "Топлофикация" - София, за тази година. Те настояха за разговори за бъдещето на дружеството и припомниха, че дългосрочните му задължения са 564 млн. лв., или със 170 млн. лв. повече от вземанията. Общата събираемост на дружеството пък е 58,32%. Откакто общината пое "Топлофикация", настояваме за приемане на нова нормативна база, заяви Жельо Бойчев от БСП. Той припомни за необходимостта от подобряване на условията за работа в дружеството, за да не се налага столичани да плащат кражбите на топлинна енергия. В сряда вечерта общинските съветници са имали среща със синдикатите, които са алармирали за напрежение в колектива и липса на диалог с ръководството. От БСП настояват Столичната община да провери сигналите на работниците за уволнения на хората, изразили своето мнение по някои въпроси. По повод гласуването на новото ръководство на общинското дружество "Озеленяване" от БСП се оплакаха, че ГЕРБ крие докладите от проверките на различни общински дейности. Преди гласуването на стратегията за развитието на средното образование в София червените общинари поискаха общината да увеличи темповете по разкриването на нови места в детските градини. По официални данни 10 000 малчугани чакат за забавачки в София, като около 300 от тях не са обхванати в задължителните вече предучилищни групи за 5-годишните. За тази година обаче са предвидени едва 1000 нови места.




24.02.2012 г., с. 4
Главният архитект не бил разбран за климатиците
Столичната община искала не тяхното премахване, а само ред при поставянето им
Нямаме намерение да гоним гражданите за климатиците, но искаме да въведем ред при поставянето им. Това обясни извинително вчера пред журналисти главният архитект на София Петър Диков. Той бе принуден да обяснява какво е имал предвид с обявената си преди два дни идея за премахването на климатиците от фасадите на всички сграда в София. Според Диков той не е бил разбран правилно какво точно предлага - неговата идея била климатиците да се подредят, а не да бъдели премахвани. Гражданите и техните жилища ще са последни в намерението за подреждането на климатиците, побърза за добави още той и увери, че първото, с което ще се започне, са публичните сгради. Диков даде пример със сградата на здравното министерство, където след ремонт външните тела на климатиците са били подредени. Недопустимо е да има външни климатици по фасадите на сгради- паметници на културата, смята главният архитект. Диков допълни, че при него имало жалби от много граждани, които посочвали, че са тормозени от шум от климатиците на съседите им. В отговор на въпрос защо сега се започва тази тема, Диков заяви, че това било част от цялостния процес по подреждането на града - от общия устройствен план до подробните устройствени планове и наредбите за преместваемите обекти и рекламата. Климатиците по думите му са дребен проблем, но тормозещ много хора, а когато е така, той ставал проблем на града. Нямаме намерение да премахваме остъклените балкони, посочи още главният архитект. Според него в този си вид те трябвало да станат част от проектите за саниране на сградите.


24.02.2012 г., с. 7
Лошите кредити с нов рекорден дял от 22,37%
Лошите и преструктурираните кредити достигнаха нов рекорден дял от 22,37% в края на януари 2012 г., показват изчисления на Investor.bg. на база данни на БНБ. В абсолютен размер месечното увеличение е със 124 млн. лв. до 9,21 млрд. лв. Така намалението през декември със 17,4 млн. лв. се оказва изолирано явление в последните 34 месеца. Публикуваните вчера данни за лошите и преструктурираните кредити показват дял при фирмените от 23,97% спрямо 19,74% при потребителските и 19,68% при жилищните кредити. Кредитният портфейл на банките достига 52 млрд. лв. в края на януари 2012 г., като намалява с 0,6% през месеца и се увеличава с 2,7% на годишна база. Негативна тенденция през януари е намалението на редовно обслужваните кредити с 1,2% през месеца и с 0,6% на годишна база до 32 млрд. лв. към 31 януари 2012 г. Отпуснатите овърдрафти намаляват с 0,6% през януари и с 1,3% на годишна база до 10,8 млрд. лв. към 31 януари 2012 г.


24.02.2012 г., с. 7
Война между Е.ОН и ВиК в Добрич
Дана РУСЕВА

ВиК в Добрич прекъсна вчера в следобедните часове електрозахранването от свой трансформатор в помпена станция "Алмалии" и са оставили без ток 336 клиенти на Е.ОН във вилната зона. Пак вчера водното дружество е ограничило и подаването на вода към подстанция "Нона", която е собственост на "Е.ОН България мрежи". От Е.ОН са потърсили съдействието на полицията, тъй като на места не са допускани служители на компанията да възстановят захранването с електричество. Абсолютно незаконосъобразните наказателни действия от страна на ВиК са в отговор на действия от страна на Е.ОН, защото преди ден електроразпределителното дружество е прекъснало електрозахранването в осем административни обекта на водната фирма. Те са в градовете Добрич, Тервел, Генерал Тоше-во, Балчик и Каварна. Като причина за крайната мярка елдружеството изтъква натрупани задължения за над 4 млн. лв. на ВиК. Задълженията на водното дружество към "Е.ОН България" от 2010 г. до момента са нараснали над три пъти. Прекъсването на електрозахранването, което "Е.ОН България" е предприело за административни обекти на ВиК, няма да наруши водоснабдяването на жителите на област Добрич, тъй като доставките на електроенергия до помпените станции на дружеството не са преустановени. "Е.ОН България" е информирала Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за действията на водното дружество.




24.02.2012 г., с. 7
Имотите в София не са привлекателни за чуждите инвеститори
Въпреки понижението на цените на имотите у нас през последните няколко години страната ни все още не е особено привлекателна за инвеститорите, които търсят добър доход от отдаването под наем. Страната ни и в частност София е в средата на класацията по доходност от наеми сред водещите европейски градове с доходност от 4.62%, сочи статистика на Global Property Guide. За сравнение доходността от наеми в Кишинев (Молдова) възлиза на цели 14.2%, което е три пъти повече спрямо София. Втори в класацията е Скопие (Македония) с доходност от наеми в размер на 10.1%, следван от Киев с 9.1 % и Санкт Петербург с 8.15%. Значително по-висока е доходността от наеми в румънската столица Букурещ -5.5%. Непосредствено пред София в класацията са Берлин (4.8%), Брюксел (4.9%), както и повечето столици на страните от Централна и Източна Европа. В дъното на класацията е Андора с доходност от 2.19%, следвана от Атина с 2.71% и Малта с 2.94%. Изводът, който се налага от сравнението, е, че все още цените на имотите са относително високи спрямо нивата на наемите, което е добре за наемателите и не толкова добре за инвеститорите, които търсят алтернативи за насочване на свободните си ресурси.


24.02.2012 г., с.22
Тъмни облаци на икономическия хоризонт
Прогноза за икономиката на България, която според нейните автори се разминава с усещанията на хората
Иван Ангелов

Преди дни беше съобщено за прогноза на Центъра за икономическо развитие. Г-н Прохазки заявил, че от 2010 г. България е излязла от кризата, че вече доближаваме предкризисното ниво на БВП и дори сме постигнали по-висока производителност на труда. Той обаче не разбирал защо усещането на хората не съвпадало с неговите заключения и очаквал то да се преодолее в началото на 2013 г., когато ще се увеличават заплати и пенсии.

Това изявление ме изненадва с липсата на реализъм, с пренебрегването на фактите в България и Европа и с изграждането на прогнози за 2012 и 2013 г. върху обещанията на Симеон Дянков. А известно е, че досегашните му икономически диагнози и прогнози са тотален провал. Единственото вярно от това, което прочетох, е, че "потреблението засега остава на ниско ниво".

Г-н Прохазки прави извода, че сме излезли от кризата през 2010 г., защото имаме растеж на БВП от 0,2%. Това е в рамките на статистическата грешка. По експресни данни на НСИ за 2011 г. растежът е 1,6%. Дори и да е вярно, то не е достатъчно за такъв извод. Задължителен е и обрат в заетостта. А безработицата у нас продължава да расте. Само през четвъртото тримесечие на 2011 г. заетите лица намаляват с 68,5 хил. души. Влошаването продължи и през януари. Министерството на труда съобщава едни данни за безработица (около 9-9,5%), НСИ - други (11,4%), а истинската (след прибавяне на 235 хил. обезкуражени безработни) е около 18,5%, т.е. почти като гръцката.

При това положение е несериозно да се говори, че сме излезли от кризата. Да напомням ли и за

спадащите реални доходи

за влошаването на структурата на семейните бюджети, за тежкото финансово положение на предприятията с обща задлъжнялост около 154 млрд. лв. в края на 2010 г., за огромния брутен външен дълг (92% от БВП), за растящите лоши кредити, за бедността, за доходната поляризация у нас, която е най-висока в ЕС, и т.н. Президентът Обама не случайно повтаря от 2009 г. насам, че "растежът не е заместител на заетостта". Така мислят и американските избиратели, които се отдръпнаха от него и неговата партия през есента на 2010 г. именно поради 10% безработица, макар че растежът в САЩ беше 3% при 2% в ЕС.

2012-а ще бъде поредната тежка година за България. При сегашната икономическа политика очаквам същото и за 2013 г. За да обоснова моята позиция, стъпвам на уравнението на Кейнс, по което сега в цял свят се изчислява БВП. Знам, че нашите пазарни фундаменталисти мразят Кейнс, но какво да правим - цял свят го уважава и работи по неговата формула, без да се съобразява с мнението на нашите консерватори. Уравнението на Кейнс гласи:

БВП = потребителско търсене + държавно търсене + инвестиционно търсене + износ-внос

Първите три съставки (потребителско, държавно и инвестиционно търсене) формират общото вътрешно търсене. По експресни данни на НСИ за 2011 г. то е 99,2% от БВП. От тях 75,1% са крайно вътрешно потребление (в т.ч. 67,6% индивидуално) и 24,1% е бруто капиталообразуване. Заедно с нетния експорт (износ-внос) от 0,8% то формира БВП, който за 2011 г. е 76 170 млн. лв. по текущи цени. От това следва, че вътрешното търсене е ключовият фактор за растежа на БВП у нас.

Стабилен и висок растеж е възможен, само ако расте вътрешното търсене. А то ще расте, ако се повишава покупателната способност на населението, подплатена с по-големи реални доходи, по-гъвкава бюджетна политика, по-висока инвестиционна активност. А

инвестициите се сриват

- от 29,4 млрд. лв. през 2008 г. на 16,2 млрд. лв. през 2010 г. Растеж не се постига чрез уволнения на персонал и поголовно съкращаване на текущи и капиталови разходи. Това никой и никъде по света не е постигал.

За 2012 г. прогнозирам нулев растеж, за разлика от г-н Прохазки, който очаква 2,4-2,5%. Странно как ще стане това чудо - Европа се срива, а България ще процъфтява! Нашият растеж през 2011 г. намалява по тримесечия от 3,3% през първото, 2% през второто, 1,6% през третото и 1,5% през четвъртото. Ние се плъзгаме към стагнация и дори към нова рецесия! Друго не може да се очаква при затяганата примка около вътрешното търсене.

Външното търсене не е решаващ фактор за растежа. В него има голям потенциал през следващите 10-15 и повече години, защото сега изнасяме 4-5-6 пъти по-малко на човек от населението в сравнение с Чехия, Словения, Словакия и Унгария и 12-15 пъти по-малко от Белгия и Холандия. За чувствително повишаване на износа обаче е необходима тотална структурна и технологична модернизация на икономиката; рязко повишение на квалификацията и производителността на работната сила; повишение на общата конкурентоспособност на икономиката, където сме между последните в ЕС и на 74-о място по класацията на Световния икономически форум. Необходимо е също драстично повишение на конкурентоспособността на фирмено равнище, където по различните показатели заемаме между 80-о и 128-о място от обхванатите 142 страни. За да стане това, са необходими поне 230-250 млрд. евро инвестиции и 15-20 и повече години. И най-после, за да изнасяме, стоките ни трябва да се приемат на външните пазари. Приказките на високопоставени наши политици, че към 2020 г. България ще стане средно богата европейска страна, са несериозни и ни злепоставят.

За разлика от г-н Прохазки твърдя, че

външната среда също не е благоприятна за нас

Очертава се спад на БВП в ЕС, който е главният ни търговски партньор. Техният растеж по тримесечия на 2011 г. спада още по-рязко: 2,4% през първото, 2% през второто, 1,6% през третото и 0,9% през четвъртото. ЕС вече навлиза в рецесия и ще се нуждае от все по-малък внос. Стопанската активност намалява и в другите региони на света. Ако ситуацията в Европа през 2012 г. продължи да се влошава, което е много вероятно, у нас може да има дори рецесия от около 0,5-1%. За 2013 г. очаквам растежът ни да е около и дори под нулата. Какви увеличения на заплати и пенсии очаквате при това положение? Дянков и този път ни лъже.

Г-н Прохазки прогнозира увеличение на доходите. Аз съм на друго мнение. Основните източници на доходи у нас са заплатите и пенсиите. Известно е, че пенсиите на 2,2 млн. души и заплатите на 400 хил. държавни служители са замразени от 2009 г. Отчитаното повишение на средната заплата през последните години се дължи главно на промени в структурата на заетите, а не на реално подобрение. Да допуснем, че в една фирма работят 100 души: една трета са с високи заплати (и производителност), другата трета - със средни, а третата - с ниски. Ако бъдат съкратени 20% от заетите, предимно от най-ниско квалифицираните, средната заплата (и производителност) на останалите 80 души ще се повиши, без увеличение и дори при намаление на общата сума на фонд работна заплата и общия обем на продукцията. А точно тези пари имат значение за покупателната способност на хората. Така става и у нас през последните години. Така ще е през тази и следващите.

Затова очаквам в най-добрия случай

стагнация на номиналните доходи

и умерено намаление на реалните поради инфлацията. Като включим в сметката и намаляващата заетост, общата сума пари в населението ще намалява. Ако добавим и несигурната обстановка, която кара хората да пестят "бели пари за черни дни", а не да харчат, текущото потребителско търсене ще се свива още повече. Ако прибавим и сриващото се вътрешно натрупване и инвестициите, крайното вътрешно потребление ще продължи да се свива. Питам: откъде ще дойде растежът? Отговорът е ясен - няма да има растеж.

Не виждам възможности и за сериозно повишение на износа при сегашната конюнктура в Европа. Последните решения за фискалния пакт и произтичащата от него поголовна рестриктивна политика тласкат ЕС към икономическа стагнация през следващите години. При такава политика не е възможен сериозен растеж и овладяване на застрашително нарастващата безработица, която от 16 млн. души в 2008 г. нарасна на 23,8 млн. в края на 2011 г. и вече е 10% в ЕС-27 и 10,4% в еврозоната, при 8,3% в САЩ. Това е източник на стагнация на личните доходи, на постъпленията в бюджета, задълбочаване на дълговата криза и растящо социално напрежение. Налаганата от Германия и Франция брутална рестриктивна политика в ЕС осъжда Европа на икономическа и социална стагнация през това десетилетие, погребва стратегията "Европа 2020", прави невъзможно догонващото икономическо развитие на по-бедните страни като България и е поредният пирон в ковчега на Европейския социален модел. Задават се тъмни облаци на европейския икономически и социален хоризонт.

Ако се съди по последните данни на БНБ (за ноември - 16%) в края на 2011 г. държавният дълг ще бъде рекордно нисък, но с това едва ли можем да се гордеем. България може да си позволи

по-гъвкава политика по дълга

с цел да се поддържа минимален растеж, да не се повишава безработицата прекомерно и да се запазят доходите на достигнатото ниво. Нищо не заплашва финансовата ни стабилност, ако допуснем умерено и контролирано увеличение на дълга до 25-27% през следващите няколко кризисни години. През следкризисните години държавният дълг може да остане на това равнище, като се вземат заеми за важни инвестиционни цели - изграждане на обекти за високотехнологични и експортно-ориентирани продукти; създаване на държавно-частен фонд за финансиране на иновации и други рискови инвестиции с първоначален капитал 1 млрд. лв.; подобряване финансирането на здравеопазването, образованието и науката; допълнителни субсидии на общините за инвестиции; за строеж и ремонт на пътища от втора до четвърта категория и т.н.

Само за сведение на читателя, очакваната публична задлъжнялост в еврозоната през 2012-2013 г. ще бъде около 90-91% от БВП, а за ЕС - около 85% (при допустима до 60%). А нашите учители по пестеливост имат дълг в края на 2011 г.: Германия - 81,7%, и Франция - 85,4%. Кого впечатлява нашето правителство с рекордно ниския държавен дълг, освен че измъчва народа ни! А той търпи ли, търпи! И колкото повече търпи, толкова повече ще го мачкат!


24.02.2012 г., с.23
Тепегьозлък без мярка
Панчо Панчев

Днешните ми редове са изпълнени с възмущение. Мина време, откакто медиите ни информираха за "невинните" бонуси, които медицинската чиновничка Нели Нешева е давала, тоест взимала заедно със своето обкръжение от началници в здравната каса, но аз не мога да укротя яда си, не мога да си обясня от къде се е пръкнало това нейно нагло поведение след разкриването на възмутителния факт. Отговор на този ми въпрос навярно трябва да дадат психиатри или политолози, занимаващи се с нравствената поквара, която може да предизвика властимането.

Съжалявам, че нямам на въоръжение в речника си ругатните, употребявани от някои видни спортисти и често изричани от екрани и сцени (за достоверност и "художествено" документиране на всеобщото ни опростачаване), за да ги изрека с пълно право по адрес на притежателката на лекарска диплома (не искам да скверня понятието "лекарка") Нели Нешева. В класацията по тепегьозлък (извинете за чуждицата, но в българския език няма толкова силна и подходяща дума) въпросната дама остави моите и всенародните "любимци" - вицепремиера Цветан Цветанов и вездеприсъстващия наш премиер в сянка и учител по всичко Джеймс Уорлик, да гълтат прахоляка зад нея. Може би това е мястото да кажа, че един приятел е кръстил въпросния американски посланик "Фигаро" (като Моцартовия герой -- "Фигаро тук, Фигаро там..."). За други лица от нашата политическа върхушка тази аналогия също е подходяща.

И още едно сравнение ми идва наум - "попал в газету", или в буквален превод от руски "попадна във вестника". Едва ли някой е получавал толкова бързо толкова широка известност (па бил той спортист, учен или артист), колкото притежателката на лекарска диплома Нели Нешкова, намразена за нула време от милиони наши сънародници. Не помня действие и изявление на висш държавен или обществен служител да е предизвиквало такъв огромен брой негативни отзиви и в пресата, и в интернет пространството. И как да не е така - не само след извършената злоупотреба (малцина големци не крадат днес), а и след надменното й свръхцинично поведение. Тя заплашваше да съди изобличителите си, а ако сме сериозна държава, тя трябва да бъде съдена, или най-малкото изгонена от партията си, която така компрометира и на чиято опора явно е разчитала. Тя се гордееше със себе си и гневно отричаше вината си, а после каза, че ще дари откраднатото, което според нея го е заслужила със способности, с труд и по закон. Дори не си помисля, че "с чужда пита помен прави". Не случайно тя и наглото й поведение бяха заклеймени и от пациентите, и от истинските лекари. Дори изненадващо и будещо възмущение прозвучаха беглите опити на нейни съмишленици да я оправдаят някак си.

И знаете ли кое е най-страшното? Тези опити искат да ни убедят, че голяма част от черното е ако не бяло, то поне сиво, защото да се краде залъкът от устата на народа стана нормална практика. Неотдавнашната Нова година беше добър повод на управляващите за това. Във вестник "Труд" четем следното заглавие: "Дянков раздаде 234 хиляди лева бонуси". И подзаглавието: "Въпреки изявленията на финансовия министър от края на миналата година, че няма да има бонуси за чиновниците, в неговото ведомство са раздадени сериозни суми... Отделни служители - шефове на дирекции, са получили преди коледните празници по над 30 хиляди лева". Вестник "Новинар" няколко дни по-късно ни предлага заглавието "Заместници на Фандъкова прибрали тлъсти суми". А вестник "Дневник" ни информира по темата: "Столичните заместник-кметове по екологията Мария Бояджийска, по строителството Ирина Савина, по транспорта Любомир Христов и по правните въпроси Юлия Ненкова са взели по около 30 хиляди лева бонус през 2010 над заплатите си... Самият кмет на София Йорданка Фандъкова не е взимала допълнителни пари над основното си възнаграждение". Сигурен съм, че тя не ги е взимала и под масата, както покварено пророкува Нели Нешкова.

От дете знам, че най-голямо уважение и благодарност в живота (след родителите си) дължим на учителите и лекарите. И сега мисля така, въпреки издънките на отделни представители и от двете професии. Вярвам, че вече бившата шефка на здравната каса е гласно или негласно порицана от всички пациенти и лекари. Още едно сравнение - с "Грамада"-та (в поемата на Вазов), върху която всички минаващи хвърлят своя камък с думите "Проклет да е!"



Дописвах горното, когато стана известно, че шефката на Агенцията по вписванията Виолета Николова си е дала за половин година 48 хиляди лева като бонуси, което обаче не надхвърляло предвиденото от закона. Тепегьозлъкът наистина няма мярка.




24.02.2012 г., с.1-5
Близо 10 млрд. лева лоши кредити
Тригодиш­ната негативна серия бе прекъсната само през декември
Лошите и преструктурирани кредити бе­лежат ръст от 22,35 на сто и достигнаха рекордна стойност от 9.21 млрд. лв., показват последните данни на БНБ. Повишението от 124 млн. лв. за първия месец на новата година идва, след като тригодишната негативна серия бе пре­късната през декември. Влошаване на стойностите има при фирмените кредити до 23.97 на сто и жилищните - 19.68 на сто, докато минимално подобрение се наблюдава при потребителските до 19.74 на сто. В края на отчетния месец жилищните кредити са 8.767 млрд. лв., а потребителските кредити възлизат на 7.445 млрд. лв.


24.02.2012 г., с.5
Лошите кредити достигнаха нов рекорд от 9,21 милиарда
Лошите и преструк­турираните кредити достигнаха нов рекор­ден дял от 23 % в края на януари 2012 г, по­казват изчисления на интернет сайтът Инвестор.бг според данните на БНБ. В абсолютен размер месечното уве­личение е със 124 млн. лв. до 9,21 млрд. лв. Намалението им през декември със 17,4 млн. лв. се оказа изолира­но явление в послед­ните 34 месеца. „Сним­ката" на лошите и прес­труктурираните креди­ти показва дял при фирмите от 24 % спря­мо 20 % при потреби­телските и също толкова при жилищните кре­дити. Кредитният пор­тфейл на банките в края на януари 2012 г. намалява с 0,6% през месеца и се увеличава с 3 % на годишна база, показват данни­те на националната банка. Негативна тен­денция през януари е и намалението на редовно обслужваните кредити с 1,2 % през месеца и с 0,6 % на го­дишна база до 32 млрд. лв. към 31 януари 2012 г. За целите на парич­ната и лихвената ста­тистика според изиск­ванията на Европейската централна банка БНБ не събира детай­лни данни за срокове­те на просрочие на из­плащане на кредитите, а информацията е с натрупване, обяснява специализираният сайт.


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница