№6 Наказателният процес – система от действия; дейност на държавни органи и граждани, която има строго специфичен предмет и която се развива и осъществява по ред, предвиден в нпк
/ Ревизионното начало намира пълно проявление във въззивната инстанция – чл. 314. Понятието „ревизионно начално” НЕ е легално
Изтегляне 0.82 Mb.
|
9/ Ревизионното начало намира пълно проявление във въззивната инстанция – чл. 314. Понятието „ревизионно начално” НЕ е легално. То обаче е много популярно в доктрината и практиката. Както е видно от заглавието на чл. 314, легалният термин е „предели на проверка”. Както е видно от чл. 314, ревизионното начало намира проявление в три насоки: -по отношение частите на присъдата – и тук правилото е, че въззивният съд отменя или изменя присъдата и в необжалваната й част. -по отношение лицата, подали жалба – и тук правилото е, че въззивният съд отменя или изменя присъдата и по отношение на лицето, неподало жалба. -по отношение основанията за обжалване - и тук правилото е, че въззивният съд отменя или изменя присъдата и на непосочено основание. ИЗВОДИ: от изложеното е видно, че въззивната проверка се извършва не в рамките на подадените жалби или протести, а само по повод същите. Ревизионното начало е онзи инструмент, който осигурява служебната проверка на цялото производство и на цялата присъда. Затова въззивният съд може да измени или отмени присъдата и на непосочено основание, и по отношение на лице, неподало жалба, и в необжалваната й част. 10/ Забрана да се влошава положението на подсъдимия. Reformatio in peius. Във въззивната инстанция намира пълно проявление забраната да се влошава положението на подсъдимия. Тази забрана е средството, което осигурява свободата на подсъдимия да обжалва всяка присъда, т.к. благодарение именно на нея той е винаги сигурен, че няма да стане причина сам, със собствените си действия, подавайки жалба, да утежни положението си! От чл. 335, ал. 1, чл. 336, ал. 2 и чл. 337, ал. 2 може да се направи верен извод, че хипотезите на утежняване положението на подсъдимия са 3: -когато трябва да се увеличи наказанието; -когато трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление; -когато трябва да се отмени оправдателна присъда. Забраната да се утежнява положението на подсъдимия обаче не е абсолютна. Тази забрана може да се дерогира и положението да се утежни, ако е подадена съответна жалба на частния тъжител или на частния обвинител или пък е подаден съответен протест на прокурора, което е видно от цитираните по-горе текстове. Както е видно, протестът и жалбата трябва да са СЪОТВЕТНИ и само тогава забраната се дерогира и положението може да се утежни. Да са съответни означава, че в жалбата/протеста е направено искане или да се увеличи наказанието, или да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, или да се отмени оправдателна присъда. 11/ Във въззивна инстанция делата винаги се решават в състав от трима съдии. В същото време този състав от трима съдии може да реши делото по същество, като включително приеме и нови фактически положения. Затова няма съмнение, че в нашето въззивно производство вътрешното убеждение на съда със съдебни заседатели винаги може да бъде подменено с вътрешното убеждение на професионалните съдии. Това е дало основание на редица практикуващи юристи и научни работници да отрекат полезността и целесъобразността на въззивното производство. 12/ Във въззивната инстанция НЕ намира приложение и принципът на непосредствеността, който задължава съда той да се позовава в актовете си само на доказателства, които е събрал и проверил лично. В нашата въззивна инстанция, т.к. няма пълно съдебно следствие, въззивният съд решава делата или само на базата на доказателствата, които са събрани от първата инстанция или на тях и на събраните от самия въззивен съд. По нашия НПК няма нито една хипотеза, в която въззивният съд да е длъжен отново да извърши всички действия и отново да събере всички доказателства. Това се прави във Франция, където има пълен въззив. 12.05.2010 г. Продължаваме с въпрос №73. Във въззивната инстанция могат да се допускат без каквито и да било ограничение всякакви доказателства – този извод следва от чл. 315 НПК. Тази разпоредба означава, че във въззивната инстанция могат да се допускат всякакви доказателства, независимо дали са нови, нововъзникнали, новооткрити, новосъздадени, както и независимо от това дали са били или не са били известно на страните и независимо че доказателството е било известно на страната, а не е било представено на първата инстанция, независимо защо не е представено (по уважителни или неуважителни причини).
Този извод за съществуваща такава забрана следва от систематическото тълкуване на чл. 334, вр. 335, вр. 336, вр. 337, вр. 338. При допуснато съществено процесуално нарушение въззивният съд отменя присъдата и връща делото в досъдебна фаза или на първата инстанция, в зависимост от това на кой от тези стадий е допуснато нарушението. Това е видно от чл. 335, ал. 1. За въззивната инстанция няма забрана – тя може да увеличи наказанието, т.к. както е видно от чл. 337, ал. 2, т.1 – правомощието е да се измени присъдата. Въззивната инстанция има неограничени правомощия във връзка с оценката на доказателствения материал. Съдът оценява доказателствата, като проверява дали използваните от първата инстанция доказателства са факти на обективната действителност; дали са индивидуализирани по време и място; дали допринасят за установяване на обстоятелствата от предмета на доказването и дали използваните доказателства са събрани и проверени по реда на НПК. Когато оценява доказателствените средства въззивният съд проверява тяхната допустимост; тяхната достоверност; обсъден ли е целият доказателствен материал поотделно и в неговата съвкупност; обсъдени ли са противоречията в доказателствения материал; има ли изопачаване на доказателства; защо съдът е дал вяра на едни, приемайки ги за достоверни, а не е дал вяра на други доказателствени средства, приемайки ги за недостоверни. При тази оценка за въззивния съд не съществуват каквито и да било предели и ограничения. Въззивният съд има неограничени правомощия и във вр. с фактическите положения по делото. В резултат на оценката на доказателствения материал въззивният съд може да приеме, че фактическите констатации на първата инстанция са неправилни и да приеме нови, други, различни фактически констатации. Въззивната инстанция има неограничени правомощия да прави и нови правни изводи. Въззивният съд може да реши, че трябва да се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. В тази хипотеза правомощието е решаващо, т.к. както е видно от чл. 337, ал. 1, т.2, въззивният съд може да измени присъдата. Когато въззивният съд реши, че трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, хипотезите са 2: -ако е имало обвинение в първата инстанция, неговото правомощие е решаващо, т.к. както е видно от чл. 335, ал. 1, т.1 – той постановява нова присъда; -ако не е имало обвинение на първата инстанция, правомощието на въззивния съд е да потвърди присъдата. Когато въззивният съд прави нови правни изводи, той може, освен да приеме друга правна квалификация, да приеме, че едно обстоятелство, оценено от първата инстанция като отегчаващо, е смекчаващо, и обратно; да приеме, че съвкупността е реална, а не идеална, и обратното; да приеме, че са налице големи размери, особено големи размери и обратното. В нашето въззивно производство, с едно от последните изменения на НПК, намери приложение правилото, наречено „преклудиране на исканията, бележките и възраженията”. Този институт означава, че всички искания, бележки и възражения трябва да бъдат изчерпани от страните в съответния стадий. В следващия стадий искания, бележки и възражения по повод действия, извършени в предходния стадий са недопустими, т.е. преклудират се по силата на закона. В следващия могат да се правят отново същите искания, бележки и възражения, направени в предходния стадий, но само при положение и когато същите не са били уважени. № 74 ОБРАЗУВАНЕ НА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО. ДОКАЗАТЕЛСТВА І.Образуване на въззивното производство. 1/Общи предпоставки за образуване на въззивното производство: а/право на атакуване на присъдата, което е предвидено по НПК. До 1982 г. частният обвинител нямаше право да обжалва присъдата. Оттогава всички страни имат такова предвидено право. б/накърнен правен интерес. Гражданите имат право да атакуват присъдата само когато е накърнен техен личен интерес, а прокурорът е длъжен да подаде протест, независимо дали е накърнен личен интерес на граждани в процеса или е накърнен общественият, държавният интерес. в/субекти на правото да атакуват присъдата са винаги страните в процеса. --Това е прокурорът, който е участвал в съдебното заседание на първата инстанция, но няма пречка да подаде протест всеки друг прокурор от тази прокуратура, а и всеки горестоящ. --От гражданите, които са участвали в наказателния процес, може да подава жалба, но само ако гражданинът се е конституирал като страна. --Страните могат да подават жалба, без значение дали са участвали или не в съдебното заседание на първата инстанция. Нещо повече, страните могат да участват в съдебното заседание на въззивната инстанция, независимо дали са подали жалба или не. ИЗВОД: нашият НПК не свързва правото на обжалване с фактическото участие в заседанието, на което е постановена присъдата. Жалбата и протестът не се явяват предпоставка за конституиране на дадено лице като страна във въззивната инстанция. Те се явяват единствено предпоставка за пренасяне разглеждането на делото във втората инстанция. Затова е вярно, че жалбата и протестът ВИНАГИ имат деволотивен ефект. г/срок за подаване на жалби и протести. Този срок е 15-дневен и е установен в чл. 319. Той е преклузивен, който извод следва от чл. 323, ал. 1, т.2. д/надлежен съдебен орган. Окръжният съд разглежда делата като въззивна инстанция по жалби и протести с/у присъди, постановени от РС като първа инстанция, а апелативният съд – от окръжен съд, като първа инстанция. Отказ от правото да се атакува присъдата по нашия НПК е недопустим. Ако такъв е направен, той винаги е правно ирелевантен. 2/Конкретното право на отделните страни да атакуват присъдата. а/прокурорът – чл. 318, ал. 2. Прокурорът има неограничено право да атакува всяка присъда във всичките й части, на всички основания и по отношение всички страни. Прокурорът може да протестира както оправдателната, така и осъдителната присъда. Прокурорът може да подава протест както в интерес на подсъдимия, така и с искане да се влоши положението му. С последните изменения на НПК се отмени преклудирането на правото на прокурора да подава протест, ако присъдата е постановена в съответствие с неговите искания. Затова с тези изменения, правото на прокурора е неограничено и той ще може да протестира всяка присъда, независимо дали е в съответствие или не с неговите искания. б/подсъдимия – чл. 318, ал. 3. Подсъдимият има право да обжалва присъдата във всичките й част и на всички основания. Подсъдимият може да обжалва и оправдателна присъда, но само в 2 хипотези: -по делото е предявен граждански иск, а присъдата е с оправдателен диспозитив и осъдителна – в гражданската й част. Тук подсъдимият може да обжалва присъдата, но само в гражданската й част. -по делото не е бил предявен граждански иск, а присъдата е с оправдателен диспозитив. В тази хипотеза подсъдимият може да обжалва оправдателната присъда, но само относно мотивите и основанията за оправдаването му. Става въпрос за всички случаи, когато съдът е приел, че деянието е извършено, но не е престъпление, а е граждански деликт. Интересът на подсъдимия да обжалва се обуславя от обстоятелството, че след влизането в сила на присъдата, пострадалият може да предяви граждански иск пред граждански съд. В такъв случаи, съгласно чл. 413, ал. 2 НПК, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския относно деянието, вината и причинната връзка м/у деянието и настъпилия резултат. Задочно осъденият подсъдим на общо основание и без ограничения има право да обжалва. Правото на подсъдимия да обжалва неизменно е съчетано със забраната да се влошава положението му. в/ защитници и повереници – чл. 318, ал. 6. Правото на защитника да обжалва е негово процесуално право, предоставено му от НПК и затова той може да обжалва присъдата независимо от волята и съгласието, респ. несъгласието на подсъдимия. Затова не е необходимо изрично пълномощно за обжалване. Достатъчно е защитникът да е упълномощен за съответния стадий. Редовно упълномощеният защитник може да обжалва, дори когато не е взел участие в съдебното заседание на първата инстанция. Когато защитникът намира, че е налице основание за обжалване, той може да подаде жалба въпреки изричното несъгласие на подсъдимия да се обжалва присъдата. Обратно, когато защитникът не намира основание за обжалване, а подсъдимият настоява за това, защитникът не е длъжен да обжалва, но е длъжен да подпомогне подсъдимия при изготвяне на неговата жалба, за да не напусне позицията си на защитник. г/частния обвинител – чл. 318, ал. 4. ЧО може да обжалва присъдата на всички основания, но само в наказателната й част. Това право на ЧО е преклудирано, т.к. той не може да обжалва, ако присъдата е постановена в съответствие с неговите искания. д/гражданския ищец и ответник – чл. 318, ал. 5 – те могат да обжалват присъдата само в гражданската й част. Не могат да възразяват по въпросите, свързани с наказателната отговорност; вината; правната квалификация и наказанието. ІІ. ДОКАЗАТЕЛСТВА ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ От чл. 316 може да се изведе принципът, че пред въззивната инстанция се допускат всички доказателства. Макар да е употребено понятието „доказателства”, няма никакво съмнение(видно от практиката на ВКС), че пред въззивната инстанция могат да се представят всякакви вещи, предмети и книжа, които след съответна проверка, да послужат като веществени доказателства; могат да се представят всякакви документи, които след съответна проверка да послужат като писмени доказателствени средства; без ограничение могат да се правят искания за повтаряне на някои следствени действия от първата инстанция, както и за извършване на нови следствени действия. Допускането на доказателствата пред въззивната инстанция става по правилата на чл. 327, които могат да се обобщят така. Допускането на доказателствата става винаги в закрито съдебно заседание (ал. 1). Освен това няма разлика при допускането на доказателствата и правилата за това от първа и въззивна инстанция.
На практика продължава да стои важен въпрос: може ли въззивният съд служебно да събира доказателства, когато няма искане на страните. Чл. 107, ал. 2. Тази норма е в общата част, следователно се прилага за всички фази и стадии, освен ако приложението й не е изключено със специална норма, следователно важи и за въззивната инстанция. За въззивната инстанция, във вр. с доказателствата, са предвидени 2 срока:
№75 РЕД ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛОТО НА ВЪЗЗИВНА ИНСТАНЦИЯ 1/ Процедурата, която се осъществява пред ПИС по повод подадени жалби и протести. Жалбите и протестите се подават винаги пред съда, постановил присъдата – чл. 319, ал. 2. Жалбата и протестът са винаги писмени. Чл. 320, ал. 1 и 2 съдържат техните задължителни реквизитите. На практика се поставя въпросът: липсата на някои от тези реквизити прави ли жалбата невалидна, в смисъл на недопустима. Отговорът е в чл. 323, ал. 1, т.1, според който ако пропускът не бъде поправен в 7-дневен срок, жалбата се връща. Това означава, че жалбата е невалидна. Към жалбата/протеста се прилагат преписи според броя на заинтересованите страни – 320, ал. 4. До даване ход на делото пред въззивна инстанция страните могат да правят допълнителни писмени изложения – 320, ал. 3. ПИС, пред който е подадена жалбата/протестът съобщава това на заинтересованите страни – чл. 321. ПИС може да връща жалбата или протеста, а определението за това връщане подлежи на обжалване – чл. 323, ал. 3. След като изтекат сроковете за обжалване, цялото дело, заедно със жалбите и протестите и направените писмени изложения, се праща на въззивния съд – чл. 325. 2/Разглеждане на делото от ВС. Страните се призовават по реда на чл. 328. От този текст се прави извод, че присъствието на прокурора е винаги задължително, а на другите страни не е. Според практиката на ВКС, обаче, ще е допуснато съществено процесуално нарушение винаги, когато страната НЕ е била редовно призована, а на делото е даден ход; или когато е била редовно призована, посочила е уважителни причини за неявяването си, а съдът въпреки това е разгледал делото. Съдебното заседание започва с доклад на съдията-докладчик, чието съдържание е посочено в чл. 331, ал. 2. Когато във въззивната инстанция се провежда съдебно следствие, то протича по правилата на чл. 332. След приключване на съдебното следствие се дава ход на съдебните прения, които протичат по същия ред, както пред първата инстанция – чл. 333, ал. 1. След пренията се дава последна дума на подсъдимия – чл. 333, ал. 2. Съдържанието на решението и срокът за изготвяне на мотивите са посочени в чл. 339 и чл. 340. № 79 ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ЗА ПРОВЕРКА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА И РАЗПОРЕЖДАНИЯТА 1/ ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГЛ. 22 НПК От гл.т. начина, по който се атакуват определенията(когато е състав на съда) и разпорежданията(когато еднолично се произнася съдия) има 3 групи: а/ определенията, с които се прекратява наказателното производство и няколко други определения, така както са изчерпателно посочени в чл. 341, ал. 1 се обжалват и протестират като присъдите по реда на гл. 21. б/ определенията, за които изрично е посочено това в съответното място на НПК се обжалват и протестират по реда на гл. 22. Например в чл. 255, ал. 4; чл. 271, ал. 6. в/ всички други определения не подлежат на обжалване и протестиране (ал. 3 на чл. 341). По реда на гл.22 се обжалват винаги определения на първата инстанция пред въззивния съд. Това производство е твърде специфично, т.к. когато се обжалва определение на първата инстанция, производството пред тази инстанция е висящо. В това висящо производство се отваря друго производство по атакуване на определението. За особеността на това производство говорят и употребените изрази в гл. 22 – тя ползва понятията частна жалба и частен протест, а не само протест и жалба. Това производство има изключителен характер и от друга гледна точка. То е единствената процедура по НПК, когато съдът може сам да отмени или да измени постановения акт. По този начин е налице отклоняване от основен принцип на действие на съдебни органи, които за разлика от административните, след като са постановили веднъж своя акт, не могат сами да го изменят или отменят. Производството по гл. 22 може изцяло да се развие и да се осъществи и само пред ПИС. Частната жалба и протестът се разглеждат от въззивната инстанция, но само когато ПИС не е отменил или изменил своя акт. От това правило може да се направи извод, че частните жалби и протести, за разлика от жалбите и протестите, не винаги имат деволутивно действие, защото не винаги частната жалба и протест се явяват средство за пренасяне на производството пред по-горната съдебна инстанция. Частните жалби и протести не винаги имат и суспензивно действие, т.к. чрез тяхното подаване не се спира нито производството по делото (първоинстанционното), нито пък се спира изпълнението на определението, освен ако ПИС или въззивният съд не постановят друго – чл. 343. Както ПИС, така и въззивният съд разглеждат частните жалби и протести като правило в закрито заседание, като въззивният съд може да го разгледа и в открито - с призоваване на страните. Определението, с което се произнася съдът по частните жалби и протести, е окончателно. 2/ СРОКОВЕ И РЕД ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЧАСТНИТЕ ЖАЛБИ И ПРОТЕСТИ Чл. 341, ал. 1 – срокът. Не са важни дните, а дали е преклузивен. Редът за решаване на въпросите по частните жалби и протести – чл. 344 и чл. 345. № 80 ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КАСАЦИОННОТО ПРОИЗВОДСТВО По нашето право касационното производство не е извънреден, а е редовен способ за проверка на съдебни актове. Причините за това:
По нашия НПК подлежат на касация само съдебни актове на въззивен съд и от това правило могат да се направят два извода: -нашата касация не е тип „прескачаща касация”, т.к. на касация подлежат, но само съдебни актове, които са били проверени по същество в две инстанции – първата и въззивната. -нашата касация не е тип „директна касация”, т.к. ако съдебният акт на ПИС не е бил атакуван пред въззивен съд, той не може да се атакува и пред касационния. Няма значение защо не е бил обжалван или протестиран. След като не е бил атакуван, той влиза в сила и не подлежи на касация. Касационната инстанция има правомощия да проверява, но само правилното приложение на закона – материален и процесуален. Т.е. проверява се правната квалификация и дали има съществено процесуално нарушение. Касационната инстанция няма каквито и да било правомощия да проверява фактическите положения по делото, нито за да ги оспори под една или друга форма, а още повече – за да приеме нови. Касационната инстанция има, на първо място, има контролно-отменителни правомощия, които са типични за касацията ( чл. 354, ал. 3). В същото време, независимо че производството е касационно, ВКС има и решаващи правомощия, т.к. както е видно от чл. 354, ал. 2, касационният съд може да измени присъдата, както във връзка с наложеното наказание, така и във връзка с правната квалификация. От изложеното може да се направи верен извод, че нашето касационно производство не е чиста, пълна, класическа касация, при която съдът или потвърждава съдебния акт, или го отменя и връща делото за ново разглеждане. Нашата касационна процедура е смесена наказателна процедура, при която се преплитат и допълват класически касационни правомощия, свързани с отмяна на съдебния акт и връщане за доразследване, с класически въззивни правомощия, свързани с решаване на въпроси по същество, когато се изменя съдебният акт. В касационното производство НЕ намира приложение ревизионното начало. Касационната инстанция не може да увеличава наказанието, т.к. както е видно от чл. 354, ал. 3, т.1, при тази хипотеза ВКС има единствено правомощие да отмени съдебния акт и да върне делото за ново разглеждане. Касационната инстанция НЕ може да прилага закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което НЕ е имало обвинение в първата инстанция. При такава хипотеза, от систематическото тълкуване на чл. 354, ал. 2, вр. с ал. 3, ще се направи верен извод, че ВКС трябва да потвърди съдебния акт. Когато обаче трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение на първата инстанция, хипотезите са 2: -когато, прилагайки по-тежката правна квалификация, не се налага да се увеличи наказанието, на основание чл. 354, ал. 2, т. 4 – касационният съд ще измени присъдата. -когато трябва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, но и да се увеличи наказанието, касационният съд отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане, а основанието е чл. 354, ал. 2, т.4, вр. с ал. 3, т. 1. *****При посочване правна квалификация по НК на първо място отива членът, който определя наказанието – например: чл. 116, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 115 – това е верният начин на изписване. **** За касационната инстанция няма изрично формулирана забрана да бъде утежнявано положението на подсъдимия, но такава забрана има и тя следва от чл. 355, ал. 2 и 3, които установяват забрана да се утежнява положението след връщането за делото за ново разглеждане. Затова ако ВКС намира, че трябва да се утежни положението на подсъдимия и няма съответен протест на прокурора или съответна жалба на частния обвинител/тъжител, ще потвърди присъдата, т.к. дори да я отмени и върне за ново разглеждане, този съд не може да утежнява положението. Във касационното производство няма преклудиране на правото на частния обвинител/тъжител да подават жалби, така както такова преклудиране има за въззивните им жалби. На практика се поставя важен въпрос: може ли в касационната инстанция да се представят материали, които след съответна проверка да послужат като доказателства. ВКС не може да проверява факти – това е причината да не може да събира доказателства!!! Според чл. 351, ал. 1 в жалбата, респ. в протеста, трябва да се посочат: „данните, които го подкрепят”. В тази връзка, какво означава този последен израз? – това „го” се отнася до основанието по чл. 348. От текста е очевидно, че в касационната инстанция могат да се представят материали, които след съответна проверка да послужат като доказателства, но като доказателства, не за извършеното деяние, а като доказателства за касационното основание. № 83 КАСАЦИОННИ ОСНОВАНИЯ Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|