№97. Поправка на очевидна фактическа грешка. Тълкуване на неясно решение. Допълване на непълно решение

№97.
Поправка на очевидна фактическа грешка. Тълкуване на
неясно решение. Допълване на непълно решение.

I. Явна фактическа грешка (ЯФГ) е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението (Р). Срв. 420-62 ВДА III 47; 2186-78-11, Сб.128.

1. Такава грешка представляват:

а) погрешното посочване в Р на съда, на имена­та на страните/на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума;

б) пог­решните пресмятания на суми;

в) пропусканията да се отразят в Р становища на съда, личащи от мотивите (например произнасянето по отхвърлената част от иска; по един от исковете; по солидарния характер на осъждането и т. н.; така: 2192-84-11, Сб. 126; об­ратно: 2172-72-11, Сб. 179). Пропускането да се изрази в Р част от формираната, а сле­дователно налична воля на съда трябва да се отличава от липсата на формирана воля, когато сме пред непълно Р (§ 103 I). Налице ли е ЯФГ, тя може да бъде отстранена по реда на чл. 192, макар и това да доведе до обратен по съдържание текст на Р (например съдът пропуснал да постави пред думата „уважава" отрицателната частица „не").

2. Не представляват ЯФГ и не могат да бъдат поправени по реда на чл. 192 грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля.

Ето защо пропускът да се вземе предвид даден факт или доказателство или пог­решната тяхна преценка (145 П-76-1, Сб. 25; 629-82-1, Сб. 41; 322-82-П, Сб. 153; 127-31. 84 ВДА XIII 24), както и пропускът да се вземе становище по част от иска не са ЯФГ. Тези грешки могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалването или на допълни­телното решение, защото те изискват да се замести неправилно формираната или лип­сващата воля на съда с ново Р.

3. Не представляват ЯФГ и не могат да бъдат отстранени по реда на чл. 192 несъ­ответствията между обявяването на Р (чл. 190) и писмения текст на Р. За страните е ме­родавен обявеният текст на Р. Писменият текст на Р трябва да бъде съобразен с обяве­ния. Ако той не отговаря на формираната истинска воля на съда, личаща от мотивите, новосъставеният писмен текст на Р, съответстващ на обявяването, ще бъде поправен по реда на чл. 192. Опитът да се повтори обявяването на Р, за да бъде съобразено с писме­ния текст на Р, е недопустим. Той е равнозначен на изменяне на Р от постановилия го съд. Не е допустима поправка на ЯФГ, когато искането се основава на представени след постановяване на решението нови доказателства (212-89-1У, Б 89 Х 29). Те могат да послужат като основания за обжалване.

II. Държим ли сметка за същността на ЯФГ, очевидно е, че нейно­то поправяне никога не представлява изменяне или отменяне на форми­раната воля на съда. Тъкмо затова поправянето на ЯФГ се възлага на съда, постановил Р, без това да представлява накърнение или изключе­ние от забраната сам съдът да изменя или отменя собствения си акт (чл. 192, ал. 1-2). Но по повод или под предлог на поправка на ЯФГ съ­дът може да прекрачи своите правомощия и да измени или отмени соб­ственото си Р. Затова чл. 192, ал. 2 и 3 обкръжава поправката на ЯФГ с редица гаранции срещу тази опасност.

1. Според чл. 192, ал. 2 поправянето на ЯФГ може да стане по по­чин на съда или на която и да било от страните без ограничение във вре­мето (в срока за обжалване, след обжалването и влизането на Р в сила; вж. 1615-65-П; 441-66-П, Сб. 144; 270-88-Ш, Б 88 VI 26).

2. Поправянето става в открито заседание, на което се призовават и двете страни, след устни състезания, на които се обсъжда допусти­мостта на поправката. Данни за ЯФГ ще се почерпят обикновено от мо­тивите или от досието на делото (например от неоспорвания нотариа­лен акт, сочещ границите на имота, погрешно отбелязани в Р).

3. Относно поправката на ЯФГ съдът се произнася с Р. С него поп­равката се отхвърля или допуска. И в двата случая Р подлежи на обжал­ване (чл. 192, ал. 3) по реда, по който се обжалва Р, за чиято поправка се касае. Р за поправката подлежи на обжалване даже и Р, за чиято поправ­ка се касае, да не подлежи на обжалване (обратно: 1062-84-1, Сб. 44).

Иначе грешките на съда по повод на поправката биха били непоправи­ми. При обжалване въззивната инстанция разполага със същите право­мощия, както и първата инстанция. Тя не може по повод на жалба сре­щу Р за поправка да изменя или отменя Р (169-63-1, СП 64 II 89).

4. След като влезе в сила Р, с което поправката е постановена, то образува заедно с поправеното Р едно цяло. Поправеното Р важи с поп­равеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката. Тя само е премахнала несъответствието между волята на съда и нейния външен израз.

5. Поправяне на ЯФГ не може да се търси чрез обжалване на Р. Липсва интерес от обжалването, защото е налице друг път, който пора­ди обжалваемостта на Р относно поправката предлага същите гаран­ции, както обжалването.

I. Подобно на всеки правен акт и решението (Р) се нуждае от тъл­куване, когато е неясно. Нуждата от тълкуване на Р ще възникне във всички случаи, когато трябва да бъдат приложени правните последици на Р:

В такъв случай всеки орган, пред който Р се предявява, може да вземе становище относно неговия смисъл, за да приложи Р съобразно с истинската воля на съда. За да из­дири тази воля, органът трябва да прибегне до тълкуване на Р. Но това тълкуване е ко­ренно различно от тълкуването, което има предвид чл. 194. За разлика от него то: а) е ин­цидентно; б) важи само за случая, до който се отнася и който е предизвикал нуждата да се издири волята на съда; и в) не става по реда на отделно, нарочно производство.

Напротив, тълкуването на неясно Р по чл. 194 е форма за официал­но, авторитетно тълкуване, което има всеобща важимост (обвързва всички държавни места или лица) и става по реда на предписаното от чл. 194 производство. То цели да отстрани неяснотата на Р спрямо всички и завинаги. Ето защо то е допустимо, докато съществува интерес от подобно тълкуване. Законът смята, че такъв интерес вече не съ­ществува, когато Р е изпълнено, и то изцяло (593-68-11: частичното из­пълнение не прегражда тълкуването). Затова според чл. 194, ал. 2 тълку­ването е недопустимо, след като Р е изпълнено (1469-82-11, Сб. 116).

Идеята на чл. 194, ал. 2 е оправдана за решения, чийто ефект се изчерпва с изпъл­нението им (1615-68-1, Сб. 85: отменително решение на контролиращ съд, с което пър­вата инстанция се е вече съобразила, не може да се тълкува; 538-92-1, Б 92 Х 11). Тя е обаче неоправдана спрямо осъдителни Р, чието тълкуване може да се окаже необходи­мо, след като са изпълнени, във връзка със зачитане на тяхната сила на пресъдено не­що, особено като се има предвид, че тълкуване на установителни и конститутивни Р мо­же да се иска без ограничение във времето. На тълкуване подлежат само съдебни акто­ве, но не и съдебни спогодби (489-68-1, Сб. 44). Ако тяхната неяснота дава повод за спор, той трябва да бъде решен чрез установителен иск.

II. Искането за тълкуване се предявява пред съда, постановил не­ясното Р (чл. 194, ад. 1; 1071-80-11, Сб. 109). То изхожда от страната, заинтересувана да се отстрани неяснотата на Р, за да може да се обез­печи правилното прилагане (например изпълнение) на Р. Препис от молбата трябва да се връчи на противната страна. Молбата се разглеж­да в открито заседание. Тълкуване по почин на съда е недопустимо (155-85-1, Б 85 VI 27). Тълкуване обаче може да се иска от прокурора (155-85-1, Б 85 VI 27).

Тълкуването трябва да изхожда от мотивите на Р, а не от нова преценка на дока­зателствата - например ново тълкуване на договора (917-81 ВДА XII 34). Но чрез тъл­куване може да се изрази изрично мълчаливо изразената с решението воля, като се уточ­ни например какво е жилището, което е предоставено с решението (118-74-П, Сб. 121). Тълкуването може да се отнася само до изявената воля на съда, но не и до нови факти или правни норми (1006-91-1, Б 92 П 12; 656-99-У, ТП 99 IV, с. 90).

Р на съда по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва тълкуваното Р (опр. 381-91-У, Б 92 VII 25). Според ВС, ако тълкуваното Р не подлежи на обжалване, не може да се обжалва и тъл­кувателното Р (опр. 18. V. 60 по д. 4256-60-111, Сб. 351). След като вле­зе в сила, тълкувателното Р става неразделна част от тълкуваното Р и важи спрямо всички, както всяко авторитетно тълкуване.

Тълкуване на Р не може да се търси чрез обжалване на неясното Р (1555-61-1, Сб. 84). Тълкувателното Р обаче може да се атакува, но само когато тълкуващият съд е прекрачил границите на тълкуването и е нарушил забраната на чл. 192. Не може обаче по реда на обжалването да бъде замествано даденото от съда тълкуване с друго тълку­ване, тъй като властен да каже каква е била неговата воля е само съдът, постановил нуж­даещото се от тълкуване Р.

I. Непълно е решението (Р), което не обхваща целия спорен пред­мет. При непълното Р липсва формирана воля на съда относно:

а) част от спорното право (12-77 ВДА XI 10);

б) един от съединените искове;

в) допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за плодове или лихви, както и искането за присъждане на съ­дебни разноски.

Няма значение дали правото, по което съдът не се е произнесъл, е било заявено с първоначалния иск, с неговото изменяне или пък с насрещен, обратен или инцидентен установителен иск, респ. чрез главно встъпване.

Според 698-70-1, Сб. 74 при пропуск на съда да се произнесе по един от обектив­но съединените искове не могло да се постановява ДР, а трябвало да се постанови от­делно решение. Това схващане не може да бъде споделено. То или изправя страната пред необходимостта от нов иск, или пък внася неяснота по естеството и режима на „от­делното" решение.

а) когато съдът е пропуснал да изрази в Р част от иначе пълно формираната своя воля;

б) когато не е мотивирал Р; или

в) когато се е произнесъл по целия спорен предмет, но самият той е непълен (частичен иск или пропуск на страната). В първия случай сме пред явна фактическа грешка (§101 I), във втория - пред основание за отмяна на Р по реда на обжалването, а в третия - пред необходимост­та от нов иск относно непредявеното искане (2648-65-1, Сб. 130).

Ето защо постановяването на допълнително решение (ДР) пред­поставя такава непълнота на Р, която може да се отстрани, без да се променя постановеното Р. В производството за допълване на решение­то не може да се иска пререшаване на спора по същество (169-92-5 чл., Б 92 Х 9). Само така може да се съгласува ДР, постановявано от същия съд, издал непълното Р, със забраната на чл. 192, ал. 1.

II. Производството за ДР се характеризира със следните особе­ности:

1. То се образува не по служебен почин на съда, а по молба на стра­ната. Когато се касае за ДР относно отговорността за разноски, това е страната, която претендира присъждането на разноски. В останалите случаи както ищецът, така и ответникът са легитимирани да искат ДР, защото всеки има право да иска от съда да разреши правния спор (32 II; 1458-69-1, Сб. 59).

Правото на страната да иска ДР трябва да бъде упражнено в месе­чен срок. Той има същия начален момент, както срокът за обжалване, а именно: а) за страната, която е присъствала на заседанието, в което Р е било обявено заедно с мотивите - от деня на заседанието; б) за страна­та, която не е присъствала, и в случай на чл. 190 - от деня, когато на страната е било съобщено, че Р с мотивите е изготвено (чл. 193, ал. 1).

До изтичане на срока за ДР делото относно неразрешената част продължава да е висящо (2836-77-1). ДР се постановява по висящото дело и затова молбата за ДР не е равнозначна на нова искова молба. По нея не се дължи нова държавна такса.

С изтичане на срока по чл. 193, ал. 1 висящността на делото относно неразрешена­та част от иска се прекратява. Възможността да се постанови ДР се погасява. Понеже от­носно неразрешената част не се е формирала сила на пресъдено нещо, страната, която е заинтересувана от разрешаване на неразрешения спор, може да предяви нов иск, давност­та за който ще започне да тече от изтичане на срока по чл. 193, ал. 1 (284-74 ВДА IX 41).

2. Препис от молбата за ДР се връчва на противната страна. Мол­бата за ДР се разглежда в открито заседание с призоваване на двете страни (чл. 193, ал. 2).

Първият въпрос, по който съдът се произнася, е: допустима ли е молбата за ДР. Тя е допустима: а) ако Р е непълно; б) ако молбата из­хожда от легитимирано лице; и в) ако е подадена в срока по чл. 193, ал. 1. Ако молбата е недопустима, тя се оставя без разглеждане с определе­ние. То може да се обжалва с частна жалба (чл. 213, б. „а").

Ако молбата е допустима, съдът в същия или в друг състав (327-70-1, Сб. 52) пристъпва към разглеждане по същество на тази част от спорния предмет, по която е пропуснал да се произнесе. Съдопроизводствените действия, с които започва разглеждането на делото по поста­новяване на ДР, зависят от това, кога съдът е допуснал пропуска, довел до непълното Р: дали още при разглеждане на делото, или при постано­вяване на Р. Ако в междувремието са възникнали (чл. 188, ал. 3) или са били открити нови факти или доказателства, те ще могат да бъдат из­тъкнати и представени, когато са от значение за неразрешената част от спорния предмет. По нея съдът се произнася с ДР. То подлежи на об­жалване по общия ред (чл. 193, ал. 2), като всяко Р по същество на де­лото. ДР се наслагва покрай първоначалното Р и заедно с него дава пъ­лен отговор на правния спор. То се ползва с правните последици, присъщи на всяко Р. Ако е порочно, но е влязло в сила, то може да бъде ата­кувано с извънредните средства за отмяна.

3. Производството за ДР може да съвпадне по време с висящо производство пред втората инстанция по обжалване на първоначалното Р. Между предмета на двете про­изводства може да има връзка на зависимост. ДР може да се иска относно инцидентния установителен иск, по който съдът е пропуснал да се произнесе. Тогава второинстанционното производство трябва да се спре, за да изчака разрешаването на преюдициалния въпрос. Ако пък е обжалвано решението, с което съдът е уважил част от иска, а по дру­гата част е пропуснал да се произнесе, производството за ДР трябва да се спре, за да изчака решението на втората инстанция по уважената част от иска. С други думи, стиг­не ли се до две едновременно висящи производства по първоначално заявения спорен предмет, ще трябва да се спре това от тях, което се обуславя от другото. Спирането мо­же да бъде последвано от съединяване на двете производства, когато те се окажат вися­щи пред същия съд (било поради връщане на делото относно разглежданата част за но­во разглеждане, било поради обжалване на ДР).

4. Непълнотата на Р може да бъде поправена само по реда на чл. 193. Докато те­че срокът за ДР, липсва както годен обект за обжалване, така и интерес за обжалване. Поради еднаквия начален момент срокът за обжалване ще е отдавна изтекъл в деня, ко­гато изтича срокът по чл. 193, така че за обжалване на Р след този момент не може да става дума.