А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

17 - ЛЮБОВ И ГОРДОСТ

«Любовта не се превъзнася, не се гордее.»

Трудно е да се преброи всичко, което е обект на човешката гордост. Хората се гордеят със своята физическа сила, външна красота, с възпитанието, с образованието, с положението в обществото, в църквата, в държавата. Гордеят се със своя произход -- родители и прародители. Родителите се гордеят със своите деца и казват: "Ето вижте нашия син какво може." Хората се гордеят със своето богатство, слава, власт, знания, опит, със своята родина, език и др. Често хората се гордеят даже и с това, с което не трябва да се гордеят, гордеят се със своя разврат, който считат като особена победа и доблест. Хората се гордеят не само с изисканото носене на дрехи, но и с чрезмерната си нищета. Така например, членовете на ордена на бедните монаси са носили не дрехи, а някакви дрипи с много дупки и кръпки от количеството на които съдели за святостта на монаха. Като гледал един такъв монах, Мартин Лутер казал на стоящия до него приятел: "Виж, как през всяка дупка и кръпка на този монах наднича неговата духовна гордост!"

Каква дефиниция да дадем на гордостта? -- гордостта, това е изключителното високо мнение за себе си, и много ниското за другите хора.

"Гордостта е крайно осакатена душа."- казал Йоан Лествичник.

"Природата на човека е фалшива, защото в нея се съединяват крайната духовна бедност с безкрайна гордост."-писал римския писател и мислител Плиний Младши.

Световната литература е богата с най-различни определения, но всички те се свеждат главно до това, че гордостта е порочно чувство, осъдително и крайно унизително: "Дохожда ли гордост, идва и засрамване...Гордостта на човека го засрамва, гибелта се предшества от гордостта."-казва Словото Божие. (Притчи 11, 16, 29)

Гордостта открива у човека поразително невежество за самия него. За много от горделивите може да се каже, че те са болни от надменност и обладани от демоните на гордостта. Тях ги дразни и най-малкото превъзходство, похвалата на другите той приема за лично унижение.

Някой си е казал: "Горделиви са тези хора, които желаят да бъдат първи и не могат."

Трудно е да скрием гордостта. Тя се проявява в безочлива наглост и пренебрежително отношение към хората. Горделивият има надменен вид, гледа на всичко от високо, високомерен тон, говор, който само той одобрява, унищожителен поглед, употребява предимно личното местоимение "аз". В неговото поведение и във всичките му маниери личи високомерието и лъжливото съзнание за лъжлива важност и лъжливо превъзходство. Горделивите са жертви лъжливо мнение за себе си. Като се гордеят, те претърпяват трикратно поражение: морално -- изразено в усамотение и озлобление, психическо -- в безплодност, мъка и угнетение на духа; физиологическо -- в разни недъзи.

Същността на гордостта е затваряне на сърцето за Бога и отчуждение от ближния. Такова състояние на сърцето прави от горделивеца -- нещастник. Не познавайки себе си, горделивецът не вижда определеното за него място, а когато не вижда своето място, правилно да оцениш себе си не можеш, то "самия себе си не радваш". "Който себе си не обича, той е на Бога враг."-казва една народна мъдрост.

Затова апостол Павел дава на вярващите един такъв съвет: "Да не мислим за себе си по-високо отколкото трябва да мисли, но да разсъждава така, щото да мисли скромно, според делът на вярата, която Бог е на всекиго разпределил." (Римляни 12 гл.) "Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някой от ония, които препоръчват сами себе си, но те като мерят себе си със себе си, не постъпват разумно." (2 Коринтяни 10:12) Ние сме длъжни винаги да се сравняваме само с Христа. Той е нашия пример. И ние сме призвани да вървим по Неговите стъпки. И ако това е така, то защо ни е тази наша гордост? Можем ли ние да се представим пред Христа с някаква гордост? Христос не се е гордеел. За Него са казвали, че е бил син на дърводелец. Гордеем ли се със своето положение в обществото?

С богатство? - Христос «нямал, глава къде да положи...»

С известност? - «Може ли да излезе нещо добро от Назарет?»

Със своята външност? - "Нямаше в Него вид и приличие.»

Със своята репутация? - "Той е приятел на бирниците и грешниците."

Със своето образование? - "Как Той знае Писанията, като не се е учил?"

С превъзходство? - "Той беше презрян и отхвърлен от човеците."

С успех? - "При своите си дойде и своите Му не Го приеха."

Със способности? - "Аз нищо не мога да сторя само от Себе си."

Със силна воля? - "Не търся Своята воля, но волята на Моя Отец."

С красноречие? - Както ме е учил Отец, това говоря."

Със свобода? - "Бил послушен даже до смърт и смърт на кръст."

Надценявайки себе си, горделивия не забелязва това и потвърждава факта, че е духовно сляп, което е скрито от него а открито за Бога. "Понеже ти казваш: богат съм, замогнал съм нямам нужда от нищо и не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш и бели дрехи за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий за да помажеш очите си та да виждаш. Ония, които любя Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш." (Откровение 3:17:19)

"Гордост и високомерие Аз ненавиждам." - казва Господ в Притчи 8 гл.

Гордите и високомерните Бог изобличава и наказва. Като пример за това може да послужи «богинята на разума», момичето, което се прославило по време на Френската революция. Безбожните революционери в онова време забранили Бога с декрет от комисаря, а храмът на Парижката Света Богородица преименували в "храм на разума". Оперната артистка Тереза Анджелика Обри изпълнила ролята на «богиня на разума» на тържеството в «храма на разума». От Парижката Св. Богородица, горда със своята роля, Тереза била триумфално занесена в Тюлерийския дворец, като живо въплъщение на новото божество, обявено от човеците. Това било на 10-ти ноември 1793 г. Но скоро изпълнявайки тази роля втори път, като я сваляли с декоративния "облак на славата" на сцената, тя си счупила двата крака и оттогава не е излизала, оставяйки до края на своите дни никому ненужна. В 1924 г. Писателя Иван Бунин, се заинтересувал от съдбата на някогашното "божество". Едва намерил отдавна изоставения гроб, на осакатената жена, забравена от всички. Сбъднало се пророчеството: "И славата им ще се обърне в безславие." (Осия 4 гл.) По някакъв неписан закон от живота на цялото човечество ще остане само възвишеното, доброто и святото, а глупавото, подлото и злото няма да остави забележима следа. Горделивците създали много шум, обикновено отхождат от световния хоризонт, като не оставят след себе си никакво добро, което да заслужава да се помни. Реката на забвението, като не се съобразява с тяхната мания за величие, ги отнася в океана на вечността.

Гордостта е причина за постоянни злини в света. Библията открива две трагедии: падението на ангелите и грехопадението на нашите прародители. Всемирната история говори за такива случаи, когато цели народи се оказвали под властта на гениални безумци, обзети от манията за величие и бясна гордост.

Гордостта е причина за разлагането и разделянето на семейства. «Домът на надменния ще разори Господ. Устата на глупавия е бич на гордостта »

Гордостта е причина за разногласия и недоразумения в църквата. Божиите чада знаят, че гордостта е разрушителна. Ако надценяваме себе си, всъщност ние какво вършим, приписваме славата не на Божията благодат, която е с нас, а на себе си, така ние отиваме по опасен път. Забравили действието на благодатта, ние се уподобяваме на онези, които решили "да си създадат име", тогава изграждаме не църкви, а Вавилонска кула. Лошият дух не трябва да има място в църквата. Попаднал под влиянието на такъв дух на гордост и първенствуване "Диотреф не приемал... забранявал... изгонвал апостолите и други верни Христови служители." (3 Йоан 9:11)

Защо Бог желае да ни види освободени от гордост? Защото "надменното сърце е мерзост пред Господа." (Притчи 16) Гордостта ни лишава от общение с Бога. Общение с Бога е мислимо само с дух на смирение, с дълбоко съзнание за нашето нищожество и величието и славата Божия: "Защото така казва Всевишния и Превъзвишения, Който обитава вечността, чието име е Святий. Аз обитавам от високо и свято място, още с оногова който е със съкрушен и смирен дух, за да съживявам сърцето на съкрушилите се." (Исая 57:15) "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат." (Яков 4 гл.) На нас християните подобава смирено да се учим не само пред Бога, но и пред всички човеци. Веднъж запитали един проповедник: "Кой всъщност може да се счита за смирен човек?" Той отговорил: "От многобройните признаци аз ще посоча само един - този който на предизвикателен и интригантски въпрос дава смирен и кротък отговор!"

На въпроса: в какво се състои избавлението от гордостта? Словото Божие отговаря: избавлението е в любовта... «Любовта не се гордее!» Любовта към Бога съставлява върховното начало на нравствеността на света, начало което дава велико значение на любовта към ближния. В любовта към Бога и ближния се заключава най-върховното достойнство на човека, така и гордостта е антипод на всичко това. Гордостта е изопачени чувства на любов и отричане всякакво достойнство.

Любовта пребивава в сърцето и живота на християнина, подобно на кръвообращението в организма на човека, което е източник на всички проявления на тялото. Тя не се появява навън, но е скрита в артериите и вените и се движи, така като че ли не се намира в тялото.

Между любовта и гордостта няма средно положение, гордият не е способен да люби, а този, който люби не е способен да се гордее.

Любовта е в състояние да дава правилна оценка за всеки брат и сестра и да има скромно мнение за себе си. Гордостта надценява себе си и недооценява всички останали.

Любовта никога не подценява. В очите на този, който има любов, всички човеци са ценни, както е прието за тях да се мисли и даже повече от това, което той мисли за себе си. Любовта признава всички достойнства и заслуги на ближните. Гордостта отрича това и гледа само на своите достойнства и заслуги.

Любовта не се надява на себе си, не се доверява на себе си, но във всички и всецяло се оставя в Божиите ръце. Гордостта е самонадеяна самоуверена и самохвална.

Любовта справедливо отрежда на всеки подобаващото му място. Гордостта подчертава, че първото място трябва да принадлежи само на нея и на никой друг.

Любовта въздава слава само на Бога за всичко, каквото е, каквото има и което прави. Гордостта във всичко вижда резултати на своята ловкост, хитрост, разум и сили.

Любовта съзнава и чувствува собствената нищожност - гордостта своето превъзходство.

Любовта е учтива, нежна, скромна и съзнателно никого не оскърбява. Гордостта е разпалена, предизвикателна, високомерна и скандална.

Вършейки добро, любовта от никого не очаква, ни благодарност, ни одобрение, нито награди. Гордостта върши всичко за награди, на показ, за аплодисменти.

Любовта е загрижена, жертвува, страда и върши всичко възможно, щото да направи живота по-добър и щастлив за всички. Гордостта е заета само със себе си, търси щастие само за себе си.

Любовта е благотворен балсам за душата, гордостта е склероза на ума и сърцето.

Любовта е запозната с преживяванията на ангелите, гордостта със сатанинското само прелъстяване. Любовта скрива лицето си пред съзнанието за величието и святостта Божия и с трепет се възнася до третото небе. Гордостта без ни най-малък страх, желае да се възвиси над небето, но се изхвърля от Бога до преизподнята на ада.
«Любовта не се превъзнася, не се гордее...»
Любовта ни освобождава от гордост, но прави това не без нашето горещо съдействие, «Свободен ще бъде този, в който има сила да се откаже всецяло от своите цели, и в Божията цел всичко свое да вложи.»