Б/ Психологически обяснения

Б/ Психологически обяснения

Това, което прави затворническата общност различна, е невъзможността или намалената възможност за контакти с други социални групи и общности.

Друга характеристика е разнообразният състав - възрастова, професионална, етническа, образователна и т.н. хетерогенност, която създава затруднения в общуването и взаимното разбиране.

Като съществена характеристика е непосредственото общуване между затворниците, от една страна, и между затворници и администрация, от друга. Това налага задължително съобразяване с останалите и поражда фалшиви отношения, затворническа солидарност, чести конфликти. Междуличностните отношения предполагат и други явления - стремеж към лидерство, егоизъм, безпринципност и изява на отрицателни страни на личността.

Голямата продължителност на съвместното съществуване е причина и за негативно повлияване, подвеждане по отрицателен пример, прояви на крайна несъвместимост и нетърпимост, които понякога се изразяват в побои, оставащи скрити за администрацията.

Склонността към емоционално-психическо увличане се обяснява с податливостта на някои от затворниците към влияния, а на други - към въвличането в такива. Внушението е един от социалнопсихологическите механизми, с помощта на който се постигат ефектите, търсени от авторитарните личности в затворите. Същото може да се твърди и за подражанието, което е признак на незрялост на личността, подвластна на друга. В затворите винаги се срещат магнетични личности, които са обект на подражание и които налагат своя стил на живот и на останалите затворници.

Конформизмът е друг механизъм за оказване на социално влияние. Той има и положителна страна, която се отнася до привикването на затворника към социалните условия и общността, но и отрицателна - пълно подвластие на групата, безкритично отношение и пълно съгласие, дори и в случаите на нарушаване на вътрешния ред.

Като правило, винаги се наблюдават и малки, неформални групи в затворническата общност, които възникват на основата на общи интереси и приятелски отношения. Те, най-общо, имат положителна или отрицателна насоченост. Негативната насоченост се изразява в създаването на престъпни групировки в съобществото на затворниците, особено при рецидивистите. Техните действия в затвора нарушават установения ред и застрашават здравето и живота на останалите затворници. Навременното им откриване е предпоставка за разформироването им и дори преместването на някои от членовете в друго пенитенциарно заведение.

Конфликтите представляват изостряне на взаимоотношенията в групата до степен на нетърпимост, крайно напрежение или сблъсък на интереси, мнения, възгледи. Отразяват степен на групова несъвместимост и изходът от тях често е непредвидим.

Причините, поради които възниква един конфликт са много, но най-общо могат да се групират така:

• 
  между затворна администрация и затворници;
  
• 
  между затворниците.
  

Към втория тип конфликти се отнасят: обиди; наранявания - физически и психически; несъблюдаване на традициите в общността; засягане на притежанията; прояви на открита несъвместимост; засягане на интересите; интриганстване и т.н. Не са редки и случаите на конфликтно поведение при наличие на явни и скрити вътрешни конфликти на личността, която търси външна изява и инициира конфликт. Възможни са също така и конфликти, породени от характеропатии и патологични личностни изменения.

Конфликти възникват и на основата на несъвместимост на мненията, както между отделни личности, така и между отделни групи, като последните са с по-малка честота.

Наличието на конфликт и конфликтни ситуации допълнително изостря обстановката в затворническата общност и дори с приключването им не се променят особено отрицателните настроения. Избягването на конфликтите не е повод те да се смятат за разрешени, както и тяхното заобикаляни или привидно съгласие на конфликтумащите страни. Важно е конфликтните ситуации да се овладяват навреме и да не се допуска изявата на истинския конфликт. Проблемът е в навременното разкриване на онези причини, които могат да провокират конфликтни ситуации и тяхното отстраняване.

За регулирането, управлението и контрола над взаимоотношенията в затворническата общност от особена значимост е познаването на социално-педагогическата стратификация на затворническата общност. Съобразно критерия “социален статус, очаквана подкрепа или противодействие на социално-педагогическите въздействия “ разграничаваме следните групи (“слоеве”) затворници^*:

1. 
   Лидери:
   

• 
  Лидери със социално-позитивна нагласа и готовност за подкрепа на социално-педагогическите програми (т.нар. актив).
  
• 
  Лидери със социално-негативна нагласа до престъпна насоченост (т.нар. тартори)
  
• 
  Ситуативни лидери – проявяващи готовност за социално-педагогическа подкрепа в съчетание със фиксация към лична изгода по неправомерен начин и корупционни нагласи (т.нар. псевдоактив)
  

2. 
   Устойчив пасив
   

• 
  Добросъвестни изпълнители на изискванията за вътрешния ред, трудовата дисциплина и социално-педагогическите програми
  
• 
  Сподвижници на тарторите
  

3. 
   Личностно асоциален пасив
   

• 
  Аутсайдери – егоцентрици, нежелаещи социални контакти и личностна ангажираност психически устойчиви личности. (т.нар. на затворнически жаргон “темерути” и “катили”)
  
• 
  Отхвърлени и неглижирани (хора без воля, без интереси и без достойнство; хора живеещи ден за ден; слугуващи на останалите без сили за съпротивляемост на унижения и посегателства – т.на. на затворнически жаргон “шматки” )
  

Така описаната социално-педагогическа стратификация е характерна за всяка една затворническа общност, независимо от състава или волята и управленческите усилия на администрацията. Това се потвърждава и от резултатите от научно-практическите изследвания. Напр. в литературата е описан следния уникален експеримент^*. В края на 80-те години в една от руските затворническите колонии в Северен Урал решили да съсредоточат само отхвърлени аутсайдери събрани от различни учреждения. Експериментаторите се ръководели от най-благородни намерения: На първо място, те искали да облекчат положението на тези потиснати и унижавани хора и на второ място разчитали, че като ги съберат заедно по-лесно ще могат да проведат специализирана и целенасочена възпитателна дейност. От гледна точка на здравия разум, идеята на експериментаторите би следвало да се сбъдне. Очаквало се че “напатилите се” от налаганият им в миналото тормоз, при новите условия ще заживеят в братство и любов или най-малко в съвместна търпимост. За изненада се получило се така, че в новата затворническа колония през първите два три месеца обстановката станала напълно неуправляема – протичало изясняване на отношенията и яростна борба за лидерство. След това страстите утихнали и експериментаторите установили структура на неформалните групи, която с нищо не се отличавала от стратификацията на затворниците в другите колонии: тартори, сподвижници и аутсайдери. Нещо повече – ескалациите на насилие, потисничество и унижаване се проявили с по-голяма сила и инстинктивна първичност. Участниците в експеримента отбелязват, че наложилите се неформални лидери се отличавали с особена жестокост, дължаща се или на това, че отмъщавали на своите доскорощни другари по съдба или защото унижените са по неволя екстремисти.

Резултатите от този естествен експеримент ни дават основание за два професионални извода:

Първият извод е че в една или друга степен демокрацията е дете на богатството, ако не материално, то непременно духовно. Приемайки този постулат, би следвало да приемем и професионалната позиция, че екстремалната ситуация, която в местата за лишаване от свобода е обективно предполага потисничество и унижаване на човешкото достойнство, което налага необходимост от непрекъснат контрол и управление на взаимоотношенията в общността. По такъв начин ще може да бъде осигурен правния и социален статус на всеки затворник и да не се допусне ескалация, както на физическо насилие, така и на морален тормоз.

Вторият извод е, че затворническата общност винаги крие изненади, произлизащи от многообразието, характера и развитието на специфичните за закритата среда динамични и статични социално-психически явления (групи, лидери, конфликти, традиции, очаквания, мнения,настроения, мълви, слухове и т.н.). Динамиката на социално-психологическите явления налага тяхното непрекъснато изследване, диагностициране, прогнозиране, отреагиране и адекватна превенция.

ЛИТЕРАТУРА:

1. 
   Познышев, С.В. Криминальная психология (преступные типы), Л, 1926.
   
2. 
   Глоточкин, А.Д. и В.Ф.Пирожков, Трудово поправителна психология, С., 1979.
   
3. 
   Горчев, Ст, Очерци по пенитенциарна психология, Затворно дело, кн. 3-4, 1995
   
4. 
   Маджаров, Е. Юридическа психология, Варна 1992.
   
5. 
   Вопросы судебной психологии. Тезисы докладов и сообщений на Всесоюзной конференции по судебной психологии”, Москва , 1971.
   
6. 
   Ковалев, А. Психологические основы исправления правонарушителей, М., 1968.
   
7. 
   Минев, Т., Педагогически проблеми на колективизирането на затворническата общност, София 1999.
   
8. 
   Отрицателното влияние в местата за лишаване от свобода, авт. к-в, РИО, С.1989.
   
9. 
   Хохряков,Г.Ф. Парадоксы тюрьмы, Москва, "Юридическая литература", 1991
   

ІІІ. ОСО­БЕ­НОС­ТИ НА УС­ЛО­ВИ­Я­ТА НА ПЕНИТЕНЦИАРНО-ПЕ­ДА­ГО­ГИ­ЧЕСКИЯ ПРО­ЦЕС

• 
  от­къс­ва­не на правонарушителите от от­ри­ца­тел­но­то вли­я­ние на де­мо­ра­ли­зи­ра­ни лица, до­ве­ли ги до про­ти­во­об­щес­т­вен на­чин на жи­вот
  
• 
  уп­раж­ня­ва­не на пос­то­я­нен кон­т­рол над по­ве­де­ни­е­то и оси­гу­ря­ва­не на непрекъснатост на въз­пи­та­тел­ни­те въз­дейс­т­вия.
  
• 
  раз­ру­ша­ва­не на из­г­ра­де­ния социално-негативен поведенчески сте­ре­о­тип и формира­не на по­ло­жи­те­лен
  
• 
  пред­паз­ва­не от упот­ре­ба на ал­ко­хол,нар­ко­ти­ци,ха­зарт и др. сти­му­лан­ти на престъп­но­то по­ве­де­ние.
  

• 
  тя по­раж­да спе­ци­фич­ни труд­нос­ти при ре­а­ли­зи­ра­не­то на прин­ци­па за свър­з­ва­не на пре­въз­пи­та­тел­ния про­цес с жи­во­та в стра­на­та (напр. па­ра­докс - под­го­тов­ка за жи­вот на сво­бо­да в ус­ло­ви­я­та на нес­во­бо­да)
  
• 
  на­ру­ша­ва връз­ка­та с пре­диш­ни уче­ни­чес­ки или тру­до­ви ко­лек­ти­ви спо­соб­ни да вли­я­ят по­ло­жи­тел­но
  
• 
  раз­де­ля­не със се­мейс­т­во­то, с род­ни­ни­те, близ­ки­те и при­я­те­ли­те, ко­е­то по­раж­да от­ри­ца­тел­ни пси­хи­чес­ки със­то­я­ния.
  
• 
  еднообразен, монотонен начин на живот
  

Зад тези противоречиви щрихи, след внимателен анализ, откриваме редица парадоксални ситуации, които сериозно затрудняват практиката на социално-педагогическото подпомагане на лишените от свобода. Ето защо се налага ефектите от пенитенциарната изолация да бъдат перманентно изследвани и отреагирани, както в индивидуален, така и в социално-психологически план.

Прилагането на наказателно-процесуалната мярка задържане под стража, както и изпълнението на наказанието лишаване от свобода са придружени с принудителна социална и физическа изолация на човека на когото са наложени.

Като се отчете и обстоятелството ,че около половината от затворниците не са включени в трудово-производствена дейност се оказва че по-голямата част от тях по една или друга причина са поставени в ситуация на принудително бездействие. От своя страна, наложеното принудително бездействие само по себе си поражда сериозни личностни и социално-психологически проблеми.

Прави впечатление, че голяма част от затворниците и особено неработещите, рязко занижават своята социална и двигателна активност, като постепенно спират да проявяват каквито и да било желания, интереси и волеви усилия. Стига се дори до там, че надзирателите сериозно се затрудняват при осигуряване на присъствието им по време на хранене, престой на открито и т.н. Сред практическите работници този доскоро непознат психически феномен беше образно наречен "залежаване".

Едновременно с т.нар. "залежаване", сред лишените от свобода обичайно се наблюдават и случаите на самоагресия и агресия. Например, в много затвори ексцесии от рода на гълтане на прободни и режещи предмети, самонарязвания и т.н. автоагресивни прояви през последните години зачестиха до степен на ежедневие.

Изложените обстоятелства наложиха необходимостта от изследване на психологическите и социално-педагогическите ефекти от изолацията в местата за лишаване от свобода.

След анализа на получените емпирични данни напълно се потвърди хипотезата, че в условията на затвора нивото на депресивност сред осъдените значително се завишава, като сред безработните затворници това явление е особено ярко изразено (вж. таблицата). Резултатите в голяма степен аргументират и извода, че принудителното бездействие активно възпроизвежда десоциализация сред лишените от свобода.
СИМПТОМАТИКА НА ДЕПРЕСИВНОСТ СРЕД ОСЪДЕНИТЕ В %

	липсва	леко изразена	средно	силно
неработещи	6.4	21.8	46.2	25.7
работещи	23.1	30.8	38.4	7.7

Както се вижда от представените в таблицата данни, случаите на силно изразена депресивна симптоматика са 27.7 % сред неработещите срещу само 7.7% при работещите осъдени. Последното означава, че докато депресивността при работещите затворници може да се приеме в границите на Пенитенциарната норма, то при неработещите изпадането в депресивни състояния е три пъти по-често срещано явление, в противовес на което се налага специализирана психиатрична помощ и предприемане на профилактични мерки.

До подобни значими резултати се стигна и при изследването на агресивността, където се оказа, че сред неработещите рецидивисти акумулираната агресивност се проявява в значително по-висока степен.

Изложените резултати, както и обобщените експертни оценки на специалистите доказват, че изолацията в местата за лишаване от свобода поставя нови психологически и социално педагогически проблеми, които очакват спешни законодателни, управленчески и практически решения. Тези проблеми по-детайлно могат да бъдат охарактеризирани в следния вид. Наказанието лишаване от свобода само по себе си неминуемо оказва отрицателно влияние върху психиката и личностното развитие на осъдените.

Вследствие на предизвиканото забавено движение на субективното време и фрустрирането на социалните и духовните потребности на осъдения, краят на изтърпяваната присъда започва да изглежда безнадеждно далечен. Личностните перспективи губят своята яснота и затворникът често изпада в състояние на вцепеняване (депривация), което след късо време може да се замени с една тежка форма на обезсърчаване (апатия, депресия) или с необоснована агресивност. По-ясно казано, деформациите в психиката и поведението могат да се охарактеризират с помощта на два признака - депресивност и агресивност.

При депресивните психологически ефекти се наблюдават два вида типични душевни състояния. В единия случай затворниците изпадат в пълна емоционална и мисловна пустота, в стигащо до инфантилност безразличие към заобикалящата ги действителност. В други случаи липсата на външни впечатления и дразнения се компенсира с увеличение интензивността на вътрешния живот и диференциране на душевните изживявания.
Личностният регрес при изпадането в емоционална и мисловна пустота за кратко време може да стигне до деперсонализация на личността. Осъденият придобива усещане за отчужденост от самия себе си, постепенно загубва своята личностна самоопределеност и способност за преживяване на чувства, насочени към самия него. В много отношения, той като че ли се превръща в наблюдател на това, което прави тялото му. Прави впечатление прекомерната физиологична отпуснатост и сънливост. От психоаналитична гледна точка подобно състояние може да бъде наречено "бягство в съня". Във външния вид и поведението на тези затворници се наблюдава типичната симптоматика на депресивност. Те изглеждат потиснати и угнетени. Мисленето им е бавно, а движенията мудни. Говорят малко и трудно се включват в разговор. Страдат от загуба на апетит. При тях понякога възникват неадекватни идеи, които често са свързани с опити за самоубийства и самонаранявания9. Задълбочаването на това състояние на свой ред довежда до разстройство на мисленето и болестна загуба на волята (абулия).

За случаите на увеличаване интензивността на вътрешния живот и диференцирането на душевните изживявания е характерна своеобразната защитна рационализация на личността срещу външно наложената ситуация на бездействие и монотония, като се обръща навътре към себе си, т.е. прави опит за изкуствено завишаване оборота на жизнената реалност във вътрешно-субективен план. От психоаналитична гледна точка тази рационализация може да бъде наречена "бягство във фантазията"10. Лишените от свобода прекарват голяма част от времето си в блянове като мислено многовариантно преиграване на различни минали и желани бъдещи житейски ситуации. В тези случаи, при дефицита на външни възприятия, затворникът завишава вниманието си към своя вътрешен живот. Постепенно всички впечатления, както приятни, така и неприятни, започват да се изживяват много по-силно. Като резултат тези затворници стават много по-мнителни и раздразнителни, отколкото своите трудово ангажирани колеги. При тях много по-често се наблюдава изпадане в депресивни състояния и винаги може да се очаква необичайна сублимация на депресивните чувства в самоагресивни и агресивни прояви и обратно.

Наслагването на монотонността в протичането на жизнения цикъл и силното намаляване на възбуждащата функция на външните възприятия се отразяват неблагоприятно върху мисловния процес на затворниците. Последното се изразява в отдалечаване реда на представите от сферата на логическото мислене и все по-честото им приближаване към полюса на свободното асоциативно мислене. Това става като едно "дневно сънуване", т.е. сънуване с отворени очи, при което, както пише Р.Сийвертс "като че ли душата на затворника трябва да замести липсата на външни възприятия с вътрешни картини на фантазията. Пред вътрешното душевно око се явяват като на филм положително следващи една след друга групи от картини (мисловни картинни ленти), нереалността на които едвам може да бъде установена от затворника".

Повишаването на свободно-асоциативното мислене до степен на доминиране се отразява неблагоприятно както върху способността за логическо мислене, така и върху паметта. Последното се изразява както в загуба на способността за концентриране на мислите, така и в преминаване към противоположния феномен, който образно може да бъде наречен "натрапчиво умуване". В случая при липсата на нови впечатления става така, че мислите започват непрекъснато, като в омагьосан кръг, да се въртят около един и същ предмет или случка и много мъчително се отклоняват към друга тема.

Липсата на коригиращи впечатления от свободния свят в съчетание с еднообразието на "хотелиерския" модел на съществуване се отразява особено неблагоприятно и върху съдържателния аспект на мисленето. Ситуациите на свободен живот, които затворникът си представя, постепенно губят сходството си с реалността и все повече се превръщат във фантастична картина, в която също така илюзорно се изкривява и представата за собствената личност и възможности, обстоятелство, което също води до разпадане на уменията за социално вграждане.
Наред с всичко това може да се наблюдава и един прекомерен сантиментализъм и лабилно състояние на настроението, вследствие на което затворниците стават особено непоследователни, чувствителни и раздразнителни.

За хората, изпаднали в така описаното състояние, също е характерно доминирането на групата на депресивните чувства (обезсърчение, самотност, изоставеност, безсилие, отдаденост на чуждо своеволие, безправие). На фона на доминиращото присъствие на депресивните чувства се случва да се наблюдава и циклично преминаване от изразена апатия към весело настроение и увереност в щастливото бъдеще. По всяка вероятност тези промени на настроението са взаимосвързани с бягството на представите в сферата на фантазията и спомените. За съжаление тези промени са краткотрайни и след тях отново и с още по-голяма сила се връща депресивното състояние или пък може да се очаква проява на агресивност.

Изложените дотук разсъждения само в малка степен могат да разкрият сложността и многообразието на проблема за негативните ефекти от безработицата в затворите. Все още не са изследвани такива важни за практиката въпроси като негативното влияние на принудителното общуване, психологическите механизми на сублимирането на депресивните състояния в агресивни и автоагресивни ексцесии, поведенческите стереотипи на адекватно приспособилите се към изолацията затворници, социално-педагогическата специфика на етническите общности и т.н.

Отчитайки сложността и обема на проблема за психологическите и поведенчески ефекти от изолацията, би било погрешно решенията да се търсят само в сферата на облекчаване на режимните ограничения. В случая задачата касае системата като цяло. От тази гледна точка принципният подход към нейното решаване може да намери своето начало в практическото и методическото разработване на алтернативи за осмисляне на свободното време в затворите и осигуряването на средства за реализиране на новаторските идеи.

ГРАФИЧЕН МОДЕЛ НА ЛИЧНОСТНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИТЕ

ЕФЕКТИ НА БЕЗРАБОТИЦАТА

"Хотелиерски" модел на съществуване

(спане,хранене и престой на открито)

Принудително

бездействие

Фрустрация на

потребностите

социална депривация

Депресивност Агресивност

Душевна Интензивни Външни Само-

пустота вътрешно- агресивни агресия

"бягство душевни из прояви

в съня" живявания

"бягство

тазията"

Болезнена Дезадаптация и

загуба на воля поведенческа акцентуация




Разпад на способностите

за социално вграждане

(десоциализация)