А в многото съветници има безопасност”

А в многото съветници има безопасност”

Виждал съм много неща: например пророческото движение. Не се заяждам с никой, нека да говорим. Голяма активност имаше около пророческото движение. Когато имате опит във войната се научавате да не пиете вино преди да е отлежало, защото не можеш наистина да знаеш характера на дадено нещо, преди то да е достатъчно зряло за да даде плод. И само защото едно дърво се е появило с възхищението на околните, не означава, че знаете какво е то, докато не узрее да даде плод. Повечето неща в природата, поне дърветата, не носят плод през първите 3-7 години. Единствената причина, поради която ще трябва припряно да се включите в нещо, е ако бързате; ако не бързате няма смисъл да го правите, защото ако е от Бога, Той никога няма да ви принуди да сторите нещо, преди да сте разсъдили какво ще е то.

Вярвам в пророческото движение. Но ще кажа следното: никое пророчество не е с частна интерпретация, и никое пророчество не надвишава писаното слово на Бога. По тази причина, във всяко движение ако фокусът е върху пророческото слово, а не Писанието – не ме включвайте: аз ще стоя отстрани и ще чакам нещата да се срутят, да се поправят и възстановят; но ако фокусът е предимно върху Писанието, а пророческото слово е като допълнение: тогава и аз съм там. Не говоря лично за някой. Всичко, което искам да кажа, е - войната изисква от нас да чакаме преди да се отдадем на едно нещо докато разпознаем какво е то. Когато съм около нови хора и ситуации аз съм особено заинтересован от корпоративността, защото съм грешал преди и защото съпругата ми и братята ми виждат неща, които аз не виждам. Не претендирам да виждам всичко, има неща, които не виждам, но това, което виждам го виждам добре, но има неща които не виждам. Това не ме плаши, защото имам хора които виждат.

Често преживяване на съпругите на пастири е, когато почти строшават с лакът ребрата на мъжете си, които не искат да слушат за проблеми на дадена сестра, която има нужда от съветване. Ако тя наистина се нуждае от съвет – да отиде при жена ви. Джейн може да усети от сто километра опортюнизъм в жените. Аз мога да го усетя от няколко метра. Джей Ар също има добър усет. Имало е много хора, които са искали да ме използват, но Джей Ар, който е никой в очите им, ги разпознава.

Сещам се за една ситуация, в която един човек стана и излезе от семинара. Проблемът беше, че той не искаше да говори с никой друг от хората, с които съм свързан. Внимавам за начина, по който хората говорят със секретаря ми, защото това показва какви са истинските им цели. Внимавам също за начина, по който хората говорят с Джейн, и с децата ми по телефона: ако ги пренебрегват и искат да говорят изключително и само с мен - няма да стигнат до мен. Защото с годините съм разбрал същността на този ужасен сигнал. Ако някой иска да сподели живота си с вас, ще трябва да приеме и отборът, в който работите. Ако някой има специално отношение само към вас, а не към децата ви, жена ви, хората с които сте свързани – това е ужасен сигнал и е добре за вас да се научите как да го разпознавате, защото тази личност ще ви създаде само проблеми, понеже е дошла с неправилни мотиви. Войната ви учи да идентифицирате кое какво е и кой какъв е.

Понеже ни изтича времето, погледнете си бележките. Утре ще говорим за това да си подбираме битките и да се бием по наши условия. Приключваме.

Не знам как да се изразя, дори не знам как да го облека с Писанието, може би тука вие ще ми дадете стих , но има място на което съм призван да отида, и хората, с които се движа също се чувстват призовани да отидат там. Няколко години ние сме обикаляли около него. Понеже вървя заедно с целеустремени хора. Само с такива искам да вървя. Критерият за изборът на хората, с които ще работим заедно ще го разгледаме утре. Има един общ принцип: колко белези имат. Ако нямат белези – не стават. Ако имат твърде много белези- пак не стават. Това ще разгледаме утре.

Когато говорим за това къде искаме да отидем, ще ви споделя нещо което дойде в духа ми. Колко от вас знаят, че сте най-много в Духа, когато не “играете”, а просто представлявате същността си. Чувате ли ме? Когато сте най-много това, което Бог ви е направил, тогава сте най-много в Духа. Когато се опитвате да влезете в Духа се отдалечавате най-много от Него, защото Бог е добър Създател и Той ви е направил да ходите в Духа.

Често виждам в хората това, което могат да бъдат, повече от това, което са. Природата ми е на човек, който открива видения. Но това е и предизвикателство за мен, защото съм бил с такива, които виждат какви са хората, без да виждат какви биха могли да станат. И между нас става конфликт. Но както казах, ще успея да изпълня задачата си ако мога да действам с това, което зная и на което се доверявам. Когато идва тежкото изпитание – тогава трябва да се върна към нещата които знам.

За да стигна мястото, което искам ще трябва да се бия като уличен боец. Няма вече да си втълпявам добри неща за хората, защото пътуването е твърде важно, за да се изгубя в желанието си хората да бъдат добри. Няма да се опитвам да предавам на хората качества, които те не притежават. Това не означава, че не мога да бъда излъган, но има неща в Бога, за които не вярвам, че мога да бъда излъган, защото съм научил занаята си да разпознавам някои неща: че когато даден човек прави определени неща, да знам какво означава това. Това звучи трудно, но за да стигнете там на където сте тръгнали, някой от вас ще трябва да излязат от розовата реалност, и да слязат дълбоко в духа си до образа на нещата, т.е. такива каквито са. Не каквито ни се иска да бъдат, не както са били, но каквито са. Тези, които ще се държат на краката си 1999г във масовата битка, която идва в Христовото тяло, ще бъдат тези, които живеят на това ниво. Защото Исус обеща, че заблудата ще бъде толкова силна, че ще се опита да измами и самите избрани ако беше възможно.

Това означава, че ще трябва да приемем нещата такива, каквито са отвътре – добро, лошо, грозно – такова каквото е. Това е духовната война: никога вече да не ти се случват нещата, но да правиш нещата да се случват на врага. Нека Бог да ни даде мъдростта да чуем това, което не аз, а Той казва. И аз вярвам, че Святият Дух даде звук на война в тази конференция, който още не е бил прогласяван в тази нация. Чул съм почти всички поучения за духовното воюване и не съм чувал никога това, за което говорим тук.

Вярвам, че когато Святия Дух освобождава нещо ново дава и отговорност заедно с него; и че това е началото на бойният вик на Бога, който иска да включи децата си във войната. Не мисля, че аз съм специален, понеже го прогласих: създаден съм за да го проглася, дори не го разбирах докато не го изследвах. Акцентът е този: Бог отправя зов към хората си и призивът Му е: “Хайде, ела в друго ниво на живот, повярвай, че ако си се упражнявал, ще си способен да атакуваш вместо да се защитаваш, ще можеш да окупираш нови земи вместо да отстояваш форта.” Святият Дух ни дава нещо ново, което ще изисква ново ниво на работа, водене на записки за това как вървят действията около вас и върху вас, ново ниво на идентифициране на уменията си, на ресурсите си и слабостите си, ново ниво на корпоративност, на разбиране на нашите силни и слаби места и с кого ще трябва да се свържем, за да запълним нашите слабости.

Исус каза: “портите на ада няма да надделеят над църквата, която Аз изграждам“. Нека последното десетилетие на 20 в. да е известно с това: “През тези години в Христовото тяло излезе боен вик, който призоваваше Божиите деца на война. Имаше звук на война в лагера. И войната не се състоеше в това, че врагът атакува, но войната беше Божия призив:” Нека стане Бог и нека враговете Му се разпръснат, защото Христовото тяло идва.””

Амин!

Да определяме времето и мястото на битките

винаги, когато е възможно

Амин. Днес ще говорим как да налагаме нашите условия при битка и как да определяме къде и кога да е войната. Ще кажа още от началото, едно от нещата, които трябва да разберете за духовното воюване е, че Бог не ни е призовал да бъдем кръвожадни, да воюваме само заради самата война. Битките са забавни доколкото са игра. Когато не са игра не е забавно. Въпреки впечатленията, с които някои може да са останали за мен предвид нещата, с които съм се занимавал, аз никога не съм се забавлявал като наранявам някого. За мен бойните викове и всичко останало е удоволствие, обичам състезанието, обичам надпреварата, но никога не съм искал да нараня някого. Всъщност единствените хора, които някога съм желал да нараня са тези, които нараняват другите хора, защото това ме дразнеше. Това, което имаме предвид като говорим за духовно воюване беше показано в песента на Бърт, след това, което се каза за завета в първата песен. Не знам какво породи тази песен у вас, но тя ме засегна дълбоко в сърцето. Мисля, че всички може да разберем това, защото е писано в словото.

Пс. 33:15 “Онзи, Който създаде сърцата на всички тях.”

Чувствам се отчасти като Фердинанд и Бикът. Спомняте ли си тази история? Фердинанд не искаше да се бие, той наистина излезе на арената, но това, което желаеше да прави, е да мирише цветята. Може би някой от вас не могат да повярват, че с мен нещата стоят по същия начин, но това е истина. Не съм кръвожаден и никога не съм бил такъв човек. Обичам състезанията, но не е в същността ми, чрез Божията благодат, да наранявам хората.

Но това, с което сме се захванали е война, където врагът ни няма да ни остави на спокойствие.Казвам го по най-добрия начин. Иска ми се да не е така. Иска ми се той наистина да се махне; той да участва в състезанието. Но той не се състезава. Той убива, краде и съсипва, както каза Исус в Йоан 10:10.

Йоан 10:10 “Крадецът влиза да открадне, да заколи и да погуби… ”

Той е тук, за да съсипе и вас, а в известен смисъл: кой го е грижа за вас? Дали се чудите: “Какво ли си мисли Денис, когато някой стане и свидетелства тези добри неща, които Дик сподели.” Искам да знаете моето отношение. Наистина не отдавам голямо внимание, аз ценя това, което Дик сподели, и знам, че това е истина от неговата перспектива, и аз се стремя да живея тези неща. Но това, което ме мотивира е същността на войната – какво трябва да се направи, и това което ме предизвиква, и което ще ме вдигне в пълна бойна тревога е, когато виждам врагът да разрушава някого, когото обичам, и когато виждам Сатана да се опитва да клевети Бога и да му противостои. Считам това за лично оскърбление, защото Исус Христос е моя Спасител, и аз дължа всичко, което имам, на Него, Той е всичко за мен: моят герой, Той ми е позволил да имам живота, който водя, и аз се идентифицирам с Неговите цели и дело.

Спомням си преди няколко години Господ ме попита: “Денис ще ме следваш ли ако загубя?”. Помислих си: “Що за странен въпрос?”, но той ми откри нещо, което преди това не съм виждал. Тогава отговорих: “Да Господи, ще те следвам. Ако Ти изгубиш, аз пак ще те следвам, защото желанието ми не се диктува само от това, че Ти ще спечелиш, нито от това, че аз ще бъда на печелившата страна.” Не съм заинтересован от хора, които искат да бъдат от страната на победителите. Това е утилитаризъм. Интересувам се от хора, които искат заедно с мен да изминат пътя. Аз искам да измина пътя заедно с Исус, И понеже съм се посветил да видя името Му прославено на земята. Той каза, че това ще направи, затова заставам срещу всеки, който Му се противи. И колкото повече някой воюва срещу Него, толкова повече и аз заставам срещу този. И знам, че ще бъде лесно за много хора, които слушат касетите, знаете, че тези касети отиват на много места, и те не чувстват духа ми. Лесно е да ме набедят: ясно това е войнствено християнство и акцентиране само на войната. Затова искам ясно да заявя, каква е нашата нагласа, и както си мисля, каква е нагласата на Исус. Той е Господ Бог, силният във война; но нямам никакво съмнение, че Той иска мир. Единствената причина, поради която Той е във война, е защото Сатана разрушава толкова много хора, и се опитва да съсипе доброто. Това поражда проблема. Искам да съм сигурен, че тази основа е положена твърдо, да не би да преминем в някакъв вид триумфализъм, или нещо подобно, които са глупави неща.

Да се върнем отново към нашата работа, т.е. как да воюваме. Като родители, лидери в бизнеса си или къде да е, между другото насърчавам ви всички вас от бизнеса: вие сте пастири във вашата област. Всеки, който е поставен в ръководна позиция спрямо други хора е пастор. Ако имате някой под ваша власт, или сте отговорен за него, както и да го кажете, вие сте тяхната пасторска подкрепа. Бог ви държи отговорен да им бъдете настойник, и да вложите в тях това, което Той иска в тях – да ги доведете към тяхното призвание и покорство към Него. Ако погледнете към записките си, на стр. 21 има диаграма, която показва нещата, в които трябва да обучаваме себе си и своите хора, и това е, за което говоря в първото и второто поучение за трите нива на война. Трябва да обучаваме индивидите да воюват.

Тази сутрин, надявам се разбирате, че не може да идвате на семинар като този и просто да слушате, без да правите нищо. Защото ако не използвате нещо го изгубвате. Това е закон. Което не го използваш го губиш. Знам, че Святият Дух е говорил на мнозина от вас да започнат да си водят списък на силите, с които разполагат. Тази сутрин Тед като започваше хвалението ни попита: “какво слово ви е дал Господ?”.

Погледнете назад, както Давид се върна мислено, и си кажете “какви са лъвовете и мечките, които Бог ми даде да поваля през моето пътуване заедно с Него?” Какви оръжия сте използвали да повалите тези лъвове и мечки. Тези оръжия, които Бог ви е дал да сте успешни по време на кризите и трудностите, през които сте минали са първостепенната ви екипировка от Бога.

Спомням си когато четох за пръв път “Ходатай” за Рийс Хауерс. Още на втората страница от книгата Святия Дух ми каза: “Денис, ти не си Рийс Хауерс. Искам това да ти стане ясно.” Всеки от вас, който е чел книгата, и изведнъж не иска да носи шапка, защото животът му е толкова покоряващ; или да подражава на Робърт Мил или на Джордж Мил, да прилича на различните гиганти на вярата – ние експонираме себе си спрямо тези хора и автоматично пренасяме техните характеристики върху нас. Затова Святият Дух ми каза: “Ти не си Рийс Хауерс. Чети за него, научи каквото можеш, оцени го, но това не е твоето оръжие.” Когато Давид излезе да се срещне с Голиат, Саул му даде своето оръжие. Много хора си мислят, че оръжието на Саул беше нещо лошо. Трябва да знаете, че то беше отлично оръжие. Саул повали стотици хора с него. Но важното е, че това не беше оръжието на Давид.

Това, което трябва да намерите е оръжието, което е уникално ваше. Вие не можете да се биете с моето въоръжение. Не можете да кажете: хей, ти си научил това и правиш това. Моето оръжие си е мое. Всичко, което се опитвам да направя е да ви стимулирам да откриете вашето оръжие, вашия меч, с какво можете да атакувате, и да ви насърча в Святия Дух да го направите. Защото всеки мъж, жена, семейство, църква, бизнес, организъм и организация трябва да се бият с оръжието, което Бог им е дал.

Така, че ние призоваваме да се обучават индивидите да воюват, и това е първото ниво. Опитваме се също да обучаваме хората да разпознават и атакуват погрешни идеологии (което е пророческо, засягащо културата). Едно от нещата, които искаме да постигнем в градовете чрез City Action Counsel (Съвети за Гражданско Действие) е да спечелим чрез служение правото да говорим на лидерите. Служението е не само Богоугодно нещо, но отваря и врати. И аз съм на ясно, че ние не желаем само да служим на хората, защото Бог е Служител, но искаме и да отворим врати, за да имаме възможност да проповядваме евангелието. Вярвам, че някой ден, както Америка продължава да се задълбочава в проблемите си, ще имаме възможност да се срещнем с националните водачи и националните губернатори и кметове като с лъвове.

Не казвам това, за да предизвикам коментар от рода на: Ти си голяма работа, но Джейн и аз сме посрещали няколко президента в дома си, за което не говорим на публично място, но това е ставало. И причината, поради която продължаваме да правим това, е че искам аудиенция с тези, които Бог е поставил на власт, които са способни фактически да вземат евангелието и да го приложат в тяхната култура. Проблемът е, както признават и мнозината, които работят в Източна Европа, че световните водачи не могат да дефинират проблема достатъчно ясно, за да са способни да работят с библейски решения, защото те са затворници на светската система. Говорили сме за бедността. Бедността е огромен проблем. Исус каза, че винаги ще се намират бедни между нас, което ни показва, че една програма срещу бедността никога няма да работи успешно, защото бедността е резултат от проклятието. Тя не е следствие от икономическа експлоатация, но има солидни духовни основи. И вие ако сте кмет на град и желаете от сърце да се справите с бедността, няма никога да решите проблема с пари, защото парите ще направят бедността в някои случаи още по-дълбока. Това показва неопровержимо и книгата на Чарлз Мъри “Losing Ground” (Губейки почва), публикувана в средата на 80-те години - все още никой не е успял да опровергае тази книга. Мъри изследва част от Чикаго, която е получавала големи суми като програма за борба с бедността, и статистически неопровержимо доказва, че колкото повече пари влага Вашингтон в тези домове, толкова по-бедни те стават. Защото коренът на проблема не са парите, но той има духовни измерения.

Трябва да сме обучени и да обучаваме себе си и другите как да се противопоставяме на противникови идеологии и да се справяме с духовни същества. И трето, трябва да обучаваме себе си и другите да се справяме с духовни същества, защото идеологиите се подхранват от демонични духове, което знам, че ще накара тези, които са невярващи да си помислят че сме глупаци, но и дори да е така, нещата са такива.

Нека да разгледаме и някои въпроси, но нека сега да видим други проблеми свързани с това как ние да определяме сраженията си. Добрите войници винаги боравят не само с нападателна тактика, но и със защита, контрол и пресмятане на повредите. По време на война трябва да поискате от Бог да ви открие приоритетите си. В Ис. 40:4 Исая извика: “Какво да провъзглася?” Може да ти звучи като старо религиозно бърборене: “Господи искам да съм ти покорен” и пр., но тук смисълът е по-дълбок. Това, което Исая казва е: “сред толкова много неща, които могат да се проповядват тук, какво точно се изисква от това поколение, в този момент от историята, в това общество?” Посланието, което проповядваме в САЩ не може да бъде същото, което говорим в Канада, Мексико, Латвия или на друго място. Всички битки, по същността си, макар да използват като цяло някои основни техники, варират съобразно с противника. Не можете да се биете по един и същи начин срещу всичките си опоненти. Защото всяка ситуация е различна и всеки враг е различен. Трябва да сме достатъчно гъвкави, подвижни и покорни на Бога, за да можем един ден да излизаме на война начело с певците и хвалителите, а следващият път - всички да маршируваме в тишина за седем дни. Бог има голямо разнообразие от различни защитни и нападателни техники и това, което трябва да направим е да искаме от Бога да ни покаже какъв е правилният отговор на дадена ситуация.

Друго нещо, което трябва да имаме предвид, е че трябва да отчитаме фактора на предателството. Съмнявам се, че между нас има човек, който е вървял с Господа на лидерско ниво и не е бил предаден. Нека да ви кажа: ако не сте били, бъдете сигурни, ще бъдете. Тази сутрин ще говорим за теологията на кръчмарския бой, но предателството трябва да се предвиди във всяка война. Исус беше предаден. Ако е достатъчно добро за Учителя, то така е и за теб. Павел беше предаден. Тези от вас, които слушат тези касети, погледнете си отново върху бележките. Понякога хората ми казват: “Не четеш достатъчно стихове от Библията”. Но ето затова съм написал ръководството със стихове, очаквайки от вас да си свършите добре домашната работа като добри беряни. Апостол Йоан беше предаден. Ами нивото на което Павел бе предаден? Когато чета това понякога ми е трудно да го повярвам. Той казва: “Всички в Азия ме изоставиха”.

II Тим. 1:15. “Ти знаеш това, че всички, които са в Азия, се отвърнаха от мене, от които са Фигел и Ермоген.”

Колко от вас могат да видят човекът Павел четейки Божието Слово. Павел говори за собственото отблъскване в Писанията. Аз се надявам, че той до известна степен преувеличава, като казва, че всички са го изоставили. Не искам да си помисля дори, че всички хора, с които е работил в Мала Азия, са го изоставили, но това е, което той казва.

Предателството е нещо, което трябва да предвидите. Много често реакцията на това е: “Кой е? , Ти ли си? , Този ли е?, Кой е?” – но не това, за което говоря. Не говоря за такава реакция, защото до известна степен нямате контрол върху предателството. Всичко, което казвам, е че трябва да знаете, че стават предателства, и че не трябва да се оглеждате за предателя. Никога не търся предатели, това, което търся са сигнали, и то не един сигнал. В по широка перспектива това изглежда така: не е важно какви ужасни неща правя аз, вие, ние, а колко често ги правим, дали това е модел на поведение. Когато нещо ужасно излезе от мен, всички се стряскат, но това не е проблем, аз питам: “Какво казах аз, какво каза Дик, това тенденция ли е, нещо за което трябва да внимавам?” Ето затова аз свързвам нещата с хора. Всички от нас вършат добри и лоши неща, но това, което следя не са нещата, а дали няма тенденция. Не придавайте голямо значение, на това което някой прави, защото моделите откриват съдържанието на действията. Ако търсите предателя действително ще си създадете такъв. Защото такава атмосфера създава недоверие и това не е това, за което ви говоря. Аз ви говоря да вземате предвид реалността, че предателството е нещо обикновено в това пътуване.

Трябва да предвидим най-лошото положение. За тези от вас, които се борят с песимизъм, това може би не е добро за вас, но само ще засегна това и ще се доверя на Святия Дух да ви покаже какво не трябва да правите с тази информация, и какво мислите, че може да понесете. Господ ме помоли, и аз ви моля на свой ред, да напишете възможни разрушителни сценарии, и какво мислете, че може да понесете. Понеже говорим за воюване, ще поставя това в контекста на битка. По време на схватка има удари, които не мога да поемам. Това е факт. Хората биват нокаутирани при удар в главата - в нервите зад ухото. Ако някой ви удари точно там ще сте нокаутирани. Под брадичката е другото място, където можете да бъдете нокаутирани. Така, че можете да понесете или блокирате какви да е други удари по главата, и ще оцелеете, но тези двата не можете да понесете. Ако ви ударят там ще ви убият. Каквото и да се случи трябва по време на бой трябва да си пазите врата: и както сте забелязали добрите боксьори си снижават вратовете когато се бият. Не можете да поемете удар в слабините, всички мъже разбират това, това би ви повалило веднага, нито в бъбреците. Не можете да понесете удари и на други места по тялото си. Когато сте в бой, трябва да сте наясно къде са местата, където не трябва да ви удрят; ето защо когато някой се обърне на страна (като боксьор готов за бой), говоря ви по човешки – махнете се от него, защото той е заел позиция, в която има много малко места, където можете да го уязвите. Трябва да правим същото в Духа. Трябва да знаем, че има удари, които наистина не искаме да поемаме, и трябва да сме способни като корабостроителите, да направим херметически затворено всичко, което е възможно.

Ако имаме няколко часа, и съм с пастори и старши ръководители на бизнес предприятия и на организации, бих взел черна дъска и ще ви изнеса лекции за това как да се изолират помещения в кораб. Съществено е да знаете как да го правите. Всички помещения в един кораб са изулируеми, с малки помещения и с херметически врати, и причината за това е, че живота на никое помещение не е толкова важен колкото живота на целия кораб. Всички моряци знаят, че ако имат пробив в тяхното помещение, първото нещо, което трябва да направят е да го изолират, за да не се принесе върху целия кораб. Искам да вярвам, че някой ден ще бъдем достатъчно зрели, виждали сте това на филми, дами, това не е оправдание, но нещо важно, причината, поради която мъжете обичат да гледат приключенски филми с много бой, е защото в тях има неща, които откликват дълбоко в нас. Една от сцените, които ще видите в екшъните, е някой, който е ранен, и прави всичко възможно другите да тръгнат без него, защото това, за което се говори е необходимостта да се разбере, че ако в нашето помещение има вода, нашият живот не е толкова важен, колкото мисията на кораба. Мъдрите строители разделят на помещения своите организации и техните финансиращи програми. Когато мислите стратегически, особено тези от вас, които водят организации, ще трябва да предвидите как да разделите на изолируеми помещения, това което правите, за да може в случай на атака върху едното от тях, да не потъне цялата организация. Ще говорим за това от друг ъгъл в “теологията на кръчмарския бой”.