Българска стопанска камара”еоод

ВЪВЕДЕНИЕ

Предварителната оценка на Регионалния план на Северния Централен район за планиране за периода 2007-2013 г., има за цел да подобри качеството му чрез извършения анализ и направените препоръки от независими експерти с цел постигането на реалистична обоснованост на плана. При извършване на оценката са съобразени изискванията на чл. 33 от Закона за регионалното развитие, т. 4.6. от Методическите указания за разработване на регионалните планове за развитие на МРРБ, одобрени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството със Заповед № РД-02-14-12/11.01.2005 г., Регламент 1260/1999 на ЕС, Ръководството за предварителна оценка на програмни документи по структурните фондове на ЕС”¹. Съгласно изискванията на тези документи предварителната оценка на Регионалния план на СЦРП за периода 2007-2013 г. има за цел да установи: първо, съвместимостта и съответствието на определените цели, приоритети и мерки за достигане с резултатите от извършения анализ на потенциала на района и неговите специфични особености; второ, съгласуваността им с националните стратегически приоритети, дефиниране в Националната стратегия за регионално развитие, както и секторните стратегии в областта на икономическото развитие, иновациите и инвестициите, човешките ресурси, транспорта, градската и околна среда; трето, съответствието им с регламентите на ЕС относно финансиране с източник ЕС - Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд; четвърто, очакваното въздействие на планираните мерки за реализация на приоритетите, когато то може да се представи количествено. При разработването на документа са отразени мненията на експертите към Стопанската камара в съответствие с предоставеното от Възложителя “Техническо задание”.

Съдържанието и структурата предварителната оценка на Плана за развитие на СЦРП са предопределени от методологическите документи на Европейския съюз за програмния период 2000-2006г., на Европейския фонд за регионално развитие, на Европейския социален фонд и на Кохезионния фонд за периода 2007-2013 г. Задължителните елементи на извършвания анализ са: отчитане на предишния опит; социално-икономическият аспект на интервенциите; стратегическите цели и приоритети на плана и тяхната вътрешна и външна обвързаност; количественото определяне чрез индикатори на целите; оценката на очакваните социално-икономически резултати от въздействията и разпределението на ресурсите.

Процесът на оценяване включва следните компоненти:

Планът се съпровожда с приложения като доказателствен материал. Структурата на плана не противоречи на структурата, залегнала в Методическите указания за разработване на регионалните планове за развитие.

Анализът на природогеографския потенциал на СЦРП се свежда до описателното представяне на основните компоненти на природната среда. Поставяйки акцента върху не подчертано динамичния характер на развитие на компонентите на природната среда колективът представя особеностите последователно на релефа, полезните изкопаеми, климата, водния потенциал, почвеното богатство, горските ресурси и животинския свят.

В анализа на културно историческото наследство и степента на използването му са представени само културно-историческите забележителности на СЦРП от праисторическата епоха, от времето на траките, от римско време, от българското средновековие, от възраждането и след освобождението. Посочва се, че те са изключителни предпоставка за ефективно развитие на туризма, че са недостатъчно разработени.

• 
  Динамиката на естественият прираст на населението по области е даден в абсолютни стойности. Това не позволява да се направят съответните изводи за ранга на областите по този показател, както и за открояване на тенденцията по показателя естествен прираст по области.
  
• 
  Съдържащата се информация в табл. 3 на с. 22 не отговаря на действителната информация, публикувана от НСИ за 2003 г. с изключение на тази за Северозападния район. Механичният прираст на населението за СЦРП в резултат на нетната миграция между районите за планиране за 2003 г. по предварителни данни на НСИ е -3588, а в оценявания план тя е -13450 по вертикалата и 13450 по хоризонталата, т.е. 3.75 пъти тя е завишена.
  
• 
  Фиг. 4 не отразява гъстотата на населението. Тя е съставена по абсолютните данни за броя на населението по райони за планиране.
  
• 
  Не са откроени населените места с голяма и малка концентрация на населението. Посочен е само броят на населените места, в т.ч. по градове и села, без да се посочват особеностите на селищната мрежа в района и по области и причините които ги обуславят. Не е откроена ролята на големите градове в това отношение. Не е изследвана зависимостта между гъстотата на селищната мрежа и физикогеографските особености на СЦРП.
  

Анализът на БВП е извършен на база абсолютен размер и на човек от населението. Откроено е 4-то място на СЦРП в създавания в страната БВП за периода 2000-2003 г. и е посочен е растежът на БВП на човек от населението, отреждащ трето място на района по този показател в страната.

• 
  Открояване на различията между районите за планиране по показателя БВП и БВП на човек от населението, тъй като те не са за подценяване, особено когато СЦРП изостава в своя принос в общия за страната БВП близо 3 спрямо района с най-голям принос.
  

• 
  Включване на информация за БВП и за 2003 г. по области на СЦРП. Такава информация беше предоставена от ТСБ на разположение на работещите по регионалните планове.
  
• 
  Не са изведени вътрешнорегионалните различия по отношение на показателя БВП. Твърдението, че „В стойностите му за шестте области на СЦРП (става дума за БРП – бел. на оценяващия) не се наблюдават диспропорции...” не може да се приеме за вярна, тъй като областта с най-голям дял в общия за района БВП е В. Търново – 24.85%, а с най-висок област Ловеч – 13.48%.
  
• 
  Не са изведени също вътрешнорегионалните различия по показателя БВП на човек от населението. Изводът, че „Равнището на икономическо развитие, измерено чрез показателя БВП на човек от населението, не показва значителен пространствен диспаритет” не е подкрепен с доказателствен материал.
  
• 
  Подценено е значението на показателя БВП на един нает по трудово и служебно правоотношение. Този показател, характеризиращ производителността на труда е производен и в голяма степен характеризира както ефективността на използване на наетата работна сила, така и наличните дълготрайни активи в района.
  

Услугите са най-динамичният сектор в страната и СЦРП. Структурата на услугите се обвързва с транспортно-географското положение на района, селищната мрежа, квалифицираните кадри и традициите. Освен на транспортните услуги акцент се поставя и на туризма, който бележи непрекъсната тенденция на увеличаване на приходите си.

• 
  Подсекторите на индустрията да се представят съгласно Националната класификация на икономическите дейности (НКИД). Същото важи и за секторите Услуги и Селско и горско стопанство.
  
• 
  Изводи като животновъдството е много добре развито (с.31) или зеленчукопроизводството е специализиращ се отрасъл и т.н. се нуждаят от фактологическа обосновка. Не би следвало да не се посочат ниските добиви на селскостопанска продукция, ниската производителност в отрасъла, ниската степен на използване на поземлените ресурси и др.
  
• 
  Да се определи делът на износа на продукция от гореизброените сектори и анализират техните пазарни позиции извън България.
  
• 
  Не се посочва ролята на индустриалния клъстер, непрекъснато развиващ се в района на община Севлиево на базата на производството на санитарен фаянс и санитарна арматура. Именно в резултат на функционирането на този клъстер в общината има недостиг на работна сила, средната работна заплата е около два пъти по-висока от тази за страната. Общината е еталон за осъществяване на публично частно партньорство в СЦРП. Именно регионалните клъстери са в основата на ендогенното регионално развитие.
  

За по-голяма яснота по отношение тенденциите на преките чуждестранни инвестиции в СЦПР е необходимо:

• 
  Да се анализира структурата на разпределение на тези инвестиции по сектори.
  
• 
  Да се направи опит за разграничаване на дела на преките инвестиции за участие в приватизацията на предприятия от района, инвестиции на зелена поляна и т.н.
  
• 
  Да се обвържат обобщаващите показатели за икономическа активност с тези инвестиции.
  

Третата част от аналитичния анализ, посветена на социалното състояние на СЦРП, включва резултатите от изследване на безработицата, заетостта и икономическата активност, доходите на домакинствата, индексът на човешко развитие, образованието и здравеопазването и културата.

Представените анализи и тенденции в изменението на равнището на безработица в СЦРП определят третото място в страната на района по този показател през 2003 г. Сред областите с най-високо равнище на безработица са област Плевен и област Велико Търново, а с най-ниско равнище – област Габрово. Във всички области е установена тенденция на снижаване на броя на безработните за период по-голям от една година. Посочва се високият дял на регистрираните безработни младежи на възраст до 29 години – 25.81%. Установява се по-ниският дял на безработните жени в района спрямо безработните мъже. Като основни причини за наличието на дълготрайно безработни лица са дадени липсата на квалификация и ниското ниво на образование.

Заетостта и икономическата активност в СЦРП се оценява като изключително ниска. Снижава се относителният дял на заетите в района към общо заетите в страната. Тук като причини за това се сочат застаряването на населението и миграцията. Според авторите на плана заетостта по области показва относително близко разпределение. Основно населението е ангажирано в преработващата промишленост, селското стопанство, търговията, образованието и здравеопазването. Като икономически по-бързо развиващи се области по показателите брой заети, работни заплати, коефициент на безработица и др. са посочени областите В. Търново, Плевен и Русе, а като относително изоставащи – Ловеч и Габрово. Общият доход в СЦРП бележи растеж и съществени различия в сравнение със структурата за страната не са отбелязани. Посочено е, че доходите от работна заплата са по-ниски от тези за страната. Причините за това се търсят в по-ниската производителност на работната сила и по-високото равнище на безработица. Общият разход на доход на човек от населението е по-нисък от този за страната. По-ниски са и потребителските разходи, макар че като цяло те са много високи – приблизително 85%, което не позволява растеж на спестяванията. Отбелязана е ниското равнище на урбанизация на района и високата осигуреност с жилища на населението. Според ИЧР областите в района имат по-висока степен на социално-икономическо развитие. Направената диференциация на общините по този показател показва, че в района има малко общини с нисък ИЧР. Последните са разположени в област Русе, Плевен и Ловеч. Лаконично само с количествена информация са представени образованието, здравеопазването и културата.

• 
  В документ като Регионален план за развитие ... би следвало в раздела за анализа на социалното състояние да се започне с заетостта и икономическата активност, а не с безработицата. На с. 41 се забелязва противоречие в съдържащата се информация за дела на безработните жени. Веднъж се сочи, че за 2003 г. той е 13.2%, и втори път се пише, че той е един от най-ниските за страната – 51.83%. Този последният дял характеризира не дела на безработните жени, а икономическата им активност.
  
• 
  Не става ясно как област Габрово попада в области, определени като относително изоставащи след като съдържащата се в Приложение 3 информация показва точно обратното. Област Габрово е с най-високи показатели за икономическа активност, коефициент на заетост и средна годишна работна заплата и със сравнително по-ниско равнище на безработица спрямо средната за района. По същия начин стои и въпросът защо област Русе попада в групата на икономически по-бързо развиваща се област след като при висок коефициент на икономическа активност коефициентът на заетост е сравнително нисък, а безработицата висока. Според нас от цялостно преразглеждане се нуждае тази класификация на областите в СЦРП.
  
• 
  От съществено значение за анализа на доходите и разходите на домакинствата е тяхното съпоставяне с цел да се установи има ли съществени отклонения, с какъв знак са и на какво се дължи това. От това съотношение в голяма степен се обуславят спестяванията на населението от региона, които представляват източник на инвестиции.
  
• 
  Не може да се приеме на доверие твърдението, че по-ниските доходи от работна заплата в СЦРП се дължат на по-ниската производителност на работната сила в района и по-високото равнище на безработица след като в аналитичната част не се изчислява показателят производителност на работната сила.
  
• 
  Анализът на показателите за заетост и безработица би следвало да се допълни с анализ на свободните работни места. По този начин с доказателствен материал се установява несъответствието между равнището на квалификация и образование и търсенето на работна сила. По аналогичен начин стои и въпросът за оценката на общото равнище на образование на работната сила в района на фона на националното равнище. Едва след подобни анализи може да се правят изводи за липсата на квалификация и ниско равнище на образование като основна причина за дълготрайно безработни лица.
  
• 
  При анализа на състоянието на образованието, здравеопазването и културата присъства само количествена информация за брой и видове учебни и болнични заведение и културни институции. Изводът на с. 54 „За учебната 2003-2004 г. са утвърдени ... 316 самостоятелни колежа и 8775 университета и специализирани институти” не отговаря на действителността. Освен това от изложението не става ясно дали те се нуждаят от преструктуриране в зависимост от потребностите на района и областите.
  
• 
  Не са изведени основните проблеми на образованието, произтичащи от осигуреността с технически средства, в т.ч. и на компютърна техника. Не се изтъква необходимостта от непрекъснато обучение като предпоставка за овладяване на процесите на безработица. Не е ясно какви са тенденциите в равнището на образование сред различните етнически групи и най-вече сред ромското население, какъв е делът на младежите до 29 г. от ромски произход в общия размер на безработни младежи.
  
• 
  Не е установена е тенденция н активността на културните институции поради недостатъчни финансови ресурси за поддръжка и обезпечаване на дейността и слаб интерес от страна на местното население.
  
• 
  За здравеопазването също могат да се поставят редица въпроси: има ли диспропорции в развитието на здравната мрежа, в достъпа до здравни услуги, нуждае ли се от преструктуриране здравната мрежа и в какви посоки.
  
• 
  Не е вярно и твърдението, че основната част на доходите на домакинствата са пенсиите.
  
• 
  Изводите относно социалното състояние на района не са систематизирани, те повтарят констатации в аналитичната част. Авторите би следвало да ги прегрупират и ориентират към стратегическата част на плана.
  

Железопътната инфраструктура е представена с ж.п.линиите по категории и с гъстотата на ж.п.мрежата. Оценена е, че СЦРП е най-облагодетелстван тъй като гъстотата на ж.п.мрежата е най-висока. Ж.п.мрежата се разглежда като отворена система не само към останалите райони, но и към чужбина.

Подробно е представен водният транспорт в района и свързаната с неговото развитие инфраструктура, които спомагат за ефективното използване на коридор № VІІ. Поставя се проблема за модернизацията на инфраструктурата и за въвеждането на нова „ро-ро” линия по посока към Русия и за активизиране на комбинираните превози.

По отношение на въздушния транспорт, който е доста добре развит, също се констатира необходимостта от модернизацията му и възстановяването и реконструкцията на летищната инфраструктура с оглед използването и за вътрешни и международни чартърни полети.

Анализът на енергийната инфраструктура откроява необходимостта от доизграждане и реконструкция. Относно развитието на газоразпределителната система липсват виждания.

Водностопанската инфраструктура в аналитичната част се оценява по основни подсистеми: питейно-битово водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, хидромелиорации и хидроенергетика. За инфраструктурата с питейно-битово предназначение констатациите са, че тя е силно амортизирана и твърде опасна за здравето. Нуждае се както от подмяна, така и от допълнително изграждане на такава в районите, където липсва или е недостатъчно водоснабдяването. Поставен е и въпросът за изграждането на пречиствателни съоръжения. Оценката за хидромелиоративните съоръжения е че те са разрушени и ограбени. Ниско е и равнището на използване на природните дадености на района за развитие на хидроенергетиката.

При анализа на състоянието на съобщителната инфраструктура са използвани основните показатели, характеризиращи обектите на съобщителната инфраструктура. То е оценено като относително добро. Подчертани са силните регионални диспропорции в състоянието на сектора в трите области на плановия район. По отношение на Интернет комуникациите е дадена ниска оценка за населените места извън областните центрове. Състоянието на мобилните комуникации не се поставя на разглеждане.

Анализът на социалната инфраструктура обхваща жилищния сграден фонд, здравеопазването, образованието, културата и изкуството и магазинната мрежа. Анализът на жилищния сграден фонд е извършен на база брой жилища по вид – едностайни, двустайни, тристайни и по-големи от четиристайни, полезна площ общо и в т.ч. жилищна площ в хил.кв.м. и жилищна площ на човек в кв.м. Отразени са измененията настъпили в структурата на жилищата от гледна точка на броя на стаите в полза на увеличаване дела на тристайните и двустайните жилища.

Здравеопазването е анализирано по брой на брой и видове болнични заведения и болнични легла, брой лекари на 1000 души от населението. Липсват изводи относно необходимостта от преструктуриране на болничните заведения или от тяхната модернизация.

Образованието в СЦРП се представя със солидно изградена образователна инфраструктура. Очертава се тенденция на намаляване на общия брой на детските градини и на децата обхванати от детските градини. Този факт е обезпокоителен за района. Освободеният сграден фонд на детските градини в повечето случаи е трансформиран в обекти с друго предназначение. Що се отнася до инфраструктурата на учебните институции тя е разположена по цялата територия на района. Част от нея не се използва поради демографската криза в района, поради което някои училищни сгради са продадени на частни предприемачи, а други са с все още с неустановен статут за използване. Демографската криза оказва осезаемо влияние и върху началното и основното образование, по-слабо върху средното и започва да се проявява и в сферата на висшето образование. Инфраструктурата в областта на културата и изкуството, която е равномерно разположена в района, поради липсата на средства за поддръжка се руши, а оборудването е морално и физически остаряло. Не са откроени проблеми в магазинната мрежа на района.

Иновациите, технологиите и центровете в СЦРП са представени чрез описание на функциониращите изследователски институти и висши училища. Изследователските институти осъществяващи изследователска и внедрителска дейност са 4, а висшите училища – 6 и колежи – 5 броя. В района е налице висока концентрация на университети и колежи. Всичко това е предпоставка за изграждането публично-частни партньорства за разработване и внедряване на високите технологии в района.

В аналитичната част за състоянието на инфраструктурата в СЦРП могат да се направят следните бележки:

• 
  Липсва анализ на необходимата дължина километри за рехабилитация от републиканската и общинската пътни мрежи, което е необходимо за определяне на необходимия финансов ресурс в стратегическата част.
  
• 
  При анализиране на водностопанската инфраструктура не са посочени линейните метри за подмяна и реконструкция, броят на новите помпени станции, пречиствателни станции.
  
• 
  По отношение на хиднотехническата инфраструктура би следвало да се обърне внимание на необходимостта от изграждането на отводнителни канали по поречието на големите водоеми.
  
• 
  Сградният фонд на СЦРП се намира в силно сеизмична зона. Голяма част от него е засегната от предходни земетресения и се нуждае от укрепване. Същото важи и за образователната инфраструктура и тази в здравеопазването и културата.
  
• 
  Не са обосновани икономически потребностите от преструктуриране на инфраструктурата на здравеопазването и от разкриване на нови съвременни и по-мобилни медицински центрове.
  
• 
  Изводите, направени на с.108-111 не са достатъчно икономически аргументирани в аналитичната част с фактологичен материал.
  
• 
  Към центровете за научни изследвания не е включен един от мощните изследователски центрове в ТУ Габрово, който следва да намери своето място при изграждането на високотехнологичен парк.
  

• 
  Анализ и оценка на екологичното състояние на СЦР и респективно на тези компоненти на околната среда, които в значителна степен са засегнати от антропогенната дейност.
  
• 
  Предлагане на план за действие за намаляването на негативните въздействия и очакваното позитивно въздействие върху екологичната обстановка, съгласно изискванията на ЗООС.
  

Разработването на екологичната оценка е в съответствие с подхода и методологията, описани в Ръководството за екологична оценка на планове и програми в България от 2002 г. изготвено по проект “Практическо приложение на екологична оценка на планове и програми в България”

.

2. Съществуващо състояние на компонентите и факторите на околната среда, включително развитие без прилагане на плана. Възможни значителни въздействия върху околната среда.

2.1.Компоненти на околната среда.

2.1.1. Атмосферен въздух

Климатът на Северния Централен район е типичен умереноконтинентален, характерен за цялата Дунавска равнина. Климатичното влияние е изразено в снижаване на летните горещини и зимните студове, по-честа мъгливост, относително по-висока влажност на въздуха и др. Наблюдава се по крайбрежието на реката, така и по приустиевите участъци на севернобългарските реки.