Раздел V Аварийни ситуации при сложна обстановка

(2) За движение се счита както излитането, така и кацането.

Категория	Цялостна дължина на самолета	Максимална широчина на корпуса на самолета
(1)	(2)	(3)
1	от 0 m до 9 m, не включвайки 9 m	2 m
2	от 9 m до 12 m, не включвайки 12 m	2 m
3	от 12 m до 18 m, не включвайки 18 m	3 m
4	от 18 m до 24 m, не включвайки 24 m	4 m
5	от 24 m до 28 m, не включвайки 28 m	4 m
6	от 28 m до 39 m, не включвайки 39 m	5 m
7	от 39 m до 49 m, не включвайки 49 m	5 m
8	от 49 m до 61 m, не включвайки 61 m	7 m
9	от 61 m до 76 m, не включвайки 76 m	7 m
10	от 76 m до 90 m, не включвайки 90 m	8 m

1. пяна, отговаряща на минималните характеристики ниво А; или

2. пяна, отговаряща на минималните характеристики ниво В; или

3. комбинация от тези вещества по т. 1 и т. 2.

1. за летищни категории 1 и 2 се допуска заместването на количеството вода до 100 % от допълнителни вещества;

2. за летищни категории от 3 до 10, когато се използва пяна, изпълняваща изискванията на ниво А, до 30 % от количеството вода може да бъде заместено от допълнителни вещества.

(2) За заместването на веществата се използват следните равенства (еквиваленти):

- 1 kg = 1.0 L вода за образуването на пяна допълнително вещество, отговарящо на изискванията на ниво А;

- 1 kg = 0.66 L вода за образуването на пяна допълнително вещество, отговарящо на изискванията на ниво B.”

(2) Количеството пянообразуващ концентрат осигурен на транспортно средство е необходимо да бъде достатъчен за производството на най-малко два заряда (пълнения) с пенен разтвор.

(2) Сухите химически прахообразни вещества могат да бъдат заместени единственно с вещество (агент), което е еквивалентно или е с по-добри пожарогасителни свойства, за всички видове пожари в които се очаква допълнителните огнегасящи вещества (агенти) да бъдат използвани.

(2) В случай на значително закъснение при попълване на тези запаси, е необходимо да се увеличи количеството на резерва.

(2) Оперативната цел на аварийно-спасителната и противопожарна служба би могла да достигне две минути за време за реакция, необходимо за достигане до всяка точка на всяка оперативна ПИК, при оптимални условия на видимостта и състояние на повърхността.

(3) Оперативната цел на аварийно-спасителната и противопожарна служба се състои в това, че времето за реакция, необходимо за достигане до всяка точка от работната площ при оптимални условия на видимостта и състояние на повърхността, да не превиши три минути.

Чл. 460. (1) Време за реакция се счита времето от първоначалното оповестяване (съобщаване) на аварийно-спасителната и противопожарна служба, до момента в който първото (първите) отзовало (отзовали) се аварийно-спасителен (спасителни) автомобил/и е (са) на позиция и в готовност да приложи (приложат) количество пяна в размер най-малко на 50 процента от посоченото в таблица 18Б.

(2) За оптимални условия на видимост и състояние на повърхността се приемат дневно време, добра видимост, без валежи с нормален път за реакция без усложняващи фактори по повърхността му например вода, лед или сняг.

(2) Препоръчително е да се търсят възможности всички превозни средства, с изключение на първото (първите) отзовало (отзовали) се аварийно-спасителен (спасителни) автомобил/и, които е необходимо да доставят количествата на огнегасящи вещества указани в табл. 18Б, да пристигнат не по-късно от три минути след момента от първоначалното оповестяване (съобщаване) с цел осигуряване непрекъснато прилагане на огнегасящи вещества.

(2) Особено внимание е необходимо да се обърне на осигуряването на лесен достъп до районите за подход, които се намират на разстояние до 1 000 m от прага на ПИК, или най-малкото в границата на летището.

(3) При наличие на ограда, следва да се отчита необходимостта от осигуряането на удобен достъп до външните зони на летището.

Чл. 465. (1) Аварийните маршрути за достъп е необходимо да съответстват на носещата способност за най-тежките транспортни средства, които ще използват тези маршрути при всякакви атмосферни условия.

(2) Пътищата, в рамките на 90 m от ПИК е необходимо да бъдат с покритие, което да предпазва повърхността от ерозия и възможността за прехвърляне на отломки от тях на ПИК.

(3) За достъпа на извънгабаритни транспортни средства следва да се осигури достатъчен запас от широчина и височина при надземни преграждения и оргади.

Чл. 466. Там където повърхността на пътя не се различава и се слива с обкръжаващата го местност или където е невъзможно да се различи направлението на заснежените маршрути, страничните маркери е необходимо да бъдата монтирани на интервал през 10 m.

Раздел VII

Пожарни станции

Чл. 467. (1) Всички аварийно-спасителни и противопожарни транспортни средства е необходимо да се помещават в пожарно депо.

(2) В тези случаи, когато времето за реакция не може да бъде гарантирано от единична пожарна станция/ депо, тогава се предвижда наличието на спомагателна пожарна станция/ депо.

Таблица 18В. Минимален брой аварийно-спасителни и противопожарни транспортни средства

Раздел X

Персонал на аварийно-спасителните и противопожарни служби

Чл. 472. Персоналът на аварийно-спасителните и противопожарни служби преминава съответната подготовка за ефективното изпълнение на своите задължения и участва в противопожарни учения в реална обстановка за съответните типове ВС и тип аварийно-спасително и противопожарно оборудване, използвано на летището, в това число в условия на възникване на пожар в резултат на изгарянето на гориво под налягане.

Чл. 473. Учебната програма за персонала от аварийно-спасителната и противожарна служба предвижда подготовка по въпросите на човешките възможности, включително координационни дейности по съответни групи.

Чл. 474. (1) По време на полети, се назначава персонал, който да да е в готовност за управление на аварийно-спасителните и противопожарни транспортни средства и използване на оборудването с максимална възможност и капацитет.

(2)Персоналът по ал. 1 следва да използва подготовката си по начин, че да осигури минимално време за реакция и съответното количество вещество да може да се поддържа напълно.

(3) Необходимо е да се осигури персонал при използването на ръчни шлангове, стълби и друго аварийно-спасително и противопожарно оборудване, обикновено свързано с аварийно-спасителните операции и борба с пожари на ВС.

Чл. 475. При определен брой персонал, нужен за провеждането на спасителни операции, се взимат под внимание типовете ВС, използващи летището.

Чл. 476. Отговореният персонал от аварийно-спасителната и противопожарна служба е осигурен със защитно облекло и респираторни устройства/оборудване, с които да може ефективно да изпълняват своите задължения.
Глава петдесета

Преместване на загубило способността

да се движи ВС
Чл. 477. План за преместване на ВС, загубило сбособността да се придвижва по работната площ или в непосредствена близост до нея се утвърждава за летище като се назначава координатор, отговорен за изпълнението на този план, когато това е необходимо.

Чл. 478. Планът за преместване на ВС, загубило сбособността да се придвижва е необходимо да се основава на характеристиките на ВС, които, както се предполага, могат да се обслужват на летището, като включва:

1. списък с предназначен за тези цели оборудване и персонал, намиращ се на или в непосредствена близост до летището; и

2. мерки за организиране на бързо приемане на намиращи се на други летища комплекти с евакуационно-възстановително оборудване за ВС.

Глава петдесет и първа

Аварийно-спасителна, противопожарна и медицинска служба

Чл. 479. (1) Летищната администрация на летище за обществено ползване или собственикът на летище, което не е за обществено ползване, осигурява аварийно-спасителна и противопожарна служба на летището.

(2) Основна задача на аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището е спасяване живота на хората.

1. оборудване и разполагане на аварийно-спасително и противопожарно оборудване на летището в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 25.05.2009 г. за аварийно-спасителното осигуряване на гражданските летища;

2. техническата поддръжка на оборудването по т. 1;

3. квалифициран персонал на аварийно-спасителната и противопожарната служба на летището;

4. ефективното функциониране на аварийно-спасителната и противопожарната служба.

(2) Летищната администрация на летище за обществено ползване, съответно собственикът на летището – за летище, което не е за обществено ползване осигуряват необходимия квалифициран персонал за ефективна работа на аварийно-спасителните противопожарни транспортни средства, като:

1. минимално необходимият професионален персонал за основно аварийно-спасително и противопожарно транспортно средство включва:

а) един командир на екипажа;

б) един водач;

в) четирима огнеборци - спасители;

2. минимално необходимият квалифициран персонал за бързо действащо аварийно-спасително и противопожарно транспортно средство включва:

а) един командир на екипажа;

б) един водач;

в) двама огнеборци - спасители.

(3) Участието в професионалния или непрофесионалния състав на персонала за аварийно-спасителните и противопожарните дейности на летище се урежда с договор между физическото или юридическото лице и летищната администрация.

Чл. 481. (1) Квалификацията на персонала се организира по съответния ред и програми, утвърдени от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.

(2) Програмата за обучение по ал. 1 предвижда начална подготовка и преподготовка най-малко по следните въпроси:

1. информация за летището и прилетищните територии с оглед провеждането на аварийно-спасителни мероприятия;

2. информация за ВС (конструкция и особености относно провеждане на противопожарни и аварийно-спасителни мероприятия);

3. безопасност на труда на персонала от аварийно-спасителните и противопожарните служби;

4. система на аварийно-спасителните комуникации на летището и оповестяването във връзка с аварийни ситуации;

5. използване на противопожарни маркучи, струйници и друго противопожарно оборудване;

6. приложение на различни типове пожарогасителни материали;

7. оказване на съдействие при аварийна евакуация на ВС;

8. противопожарни операции;

9. използване на различните типове аварийно-спасително и противопожарно оборудване за спасяване и борба с пожари на ВС;

10. опасни товари;

11. задължения на аварийно-спасителната и противопожарната служба в съответствие с плана за действие при аварийна обстановка;

12. защитно облекло и защита на дихателните органи;

13. оказване на долекарска медицинска помощ на пострадали;

14. координация и управление на операциите по аварийно-спасителното осигуряване.

(2) Планът и мероприятията по аварийно-спасителното осигуряване на полетите в гражданските летища се оформят съгласно изискванията на Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, летателни площадки, системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата.

(3) С плана по ал. 2 се предвиждат всички принципи на човешкия фактор с цел оптимизиране на действията на службите при аварийна обстановка.

Чл. 483. (1) На летище за обществено ползване летищната администрация осигурява служба за спешна медицинска помощ.

(2) Службата за спешна медицинска помощ на летището разполага с кабинет, оборудване, обзавеждане и персонал, необходими за оказване на спешна помощ на пътници, посетители и персонал от службите, работещи на летището.

(3) На службата за спешна медицинска помощ се възлагат и задачи, свързани с координацията и организацията на професионалната медицинска помощ във връзка с провеждане на аварийно-спасителни мероприятия на летището и в неговата околност.

(4) Службата за спешна медицинска помощ е в състояние на оперативна готовност по всяко време в рамките на обявеното работно време на летището.

(5) В случаите на епизодично или временно използване на летището за обслужване на пътници службата за спешна медицинска помощ може да бъде изградена като временна.

(6) Разпоредбата по ал. 5 се отнася и за собствениците на летища, които не са за обществено ползване.