Средна натовареност на прокурорите

8.2. Средна натовареност на прокурорите

Проблемът с натовареността е изключително актуален през последните години. Очаква се новият ВСС да предприеме най-после решаващите, макар и трудни крачки, за да заснеме реалната картина в цялата страна и да намери най-сполучливото решение за справедливо и равномерно натоварване, както на отделните прокуратури, така и на всеки магистрат.

При вътрешното съпоставяне по посочените в таблица 5.2. „Средна натовареност в прокуратурите в страната”28 критерия, се установява, че по 14 от тях с най-голямо натоварване във Великотърновския апелативен район през 2012 г. отново са работили прокурорите от Плевенския съдебен ок­ръг., Прокурорите от В.Търновския район надвишават средната натовареност по 11 критерия, от Русенския – по 6 и от Ловешкия – по 1. Всички показатели за Габровския регион са под средните за апелативния район.

Прокурорите от В.Търновската апелативна прокуратура, както и преди, са водещи в средната натовареност по общо решени инстанционни преписки, по брой инспекторски проверки и по брой атестации на прокурор - факт, който не е учудващ като се има предвид спецификата в дейността на апелативната инстанция.

Комплексният показател за натовареност, който отчита общия брой прокурорски актове и участия в съдебно заседание, за пореден път бележи най-високо ниво при всички районни прокуратури от Плевенския регион /РП Левски – 1924,80 при 1254 за 2011 г.;РП Кнежа – 1894,67 при 2115 за 2011 г.;РП Червен бряг – 1339,60 при 1173,50 за 2011 г.; РП Плевен – 971,39 при 1339,60 за 2011 г.; РП Никопол- 953,00 при 1151,50 за 2011 г../. С натовареност над средната за апелативния район са и 4 от 5-те районни прокуратури във В.Търновския съдебен окръг – РП Свищов – 1118,10; РП В.Търново – 973,79; РП Г.Оряховица – 742,52; РП Павликени – 622,32. С по-висока натоварност се отличава и РП Троян - 818,50;

В групата на окръжните прокуратури отново най-висока е натовареността по общо прокурорски актове и участия в съдебно заседание на ОП Плевен, но в много по-нисък размер – 421,88 при 784,93 за 2011г. и 832,67 за 2010 г., следвана от ОП Ловеч 380,86 – 469,33 за 2011 г. и 537 за 2010 г./, ОП В.Търново – 337,91 при 311,09 за 2011г. и 604,61 за 2010 г./, ОП Русе – 306,64 при 259 за 2011г. и 600,94 за 2010 г./, ОП Габрово – 230 при 228,34 за 2011 г. и 234,67 за 2010 г. За разлика от предишната година, когато при всички окръжни прокуратури е било отбелязано снижаване на средната натовареност по комплексния критерий, то през 2012 година с по-висока натовареност в сравнение с 2011 г. са работили прокурорите от окръжните звена в гр.-В.Търново и гр.Русе, а при колегите им ОП Габрово се наблюдава стабилен паритет.

Интересна е предварителната информация за цялата страна, според която прокуратурите от районите на ОП Плевен и ОП В.Търново са с натовареност над средната и заемат съответно 9-то и 13-то място от общо 28 окръжни прокуратури. Останалите окръжни райони от апелативния регион са съответно на 23-ро място за ОП Русе, на 24 –то място за ОП Ловеч и на 27-то / предпоследно / за ОП Габрово. Само за сравнение с 2011 г. трябва да се посочи, че тогава ОП В.Търново е била на 19-то място, ОП Ловеч – на 20-то място, ОП Габрово – на 28 място, а ОП Русе – на 29-то място.

Оказва се, че при 211 прокурори по щат/213 прокурори за 2011 г./ 170,58 реално работили прокурори /172 – ма реално работили през 2011 г. прокурори / и 50 реално работили следователи в окръжните следствени отдели / 54 за 2011 / , средната натовареност на един прокурор в прокуратурата за целия апелативен район е била 963,9, по-ниска с 21,8 пункта в сравнение с 2011 г., а за следователите – 25,9 /22,3 за 2011 г. и 25,9 за 2010 г./

Градирани по степента на натовареност, окръжните прокуратури се подреждат така:

1. За разлика от предходния период, най-натоварени през 2012 година са били прокурорите от ОП Ловеч – 694,6 / 7 по щат, 7 реално работили/ - 708,2 за 2011 г.

2. ОП Русе – 636,8 / 11 по щат, 10,7 реално работили / - 577,5 за 2011 г.

3. ОП В.Търново – 605,6 / 12 по щат, 11 реално работили / - 724,2 за 2011 г.

4. ОП Габрово – 571 / 6 по щат, 6 реално работили / - 585,3 за 2011 г.

5. ОП Плевен, която по този показател е била водеща за 2011 г., през отчетния период се оказва с най-ниска за окръжните звена в района средна натовареност – 546,9 / 18 по щат, 16 реално работили / - 784,93 за 2011 г.

Както е видно от направената съпоставка, всяка от окръжните прокуратури е работила през 2012 г. с по-ниска натовареност от предходната година, която натовареност при попълване на щата за ОП В.Търново, ОП Русе и ОП Плевен вероятно ще спадне допълнително.

Подреждането на районните прокуратури по тежест на натоварване изглежда така:

РП Кнежа – 2314 /над средната/ - 3 по щат, 1,5 работили /; отново първа, както и през 2011 г.;

РП Левски – 1742,8 / над средната / - 3 по щат, 2,5 работили;

РП Червен бряг – 1726 над средната / - 3 по щат, 2,5 работили;

РП Плевен – 1582,1 / над средната / - 26 по щат, 18 реално работили;

РП Никопол – 1534,5 / над средната / - 3 по щат, 2 работили;

РП Г.Оряховица – 1446,7 / над средната / - 10 по щат, 6,75 реално работили;

РП Луковит – 1330,5 / над средната / - 3 по щат, 2 работили;

РП Елена – 1141,1 / над средната / - 4 по щат, 2,97 работили;

РП Севлиево – 1136,3 / над средната / - 3 по щат, 3 работили;

РП Бяла – 1089 / над средната / - 4 по щат, 3 работили;

РП Троян – 985,4 / над средната / - 6 по щат, 4,81 работили;

РП Русе – 888,6 / под средната / - 26 по щат, 20,08 работили;

РП Тетевен - 886,0 / под средната / - 5 по щат, 5 работили;

РП Павликени - 869,7 / под средната / - 5 по щат, 4,75 работили;

РП Габрово – 746,9 / под средната / - 9 по щат, 8,42 работили;

РП Свищов – 729,5 / под средната / - 6 по щат, 5,25 работили;

РП Трявна – 707,0 / под средната / - 2 по щат, 2 работили;

РП Дряново – 701,7 / под средната / - 3 по щат, 2,42 работили;

РП Ловеч – 592,8 / под средната / - 12 по щат, 9 работили.

Последните две прокуратури са разменили местата си през 2012 година.

Другият извод е, че само 3 районни прокуратури – Севлиево, Тетевен и Трявна, са работили при попълнен щат, както и че средната натовареност на РП Русе след заемане на всички свободни бройки ще бъде намалена допълнително, а тя и сега е под средната за апелативния район.

И още нещо. Според пълните данни по таблица 5.5, средната натовареност на един прокурор за страната е 1138,8. С натоварване над нея във В.Търновския апелативен район се класират районните прокуратури Кнежа, Левски, Червен бряг, Плевен, Никопол, В.Търново, Г.Оряховица, Луковит, Елена

Почти половината от районните прокуратури са работили при натоварване по- високо от средното за апелативния район. Наблюдава се широк диапазон от 2314 при РП Кнежа до 592,8 при най-леко натоварената Ловешка районна прокуратура. До известна степен, различието може да бъде обяснено с непопълнените прокурорски бройки. Реалното и трайно състояние на средната натовареност ще може да бъде отчитано и коментирано едва когато се попълнят всички свободни места по обявените и вече проведени конкурси.

Споменаването на конкурсите, чието своевременно провеждане е повече от наложително, поставя и актуалния въпрос за тяхната законосъобразност и справедливост. Горчивите поуки от начина, по който протекоха конкурсите през 2012 г., налагат, според нас, високи изисквания към ВСС, който е задължен да определи ясни, прозрачни и обективни критерии за подбор и вярна преценка на деловите качества на кандидатите за повишаване в длъжност, да разработи действащи и унифицирани правила, както и да проведе предварително обучение на конкурсните комисии, за да не се стигне отново до драстични разминавания при оценката и събеседването с кандидати за едни и същи магистратски длъжности.

Специално внимание следва да се отдели на общия обем работа и средната натовареност на прокурорите от звеното на В.Търновската апелативна прокуратура.

Според данните по колона 4 от таблица 5.2 „Средна натовареност в прокуратурите от страната” АП В.Търново категорично заема ПЪРВОТО МЯСТО по отношение на всеобхватния критерии – общо прокурорски актове и участия в съдебно заседание. Средно на един прокурор от нашето апелативно звено са се падали 206,98 бр., докато при АП Бургас те са 175,37, за АП Варна – 96,21, за АП Пловдив - 91,29, за АП София - 141,29, за ВоАП – 153,72 и за АСП – 59,6.

Сравнението пък с предварителните данни по таблица 5.5 „Актуализирана средна натовареност на един прокурор и един следовател” за цялата страна отрежда ВТОРО МЯСТО на прокурорите от ВТАП – 605,6 при почти изравнени позиции с водещата Софийска апелативна прокуратура / 610,7 /, но много преди АП Бургас – 422,1, АП Варна – 421,3, АП Пловдив – 346,2, ВоАП – 326,6 и Апелативна специализирана прокуратура – 291,1.

Добре би било да се поясни, че В.Търновската апелативна прокуратура въпреки почти най-високата си средна натовареност е с най-малък щат в сравнение с всички останали апелативни прокуратури, което означава, че и след попълването на вакантната прокурорска длъжност / второто свободно място е временно заето с командирован от ОП прокурор / великотърновските апелативни прокурори ще продължат да работят при максимално натоварване.

В заключение на тази част от изложението трябва да се напомни нещо, което е известно, но не подлежи на статистическо измерение. Става дума за това, че бройката като мерително средство за определен вид прокурорска дейност, независимо каква е тя – ръководство и надзор върху разследването, образуване или отказ от образуване на досъдебни производства, изготвяне на обвинителни актове, прекратяване или спиране на производства, не е в състояние да изрази действителното натоварване на прокурора по всяко едно дело или преписка, като изразходвано време, правна сложност и обем на изготвените материали, анализ на събраните доказателства и т.н. Точно поради посочената условност, всякакви крайни изводи, направени единствено въз основа на статистическата информация относно натовареността по райони или по прокурори, може да се окажат неправилни и до голяма степен подвеждащи.

9. Унифицирана информационна система. Проблеми и предложения
Системата е достъпна на всички работни места, оборудвани с компютърна техника.

Един от съобщаваните през последните години проблеми в работата с УИС е липсата на възможности за събиране на точна и пълна статистическа информация, изисквана по различни поводи във връзка с прокурорската дейност, въпреки постоянните усъвършенствания и обучения на персонала в тази насока.

Продължават да бъдат констатирани някои липси в номенклатурите на базите, най-вече в частта относно видовете деловодни движения.

Отелязани са отделни случаи на необясними проблеми в модула за разширено търсене, който е най-лесният и бърз начин за търсене на информация в УИС.

Предложено е програмата за генериране на случайно разпределение LawChoice да бъде включена като функционалност в УИС. По този начин ще се избегне двойната работа по някои от етапите по разпределяне на преписки и дела и ще се снижи възможността за манипулиране на процеса по разпределяне на случаен принцип. Освен гарантиране на задължителната последователност при оперирането – първо регистрация в УИС и едва след това случайно разпределение, ще бъде търсено и по-реално и справедливо разпределяне на натовареността между отделните прокурори.

Необходимо е постоянно обучаване и поддържане на високи нива на знания за правилна работа с УИС. Невъзможността за често присъствено обучение налага разработване на програми и методи за дистанционно такова.

При продължаващото усъвършенстване на системата следва в по-голяма степен да бъдат вземани предвид становищата на действащи прокурори и мненията и предложенията в спезциализирания форум във ведомствената интернет-страница.
10. ФИНАНСОВО И МАТЕРИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРОКУРАТУРИТЕ. ПРОБЛЕМИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ.
10.1. Апелативна прокуратура – Велико Търново

Обезпеченост с материална база:

Щатната численост на Апелативна прокуратура – В.Търново е 24 щатни бройки, от които 8 магистрати и 16 служебни служители. През 2012 година има две незаети щатни бройки за магистрати.

Апелативна прокуратура – Велико Търново заема 11 кабинета в Съдебната палата – Велико Търново, от които в 5 кабинета са настанени магистрати, в 5 канцеларии са настанени съдбните служители и 1 кабинет е отделен за класифицирана информация.

Обезпеченост с компютърна техника и поддръжка.

През 2012 година всеки един от прокурорите и служителите е имал персонален компютър и принтер. Поддръжката се осъществява от системният администратор при Апелативна прокуратура – Велико Търново. Обезпечеността с програмни продукти е на необходимото ниво за нормалното функциониране на прокуратурата

Финансово-стопанската дейност на Апелативна прокуратура – Велико Търново е съобразена със счетоводната политика на Прокуратура на РБ, закона за счетоводството, указанията на МФ и ВСС.

За периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. Апелативна прокуратура – Велико Търново е усвоила субсидии в размер на утвърдената бюджетна сметка 727 382.00 лв.. В края на отчетния период ВТАП няма неразплатени разходи, както и просрочени вземания и задължения. Можем да кажем, че през изминалата година нуждите на от финансови средства и материали са обезпечавани своевременно и във възможностите на Прокуратура на РБ.

Р А З Д Е Л ІІІ
АНАЛИЗ НА ПРИЧИНИТЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ВЛЕЗЛИТЕ В СИЛА ОПРАВДАТЕЛНИ ПРИСЪДИ И РЕШЕНИЯ ПРЕЗ 2012 г.
І.Причини за постановяване на влезлите в сила през 2012г. оправдателни присъди/решения (общо по всички дела и текстове от НК).

През 2012г. са влезли в сила 126 бр. оправдателни присъди и решения за 174 лица, разпределени по съдебни окръзи, както следва:

ОП – В.Търново – 27 бр. за 36 лица

ОП – Габрово – 21 бр. за 30 лица

ОП – Ловеч – 14 бр. за 20 лица

ОП – Плевен – 54 бр. за 71 лица

ОП – Русе – 10 бр. за 17 лица
По видове престъпления оправданите лица се разпределят в низходящ ред, както следва:

• 
  глава V НК – Престъпления против собствеността – 69 лица, 39.6% от общия брой;
  
• 
  глава VІ НК – Престъпления против стопанството – 32 лица, 18.4 % от общия брой;
  
• 
  глава ХІ НК – Общоопасни престъпления – 19 лица, 11 % от общия брой;
  
• 
  глава ІІ НК – Престъпления против личността – 13 лица, 7.5 % от общия брой;
  
• 
  глава ІХ НК – Документни престъпления – 11 лица, 6.3 % от общия брой;
  
• 
  глава VІІІ НК – Престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации – 9 лица, 5.2 % от общия брой;
  
• 
  глава ІІІ НК – Престъпления против правата на гражданите – 8 лица, 4.6 %;
  
• 
  глава ІV – Престъпления против брака и семейството и глава Х – Престъпления против реда и общественото спокойствие – по 6 лица, 3.5 % от общия брой;
  
• 
  глава VІІ – Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи – 1 лице, 0.6 % от общия брой;
  

1. 
   Грешки и пропуски, допуснати в досъдебната фаза:
   

1.1.2. Допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения при разследването, останали незабелязани от прокурора при изготвяне на обвинителния акт и станали основание за оправдателна присъда поради недоказаност на всички обвинения по отношение на обвиняемия – 4 бр. дела (В.Търново – не, Габрово – 2, Ловеч – не, Плевен – 1, Русе – 1)

1.1.3. Неправилна оценка (в противоречие със закона и трайно установената съдебна практика) от наблюдаващия прокурор на доказателствения материал, събран в съответствие със закона и в достатъчна пълнота в хода на досъдебното производство – 18 бр. дела


1.2. Причини за постановяване на оправдателни присъди, настъпили в съдебната фаза на наказателния процес:

Общ брой – 41 бр. дела

1.2.1. Събрани, в хода на съдебното следствие нови доказателства за факти и обстоятелства, които са съществували към момента на разследването, но не са били установени от органите на досъдебното производство, вкл. и поради обективна невъзможност за това и които, след установяването им в съдебната фаза са внесли съмнение в съда относно виновността на подсъдимия от обективна и субективна страна, в резултат на което той е бил оправдан – 12 бр. дела

1.2.2.В хода на съдебното производство са настъпили нови обстоятелства, които правят деянието несъставомерно /напр. изключват наказателната отговорност поради новооткрити доказателства за влошено здравословно състояние на подсъдимия, обуславящо неговата невменяемост, за което в хода на досъдебното производство не е имало данни и др./ - 1 бр.

1.2.4. Промяна на показанията на свидетели в съдебната фаза на процеса, в следствие на което, обвинението остава недоказано при съвкупната преценка на доказателствата – 12 бр. дела

1.2.5. Неподдържане от вещите лица /изцяло или частично/ в съдебно производство на заключенията от изготвените в досъдебното производство експертизи или изготвяне на допълнителни такива, които противоречат на предишните – 3 бр.дела

1.2.6.Изключване от доказателствения материал на част от доказателствата, които според съда са събрани в досъдебната фаза при опорочени процесуално-следствени действия, в резултат на което по някои от обвиненията се постановяват частични оправдателни присъди – 5 бр. дела

1.2.7. Продължителният период от време на извършване на престъпното деяние до произнасяне на присъдата е довел до неясно и противоречиво изясняване на фактическата обстановка, вкл. и поради смърт на свидетели, неразпитани пред съдия – няма

1.3.1 Настъпили законодателни промени след внасяне на делото в съда - няма

1.3.3.Различно разбиране на съдържанието на материално-правните разпоредби на НК и на различна съвкупна преценка на доказателствата от страна на съда и на прокурора – 42 бр. дела

1.3.4.Противоречива съдебна практика - 6 бр. дела

1.3.5.Други причини – 5 броя дела

ІІ.Причини за постановяване на влезлите в сила оправдателни присъди по дела от особен обществен интерес / по видове дела от особен обществен интерес, вкл.наблюдаваните от ЕК и ВСС/.
Статистически данните се базират върху таблици 4.1, 4.2.1, 4.2.2, 4.2.3, 4.3, 4.4.1 и посочените в тях видове престъпления, включени в съответната категория, като са обхванати влезлите в сила оправдателни присъди и решения.


1.Организирана престъпност – няма;

2.Корупционни престъпления

В таблица 4.2.1 на ОП – Габрово са посочени 4 лица с влезли в сила оправдателни присъди/решения, които не са включени в анализната част на раздел ІІІ, т.2 от доклада.От допълнителна справка на ОП – Габрово се установява, че данните се отнасят до 1 бр. влязла в сила присъда по преписка № 187а/2006г. по описа на ОП – Габрово за престъпление по чл.242 ал.1 б.”д” от НК, срещу Митническия режим.Наблюдаващ прокурор е Стоян Петров от ОП – Габрово.Делото в досъдебна фаза е било разследвано в няколко съдебни окръга, последно в Пловдив, за контрабанда на сухо мляко, извършвана на голяма част на територията на страната.Материалите са постъпили в ОП – Габрово след отделянето им от основното дело в гр.Пловдив.Оправдателната присъда е резултат от различия в тълкуването на фактическата обстановка между прокурора и съда.

Данните в доклада на ОП – Плевен също са свързани с пояснение, че се отнасят до престъпления по глава VІ от НК, поради включването им в таблица 4.2.2.

Пропуските се изразяват най-често в следното: Не се събират доказателства за факти и обстоятелства, включени в предмета на доказването, което води до едностранчивост при разследването.

В стремежа да се осъществи „бързо” правосъдие е налице дисбаланс между качеството на разследването и неговата бързина. Като качеството трябва да е основния приоритет. Компромис с качеството води до връщане на делата, оправдаване на лицата, или до ниски присъди. Необходимо е наблюдаващия прокурор да упражнява по ефективен контрол върху действията на разследващите органи да контролира и изисква събиране на доказателствата подкрепящи обвинението, да следи за своевременното отстраняване на допуснатите нарушения при извършване на процесуално следствените действия.

Тези проблеми се сочат и от ГОРП, наред с друга не по-малко важна причина, а именно противоречивата практика на различните съдии в РС Горна Оряховица по аналогични казуси.

ОП- В. Търново, РП-Свищов и РП-Павликени и РП-Елена не са констатирали особени проблеми.

От анализа на оправдателните присъди, може да се направи извод, че постановяването на такива поначало е изключение, което свидетелства за постепенно доближаване правните разбирания на прокурорите и съдиите.

По едно от делата на Районен съд – гр.Севлиево и на Районен съд гр.Дряново оправдателните присъди се дължи на констатирани нарушения на процесуалните правила в досъдебното разследване, които са опорочили събраните доказателства и не са кредитирани от съдебния състав - при последвал в съдебната фаза разпит на поемните лице, е установено, че те са се подписали на празна бланка за протокол за оглед, като не са се запознали след това със съдържанието му, при извършеното разпознаване, защитника на подсъдимите е направил възражения, че е опорочено, тъй като не е присъствал на действието, а подзащитния му е бил задържан през това време.

Във връзка с една от основните причини за постановяване на оправдателни присъди – промяната на свидетелски показания в хода на съдебното производство, РП – Севлиево прави предложение за промяна в действащия Наказателен кодекс, с която разпоредбата на чл. 292 ал. 1 т. 2 от НК да бъде отменена. Премахването на тази разпоредба би усъвършенствало инструментариума за изясняване на обективната истина по наказателни дела, с която цел са създадени и разпоредбите на чл. 290 – 291 от НК. Свидетелите, които дават коренно противоположни показания в досъдебното и съдебното производство, обаче в масовия брой случаи са защитени от наказателно преследване от разпоредбата на чл. 292 ал. 1 т. 2 от НК, съгласно който за престъпление по чл. 290 и 291 наказуемостта отпада, когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелствуване, превод, тълкуване или заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това. Посочената разпоредба е била съобразена с разпоредбите на НПК, даващи възможност свидетелските показания от досъдебното производство да бъдат прочетени в хода на съдебното следствие, без ограниченията, поставени към момента от чл. 281 на действащия НПК. Същевременно в съвременното обществено развитие се наблюдава проявата на множество фактори, които създават пречки за установяване на обективната истина в наказателния процес – промяна в моралните ценности на част от обществото, наличието на неизвестни за държавните органи взаимоотношения между свидетели, вещи лица и обвиняеми лица /финансови зависимости, отправяне на заплахи и др./. На практика е невъзможно всички свидетели да бъдат разпитвани пред съдия, като всъщност този разпит не отнема възможността на свидетелите да се отрекат и от тези си показания. Задължението за съдействие на правозащитните органи от страна на гражданите, вещите лица и преводачите следва да бъде безусловно, а нарушаването му следва да води във всички случаи до възможността за ангажиране на наказателната отговорност на тези лица.

Като причина за постановяване на оправдателни присъди следва да се изтъкне и неправилната, според прокурорите, преценка на доказателствата от страна на съда. Понякога те се считат за недостатъчни, а понякога от тях се правят погрешни логически и правни изводи. Има случаи, в които съдът не отчита натрупаната съдебна практика.

Като основни проблеми явяващи се при работа на прокурорите от Плевенски съдебен район, това е неправилната оценка на събрания доказателствен материал в досъдебната фаза по осъществяване правомощията на прокурора по чл.246 от НПК, както и непълнота на разследването, довело до непълнота на доказателствата, а оттук и до неправилна преценка на прокурора изготвил съответния прокурорски акт.

Неправилната оценка в противоречие със Закона и трайно установената съдебна практика се извежда от мотивите на влезлите в сила оправдателни съдебни актове. В повечето случаи първоначалният съдебен акт е потвърден от по-горестоящата съдебна инстанция, която изцяло споделя мотивите довели до оправдаването на подсъдимите. Тази констатация се потвърждава от малкия брой уважени протести.

Нарастващо значение придобива и различното разбиране на съдържанието на материално-правните разпоредби на НК и на различна съвкупна преценка на доказателствата от страна на съда и на прокурора, както и противоречива съдебна практика. Тези две причини най-ясно се открояват в първоинстанционните прокуратури където през 2011г. и 2012г. постъпиха на работа много млади магистрати, съдии и прокурори.

Положителната тенденция в работата на прокурорите от Плевенски съдебен район, която се наблюдава от няколко години в усилията за намаляване броя на оправдателните присъди най-ясно се откроява през 2012г. Аргументи за този извод се извеждат от анализа на оправдателните съдебни актове през периода 01.01.- 30.06.2012г. и на причините за постановяването им изготвен от Върховна касационна прокуратура – София и публикуван в края на отчетния период във ведомствения сайт. Точно от този анализ, при който е извършено статистическо обследване на всичките окръжни съдебни райони се откроява подобрението в работата на прокурорите от Окръжна прокуратура гр. Плевен.

На национално ниво за окръжните прокуратури се установил 5,9% среден дял на оправданите лица с влязъл в сила съдебен акт, спрямо всички лица по отношение на които е постановен влязъл в сила съдебен акт (осъдителен или оправдателен). При това обследване е констатирано, че ОП-Плевен със своите 2% оправдателни присъди има най-нисък дял в страната след ОП-Хасково, която е с 1,5%. При всичката условност, която следва да се подчертае, че това са данни за първото шестмесечие на 2012г. тенденцията в края на отчетния период отново е положителна. ОП-Плевен отчита с прилежащите й прокуратури само 3% относителен дял на оправданите лица с влязла в сила присъда спрямо осъдените и санкционирани лица.

Този безспорен успех в дейността на прокурорите от Плевенски съдебен район най-ясно се откроява в ОП-Плевен и в РП-Плевен. В тези две магистратури тенденцията на намаляване броя на оправданите лица с влязла в сила оправдателна присъда е постоянна и необратима.

За съжаление в други прокуратури се наблюдава обратна тенденция – към увеличаване броя на постановените и влезли в сила присъди. Така стои въпроса с РП-Червен бряг и РП-Никопол. Данните за тези две прокуратури за 2012г. сравнени с предходните две години, явно показват влошаване на резултатите, поради което следва да се вземат конкретни мерки за преодоляване на тази негативна тенденция.

Наблюдаващите прокурори редовно проверяват съдържанието на постановленията за привличане на обвиняем, като докладването почти винаги се извършва чрез лично запознаване на прокурора с постановлението и събраните материали по досъдебното производство.

В ОП- В. Търново и районните прокуратури се провеждат работни срещи, на които се обсъждат детайлно причините довели до постановяване на всяка влязла в сила оправдателна присъда, включително оценка на доказателствения материал, както и работни срещи със съдиите и разследващите полицаи за уеднаквяване на съдебната практика.

Наблюдаващите прокурори редовно проверяват съдържанието на постановленията за привличане на обвиняем, като докладването почти винаги се извършва чрез лично запознаване на прокурора с постановлението и събраните материали по досъдебното производство.

Оправдателните присъди са били предмет на анализ в прокуратурата. За всяка оправдателна присъда се съставя досие, с копия от прокурорския акт, акта на съда и становище от наблюдаващия прокурор. Същите се обсъждат на съвещания на прокурорите, като се анализират причините.

Възприета е практиката, при анализа на оправдателните присъди, допусканите грешки да се индивидуализират, за да може конкретният наблюдаващ прокурор да коригира своята дейност при изготвянето на своите прокурорски актове.

През отчетния период влезе в сила Указание №154/28.03.12г. на Главния прокурор на РБългария за подобряване организацията на работа в Прокуратурата с цел намаляване на върнатите от съда дела за доразследване и оправдателните присъди. Предприети са и конкретни мерки за изпълнението му.

Окръжна прокуратура – Русе

За намаляване на броя на оправдателни присъди продължава провеждането на периодични месечни срещи на прокурорите разследващите полицаи и следователите от една страна и от друга съдиите от района. На тях се обсъждат възникналите текущи проблеми по разследването, приложението на закона и извършването на определени следствени действия, както и провеждането на бързо и качествено разследване. Представят се проблеми възникнали в съдебно заседание, както и се обсъждат съдебните актове, с които са били постановени оправдателните присъди.

Освен това се прилага стриктно и Указание за подобряване организацията на работата в Прокуратура на България с цел намаляване на върнатите от съда дела за доразследване и на оправдателните присъди от 28.03.2012г. на Главния прокурор на РБ.