Регионална политика. Европейски фондове

Регионална политика. Европейски фондове

Размерът на платената вноска на България в общия бюджет на ЕС за посочения период възлиза на 3.3 млрд. лв. Това означава, че нетният баланс между получените от България средства от ЕС и изплатените от страната вноски в общия бюджет на съюза за периода до септември 2011 г. е положителен и е в размер на близо 4.5 млрд. лева.

В периода от 2007 до 2009 година нетно вноските са били по-големи от това, което страната е получавала от ЕС, а за 2010 и 2011 година това, което получаваме от ЕС, е повече от вноските. Съществуват притеснения за постъпленията, които България очаква през следващия програмен период до 2020 г. поради задълбочаващата се рецесия в Европа. Опасенията са свързани с предварителните разговори, проведени в Съвета по икономика и финанси на ЕС (ЕКОФИН ), където някои от големите държави-донори като Италия започват да поставят под съмнение възможността да продължат да предоставят същите средства в бюджета на ЕС за следващия програмен период.

Изпълнение на оперативните програми. По мнение на представители на правителството България се движи със средните за ЕС темпове на изпълнение на оперативните програми. Последните данни за одобрението и разплащането по 7-те оперативни програми и Програмата за развитие на селските райони показват, че България е договорила 57% от общия ресурс, а са разплатени 18% от предвидените средства. Точните данни на Министерство на финансите показват, че към 30.11.2011 г. от общ бюджет по оперативните програми на стойност 6.673 млрд. евро са разплатени 1.408 млрд. евро. По предварителни данни до края на 2011 г. се очаква да бъдат разплатени 20 на сто от средствата, което ще се равнява на над 3 млрд. лв. До края на 2013 г. трябва да бъдат усвоени минимум 40% от европейските фондове.

България е на предпоследно място по усвояване на средства от ЕС. По-зле се справя само Румъния. Румънското правителство не успява да се възползва от милиардите евро, които са отпуснати от ЕС за развитието на страната. Наред с това се констатира липса на прозрачност в управлението на средствата. Румъния е усвоила едва 3.4% от 20-те млрд. евро отпуснати от ЕС за периода 2007-2013 г. Средствата биха могли да се използват за модернизиране на инфраструктурата и за насърчаване на икономическата дейност в страната. Румъния е получила малко над 7% от субсидиите по оперативна програма "Регионално развитие" и близо 20% по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Неправителствени организации и европейски експерти поискаха от Румъния да създаде министерство, което специално да бъде натоварено с координацията и управлението на европейските фондове.

Италия също е сред страните, които са заплашени да изгубят европейски пари. Тя е усвоила само 10.6% от полагащите й се 28 млрд. евро. Общо 27-те страни членки на ЕС са използвали 71 млрд. евро от структурните фондове, което е 20.6% от седемгодишния бюджет.

България се опитва да прилага добри практики от други страни членки на ЕС. Особено ценен е опитът на Испания, която през последните десет години е първенец в усвояването на европейските средства. Испания е оползотворила изцяло договорения ресурс, като голяма част от средствата са били предоставени по линия на Кохезионния фонд. В резултат на ефективното използване на тези средства Испания е добавяла всяка година по 1 процент към брутния си вътрешен продукт, което я доближава по стандарт до останалите държави от Общността.

Процесът на управление на европейските средства преминава през различни етапи. В страната бяха създадени агенции и подходящи механизми за управление. Министерството на финансите има контролни функции, същевременно към всяко министерство, бенефициент на европейски средства, бяха създадени контролни органи/агенции.

Механизмът за разплащане по Структурните фондове преминава през: договаряне, отчитане на средства от страна на бенефициентите, искания от бенефициентите за възстановяване на извършени разходи, одобрение на тези разходи на ниво агенция и след това - на ниво администрация на ЕС. На практика този процес може да продължи до 2 години след края на изпълнение на съответния проект. Средствата се смятат за усвоени едва когато бъдат приети докладите на разплащателните агенции и държавата получи самите плащания от ЕК за изпълнените проекти. Това означава, че ако договорът е сключен през 2007 г. вероятно през 2009 г. може да се каже колко от средствата реално са били признати и да се види процентът, който е преведен за покриването им. По тази причина точно ще може да се установи какви и колко са усвоените средства едва 2 години след края на програмния период 2007-2013 г.

Сметките показват, че до 2011 г. са договорени средства в размер на 57% от предвидените ресурси, от тях на предходното правителство се падат 24%, а на сегашното – 33%. В абсолютни стойности настоящото управление е договорило около 630 млн. евро повече от предходното.

Най-успешно се справя ОП „Транспорт“ със 718 млн. евро. Повишаване на праговете за договаряне има също при ОП „Развитие на човешките ресурси“ – 146 млн. евро, при останалите програми ръстът е почти незабележим.

Най-сериозни са проблемите при ОП „Конкурентноспособност“, управлявана от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, където се наблюдава намаление в усвояването спрямо предходното правителство с 293 млн. евро (30% от бюджета на програмата) и в ОП „Административен капацитет“, която беше първенец по усвояемост /в момента има спадане с 37 млн. евро - 25% от бюджета на програмата/.

Фактите показват, че усилията са насочени към ОП „Транспорт“ – строителство на магистрали. Същевременно подценени остават бизнесът и предприемачеството. След закриването на Министерството на държавната администрация ОП „Административен капацитет“ почти не работи и това вероятно е една от причините за липса на реформа в държавната администрация /най-вече бързо въвеждане на електронно правителство/.

Според експерти, които работят в областта на европейските фондове, основните причини за ниската ефективност при усвояване на фондовете са:

• 
  Липса на достатъчно квалификация на администрацията, работеща с европейските фондове.
  
• 
  Страх от действие и нежелание за работа на държавната бюрокрация, работеща в сектора.
  
• 
  Концентриране на усилията в отделни сектори (транспорт и инфраструктура), докато останалите сектори почти не работят.
  

Очаква се да стартират дейностите по разработване на разширената конфигурация на системата, която включва електронни услуги за бенефициентите и модул за публична информация /вече започна електронното приемане на документи по някои програми/. Целта е бенефициентите да могат електронно да подават своите проектни предложения, а при спечелен проект – техническите и финансовите си отчети за неговото изпълнение. Чрез модула за публична информация данните в ИСУН могат да бъдат достъпни и за широката общественост, с което ще се повиши прозрачността при изпълнението на оперативните програми. В момента функционалността на ИСУН е ниска, данните не се актуализират редовно.

Експертите многократно са отправяли конкретни предложения за подобряване процеса на усвояване на европейските фондове:

• 
  Изграждане на компетентна администрация /обучения и повишаване на възнагражденията/.
  
• 
  Създаване на нови контролни вътрешни органи за всяка оперативна програма за борба с корупцията на ниските етажи на усвояване на европейските средства.
  
• 
  Създаване на нови външни контролни органи за мониторинг на политическите процеси и недопускане европейските средства да изтичат към партията, която в момента е на власт и кръговете от нейни фирми.
  
• 
  Определяне на правомощията и укрепване ролята и реалната власт на Министерството по управление на средствата от европейските фондове.
  
• 
  Повишаване на ефективността на работа на системата ИСУН за прозрачност и борба срещу корупцията.
  
• 
  Активизиране на работата в секторите, които изостават - Програма за развитие на селските райони, ОП „Конкурентоспособност“, ОП „Административен капацитет“.
  
• 
  По-активно участие на неправителствения сектор - пренасочване на неизразходвани средства по годишните програми към НПО и бизнеса. Европейските фондове са почти неизползваеми от НПО, които натрупаха сериозен опит в периода до присъединяването към ЕС /работа с Програма ФАР/.
  
• 
  Засилване на сътрудничеството между НПО и местните власти - НПО разполагат с достатъчен ресурс да усвояват и управляват средства, докато общините все още не са изградили необходимия за това капацитет.
  

България има амбицията да се бори за около 14 млрд. евро през следващия програмен период, но това вероятно няма да се случи. Страната ще получи по всяка вероятност около 8 млрд. евро. България се подготвя сериозно за бъдещата политика – така например в областта на регионалното развитие е предвидено да се разработят интеграционни планове за развитието на големите градове. Успоредно с подобряването на икономическата и социалната среда в тези градове, администрацията разработва планове за изграждане на подземната инфраструктура, която през първия програмен период не беше обхваната при подпомагането. За да могат градовете да изработят бъдещите си урбанистични планове за периода 2014-2020 г., държавата е отпуснала средства на големите общини. Предприемат се насърчителни мерки за частния бизнес за инвестиции в градската част. По европейската програма „Джесика“ бизнесът ще получи нисколихвени кредити за изграждане на търговски центрове и зони за забавления, аквапаркове и други, които генерират доходи в големите градове.

До момента схемата за микрофинансиране „Прогрес“, която се управлява съвместно от ЕК и Европейската инвестиционна банка в Люксембург, е отпуснала кредити за бизнеса само от 5 страни. България е получила кредити на стойност около 1 млн. евро, с което е втора по активност. Първа по подпомагане от фонд „Прогрес“ е Холандия.

Очакванията за бъдещето на фонда са оптимистични – все още съществува възможност средствата да бъдат използвани до 2016 г., когато ще е последният период на отпускане на заеми. Очаква се до края на годината фирми от 13 държави да подадат апликации. Микрофинансирането си поставя и социални задачи и е нужно време за да се подготвят необходимите процедури в страните членки. Съществуват опасения обаче, че бизнесът в някои държави няма да може да кандидатства по тази схема, тъй като липсват квалифицирани посредници за разпределяне на парите.

Очакваше се фондът „Прогрес“ да предостави около 500 млн. евро кредити на микропредприятия, самонаети работници и други категории, които се затрудняват да получават финансиране от традиционните кредитори.