Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева

Туризъм

Увеличение има при посещенията от Гърция – 842 хил. туристи и ръст от 5.5%, Румъния - 840 хил. (+4.7%), Русия - 435 хил. (+20.1%), Македония - 317 хил. (+19%), Сърбия - 208 хил. (+18%). Нарастват броят туристите от Украйна, Израел, Австрия, Италия и др. Намаление има при посещенията от Германия – 679 хил. туристи (-2.1%), Великобритания – 270 хил. (-1.7%), Полша с 240 хил. (-3%), Турция – 156 хил. (-9.1%), Чехия, Франция и др.

През периода януари–октомври 2011 г. страните от Европейския съюз продължават да бъдат най-важния пазар за международен туризъм на България с относителен дял от 68.6%, общ брой туристи 3.9 млн. и ръст от 1%.

По данни на БНБ приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс за периода януари–септември 2011 г. възлизат на 2.5 млрд. евро, което е с 3.7% повече в сравнение със същия период на 2010 г. Разходите на българските граждани за пътувания в чужбина за периода януари–септември 2011 г. са 749.1 млн. евро или с 3.4% повече спрямо същия период на 2010 г.

През периода януари-октомври има увеличение на пътуванията на българските граждани към някои основни дестинации, например към Гърция – 876 хил. и ръст от 12.7%; Румъния – 282 хил. и ръст от 16.2%; Македония – 266 хил. и ръст от 4.6%; Германия – 138 хил. и ръст от 3.3% и др. Намаление в пътуванията на българските граждани има към Турция – около 1 млн. (-4.8%), Сърбия - 250 хил. (-0.3%) и др.

През периода януари-октомври 2011 г. страните от Европейския съюз са посетени от 1.6 млн. българи, като е постигнат ръст от 9.9%. Относителният дял на държавите от Европейския съюз в пътуванията на българските граждани е 50.9%.

Брой на местата за настаняване. По данни на НСИ през третото тримесечие на 2011 г. в страната са функционирали 3 450 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 116 хил., а на леглата – 259 хил. В сравнение със същия период на 2010 г. общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване нараства с 3.0%, докато броят на стаите и на леглата в тях намалява съответно с 2.1 и 2.8%.

Общият брой на реализираните нощувки във всички средства за подслон и места за настаняване през третото тримесечие на 2011 г. нараства с 1.7 млн. (+18.9%) в сравнение със същия период на 2010 г. През третото тримесечие на 2011 г. реализираните нощувки от български граждани в средствата за подслон и местата за настаняване са 29 млн. и се увеличават с 361.4 хил. (+13.8%) спрямо съответното тримесечие на 2010 година.

Увеличава се и броят на реализираните нощувки от чужденци в средствата за подслон и местата за настаняване с 20.8%. Повече нощувки са реализирали гражданите на Китай, Литва, Латвия, Украйна, Малта, Люксембург, Словакия и др. Намаляват нощувките в средствата за подслон и местата за настаняване на чужди граждани от Португалия, Естония, Япония, Испания и др.

През третото тримесечие на 2011 г. се увеличава и общият брой на пренощувалите лица в средствата за подслон и местата за настаняване с 341.6 хил. (+18.5%), като достига 2.1 млн. Относителният дял на пренощувалите български граждани от всички пренощували лица е 41.2%.

Пренощувалите чужденци в средствата за подслон и местата за настаняване са с 208 хил. (19.2%) повече спрямо същия период на предходната година, като най-висок е делът на гражданите от Германия - 17.4%. Почти всички чужди граждани (98.4%) са предпочели да нощуват в хотели и само 1.6% от тях са нощували в останалите средства за подслон.

Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през третото тримесечие на 2011 г. е 49.5%, което е с 9.6 процентни пункта над регистрираната за същия период на 2010 г.

Приходите от нощувки в средствата за подслон и местата за настаняване през третото тримесечие на 2011 г. достигат 413 млн. лв., което е с 15% повече в сравнение с третото тримесечие на 2010 г. Увеличение е отчетено както в приходите от чужди, така и от български граждани - съответно с 14 и 20%.

Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина формират тези със служебна цел - 49.6%, следвани от пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия и други) - 27.5% и почивка и екскурзия - 22.9%.

Посещенията на чуждестранни граждани в България през ноември 2011 г. са 384 хил., което е с 2.4% повече отколкото през същия месец на 2010 година. Най-голямо увеличение е регистрирано при посещенията с цел почивка и екскурзия - с 6.2%. През ноември 2011 г. посещенията на граждани от страните-членки на Европейския съюз се увеличават с 1.4% в сравнение със същия месец на преходната година, като най-голям е ръстът при посещенията от Франция и Италия - съответно с 10.3 и 10.0%. Намаление е отчетено при посещенията от Литва, Словения, Малта и др. Нарастват посещенията и на граждани от групата „други европейски страни”- с 1.3%, като най-голямо е увеличението на посещенията на граждани от Швейцария, Украйна и Русия. През ноември 2011 г. най-голям е относителният дял на транзитните преминавания - 34.9%, следвани от посещенията с цел почивка и екскурзия - 33.2%, със служебна цел - 17.1% и с други цели - 14.8%.

Оценка за 2011 г. През 2011 г. резултатите от развитието на туристическия сектор са благоприятни. Приходите от туризъм за цялата 2011 г. при чуждестранните туристи се очаква да бъдат с 4.5 на сто по-високи в сравнение с предходната година. Прогнозите са, че те ще достигнат 2.7 млрд. евро. Приходите от българските туристи вероятно няма да надхвърлят 1.5 млрд. лева. Експертите очакват за цялата година ръстът в броя на туристите да бъде в рамките на 14%. По данни на Националния борд по туризъм по-сериозно се е увеличил броят на почиващите от някои традиционни в миналото пазари - Словакия, Чехия, Унгария и Полша. Данните за най-върховия месец - август потвърждават първоначалните очаквания на туристическия бранш за повече туристи по Черноморието. Една от причините е голямата активност на хотелиерите през пролетта при предложенията за ранни записвания. Прави впечатление, че през 2011 г. са повече гостите от Източна Европа и Румъния, които идват със собствен транспорт. По тази причина работещите в отрасъла настояват за сериозно подобряване на инфраструктурата. Според експертите се е повишило и качеството на българския туристически продукт.

Прогноза за зимния сезон и 2012 г. През последните години се наблюдава тенденция към намаляване на предварителните записвания за зимен туризъм. По данни на World Travel Market записванията за зимен туризъм намаляват за Швейцария с 67%, за САЩ с 80%, за Франция с 50%. България не прави изключение в това отношение. Особено неблагоприятни са данните за предварителните записвания на туристи от Великобритания и Русия. Една от причините за намаляването на туристите от Великобритания е, че се свиват доходите на английските домакинства. Освен това, за да се гарантира устойчивостта на социалната система на Великобритания, се предвижда изтегляне на плановете за пенсионна реформа с осем години напред, за да може по-бързо да се достигне до възраст за пенсиониране 67 години за двата пола.

Очаква се според експерти през 2012 г. българският туризъм да постигне 4% ръст. До края на 2016 г. е възможно броят на пътуващите до България чужденци, включително на почивка, в командировка или транзитно преминаващи да надхвърли 10 млн. (за сравнение предварителните прогнози за 2011 г. са за 8.7 млн. туристи). И през 2012 г. по всяка вероятност ще продължи тенденцията на растеж, започнала през миналата година. Очаква се обаче леко забавяне на растежа, тъй като част от туристите в региона може да предпочетат да посетят Полша и Украйна, които са домакини на европейското първенство по футбол. Независимо от това, може да се разчита на ръст от около 4% през по-голямата част от периода.

През 2012 г. туристите от Сърбия, Македония и Унгария ще формират значителен дял от чуждите туристи в България и през летния и през зимния туристически сезон. Според представители на отрасъла България ще може да разчита на туристите от тези държави и така ще се компенсира свиването на търсенето от английския и руския пазар, регистрирано през 2011 г. България продължава да бъде привлекателна за чуждите туристи поради една основна причина – благоприятния баланс между цена и качество на услугата.

Алтернативен туризъм. През последните години задачата да се съхрани природата постепенно се превръща в основна грижа на правителството и населението. Един от начините това да се постигне е да се ограничат вредите от масовия туризъм и да се засили вниманието и интереса към алтернативния туризъм, чийто основен принцип е опазване на природата. В световен мащаб се забелязва тенденция към нарастване броя на желаещите да прекарват свободното си време в запазени селски райони с красива и чиста природа, с екологична продукция и интересни културни и исторически паметници.

България разполага със запазена природа, с голямо биоразнообразие, дължащо се на благоприятното географско положение и разнообразен релеф. В европейската екологична мрежа „Натура 2000" са включени 33.89% от територията на България. Това е един от най-високите проценти в цялата мрежа. Страната е сред най-важните местообитания в Европа на мечка, вълк, дива котка и балканска дива коза. Билките и лечебните растения, растящи по българските земи са около 150-200 вида. В програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера" са включени 16 български резервата, с което страната се нарежда на 3-то място в света. Тези обстоятелства, съчетани с многобройните културно-исторически и архитектурни паметници, богата история, фолклор, традиционна българска кухня, български сортове вина и т.н., са основание страната да се смята за интересна туристическа дестинация за алтернативен туризъм. Изключително важно е алтернативният туризъм да се превърне в основен приоритет на държавно, регионално и местно ниво. Необходимо е и разработването на стратегии и планове за развитие на отделни региони, разполагащи с ресурси за алтернативен туризъм. Съществуват множество подходящи места, които биха могли да бъдат добре развити в това направление. Това от своя страна би довело до създаване на условия за устойчиво развитие на селските райони и опазване на природата в България.

Всеки десети работодател (11.3%) в национален мащаб смята, че незаконните практики в отрасъла надхвърлят 75 на сто, според 15.1% става въпрос за 51-75% сив бизнес, а според 27.2 процента от фирмите нелегалните елементи обхващат между 26 и 50% от дейността в отрасъла. Според самите туристически фирми обаче делът на сивия бизнес в отрасъла е 26-50%.

Туризмът е пример за сектор, който търпи кумулативните негативни ефекти от сиви практики и в други браншове. Поради спецификата на услугите, туризмът предразполага в по-висока степен към прилагането на сиви практики при настаняването и обслужването в хотели и ресторанти и укриване на платежни документи, за да се плащат по-ниски данъци.

Едни от най-честите сиви практики в туризма са неправилно или неточно съставени трудови договори, работа с удължено работно време, наемане на работници на по-ниско от реалното заплащане и допълнително плащане "под масата”, нередовно изплащане на трудовите възнаграждения, нарушено право на отдих, почивка и отпуск и по-ниско от реалното или изобщо липса на социално и здравно осигуряване.

Споделената отговорност между работодатели и работници е част от „сивото“ лице на отрасъла. Според 36% от работодателите в туризма сивите практики тук съществуват, защото това е желанието и на двете пряко ангажирани в туристическите дейности страни. "Посивяването” на фирмите се разглежда като изход от кризата. Над 90% от работодателите разбират негативите от сивата икономика, но 60% смятат, че често това е единственият начин за осъществяване на рентабилна дейност.

За разгръщането на сивия сектор в туризма допринася и големият брой некатегоризирани туристически обекти, завишената категоризация на някои туристически обекти и лошото качество на предлаганите услуги, неспазването на концесионни договори за плажовете по Черноморието, незаконното строителство. Проблем са и нелицензираните туроператорски фирми, които работят нелегално, разминаванията между цените за българи и чужденци за предлаганата услуга и др.

Според работодателите е нужна и промяна в законодателството, тъй като в момента то стимулира сивите практики и "наказва” светлия бизнес. В същото време, рискът от разкриване на нарушенията на законодателството е нищожен, а отговорността е символична. Решението е да се стимулират изрядните и да се въведат много по-строги санкции за нарушителите.

Необходимо е да се дадат повече правомощия на общините за контрол върху туристическите обекти и фирми. Едно от решенията е повишен контрол от страна на държавните институции над фирмите и компаниите. Необходим е и засилен контрол върху публичните институции и администрацията, свързана с туристическия бизнес. Преобладава мнението, че засиленият контрол над сивата икономика и намаляването на данъчната тежест ще подобрят състоянието на фирмите в туризма.