5.3.1.Категории дейности по линия на Фонда — типология
Разликата между подкрепяните от Фонда дейности и тези по другите фондове от Общата програма се състои в това, че те се отнасят основно до материални инвестиции, а не операции и мерки от информационно-организационен характер, като консултиране, обучение и т.н. По тази причина Комисията разработи инструмент за анализиране на инвестициите, реализирани по линия Фонда, който се основава на създадените продукти. Той дава възможност за класифициране на дейностите по всеки приоритет. За приоритет 1 бяха определени две подкатегории дейности — дейности, свързани с проверки (на гранично-пропускателни пунктове), и дейности, свързани с наблюдение (по протежение на границата). В рамките на всяка подкатегория бяха определени следните категории според вида на създадения продукт: инфраструктура, транспортни средства, оперативно оборудване и ИТ системи. Почти същият модел се наблюдава при приоритет 2. Дейностите по приоритет 3 бяха определени като инфраструктура, оборудване, ИТ системи или като консулско сътрудничество или назначаване на ILO. Приоритет 4 обхваща инвестиции, свързани с ШИС, ВИС и други съответни ИТ системи. Основните категории, определени в рамките на приоритет 5, бяха обучение и анализ на риска, допълнени с информационни кампании и други дейности.
Графика 7: Разрепделение на средствата (участие на ЕС и национални ресурси) според резултатите за периода 2007—2009 г.
-
През първите години от функционирането на Фонда почти половината от ресурсите бяха използвани за подобряване на капацитета за наблюдение на границите (инвестиции в различни транспортни средства — 36 %, следвани от системи за наблюдение на границите — 12 % и оборудване за наблюдение на границите — 9 %).
-
Една четвърт от средствата бяха определени за ИТ (ВИС — 10 %, ШИС — 6 % и други ИТ системи — 7 %).
-
По-малко от една пета беше използвана за подобряване на работата на гранично-пропускателните пунктове (гранична инфраструктура — 8 %, оперативно оборудване за проверки на гранично-пропускателните пунктове —5 % и ИКТ системи за проверки на гранично-пропускателните пунктове — 4 %).
5.3.2.Примери за постигнати резултати -
Придобиването на транспортни средства се отнасяше главно до превозни средства за наблюдение на границите — хеликоптери за въздушно патрулиране, плавателни съдове за наблюдение на морските граници и сухопътни превозни средства за сухопътните граници. Кипър се възползва от наличните ресурси за значително подобряване на своя капацитет за наблюдение — по програмите за периода 2007—2009 г. бяха закупени 2 хеликоптера, 2 средни по големина патрулни кораба и 40 сухопътни превозни средства. С хеликоптери се снабдиха също така Естония, Финландия и Испания. Малта подмени съществуващите плавателни съдове с 4 нови патрулни кораба с по-голям капацитет за морско патрулиране от гледна точка на време, оборудване и екипаж. Гърция инвестира в редица леки автомобили за патрулиране, както и двуколесни мотоциклети за патрулиране, които ще се използват за патрулиране на пътищата в граничните райони. Патрулни плавателни съдове бяха закупени също така от Германия, Финландия, Испания и Естония. Допълнително Финландия се снабди с кораби на въздушна възглавница, снегомобили и кораби, които могат да се движат в условията на лед. Испания закупи самолети за морско наблюдение. Унгария се снабди с преносими плаващи платформи за бензинови лодки с плитко газене, които ще се използват по река Тиса — речната граница между Унгария и Украйна.
Малка част от закупените транспортни средства беше предназначена за използване на гранично-пропускателните пунктове за подобряване ефективността на проверките. Това се отнася например до придобиването на превозно средство, оборудвано със специални устройства за термично изображение, за патрулиране в периметъра на пражкото международно летища Ruzyně, което е включено в програмата на Чешката република, или превозни средства с голяма проходимост, закупени от Словакия за целите на тясното сътрудничество между граничната охрана и митническите служители, извършващи гранични проверки.
-
Системи за наблюдение на границите — инвестиции в националните компоненти на Европейската система за наблюдение от страна на Франция, Испания и Малта (вж. по-долу).
-
Категориите ВИС и ШИС обхващат инвестиции в хардуер, софтуер, разработване на бази данни, адаптиране и поддържане на национални бази данни, взаимосвързване и изпитване, както и оборудването, което е необходимо за снемането на необходимите данни за тези две системи (включително биометрични данни). По-голямата част от програмите на Дания бяха посветени на Визовата информационна система, докато програмите на Люксембург подкрепят единствено разходи, свързани с Шенгенската информационна система. Всички държави-членки използваха Фонда, в по-голяма или по-малка степен, за повишаване на готовността си за участие в тези две системи.
-
Оперативно оборудване за наблюдение на границите — закупуване на топлинни камери, очила за нощно виждане и за далечно гледане (Гърция), приспособяване на хеликоптери за работа в морски условия, включително оборудването им със спасителни лебедки, устройства за термични изображения и допълнителни прожектори (Германия), придобиване на радарно сензорно оборудване и модернизация на връзката за трансфер на изображения (Финландия), оборудване на патрулни кораби и хеликоптери със съвременни оптронни системи за наблюдение на морските граници (Испания).
-
Гранична инфраструктура — инвестиции в летища и сухопътни гранично-пропускателни пунктове. Германия подкрепи проект на гранично-пропускателен пункт в Хамбург („Cruise Centre“), а също така инвестира в разработването на отделни ленти за проверка и подходящи информационни табели на летище Nuremberg. Франция създаде специална зала за чакане за непридружени малолетни или непълнолетни лица на летище Roissy.
-
ИКТ системи, различни от ВИС и ШИС — проекти, свързани с обработването на данни за въздушното и морското движение, разработването на система за регистрация и трансфер на данни за пътниците във въздухоплавателния транспорт (Германия), разработване на ИТ приложения за управление на данни относно граждани на трети държави, които не са допуснати да влязат на шенгенска територия (Франция).
-
Оперативно оборудване за гранични проверки — оборудване, свързано с въвеждането на автоматизирани гранични проверки и четящи устройства за документи, за да се гарантира ефективното проверяване на самоличността (вж. по-долу). Освен това Чешката република, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия и Испания закупиха inter alia съвременно оборудване за проверка на документите, което позволява лесно извършване на проверки по границите, както и подпомага противодействието на подправени и фалшифицирани документи.
-
През отчетния период консулското сътрудничество и служителите за връзка по въпросите на миграцията (ILO) включваше само дейности, състоящи се в назначаването на ILO, служители за връзка с граничната охрана и съветници по документи в трети държави, осъществени от Белгия, Финландия и Германия.
-
Консулска инфраструктура — дейности, целящи укрепване на сигурността в консулските служби чрез приспособяване на съществуващата инфраструктура, монтиране на визови гишета, врати с повишена степен на защита и бронирани прозорци за предаване на документи (Австрия, Унгария, Чешката република) и подобряване на процеса на обработка на визите чрез закупуване на оперативно оборудване, софтуер и хардуер (Австрия, Финландия, Унгария, Чешката република, Испания).
-
Освен това бяха организирани няколко обучения и семинари за граничната охрана и персонала на консулските служби, вариращи от обучения по използването на конкретно оборудване и софтуер, до семинари по достиженията на правото от Шенген и документите измами, а също така и специализирано езиково обучение, свързано с работата, в Австрия, Белгия, Чешката република, Германия, Гърция, Унгария, Финландия, Франция, Италия, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения и Испания.
5.3.3.Примери за осъществени дейности в конкретни области на интервенция на Фонда
А. Документна сигурност и противодействие на документните измами
Противодействието срещу документните измами е постоянна грижа на Европейския съюз, по-специално в областта на документите за самоличност и документите за пътуване. Както Кодекса на шенгенските граници, така и Кодекса за визите изисква държавите-членки да проверяват автентичността на документите за самоличност и на документите за пътуване, които се използват за преминаване на външната граница или за кандидатстване за виза.
Освен това според Регламент (ЕО) № 377/2004 на Съвета за създаване на мрежа от служители за връзка по въпросите на имиграцията събирането и обменът на информация относно подправени и фалшифицирани документи за самоличност и документи за пътуване представляват една от задачите, възложени на служителите за връзка по въпросите на миграцията, които са командировани в чужбина.
Чрез Съвместно действие от 3 декември 1998 г., прието от Съвета за целите на обмена на информация, извършван чрез компютризирани средства, по отношение на автентичните и фалшивите документи, която държавите-членки притежават, беше създадена Европейската система за архивиране на изображения (FADO). В заключенията на Съвета от 5 и 6 юни 2008 г. държавите-членки са поканени активно да използват тази система.
|
Фондът за външните граници подкрепяше усилията на държавите-членки за противодействие на използването на фалшиви и подправени документи за самоличност и документи за пътуване. През периода 2007—2009 г. 17 от 23-те държави-членки осъществиха дейности, свързани с тази цел, като отделиха 8,7 % от всички ресурси по ФВГ за този период.
Сред държавите, които определиха най-голям дял от техните бюджети за противодействие на документните измами, бяха Италия (32 %), Германия (21 %), Словашката република (19 %) и Чешката република (16 %). Унгария, Финландия, Литва, Белгия, Австрия, Португалия и Малта отделиха за такива мерки между 4 % и 10 % от годишния си бюджет.
Графика 8: Определен бюджет за дейности за противодействие на документните измами като дял от общия бюджет на ФВГ за периода 2007—2009 г.
Със своите 18 дейности относно документните измами през трите програмни години Германия осъществи най-много дейности в тази област. В Италия сравнително по-големия бюджетен дял беше съсредоточен в доста по-малко дейности — четири дейности през периода 2007—2009 г. Бюджетният дял на Чешката република беше разделен между шест дейности — по две през всяка програмна година, а усилията на Словашката република за противодействие на документните измами бяха съсредоточени само в две дейности, като за едната от тях беше използван относително по-голям дял от сравнително малкия ѝ бюджет.
Целта на следните дейности беше ранно откриване на подправени документи и по този начин предотвратяване и/или откриване на незаконно влизане в Шенгенското пространство:
-
снабдяване с оборудване на граничната охрана и консулствата. Устройствата, които използва граничната охрана при първата и втората линия на проверки, служат за проверка на автентичността на документите за пътуване. Например летищата в Германия бяха оборудвани с технология за изпитване на документи, която позволява проверка на оптични и електронни характеристики за сигурност, както и характеристики за сигурност, базирани на биометрични данни. Оборудването, което е внедрено в консулските служби за процедурата по издаване на визи, се състои от устройства за снемане на биометрични данни като скенери за пръстови отпечатъци,
-
обучение на персонала на консулските служби и граничната охрана по откриването на фалшиви или подправени документи. Франция отдели средства за мерки и в трите програми, като обучение на персонала на гранично-пропускателните пунктове за идентифициране на фалшифицирани документи за пътуване и за използване на техническо оборудване за откриване на документни измами. Финландия включи обучението по откриване на подправени документи в общото обучение по имиграционни въпроси на персонала на консулските служби. В Германия бяха обучавани служители на гранична полиция в бързо откриване на документни измами, както и образоване на съветниците по документи за доразвиване на техните компетенции в областта на общуването и междукултурните връзки,
-
назначаване на съветници по документи или ALO (служители за връзка с въздушни превозвачи) или служители за връзка по въпросите на миграцията (ILO). Например в Белгия, Германия и Финландия съветниците по документи и служителите за връзка бяха консултирани и обучени за разпознаване на фалшифицирани документи и предаване на информация във връзка с документи измами за лицата, отговорни за вземането на решения, и служителите в консулските служби в трети държави, служителите на авиолиниите и органите за граничен контрол. Наред с това бяха положени усилия за подобряване на стратегическото и оперативното сътрудничество между органите и гранична полиция в съответните държави-членки и тези в други държави-членки и трети държави, развиващи мрежа от служители за връзка,
-
насърчаване на употребата на системата FADO (фалшиви и автентични документи онлайн) и увеличаване на въвежданата информация в този уеб-базиран инструмент, улесняващ обмена на информация между държавите-членки във връзка с открита документна измама. BE, DE и PT са използвали средства от ФВГ за разработването или по-нататъшното разширяване на националните системи за информация и удостоверяване във връзка с проверката на валидност на документи за пътуване, свързани с FADO. В ES и LT бяха осъществени дейности за свързване на националните точки за контакт и съответните органи към системата FADO. Освен подбраните държави-членки четири други държави (CZ, HU, MT и SK) също осъществиха дейности във връзка с разработването на бази данни и информационни системи, които да бъдат свързани със системата FADO, и широкото използване на FADO за противодействие на документните измами.
Б. Визова информационна система
Визовата информационна система (ВИС) е система за обмен на визови данни между държавите по Шенген и следователно представлява преди всичко инструмент за подкрепа на общата визова политика. Тя ще улесни също така проверките по външните граници и в рамките на държавите-членки, както и прилагането на Регламента от Дъблин за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище. ВИС е европейска централна база данни, която ще бъде свързана към националните системи на държавите-членки, за да даде възможност на техните визови, гранични и други компетентни органи за достъп и справка в данните за заявления за визи и взетите решения по тях. Решение 2004/512/ЕО на Съвета за създаване на ВИС определи нейната структура и предостави на Комисията мандат за разработване на ВИС на техническо равнище, докато националните системи трябваше да бъдат адаптирани и разработени от държавите-членки. ВИС е изградена на основата на централизирана структура и се състои от централна информационна система, интерфейс във всяка държава-членка, който осигурява връзката със съответния централен национален орган на съответната държава-членка и комуникационната инфраструктура между централната визова информационна система и националните интерфейси. Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета определя правната рамка за функционирането на ВИС.
Очаква се ВИС да заработи на 11 октомври 2011 г. Първите три региона, в които ще бъде внедрена ВИС са Северна Африка и след това Близкия Изток и Персийския залив. Освен това ще бъде разработена и комуникационна мрежа, която ще обезпечи сигурния обмен на данни между консулските служби.
|
С цел подпомагане на държавите-членки при разработването на техните национални визови системи и с оглед изпълнението на изискванията на ВИС като част от общата визова политика, Фондът предостави 75 % от финансовото подпомагане за дейностите, свързани с ВИС. Държавите-членки инвестираха почти 49 млн. EUR в дейности, свързани с ВИС, което се равнява на 10 % от общия бюджет на ФВГ за този период. Всички държави-членки освен Словения и Люксембург осъществиха дейности по внедряването на ВИС в рамките на своите годишни програми за периода 2007—2009 г.
Графика 9: Процент от бюджета на ФВГ,10 определен за дейности, свързани с ВИС, за периода 2007—2009 г.
Дания, Нидерландия и Белгия определиха най-голям дял от своите бюджети за дейности, подкрепящи подготовката за внедряването на ВИС. За такива дейности Дания определи всички дейности от годишните си програми за периода 2007—2009 г. с изключение на една и отдели почти 90 % от всички средства от ФВГ. Естония, със своя дял от 0,2 %, е отделила най-малък дял от средствата за дейности, свързани с ВИС, в сравнение с общия бюджет.
Подкрепени бяха следните дейности:
-
дейности, насочени към националните бази данни, целящи създаването на интерфейс за комуникация с централната система (AT), създаването на техническа връзка с ЦВИС (NL), създаването на нови или приспособяването на съществуващите национални приложения (като приложението VISION в AT, VISABIO във FR, BELVIS в BE, NET-VIS в EL), разработването и изпитването на софтуера, необходим за свързването с ВИС (CY, DE, DK, FI, FR, SE) и създаването на оперативен център на ВИС (DK),
-
дейности, целящи подпомагане на свързването на консулствата, включваха закупуването на хардуер и софтуер (IT), преинсталиране и надграждане на работни станции за издаване на визи и съответния софтуер във всички дипломатически и консулски органи (AT, SE), закупуване на системи за обработка на пръстови отпечатъци и устройства за снемане на биометрични данни (AT, BE, CZ, FI, FR, NL, PL, ES, SI), разширяване на мрежата от дипломатически и консулски пунктове за събиране на биометрични данни (BE) и обучение на персонала (FI, NL, SE),
-
дейности, подкрепящи свързването на гранично-пропускателни пунктове, съсредоточени върху закупуването на оборудване за проверка на данни (като стационарни и преносими устройство за проверка на пръстови отпечатъци) и устройства за снемане на биометрични данни за издаване на визи (BE, DE, FI, FR, HU, NL, PL), както и обучение на персонала (PL),
-
Финландия извърши подготовка за подмяна на протокола VISION с комуникационната мрежа VIS Mail, включително подготовка на инфраструктурата на SMTP пощенски сървър, анализ, разработване и изпитване на национално VIS-MAIL приложение. Испания също инвестира в разработването на сигурна комуникационна система VIS-MAIL.
В. Европейска система за наблюдение на границите
Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR) ще установи механизъм за споделяне на информация и сътрудничество, даващ възможност за взаимодействие между органите за граничен контрол и Frontex на тактическо, оперативно и стратегическо равнище. От 2013 г. EUROSUR ще предоставя на държавите-членки, намиращи се по източната и южната външни граници, оперативна и техническа рамка за подобряване на тяхната ситуационна осведоменост и способност за реакция. Първо, съществуващите системи за наблюдение на равнище държави-членки ще бъдат взаимосвързани в единна национална система, след това ще бъдат разработени общи инструменти и приложения на равнище ЕС и ще бъде създадена среда за споделяне на информация от типа 24/7. Националните координационни центрове представляват гръбнакът на системата. Те направляват дейностите на всички национални органи, осъществяващи наблюдение на границите.
Замислена като „система на системите“, EUROSUR ще даде възможност за обмен на данни за положените по границите почти в реално време и следователно ще допринесе за по-подходящата, ефективна и координирана реакция.
|
Фондът постигна значими резултати в подкрепата на усилията на държавите-членки за повишаване на капацитета им за морско наблюдение през подготвителния период за създаването на обща европейска система за наблюдение в Средиземно море и достъпа до него откъм Атлантическия океан. През програмния период 2007—2009 г. Италия изразходва 86 % по приоритет 2, Испания — 85 %, Малта — 64 % и Франция — 26 %, Португалия — 15 %, Гърция и Словения — по 2 % от разпределените им суми за повишаване на своя капацитет за наблюдение и — чрез тези усилия — за изграждане на национални компоненти на европейската система за наблюдение (EUROSUR), което се равнява на общо 168 млн. EUR. Тази сума представляваше около 32 % от Фонда през този период. Наред с това Кипър и Гърция извършиха важни инвестиции, свързани с подобряването на наблюдението на морската граница по приоритет 1.
Докато по-голямата част от въпросните държави-членки разглеждаха въпроса за наблюдението на крайбрежните граници като неразделна част от общото укрепване на наблюдението на външните граници, Франция и Испания приеха подход, който може да бъде определен като „регионален подход“, като създадоха всеобхватна система за наблюдение на границите. Испанската SIVE (интегрирана система за управление на външните граници) е създадена с цел „запечатване на южната граница на Европейския съюз“, по-специално целяща превенция на незаконното влизане на хора и стоки през испанския бряг. Във Франция системата за наблюдение на външните граници — SPATIONAV — осигурява рамката за всички дейности и действия, свързани с контрола на морската граница. Като се има предвид, че създаването на SIVE започна преди програмата за 2007 г., внедряването на френската система беше стартирано с програмата за 2007 г. и до момента е преминало през три етапа на разработване и разширяване — по един в рамките на всяка последователна програма.
Останалите държави-членки с излаз на Средиземно море (CY, EL, IT, MT, PT, SI) също си бяха поставили за цел наблюдението на морските граници, но (все още) не са създали конкретни системи.
Мерките, осъществени от държавите-членки по приоритет 2, предвид конкретната цел на Eurosur, включваха:
-
доразвиване на Интегрираната система за наблюдение на външните граници (SIVE) в Испания, като органите подчертаха потенциала за извличане на по-голяма полза от извършването на интегрирано наблюдение на границите, особено в протока Гибралтар и край бреговете на Канарските и Балеарските острови. Всяко внедряване на SIVE се състои от няколко станции, оборудвани с радар и оптични сензори за откриване и идентифициране на малки лодки (моторници и малки риболовни кораби) преди да достигнат брега. Общата информация, събрана от всяка станция, се предава на команден и контролен център, в които се съхранява. Този център координира операциите от наземни морски и въздушни подразделения. Освен за подпомагане на системата за наблюдение, Фондът беше използван за закупуване на два самолета за морско патрулиране и противодействие на незаконната имиграция (обща стойност 24 млн. EUR), няколко хеликоптера и лодки от различен вид и с различна големина, както и сухопътни превозни средства. Испания определи за тази основна цел общо почти 80 млн. EUR по годишните програми за периода 2007—2009 г. Според испанските органи подпомагането от Фонда е било от решаващо значение за бързото внедряване на тази система след миграционната криза от 2006 г. Четири години след началото на внедряването на SIVE, миграционният натиск по морската граница на Испания силно е намалял,
-
разработване на бреговата мрежа за откриване, идентификация и проследяване на плавателни съдове — SPATIONAV — във Франция. Съществуващата система постепенно е била подсилена по програмите през периода 2007—2009 г. чрез разширяване на зоната, която обхваща, и подобряване на капацитета за откриване, посредством закупуването на съвременно оборудване като високочестотни радари, оборудване за откриване за монтиране към фаровете и инвестиции в системи за свързване на данни. Франция отдели 10 млн. EUR по годишните програми за периода 2007—2009 г. за подобряване на „Spationav“,
-
подобряване на системата на бреговата охрана за морско движение в Италия, допълнена със спътниково оборудване и инфрачервени системи за наблюдение, които са монтирани на плавателните съдове. Сред основните направени инвестиции бяха: подобряване на възможностите за спътникова комуникация от наземна котвена стоянка; разширяване на радарната мрежа за крайбрежно търсене чрез обхващане на централната и северната част на Адриатическо море; Западна Лингурия и Западна Сардиния, за да се гарантира ясна морска ситуационна осведоменост благодарение на информацията от радарите и изображенията от топлинните камери; снабдяване на всички регионални и гранични полицейски участъци с общ, споделен оперативен софтуер; създаване на обща, споделена платформа, която предлага същите ефективни инструменти като опростява практическия подход на крайния потребител, и инсталиране на спътникови комуникационни системи и тяхното интегриране на борда на военноморските крайбрежни патрулни плавателни съдове (OPV), участващи в морски операции. За тези дейности Италия отдели 47 млн. EUR по програмите за периода 2007—2009 г.,
-
нова оперативно съвместима комуникационна система за въоръжените сили, натоварена с морското наблюдение в Малта, допълнена с въвеждането на четири нови плавателни съда с по-голям капацитет за морско патрулиране от гледна точка на време, оборудване и екипаж. Малта отдели 17 млн. EUR от бюджета на своите програми за периода 2007—2009 г. за подпомагане на разработването на европейската система за наблюдение,
-
създаване от Словения на национален координационен център (тристранния център Dolga vas) за сътрудничество на националните органи, които изпълняват задължения по контрол на външните граници (откриване, идентификация и интервенция). Словения отдели над 100 000 EUR от своя бюджет за тази цел. Унгария и Австрия работят съвместно в рамките на този проект.
От друга страна, мерките, осъществявани по приоритет 1, целящи също да се подобри морското наблюдение в Средиземно море, включваха:
-
значително увеличение на капацитета за наблюдение в Кипър, благодарение на закупуването на два хеликоптера и два средни по големи патрулни кораби, оборудвани със стационарни и преносими системи за наблюдение, които се монтират на патрулните кораби, на обща стойност от 5,4 млн. EUR,
-
подобряване на капацитета за наблюдение на границите в Гърция чрез придобиването на различни транспортни средства (например хеликоптер, крайбрежни патрулни плавателни съдове) и оборудване (например очила за нощно виждане и за далечно гледане). Гърция определи почти 30 млн. EUR за тези инвестиции.
Г. Автоматизирани системи за граничен контрол
Въз основа на настоящото законодателство граничните проверки на граждани на ЕС могат да бъдат автоматизирани, при условие че те притежават електронен паспорт, съдържащ биометричните данни на своя притежател (снимка на лицето и от 2009 г. насам — пръстови отпечатъци). Някои държави-членки вече са внедрили такива автоматизирани системи за граничен контрол (ABC). Процесът на ABC започва със сканиране на паспорта. Паспортният четец технически проверява неговите физически характеристики за сигурност, прочита машинночетимата зона (MRZ) и потвърждава автентичността на документа. Тогава действителното изображение на лицето (или пръстови отпечатъци) на пътника се сравняват със записаните на чипа (или понякога в базата данни), за да се потвърди самоличността на пътника. Извършват се произволни проверки на база на ШИС и националните бази данни. Ако има съвпадение и се потвърди, че документът за пътуване е истински, автоматичната врата се отваря и пътникът може да влезе на територията на държавите-членки. Ако това не стане, пътникът се пренасочва за ръчна проверка. Граничните органи наблюдават целия процес, включително съпоставянето на изображението на лицето. Те могат да наблюдават няколко врати едновременно. Системата има много преимущества, като по-голяма сигурност, изгода от ресурсите, безпроблемно пресичане на границата и улеснено влизане на пътниците.
В бъдеше програмите за регистрирани пътници (RTP) ще дадат възможност за разширяване на този процес, като ще бъдат обхванати и граждани на трети държави. Понастоящем щателната гранична проверка изисква граничната охрана да разпитва пътника и ръчно да подпечатва документа за пътуване. Целта би била да се улесни пресичането на външната граница на Шенгенското пространство за честите пътници от трети държави, които са били предварително проверени и прегледани, като се гарантира общата последователност на граничната политика на ЕС. Гражданите на трети държави, които имат достъп до RTP, ще могат да използват съоръженията за ABC, когато има такива на гранично-пропускателния пункт от Шенгенското пространство.
|
Фондът допринесе за осъществяването на иновативни проекти за разработване, изпитване и въвеждане в експлоатация на системи за автоматизиран граничен контрол (ABC) на летищата, които да дават възможност за проверка на определени категории пътници, главно граждани на ЕС, притежаващи електронен паспорт, с цел извършване на автоматизирано потвърждение на документа за пътуване, пръстовите отпечатъци, изображението на лицето или ирисово разпознаване без намесата на граничната охрана, чиито служители единствено наблюдават процеса.
През периода 2007—2009 г. около 5,5 млн. EUR бяха използвани за осъществяването на пилотни проекти, изпитване и инсталиране на необходимото оборудване за автоматизиран граничен контрол в Германия, Финландия, Франция, Нидерландия, Португалия и Унгария.
-
През 2007 г. на летище Helsinki-Vantaa във Финландия беше проведено пазарно изпитване на внедряването на автоматизираните гранични проверки, което беше последвано от пилотен проект, стартиран през юли 2008 г., касаещ автоматизираните гранични проверки на граждани на ЕС/ЕИП/Шенгенското пространство, които имат новите документи за пътуване с биометрични данни. Съфинансирането от ФВГ за пазарното изпитване и пилотните проекти възлезе на 82 528 EUR. Към момента на изготвянето на доклада на летище Helsinki-Vantaa имаше три врати, оборудвани с ABC. Въз основа на натрупания опит от пилотния етап беше планирано системата да бъде въведена в експлоатация и евентуално да бъде разширена, за да бъдат обхванати всички главни сухопътни гранично-пропускателни пунктове по външните граници. На по-късен етап се планира закупуването на петнадесет допълнителни врати за летище Helsinki-Vantaa и три врати за пристанище Хелзинки.
-
Франция осъществи проекта „SAS PARAFES“, състоящ се от доставка на SAS (електронни врати) и внедряване на системата PARAFES за автоматизирана проверка на лични документи на пътниците, пристигащи на френски летища от държави извън ЕС. Преди този проект Министерството на вътрешните работи прилагаше пилотно програма, наречена PEGASE, свързана със събирането и съхранението на пръстови отпечатъци на редица пътници, които доброволно са се съгласили да участват с оглед на перспективата за бързо преминаване през проверките на външните граници на Шенгенското пространство. С прилагането на системата PARAFES тези често пътуващи лица ще могат да минават през електронни врати (SAS), които извършват автоматизирани гранични проверки чрез сканиране първо на техния паспорт и след това на пръстовите отпечатъци. След това PARAFES сравнява информацията с данните, които се съхраняват в централната база данни, и при разпознаване позволява на пътника да премине през границата. Във финансово изражение целият проект възлиза общо на 2 300 000 EUR за доставката, внедряването и оборудването на 17 SAS.
-
Португалия осъществи проекти за автоматично идентифициране на пътниците, притежаващи документи за пътуване (RAPID) с цел проверките на лицата по границите да станат по-бързи, сигурни и ефективни. Беше разработена иновативна система за автоматизирани гранични проверки на всички пълнолетни притежатели на електронни паспорти в рамките на Шенгенското пространство на ЕС. По-специално проектът включи закупуване на 78 броя от т.нар. VBeGates — автоматизирани гранични врати, които са оборудвани по такъв начин, че да извършват проверка на пътниците, притежаващи документи за пътуване с биометрични данни. През март 2007 г. на летище Faro бяха доставени 10 терминала с електронни врати, а през юли същата година бяха поръчани още 68 терминала за летищата на Лисабон, Funchal, Porto, Lajes, Ponta Delgada и Porto Santo. Общата стойност на проекта беше 3,5 млн. EUR с участие от ФВГ от над 2 млн. EUR.
-
Нидерландия осъществи проект, който се отнасяше до придобиването, изпитването и внедряването на оборудване и планиране на системите за автоматизиран граничен контрол на летище Schiphol, а след това — на всички летища и пристанища в Нидерландия. Участието на ФВГ в създаването на програмата възлиза на около 180 000 EUR. Финансирането от ФВГ отчасти се използва за определяне на визията на Нидерландия по отношение на ABC.
-
През периода 2004—2007 г. Германия осъществи пилотен проект за използване на биометричен граничен контрол на пътниците на летище Frankfurt/Main, базиран на сканиране на ириса. Предвид положителните резултати от пилотния проект беше решено да се продължи и доразвие използването на ABC на германските летища във Франкфурт и Мюнхен с подкрепата на ФВГ. Разходите по проекта за ABC през периода 2007—2009 г. възлязоха на повече от 700 000 EUR и, наред с други, включваха осигуряването на четири врати за автоматизиран граничен контрол.
-
Унгария проведе проучване за оценка на осъществимостта на внедряването на система от електронни врати на международно летище Ferihegy в Будапеща. На база на посещения и изследване на съществуващи системи от електронни врати в ЕС (например Лисабон, Хелзинки и Франкфурт), унгарските експерти трябваше да преценят възможностите за внедряването на подобна система. Проучването на осъществимостта ще се използва за пилотен проект за създаването на такава система за ABC, първоначално на летище Ferihegy и, евентуално, в дългосрочен план на всички унгарски международни летища.
за този проект бяха отпуснати 14 400 EUR от сумата от Фонда, предназначена за Унгария.
Д. Шенгенска информационна система (ШИС II)
Шенгенската информационна система (ШИС) представлява система, която дава на компетентните органи в държавите-членки достъп до сигналите за лица и имущество посредством процедура за автоматично питане за данни. Следователно тя е съществено важна за управление на области като сигурност, свобода и правосъдие за Шенгенското пространство без вътрешни граници. Тя е създадена на база на Шенгенската конвенция от 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 1985 г. и започна да функционира през 1995 г. Тъй като една от нейните основни функции касае проверки по външните граници на ЕС, тя допринася за изпълнението на разпоредбите за свободно движение на хора. Системата е съставена от национални системи (Н.ШИС), разположени във всяка от държавите-членки, и централна система (Ц.ШИС), която събира всички данни от националните бази данни.
Създаването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II), която замества първото поколение на системата, е необходимо, за да се даде възможност на нови държави-членки да се присъединяват към Шенгенското пространство, както и да се въвеждат нови технически функционални характеристики. Решение 2001/886/ПВР на Съвета и Регламент (ЕО) № 2424/2001 на Съвета от 6 декември 2001 г. за разработване на второ поколение Шенгенска информационна система определят правните основи за Шенгенската информационна система II. В тях се казва, че Шенгенската информационна система, създадена съгласно дял IV на Шенгенското споразумение от 1990 г., е заменена от ШИС II.
|
Фондът за външните граници подпомага държавите-членки в подготовката на националните части от ШИС II с оглед на въвеждането в експлоатация на цялата система, което се очаква да се осъществи през 2013 г.
През периода 2007—2009 г. шестнадесет държави-членки (AT, CZ, EE, FI, DE, EL, HU, LV, LT, LU, MT, PT, SK, SI, ES, SE) осъществиха дейности, свързани с ШИС, като отделиха общо 25,5 млн. EUR, което се равнява на 5,5 % от целия бюджет на ФВГ за този период.
Графика 10: Процент от бюджета на ФВГ11, отпуснат за дейности, свързани с ШИС, през периода 2007—2009 г.
В Люксембург, който е най-малкият бенефициер, наличните средства бяха използвани единствено за осъществяване на проекти, свързани с ШИС. Други държави-членки, отделили значителна част от средствата си за ШИС, бяха Финландия, Германия, Унгария, Латвия и Швеция, които отделиха за тази цел повече от 20 % от отпуснатите им средства от Фонда.
Подкрепяните от държавите-членки дейности бяха съсредоточени върху придобиването и приспособяването на необходимия хардуер и софтуер (AT, DE, EL, HU, LU, LV, SI), разработване на нови приложения за съответните национални органи (SE), подобрения на съществуващите национални системи и подготовка за преминаване към ШИС II (AT, DE, EE, EL, ES, FI, HU), разработване на SISone4all като преходен етап преди присъединяване към ШИС II (HU, SI, SK) и последващо преминаване към ШИС II (LT, LU, MT, SK), приспособяване на работния поток на системата SIRENE (AT, EE, ES, HU, MT), изпитвания за подготвяне на преминаването към ШИС II и свързване на националните системи към Ц.ШИС (AT, SI), семинари и обучение за персонала (CZ, EL).
Сподели с приятели: |
