Финансова стабилност (банков и небанков финансов сектор)

2.1.2. Финансова стабилност (банков и небанков финансов сектор)

БНБ продължи изпълнението на плана си за реформи и развитие на банковия надзор, приет през 2015 г. , както и да провежда последователна политика спрямо банките, така че да разполагат с адекватен капацитет за поемане на загуби. Следването на тази консервативна политика доведе до натрупване на значителни капиталови буфери в банковата система.

За засилване на надзора и усъвършенстване на законодателството в небанковия финансов сектор, след обществено обсъждане, Комисията за финансов надзор (КФН) разработи проект на ЗИД на КСО, който бе внесен в НС през октомври. Бяха приети изменения в Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за публичното предлагане на ценни книжа и др. Внесеният през октомври 2016 г. проект на ЗИД на КСО, съдържащ предвидените в НПР изменения, не беше разгледан в пленарно заседание от 43-ото НС, поради разпускането му след оставката на правителството. Във връзка с това, отново ще бъде внесен законопроект за изменение и допълнение на КСО за цялостно усъвършенстване на регламентацията на дейността по допълнителното пенсионно осигуряване, вкл. с оглед на резултатите от прегледа на активите на пенсионните фондове.

В периода 10-26 октомври 2016 г. беше проведен първи етап от съвместна мисия на МВФ и СБ за оценка на целия финансов сектор в България (FSAP), чийто фокус беше върху надзорната дейност, осъществявана от БНБ и КФН, както и запознаване с процесите, документацията, подхода и резултатите от проведените през 2016 г. ПКА и СТ. През месец декември 2016 г. бяха проведени допълнителни дискусии с КФН.

Резултатите от ПКА и СТ на банките бяха публикувани на 13 август 2016 г., в рамките на срока, определен в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. ПКА беше осъществен по методология, съответстваща на прилаганата от ЕЦБ, и адаптирана за отразяване спецификите на местния пазар. В допълнение към методологията на ЕЦБ, беше извършен преглед на активите и по отношение на свързаните лица и големите експозиции. Стрес теста беше реализиран в съответствие с използваните от ЕБО практики, приложени при последния общоевропейски СТ. Обхванати бяха всички 22 банки, като ЕК и ЕБО бяха редовно информирани за напредъка по всеки един етап и имаха възможност да дават становище. Резултатите от прегледа показаха, че не се налага публична подкрепа на банките от държавния бюджет. Капиталовата адекватност на всяка една банка след ПКА остава над минималните регулаторни изисквания, а мерките за поддържане и подобряване на капиталовата позиция на отделните банки са основани изцяло на пазарни решения. Резултатите от ПКА на банките и СТ показаха, че банковата система на страната остава добре капитализирана след отразяване на резултатите от ПКА, със съотношение на базовия собствен капитал от първи ред от 18.9%, значително над регулаторния минимум от 4.5%. СТ също потвърдиха силната капиталова позиция на банковата система, както и нейната устойчивост на шокове при хипотези за влошаване на макроикономическата и пазарна среда. На базата на резултатите от ПКА и СТ, БНБ отправи последващи надзорни препоръки към всяка от участващите банки и зададе времеви график за действие. В зависимост от конкретните резултати тези препоръки варират от мерки за подобряване на отделни политики, процедури и правила, до изисквания за конкретни действия за намаляване на рисково претеглените активи и прилагане на капиталови планове с цел възстановяване на капиталовите буфери до адекватни нива.

През 2016 г. бяха проведени, също прегледи и СТ на балансите на застрахователите и презастрахователите, както и преглед на активите на пенсионните фондове. В Управляващия комитет, който организира и наблюдава провеждането им участваха представители от КФН и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) като членове с право на глас, както и представители на МФ, БНБ, ЕК и Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) като наблюдатели, със съвещателен глас. Обобщените доклади с резултатите бяха публикувани през февруари 2017 г. Прегледите потвърдиха устойчивостта на двата сектора, но независимо от това се констатира необходимост от извършване на промени в нормативната уредба в определени насоки. Прегледът на активите на пенсионните фондове в България обхвана всички 18 фонда за допълнително задължително пенсионно осигуряване (универсални и професионални) и всички 9 фонда за допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Общата стойност на проверените активи възлиза на над 93 на сто от активите на фондовете. Активите на пенсионните фондове са налични и се съхраняват от банките-попечители в съответствие с нормативните изисквания. Не са установени отклонения от приложимата регулаторна рамка по отношение на прегледа на инвестициите в свързани лица. Общото заключение на независимите външни експерти е, че пенсионноосигурителните дружества са спазили регулаторните изисквания при извършването на оценките на активите на пенсионните фондове. Резултатите от прегледа на активите на ПФ отчитат необходимост от корекции, които общо за сектора възлизат на 33 млн. лв. или 0,3 на сто от активите на проверените 27 пенсионни фонда към 30 юни 2016 г. Прегледът на застрахователния сектор разкри адекватност на нивата на техническите резерви на дружествата. След провеждането на проверките за съответствие, агрегираното капиталово изискване за платежоспособност (КИП) на сектора е в размер на 157%, а минимално капиталово изискване (МКИ) е 313% за дружествата на индивидуално ниво, тоест над пруденциалните изисквания, както и тези за групи и подгрупи.

В координация между ДАНС и Комисията за финансов надзор са предприети мерки за пресичане дейността на инвестиционни посредници, извършващи онлайн търговия с финансови инструменти без необходимия лиценз. Предстои съвместна работа за изготвяне на нормативна регулация по констатираните уязвимости.

След установяване начина на функциониране на престъпна схема за измами с финансови инструменти от ДАНС е проведена информационна кампания, насочена към банковите институции, с цел разясняване на първичните признаци за идентифициране на подобни посегателства. На база на предприетите оперативни и административни мерки са установени и спрени транзакции, генерирани от такива измами.

През 2016 г. от страна на МВР и ДАНС са проведени операции за неутрализиране на престъпни групи, ангажирани в производство и разпространение на неистински парични знаци, измами с електронни платежни средства и други финансови престъпления, създаващи рискове за отделни субекти от финансовия сектор.

2.1.3. Фискална стабилност (управление на публичните финансите и данъчна събираемост)

Наред с това беше определено изискване за създаване на устойчива класификация на разходите по области на политики и бюджетни програми с цел подобряване на процесите на стратегическо планиране и разработване на националните политики в съответствие с правителствените приоритети и възможностите за тяхното финансиране. В този ред на мисли бяха постигнати и още две цели – подобряване на прозрачността, осигуряване на приемственост и последователност на провежданите от първостепенните разпоредители с бюджет, прилагащи програмен формат на бюджет, политики в съответните области, както и ограничаване на честите промени в наименованията и характера на областите на политики и бюджетни програми, без това да е обосновано от гледна точка на структурни или законодателни промени. Бяха направени и промени, с които беше регламентирано предоставянето на данни за състоянието и движението на дълга и разширяването на обхвата на публикуваната ежемесечна официална информация за държавния и държавногарантирания дълг.

Бюджетната процедура за 2017 г. беше продължение на наложената през последните години практика, с която се гарантира устойчивост на бюджетния процес. Тя беше организирана и проведена съгласно правилата и изискванията на ЗПФ. С процедурата се създаде добра организация и осигуряване на необходимата координация между участниците в процеса на бюджетно планиране.

При разработването на бюджетната рамка за периода 2017-2019 г. бяха съблюдавани ограниченията на числовите фискални правила, като по отношение на фискалната политика усилията бяха насочени към ограничаване и елиминиране на бюджетните дисбаланси и постигане на заложените бюджетни цели.

Бюджетната процедура за 2017 г. беше съобразена със сроковете по прилагането на механизмите и мерките, заложени в основните етапи на Европейския семестър. Осигурено беше постигането на изискваната със семестъра съгласуваност между основните бюджетни документи на правителството с ангажиментите, свързани с мнението и препоръките на Съвета по изпълнението на мерките, заложени в Националната програма за реформи в рамките на Стратегия „Европа 2020” и в Конвергентната програма.

В резултат на прегледа на ЕК по транспонирането на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки, в националните бюджетни документи се разшири обхватът и качеството на информацията за бюджетната рамка. В бюджетните документи се включва сравнение на прогнозата на Министерството на финансите с прогнозата на Европейската комисия по отношение на показателите на сектор „Държавно управление“, както и информация за дискреционните мерки на правителството със съответните фискални ефекти. Представя се също оценка на структурния бюджетен баланс и годишния ръст на разходите спрямо референтния растеж на потенциалния БВП. Нов момент при съгласуването на бюджетната рамка са и становища по проектите на основните бюджетни документи на правителството, изготвени от конституирания в края на 2015 г. Фискален съвет, чиито функции са свързани с осъществяването на мониторинг на фискалната политика и следене за спазването на числовите фискални правила.

През 2016 г. данъчно-осигурителната политика беше ориентирана към подкрепа на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, както и ограничаване на данъчните измами и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Предприети са редица мерки за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, както и такива, предотвратяващи възможностите за избягване от данъчно облагане и мерки за намаляване на сенчестата икономика, по-значимите от които са:

• Мерки за превенция и борба с митническите, данъчните и осигурителните измами:

Продължава действието на въведения от началото на 2014 г. механизъм за обратно начисляване на ДДС, който от една страна, е ефективен инструмент за предотвратяване на организираните ДДС измами със зърнени и технически култури с участието на несъществуващи икономически оператори (липсващи търговци), а от друга страна, води до намаляване на нелоялната конкуренция, тъй като се ограничава възможността нелоялните икономически оператори да получават данъчно предимство от укриването и невнасянето на ДДС. Механизмът представлява и предпазна мярка за коректните икономически оператори от случайни сделки с некоректни доставчици, участващи в схеми за данъчни измами.

Досегашният опит показва, че механизмът за обратно начисляване на ДДС представлява ефективен инструмент за противодействие и борба с измамите с ДДС за определени категории стоки. Наблюдава се значителен и траен спад на нивото на измамите с ДДС при доставките на зърнени и технически култури. С оглед на това, срокът за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури е удължен в максимално допустимия времеви обхват съгласно разпоредбата на член 199а от ДДС Директивата – 31 декември 2018 г.

Въведеният от началото на 2014 г. фискален контрол върху стоки с висок фискален риск осигурява защита на фискалната позиция и предотвратяване неплащането на ДДС, корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица, както и спомага за ограничаване на нелоялната конкуренция и защита на българските производители на стоки с висок фискален риск. На фискален контрол подлежи движението на всички стоки с висок фискален риск, независимо от мястото на получаване/разтоварване на стоката – територията на страната, територията на друга държава–членка на Европейския съюз, или на трета страна, т.е. фискалният контрол обхваща вътреобщностните придобивания (ВОП), вътреобщностните доставки, преминаващите стоки през територията на страната от една държава-членка на ЕС за друга държава членка и доставките във вътрешността на страната. Фискалните контролни пунктове са организирани на територията на Република България в непосредствена близост с граничните контролно-пропускателни пунктове, както и във вътрешността на страната на територията на големите борси и тържища.

През 2016 г. бяха разкрити 95 нови фискални пункта за фискален контрол във вътрешността на страната, с което общо пунктовете станаха 233. Списъкът на стоките с висок фискален риск през 2016 г. беше допълнен с растителни масла (палмово и маслиново масло), имитиращи „млечни“ продукти на растителна основа, риби и ракообразни, мекотели и др. водни безгръбначни, плодове и зеленчуци, глюкоза и меласа, ядки, кафе и др., като броят на контролираните стоки вече е 427. В дългосрочен план ползите са свързани с повишаване на бюджетните приходи от ДДС, ограничаване на нелоялната конкуренция и коректив на вътрешния пазар на стоки с висок фискален риск.

През 2016 г. продължи да се осъществява контрол от приходните агенции върху целия процес, свързан с доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител, с цел предотвратяване укриването и невнасянето на данъци. Контролът върху акцизните стоки е една от приоритетните задачи, свързани с намаляване на дела на сенчестата икономика и укриването на данъци. Предвид широкото стопанско приложение на енергийните продукти и характера им на бързооборотни стоки, същите формират значителен дял в общата сума на приходите от косвени данъци в държавния бюджет. В тази връзка са предприети засилени мерки на данъчната политика за изсветляване на бизнеса с горива и ангажиране на различни компетентни органи за осъществяване на цялостен контрол.

През 2016 г. в ЗДДС е въведен механизъм, съгласно който при осъществяване на търговия с течни горива, с данъчна основа над 25 хил. лв., лицата задължително да предоставят обезпечение в пари, държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентна териториална дирекция на НАП. НАП създава и поддържа електронен публичен регистър, част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от ДОПК, в който се вписват идентификационни данни за лицата, предоставили обезпечение, размерът на обезпечението и срокът на действие на обезпечението, датата на вписване и датата на заличаване.

Предвид националните приоритети за повсеместен контрол на лицата, търгуващи с моторни горива, периодично са извършвани съвместни проверки в обектите за тяхната реализация и/или складиране от НАП, АМ, ДАМТН, МВР, ДАНС. Основно, проверките са организирани и ръководени от Междуведомствения координационен център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и товари (МКЦПККДРСТ) в ГДБОП/МВР. В рамките на дейността на центъра през 2016 г. е извършено проучване и анализ на данъчна информация по досъдебни производства и други преписки за 42 случая, изготвени са описания на механизмите на данъчните измами, в които са въвлечени 587 задължени лица и са предприети контролни действия спрямо 369 задължени лица, декларирали вътреобщностно придобиване на стоки под митнически режим 4 200 с крайна дестинация България. При осъществяване на съвместния контрол са извършвани проверки, както в данъчни складове, така и петролни бази и обекти за крайно разпространение (бензиностанции и газстанции). Нееднократно са проверявани и корабни пристанища с възможност за разтоварване на енергийни продукти. През 2016 г. са проведени съвместни действия на НАП с АМ и МВР спрямо повече от 60 търговци на горива, за които има данни за неправомерно ползване на ДДС. Предприети са своевременни действия по възлагане на данъчни ревизии и налагане на предварителни обезпечителни мерки за над 150 хил. литра горива. От страна на ДАНС, МВР и Агенция „Митници“ са проведени операции за пресичане на нерегламентиран добив и продажба на газов кондензат, и на дейността на нелегална рафинерия за преработка на нефтени продукти. ДАНС

В рамките на изпълнение на Програмата за намаляване на нивата на риска на НАП през 2016 г. са възложени ревизии и проверки на задължени лица, извършващи търговия в интернет. През 2016 са възложени 60 ревизии и 129 проверки на електронни търговци. За посрещане на предизвикателствата на глобализацията и дигитализацията на икономиката през 2016 г. в НАП е сформирано звено, което ще осъществява мониторинг на търговията в интернет и ще възлага и координира контролни действия спрямо интернет търговци.

За оказване на експертна помощ и подпомагане на разследването на организирана престъпност, свързана с данъчни престъпления, през 2016 г. въз основа на Споразумение между ГД БОП и НАП, е извършен анализ и класифициране на 334 задължени лица, участници в измами, описани са 82 схеми на данъчни измами и 617 данъчни профили на задължени лица. Изготвени са 495 справки за лица, осъществени са 115 срещи на НАП с ГД БОП и други разследващи органи. След като незаконната търговия с тютюневи изделия бе заложена като приоритетна цел, се наблюдават значителни положителни резултати по отношение на събираемостта на финансови средства, постъпващи от акцизи. Благодарение на предприетите мерки, през последните две години нелегалното разпространение на цигари на територията на България е достигнало до едно от най-ниските нива, което бе потвърдено и от международни и национални компании-производители на тютюневи изделия.

В резултат на доброто взаимодействие между МВР и Агенция „Митници“ през годината са иззети 82 221 578 къса цигари (70 325 092 къса през 2015 г.), 90 987 кг нарязан тютюн (25 587 кг за 2015 г.), 290 526 л алкохол, приравнен към 100 градуса (143 216 л за 2015 г.) и 295 288 л газьоли (470 885 л през 2015 г.).

През 2016 г. се отчита близо двукратно увеличение на установените от МВР щети от данъчни престъпления в сравнение с 2015 г., които се оценяват на 89 020 867 лв. Общият размер на предотвратените щети през 2016 г. възлиза на 5 766 600 лв.

През 2016 г. от страна на ДАНС са проведени множество операции за противодействие на различни схеми за данъчни престъпления при търговия с бързооборотни стоки (хранителни продукти, техника и др.), като по предварителни експертни оценки щетите, нанесени на фиска в резултат от разкритата престъпна дейност по няколко големи случая, са в размер на над 42 млн. лв.

Добър пример в борбата срещу сивия сектор в туризма са създадените през годината междуведомствени координационни центрове в Бургас и Варна. След предприетите съвместни действия от служителите на МВР и НАП са постигнати добри резултати, свързани със значителното увеличаване на реално реализираните обороти, подобряване на туристическите услуги, своевременно извършване на проверки по оперативни сигнали и подобряване в общ план на фискалната и данъчната дисциплина. По информация на ДАНС за укриване на реални обороти чрез инсталиране в търговски обекти на нелегален софтуер за складово-отчетна дейност, е реализирана съвместна операция на ДАНС, МВР и НАП в обекти по Черноморието.
• Мерки за подобряване на събираемостта на данъците и задължителните осигурителни вноски:

През 2016 г. се наблюдава значителен положителен фискален ефект в приходната част на държавния бюджет. Постъпленията от данъци за 2016 г. са значително по-високи, в сравнение с 2015 г., което е резултат и от предприетите законови и административни мерки за увеличаване на бюджетните приходи, както и мерките за засилване на междуинституционалното сътрудничество, координация и ефективен обмен на информация както на национално ниво, така и с държавите членки на Европейския съюз и трети страни. В тази връзка са реализирани следните мерки:

• 
  продължава изпълнението на мерките от Плана за действие към Единна национална стратегия за повишаване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на законодателството 2015-2017 г. (ЕНС). През месец април 2016 г. беше изготвен първия Доклад с оценка по прилагането на ЕНС за 2015 г. (одобрен от МС с Протокол № 17 от 27.04.2016 г.), в който са отчетени постигнатите резултати и е отчетен напредъкът в изпълнението на мерките през 2015 година. Вторият годишен Доклад с оценка по прилагането на ЕНС, който включва информация за изпълнението на мерките и дейностите през 2016 г., е одобрен от правителството с Протокол № 13.18 на 22 март 2017 година. Докладите са публикувани на интернет страницата на МФ в рубриката „Данъчната политика в цифри“;
  
• 
  продължава осъществяването на текущо оперативно наблюдение на задължените лица чрез определяне на действия по събиране и селективен подход към длъжниците на база размера на дълга им, риска за събиране на задължението и тяхното поведение към спазването на задълженията за регистриране, деклариране и заплащане на задължения за данъци и осигуровки и други публични държавни вземания;
  
• 
  обект на постоянен мониторинг са длъжници с просрочени задължения в размер над 100 хил. лв. (200 хил. лв. за Териториална дирекция на НАП София-град) за данъци и задължителни осигурителни вноски, категоризирани като събираеми и частично-събираеми, в т.ч. и провеждане на персонални срещи от страна на директорите на териториални дирекции на НАП в цялата страна с лицата с невнесени публични задължения в особено големи размери;
  
• 
  продължава да се прилага механизъм за погасяване на публични задължения на лица с вземания от общини, от други ведомства или държавни предприятия по договори за обществени поръчки и такива, възложени в изпълнение на оперативни програми на ЕС, чрез насочване на принудителното изпълнение срещу трети задължени лица, каквито се явяват посочените;
  
• 
  с приетите през 2016 г. промени в условията и реда за разплащанията на разпоредителите с бюджет (РМС № 593 от 2016 г.) се въвежда изискване, преди извършване на плащания по договори на стойност равна на или надвишаваща 30 000 лв., всички разпоредители с бюджет, без тези по бюджета на Народното събрание и на съдебната власт, задължително да уведомяват НАП и АМ. Обменът на информацията между разпоредителите с бюджет и приходните администрации вече се осъществява чрез информационна система, при спазване на определен ред и срокове;
  
• 
  през 2016 г. продължи прилагането на техники за стимулиране на спазването на доброволното изпълнение на задълженията в зависимост от това, към коя група попадат задължените лица: уведомления, напомнителни писма, телефонни кампании, разясняване на възможностите за обезпечаване и погасяване на задълженията на лица с временно финансово затруднение, възможност за сключване на споразумения с приходната администрация.
  

2.1.4. Икономическа сигурност

ДАНС осъществява своевременен анализ и оценка на постъпващата информация с цел идентифициране на рисковете и заплахите за функционирането на ключови елементи и системи от критичната инфраструктура. За отчетените през периода рискови процеси и негативни практики своевременно са уведомявани висшите органи на държавната власт, отделни компетентни ведомства и правоохранителни служби, а данните за извършено престъпление се предоставят на прокуратурата.

За определяне на конкретни мерки, гарантиращи физическата и информационната защита на стратегическите обекти съвместно с МВР се провеждат охранителни обследвания. В съответствие с контролните си функции през 2016 г. ДАНС е осъществила над 22 хил. проверки за издаване на разрешения за работа или за извършване на конкретно възложена задача в стратегически обекти и е издала 101 отказа. Извършени са 29 планови и 2 инцидентни проверки на стратегически обекти.

Във връзка с функционалните си задължения за съгласуване на процедурите за отдаване на концесия и издаване на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства, и с оглед осъществяваните оперативно-издирвателни мероприятия за проверка на конкретни находища, терени и кандидат-концесионери, Агенцията е изготвила 14 отрицателни становища. Допълнително, при постъпване на конкретни сигнали за незаконен добив на подземни богатства, са уведомявани компетентните органи.

През изминалата година с цел пресичане възможностите за инвестиране в легалната икономика на средства, придобити от организирана престъпна дейност в МВР са извършени проверки по 312 преписки за изпиране на пари и измами с еврофондове. В прокуратурата са изпратени 105 преписки .

В ДАНС се извършва системен анализ на придобитите данни за уязвимости в процедурите и за неправомерно финансово облагодетелстване при управлението и разходването на средства от фондовете на ЕС. Информация за отделни нарушения е предоставяна за отношение на компетентните държавни органи, а при установяване на данни за престъпление е сезирана съответната прокуратура. Осъществена е значителна по обем дейност в рамките на образувани прокурорски проверки по сигнали за неправомерно разходване на европейски средства. Конкретен пример е проведената операция на ДАНС, МВР и Специализираното звено „Антикорупция” (24.10.) на територията на гр. София, област Бургас, гр. Кърджали и гр. Ямбол за документиране и пресичане на престъпна дейност на служители на Изпълнителна агенция „Рибарство и аквакултури”, свързана с неправомерно усвояване на финансови средства от Европейския съюз.

За противодействие легализирането на средства с престъпен произход се осъществява взаимодействие и обмен на информация с национални правоохранителни органи, с партньорски служби, както и обмен по линия на Европол. При данни за извършено престъпление, информацията е изпращана към Прокуратурата на Република България.

Съществена част от действията, насочени към минимизиране и неутрализиране на рисковете за националната сигурност, е контролната и методическата дейност по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ). Общо по реда на двата закона в Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване”– ДАНС (САД ФР) са получени 2461 доклади за съмнителни операции, като се запазва тенденцията от предишните години техният брой да се увеличава на годишна база. След извършен предварителен анализ са образувани 1 126 оперативни преписки. Въз основа на извършени от САД ФР проверки със заповед на министъра на финансите са спрени 46 броя съмнителни транзакции на обща стойност 21 823 956 евро.

През 2016 г. са извършени 1374 проверки по реда на ЗМИП и ЗМФТ. Връчени са 109 констативни протокола и 90 акта за установяване на административно нарушение. Издадени са 87 наказателни постановления, с които са наложени имуществени санкции в общ размер на 215 000 лв.

Отбранителна индустрия

1. 
   Ефективно се прилагат регулаторните механизми в областта на експортния контрол на продукти, свързани с отбраната (ПСО), и на изделия и технологии с двойна употреба (ИТДУ) и неразпространението на оръжията за масово унищожение (ОМУ). Осигурено е активно участие в дейността на работните групи и комитети на ЕС в областта на експортния контрол на ПСО и ИТДУ и своевременното прилагане на приетите решения, усъвършенства се нормативната база в тази област при спазване на законовите изисквания и поетите от страната ни ангажименти по линия на международните договорености.
   
2. 
   При формирането на индустриалните и икономическите измерения на националните позиции по динамично развиващите се през 2016 г. инициативи и политики на ЕС в областта на сигурността и отбраната (Европейската глобална стратегия за външна политика и сигурност, Плана за действие за европейската отбрана (ПДЕО), Съвместната декларация НАТО – ЕС, дейностите и инициативите на Европейската агенция по отбрана (ЕDA) за привличане и ангажиране на индустрията в процеса на изграждане на необходимите европейски способности за сигурност и отбрана и постигане на желаното състояние на европейската индустриална и технологична база и т.н.).
   

Визираните политики се очертават като важен елемент в колективните усилия за укрепване на сигурността и отбраната на ЕС и засилване на индустриалното сътрудничество в тази област. Подкрепени са предвижданите мерки за подобряване на вътрешния пазар на свързаните със сигурността продукти, структуриран диалог с индустрията и намеренията за финансови и данъчни стимули и облекчаване на достъпа до финансиране (особено за малките и средните предприятия, които работят в интерес на отбраната и сигурността). От индустриална гледна точка е оценена като особено важна и бъдещата Европейска програма за изследвания (EDRP), иновации и технологии и адекватното им целево финансово обезпечаване от ЕС.

Министерството на икономиката участва активно и в работата на Европейската агенция по отбрана (ЕАО), като осъществява национално представителство в три работни групи към Агенцията - Експертна мрежа по въпросите на отбранителната индустрия, Работна група по сигурност на доставките и Работна група за малките и средните предприятия (МСП), работещи в интерес на сигурността и отбраната. В тези работни структури се обсъждат въпроси за изграждането на веригите за доставки, развиването на ключови способности, възможностите за финансиране на индустрията от европейските фондове (ESIF, COSME и др.), както и конкретни проекти на ЕАО в подкрепа на отбранителната индустрия.

3. 
   При участието в процеса на хармонизиране на индустриалните политики в страните членки и партньорки на НАТО и развиването на различни форми на индустриално сътрудничество. Особено внимание се обръща на повишаването на информираността на бизнеса за различни инициативи за сигурност и отбрана и създаването на благоприятна среда за индустрията при участието й в дейности по развиването и доставката на необходимите способности на Алианса. Насърчава се конкурентоспособността, като на този етап един от основните приоритети е да се ангажират по-ефективно малките и средните предприятия като съществен компонент от системата на сигурността и отбраната и ключов двигател за осигуряване на концептуални и технологични иновации и гъвкави бизнес модели.
   

Изграден е и непрекъснато се оптимизира национален механизъм за осигуряване на участието на българския бизнес в международни тръжни процедури, както и в проекти за индустриално сътрудничество на Алианса.

2.1.5. Регионално развитие и благоустройство

С Решение № C(2015)4138 от 15.06.2015 г. от службите на Европейската комисия беше одобрена Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (ОПРР 2014-2020) с общ бюджет от 3 млрд. лв. В преговорния процес беше защитен формулираният в рамките на тематична работна група, включваща представители на всички заинтересовани институции и социално-икономически партньори, национален интерес.

Одобряването на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (ОПРР 2014-2020) във вида, защитен от МРРБ, отговаря на формулирания в Стратегията за национална сигурност жизненоважен национален интерес, а именно – преодоляване на негативните демографски процеси, на значителните диспропорции в развитието на регионите и изграждане на социално-икономическа среда, осигуряваща условия за развитието на поколения български граждани, способни да гарантират на Република България достойно място в Европейския съюз и в световните политически, икономически, финансови и социални процеси.

ОПРР 2014-2020 е основният инструмент, с който се цели подобряване на социално-икономическото и териториално развитие и генериране на растеж и заетост на българските региони до 2023 г. Това е интегрирана програма, чийто основен фокус е насочен към провеждане на целенасочена политика за устойчиво и интегрирано градско развитие в 39 големи и средно големи градове.

В изпълнение на програмата през 2016 г. са сключени 339 бр. договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) на обща стойност над 1,239 млрд. лева (41% от общия бюджет на програмата). Към края на 2016 г. одобрените за плащане средства са в размер на 162 млн. лв., а верифицираните разходи са на стойност над 107 млн. лв.

По отношение на предложения за планирани дейности/процеси за 2017 г., съгласно Индикативната годишна работна програма (ИГРП) за предоставяне на БФП по ОП „Региони в растеж“ 2014-2020 за 2017 г. е предвидено обявяване на 5 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 376 млн. лева, които ще бъдат насочени към мерки за енергийна ефективност, подобряване на здравната инфраструктура, изпълнение на мерки за деинституционализация на деца и възрастни, както и подобряване на туристическа инфраструктура.

1. 
   Административно-териториалното устройство, развитието и укрепването на местното самоуправление и децентрализацията на държавното управление:
   

Разработена е Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, планинските, полупланинските и граничните слабо развити райони, която не е приета от Министерския съвет. Очаква се политическо решение за нейното по-нататъшно приложение.

2. 
   Жилищна политика:
   

С Постановление № 18 от 2 февруари 2015 г. на Министерския съвет се прие Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата и за определяне на органите, отговорни за реализацията й (Програмата).

Министерството на регионалното развитие и благоустройството в качеството си на орган, отговорен за упражняване на методическо ръководство на Програмата, чрез дирекция „Жилищна политика“ осъществява наблюдение и контрол на нейното изпълнение и в рамките на бюджетната процедура за съответната година планира средствата за помощта за включване в държавния бюджет и в средносрочната бюджетна прогноза.

Програмата е насочена към обновяване на многофамилни жилищни сгради, като с нея се цели чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се осигурят по-добри условия на живот за гражданите в многофамилни жилищни сгради, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда.

В рамките на Програмата се предоставя финансова и организационна помощ на сдружения на собствениците, регистрирани по реда на Закона за управление на етажната собственост, в многофамилни жилищни сгради за подобряване на енергийната ефективност на сградите, в които живеят. Програмата е децентрализирана към общините, които осъществяват прием на документи за кандидатстване, оценка, одобрение, предоставяне на финансиране и мониторинг на изпълнението на мерките за енергийна ефективност по сградите.

За първи път, чрез Програмата се дава възможност за цялостното обновяване на сградите със 100% безвъзмездна финансова помощ, включващо не само мерки за енергийна ефективност, но и конструктивно укрепване, където е необходимо. Това ще доведе до удължаване живота на сградите и повишаване на стойността им. Програмата ще окаже и сериозен икономически ефект, който е свързан с предоставяне на повече възможности на малкия и среден бизнес в Република България. От друга страна чрез реализация на Програмата ще се продължи процеса за установяване на традиции в управлението на многофамилни жилищни сгради и ще повиши обществената осведоменост за начините за повишаване на енергийната ефективност.

Отчетността по Програмата показва, че към 31.12.2016 г.:

• 
  Брой регистрирани СС - 5 716;
  
• 
  Брой сключени договори между община и СС - 4 057;
  
• 
  Брой подадени искания за финансиране към ББР- 3 977;
  
• 
  Брой сключени договори за финансиране между община, областен управител и ББР - 2 022;
  
• 
  Сгради със започнати дейности (ТО) - 1 921;
  
• 
  Брой сгради в процес на строителство- 548.
  

3. 
   Политика, свързана с експлоатацията, изграждането, реконструкцията и модернизацията на водоснабдителните и канализационните системи и съоръжения на населените места:
   

През 2016 г. в МРРБ се изпълни инвестиционна програма за изграждане и модернизиране на водоснабдителните и канализационните системи на населените места, насочена главно към постигане на съответствие с европейските директиви в областта на питейните води и отвеждането и пречистването на отпадъчни води, подобряване състоянието на водоснабдителната и канализационната инфраструктура и подобряване качествата на питейните води.

МРРБ, с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ (ОПОС 2014-2020), стартира изпълнението на проект “Подпомагане регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК“, в рамките на който се разработват регионални прединвестиционни проучвания, включващи техническа и икономическа документация за интегрирани водоснабдителни и канализационни (ВиК) проекти и формуляри за кандидатстване за европейско финансиране от ОПОС 2014-2020. Основните цели на проучванията са свързани с постигане на съответствие с националното и европейско законодателство в областта на питейните води, отвеждането и пречистването на отпадъчни води, ефективното усвояване на средствата от Европейския съюз и развитие на ВиК инфраструктурата в страната. В рамките на проекта на 31 март 2016 г. бяха подписани договори за изготвянето на Регионални прединвестиционни проучвания за ВиК системите на териториите на 14 консолидирани ВиК оператори за областите: Бургас, Сливен, Шумен, Пловдив, Кърджали, Ямбол, Варна, Добрич, Силистра, Русе, Видин, Враца, Перник и Стара Загора.

През 2016 г. със средства от държавния бюджет са извършени инвестиционни дейности на територията на 36 населени места, насочени главно към осигуряване на непрекъснатост на водоснабдяването, подобряване на качеството на питейната вода и намаляване на здравния риск за населението. През 2017 г. със средства от държавния бюджет се предвижда изграждане, реконструкция и модернизиране на ВиК инфраструктура с цел подобряване състоянието на водоснабдяването и на други населени места, включително ще бъдат изпълнени дейности по възстановяване на надградената стоманобетонова част от язовирната стена на язовир „Христо Смирненски“.

Със средства от държавен инвестиционен заем по Проект за развитие на общинската инфраструктура, финансиран от Международна банка за възстановяване и развитие и съфинансирано от държавния бюджет през 2016 г. продължи строителството на язовир „Пловдивци“ и пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ) за осигуряване водоснабдяването на гр. Рудозем и населени места от област Смолян. В рамките на същия проект през 2016 г. се подписаха договори за строителството на язовир „Луда Яна“ и рекострукцията на язовирната стена на язовир „Студена“, като изпълнението на строително-монтажните работи по двата договора стартира през 2017 г.

В резултат на провежданата реформа в отрасъл ВиК, през 2016 г. продължи подписването на договорите за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на ВиК услугите в обособените територии на регионалните ВиК оператори. Договорите се подписаха между Асоциациите по водоснабдяване и канализация, в качеството им на представители на държавата и общините в обособените територии - собственици на публичната ВиК инфраструктура, и ВиК дружествата с държавно участие, предоставящи ВиК услуги в обособените територии. Сключените договори са за петнадесет годишен период на изпълнение и в тях са заложени показатели за качество на услугите, които следва да се постигнат, както и задължителни инвестиции във ВиК системите, които ВиК операторите следва да направят за периода на договора. До края на 2016 г. се подписаха 26 от общо 27 договора между Асоциациите по ВиК и регионалните ВиК оператори.

4. 
   Политика за геозащитата:
   

По смисъла на жизненоважните интереси за защита на населението при бедствия, аварии, катастрофи и други рискове, през 2015 г. беше одобрена Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата на територията на Република България, ерозията и абразията по Дунавското и Черноморското крайбрежие 2015-2020 г. и допълнение към нея с нововъзникналите до 15 април 2015 г. свлачища, съгласно т. 1 от Протокол № 22 от заседание на Министерския съвет, проведено на 03.06.2015 г., разработена по възлагане на МРРБ. С изработването и одобряването й са очертани приоритетите в политиката за геозащитна дейност с хоризонт 2020 г. и е създадена стратегическата основа за планиране на дейностите по геозащита.

Част от свлачищата, предвидени по Националната програма за неотложно укрепване и изграждане на контролно-измервателни системи за мониторинг на свлачищата, са предложени за финансиране по процедурата за „Превенция и противодействие на свлачищните процеси за ограничаване на риска от тях“ (вкл. по републиканската пътна мрежа), включена към приоритетна ос „Превенция и управление на риска от свлачища“ към Оперативна програма „Околна среда“ 2014-2020 г.

Събитие с особена важност за страната, свързано с рисковете от свлачища е възлагането от страна на МРРБ на анализ, оценка и картографиране на геоложкия риск в изпълнение на тематично предварително условие по цел 5.1. „Превенция и управление на риска“ от Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.

През 2016 г. приключи работата за изработване на анализ, оценка и картографиране на геоложкия риск. От междуведомствена комисия са приети материалите и данните, същите са публикувани на интернет страницата на МРРБ на адрес http://gis.mrrb.government.bg//KGR и са изпратени до Министерството на вътрешните работи за публикуване на официалния сайт на МВР. Важни за превенцията на риска от свлачища и защита на населението са и режимните изследвания на свлачищни райони, които се извършват ежегодно на територията на страната, резултатите от които се предоставят своевременно на компетентните органи за предприемане на съответните действия с оглед недопускане на от бедствени и аварийни ситуации.

5. 
   Дейности по изграждането и поддържането на пътната инфраструктура:
   

Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) отговаря за поддържането на близо 20 хил. км. републикански пътища. За осигуряване на нормалната експлоатация на пътната инфраструктура са сключени договори за поддържане на републиканските пътища за всяка област със срок на действие 48 месеца. По автомагистралите е въведена охрана на пътните участъци и тунелите, която обезпечава сигурността на пътуващите. Изградените автомагистрални участъци са с регулиран достъп, което до голяма степен намалява риска от аварийни ситуации.

През 2016 г. по програми и проекти е извършено следното:

• 
  новопостроени са общо 6,879 км пътища, от които 6,879 км пътища  пътища II-ри клас;
  
• 
  рехабилитирани са общо 176,46 км пътища;
  
• 
  реконструирани са общо 11,10 км пътища;
  
• 
  текущ ремонт е извършен на общо 340 км пътища;
  
• 
  новопостроени са общо 4 бр. големи съоръжения;
  
• 
  ремонтирани са общо 28 големи съоръжения /в т.ч. тунели/;
  
• 
  извършени инспекции по пътна безопасност както следва:
  

• 
  на всички автомагистрали – по 12 дневни и по 12 нощни;
  
• 
  на всички пътища I и II клас – по 4 дневни и по 2 нощни;
  
• 
  на всички пътища III клас – по 2 дневни и по 1 нощна.
  

• 
  Вследствие на предоставени данни от Министерството на вътрешните работи на АПИ е направен допълнителен анализ по отношение на коефициент на тежест, в резултат на което са идентифицирани 7 участъка с концентрация на пътнотранспортни произшествия (ПТП) с висок риск: 6 с двугодишна повтаряемост и 1 с едногодишна повтаряемост, които са анализирани детайлно и са предложени мерки за тяхното обезопасяване.
  

През 2016 г. и към този момент продължава да се използва, въведената и напълно интегрирана през месец октомври 2015 г. система – LIMA, която свързва АПИ, всички пътни управления в страната и потребителите в едно място и предоставя на пътуващите информация в реално време затова къде има затворени пътища поради ремонт, тежки зимни условия, почистване на сняг или поради произшествие. Новият софтуер на АПИ е част от мерките на МРРБ и на АПИ за въвеждане на иновации и за подобряване на безопасността на движението по републиканските пътища. Приложението е напълно безплатно, може да бъде изтеглено от следния интернет адрес lima.api.bg и да се ползва от мобилни телефони, таблети и персонални или преносими компютри и е насочено предимно в полза на гражданите, включително и за осъществяване на контрол от тяхна страна и подаване на сигнали. Мобилното приложение LIMA на АПИ е финансирано от ОП „Техническа помощ“ и спечели годишната награда за пътна безопасност в категория „Държавна администрация“. МРРБ

2.1.6. Земеделие и гори

Прилаганите през 2016 г. политики в аграрния отрасъл са насочени към балансирано секторно и структурно развитие на земеделието, повишаване на конкурентоспособността и подобряване на пазарните позиции на земеделските производители, гарантиране на високо ниво на защита на човешкото здраве и интересите на потребителите по отношение на храните, устойчиво развитие и управление на горите и рибарския сектор. За постигане на набелязаните приоритети са предприети пакет от мерки и действия, като са използвани съществуващите възможности за финансиране с европейски и национални средства.

По конкретно, по някои основни области на политика:

• 
  Балансирано секторно и структурно развитие на аграрния отрасъл
  

През 2016 г. българските земеделски производители са получили финансово подпомагане на обща стойност близо 2 млрд. лева по схеми за директни плащания, мерки за пазарна подкрепа, ПРСР, държавни помощи. Тези средства от една страна допринасят за поддържане на минимално ниво на доходите на фермерите, а от друга – осигуряват възможности за инвестиции в стопанствата и повишаване на тяхната конкурентоспособност.

Приоритет е поставен върху интензивните сектори – животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство, биологично производство. За насърчаване на малките и средни стопанства, които имат съществен дял за поддържане на традиционни за страната производствени направления, се прилага комплексен подход за подкрепа – по Първи стълб на Общата селскостопанска политика на ЕС и чрез прилагане на специална тематична подпрограма по ПРСР 2014-2020 г.

Специално внимание е насочено към създаване на възможности за подобряване на пазарните позиции на производителите. Активно се насърчават процесите на сдружаване на земеделски стопани от различни сектори, както и обединяването на фермери, преработватели и търговци на земеделски продукти. Организациите на производители могат да осъществяват своя инвестиционна програма, съфинансирана с публични средства, което води до подобряване на тяхната производителност и конкурентоспособност и спомага да получат по-справедлива цена на продукцията си и съответно да формират по-високи доходи.

• 
  Модернизиране и внедряване на иновации в земеделските стопанства чрез финансовата подкрепа на ПРСР
  

Земеделските производители проявяват значителен интерес към осъществяване на инвестиции в стопанства и предприятия, финансирани с подкрепата на ПРСР. Към края на 2016 г. заявеният за подпомагане ресурс по подмерки 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и 4.2 „Инвестиции преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ възлиза на около 3,5 млрд. лева, като превишава с над 2,5 пъти бюджета на двете мерки за целия период на прилагане на Програмата. Реализацията на подкрепените инвестиционни проекти ще допринесе за модернизацията на стопанствата и преработвателните предприятия, за повишаване на производителността на труда и създаване на нови работни места.

За улесняване на достъпа до кредити на малките и средните земеделски производители през 2016 г. МЗХ подписа финансово споразумение с Националния Гаранционен Фонд ЕАД за създаване на нова гаранционна схема, с първоначален бюджет в размер на 50 млн. лева. Фермерите ще могат да се възползват от кредитен ресурс при по-добри лихвени условия и намалено обезпечение. Предоставените гаранции са в размер до 50% от стойността на отпуснатите кредити.

• 
  Устойчиво ползване на земеделските ресурси и опазване на околната среда
  

През 2016 г. продължават да се прилагат мерки, целящи осигуряване на екологичното равновесие, развитие на биологичното земеделие, опазване и съхранение на околната среда, насърчаване на производителите в планинските и други необлагодетелствани райони да поддържат земята си в добро състояние.

Бюджетът на Схемата за „зелени“ директни плащания за кампания 2016 възлиза на 465 млн. лева. Земеделските производители са получили подкрепа за дейности по диверсификация на културите, запазване на постоянно затревените площи, поддържане на екологично насочени площи и за площите, заети с трайни насаждения.

По финансирани чрез ПРСР мерки, насочени към устойчивото използване на природните ресурси, подобряване на ресурсната ефективност и на екологичните показатели на земеделските стопанства (Мярка 10 - Агроекология и климат, Мярка 11 - Биологично земеделие, Мярка 12 - Плащания по „Натура-2000” и Рамковата директива за водите и Мярка 13 - Плащания за райони,изправени пред природни или други специфични ограничения), през 2016 г. са извършени плащания в размер общо на над 218 млн. лева.

• 
  Управление на рисковете в земеделието
  

За минимизиране на негативните ефекти от кризи от различно естество върху развитието на аграрния отрасъл се прилага комплексен подход, съчетаващ използването на различни инструменти и механизми. В този контекст, през 2016 г. е разработена Програма за управление на рисковете и кризите в земеделието. В Програмата са идентифицирани основните рискове и кризи в аграрния отрасъл и са заложени мерки за тяхното ефективно управление.

• 
  Високо ниво на защита на човешкото здраве и интересите на потребителите по отношение на храните чрез прилагане на интегриран контрол по цялата хранителна верига
  

Официалният контрол на храните в страната се извършва ефективно и адекватно, на базата на оценка на риска и в пълно съответствие с изискванията на европейското и национално законодателство. Този подход гарантира, че на потребителите се предлагат качествени и безопасни храни.

В областта на здравеопазването на животните през 2016 г. се изпълняват мероприятия и дейности, заложени в Държавната профилактична програма и програмите за надзор на болести по животните. Осъществява се регулярен надзор за спазване на изискванията за хуманно отношение към животните, което осигурява качеството на добитите продукти от животински произход. Във връзка с възникналите огнища на птичи грип в страната е сформиран Национален щаб и епизоотични комисии по места за противодействие на разпространението на болестта.

В областта на рибарството са предприети редица мерки за повишаване благосъстоянието на гражданите. Продължи реализирането на стратегията за развитие на Местните инициативни рибарски групи, с финансова подкрепа по приоритет на съюза 4 „Повишаване на заетостта и териториалното сближаване” от Програма „Морско дело и рибарство“ 2014-2020г. В рамките на 2016 г. са стартирали следните мерки:

• 
  Мярка 5.4. „Преработване на продуктите от риболов и аквакултури“;
  
• 
  Мярка 2.2. „Продуктивни инвестиции в аквакултурите“, сектор „Малки проекти“
  

Чрез Българската агенция по безопасност на храните особено внимание се отделя на изпълнение на дейностите записани в Подраздел ІV.3,т.87 и Раздел ІІІ, т. 58 на Стратегията за национална сигурност по надзора на заразните болести, опазването на страната от внос и разпространение на инфекции, ограничаване възникването на епидемични взривове и епидемии, използването на биологични агенти с терористична цел, осигуряване на висок имунизационен обхват на населението и организирането на бърз отговор по възникване на ситуации, заплашващи общественото здраве.

Агенцията има важна роля и при предотвратяване, установяване и ликвидиране на рисковете за екологичната сигурност произтичащи от замърсяване на почвата, водата и въздуха, унищожаване на природни ресурси вследствие на неправомерна дейност и занижен контрол, а също така от аварии или бедствия.

В тази връзка са създадени и се изпълняват контролни системи за здравеопазване на животните и хуманно отношение към тях, контролна система за храни, хигиена на храните и ГМО, контролна система за фуражи и хранене на животните, контролна система за продукти за растителна защита и остатъци и контролна система за здравето на растенията.

В ДФ „Земеделие“ е разработена и приета „Политика за превенция и противодействие на измамите и третиране на нередности”. Основната цел е въвеждане на устойчиви стандарти за добро управление – отговорност, прозрачност, отчетност, своевременност, законност, ефективност, сътрудничество и координация между компетентните структури. Недопускане на корупционни практики и нулева толерантност към корупционни прояви и ефективна защита на финансовите интереси на Европейския съюз и националния бюджет.

Защитата и опазването на горските територии от бедствия, аварии, катастрофи и конкретно от горски пожари, както и от незаконни посегателства е сред приоритетите на МЗХ и на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/. Освен в Закона за горите и неговата подзаконова нормативна уредба, тези приоритети са отразени и в Националната стратегия за развитие на горския сектор в Република България за периода 2013 - 2020 г. (НСРГСРБ 2013– 2020,  приета с Протокол № 48.1 на Министерския съвет от 27.11.2013 г.), която е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на дългосрочно и устойчиво управление на жизнени и продуктивни многофункционални гори и нарастваща конкурентоспособност на горския сектор като основа за по-добър жизнен стандарт, особено в планинските и селските райони. Конкретните цели и дейности за изпълнение на приоритетите са разписани в Стратегическия план за развитие на горския сектор в РБ 2013–2023 г.

През 2016 г. на територията на страна не бяха допуснати опустошителни горски пожари. За това спомогна и изградения през 2015г. изнесен център на тел. 112 към ИАГ. Получаваните на него сигнали за възникнали пожари в горски територии или в близост до тях моментално се препращат на специализираните групи по места, които осъществяват проверка на място. В резултат на незабавната реакция в две трети от случаите не е допуснато навлизане на огъня в горските територии.

Продължава изграждането на единна национална система за откриване на пожари в горските територии посредством която ще се осъществява контрол и наблюдение върху всички горски територии в България, независимо от тяхната собственост. За постигане на тази цел е разработена схема за разполагане на средства за наблюдение и откриване на пожари в горските територии на страната, с оглед изграждането на единна система за наблюдение и автоматично откриване на пожари. На територията на държавните предприятия по чл.163 от ЗГ вече са разположени значителен брой съоръжения за наблюдение.

Вследствие на установените множество пожари, възникващи при почистване на пасища и преминаващи впоследствие и на горски територии, със заповед на министъра на земеделието и храните бе създадена междуведомствена работна група със задача да представи проекти за актуализиране на административните процедури при установяване на пожари, предвиждане на режим за санкциониране на собствениците, ползвателите и/или кандидатите по схемите и мерките за директни плащания при установяване на неспазване на правилата за пожарна безопасност и предизвикване на пожари, и като цяло за превенция на пожарите в земеделски земи. Работната група предложи конкретни текстове за изменение и допълнение на цитираните по-горе нормативни документи, които са в готовност за внасяне в Народното събрание.

През 2016г. от приоритета важност за МЗХ и ИАГ бе и изготвянето на методика и извършване на оценка и картографиране на риска от горски пожари за територията на страната. Тяхното изготвяне бе важно, като за изпълнение изискванията на Наредбата за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия, така и във връзка с изпълнението на тематично предварително условие (ТПУ) „5.1: Превенция и управление на риска“ от Приложение 5 на Споразумението за партньорство между Република България и Европейската комисия – „Преглед на изпълнението на приложимите тематични предварителни условия за Европейските структурни и инвестиционни фондове 2014-2020 г. В края на 2016 г. оценката и картографирането на риска от горски пожари бяха приети, първоначално на заседание от Експертен съвет на ИАГ, а впоследствие и от комисия, назначена със заповед на министъра на земеделието и храните, включително с представители на ГД ПБЗН - МВР. С приемането на окончателен отчет на разработката “Оценка и картографиране на риска от горски пожари на територията на страната” е изпълнено задължението на министъра на земеделието и храните, съгласно чл. 2, т. 4 от Наредбата за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия.

По отношение предотвратяване на нарушенията в горските територии през 2016 г. МЗХ и ИАГ предприеха редица мерки и действия, както по промяна на нормативната база, така и на организацията на контрол и съвместната дейност с други институции.

Бяха разработени предложения за промени в някои от текстове в Наказателния кодекс /НК/, Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и Закона за горите /ЗГ/, които ще доведат до:

-възможност за повишаване на ефективността в дейностите по превенция и санкциониране на нарушенията в горите;

-ограничаване на излишната и неефективна кореспонденция между регионалните дирекции по горите и районните прокуратури по преписки за незаконна дървесина;

-възможности за нормативно регламентиране на наказание “полагане на обществено полезен труд” от нарушители, които са социално слаби и нямат възможност да заплатят евентуално налагането на наказание глоба;

-квалифициране като престъпление на случаите при извършване на повторно нарушение в горите след наложено административно наказание т. е. деянията, които са извършени от лице, което в предходните 24 месеца вече е наказвано по административен ред за нарушение на Закона за горите.

Направени са промени и в Наредбата за контрола и опазването на горските територии.

През 2015 г. е подписано споразумение за сътрудничество и взаимодействие при контрола и опазването на горите, дивеча и рибните ресурси между Министерство на вътрешните работи и МЗХ, в резултат от което през 2016 са реализирани съвместни акции с участие на служители от дирекция „Жандармерия” към Главна дирекция „Охранителна полиция”. В някои от проверките се привличат и представители от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към Министерство на труда и социалната политика, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните работи, и Общинските структури за строителен контрол.

В сила е и споразумение № 116 от 16.07.2014 г. между ИАГ и Агенция “Митници” свързано с прилагане на регламент (ЕС) 995 от 2010 г. на Европейския парламент, съгласно който се забранява пускането на пазара в ЕС на незаконно добит дървен материал и на изделия от незаконно добит дървен материал.

От края на 2015 г. функционира единна национална електронна система за контрол върху добива, транспортирането и преработването на дървесните ресурси, което ще доведе до намаляване на незаконните дейности в горите и ще се повиши значително ефективността от контрола върху движението на дървесината и отчитането на транспортираните количества.

Превенцията и противодействието на корупцията и престъпността в аграрния сектор са един от факторите за запазване и увеличаване благосъстоянието и просперитета на обществото.

Министерството на земеделието и храните полага усилия за недопускане на корупция, относно дейността на служителите на областните дирекции „Земеделие”, както и на общинските служби по земеделие в страната. Всички постъпили сигнали се подлагат на задължителна проверка от ръководителите на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на земеделието и храните, като за резултата се информира с писмено становище министерството на земеделието и храните и при наличие на неправомерни действия на служителите се прилагат административни санкции.

В изпълнение на мярка 5.7. от приетия План за действие по Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията 2015-2020 г., от Инспектората на МЗХ са предприети действия за изготвяне на Секторен антикорупционен план в системата на земеделието за периода януари-декември 2016 г., който съдържа конкретни мерки с определени срокове, отговорни структурни звена, индикатор за оценка на изпълнението и очакван резултат. Със заложените мерки в Плана се цели:

- Намаляване на риска от корупция чрез повишаване на информираността на гражданите за съществуващите различни механизми за подаване на сигнали за корупция;

- Взаимодействие между МЗХ и Второстепенните разпоредители с бюджет, чрез подаване на информация до Инспектората за постъпили сигнали за корупционни прояви в системата на земеделието и за резултатите от извършените проверки;

- Постигане на ефективен контрол при извършване на проверките, чрез въвеждане на ротация на служителите, работещи в контролни органи/структурни звена в различни Второстепенни разпоредители с бюджет в системата на МЗХ;

- Въвеждане на електронни системи за наблюдение и контрол в сферата на добива, транспорта и обработката на дървесина за намаляване на нарушенията на Закона за горите;

- Актуализиране и публикуване на информация за извършваните от МЗХ административни услуги - вид, цени, срокове, за реализиране на по-висока прозрачност и информираност на гражданите;

- Намаляване намесата на човешкия фактор чрез разширяване на предлаганите административни услуги по електронен път и заплащане на административните услуги по банков път;

- Поддържане в актуално състояние на публичните електронни регистри в системата на МЗХ;

- Изготвяне на нови, изменения и допълнения на актове, които биха способствали за намаляване на корупционния риск и на регулаторната и административна тежест;

- Осигуряване на прозрачност в процеса на управление и прилагане на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 и Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020, чрез популяризиране и предоставяне на информация за мерките, провеждане на информационни срещи на бенефициенти със служители от специализираните дирекции в МЗХ, работещи по програмите;

- Постигане на прозрачност и публичност по отношение на водената от МЗХ политика в отрасъл „Земеделие“ чрез предоставянето на актуална информация на широката общественост;

- Провеждане на допитвания, анкети, анализи и социологически проучвания във връзка с водената от МЗХ политика и за нивото на удовлетвореност на гражданите от качеството на административното обслужване в системата на МЗХ.

В МЗХ има създаден Съвет по антикорупционна политика в земеделието с участието на представители от МЗХ, второстепенните разпоредители с бюджет и Държавен фонд „Земеделие” - Разплащателна агенция.

През 2016 г. от Инспектората на МЗХ е обобщена информация за изпълнението на мерките от Секторния антикорупционен план в системата на земеделието за периода юли-декември 2015 г. и за периода май-ноември 2016 г., която е изпратена до Министерския съвет.

Във връзка с постъпило искане, информацията относно изпълнението на Секторния антикорупционен план в системата на земеделието за 2016 г. е предоставена и на вр. и. ф. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, както и копие на Секторен антикорупционен план в системата на земеделието за периода януари – декември 2017 г.

2.1.7. Околна среда и води

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) провежда последователна политика за подобряване на ефективността на осъществявания от контролните органи на МОСВ контрол. В тази връзка, и през 2016 г. продължи прилагането на системен подход, чрез превенция и контрол, в осъществяваната контролна дейност. Контролът беше насочен към предприемане на коригиращи мерки и действия за предотвратяване и/или преустановяване на рисковете за околната среда от дейността на инсталациите. С цел налагане на санкции, съответстващи на тежестта на нарушението в Закона за опазване на околната среда се регламентира по-висок размер на санкциите при констатирани значителни замърсявания и увреждания на околната среда - от 100 000 лв. на 500 000 лв.

Правителството провежда целенасочена политика за централизиране на съществуващите депа за битови отпадъци в 55 регионални системи за управление на отпадъци и предотвратяване риска от старите депа и за прекратяване на експлоатацията на депата, неотговарящи на нормативните изисквания. Средата на сигурност осигурява предотвратяване на преките и непреките въздействия върху човешкото здраве и на екологичните рискове - спиране на замърсяването на почвите, водите и въздуха, както и разпространението на миризми; на въздействията върху биологичното разнообразие, включително флора и фауна; осигуряване на ефект за редуцирането на парниковите емисии. От национален интерес е и предотвратяването на финансови рискове - финансови санкции на държавата за неизпълнение на поети ангажименти по закриване и рекултивация на депата, неотговарящи на нормативните изисквания.

Наднормените нива на фини прахови частици (ФПЧ₁₀) са сериозен проблем на национално ниво. Резултатите от мониторинга на атмосферния въздух показват, че планираните и изпълнявани от местните власти мерки не са достатъчно ефективни, предвид продължаващите проблеми по този показател на територията на цялата страна.

Каталог: pub
pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
pub -> Съдържание
pub -> Съдържание уводни думи
pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
pub -> Азбучен списък на преподавателите

Изтегляне 2.73 Mb.

Сподели с приятели: