2.8. Дялово участие на служители
В рамката за корпоративно управление трябва да бъде отчетен интересът на служителите, свързан с дългосрочната устойчивост на дружеството, за което те работят. Служителите могат да участват в делата на дружеството, като бъдат информирани, консултирани или участват в съвета на директорите. Тяхното участие може обаче да има и финансово измерение, по-специално когато служителите станат акционери. В някои европейски страни дяловото участие на служителите има богати традиции60. Преобладава мнението, че подобни схеми служат за повишаване на ангажираността и мотивацията на работниците, увеличаване на производителността и намаляване на социалното напрежение. Но дяловото участие на служителите крие и рискове: ако компанията фалира, те биха могли да загубят както работата, така и спестяванията си. Все пак като инвеститори служителите биха могли в значителна степен да допринесат за увеличаване на дела на дългосрочните инвеститори.
Въпрос:
-
Трябва ли да бъдат взети мерки за насърчаване на дяловото участие на служителите на равнище ЕС и какви да бъдат те?
3. Принципът „изпълнение или обяснение“ — наблюдение и прилагане на кодексите за корпоративно управление
Проведената сред дружествата и инвеститорите анкета сочи, че за повечето от тях принципът „изпълнение или обяснение“ представлява подходящ инструмент на корпоративното управление. Съгласно този принцип дружеството, което решава да не спази препоръките на кодекса за корпоративно управление, трябва да посочи подробни, специфични и конкретни причини за това. Най-важното предимство на посочения принцип е неговата гъвкавост; той позволява на дружествата да адаптират своите практики на корпоративно управление спрямо специфичната си ситуация (като се отчита техният размер и акционерна структура, както и секторните особености). Също така се смята, че въпросният принцип повишава отговорността на дружествата, като ги насърчава да поставят под въпрос целесъобразността на своите практики на корпоративно управление и им поставя цели. Ето защо този принцип среща широката подкрепа сред регулаторни органи, дружества и инвеститори, както бе потвърдено от публикуваното през есента на 2009 г. проучване на системите за наблюдение и прилагане на кодексите за корпоративно управление в държавите-членки61.
Въпреки това цялостното въвеждане в ЕС на принципа „изпълнение или обяснение“ не протича безпрепятствено. Горепосоченото проучване разкри съществени слабости в прилагането на въпросния принцип, които намаляват ефикасността на европейската рамка за корпоративно управление и ограничават нейната полезност. Ето защо са необходими определени корекции с цел по-ефективното прилагане на кодексите за корпоративно управление. Решенията не трябва да променят из основи принципа, а да оптимизират неговото функциониране, като подобрят информационното качеството на отчетите. Въпросните решения обаче не засягат евентуалната необходимост от укрепване на някои изисквания на равнище ЕС посредством включването им в законодателни актове вместо в препоръки.
3.1. Подобряване на качеството на обясненията, давани в декларациите за корпоративно управление
Според цитираното по-горе проучване общото качество на декларациите за корпоративно управление на дружествата, неспазващи препоръките на кодекса за корпоративно управление, е незадоволително. Обясненията в тях служат на инвеститорите да направят своя избор и да оценят стойността на дружеството. Проучването обаче сочи, че в над 60 % от случаите, при които дружествата не са отчели препоръките, не е било предоставено подходящо обяснение. Дружествата са посочили единствено, че не са спазили препоръките, без да предоставят допълнително обяснение, или даденото обяснение е било твърде общо или ограничено.
В редица държави-членки вече се наблюдава бавно, но все пак постоянно подобряване на въпросната ситуация. Дружествата трупат опит, като благодарение на водената от публични и частни органи (надзорни органи на финансовите пазари, фондови борси, търговски камари и т.н.) образователна дейност бе подобрено качеството на представяните обяснения. Съществуват обаче възможности за допълнително оптимизиране посредством въвеждане на по-конкретни изисквания относно информацията, която се публикува от дружествата, отклонили се от препоръките. Изискванията трябва да бъдат ясни и точни — много от съществуващите трудности са породени от погрешното разбиране на естеството на необходимите обяснения.
Добър пример за точно формулирани изисквания към дружествата е даден в шведския кодекс за корпоративно управление, който предвижда, че „в своя отчет за корпоративното управление дружеството посочва ясно кои правила от кодекса не са били спазени, обяснява причините за всеки случай на неспазване и описва взетото вместо това решение“62. Наистина би било целесъобразно да се изисква от дружествата освен причините за неспазването на въпросната препоръка да посочват и точно описание на приложеното вместо това решение.
3.2. По-добро наблюдение на корпоративното управление
Наблюдението на публикуваните от дружествата декларации за корпоративно управление изглежда не е достатъчно изчерпателно. В повечето държави-членки отговорността за прилагане на задължението за публикуване се нови от инвеститорите, които в зависимост от културата и традициите на своята държава-членка често не полагат необходимите усилия. Надзорните органи на финансовите пазари, фондовите борси или останалите контролни органи функционират съгласно различни правни рамки и прилагат различни практики. В повечето случаи те изпълняват само формална роля, включваща проверка дали декларацията за корпоративно управление е била публикувана. Малко държави-членки разполагат с публични или специализирани органи, които да проверяват изчерпателността на предоставената информация (особено на обясненията).
Принципът „изпълнение или обяснение“ би могъл да функционира много по-добре, ако контролните органи, в т.ч. регулаторните органи за ценни книжа, фондовите борси или други органи63, получат правото да проверяват дали наличната информация (и особено обясненията) е достатъчно полезна и изчерпателна. Органите обаче не трябва да се намесват по отношение на съдържанието на оповестената информация или да присъждат оценки на избраните от дружествата решения. Органите биха могли да осигурят обществен достъп до резултатите от наблюдението, за да разкрият най-добрите практики и да насърчат дружествата към по-висока прозрачност. Би могло да се предвидят и официални санкции в най-сериозните случаи на неспазване64.
Наблюдението би могло да бъде подобрено посредством например включването на декларацията за корпоративно управление към определението на регулираната информация по член 2, параграф 1, буква к) от Директива 2004/109/ЕО и следователно подчинявайки я на правомощията на компетентните национални органи, посочени в член 24, параграф 4 от въпросната директива.
По отношение на различните практики, разработени от контролните органи, съществува огромен потенциал за подобряване и разширяване на настоящия обмен на най-добри практики.
Въпроси:
-
Смятате ли, че дружествата, отклонили се от препоръките на кодексите за корпоративно управление, трябва да бъдат задължени да предоставят подробни обяснения за тези отклонения и да описват взетите алтернативни решения?
-
Смятате ли, че контролните органи трябва да имат право да проверяват информационното качество на посочените в декларациите за корпоративно управление обяснения и да изискват от дружествата при необходимост да допълват обясненията? Ако отговорът е положителен, в какво по-точно трябва да се изразява тяхната роля?
4. Предстоящи стъпки
Държавите-членки, Европейският парламент, Европейският икономически и социален комитет и другите заинтересовани страни се приканват да представят своите становища по предложенията, изложени в настоящата зелена книга. Отговорите следва да се изпращат на Комисията най-късно до 22 юли 2011 г. на следния адрес: markt-complaw@ec.europa.eu. Като продължение на настоящата зелена книга и въз основа на получените отговори Комисията ще вземе решение за последващите действия. Всички последващи законодателни или незаконодателни предложения ще бъдат придружени от изчерпателна оценка на въздействието, в която ще бъде отчетена необходимостта от избягване на непропорционалната административна тежест за дружествата.
Получените становища ще се публикуват в интернет. Важно е да се прочете специалната декларация за защита на личните данни, приложена към настоящата зелена книга, в която се посочва как ще се обработват личните данни и коментарите.
Приложение 1: Списък на въпросите
Общи въпроси
-
Трябва ли мерките на ЕС в областта на корпоративното управление да са съобразени с размера на котираните дружества? По какъв начин? Трябва ли да бъде установен диференциран и пропорционален режим за малките и средните котирани дружества? Ако отговорът е положителен, съществуват ли подходящи дефиниции или прагове? При наличието на такива, моля посочете начините за тяхното адаптиране спрямо условията при МСП, като отговорите на посочените по-долу въпроси.
-
Необходими ли са мерки в областта на корпоративното управление, предприети на равнище ЕС спрямо некотираните дружества? Трябва ли намесата на ЕС да акцентира върху насърчаването на разработването и прилагането на доброволни кодекси за некотираните дружества?
Съвет на директорите
-
Трябва ли ЕС да се стреми към осигуряване на ясно разграничаване между функциите и задълженията на председателя на съвета на директорите и главния изпълнителен директор?
-
Трябва ли профилите на директорите, включително и на председателя, да бъдат по-точно определени в политиките за набиране на персонал, за да се осигури необходимата компетентност и подходящо многообразие на състава на съвета на директорите? Ако отговорът е положителен, как най-ефективно следва това да бъде постигнато и на какво равнище на управление, например на национално, европейско или международно?
-
Трябва ли котираните дружества да оповестяват дали прилагат политики за многообразие и ако отговорът е положителен, дали да посочват заложените в тях цели и основно съдържание и дали да докладват редовно за постигнатия напредък?
-
Трябва ли котираните дружества да бъдат задължени да осигурят по-добър баланс между половете в управителните органи? Ако отговорът е положителен, по какъв начин?
-
Смятате ли, че на европейско равнище трябва да бъдат въведени мерки за ограничаване на броя на мандатите, заемани от един директор без изпълнителни правомощия? Ако отговорът е положителен, как следва то да бъде формулирано?
-
Трябва ли котираните дружества да бъдат насърчавани да се подлагат редовно на външни оценки (например на всеки три години)? Ако отговорът е положителен, как може да се осъществи това?
-
Трябва ли задължително да бъдат оповестявани политиката за възнагражденията, годишният отчет за възнагражденията (отчита се начинът на прилагане на политиката за възнагражденията през последната година) и на размерът на индивидуалните възнаграждения на директорите със или без изпълнителни правомощия?
-
Трябва ли политиката за възнагражденията и отчетът за възнагражденията да бъдат задължително гласувани от акционерите?
-
Съгласни ли сте, че съветът трябва да одобрява и да поема отговорност за „склонността на дружеството да поема на риск“ и да я отчита надлежно пред акционерите? Трябва ли тези споразумения за оповестяване да обхващат и съответните ключови рискове за обществото?
-
Съгласни ли сте, че съветът трябва да осигурява ефективността на правилата за управление на риска на дружеството, както и пропорционалността им спрямо неговия рисков профил?
Акционери
-
Моля посочете съществуващите правила на ЕС, които според вас могат да допринесат за неподходящата липса на далновидност на инвеститорите, и предложете варианти за тяхното изменение с оглед предотвратяване на подобно поведение.
-
Трябва ли да бъдат взети мерки във връзка със структурата за стимулиране и оценката на резултатите на лицата, управляващи портфейли на дългосрочните институционални инвеститори, и какви да бъдат те
-
Трябва ли чрез законодателството на ЕС да бъде повишена ефективността на осъществяваното от институционалните инвеститори наблюдение върху управителите на активи по отношение на стратегии, разходи, търговия и ниво на заинтересованост към дружеството, в което се инвестира? Ако отговорът е положителен, по какъв начин?
-
Необходими ли са правила на ЕС, налагащи определена степен на независимост на ръководните органи на управителите на активи (например от тяхното дружество майка), или други (законодателни) мерки на ЕС за по-добро оповестяване и управление на конфликтите на интереси?
-
Кой е най-добрият начин за улесняване на сътрудничеството между акционерите?
-
Трябва ли в законодателството на ЕС да бъдат въведени изисквания за повишаване на прозрачността на услугите на делегираните съветници, например по отношение на техните аналитични методи, конфликти на интереси, техните политики за преодоляване на такива конфликти и/или прилагането на етичен кодекс? Ако отговорът е положителен, как следва да се постигне това?
-
Необходими ли са според вас други (законодателни) мерки, например ограничаване на възможността делегирани съветници да предоставят консултации на дружества, в които се инвестира?
-
Необходим ли е технически и/или правен европейски механизъм, който да подпомага емитентите при идентифицирането на техните акционери с оглед подобряване на диалога по въпросите на корпоративното управление? Ако отговорът е положителен, смятате ли, че той ще бъде полезен и за сътрудничеството между инвеститорите? Моля пояснете (например преследвани цели, предпочитан инструмент, честота, степен на изчерпателност и разпределение на разходите).
-
Смятате ли, че миноритарните акционери трябва да получат допълнителни права, за да могат ефективно да отстояват своите интереси в дружествата, при които един акционер има преобладаващо или контролиращо дялово участие?
-
Смятате ли, че миноритарните акционери трябва да бъдат по-добре защитени срещу сключването на сделки между свързани лица? Ако отговорът е положителен, какви мерки може да бъдат предприети?
-
Трябва ли да бъдат взети мерки за насърчаване на дяловото участие на служителите на равнище ЕС и какви да бъдат те?
Наблюдение и прилагане на кодексите за корпоративно управление
-
Смятате ли, че дружествата, отклонили се от препоръките на кодексите за корпоративно управление, трябва да бъдат задължени да предоставят подробни обяснения за тези отклонения и да описват взетите алтернативни решения?
-
Смятате ли, че контролните органи трябва да имат право да проверяват информационното качество на посочените в декларациите за корпоративно управление обяснения и да изискват от дружествата при необходимост да допълват обясненията? Ако отговорът е положителен, в какво по-точно трябва да се изразява тяхната роля?
Приложение 2: Списък на мерките на ЕС в областта на корпоративното управление
-
Директива 2006/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества, Директива 83/349/ЕИО на Съвета относно консолидираните счетоводни отчети, Директива 86/635/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции и Директива 91/674/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия (ОВ L 224, 16.8.2006 г., стр. 1—7).
-
Директива 2004/109/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38—57).
-
Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар (ОВ L 184, 14.7.2007 г., стр. 17—24).
-
Директива 2004/25/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно предложенията за поглъщане (ОВ L 142, 30.4.2004 г., стр. 12—23).
-
Препоръка 2005/162/ЕО на Комисията от 15 февруари 2005 година относно ролята на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулирани пазари, които не са натоварени с изпълнителни или надзорни функции, и относно комитетите на надзорния съвет (ОВ L 52, 25.2.2005 г., стр. 51—63).
-
Препоръка 2004/913/ЕО на Комисията от 14 декември 2004 година за насърчаване на установяването на подходящ режим за възнагражденията на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар (ОВ L 385, 29.12.2004 г., стр. 55—59).
-
Препоръка 2009/385/ЕО на Комисията от 30 април 2009 година за допълнение на Препоръка 2004/913/ЕО и Препоръка 2005/162/ЕО по отношение на режима за възнагражденията на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар (ОВ L 120, 15.5.2009 г., стр. 28—31).
-
BG BG
Сподели с приятели: |