Глава 15 КАКЪВ Е БОЖИЯТ ПЛАН ЗА ЛИДЕРСТВОТО В БРАКА?

Крис и Бен се влюбили, оженили се и още от началото имали проблеми, защото и двамата искали да бъдат лидери у дома. Бен бил фермер и Крис била привлечена от познанията му. Той я научил да кара трактор, да сее и да работи с иригационната система. Тя оценявала силата на характера му и способността му да осигурява прехраната.

Като главна сестра в педиатрията Крис била свикнала да отговаря за родителите и децата, които си мислели, че тя трябва да знае всичко. Когато се оженил за нея, Бен знаел, че като сестра тя е много отгово­рен човек, но той не се нуждаел от някой, който да носи отговорност за него. Всъщност Бен не одобрявал нищо, което тя вършела у дома от плащането на сметките до шофирането, изпълнението на поръч­ките или приготвянето на храната. Когато двамата работели върху даден проект, го завършвали с битка помежду си.

Първоначално Крис плащала сметките, тъй като чекът й идвал редовно, а не от време на време като този на Бен. Тя се разплащала, докато стигне до червено. Останалата част от месеца прекарвали в спорове и обвинения заради този проблем.

Един ден Крис решила да изненада съпруга си, като измие ко­лата. Вместо да се разчувства, той и показал „правилния начин" да я почисти. Крис толкова се ядосала от критиката му, че хвърлила парцалите, с които почиствала, върху Бен и избухнала.

Най-накрая те решили да отидат при консултант по брачните въпроси. Двамата направили тест, който разкрил, че имат един и същ доминиращ темперамент. Той потвърдил това, което те вече знаели и двамата искали да ръководят всичко.

Брачният консултант им предложил да си разпределят предва­рително задълженията, за да намалят конфликтите помежду си. При тази ситуация всеки трябвало да следва лидера при изпълнението на дадена задача. Когато станало въпрос за финансите, решили Бен да плаща месечните сметки. Крис се занимавала със счетоводството, с неговото балансиране в счетоводната книга и изчислявала данък дохода, защото била експерт в тази област.

Бен бил отговорен за поддръжката на колите, за работата на двора, за пазаруването, докато Крис се занимавала с ваканци­ите и празнуването на рождените дни, почистването на къщата и приготвянето на храната. Направили си списък със задълже­нията си. Решаването на всички щекотливи въпроси им отнело време, но те продължавали да ограничават желанието си да се контролират.

Сега, когато започвали нов съвместен проект, единият питал кой е отговорен за това. По този начин улеснявали работата си, тъй като всеки знаел какво ще прави предварително. Всички семейни задължения били разпределени според това, кой може да се спра­ви с дадената дейност по-добре. Сега те не само оценяват силните страни на всеки един от тях по нов начин, но и да се доверяват един на друг. Най-после се научили да работят в екип.

Къде е балансът в силата?

Любовта, общуването и разбирането са изключително важни за качеството на брака. И все пак те може да не са достатъчни, ако в къщата цари бъркотия, всички са гладни и никой не приготвя храната. Кой е отговорен? И за какво? Кой ще взема решенията и в коя област? Как ще се справи с отговорностите? Трябва ли тя да работи вън от дома? Тъй като и тя може да издържа семейството подобно на него (и понякога да получава повече), трябва ли все още той да взема решенията?

Общоприето е мъжът да се грижи за доходите, а жената да се грижи за децата и да поддържа къщата. Днес това вече не е така. Близо 96% от жените работят, докато нямат деца или след като те тръгнат на училище.

Повече от 60% от жените работят на пълно работно време или почасово вън от дома. Това обърква отговорностите на съпруга и съпругата вкъщи и създава конфликти относно лидерството у дома. Мнозина се борят или спорят с Божия план. Някои не го разбират. Други не искат да повярват. Ос­таналите се опитват да заобиколят Писанието. Или го пренебрегват, или го изкривяват. Но за да имате сполучлив брак, трябва да решите въпроса за лидерството.

Първоначалният Божи план

Първоначалният план на Бога за брака е бил съпругът и съп­ругата да живеят заедно в съвършена хармония. Преди да навлезе грехът, Бог е бил върховният Водач в дома. Сред съвършената при­рода Адам и Ева с желание са му се подчинявали всеки ден.

Много хора разбират погрешно доклада в книгата Битие за първия брак. Тези, които са прочели само повърхностно първата книга на Библията или просто са слушали какво казват другите, без да изследват фактите, смятат, че Бог е създал Адам като ли­дер в семейството. Но това не е точно така. Ролята на Ева като „помощник" (Битие 2: 18) не е по-малко значима от тази на мъжа. Възлагането на различни отговорности не предполага неравенство или по-ниско положение.

В резултат на греха жената, мъжът и змията участвали в пър­вото неподчинение спрямо Бога и станали обект на проклятие. Мъ­жът с пот щял да изкарва прехраната си (Битие 3: 17-19). Жената с болки да ражда децата си и да се подчинява на съпруга си (стих 16). Змията трябвало да се влачи по корем и един ден да получи смъртоносна рана (стихове 14, 15).

Бог е създал двата пола така, че да се допълват един друг. Както успехът на една компания зависи от способността на работниците да използват положението си и да работят според възможностите си, така е и в брака. Мъжът и жената зависят един от друг. Въпреки че отговорностите им са различни, те са равноправни и двамата са необходими за доброто функциониране на едно здраво общество.

Библията съдържа няколко важни стиха, в които мъжът е наречен главата на дома. Единият ключов текст е в Ефесяни 5: 23-25: „Защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже. Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея."

Тъй като малко мъже ще бъдат призовани да умрат, за да жи­веят съпругите им, как да разбираме тези стихове? Те акцентират върху духовното, божественото положение на мъжа. Според тях съпрузите трябва да бъдат олицетворение на това, което е Христос за църквата.

Тежестта на цялото домакинство пада на раменете на мъжете. Това означава дословно и думата husband главата на дома, този, който управлява и насочва семейството. Съпругът е защитник на богатствата на дома. Думата house идва от стария английски hus, чийто корен се съдържа и в думата husband.

Под маската на „лидерството" много мъже съсипват съпругите и децата си. Деспотизмът и диктатурата нямат място в християн­ския живот, тъй като заставят жената да се чувства неравностоен брачен партньор. Резултатите са деструктивни и за двамата като индивидуалности, и за брака като цяло. Авторитарните мъже обик­новено са израснали в домове, в които са наблюдавали подобно поведение, или са слаби, несигурни същества, които се страхуват някой да не узурпира властта им. В други случаи това е единстве­ният модел на лидерство, който познават.

Но те не са единствените, които използват авторитарния стил за ръководство на дома. Всеки път когато единият партньор се опита да контролира или да доминира над другия, независимо от мнението, желанията, действията и стила на живот на зависимата страна, или се опита да принуди половинката си да направи нещо против волята си, показва липса на взаимност.

Поведението, което разкрива тази липса, може да бъде свързано не само с физическа злоупотреба, но и с емоционален тормоз. В едно проучване 53% от хората, запитани за причината за провала на брака им, посочили опита на партньора им да ги контролира.

Типични примери за контролиращо поведение са: вземането на еднолични решения, определяне на облеклото на любимия, на мястото за живеене, на разходите и т.н. Някои решения са незначи­телни, други съществени. Но доминиращата личност не се съобра­зява с желанията, мнението и чувствата на другия.

Когато констатират някакво отклонение от присъщия им дне­вен ред, властващите моментално се опитват да заставят половин­ката си, чрез заплахи и внушаване на страх, да се върнат в познатия коловоз. Контролиращите съпрузи живеят в постоянен страх да не изгубят своите доминиращи позиции. Те не смеят да признаят това, за да не станат уязвими. Подчиняващите се личности се страхуват да не бъдат атакувани или смазани от доминиращите. Подобни отношения изцяло блокират интимността.

Тъй като деспотът действа самостоятелно, той (или тя) често се изолира и отчуждава от партньора си както и от останалите членове на семейството. Но любимият му копнее за близост и интимност. Неговата контролираща природа убива любовта на съпругата му. На обществени места може да се държи мило, но тази деликатност е изразявана с цел контрол. Жестовете, израз на любов, са без значение. Не съществува истинска загриженост, което кара отсрещната страна да се чувства използвана.

Животът на контролиращата личност е изпълнен с правила. Колкото по-строги са те, толкова по-щастлива е тя. Правилният начин за вършенето на нещо е техният начин. Те знаят кое е най-добро за всеки във всяка ситуация.

Тъй като не съществува взаимност между двамата, те не мо­гат да видят света от гледната точка на другия. Отзивчивостта предполага „преместване" в света на партньора и е свързана със способността той да бъде видян от неговата гледна точка, без да бъде осъден. Липсата на съчувствие е сигнал за следното послание: „Ти не струваш. Ти си незначителен и не си ценен." Такова отно­шение разрушава самочувствието на партньора. Контролиращите личности не се интересуват от чувствата на другия.

Ако в името на лидерството съпругът тотално контролира съпругата си, може да се стигне до сериозни последици. Продъл­жителното потискане на желанията й ще убие нейната любов към любимия и тя може да се опита деликатно „да си го върне". Освен това може да страда от главоболие, безсъние и язва или да има някакви други оплаквания.

Жената се нуждае от свобода, за да поеме своята отговорност. Да взема решения и да прави промени, когато е необходимо, как­то и да получава подкрепа от съпруга си, който да я насърчава в изпълнението на задълженията й.

Справянето с деспотичния партньор не е лесно. Възможно е само при желание за промяна от двете страни и чрез Бога.

Сферата, в която доминира тя, е свързана със същите труднос­ти, с които се сблъсква и той, плюс други като хомосексуализма. Един от факторите, които го обуславят, е наличието на доминираща майка и непредприемчив баща.

Горко на онзи дом, в който кокошката кукурига, а петелът мълчи.

Испанска поговорка

Това ми напомня историята за двете порти, водещи към рая. Надписът над първата гласял: "Всички мъже, които някога са били командвани от жените си, да застанат тук." Няколко стотин мъже застанали там. Над втората врата пишело:

"Мъжете, които никога не са били управлявани от съпругите си, да се наредят тук." Един учуден мъж стоял сам. Св.Петър го приближил и го попитал защо стои сам. „Жена ми ми каза да застана до тази порта" обяснил той.

Мъжете под чехъл са герои на много подобни шеги, представящи общественото отношение към този вид връзки. Мъжкото его се накърнява от факта, че някои ги командва и в тях се наслоява негодувание. Не следвайте този курс на поведение.

При внимателно вглеждане в това обаче ще открием някои от проблемите, свързани с водачеството. Не винаги решенията се взе­мат и от двамата или пък се правят уговорки, особено при спешни ситуации или когато единият партньор е далеч.

Дори съпрузите да си сътрудничат не винаги могат да се съгла­сяват един с друг. Две глави не винаги са по-добри от една, както заявява една статия, посветена на откритието на двуглавата змия. „Главите не винаги се борят само за храна, те не са съгласни и по отношение на посоката, в която да тръгнат" казва изследователят на змиите, открил двуглавото чудовище и осигуряващ мишки, за да го храни. „Трябва да храня двете глави заедно, защото иначе те започват да се карат" казва той. „Едната глава грабва предната част на мишката, а другата улавя задната."

В една пролетна вечер Хари и аз карахме велосипедите си един до друг, когато стигнахме до пресечка. Никой от нас не изрази пред­почитание за посоката, в която да тръгнем. Завихме едновременно и се сблъскахме. Социолозите, подобно на зоолозите, казват, че хората, както и животните, се нуждаят от водач или от някой, кой­то да им упражнява контрол по принуда или чрез уговорка. Никоя организация не действа на принципа на сътрудничеството. Бизне­сът, училищата, клубовете, църквите и правителството всички те функционират на принципа на едноличната власт.

Състезанието, което е резултат от борбата за власт, приключва с огорчението и негодуванието на партньорите и с объркването на децата. Двойките, който си съперничат за лидерство, никога не достигат фаза­та на подкрепящата връзка. Когато виждат родителите си, воюващи за позиции, децата вземат страна, настройвайки единия родител срещу другия и копирайки същите техники, които използват те.

Когато родителите се задълбочат в борбата за власт, контролът и авторитетът се прехвърлят от единия на другия. Децата чувстват, че лоялността им трябва да се раздели, което ги обърква и нараня­ва. Жизненоважно е брачните проблеми да се решават бързо, така че двойката да споделя родителските отговорности.

Позволете ми да ви представя връзката, която се съобразява с библейските принципи и в същото време се адаптира към напре­жението в семейството. Връзката, основана на подкрепа, почива на идеята, че брачните партньори могат да си сътрудничат добре. Подкрепящите се личности в един брак с желание предават влас­тта си на другия. Те не твърдят, че тяхната линия на поведение е единственият начин за действие, нито пък изискват безпрекословно подчинение.

В тези връзки двойката работи по-добре от успешна корпора­ция с правилно дефинирани цели и намерения. Съпрузите работят заедно за постигането на набелязаните цели, разбирайки, че всеки може да има различен метод или чувства при изпълнението им.

При едно такова отношение (основано на подкрепа) съпругът поема отговорността за изпълнението на някои задачи поради сво­ята компетентност. А съпругата се справя добре в други области, съотвестващи на способностите й, като и двамата смятат, че им е нужен водач, който да ги насочва, когато се сблъскат с някаква трудност, което със сигурност ще се случи. В унисон с Писанието те са единодушни, че съпругът трябва да поеме ролята на водача.

Макар че той е глава семейството, не трябва да притежава ха­рактеристиките на диктатор и да се държи повече като президент на добре ръководена организация, в която всеки работник е важна част от екипа и допринася за успеха на компанията.

В нашия дом Хари е президентът на корпорацията Ван Пелт, но като всеки добър ръководител той съгласува плановете и ре­шенията си със своя вицепрезидент. Аз, като такъв, също имам отговорности, които изпълнявам, поради способностите и наклон­ностите си. Но имам и такива, които обсъждам с него, преди да действам. Често провеждаме събрания, за да обсъдим плановете си и предстоящите задачи.

Понякога Хари казва: „Скъпа, ти знаеш повече за това, така че ще вземеш окончателното решение." Това не подкопава позицията му или способностите му, а, напротив, увеличава стойността му в моите очи. Той винаги се вслушва в мнението ми, уважава способ­ностите ми и опита ми и желае моето участие почти винаги ако не го направи, знае, че не е постъпил правилно.

Подкрепящата връзка включва нещо повече от разпределени­ето на властта, при която има ясно разграничение на отговорнос­тите и всеки партньор притежава балансирано чувство за контрол. Тя е взаимно подчиняваща се сложна връзка. Партньорите мислят себе си за компетентни, а това влияе върху самочувствието им. И двамата считат половинката си за достатъчно компетентна, което допринася за самоутвърждаването на другия.

В подобна връзка президентът и вицепрезидентът приемат проблемите като врагове, които заплашват сигурността на дома им и се борят с тях заедно.

Клифърд Нотариъс и Хауърд Маркман сравняват този начин за решаване на проблеми със стратегията, илюстрирана в първите серии на „Стар Трек". В единия от епизодите екипажът се среща с непозната форма на живот, която черпи сила от гнева на хората. Тези пришълци съвсем ненатрапчиво създавали поводи за конфлик­ти, водещи до гняв, който им бил нужен. Мъдрият капитан Кърк осъзнал какво се случва и инструктирал подчинените си да заме­нят лошото си настроение със смях. Чужденците продължавали да провокират неразбирателства. Но екипажът контролирал своите реакции и посрещал провокациите им със смях и натрапниците загубили силата си. Ако дори само един член на „Ентърпрайз" не съдействаше на капитана и продължеше да се гневи и да се бори за надмощие, корабът щеще да бъде победен.

Брачните партньори се нуждаят от същата стратегия. Единст­веният начин да победят „врага" е да се съюзят с половинката си, за да защитят брака си. Разберете, че, ако проблемите успяват да ви разделят, и двамата губите.
Глава 16

СЕМЕЙНО ЛИДЕРСТВО

Проблемите на Джим със съпругата му и децата му го накарали да потърси помощ. Той казал на брачния си консултант, че има истерична жена и трима недисциплинирани, ужасни тийнейджъри. Според неговия разказ съпру­гата му била причината той да изостави семейството си тя крещяла през цялото време, оплаквала се, че трябва да върши всичко сама, че той не се интересува от нея, децата и дома. Чувствала се като невидима и й писнало от това, че съпругът й не ръководи дома. Тя вече не го считала за „мъж".

Джим бил професионалист, който споделял проблемите си открито. Но бил смаян от лудите изисквания на жена си и не раз­бирал какво иска тя, при положение че той осигурявал издръжката на семейството. Връзката им бързо се влошавала. Споровете им били изпълнени с горчивина и враждебност, следвани от дни на мълчание. Джим бил на ръба на силите си и искал да разбере как да се справи със съпругата си.

Брачният му консултант го помолил да го посети още няколко пъти, за да може да го опознае по-добре. Скоро разбрал, че Джим имал пасивен баща и доминираща, контролираща майка. Този модел на поведение от неговото детство го научил, че мъжете сто­ят настрана като мълчаливи наблюдатели и избягват откритите конфликти, че жените държат властта в ръцете си, казват всичко и вземат важните решения в семейството.

Това се запечатало в ума му и сега действал по начина, който познавал от детските си години. Той винаги бил „там", но избягвал семейните срещи, като се затварял в себе си, заставал пред телевизо­ра, вземал вестника, отдавал се на работа или активно се включвал в осигуряването на добре управляваното му семейство.

Ръководството на дома било оставено изцяло на съпругата му, както правел баща му. Вместо да спори с нея по отношение на решенията, които тя вземала, независимо дали ги одобрявал, или не, той се отдръпвал. „Мир на всяка цена" това било неговото мото.

Джим се представял изключително добре в службата си и всич­ки го харесвали. Справял се с конфликтите и с годините се наложил в бизнеса. Брачният му консултант му казал, че ако използва същи­те методи и у дома, семейните конфликти ще престанат. Съветът му изглеждал разумен.

Известно време Джим работил върху вземането на ръководната роля в семейството и се учел да отстоява мнението си. Вместо да спори с него, както смятал, че ще направи съпругата му, тя с бла­годарност му предала управлението на дома. Първоначално доказа­телствата за неговата нова сила, водачество и кураж се проявявали в малките неща, а след това в по-големите и по-важни случаи.

За всички станало ясно, че чувството му за самооценка се ут­върдило. Връзката му със съпругата му и децата му започнала да се променя. Тъй като се интересувал от половинката си и общувал откровено с нея, тя се успокоила и нервността и истеричността й намалели. Той изразил изискванията си към своите тийнейджъри, макар че те недоволствали. Когато застанал пред тях, те първо проверили категоричността на изискванията му, но след това от­говорили позитивно.

Джим все повече чувствал своята отговорност за обединението на семейството си и за ръководството му, основано на подкрепа. Съпругата му и децата му, които преди спорели с него и го предиз­виквали, сега откликвали с любов. Семейството израствало чрез проблемите. И това започнало, когато съпругът и бащата разбрал, че той е виновен и потърсил причините за случващото се.

Любовта не унижава никого. Позволява открита и честна дис­кусия (дори противоречащи мнения) и включва изслушването при вземането на решения, решаването на проблеми и поставянето на цели. Когато съпругът възприеме сериозно заповедта да обича съп­ругата си така, както Христос е възлюбил църквата (Ефес. 5:25), той ще има едно подкрепящо партньорство, в което никога няма да принуждава съпругата си да му се подчинява, а мъдро ще предлага нежно ръководство, което да я насърчава да го следва. Подобно подкрепящо водачество носи хармония и щастие за двамата и със сигурност ще донесе Божиите благословения.

Писанието дава много примери за това, как да бъдете ефектив­ни водачи в дома си. Властта е дадена на главата на семейството, за да посреща нуждите му. Но никъде не е казано, че тя трябва да му служи, за да командва и за да задоволява егоистичните си нужди. Ръководството му включва неегоистична любов и отговорност за поетата власт, а не тирания.

Принципи на ефективното управление

Изследванията разкриват специфичните принципи, необходими за успешното водителство. Макар че те не са неотменими правила, могат да се прилагат от всеки мъж, който иска да ръководи семейс­твото си с любов. Нека да разгледаме някои от тези концепции, преведени на езика на семейството.

Понякога мъжът забравя, че целта е да работят заедно. Брачни­те проблеми са неизбежни, когато единият или двама партньори толкова силно защитават собствените си виждания и интереси, че не чуват и не разбират гледището на другия. Но подкрепящият съпруг, така да се каже, „обува обувките на половинката си и вижда грижите и през нейните очи, не през своите.

Разбира, че желанието и за успешна връзка превъзхожда неговото. Все пак тя е повече или по-малко зависима от него от разбирането му, от мъдростта му и от съдействието му, за да постигне целите си.

Принцип №2: Отговорният водач на семейството трябва да се съветва със съпругата си и да поддържа каналите за общуване отворени. Болезнено е единият партньор да научи, че важно реше­ние или покупка е била направена от половинката му, без тя да се посъветва с него. Когато двамата вземат решенията, равенството и самоуважението им се увеличава.

Съпругът трябва да се доверява на любимата си, да я пита за мнението й по семейните въпроси и внимателно да слуша, когато тя го излага пред него. Той има нужда от съвет, а не само от съгласие с неговите идеи и мнения. Трябва да я приема като партньор, чиято гледна точка е необходима особено когато на него му убягва нещо или не може да го разбере. Тя може слабо да познава ситуацията, но на преценката й може да се разчита, тъй като понякога действа интуитивно. Той трябва да й осигури възможност да изрази себе си, като наблюдава изражението на лицето й, движението на тялото й и тона на гласа й.

Когато целите са ясни, ще бъде добре да прекарате уикенда без децата и далеч от всички отговорности специално време само за вас двамата, за да разговаряте за задачите на съвместния ви жи­вот. Водачът на семейството трябва да планира обсъждането, без да налага идеите си, като задава насоката подобно на планирането на бизнес среща.

Уикенда трябва да бъде изпълнен с молитва за ръководство, докато планирате бъдещето си. Обсъжданията могат да включат и разсъждения относно начините, по които можете да изявите плодовете на Духа любов, мир, дълготърпение, милост, благост, смирение, самообладание и вяра (Галатяни 5:22, 23) във всекид­невния си живот.

Подкрепящият съпруг няма да изисква неразумни неща от съпругата си, но вместо това ще бъде чувствителен към многото й задължения точно както той очаква от нея да разбира неговото виждане за нещата. Той не винаги ще изпълнява молбите й, но винаги ще се вслушва в тях с уважение и ще се отнася честно към нея. Ще се съобразява с чувствата й и ще проявява разбиране към правата й във всяка област като бъде внимателен, честен и изпълнен с уважение.

Вземането на навременни решения изисква много мислене, работа и молитва. Едно от огромните предимства на Божието ръ­ководство е, че имаме на разположение всички небесни ресурси. Божието Слово обещава, че Той ще ни ръководи и направлява в пътя, по който трябва да вървим. Вземането на правилни решения означава не само да слушате съпругата си, но и да търсите компро­мисни варианти по всеки въпрос, които да удовлетворяват нуждите и на двама ви.

Когато двойката е изправена пред проблем, той трябва да по­пита: "Какво трябва да направим, за да отговорим по най-добрия начин на нуждите на връзката ни?", а не „Какво трябва да направи моят партньор, за да задоволи интересите ми?". Водачът трябва да бъде отворен за компромиси и уговорки. Това включва обикновени проблеми като харченето на парите (двамата може да желаят да ги използват за различни неща), приоритетите в използването на времето ви, проблемите със сватовете, различните разбирания за родителството и сексуалните проблеми. Отговорността лежи върху съпруга, който като водач в семейството, трябва да бъде нащрек за проблемите и да осигурява обсъждането им.

От години ние с Хари практикуваме две взискателни профе­сии. През последните години моята получи по-висок престиж поради публичния характер на публикациите и срещите ми. Все пак ние не се състезаваме, нито пък единият се опитва да засенчи другия. Хари е убеден, че Бог ме е избрал за специална служба със семействата и ме насърчава и подкрепя във всяка стъпка по пътя ми. Още в началото на брака ни той ме насърчаваше да раз­вивам способностите си дори когато това го караше да се чувства неудобно.

Поддържаме подкрепящите си взаимоотношения в брака си с общуване.

Обсъждаме всичко от обичайните събития до мечтите си за бъдещето. Голяма част от дискусиите ни протичат в сауната, къ­дето позволяваме на горещата вода да премахне стреса и умората ни и отново свързваме съдбите си.

Понякога лидерите правят грешки, пресмятат неточно и реаги­рат прибързано. Дори най-успешните бизнесмени се провалят. Ще има моменти, в които ще грешите 100%. Когато това се случи, вместо да се опитвате да го прикривате или да отказвате да го признаете, отидете при съпругата си и й кажете, че не сте бил прав. Признайте й, че съжалявате и молите за прошка. След това обсъдете следващи­те стъпки, които ще предприемете, за да се справите със ситуацията.

Вместо да ви подцени, тя ще ви обича и уважава повече.

Всяка двойка трябва да реши кой ще ръководи. В нашия брак ние си поделяме отговорността. Хари избира модела на колата. Аз мога да изразя мнение за цената и цвета й. Когато нещо в къщата се повреди, се обръщам към Хари. Той решава дали може да го поп­рави и дали въобще си струва това. Като стане въпрос за стила на мебелите и декорацията, съпругът ми ми дава максимална свобода (това е хубаво, защото неговата способност да съчетава цветовете е погребана с чудовището от Лох Нес). Социалните контакти обик­новено са моя грижа, но уведомявам Хари за ангажиментите ни. Аз пиша чековете, но той се оправя със задълженията към банката и плаща таксите.

Едва ли ви интересува как се справяме с вътрешните си проб­леми, но и те са доказателство за това, как хората се отнасят към съществените аспекти в живота си. Разпределяйки равностойно отговорностите и действайки честно, възраждаме брака си.

Когато семейният лидер се справя добре, съпругата знае, че може да му се довери, защото той я цени. И тогава няма граници за нейните любов и уважение и желанието й да се подчинява и да го подкрепя, тъй като партньорът й е доказал, че е това, което тя иска от един съпруг.

Това, което жената желае по отношение на ръководството, е доброто съчетание на нежността със строгостта. Как мъжът може да бъде и нежен, и твърд? Тези качества сякаш се самоизк­лючват. Но има мъже, които могат да поддържат баланса между това да бъдат решителни, когато вземат решения, обединяващи семейството, и да действат с много любов.

Жената, независимо колко е консервативна или либерална, почти винаги желае приятно агресивен съпруг, който проявява мъ­жество, но все пак е чувствителен към нейните нужди и провокира позитивни емоции. Този тип мъже могат да осигурят нежното водачество, за което жената копнее, само когато станат Божии синове всеотдайни, твърди и постоянни.

Управлявай семейството си така, както готвиш малка риба много внимателно.

Китайска поговорка

Ако мъжът иска да води семейството ефективно и да преодолява кризите в живота, трябва да моли Бог да влезе в живота му, да прости миналите му грехове и провали и да го направи подходящия водач на семейството му. Запомнете, позитивната промяна никога не идва чрез натякванията и критиката на надвесената над главата на съпруга си жена. Промяната предполага вътрешно желание, утвърдено от силата на Светия Дух. На бюрото си Хари има следния цитат от Писанието: "Затуй, ако е някой в Христос, той е ново създание, старото премина, ето, всичко стана ново."

Да кажем, че един полицай ви издаде талон за превишена скорост. Сериозно се съмнявам, че ще пренебрегнете талона, защото не харесвате поведението на полицая, докато ви го съста­вя. Като полицай той следи за реда и закона. Униформата му е символ на власт. Трябва да уважавате действията му, въпреки че не харесвате човека.

Същият пример може да бъде приложен за брака. Може да не одобрявате или да не уважавате всичко, което съпругът ви прави. Всички водачи имат едни или други недостатъци, но Бог може да работи чрез тях. Господ няма да държи отговорна жената за поро­ците на партньора й. а за отношението й към него, за начина, по който е реагирала. Бог може да работи и чрез несъвършени хора, за да направи нещо добро..

Моят съпруг е слаб и не проявява качества на водач! Как же­ната може да се довери на такъв пасивен човек? Обикновено щом съпругът е неспособен водач, жената има качества на строг ръко­водител. Тя несъзнателно избира слаб и пасивен партньор, който я допълва. Може да е видяла такъв модел в детството си или съпру­гът й да не е толкова силен, че да оспори лидерството й. В такива случаи съпрузите дават възможност на волевите си половинки да се справят с всичко, вместо да се опитват да ги оборят.

Но идват моменти, когато с жената се случва нещо, дори с най-независимите. Тя осъзнава, че се нуждае от някого, на когото може да се опре по време на стресовите моменти. Не желае да кон­тролира всичко, да ръководи и да взема инициативата за всичко. Ако съпругът й отнеме лидерството й в такъв момент, тя вероятно все още ще се бори за контрол. Но все пак се нуждае от мъж, който да е по-силен от нея. Такива мъже могат да разберат волевите си съпруги и да запазят позициите си, когато те ги предизвикат.

Когато жената счита половинката си за „по-слабия" партньор, който не може да носи своята част от товара, уважението й към него намалява. Появяват се дълбоки чувства на негодувание към този, който трябва да поеме отговорността, въпреки че тя отблъс­ква опитите му да води семейството.

В Едемската градина Бог сам засегна този въпрос, като каза на Ева: ”Желанията ти ще бъдат подчинени на съпруга ти." (Битие3:16) Еврейската дума за желание означава да преследваш нещо или да копнееш силно за нещо.

Често мъжете поемат отговорността, когато жените престанат да се налагат, когато чувстват цялата тежест на водачеството. По­някога всичко, което жената има нужда да прави, е да позволи на съпруга си да поеме контрола над всичко. Подкрепящата съпруга ще насърчи дори слабите му опити за това, оценявайки извърше­ното от него.

Когато съпругът направи някакво предложение, тя може да го приеме дори и да не го одобрява. Може би тя би постъпила така, ако някой друг предложи същото. Ако съпругата оценява желани­ето и усилията на партньора си да бъде водач у дома, той ще бъде насърчен да опита отново.

Моят съпруг всеки път се проваля! Най-сериозната проверка за подчинението на жената е склонността й да отстъпи и да поз­воли на мъжа да сгреши, без да се намесва. Тъй като противопо­ложностите често се привличат, това може да бъде изключително трудно за доминиращата жена, особено ако си мисли, че тя не би се провалила в нещо.

Често жената може да заяви, че желае успеха на съпруга си, но несъзнателно може да му пречи. Възможно е да се противопоставя на всяка негова идея или постоянно да критикува опитите му да бъде водач. Тя може да провали усилията му, като каже: „Казах ли ти, че ще стане така?", когато той не се справи в нещо. Ще бъде добре, ако го остави и не се опитва да го „спасява", а му даде въз­можност да види сам резултата от провала си. Тя трябва да провери желанието си да му се подчинява напълно.

Пренебрежението на желанията на съпруга често влошава отношенията. Той започва да ненавижда Бога, Който заставя же­на му да не зачита неговите желания. Това намалява шанса да го спечелите за Бога, а съпругът започва да я ревнува от Бога, на Когото тя служи.

Библията дава светлина относно това: "Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си така, щото, даже ако някои от тях не се покоряват на Словото, да се придобият без Словото чрез обходата на жените си." (1Петрово.З:1)

Този съвет бил дословно следван в Бразилия от една църков­на група по време на голямо религиозно пробуждане. Много жени се присъединили към църквата без съпрузите си. Някои мъже би­ли безразлични към откритието на партньорките си, други били враждебно настроени и забранили на съпругите си да посещават църквата или да участват в църковни дейности. Църковните водачи обаче мъдро посъветвали жените да не се противопоставят и да се доверят на Бога, Който може да промени сърцата на съпрузите им. Така много мъже били спечелени за вярата.

Подчинението си има граници. Жената не трябва да се съглася­ва с всяко желание и идея на покварения си мъж. Бог е дал съвест и ум на всяка съпруга, за да прецени правилността или погрешността на всяко нещо в светлината на Божието Слово. Това не означава, че има универсални решения за всяка ситуация, което налага необ­ходимостта от намесата на християнски съветник.

Майката трябва да се грижи за моралното и физическото здраве на децата си. Ако бащата им дава наркотици или алкохол или злоупотребява с тях физически или сексуално, тя трябва да ги защити, а след това да се погрижи за запазването на уважението между тях и баща им.

Тя може да обясни, че татко не вижда нещата така, както ги виждат те, и затова трябва да бъдат търпеливи с него, както Исус е търпелив с тях, когато Го предават. Чрез думи и пример тя може да научи децата си да обичат и уважават татко в трудни ситуации.

Жените често са изправени пред морални дилеми. Да предполо­жим, че съпругът й иска тя да го придружи на място за забавления, което не одобрява, да гледа цинични филми или видео, да върши заедно с него неща, които противоречат на убежденията й. Какво може да направи тя в тези случаи? Трябва ли да се откаже от прин­ципите си? Жената не е задължена да се подчинява на съпруга си, когато той се опитва да я накара да прави нещо лошо.

Но все пак ще е по-добре да остави осъждането на Светия Дух. Когато се наложи да му откаже нещо, трябва да направи това с любов и уважение. Ако иска да ходи на църква, трябва да го нап­рави, но по същия начин, както когато ходи на пазар да го целуне за довиждане, без да се опитва да го накара да се чувства виновен, че не отива с нея. Дали да вземе децата със себе си, е друг въпрос, тъй като те не са само нейни. Няма да е добре и ако се ангажира с толкова много работа и събирания, които ще са повод за честото и отсъствие от дома, а той да остава сам.

Ако той откаже да ръководи семейните богослужения, тряб­ва да го направи тя. Ако се появи възможност да го покани да се включи, може да каже: "Скъпи, ела да завиеш децата и да чуеш молитвите им", или: „Ще прочетеш ли на децата тази вечер исто­рия от Библията? Те обичат да седят на коляното на татко и да го слушат, когато им чете." Ако той отклони поканата, тя може да направи това сама.

Тя може да помоли едно от децата да благослови храната на масата, ако той не иска. А ако той каже на децата, че няма Бог, по-късно жената може да им обясни защо тя вярва в Него, подчер­тавайки, че баща им има право да вярва в каквото иска.

За да може да се справи с такива трудни ситуации, жената се нуждае от допълнително време с Бога в търсене на Неговото ръко­водство и сила. Подкрепящата връзка се постига трудно дори когато двамата партньори работят заедно за постигането на общите им цели. Но щом съпругът се противопоставя на вярванията на съп­ругата си, тя има още по-голяма нужда от молитва, за да постигне необходимата хармония у дома.

Тя не трябва да парадира с молитвата и с часовете си за обще­ние с Бога пред него като доказателство за духовността й. Нещо повече животът й трябва да бъде едно мълчаливо свидетелство. Отделянето на време за изучаване на Библията и за молитва всеки ден ще й помогне да получи мъдрост, за да знае как да промени за добро обстоятелствата, пред които е изправена. Ще са й особено нужни верен партньор за молитвата и съветник, който да я направ­лява през трудните моменти.

Уважението и желанието й да се подчинява на съпруга си до­ри когато това противоречи на мисленето й, ще позволи на Бог да промени нещата. Подчинението на жената често намалява негатив­ното отношение на мъжа към християнството и той ще уважава вярата, която подтиква жена му да дава толкова много от себе си за него.