Взаимовръзки между преразглеждането и останалото законодателство на Общността

2.2.Взаимовръзки между преразглеждането и останалото законодателство на Общността

Преразглеждането няма да засегне правилата на Общността относно колизията на правни норми. В тази област Комисията е представила две предложения за регламенти: предложение за Регламент относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим ІІ) и предложение за Регламент относно приложимото право към договорни задължения (Рим I). Второто предложение включва разпоредба, предлагаща колизионна норма при потребителските договори, която се състои в прилагане единствено на правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, при определени условия.

В съответствие с обявената информация в Бялата книга за политиката на финансовите услуги (2005—2010 г.), Комисията предприема разнообразни инициативи в сектора на финансовите услуги и по-специално в областта на финансовите услуги за граждани. В светлината на резултатите от проведените консултации, Комисията ще разгледа до каква степен всяко последващо законодателно действие ще се отрази на финансовите услуги. Възможно е да се наложи цялостно или частично изключване на прилагането на последващите законодателни действия спрямо финансовия сектор.

Настоящата Зелена книга цели да събере мнения от всички заинтересовани страни относно възможните варианти за политика при преразглеждането на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите, както и относно редица конкретни проблеми.

3.Основни проблеми

3.1.Развитие на пазара

Повечето директиви, представляващи част от достиженията на правото на Общността за защита на потребителите, са по-скоро препоръчителни, отколкото базирани на определен принцип. Повечето от тях вече не отговарят напълно на нуждите на съвременните бързо развиващи се пазари. Това е особено важно при все по-нарастващата роля на цифровите технологии и услуги (напр. сваляне на музика от Интернет), което поставя противоречиви въпроси относно правата на потребителите, спрямо продажбата на материални блага.

Развитието на технологиите предоставя нови пътища за сключване на сделки между фирми и потребители, извън полето на законодателство за защита на потребителите. Добър пример за това явление са разпродажбите по Интернет. Например директивата за дистанционните продажби, която бе подготвена преди разрастването на електронната търговия в последно време, позволява на държавите-членки да не прилагат разпоредбите ѝ спрямо тези разпродажби. Съгласно оценката на националните законодателства, различното прилагане на тази нормативна възможност от държавите-членки поражда фрагментиране и повече оплаквания от потребителите по отношение на тези Интернет разпродажби.¹³ Изключването на софтуерните продукти и данни от обхвата на Директивата за потребителски продажби може да подтикне професионалистите към евентуално избягване на отговорността за възможни щети/несъответствие на такива продукти чрез включване на условия в договорите за лиценз на крайни потребители (EULA), като така възпрепятстват потребителите да ползват средствата за правна защита при липса на съответствие и възникнали щети¹⁴.

3.2.Фрагментиране на правилата

Съществуващите норми за защита на потребителите в ЕС се разделени основно в две посоки. Първо, действащите директиви позволяват на всички държави-членки да приемат в националните си законодателства по-строги правила (минимално сближаване) и редица държави-членки са се възползвали от тази възможност, за да осигурят по-високо равнище на защита на потребителите. Второ, доста въпроси са разрешени двусмислено в различните директиви или пък са оставени без отговор. По време на предварителния етап на преразглеждането, заинтересованите потребители и фирми посочиха редица примери за нормативно фрагментиране, което поражда илюстрираните в Приложение І проблеми. Различията обикновено са причина за допълнителни разходи на фирмите за привеждането им в съответствие, като това включва получаването на подходящ юридически съвет, подмяната на информационните и рекламни материали или договори, или евентуалните съдебни разноски при неспазване на действащите разпоредби. Това често се цитира от предприятията като една от причините да не осъществяват трансгранична фирмена дейност. Докато 19 % от търговците на дребно¹⁵ в ЕС продават и рекламират най-малкото в още една държава от ЕС, то 48 % от фирмите са готови да реализират трансгранични продажби. Други 55 % от търговците на дребно, показващи интерес към трансграничните продажби, смятат, че допълнителните разходи за привеждането им в съответствие с различните национални законодателства, регулиращи сделките с клиенти, са от голямо или съществено значение. 43 % от всички търговци на дребно в ЕС считат, че сближаването на законодателствата за защита на потребителите би трябвало да се отразят положително върху трансграничните им продажби и техния бюджет за трансгранична търговия.

Съществуват дори случаи, когато професионалисти отказват да продават на клиенти в други държави-членки: Актуално изследване на Евробарометър¹⁶ показва, че 33 % от потребителите съобщават за отказ на фирми да им продадат или предоставят стоки или услуги поради факта, че потребителят не е жител на тяхната страна.

3.3.Липса на доверие

Според споменатото проучване на Евробарометър, 26 % от потребителите в ЕС са закупили стоки и услуги от фирми, учредени в други държави-членки на ЕС¹⁷. Докато дистанционните продажби са все по-често явление, само 6 % от покупките чрез Интернет са от доставчик от друга държава-членка¹⁸. Една от причините е, че цели 45 % от потребителите не се чувстват достатъчно сигурни да пазаруват по Интернет от фирми, намиращи се в чужбина (в една от държавите-членки тази цифра достигна 73 %). Това се илюстрира още повече от факта, че 44 % от имащите Интернет достъп у дома си, са пазарували по Интернет в страната, докато едва 12 % са направили трансгранична електронна покупка. Най-общо казано, 56 % от потребителите са били на мнение, че при закупуване на стоки и услуги от фирми, намиращи се в друга държава-членка, фирмите са по-малко склонни да зачитат законодателството за защита на потребителите. 71 % вярват, че е по-трудно да се разрешат проблеми като оплаквания, връщане на закупен продукт, отстъпки от цената, гаранции и други, при пазаруване от фирми, намиращи се в други държави-членки. 65 % са на мнение, че връщането в пробния период, на закупен дистанционно продукт от доставчик, намиращ се в различна държава-членка е по-проблематично.

Различията в правилата, резултат от минималното сближаване, могат да се отразят отрицателно върху вътрешния пазар. Една от причините потребителите да се въздържат от трансгранично пазаруване е, че те не могат да бъдат сигурни, че нивото на защита, на което се радват в страната си, ще е в сила, когато пазаруват от друга страна. Например продължителността на пробния период при трансграничните дистанционни продажби варира от една в друга държава-членка, а това поражда чувство на несигурност у потребителите. Същото се отнася и до модалността при упражняване на правото за оттегляне от договор и разходите за рекламация на стоки.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес

Изтегляне 400.97 Kb.

Сподели с приятели: