Лекции изнесени в Норьопинг от 12. До 16. 1914 г. По записки непрегледани от лектора

П Р Е Д Г О В О Р

Нека взе­мем от ав­то­би­ог­ра­фи­ята на Рудолф Щайнер „Моят жиз­нен път" след­ния пасаж, кой­то мо­же да пос­лу­жи ка­то увод в пуб­ли­ку­ва­не­то на те­зи лекции, ко­ито се по­яви­ха на­й-­нап­ред ка­то час­т­но из­да­ние по­ра­ди на­по­рис­то­то же­ла­ние на чле­но­ве­те на Антропософското Общество, а се­га ста­ват дос­тъп­ни за об­ществе­нос­т­та под фор­ма­та на книга:

„Който ис­ка да прос­ле­ди мо­ята соб­с­т­ве­на бор­ба и мо­ята дейност за пред­с­та­вя­не на Антропософията пред съз­на­ни­ето на съвременността, мо­же да сто­ри това, ка­то взе­ме в ръ­це­те си всич­ки­те пуб­ли­ку­ва­ни пред об­щес­т­ве­нос­т­та произведения. В те­зи про­из­ве­де­ния аз се съ­об­ра­зя­вам с всичко, ко­ето е на­ли­це ка­то стремеж към поз­на­ние на епохата, в ко­ято живеем. Там е да­де­но това, ко­ето все по­ве­че и по­ве­че се офор­мя­ше в мен ка­то „ду­хов­но виж­да­не на нещата" и ко­ето ста­на сгра­да на Антро- пософията, без съмнение, в мно­го от­но­ше­ния по един не­съ­вър­шен на- чин.

Покрай то­ва изис­к­ва­не за из­г­раж­да­не на Антропософията, при ко­ето са­мо тряб­ва­ше да се слу­жи и да се пре­да­ват съ­об­ще­ни­ята от Духовния Свят на це­лия дне­шен об­ра­зо­ван свят, та­ка как­то те се получаваха, се­га оба­че ста­ва­ше на­ле­жа­що и не­що друго, ко­ето ид­ва­ше от са­ми­те чле­но­ве на Антропософското Общество и ко­ето се раз­к­ри­ва­ше ка­то ду­шев­на по- требност, ка­то сил­но теж­не­ние към духа.

Преди всич­ко на­ли­це бе­ше сил­но­то же­ла­ние да се пред­с­та­вят Еванге- лията и бук­вал­но­то съ­дър­жа­ние на Библията в ан­т­ро­по­соф­с­ка светлина. Хората ис­ка­ха да чу­ят в цик­ли от лек­ции Откровенията, ко­ито са да­де­ни на човечеството.

В съ­що­то вре­ме бя­ха из­не­се­ни вът­реш­ни цик­ли от лек­ции (в сми­съ­ла на гор­но­то изказване), но при то­ва ста­на не­що друго. На те­зи лек­ции при­със­т­ву­ва­ха са­мо чле­но­ве на Антропософското Общество. Те бя­ха за­поз­на­ти с встъ­пи­тел­ни­те съ­об­ще­ния на Антропософията. Човек би мо­гъл да го­во­ри пред тях така, как­то пред нап­ред­на­ли в об­лас­т­та на Антропосо- фията. Съдържанието на те­зи вът­реш­ни лек­ции бе­ше такова, че в то­зи си вид не мо­же­ше да съ­щес­т­ву­ва в пис­ме­на форма, пред­наз­на­че­на за обществеността.

Аз тряб­ва­ше да го­во­ря за не­ща­та пред вът­реш­ни­те ан­т­ро­по­соф­с­ки кръ­го­ве по един начин, а ако тряб­ва­ше по­на­ча­ло да бъ­дат пред­наз­на­че­ни за от­к­ри­та­та публика, те тряб­ва­ше да бъ­дат офор­ме­ни по друг начин".

Предлаганият ци­къл от лек­ции съ­що въз­ник­на от нуж­ди­те на все по­-ши­ро­кия кръг тро­га­тел­но тър­се­щи ду­ши от Западния свят, ус­т­ре­ме­ни към раз­би­ра­не­то на хрис­ти­ян­с­т­во­то и Христос. Обстоятелството,че цър­к­ви­те не са в със­то­яние да да­дат за­до­во­ли­те­лен отговор, до­каз­ва по­бе­до­нос­-­

Човек би мо­гъл да чув­с­т­ву­ва гро­тес­к­но­-с­ме­хот­вор­но те­зи без­път­ни оргии, по­ро­де­ни от упа­дъч­на фан­тазия, но все пак сто­яща­та зад тях Воля е пре­ка­ле­но демонична. И тя ра­бо­ти със сред­с­т­ва­та на съв­ре­мен­на­та пропаганда, ко­ято по ма­ща­би­те на сво­ето въз­дейс­т­вие на­ис­ти­на има нещо, ко­ето е поч­ти величествено, да­же и ко­га­то слу­жи на злото. Днес чо­век мо­же да пос­тиг­не мно­го с раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не­то на ма­са ано­нимни бро­шу­ри от по де­сет пфе­ни­га и от фан­тас­тич­ни­те си лъжи. По един удо­бен на­чин - та­ка се на­дя­ват те­зи хо­ра - ко­га­то се ка­сае за един по­чи­нал човек.

Настоящият мо­мент изис­к­ва да бъ­дат да­де­на ука­за­ния за те­зи неща.
Още при то­зи ци­къл от лекции, ро­ден от най дъл­бо­ко­то хрис­ти­ян­с­ко из- живяване, Рудолф Щайнер тряб­ваше да на­со­чи вни­ма­ни­ето са към това, ко­ето се нат­руп­ва­ше ка­то враж­деб­ност сре­щу без­ком­п­ро­мис­на­та точ­ност на не­го­во­то уче­ние и не­го­во­то дело. По оно­ва вре­ме за не­го въз­ни- к­на­ха труд­нос­ти във връз­ка с ори­ен­та­ли­зи­ра­не­то на ан­г­лийс­ко­то Тео- софско Общество, ко­ето виж­да­ше зап­ла­ха за сво­ите дог­ми от това, ко­ето Рудолф Щайнер да­де ка­то хрис­ти­ян­с­ка езотерика. Ани Безант, пред­се­да­тел­ка на Теософското Общество, не­съз­на­тел­но мо­же би, вслу­ша­на в импулси, по­доб­но на пи­са­чи­те на ано­ним­ни­те бро­шу­ри за по де­сет пфе- нига, раз­п­рос­т­ра­ни от ед­на стра­на слуха, че Рудолф Щайнер е йезуит, (та­ка как­то днес се раз­п­ростра­ня­ва слухът, че той е евреин) и за да не из­г­леж­да в сър­ца­та на ней­ни­те вяр­ва­щи ка­то един но­во­възкръснал, а за да се при­еме то­ва ка­то не­що ра­зум­но от християнството, вне­зап­но тя пос­та­ви новия Спасител на Света в тя­ло­то на един ин­дийс­ки младеж. Едва пре­ди две го­ди­ни то­зи чо­век с ре­ши­тел­ност от­х­върли от­ре­де­на­та му мъ­чи­тел­на роля.

Аз повтарям, на дра­го сър­це не бих спо­ме­на­ва­ла тук те­зи не­ща повече. Гротескната фор­ма на се­гаш­на­та бор­ба обаче, поч­ти над­ви­ша­ва гро­тес­к­на­та фор­ма на то­га­ваш­на­та борба. Човек не слу­чай­но пра­ви срав­нения. Днешната кам­па­ния е по­-мал­ко романтична, въп­ре­ки то­ва е по-коварна. Хората тър­сят човек, кой­то да по­еме ви­на­та за дос­той­на­та за съ­жа­ле­ние ситуация, за нуж­да­та и мизерията, в ко­ято е по­пад­нал гер­мански­ят на- род, те тър­сят човек, на кой­то да вярват, за­що­то той се зас­тъ­пи за жи­вия Дух и сре­щу въз­г­ле­ди­те на вре­ме­то ус­та­но­ви гра­ни­ци­те на познанието, в ко­ито на­ме­ри онова, ко­ето ви­на­ги се е пред­с­та­вя­ло за на­й-­вис­ши иде­али на германизма, зак­лей­мя­вай­ки всич­ко ме­ди­умис­тич­но и все­ки мъг­ляв окултизъм. Отноше­ни­ята към Ани Безант съ­що бя­ха из­пол­зу­ва­ни от спо­ме­на­ти­те лов­ци на хо­ра и бя­ха обър­нати в тях­ната противополож- ност. В те­зи лек­ции Рудолф Щайнер тряб­ва­ше яс­но да покаже, че не при­ема въз­г­ле­ди­те на Ани Безант. Той го­во­ри два пъ­ти за то­ва в края на лекциите. И за да ос­та­нат те­зи лек­ции не­пом­ра­че­ни от теж­ки­те сен­ки на съ­би­ти­ята на деня, тук тряб­ва от­но­во да бъ­дат при­ве­де­ни оне­зи два от- къса, ко­ито имат тра­гич­на­та за­да­ча да на­со­чат вни­ма­ни­ето към ед­ни от на­й-­дол­ноп­роб­ни­те борби, ко­ито тъм­ни­на­та на­ис­ти­на е бо­ди­ла сре­щу светлината. Тези от­къ­си в сте­ног­раф­с­кия за­пис при­над­ле­жат към три­де­се­та­та стра­ни­ца на книгата, пър­ви­ят от­къс ка­то от­го­вор на ед­на на­пад­ка от цър­ков­на страна, вто­ри­ят от­къс принад­ле­жи към стра­ни­ца 26, къ­де­то се го­во­ри за Ани Безант и ней­ни­те заблуждения. Местата, към ко­ито при­над­ле­жат те­зи от­къ­си са обоз­на­че­ни с многоточие.

Ние ве­че тряб­ва да сме на­яс­но за ду­хов­ни­те основи, от ко­ито про­из­хож­дат ня­кои нападки, ко­ито днес тук или там се про­из­на­сят сре­щу хрис­ти­ян­с­ка­та същ­ност на на­ша­та Антропософия. Деформираното хрис­ти­ян- ство от­к­ри­ва­ме по­-чес­то в по­доб­ни реплики, от кол­ко­то в про­це­са на четенето".

Към стра­ни­ца 26:

„Ние тряб­ва­ше да из­жи­ве­ем твър­де мно­го в об­лас­т­та на Теософското дви­же­ние и по от­но­ше­ние на Теософско­то движение. И кол­ко удоб­но се чув­с­т­ву­ва човек, ка­то има в ръ­це­те си извинението: ,Да, то­зи или он­зи съ­що бя­ха убе­де­ни в това".

Какво оз­на­ча­ва ед­но та­ко­ва „убеждение", скъпи; мои приятели? Най-голямото лекомислие, на­й-­чис­то­то своеволие! Наистина, не от лич­ни ос- нования, а от се­ри­оз­нос­т­та на по­ло­же­ни­ето би тряб­ва­ло да се обър­не вни­ма­ни­ето на това, че ме съ­щес­т­ву­ва извинение, ко­га­то на ед­но важ­но мяс­то пред Теософското Общество от Президентката на то­ва Общество се пред­с­та­вя сво­евол­на­та измислица, баснята, че съм бил йезуит. Отдав- на тряб­ва­ше да се прик­лю­чи с това, но за ха­рак­те­рис­ти­ка на фак­та бих мо­гъл да до­пъл­ня следното. Допълнително хо­ра­та казаха: „След ня­кол­ко сед­ми­ци Президентката си взе об­рат­но думите!". Още по­-ло­шо става, ко­га­то един чо­век раз­г­ла­ся­ва от от­го­вор­но мяс­то нещо, ко­ето след ня­кол­ко сед­ми­ци тряб­ва да взе­ме обратно, за­що­то то­га­ва за­поч­ва пре­цен­ка­та на света, а не лич­на­та преценка.

А ние тряб­ва да вмък­нем съ­що и ед­но та­ко­ва поз­на­ние към разликата, ко­ято тряб­ва да сре­ща­ме при су­бектив­на­та Карма, ра­бо­те­ща в Егото на чо­ве­ка и та­зи Карма, ко­ято обоз­на­ча­ва­ме ка­то обек­тив­на Карма. Тук не тряб­ва да се гу­би ни­то ед­на дума, все­ки чо­век тряб­ва да из­п­ра­ви щетите, ко­ито е причинил. И тук ние ня­ма как­во да приказваме, тук ние взе­ма­ме фак­ти­чес­ко­то със­то­яние на нещата, как­то Христос нап­ра­ви в слу­чая с пре­лю­бо­дейс­т­ву­ва­ла­та жена: Той за­пи­са гре­ха в Земята. С то­ва оба­че тряб­ва да се обър­не вни­мани­ето вър­ху обстоятелството, че его­из­мът тряб­ва да бъ­де пре­одо­лян в по­ле­то на те­ософ­с­ко­то движение. Тук чо­век тряб­ва да бъ­де наясно, че е не­об­хо­ди­ма обек­тив а пре­цен­ка по от­но­ше­ние на света, а не са­мо ед­на су­бек­тив­на преценка".

Това, ко­ето Рудолф Щайнер го­во­ре­ше в своя защита, го­во­ре­ше със спо­койс­т­вие и дос­тойн­с­т­во в пъл­на обективност. Никога оба­че не се по­лу­чи ед­но твър­до оп­ро­вер­же­ние на лъж­ли­ви­те неща, в ко­ито дейс­т­вува нещо, чи­ято цел е из­ко­ре­ня­ва­не­то на жиз­не­но­то де­ло на Рудолф Щайнер. Те се на­дя­ва­ха да ек­с­п­ло­атират за се­бе си си­ту­аци­ята и ис­ка­ха да дис­к­ре­ди­ти­рат не­го­во­то име или нап­ра­во да го отстранят. Самият Рудолф Щайнер го зна­еше и чес­то го посочваше. Ние го изживявахме, но ни­ко­га пре­ди то­ва не бях­ме вяр­ва­ли на ма­ща­би­те на това, ко­ето се­га дейс­т­ви­тел­нос­т­та ни предлага. Защото та­ки­ва не­ща чо­век не мо­же да вярва, а тряб­ва да ги изживява. Човек тряб­ва да из­жи­вее кон­т­рас­та на на­й-­доб­ро­то и на­й-б­ла­го род­но­то с най-лошото, на­й-­чис­то­то и на­й-­ав­тен­тич­но­то с най-нечи- стото, на пра­вед­но­то със зло­ве­щи­те фан­тас­тич­ни па­яжи­ни на лъжата, за да разбере, че то­ва е възможно. Тогава чо­век научава, как оп­ре­де­лени сили, ко­ито пра­вят историята, взе­мат предимство, ко­га­то ис­кат да по­тъп­чат нищо.

В то­зи сми­съл до­ри ед­но под­ло убийс­т­во е не­що обикновено.

Нашите при­яте­ли в Швеция ще ми простят, че си поз­во­ля­вам та­къв пред­го­вор в тях­на­та кра­си­ва и спо­койна страна.

Сега сме в го­ди­на­та 1933 след Спасението. Деветнадесет ве­ка след Гол- гота. В на­шия век аз ис­ках да из­дам мно­жес­т­во от пре­въз­ход­ни­те лек- ции, чрез ко­ито Рудолф Щайнер ни по­мог­на да раз­бе­рем Спасите ля на Света в не­го­ва­та кос­ми­чес­ка мисия. Деветнадесет ве­ка се пов­та­ря го­ди­на­та на Разпятието. Спасението и Разпятието при­над­ле­жат ед­но на дру- го. Те не поз­во­ля­ват да бъ­дат разделени, Само от жер­т­ва­та раз­цъфтя­ва животът. И днес вер­ни­те слу­жи­те­ли на Христос съ­що са прес­лед­ва­ни до смърт. Също и днес са раз­пъ­ва­ни на кръст и из­га­ря­ни онези, ко­ито ни учат да раз­би­ра­ме думите: „Аз ще съм с вас през всич­ки­те дни до края на света".