Life without strife joyce meyer

Когато победим дявола, ползата е както за нас, така и за Исус. Когато действаме съобразно Неговото Слово, това Му отдава слава. Той е в състояние да ни благослови с Нашето наследство. Да говорим за Божиите обещания е много насърчително, но много по-добре е да ги притежаваме.

Не бой се (няма от какво да се боиш), защото Аз съм с тебе; не гледай около себе си с ужас и не се обезсърчавай, защото Аз съм Твоят Бог. Ще те укрепя и заякча към трудностите, да, ще ти помогна; да, ще те подпра и ще те запазя с (победоносната) Си десница на праведност и справедливост.

Виж, всички онези, които са разярени и разгорещени срещу тебе, ще се засрамят и смутят; онези, които се борят срещу тебе, ще станат като нищо и ще загинат. Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе, но няма да ги намериш; онези, които воюват срещу тебе, ще бъдат като нищо, като че не са били.

Защото Аз Господ, Твоят Бог, държа десницата ти; Аз съм Господ, Който ти казва: "Не бой се, Аз ще ти помогна!"

Не бой се, червею Якове, вие, мъже израилев и! Аз ще ви помогна, казва Господ; вашият Изкупител е Светият Израилев. Ето, Аз ще направя да станеш като нова, остра, назъбена вършачка; ще вършееш планините и ще ги смелиш, ще обърнеш хълмовете на плява.
Ще ги отвееш и вятърът ще ги отнесе, а бурята или вихрушката ще ги разпръсне. А ти ще се радваш в Господа, ще се прославиш в Светият Израилев.

Исая 41:10-16
Тук следва моята перифраза на тези стихове:

Не се страхувай от нищо. Не позволявай нищо да те обезпокои. Не започвай да се вглеждаш в обстоятелствата около себе си; не започвай да се тревожиш. Остани спокоен, Аз съм Твой Бог. Аз ще ти помогна; Аз ще те подкрепя. Когато ни се струва, че всеки момент ще потънем, имаме Неговите обещания да ни подкрепят!

Всички онези, които се сражават срещу тебе, онези, които идват против тебе с дух на препирня и вою-ване, ще свършат като че ли не са били. Затова запази мира си. Когато запазваш мира си, Аз мога да работя, защото това показва, че уповаваш на Мен.

Изработвам нещо ново в теб през това тежко време. Правя от теб една нова, остра вършачка, която ще покоси врага. Твоята награда ще бъде слава и радост.

Исус победи врага с кротост, нежност, доброта и любов. Последователите Му искаха Той да основе земно царство и да се държи като земен цар. Искаха Той да се повдигне срещу врага по същия начин, както воюваха самите те. Но Той ги научи на един различен начин, по който да водят битките си: "Но Аз ви казвам, обичайте враговете си и молете се за онези, които ви преследват (нараняват и малтретират)" (Матей 5:44). Той каза:
Но Аз казвам на вас, които ме слушате сега: (за да се вслушате, да свикнете постоянно да) обичайте враговете си, отнасяйте се добре (правете добро, дръжте се благородно към) тези, които ви ненавиждат и ви преследват с омраза, благославяйте и се молете за щастието на тези, които ви проклинат, измолвайте Божието благословение (благоволение) за тези, които ви тормозят (ругаят, унижават, обвиняват и своеволно ви малтретират).

Лука 6:27-28
Това бе един съвършено нов начин на мислене! Исус бе дошъл, за да разкрие един "нов и жив път" (Евреи 10:20), път, който ще води към живот, вместо към смърт.
МИРЪТ ЩЕ СЛОЖИ КРАЙ НА ВОЙНАТА
Да погледнем на мира като начин за духовно воюва-не може да е едно ново мислене. За мен това определено беше така. Бях прекарала целия си живот опитвайки се да водя собствените си битки. Когато научих за духовното воюване, си мислех, че борбите ми ще приключат. В края на краищата бях открила кой е виновникът зад проблемите ми и ако успеех да взема властта над него, това щеше да сложи край на нещастието.

Вместо това следствието бе една борба между мен и дявола, която не даваше положителни резултати просто защото притежавах методите, но не и силата, която протича чрез тях. Мирът, любовта и покорството са сила! Умът ми диктува: "Бори се с дявола ожесточено, а не с мир. Та как би могъл мирът да спечели една война?"

Замислете се за миг относно обичайната война. Какво е това, което накрая слага край на войната? Когато едната или и двете страни решат, че повече няма да воюват. Даже и само едната страна да реши да спре да се бие, другата страна ще трябва накрая също да се откаже, защото няма с кого да се сражава.

В миналото съпругът ми ме вбесяваше, защото не искаше да се сражава с мен. Бях обезпокоена и разгневена и исках да каже само една думичка, за да му се нахвърля, да беснея и ругая. Но когато разбра, че аз само си търся повод за спор, той млъкваше и ми казваше: "Няма да водя битка с теб."

Понякога той дори се качваше в колата и излизаше, което ме ядосваше още повече. Но главното бе, че не можех да водя война срещу някой, който не отвръща на ударите ми. Ако посрещаме битките си с мир и откликваме на смущенията в живота с мир, ще преживеем победата!

Начините да постигнем победа, на които ни учи Исус, са обикновено точно обратното на това, което ни се струва логично в ума. Той ни казва: "Раздавайте това, което имате, и накрая ще имате повече, отколкото в началото" (Матей 19:21). А също, че "Първият ще бъде последен и последният ще бъде първи" (Матей 19:30). Той ни учи, че "пътят нагоре, води надолу, смирете се, и Аз ще ви въздигна" (вижте Матей 18:4; 23:12; Яков 4:6; I Петрово 5:6).

Исус победи чрез кротост. Той управляваше с доброта. Смири се и бе поставен по-високо от всяка друга власт. Ако можем да приемем тези принципи, даже и умовете ни да не ги разбират, със сигурност ще можем да възприемем, че мирът представлява духовно воюване.

Когато израилтяните откриха, че пред тях е Червеното море, а египетската армия ги преследва, те се уплашиха и извикаха към Мойсей.

Мойсей каза на хората: Не бойте се; стойте спокойно (твърдо, уверено, без да се ужасявате) и вижте спасението от Господа, което Той ще изработи за вас днес. Защото египтяните, които виждате днес, няма да ги видите никога повече. Господ ще воюва за вас, а вие ще запазите мира си и ще стоите спокойни. (Изход 14:13-14)

Забележете, че Мойсей им каза "да запазят мира си и да стоят спокойни". Защо ли? Те бяха във война и за тях бе наложително да откликнат с мир, за да спечелят битката! Бог щеше да воюва за тях, ако те проявяха вярата си в Него, като запазят мира си. Когато дойдат неприятностите, първото изкушение е да се обезпокоим, да говорим, подтикнати от чувствата си, да започнем да опитваме първо едно нещо, а после и друго, и да се надяваме, че ще открием това, което да проработи и да преобърне нещата.

Всяко едно от тези неща е неприемливо поведение за християнина, който ходи с вяра. Нито едно от тях не ще ви донесе победата! Заповядано ви е да "запазите мира си". Исус ни даде мир. Той е нашето наследство. Дяволът няма да престане в опитите си да ни го открадне, но мирът ни принадлежи и ние трябва да се придържаме към него.

Това, което ни дава Бог, ни принадлежи. Но можем да го задържим, да го употребим, изгубим или да се откажем от него. Адам получи суверенната власт над света, но я предаде на сатана, за когото се казва, че е богът на този свят. Господ Бог не създаде сатана да бъде бог на този свят, така че как се сдоби той с тази титла? Адам се отказа от това, което му беше дал Бог.

Нека да не правим отново същата грешка с онези неща, които са ни били върнати чрез Исус Христос. Нашето наследство е наистина грандиозно. Мирът е част от него - и то много съществена част.

Проумейте значимостта на мира. Нека вътре във вас се надигне свята решимост да запазите мира си и да му се наслаждавате. Никога не забравяйте да обувате своите обувки на мира, когато влизате в битка. Бог ни е подсигурил снаряжението на един тежковъоръжен войник. Той ни подготвя за битката, като ни снабдява с праведност, истина, мир, спасение, Словото, вяра и молитва (вижте Ефесяни 6). Много от Божиите деца разнасят въоръжението си, вместо да го облекат и да го носят. Не разнасяйте обувките си на мира като част от личния си багаж. Обуйте ги! Те ще ви въведат във войната на любовта.

• Търпение

• Доброта

• Щедрост

• Смирение

• Любезност

• Безкористност

• Добър характер

• Простодушие

• Искреност

Колко често липсата на любов отваря вратата за духа на враждата? Ако когато враждата почука на вратата, любовта е там, тя не би могла да влезе в живота ви. Злото щеше да бъде победено чрез доброто. Светлината побеждава тъмнината. Смъртта е напълно покорена и погълната от живота.

Тук намираме една фундаментална истина, на която основаваме вярата си: Исус дойде да спаси човечеството.

Исус обикаляше, за да "върши добро." (Деяния 10:38) и правейки това, бе защитен от нападките на дявола. Ходенето в любов стана за Него като доспехи от светлина: "Нощта премина и денят наближава. Нека да оставим (отхвърлим) делата и действията на тъмнината и да се облечем с (цялото) въоръжение на светлината" (Римляни 13:12).

Ако всеки ден носим доспехите на светлината, тъмнината ще трябва да побегне. Влезте в една тъмна стая, светнете лампата и само наблюдавайте колко бързо тъмнината бива погълната от светлината! Ако се намирате в битка с дявола, добре би било да се съсредоточите повече върху това да ходите в любов. Открих, че в живота си толкова много съм се съсредоточила върху това да победя врага, че не ми оставаше време да правя добро на когото и да било. Воюването ми срещу врага ме правеше кисела, а не сладка.

Нека да разгледаме всеки един от аспектите на любовта и да помислим как той, ако действа в живота ни, би могъл да ни опази от раздора.

1. Търпение

Раздорът навлиза във взаимоотношенията, защото хората проявяват нетърпение един към друг или към самите себе си. Раздорът е противоположност на мира и любовта.

2. Доброта

Когато сме добри към някой объркан човек, това ще подейства като целебен мехлем, докато грубостта само ще засили гнева. Враждата винаги се спотайва наоколо и търси пролука, през която да се промъкне. "А Господният слуга не бива да е крамолник; но трябва да бъде кротък към всичките" (II Тимотей 2:24). Добротата няма да допусне крамоли в живота ни!

3. Щедрост

"Любовта никога не завижда и не прелива от ревност" (I Коринтяни 13:4). Ревността и завистта са отворени врати за раздора. Когато сте изкушени с ревност, отвърнете с щедрост и злото ще бъде погълнато от доброто.

Имало е моменти в живота ми, когато духът на ревност относно служението на някой друг ме е нападал безмилостно. Открила съм, че начинът, по който можем да воюваме с врага в тази област, е да върнем топката в неговото поле. Вместо да играя по неговите правила и да негодувам срещу човека заради това, което има, аз често давам на този човек нещо, така че да има повече. Може би невинаги ми се иска да го направя, но съм разбрала, че това дава резултат. Не искам да завиждам; мразя чувствата на завист и ревност. Но това е атака от врага и аз мога да я преодолея чрез един от аспектите на любовта на име щедрост.

4. Смирение

Смирението е обратното на гордостта. Вече видяхме как гордостта се превръща в отворена врата за раздора. Смирете се и Бог ще ви възвиси. Ако не съществува смирение, ще е невъзможно да се живее без раздори. Да бъдеш миротворец изисква смирение. Гордостта предшества погибелта (Притчи 16:18). Много взаимоотношения са били разрушени от духа на враждата поради простата причина, че нито единият от двамата не е пожелал да се смири и да очаква от Господа да го възвиси.

5. Любезност

Любовта не е груба и невъзпитана. Изумително е как думите "моля" или "благодаря" успяват да смекчат заповедите. Онези, които имат власт и са поставени да казват на другите какво да правят, могат да избегнат бунта и недоволството като се държат по-учтиво.

Аз съм помазана за лидерско служение и винаги съм виждала способността си да водя, която е вродена в характера ми. Родена съм за началник, но не се опитвам да се държа "началнически", а в това има голяма разлика. Аз съм пряма и искрена. Практичен човек съм. Прескачам ненужните превземки и просто се залавям със същността на нещата. Това е добро качество, но може и да се окаже оскърбително, ако не е подправено с любезност.

Имаме нужда от приятните неща в живота. Те може и да не са жизненоважни, но е разумно да ги използваме. Аз съм шефът и просто казвам на хората какво да правят. Ако искат да работят за мен, ще го направят. Но ако отделя допълнително време, за да съм любезна, това ще накара хората да желаят да работят за мен и занапред.

Насърчавам ви да извървите онази втора миля, за да сте любезни със семейството и близките си приятели. Открила съм, че сме склонни да си позволяваме да сме своеволни към най-близките си, нещо, което не бихме си и помислили да сторим с някой непознат. Спомням си как преди години Святият Дух ме смъмри за грубия начин, по който говорех на съпруга си. Той ми каза: "Джойс, ако се държиш толкова любезно към съпруга си, колкото и към пастора си, бракът ти ще е в много по-добро състояние. " Много от враждите могат да бъдат избегнати чрез простичка любезност.

6. Безкористност

Преводът на крал Джеймс казва, че любовта "не търси своето си" (I Коринтяни 13:5). "Ако някой възнамерява да Ме последва, нека се отрече от себе си (да забрави, пренебрегне, да се откаже, да не взема предвид себе си и собствените си интереси)" (Марк 8:34).

Исус е любов и ако възнамеряваме да следваме Неговия начин на живот, за това ще е необходимо да оформим безкористен характер. Семето за развитието на такъв характер е в нас по силата на "Христос в нас", но развитието му става по избор. Бог е посадил семето Си в нас, но ние трябва да го напояваме и да се грижим за него, така че то да израсне, достигайки момента, когато ще дава плод. Отричането от себе си не е лесна задача. Плътта умира трудно и се бори безмилостно.

Когато бях себелюбива, раздорът бе постоянен гост в нашия дом. С годините, докато Бог работеше над мен, забелязах, че когато егоизмът напускаше живота ми и враждата губеше опора. Егоизмът е като развъдник за враждата.

7. Добър характер

Любовта не се раздразва лесно; не е докачлива или гневлива (I Коринтяни 13:5). Любовта е бавна да се гневи (Яков 1:19). Бог според Словото не бърза да се гневи и Той е любов. Отговорът на проблема "раздразнителност" е усъвършенстването на плода себеобуздание.

Можем да започнем като помолим Бога да ни открие корена на проблема. Той може да се е вкоренил в много различни неща. Тормозът в миналото ти, от какъвто и да било характер, може да е оставил в тебе подтиснат гняв, с който трябва да се справиш. А и гордостта често е причина за сприхавия нрав.

Дъщеря ми имаше проблеми с гнева и накрая осъзна, че те се коренят в перфекционизма й. Открила съм, че е много по-лесно да използвам себеобуздание, за да контролирам чувството на гняв, вместо да се опитвам да се справям с всички последици, след като веднъж вече съм избухнала. Мразя враждата и отражението й върху хората. Добрият характер ще затръшне вратата в лицето на враждата.

8. Простодушие

Любовта "немислизазло" (I Коринтяни 13:5, KJV). Погрешните, нечестиви мисли отварят вратата за раздора. Трябва да сме отговорни за мислите си. Те ще родят добро или зло в живота ни. Всеки човек притежава както ума на плътта, така и ума на духа (вижте Римляни 8:6).

Трябва да изберем ума на духа. Той ражда живот и мир. Любовта е добра и очаква най-доброто от всеки човек.

Как е възможно да очакваме най-доброто от хора, които са ни разочаровали толкова много пъти? Любовта забравя миналото и подхожда към всичко като че ли това става за първи път. О, колко славно би било да си напълно безкористен! Просто си представете вътрешния мир на човека, през чийто ум никога не е минавала нечестива мисъл. Може би си мислите: Това звучи страхотно на теория, но Възможно ли е в действителност? Не знам дали някога ще достигна такова съвършенство, но съм твърдо решена да преследвам тази цел. Красивите мисли побеждават враждата!

9. Искреност

Любовта е искрена. Тя не е просто много приказки или някаква теория, а се вижда на дело. Любовта посреща нуждите. Любовта е непресторена. Наистина иска да помага на другите." (Нека) любовта ви бъде нелицемерна (истинска); мразете злото (отвращавайте се от всяка неблагочестивост, отвръщайте се с ужас от нечестието), но се придържайте плътно към това, което е добро" (Римляни 12:9).

Това е отношението, което трябва да имаме към раздора - мразим го, защото е зло! Той идва като развилнял се ураган и оставя опустошение навсякъде, където му бъде позволено да премине. Победете го, като неотклонно се придържате към доброто.

Любовта е най-великото нещо на света. Заради нея животът има смисъл. Любовта ни освобождава от Закона. "И тъй, остават вярата, надеждата и любовта, но най-голяма от тях е любовта" (I Коринтяни 13:13). Павел ни наставлява, че любовта е "по-съвършеният път, по който да ходим" (I Коринтяни 12:31). Той се моли "любовта ви да изобилва... и да се проявява" (Филипяни 1:9).

Изобилната любов може да победи враждите. Любовта ще ви защитава от дявола. Тя наистина представлява духовно воюване. Сатана го знае и затова воюва срещу онези, които ходят в любов. Той знае, че ако усъвършенствате ходенето с любов в живота си, ще станете опасни за царството на тъмнината.

Изучавала съм любовта години наред и тя трябва да остане част от редовното изучаване на Божието Слово. Лесно е, поради природата на плътта, да станем себелюбиви и егоцентрични. Но с Божията помощ и чрез едно благоразположено сърце, можем да посрещнем раздора и всичко, което той предизвиква, с истински дух на любов и всеки път да го побеждаваме.

Божието помазание постоянно обитава във вярващия.