Тази глава съдържа информация за демографските и здравни характеристики на анализирания район – Северозападен район. Съществуващото състояние се използва за оценка на очакваните здравни и социално-икономически въздействия от РПР и за сравнение на ефективността на планираните мерки за смекчаване в бъдеще.
2.1.10.1. Разпределение на населението и демографски характеристики
Северозападният район обхваща териториите на областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч и включените в тях 51 общини. Районът обхваща западната част на Дунавската равнина, заключена между Стара планина и река Дунав. Граничи с Република Румъния и с Република Сърбия.
Таблица 2.1.10.1-1: Основни характеристики на Северозападен район
Район/области
|
Територия
|
Население
|
Общини
|
Населени места
|
Градове
|
|
кв.км
|
брой
|
брой
|
брой
|
Брой
|
България
|
111 002
|
7364570
|
264
|
5 302
|
257
|
СЗР
|
19 070
|
847138
|
51
|
646
|
45
|
Видин
|
3 033
|
101018
|
11
|
142
|
7
|
Враца
|
3 620
|
186848
|
10
|
123
|
8
|
Ловеч
|
4 129
|
141422
|
8
|
128
|
8
|
Монтана
|
3 636
|
148098
|
11
|
130
|
8
|
Плевен
|
4 653
|
269752
|
11
|
123
|
14
|
% на СЗР от РБ
|
17.18%
|
11.50%
|
19.32%
|
12.18%
|
17.51%
|
Източник: НСИ
Площта на района е 19 070 км² или 17% от територията на страната. Населението на района през 2011 г. е 847 138 д., а гъстотата на населението 44.42 д/км², значително по-ниска от средната за страната 65.7% (2011., НСИ). Това са най- ниските стойности сред всички райони. Районът представлява слабо населена територия, в определени части с характер на обезлюдена територия. В периода 2001-2011 г. населението е намаляло с 190 хил.д. или с 18.3%. Това е най-голямото абсолютно и относително намаляване на населението от всички райони.
Брой и разпределение на населението
Населението на СЗР през 2011 г. е 847138 д. или 11,5% от населението на страната, а гъстотата на населението 44.42 д/км², значително по-ниска от средната за страната - 65.7%. Това са най-ниските стойности сред всички райони. СЗР представлява слабо населена територия, в определени части с характер на обезлюдена. В периода между двете преброявания 2001- 2011 г. населението е намаляло със 190 231 д. или с 18.3%. Това е най-голямото абсолютно и относително намаляване на населението от всички райони.
Таблица 2.1.10.1-2. Динамика в броя на населението в СЗР по области в периода между преброяванията през 2001 и 2011 г.
Район и области
|
Брой население
|
Относителен прираст,
2011/ 07%
|
2007 г.
|
2011 г.
|
БЪЛГАРИЯ
|
7 932 984
|
7364570
|
-7.2%
|
СЗР
|
1 037 369
|
847138
|
-18.3%
|
Област Видин
|
130 094
|
101018
|
-22.3%
|
Област Враца
|
243 039
|
186848
|
-23.1%
|
Област Ловеч
|
169 951
|
141422
|
-16.8%
|
Област Монтана
|
182 267
|
148098
|
-18.7%
|
Област Плевен
|
312018
|
269752
|
-13.5%
|
Източник: НСИ
Фиг. 2.1.10.1-1. Прираст на населението по области за периода 2001-2011 г. (НСИ)
Вътрешнорегионалните различия в броя на населението са силно изразени. Най-добре населена е област Плевен (270 хил. ж.), следвана от област Враца (187 хил. ж.), а най-слабо – област Видин (101 хил. ж.).
Показателят за гъстата на населението в областите в СЗР показва, че отделните части на региона са с различна степен на населеност. Вариационният размах е от 33,3 д./км2 за област Видин до 57,9 д./км2 за област Плевен. На по-ниските нива (общини) в границите на областите в СЗР се наблюдава по-ясно изразена териториална диференциация в гъстотата на населението. С много ниска гъстота са общините, разположени в планинските части на района – под 15 д./км2 са общини Макреш и Чупрене, Грамада (област Видин), Угърчин и Априлци (обл. Ловеч), Г. Дамяново и Чипровци (обл. Монтана). Общините с центрове големи и средни градове – Плевен, Враца и Видин са с гъстата над 100 д./км2.
Ниската гъстота на населението в някои области и в общини на СЗР е индикатор за проблеми в използването на наличните териториални ресурси в тях. Редица общини в района са с гъстота под 15 д./км2 - Бойница, Макреш, Чупрене (област Видин), Априлци и Угърчин (област Ловеч) Г. Дамяново и Чипровци (област Враца) и др.
Възрастова структура.
Процесът на застаряване засяга всички райони, но най-силно е проявен в СЗР, където населението на 65 и повече години е 23,2% през 2011 г., докато в останалите райони от ниво 2 е 17-18% (с изключение на СЦР – 20%). Районът е и с най-висок коефициент на възрастова зависимост на населението, характеризиращи отношението на населението на възраст под 15 и на 65 и повече години към населението от 15 до 64 години (55,4% при среден коефициент на възрастова зависимост за страната от 46,5% ).
Регионите с намаляващо население често имат намален потенциал за икономически растеж като последица от намаляващата работна сила. Според прогнозите тези региони ще бъдат изправени пред трудности, свързани с финансирането на основни публични услуги като здравеопазване и социални грижи, жилищна и транспортна инфраструктура, както и ИКТ инфраструктура, което може да доведе до нарастване на социалната поляризация и бедността.
Фиг. 2.1.10.1-2. Население 2011 на Северозападен Район по общини и основни възрастови групи в хиляди души, 2011 г.
(Източник НСИ)
Фиг. 2.1.10.1-3. Демографски тенденции и характеристики (обезлюдяване) на общините в Северозападен район
(Източник: НСИ (Преброяване на населението 2011 г.)
В рамките на отделните области, диспропорциите в броя на населението и на процесите на демографски спад са по-явно изразени.
Фиг. 2.1.10.1-4 . Население по общини в СЗР през 2001 г., НСИ
Фиг. 2.1.10.1-5 . Население по общини в СЗР през 2011 г., НСИ
Коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.), е най-нисък в Северозападен район – 58 и с най-неблагоприятни стойности в област Видин - 51. Налага се изводът, че в СЗР е налице изключително сериозен проблем по отношение на възрастовата структура и възпроизводството на трудоспособното население – 100 излизащи се заместват само от 58 души младо население.
Основен етнос
Основният етнос в СЗР е българският – през 2011 г. българите са 82,6% от всички самоопределили се лица. В сравнение с 2001 г. този относителен дял е по-нисък със 7,3%. Самоопределилата се като ромска група е намаляла от 63 хил.д. на 51 хил.д., като при нея регионалните различия са по-добре представени – тя варира от 3,7% (област Плевен) до 12,3% (област Монтана).
Фиг. 2.1.10.1-6 Етническа структура на населението по общини в СЗР, 2011 г.
(Източник: НСИ)
Образование, професионално обучение и учене през целия живот.
Сравнителните данни за образователната структура на населението по райони, показва че СЗР е с по-нисък относителен дял на високообразовано население (с висше образование) в сравнение с Югозападен, Южен централен и Североизточен райони.
Вътрешнорегионалните различия в образователното ниво на населението в СЗР към 2011 г. показва, че те са основно в броя и дела на населението с висше образование. При среден относителен дял за района 14,8%, този относителен дял варира от 12,2% за област Монтана до 16,2% за област Плевен.
Таблица 2.1.10.1-3 Образователната структура на населението в Северозападния район за периода 2011 г. (по области)
Райони области
|
Степени на образование
|
висше
|
средно
|
основно
|
начално
|
никога не посещавали училище
|
Общо лица над 7 години
|
Брой лица
|
Северозападен
|
118017
|
365450
|
204619
|
100157
|
7593
|
795836
|
Видин
|
13247
|
43397
|
26332
|
11500
|
881
|
95357
|
Враца
|
26186
|
81887
|
44715
|
21054
|
1525
|
175367
|
Ловеч
|
20646
|
60629
|
32965
|
17099
|
1378
|
132717
|
Монтана
|
17068
|
63538
|
38595
|
19050
|
1115
|
139366
|
Плевен
|
40870
|
115999
|
62012
|
31454
|
2694
|
253029
|
Относителен дял, %
|
Северозападен
|
14,8
|
45,9
|
25,7
|
12,6
|
1,0
|
100,0
|
Видин
|
13,9
|
45,5
|
27,6
|
12,1
|
0,9
|
100,0
|
Враца
|
14,9
|
46,7
|
25,5
|
12,0
|
0,9
|
100,0
|
Ловеч
|
15,6
|
45,7
|
24,8
|
12,9
|
1,0
|
100,0
|
Монтана
|
12,2
|
45,6
|
27,7
|
13,7
|
0,8
|
100,0
|
Плевен
|
16,2
|
45,8
|
24,5
|
12,4
|
1,1
|
100,0
|
Източник: НСИ
Влияние за тези различия оказва степента на развитост на отрасли от третичния сектор, в които са ангажирани висок брой лица с висше образование – отрасъл “Образование” в т.ч. и висши училища, отрасъл “Здравеопазване”, “Култура”, “Финансово посредничество”, “Държавна администрация” и пр.
Териториалните различия при средното и основното образование между отделните области в региона са много по-слабо изразени. Вариационният размах при дела на лицата със средно образование е твърде стеснен – от 45,5% (област Видин) до 45,8 (област Плевен) при среден за региона 45,9%. Аналогични са и различията при основното образование.
В границите на отделните области се наблюдават по-силно подчертани различия на дела на населението с по-високо образование. С нисък относителен дял на лица с висше образование (под 7%) са общини Бойница (4,8%) и Димово (6,0%) от област Видин, Борован и Криводол (5,8%) от област Враца и общини Якимово (4,8%), Бойчиновци (5,5%). С висок относителен дял (над 20%) са общини Плевен -23,0%, Ловеч – 21,2% и др. С дял над 2,0% неграмотни лица са общини основно от област Ловеч – Луковит (3,1%), Ябланица (2,9%), Угърчин (2,4%).
Таблица 2.1.10.1-4. Инфраструктура на образованието в Северозападния район – през учебната 2011/2012 г.
Регион и области
|
Общо образование (брой)
|
Професионално образование (брой)
|
училища
|
паралелки
|
ученици
|
училища
|
паралелки
|
ученици
|
ЗСР
|
295
|
3 619
|
56 843
|
199
|
2 266
|
11 368
|
Видин
|
31
|
409
|
6 185
|
53
|
508
|
1 092
|
Враца
|
66
|
884
|
13 377
|
6
|
79
|
1 546
|
Ловеч
|
50
|
630
|
9 616
|
9
|
73
|
1 374
|
Монтана
|
57
|
650
|
9 911
|
9
|
88
|
2 199
|
Плевен
|
91
|
1 046
|
17 754
|
24
|
221
|
5 157
|
Източник: НСИ
Фиг. 2.1.10.1-7 Население в СЗР според степента на завършено образование, Преброяване на населението 2011 г., НСИ
Инфраструктурата на общото и професионалното образование (брой училища) в СЗР през 2011 г. в резултат от оптимизиране на училищната мрежа е променена. Броят на общообразователните училища е намален от 365 (2007 г.) на 295 (2011 г.), а на професионалните е запазен – от 71 е редуциран на 70. През този период са закрити редица училища с маломерни паралелки и паралелки със слети класове в редица общини. С най-голям брой закрити училища за периода 2007-2011 г. са области Враца (24 училища) и Видин (18 училища), а с най-малко – област Ловеч (8 училища). Оптимизацията на училищната мрежа е резултат от намаляване на броя на учениците, като в СЗР за посочения период те са с 13912 по-малко (общо и професионално образование).
Един от показателите за сравнение за условията за провеждане на качествен учебен процес е средната пълняемост на паралелките. При среден показател за СЗР от 21,1 ученика/паралелка в общообразователните училища, не се наблюдават съществени различия между отделните области – тя варира от 20,4 ученика (област Монтана) до 21,3 ученика (област Плевен). При професионалните училища средната пълняемост е по-висока- 22,3 ученика/паралелка и варира от 22,2 ученика (област Видин) до 26,6 ученика (област Ловеч). Тази пълняемост е в границите на действащите нормативи.
Важен социален проблем в сферата на образованието е този за преждевременно напусналите училище ученици. За последните три учебни години, за които има официални статистически данни, средногодишно около 3500 ученика преждевременно напускат училище. В сравнение с останалите региони, Северозападният район е с най-висок относителен дял на напускащите преждевременно училище от общия брой на учениците в основните училища – за учебната 2009/2010 г. те са 11,4%, при 8,5% средно за страната. За останалите 5 района делът е под 10%, а за Югозападния район – 4,6%. Като резултат от провежданата политика за ограничаване на преждевременно напусналите ученици се очертава тенденция за намаляване на техния брой – от 3835 ученика през 2007 г. на 3261 ученика през 2010 г. Същата тенденция се очертава и при отпадналите преждевременно ученици от основните училища – съответно от 2625 на 2217 ученика. Изключение от тази тенденция е област Ловеч, където се наблюдава нарастване на броя на преждевременно отпадналите ученици.
Вътрешнорегионалните различия по този показател показват, че с високо ниво е област Враца – 15,5% от всички ученици от І до VІІІ клас отпадат преждевременно, докато в област Плевен те са 9,9%. С висок дял на отпадналите ученици от общия им брой са редица общини в границите на отделните области в СЗР – община Ново село (обл. Видин) – 13,6% отпаднали ученици от общия брой на учениците в основното образование, община Летница (обл. Ловеч – 11,2%), община Бойчиновци (обл. Монтана -11,4%), община Искър (обл. Плевен) – 10,9% и др. Проблемът с ранното отпадане на ученици от училище е със сериозни социални измерения – освен че нараства броят на населението с ниско образование, част от тези лица попадат в кримогенна среда.
В сравнение с осигуреността на районите с висши училища, СЗР е на последно -6 място. В СЗР има само един университетски център с акредитирано висше училище – гр. Плевен. Тук се намира един от 4-те Медицински университета в страната, допълнен с два колежа-филиали на други университети. Броят на обучаваните студенти и колежани през учебната 2010/2011 г. е 1672, или само 0,6% от броя им в страната.
Сподели с приятели: |