Международни задължения в областта на околната среда свързани с отрасъл “Енергетика”

Международни задължения в областта на околната среда свързани с отрасъл “Енергетика”

В този раздел се разглеждат ангажиментите на България, чието изпълнение или проблеми в изпълнението са свързани основно с енергийния отрасъл.

Енергетиката, основно ТЕЦ, е основен емитер на парникови газове в България с 95% от емисиите на основния парников газ – въглероден двуокис⁶².

Р.България ратифицира Конвенцията през 1995г. С този акт се пое ангажимента нивото на антропогенните емисии на парникови газове в страната през 2000г. да не надвишава нивото на емисии от 1988г.

Според Протокола от Киото⁶³, България пое ангажиментът през периода 2008 – 2012 година да се намалят емисиите на газове с парников ефект с 8% спрямо емисиите през 1988г. Както е показано на Графика 8, България няма проблем с изпълнението на ангажиментите си за 2000 г. Съществува обаче опасението, че страната ще изпита известни трудности при изпълнение на поетите ангажименти в бъдеще⁶⁴.

В Националния план за действие по изменение на климата са предложени основните направления за достигане на необходимото намаление на емисиите на парникови газове, съсредоточени основно в енергетиката. За да се сравни ефективността на различните мерки за всяка от тях, е изчислен потенциалът за годишно намаление на емисиите и специфичната себестойност на намалението на емисиите с един тон СО2 за целия период на експлоатация. Като най-ефективни мерки анализът посочва намаляване на загубите на електрическа и топлинна енергия; въвеждане на паро-газови настройки в отоплителните централи и ТЕЦ; завършване на АЕЦ Белене; изграждане на ВЕЦ и микро-ВЕЦ; газоснабдяване на битовия и обществения сектор. Анализът и сравнението на мерките и сценариите за развитие на енергийната система показват, че с изключение на въвеждането на възобновяеми източници на енергия и комбиниран цикъл на природен газ, предложените мерки в енергоснабдяването са икономически изгодни (т.е. конкурентноспособни на производството на електроенергия от лигнитни въглища), дори без отчитане на потенциала им за намаляване на емисиите на парникови газове и намаляват себестойността на енергийните услуги.

Препоръчва се основна част от горепосочените мерки в електропроизводството да са съчетани с намаляване на производството на електроенергия от ТЕЦ на местни и вносни въглища. В противен случай приложението на тези мерки няма да доведе до намаляване на емисиите на парникови газове, а дори ще ги увеличи.

Наред с изброените мерки в енергопроизводството и енергопреобразуването в националния план се подчертава големия потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове посредством повишаване на енергийната ефективност. Мерките са предмет на специално разглеждане в Националния план и са включени в Националната програма за енергийна ефективност.

България е страна по Конвенцията, респ. протоколите към Конвенцията за намаляване на емисиите на азотни окиси (София, 1988г.) и серни окиси (1985г) и е подписала Вторият протокол за сярата (Осло,1994г.). Следващите Протоколи - за намаляване емисиите от летливи органични съединения и техните трансгранични потоци, за намаляване на емисиите от тежки метали и за намаляване емисиите от устойчивите органични замърсители засягат в малка степен енергийния отрасъл.

Съгласно Конвенцията и Протоколите към нея България има следните ангажименти: (а) Намаляване на общите емисии на SO₂ на 1.374 милиона тона до 2000 г., на 1.230 милиона тона до 2005 г., и на 1.113 милиона тона до 2010 г., съгласно Протокола от Осло; (б) Стабилизиране на емисиите на NO_x на равнището от 1987 г. от 0.42 милиона тона, съгласно Протокола от София. Вторият протокол по сярата поставя пред страната икономически проблеми, основният от които е намаляване емисиите на SO₂ с 45 % спрямо емитираните през приетата за базова 1980г., а съгласно подписания през 1999 г. в Гьотеборг нов протокол към Конвенцията, намалението на общите национални годишни емисии на серни окиси трябва да достигне 57% спрямо базовата 1990 г..

Таблица 17: Целеви нива на емисиите на SO₂ в България - Втори протокол по сярата и Гьотеборгския протокол

През 1998г. емисиите на серни окиси в страната са 1251 хил.т., а само от ТЕЦ /без производство на енергия в индустрията/ - 1032 хил.т.

В Стратегията за развитие на енергетиката се предвиждат следните мерки за намаляване на емисиите на серните окиси до равнището на изискванията на Втория протокол по сярата:

• 
  Изграждане на сероочистващи инсталации към блокове N^o 7 и 8, а след това и към блокове 5 и 6 в ТЕЦ “Марица-изток 2”.
  
• 
  Съоръжаване на заместващите мощности в ТЕЦ “Марица-изток 1” със сероочистващи инсталации, както и изграждане на две сероочистващи инсталации с ефективност над 97,5 % в ТЕЦ “Марица - изток - 3”.
  
• 
  Смяна на горивната база на ТЕЦ “Варна” и ТЕЦ “Русе” с нискосернисти, нископепелни въглища и разширяване на горивната база на ТЕЦ “Бобов дол” с лигнити, с ниско съдържание на сяра от Софийския басейн.
  
• 
  Други модерни технологии за сероочистка на димните газове: котли на кипящ слой, електронно-лъчево очистване на димни газове и др.
  

Закон за чистотата на атмосферния въздух (в сила от месец май, 1996 година) и НАРЕДБА № 15 от 29.07.1999 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и прахообразни вещества, изпускани в атмосферния въздух от нови големи горивни инсталации - издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на промишлеността, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 73 от 17.08.1999 г.;

НАРЕДБА № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници - издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 31 от 6.04.1999 г.

В ДАЕЕР е разработен Национален план за изпълнение задълженията на страната в сектор енергетика по международните екологични споразумения. С последния се определят конкретни мерки, включително за отделните големи горивни инсталации в системата на НЕК, за постигане на националните тавани за общите годишни емисии на серни и азотни оксиди (определени въз основа на поетите от страната ни задължения с Втория протокол за сярата към КТЗВДР – Осло, 1994 година; Гьотеборг,1999г.).

В момента МОСВ, съвместно с ДААЕР в рамките на проект по програма ФАР, разработва Национална програма за ограничаване емисиите на серни и азотни окиси от Големи горивни инсталации.
ИЗВОДИ:

1. 
   България осигурява значима част от производството на електроенергия от АЕЦ, която не предизвиква замърсяване на околната среда.
   
2. 
   Приети са и се реализират ясни правителствени програми за осигуряване на приоритетния за страната въпрос за осигуряване безопасната експлоатация и сигурност на АЕЦ “Козлодуй”.
   
3. 
   Разработена е програма и са предприети действия за решаване на проблема с радиоактивните отпадъци от АЕЦ.
   
4. 
   Енергийният отрасъл, и по конкретно ТЕЦ на местни лигнитни въглища, е основен източник на емисии на серни окиси, въглероден двуокис и сравнително значим източник на азотни окиси, диоксини и фурани.
   
5. 
   В Националната стратегия за развитие на енергетиката до 2010 г. за пръв път в отраслова стратегия е отделено специално място на проблемите, които отрасъла създава в областта на опазването на околната среда.
   
6. 
   Националната стратегия за развитие на енергетиката до 2010 г. не отчита в необходимата степен ангажиментите приети от страната в областта на опазването на околната среда.
   
7. 
   Приет е Национален план за действие по изменение на климата.
   
8. 
   Очаква се България да има проблеми с изпълнението на задълженията по Протокола от Осло и Гьотеборгския протокол към КТЗВДР за серните окиси и протокола от Киото към РКОНИК за емисиите на парникови газове.
   
9. 
   Приетите Правителствени стратегии, планове и програми не разглеждат взаимообвързано и комплексно решаването на проблемите с емисиите на серни окиси и въглероден двуокис от енергетиката, въпреки че могат да бъдат решени чрез реализацията на едни и същи мерки.
   

Ìèííî-äîáèâíèòå äåéíîñòè âêëþ÷âàò:

• 
  äîáèâ íà подземни богатства,
  
• 
  ïúðâè÷íî îáðàáîòâàíå,
  
• 
  òðàíñïîðòèðàíå äî ìåòàëóðãè÷åñêèòå êîìáèíàòè.