АНЕКС IV ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРИМЕРИ ЗА ИНСТРУМЕНТИТЕ (АНЕКС КЪМ ГЛАВА 4)

АНЕКС IV ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРИМЕРИ ЗА ИНСТРУМЕНТИТЕ (АНЕКС КЪМ ГЛАВА 4)

В анекса е представен списък на инструментите, за които се говори в основната част, който включва информация за техния обхват и кратко резюме на някои от самите инструменти.

Преди да използвате някой от инструментите, трябва да сте сигурни, че той е подходящ за целите, за които ще го използвате. Трябва да имате ясно дефинирана цел, т.е. на какви въпроси искате да отговорите, и трябва да подберете инструмент, който може да симулира натиска и въздействието, които разглеждате, за да ви осигури желаните резултати. Трябва да сте запознати с предимствата и недостатъците на всеки инструмент. В ръководството са представени съвети за тези решения.

Забележка: Повечето инструменти за натиска вече са описани в други раздели на ръководството поради тяхното значение за общия подход и с цел практичност на първото характеризиране.

• 
  Инструмент за идентифициране на натиска от СМВО
  

Ръководството за СМВО представя няколко инструмента за идентифициране на хидроморфоложките видове натиск и въздействия. В Таблица Анекс IV.2 са представени основните видове водоползване и свързаните с това физически изменения.

• 
  Хармонизираните процедури за остойностяване и отчитане на хранителни вещества и опасни вещества OSPAR (HARP-NUT and HARP-HAZ)
  

Методите за оценка, остойностяване и отчитане източниците на азот, фосфор и опасни вещества са одобрени от OSPAR в процеса HARP (Хармонизирани процедури за остойностяване и отчитане).

1. Рамка и подход HARP;

2. Селско стопанство;

3. Промишленост;

4. Пречиствателни станции за отпадни води и канализация (включително бурни води и тяхното преливане);

5. Домакинства, които не са свързани към канализация;

6. Дифузни източници и естествени загуби;

7. Крайречен товар;

8. Източник на разпределение;

9. Задържане в речните водосборни басейни.

• 
  Загуби от повърхностни оттичания (движение на разтворен азот и фосфор);
  
• 
  Загуби от ерозия на почвата (движение на абсорбиран азот и фосфор);
  
• 
  Ерозия на бреговете и речното корито;
  
• 
  Загуби от изкуствен дренажен дебит (чрез дренажни тръби/ площадков дренаж);
  
• 
  Загуби от филтриране (нетна минерализация, филтрирани води т.е. междинен дебит, площадков дренажен дебит, изворна вода и подпочвени води); и
  
• 
  Пряко атмосферно утаяване върху вътрешните повърхностни води.
  

Тази препоръка описва принципите на прогнозиране на загубите от дифузни антропогенни източници и естествени загуби. Към препоръката са приложени примери, основаващи се на методите, използвани в Швейцария и Германия, Великобритания, Дания, Холандия и Ирландия.

1. Пълен ръководен документ HARP-HAZ;

2. Задържане на бром;

3. Кадмий;

4. Диоксини;

5. Олово;

6. Лантан;

7. Живак и живачни съединения;

8. Nonylphenols (NP) и Nonyphenolethoxylates (NPE) и свързаните с тях вещества;

9. Полициклични ароматни хидрокарбони (PAH);

10. Неконтролирани продукти със съдържание на PCB.
Тези препоръки включват информация за следните групи източници на посочените по-горе вещества:

• 
  Селско стопанство;
  
• 
  Транспорт/ инфраструктура;
  
• 
  Строителни материали;
  
• 
  Домакинства;
  
• 
  Промишленост (IPPC);
  
• 
  Промишленост (не-IPPC);
  
• 
  Изхвърляне на отпадъци;
  
• 
  Замърсени земи;
  
• 
  Други преки дифузни източници.
  

Трябва да отбележим, че препоръка 6 от HARP-NUT за дифузните източници на хранителни вещества е единствената, която не е одобрена напълно в рамките на OSPAR. Тези и други методи в момента се оценяват по проекта EUROHARP (http://www.euroharp.org/index.htm). EUROHARP ще сравни девет различни методологии за остойностяване на дифузните загуби на N и P в общо седемнадесет проучвани водосборни басейни при промените на климата, почвите, топографията, хидрологията и земеползването в Европа. Подбраните методологии се използват на ниво водосборен басейн и в момента се използват от европейските изследователски институти, за да осигурят информация на политиците на национално и международно равнище. Основната цел на EUROHARP е да осигури на крайните потребители (националните и международни европейски политици, отговарящи за околната среда) цялостна научна прогноза на девет инструмента за остойностяване и тяхната способност да прогнозира дифузните хранителни вещества (N, P) в повърхностите сладки води и крайбрежните води; и следователно да спомогне за изпълнението на Рамковата директива за водите.

Конвенция ОСПАР за опазване на морската екология на Североизточния атлантически океан, Хармонизирани Препоръки за остойностяване и отчитане

• 
  MONERIS
  

Германия използва модела MONERIS (Система за моделиране на емисиите на хранителни вещества в реките) за оценка на хранителните вещества, попадащи в речните басейни на германския водосборен басейн на Балтийско море по различни дифузни маршрути. Моделът се основава на географската информационна система (ГИС), която включва цифрови карти и много статистическа информация и данни от наблюдения на реките, подпочвените води, дренажа и отпадните води от точкови източници. Подробно описание на германския метод, включително на всички трасета, се съдържа в доклада “Емисии на хранителни вещества в речните басейни в Германия”, който е публикуван в UBA Texte 23/00 през 2000г.

• 
  атмосферно утаяване;
  
• 
  ерозия;
  
• 
  повърхностно оттичане;
  
• 
  подпочвени води;
  
• 
  площадков дренаж;
  
• 
  павирани градски зони.
  

Наред с трасетата от източника на емисиите в реките, веществата се управляват чрез многоетапен процес на трансформация, задържане или загуба. Необходими са познания за процесите трансформация и задържане, за да се остойностят и прогнозират заустванията/ загубите на хранителни вещества в реките във връзка с техните източници. Поради наличните познания за процесите и за сега ограничените бази данни, особено за средни и големи речни басейни, процесите не могат да се опишат с подробни динамични модели.

• 
  да се разработи метод, основан на ГИС за регионални прогнози на заустванията/ загубите от точкови и дифузни източници в речните басейни, по-големи от 500 кв.км.;
  
• 
  да се създаде подмодел за регионални прогнози на заустванията на хранителни вещества от пречиствателни станции за отпадни води и промишлени отрасли по списък на тези съоръжения и отрасли в цялата страна;
  
• 
  да се създаде подмодел за попадането на хранителни вещества и твърди тела, в резултат на ерозия, който може да се използва във всички проучвани речни басейни. Този модел се основава на измененото общо уравнение за почвени загуби, но включва само тези територии, които могат да бъдат включени в речната система. Подмоделът е потвърден с наблюдаваните товари твърди тели и особено фосфор в речните басейни;
  
• 
  да се разработи подмодел, който позволява прогнозиране на концентрациите на азот в подпочвените води от излишъците азот в селскостопанските територии чрез функцията задържане. Функцията задържане зависи от хидрогеоложките условия, скоростта на възстановяване на подпочвените води и от самия излишък на азот. Моделът на задържане първо включва групи прогнози за времето на престой на водата в ненаситената зона и водоносния слой на речните басейни;
  
• 
  да се разработи модел, основан на ГИС за регионални прогнози на селскостопанските територии, изменени от площадков дренаж. Подмоделът се основава на видовете почви и класификацията на водните условия на почвите и е потвърден чрез сравняване на цифрови карти на зоните с площадков дренаж с карти на почвите;
  
• 
  да се създаде подмодел за различните трасета на зауствания/ загуби на хранителни вещества в градските зони, като се отчетат регионалните различия на канализационните системи и обема на съхранение, особено при комбинираните канализационни системи; и
  
• 
  да се създаде подмодел за задържане и загуби на хранителни вещества в повърхностните води, който може да се използва за всички речни басейни. Този модел се основава на зависимостта на задържането на хранителни вещества от хидравличния товар или оттичането на речната система. Моделът позволява да се правят прогнози на товарите от хранителни вещества в речния басейн. В тази връзка е възможно сравнение на изчислените и наблюдавани товари от хранителни вещества за горните течения на речните басейни при станциите за наблюдение.
  

• 
  SENTWA (Система за прогнозиране движението на хранителни вещества до повърхностните води)
  

Моделът SENTWA ‘Система за прогнозиране движението на хранителни вещества до повърхностните води’ е модел за симулиране на емисии хранителни вещества от селското стопанство (торове) в повърхностните води. Този модел е формулиран от CODA (Център за изследвания във ветеринарната медицина и агрохимикалите) към Федералното министерство на земеделието през 1993 въз основа на германско пилотно проучване в региона на Elbe. CODA приспособи модела за Белгия и го актуализира чрез потвърждаване и калибрация за регионите ‘Zwalm’ (пясъчно-глинести почви) и ‘Mark’ (пясъчни) във Фландрия (Белгия) (през 1997) по заповед на Фламандската агенция за околна среда (VMM). Това е полу-емпиричен модел, който остойностява силата на хранителните емисии от селско стопанство. Той остойностява общият товар N и P (кг или тон N/P; кг или тон N/P на хектар) годишно или месечно и по водосборни басейни във Фландрия. Във Фландрия има 11 речни водосборни басейна.

• 
  Атмосферни загуби;
  
• 
  Преки загуби:
  
  • 
    Преки загуби от използването на торове (химически торове);
    
  • 
    Преки загуби от пасищна дейност (органични торове);
    
  • 
    Преки загуби от впрегатни животни (органични торове);
    
  • 
    Преки загуби от изкопи за торове или силози;
    

• 
  Загуби от дренаж (това са загуби от обичайното селскостопанско торене);
  
• 
  Загуби от подпочвени води (това са загуби от обичайното селскостопанско торене);
  
• 
  Големи загуби (това са загуби от силно торене);
  
• 
  Загуби от ерозия;
  
• 
  Загуби от оттичане.
  

Първо, тези загуби се изчисляват на годишна основа (на ниво община), след което се разпределят по месеци, като се отчитат различни фактори, например валежи, употреба на торове, селскостопански практики и др.

Данни от земеползване за селскостопански цели и за различните видове животни (добитък);

Данни за коефициенти на отделяне на различните видове животни (добитък);

Данни за използването на торове;

Данни за движението на торовете;

Данни за валежите;

Данни за добивите на различните култури;

Данни за стандартите за наторяване;

• 
  През 1999-2000 моделът е преписан с цел по-лесно използване и на друг програмен език (DELPHI вместо DBASE) по указания на VMM;
  
• 
  През 2000-2001 ERM получи задача от VMM да проучи различните параметри, фактори, коефициенти, използвани от SENTWA, за да се подобри модела, ако е възможно или полезно;
  
• 
  През лятото на 2002г. бяха извършени нови изчисления с подобрения модел
  
• 
  През есента на 2002г. ще завърши актуализацията на модела за загубите от дренаж, загубите от подпочвени води и големите загуби. Калибрацията ще се извърши на ниво селскостопански регион на полдерни земи;
  
• 
  Система NOPOLU (използва се например за проверка във Франция EEA/ETC-W) за методи за оценка на емисиите.
  

От 1993, Ifen (френският национален център на EEA) използва системата NOPOLU за обработка на данни, свързани с водосборните басейни и за осигуряване на необходимите данни.

• 
  Системата търси отделни данни, свързани с даден обект (например текущи данни за пречиствателните съоръжения за отпадни води) и, ако те липсват, ги заменят със стандартни стойности, които имат силен регионален характери. По този начин се избягва предубеденото остойностяване, и следователно тя не зависи изцяло от наличието на данни;
  
• 
  Използва се една система за управление на ГИС: едни и същи данни се използват в едни и същи сфери, за да се изчислят сметките за качеството на водата, представителните мрежи EuroWaternet, както и селскостопанските излишъци, промишлените емисии или речните флюсове.
  

По отношение на остойностяването на видовете натиск, основните резултати са остойностяването на преките и дифузни замърсяващи зауствания (градски, промишлени, селскостопански), установени и проверени от агенцията по водите на Loire-Bretagne през 1999г.

Инструментите, описани в останалите раздели на този Анекс позволяват да се извърши оценка на вероятното значение на видовете натиск, които се разглеждат, като директно се допусне, че водният обект е изправен пред риск от непостигане на целите, или като се подчертае, че натискът изисква допълнително проучване.

Често резултатите от използването на тези инструменти трябва да се комбинират с друга информация за видовете натиск с представяне на водния обект – приемник. Следователно, натискът в резултат на черпенето, например, първо се остойностява, а след това се комбинира с информация за речната система, за да се дефинира реалното въздействие.
Съществуват много модели, които могат да бъдат полезни за извършването на анализа на натиска и въздействията, изискван от РДВ. Настоящото ръководство не може да осигури всеобхватен каталог на тези модели или съответните препоръчани модели. Следващите раздели имат за цел да информират читателя за различните видове модели, които съществуват и могат да бъдат полезни в определени ситуации.
Моделите често се основават на домейни (т.е. характерни територии) и в повечето случаи домейните са свързани с определен вид воден обект (например река, езеро, крайбрежни води). Тези отделни модели могат да бъдат обвързани помежду си по различни начини, за да представят по-голяма система, например, един дифузен модел (вероятно инструмент за остойностяване на натиска, описан в раздел 4.30) може да се обвърже с речни модели или модели подпочвени води, за да се представят повече домейни в една рамка.
Много от проектите, които се провеждат на национално и европейско ниво, имат за цел да осигурят подробна информация за техниките на моделиране в подкрепа на РДВ. Известен такъв е BMW (Критерийни модели за РДВ, http://www.vyh.fi/eng/research/euproj/bmw/homepage.htm). Тъй като тези проекти няма да бъдат докладвани докато не завърши първоначалната оценка на въздействията, те могат да осигурят полезна информация за техниките на моделиране.

• 
  Хибриден детерминантен модел Монте-Карло за реките – SIMCAT
  

Този вид инструмент за моделиране включва детерминантно описание на преноса и процесите по течението в рамката Монте-Карло. Използват се много самостоятелни модели за генериране на разпределения на водното качество в рамките на речната мрежа. За да се постигне това, моделът изисква са бъдат определени всички източници (притоци, зауствания и черпене) като константни, нормални, логаритмични, 3-измерни логаритми или непараметрични разпределения на годишна или месечна база. Всеки модел представя извадка на тези разпределения, по случаен признак или чрез дефинирани от ползвателите съотношения между дебита и качеството, между дебита на заустването и дебита на реката-приемник, или между дебита на притоците и дебита на основната река. От получените разпределения SIMCAT изчислява средната и 95% или 90%-ни стойности за всяка детерминанта.

• 
  Приложение
  

• 
  Отношение към анализа на натиска и въздействията
  

• 
  Литература и документация
  

• 
  Финландска национална класификация за качеството на водите
  

Тази финландска система за класификация качеството на водите е разработена, за да осигури информация за използването на водата за хуманитарни цели, отчитайки само тези елементи на екологичното качество, които имат пряко въздействие върху използването на водите. Тя има еднакво отношение към всички водни обекти, без да прави разлика между различните категории води или видове водни обекти. Класификацията се основава най-вече на елементите на химичното качество, но и на някои биологични елементи (хигиенни показатели, хлорофил и цъфтеж на водораслите). Критериите и праговите концентрации са представени в Таблица IVb.3.

• 
  Класификация на речните екосистеми на Агенция за околна среда (Англия и Уелс)
  

Класификационната система на речните екосистеми в Англия и Уелс е представена в Таблица Анекс IV.4. Използваните физикохимични стойности могат да бъдат получени от данни от наблюдение или моделирани резултати. Приема се, че категории 1 и 2 осигуряват условия, подходящи за популациите на сьомга и сипринид.

• 
  Германски инструмент за оценка на въздействието (LAWA)
  

Данните за състоянието на водния обект, получени от контрола на околната среда трябва да се проверяват. Данните за състоянието на водния обект се използват основно за прогнозиране на въздействията от видовете натиск и се отчитат според качествените цели и общите критерии. Ако не са недостатъчни, е необходима оценка или използване на модел, основаващ се на установените видове натиск. Оценката на вероятността от непостигане на добро екологично или химично състояние в рамките на определен период на наблюдение се извършва въз основа на критериите, представени в Таблица Анекс IV.5.

• 
  Френски подход SEQ въз основа оценка на качеството
  

• 
  Схема за оценка на качеството на водата (SEQ система), която включва водни, биологични и физични средства. Тя се използва за течащи, неподвижни, преходни и подпочвени води;
  
• 
  Процедура за набиране на статистическа информация за качеството на водата, която се прилага само в съответствие с препоръките на EEA EuroWaternet и процедура за създаване на сметки за качеството на водата по общата методология на Eurostat/UNECE.
  

Системата SEQ се използва за качествена оценка за всяка наблюдавана точка на база данните от наблюдение. Тя включва три работни инструмента:

2. SEQ-Bio за оценка на биологичното качество на потока;

3. SEQ-Physical за оценка на изкуствено създаденото ниво на потока.
Основният принцип на подхода SEQ е, че различните видове ползване или функции на всеки воден обект трябва да се оценяват чрез детерминанти от същия вид или чрез използването на същите ефекти. За да се оцени качеството на водата на потока, например, SEQ-Water използва 15 показателя (“altérations”), всеки от които се състои от детерминанти. Оценката се извършва чрез прагови таблици (виж Таблица Анекс IV.6 например), които дефинират категориите. Индексът се изчислява чрез алгебрична функция за праговите стойности.
След това SEQ-системата изчислява индексите (мащаб 0-100) за евентуалните способности на водата по отношение на биологията, (което е тясно свързано с физикохимичния състав на екологичното състояние, описано в директивата), и индексите за готовността на водата за ползване (например питейна вода, за развлечения и т.н., според потребностите).
Индексът може да се представи на втория етап в 5 категории. Тези категории за представени с класическото описание в пет цвята (синьо, зелено, жълто, оранжево, червено). Категориите представят същата степен на въздействие на водния обект. Следователно, категориите могат да бъдат сравнени между описание и функции, което осигурява на втория етап да бъдат използвани комплексни методи за обединяване.
Таблица Анекс IV.6: Пример за оценъчна решетка SEQ, показател “осоляване”, използване: питейна вода, средство: подпочвени води (източник: http://www.eaufrance.tm.fr/francais/etudes/pdf/etude80.pdf).

Версия 2 на SEQ ще бъде пусната скоро с нов компютъризиран инструмент. Той включва всички 33 приоритетни вещества, дефинирани в анекс Х от директивата.
Пълни подробности ще намерите в PDF формат, който можете да заредите от http://www.eaufrance.tm.fr/ (зареждането от страниците е възможно само на френски език).