Новото разбиране на връзката в живота



страница19/46
Дата11.01.2018
Размер5.58 Mb.
#44452
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   46

20.ИЗПЪЛНЕНИЕ ВОЛЯТА



Размишление.

Нарядът.

Прочете се 4-а глава от Лука.
При четенето на Словото трябва да се опитвате да наме­рите връзката, която съществува между всичко казано. Има една връзка, която е всякога непреривна. Във вашия ум може да изпъкне мисълта, че Христос имаше силата да изпъжда бе­совете. В тази глава виждаме как, когато им е говорил, ця­лото събрание се разгневява. Хващат Го, искат да Го хвърлят някъде. Недоволни са от Него. Но Той ги укротява и си заминава. Всеки от вас може да направи това, което Хрис­тос е направил. Че, ако не може да направи това, което Хрис­тос е направил, то всичките усилия са напразни. Хрис­тос е започнал да изпъжда бесовете, но вие трябва да отидете в пустинята и да станете господари на духовете, да ги изпъ­дите. Във вас има толкова духове, че често пъти не знаете вие ли сте или не. Много нещо се опитвате да си обяснявате с темперамента, с наследството. Никакъв темперамент, ни­какво наследство. Ако си ял мъчносмилаема храна, наслед­ство ли е това? Ти усещаш, че храната е лоша ­ не яж такава храна, по-добре да си гладен. Вие очаквате да дойде Христос, да изпъди от вас духовете. Може би ще дойде някой път. Ние виждаме, че когато дойде в Израиля, Той не изпъди всич­ките духове, а само някои. Тези духове, които бяха в хо­рата, те си останаха. Той си замина, без да ги изпъди.

Христос казва: “По-големи чудеса от тези ще правите.” Идва­нето на [Христа се ознаменува с] това, че даде власт на вярващите да се очистят. Това е най-великата работа. Щом можеш да направиш това, то и другото е лесно. Най-мъч­ното е да спечелиш пари, да ги изхарчиш е лесно. Но когато ги печелиш грош по грош, тогава е мъчно. Изгревът е пълен с доста духове на шепотничество. Хем такива, с опаш­ки. Светските хора пари печелят, вземат, дават, и тук има нещо изопачено. Какво се придобива така? Нищо не се при­добива. Хората имат слабост. Не зная дали има някой човек, който да няма никаква слабост. Всичките хора, без раз­лика, си имат слабости, но някои слабости се виждат, а някои не се виждат. На Земята има да се борим най-първо със слабостта. Не е лошо човек да има известна слабост. Ду­мите “не е лошо” няма какво да обяснявам. Слабости не тряб­ва да има. Например човек е наследил известна слабост. Хва­нал е ревматизъм. По три пъти се молиш на ден, а пък бо­ли те кракът. Ревматизмът те хванал. Дяволът се загнез­дил в краката ти. Ти се молиш, но той си стои. Със зехтин го ма­жеш, с газ го мажеш, с мехлем го мажеш, на бани ходиш две-три лета и едва за две-три години можеш да го изкоре­ниш. Но има и по-лесен начин. Сегашните хора искат лесния начин. Всичките тези духове излизат с пост и молитва. Не този официален пост, който знаете. Пост с пълно въздържа­ние от храна и лоши мисли. И когато постиш, трябва да заб­ра­виш външния свят, какво става по света, да не искаш да знаеш, да не те интересува. Ще се молиш да излизат лошите духове.

Ако дойде днес Христос в света, светът пак ще си остане та­къв, какъвто си е бил. И след 2000 години хората пак ще про­повядват, че Христос така и така е правил. Има една ра­бота, която трябва да се свърши. Всички трябва да станете едно с Христа, по стремеж да почнете да работите. Да сте го­тови за Царството Божие. Сега има един лесен начин. Казва се: “Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спа­сен ти и домът ти.” Правили ли сте опит с този стих? Така да повярвате, че наистина да се спасите?

Ако ви повика Господ и ви изпрати да работите, да свър­шите някаква важна работа, как ще започнете да работите? Някои от вас ще се откажете, не знаете как да започнете. Не сте готови. Защото има една обективна страна. Някой каз­ва: “Повярвай в Господа.” С това не се започва. Вие ще започ­нете както земеделеца. Най-първо ще впрегнете воло­вете си, ще отидете на нивата, ще я изорете по всички пра­вила. Втория път пак ще отидете, ще носите семето си и ще го хвърляте и ще завлечете това семе. И трети път като оти­дете, ще отидете да жънете нивата. После ще има резултат. Значи има оране, сеене и жънене. А пък вие всички искате да ви командироват наготово. Някъде ако няма какво да се жъне, ще ореш и ще сееш.

Това е сега задачата на един християнин. На стария хрис­тиянин задачата е да се подмлади. Не външно, но вътрешно да се подмлади. Дрехата ви остаряла и след време трябва да си купите една нова дреха, трябва да спестите пари за новата дреха. Дрехата даром се дава, но все трябва да платите нещо за нея. Защото в Невидимия свят съществува един закон: Като ти дадат една дреха и ти си недоволен от нея, ти ще я опо­рочиш. И всички вие, които сте дошли на Земята да си из­платите дрехата... Седите и сте недоволен от живота. Че защо ви е този живот? Дадоха ви една дреха, защо не бяхте до­волни от нея? Срещал съм много хора, които казват, че са недоволни, защото не са като онзи, богатия човек. Този, бо­гатият човек, има други недъзи и то какви тежки недъзи! Ти си сиромах, но твоето положение е много по-изгодно, от­колкото положението на онзи, богатия човек. Разправяше ми един: Оженил се за една много видна цигуларка, вир­туозка и всички облажавали мъжа є, но той казва: “Тя свири много хубаво, наистина, но по два пъти на ден ме бие.” Свет­ските хора, да те бият ­ иди-дойди, но когато един религиозен човек те бие? Защото цигуларката е един религиозен човек.

Мисълта, с която трябва да се позанимаваме, е: Човек да бъде силен, да бъде в състояние да заповядва на духовете. Той трябва да знае, че е силен и да не се обезсърчава. Гла­дувал е три деня ­ няма какво да се обезсърчава. Няма да умре. Няма какво да се обезсърчаваш, защото, ако ще умреш, и да се обезсърчаваш, и да не се обезсърчаваш, ще умреш, как­во от това? Най-добре умри без обезсърчение. Дошли са ле­кари и ти казват, че след 3­4 дни ще отидеш на онзи свят. Как­во трябва да правиш? Кажи: “Няма да умра!” И няма да ум­реш! Има много примери. Човек казва: “Няма да умра, нищо повече!” Защото да умре човек не е по Божията Воля. Бог не направи хората да умират. Смъртта дойде по съвсем дру­га причина. И следователно, ако вие не отхвърлите при­чината, то смъртта не може да има власт над вас.

Казвам сега практическата страна. Светът е създаден, Бог работи върху нас. Той иска ние да разбираме Неговите за­кони и да прилагаме тези закони. Младият се извинява, че е млад, сега ще си поживее, пък като остарее, тогава ще при­ложи. А пък старият се извинява, че е стар и че не може да ги приложи. Жененият се извинява, че има жена и деца, и като отгледа децата, тогава ще започне да работи за Бога. Уче­ният се извинява, че има научни изследвания и като свър­ши своите изследвания, тогава и той ще се посвети на духов­ното. Това е кривият път. Ученият човек със своята наука може да служи на Бога. Той на жена си и на децата си може да покаже как се живее по Бога, стига да иска. Вълчето тряб­ва да прилича на вълка. Агнето трябва да прилича на овцата. Ор­лето трябва да прилича на орела. Птиченцето ­ на майка си. Всяко нещо трябва да прилича на баща си и на майка си. Ако вие не приличате на майка си, тогава какви ще бъдат де­цата ви? Аз ви казвам един начин за гледане. Отвън какви сте? И отвън какви са хората, аз зная, и отвътре зная какви са. Познавам хората толкова добре, колкото себе си. Зная кол­ко е опак човек. Той е толкоз опак, че за пет пари цяло ед­но село изгаря, с всичките хора. И ако Бог не беше Любов и милост, както ние Го предизвикваме, Той досега би очис­тил света. Ако Бог се сърдеше както ние се сърдим, Той би очистил света. И би направил друг свят. Няма да му струва много.

Христос е ходил на планината ­ дали умствено или реал­но, не е важно, но според едното схващане дяволът се е явил мате­риално. И по първия, и по втория начин да е, принципът е верен. Дяволът казва на Христа: “Като си син Божи, на­прави камъните на хляб.” А пък Христос казва: “Не само с хляб ще бъде жив човек, но и със Словото Божие.” То е по-мощ­но, по-силно. Словото е по-силно. Един камък, колкото и да е голям, може да падне, да направи някаква пакост. Пред­ставете си, че една дума излиза от устата на един цар и ми­лиони хора чувствуват благото, силата на тази дума. Каква е силната дума, която излиза от един чист ум? Само от един цар? Също така, ако ти седиш и кажеш: “Ще бъда здрав”, и ста­ваш здрав. Важното е да вярваш. Една американка е боле­дувала 12 години, лекували са я най-видните лекари и са я считали за инвалид, но тя повярвала, че е здрава, станала от леглото и почнала да ходи.

Има вяра, която изключва абсолютно всяко съмнение. Ще кажеш: “Да бъда здрав, нищо повече.” И ще бъдеш здрав. Но щом се съмняваш и кажеш: “Сега не може, може да се ми­нат няколко седмици”, всичко пропада. Много сестри и бра­тя са правили опити и някой път опитите не излизат спо­лучливи, но и някои опити са излизали сполучливи. Няма ни­що. Един опит. Втори опит, трети опит. Дотогава ще пра­вите, докато добиете една положителна опитност, и един резул­тат. Един ден ще ви поставят като учители, да пропо­вядвате на хората. Как ще проповядвате, ако нямате положи­телни резултати от вашите опити? Вижте какво прави фа­кирът. Вземе, че си разреже ръката, след това събере отря­заното място, тури си другата ръка отгоре, концентрира ума си и, чрез закона на Вярата, след няколко минути всичко е за­здра­вяло. Разпори си корема, събере го после, тури ръцете си, концентрира се и след 20 минути коремът заздравява. Този човек е правил хиляди опити и знае законите, че много не­ща могат да станат само когато човек знае как да ги на­прави. Това зависи от неговия ум.

Сега, всички вие имате едни стари възгледи. Най-първо, тряб­ва да се освободите от своите възгледи. Може да кажете: ня­кои неща не са разумни и как ще станат? Някой може да отива до една крайност и да мисли следното: че без да работи, как­вото помисли, ще стане. Има неща, които, като помисли чо­век, може да станат. Но има неща, които, колкото и да мис­ли, не могат да станат. Но ние говорим за неща, които, ка­то помислиш, могат да станат. Имаш някой път настро­ение тъжно. Тук преди известно време една млада сестра се чувствувала като че е изоставена, изгонена, не може да наме­ри покой в себе си и ми разправя своите опитности. Аз є ка­зах: Отде е влязло това кукувиче яйце в тебе? Какви до­казателства имаш, че си изоставена? Ти имаш само едно само­чувствие в себе си и нещо, което не е вярно. Ти имаш една чужда опитност сега. Това настроение не е твое. Ти се чув­ствуваш изоставена. Най-първо, Бог, Който те е пратил на Земята, Той не те е оставил. Ти живееш, здрава си. Това по­казва, че Бог не те е оставил. Или някой ще каже: “Аз не те обичам.” Казвам: Това е твоя работа. Това е една твоя смет­ка. Че не ме обичаш, това не е моя сметка. А това, което аз върша, това е за моя сметка. Щом той не ме обича, то си е за него, не е за мене. Аз ще започна да се безпокоя защо да не ме обича! Ето кукувичето яйце.

Най-първо, разчитайте на онази любов, която е вътре във вас. На Любовта Божия, която е неизменна. Разчитай на Бога, разчитай на това, което е неизменно. Човешката лю­бов е посторонна*. Най-първо се запознай с Любовта, ко­ято е неизменна, на която може да разчиташ. Защото този човек може да има известни съображения. Някой казва: “Аз не те обичам.” Казвам: Ти ще ме обичаш някой път. “Как?” Каз­вам му: Ще ме обикнеш, ще видиш. Направя му някоя услуга или му дам 10­20 хиляди лева. Той си потрива ръцете и казва: “Много добър човек бил той.” Аз мога да накарам все­ки човек да ме обича, но не постоянно. Купя му дрехи, една хубава игла, един хубав апартамент. Дам му пари да се раз­хожда в Европа. Купена любов е това. Може да я купиш. Лю­бовта се купува както другите работи. Продава се и се ку­пува нашата любов. Сега аз говоря за една любов, която нито се купува, нито се продава, а е както въздуха, който може да възприемаш. Колкото може да възприемеш, твоя е, а колкото не можеш да възприемеш, не е твоя. За мене лю­бовта е както въздуха. Следователно на някои места тази лю­бов е по-чиста, а на някои места тази любов не е толкова чиста. Когато аз искам да я опитам, аз отивам по високите пла­нински места. Не на тия места, дето са живели хората, те са опетнили тази любов. Човешките мисли я опетняват.

Една млада сестра ми разправи една друга опитност. Каз­ва: “Учителю, не зная какво да правя. Аз съм млада сестра, ня­кой млад брат се е заинтересувал от мене, идва, приятно му е и седи час-два при мене и си отива късно. Казват другите хора: “Тази работа не е хубава.” Какво да правя с него?” Каз­вам: Нека мислят хората каквото искат. Ти нали знаеш себе си. Ще дойде една мисъл. Каква мисъл? Една от двете. Ако този брат е добър, неговото ходене при младата сестра е за добро. Ако е лош, за зло е. Едно от двете. Но има една по­тайна любов, която всякога носи големи страдания на ко­гото и да е.

* посторонен ­ книж. остар. страничен, външен.

Старите сестри не влизат в положението на младите и мла­дите не влизат в положението на старите. И всички гле­дате много обективно на любовта. Право е, но онова, което вие изисквате, по Изгрева, от изгревчани, е много нещо, за да бъдат такива, каквито искате. Те трябва да са светии от първа степен, а всичките тук не са светии, това са ученици. Ня­кои са от трета степен, други ­ от втора степен. До втора сте­пен има. До първа степен още ученици няма, а пък те ис­кат светии! Аз намирам несъобразността там, че това, ко­ето изискват от тези хора, те не са в състояние да го направят. След време може. Аз, запример, забелязвам следното. Зает съм с някоя мисъл, но виждам, че един човек иска да ме по­­сети. Аз бързам, имам належаща работа, той не влиза в мо­­ето положение и аз му казвам: “Не мога да те приема.” Но представете си, че нямам и 4­5 минути в момента свобод­ни. Той се усеща обиден. За какво се обижда? В мене ли е ви­ната или е в него? В дадения случай и в мене има една греш­ка, и в него. В мене има една погрешка, че аз не тряб­ва­­ше да слизам, а трябваше да чакам да замине той, за да не ме срещне. А пък той трябваше да знае, че аз съм зает и тряб­­ва да бъде умен и деликатен, да щади времето ми. И аз трябва да бъда умен. Ако и двамата сме умни, няма да има никакво противоречие. Аз съм зает със своя работа и той е зает със своя работа.

По някой път какви ли не смешни работи съм имал. Ня­кой казва: “Имам голяма нужда да видя Учителя.” И в как­во седи важността? Той ще каже: “Като тръгнах от село, мо­ята съседка я боли коремът. Не можеш ли да ми кажеш с как­во да се лекува?” Какво ще му кажа: Две супени лъжици зех­тин. И се свършва работата. Много важна работа: той като тръгнал, неговата съседка я заболял коремът. И той пита какво да прави тя. Всяка сутрин и вечер по една супена лъ­жица зехтин. Какво друго да кажем? Да є кажа да пие топ­ла вода ­ тя не е свикнала още. Да є кажа, че трябва да си дъвче добре храната, не е удобно. Виждам веднага причи­ните кои са. Тази жена, за да я боли коремът, тя е първо спри­хава, нервна е. Между нейните мисли и чувства има дисо­нанс. Аз зная съвършено добре причините. Дървеното масло е хубаво лекарство в случая. И след 3­4 месеца ми казва той: “Учителю, като взе жената зехтина, отиде си болестта.” Дървеното масло поглъща всичките киселини от нервната система. Много лесно се трансформира състоянието.

Има една много важна страна. Сериозна страна. Ако ние непрекъснато искаме от Бога това-онова, един ден тези сму­щения ще се възвърнат върху нас. И като отидеш при Бога, не се оплаквай много, не искай дреболии. Но се помоли кратко, ясно, чисто, точно кажи какво искаш от Него и дълги мо­литви не Му казвай. Три думи да Му кажеш, но точно, кон­кретно.

Ако искате да прогресирате, започнете със закона на своето самовъзпитание. Самообработване. Две сестри сега се скарали и трябва да пратим още няколко сестри, за да ги при­мирим. И това не е лошо, но хубаво е сам човек да се при­мирява. Една сестра разправяше, че я напуснал мъжът є и тя 3­4 месеца не могла да се събере в кожата си. Един ден є дошла мисълта: “Та, най-после, аз не съм се родила за­ради него. Ще го напусна, ще си вървя. Че не ме обича, и то­ва не ми трябва. Аз не съм дошла да служа на него. Не иска той ­ не иска. Аз не съм причината. Да си върви, където ще.” И като дойде тази мисъл в мене, аз се успокоих. И не се мина един месец, той ми писа едно писмо, в което се разкайва малко. Аз му казвам: “Аз засега съм добре. Там си стой. Защо идваш пак да се смущаваме? Нека да си живеем далече. Защото нашите неестествени мисли ни причиняват много големи пакости.”

Когато у тебе има всичката добра воля, но хората не искат да живеят с тебе добре, остави ги спокойни, свободни, не се безпокой. Остави това на Божествения Промисъл. Бог да уреди работите. Тази работа не принадлежи на тебе. Ако хо­рата в една държава не живеят добре, това не зависи от тебе. Остави това на Бога. Ти ще кажеш: “Аз ще се помоля.” Ти ще се помолиш, но остави на Бога да оправи тази работа. Все­ки може да оправи работите в себе си с помощта на Бога. Ако държите този закон, много по-малко страдания ще имате, отколкото сега имате. А пък ако не боравите с този за­кон, ще имате едно изпитание и непременно ще дойдете до същото място, до същия закон.

Небето е място на същества, които са станали напълно гос­подари на своите слабости. Някой казва: “Аз имам извест­на слабост.” Царството Божие не е за слабите. Царството Божие не е за децата, а за силните, за разумните същества. Цар­ството Божие е място, дето живеят разумни души, които се разбират и всеки човек там е толкова внимателен, че той счита интересите на другите хора като свои интереси. Той не поставя своите интереси по-горе от интересите на другите хора. Вие се приготвяте да влезете в този, новия живот. То­гава на Земята можете да опитате. Живеете между хора, които не ви разбират ­ вие се опитайте да имате мир в душата си. Първите християни ги били и те се връщали радостни и ве­сели, че са ги били. Колко е мъчно, след като си изгубил бо­гатството, да поблагодариш на Бога, че си се освободил от една тревога, от един товар. Болен си ­ благодари на Бога. Пак ще оздравееш. Болестта не значи, че ще умреш. При бо­лестта ще научиш нещо. При сегашните условия болестите са едно благословение. Ако знаеш как да се отнасяш с хората и условията, ти си в новия живот.

Важното е да работите върху себе си. Силата на човека седи в това: Онова, което може да направите върху себе си, е на първо място, а другите неща са посторонни и те ще дойдат, когато трябва. Мнозина братя и сестри са ми казвали: “От амвона лесно се проповядва, но вкъщи мъчно се изпълнява.” Съгласен съм. На амвона обаче нищо не се по­стига. По някой път аз чета Библията. След това, като изляза вън, правя опит. По някой път аз държа едни хубави дълги речи. На вас не съм държал такива хубави речи, както на себе си. Някой път трябва да ви изнеса някоя реч, каквато дър­жа на себе си. Вие по някой път трябва да държите такива кра­сиви речи. Защото има една такава страна на живота: Всич­ко, каквото се случва в света, е за добро. За добро е само ако го разбереш. Ако не го разбереш, не е за добро. От­краднете. За добро ли е? Не е за добро. Но ако го раз­береш, за добро е. Ще видиш добрата страна.

Един млад брат го хващат, понеже студентите правили бунт и го набедили за един студент бунтар. Турили го в зат­вора. Десет дни стоял там и казва той: “Много работи нау­чих.”

При всичко онова, което ни се случва тук, вие не може да намерите по-хубаво място от Изгрева. Ако вие на Изгрева не може да използувате условията, тогава къде? Като изле­зете от Изгрева, вашето положение ще бъде далеч по-лошо. На Изгрева вие имате най-благоприятните условия да при­ложите доброто, да се самовъзпитавате и да знаете какво нещо е Божественото учение. Има и теоретически работи тук, но има и практическа страна. На Изгрева вие имате най-благоприятни условия. Аз не искам да ви поправям, но оно­ва, което знам, е: Невидимият свят смята Изгрева като един малък оазис и ако вие не знаете да се ползувате от него, вие губите.

Вие някой път се интересувате от това как другите хора жи­веят. Аз посещавам всички религиозни общества: и православните църкви, и евангелските, и теософите. Какво са проповядвали учителите в миналото, знам. Какво пропо­вяд­ват сега, също знам. Има само един метод за прилагане на Божественото учение. Много пътища има. Ти не можеш да приложиш каквото и да е учение без любов. Степента на твоето разбиране ще зависи от степента на твоята любов, ко­ято имаш към Бога. Този закон е такъв. Той е верен и в едно семейство. Ако жената обича мъжа си, ако майката оби­ча дъщеря си и сина си, ако дъщерята обича майка си, то­гава работите лесно стават. Там, дето има любов, работите лес­но стават. Дето няма любов, стават мъчно. Това е вярно и в науката. Дето е любовта, там работите лесно стават и доб­ре се нареждат. Някой път ние готовите работи, които имаме, не може да използуваме, а започваме нови работи.

Когато издавахме беседите под заглавие “Сила и живот”, право­славните издадоха “Вяра и живот”. Защо “Вяра и жи­вот”? Вярата и животът имат съвсем друго отношение, а сила­та и животът ­ друго отношение. Силата може да ти по­мага на живота. Те не знаят, че вяра може да има само един човек, който е силен. Силният човек има вяра. Щом аз имам любов, любовта е вече сила. Любовта, следователно, ще произведе вярата. Не вярата създава любовта, но вярата ста­ва условие за любовта. Любовта е, която е източник. вя­рата е барометър, да се покаже колко е любовта. Вярата е в умствения свят вече.

Яков и Павел спорят. Първият казва: “с дела”, а вторият каз­ва: “с вяра”. И единият, и другият поддържат своята теза. Ако четете 13-а глава от Първо послание към Коринтяните, ще видите колко хубаво е писал апостол Павел там: Най-голя­мата от всичките е любовта, която никога не отпада. Вярата и надеждата са едно последствие. Те произтичат от закона на Любовта.

Ако вие имате любов към Бога, то е нормално състояние. Не се старайте да определите какво нещо е Бог. И когато имате любов към Христа, не ходете да Го търсите в историята къде е бил, как се е родил. Хубави са тези работи, ня­мам нищо против това. Де се е родил. Къде е стъпил Хрис­тос преди 2000 години, на каква местност. Че, Христос казва: “Преди да беше Авраам, Аз бях.” Апостол Павел казва, че ние не познаваме вече Христа такъв, какъвто беше на Земя­та. Тъй че ние не познаваме Христа като онзи, слабия, с ко­гото се подиграваха еврейските равини, но познаваме Хрис­та като силен, да покаже пътя, по който трябва да вър­вим. Бъдете едно с Христа, където и да сте, развийте закона на Любовта, после ще дойдат вярата и надеждата.

Как искате вие да започнете живота си? Ако аз се моля, щях да се помоля на Бога да ми даде сила, знание, мъдрост, лю­бов, истина, свобода. Ще кажа: Дай ми, Господи, сила, зна­ние, любов, мъдрост, истина и свобода. Знанието трябва да знаем как да го добием и как да го използуваме. Също и мъд­ростта трябва да знаем как да я използуваме. И любовта тряб­ва да знаем как да я употребим. Също истината и свобо­дата, които Бог ни е дал. На всички ви трябва малко повече сила. Не само мускулна сила, но и мозъчна сила. Не само сърдечна сила, но и сила, която подкрепя живота, сила, която е свързана с вечния живот, с това непреривното, Божестве­ното. Защото е казано, че Бог е всесилен. Говоря за силата, която излиза от Божието всесилие.

Аз ще свърша с един пример. Това, което ви говорих, ето как трябва да го разбирате, ето как може да си помогнете. Пред­ставете си, че покрай вас е минал един човек и е оставил десе­тина хубави видове семена. Вие ги оставяте в стаята си, дър­жите ги в изправно положение. При това животът ви е не­сносен и се оплаквате, че не ви върви. Приятел ви пита: “Ня­кой добър човек минал ли е покрай вас?” Ти казваш: “Ми­на и остави тези семена.” Казва ти приятелят: “Аз ще ти кажа какво ще направиш с тези семена. Посей семената, ко­ито той ти е оставил, от тях зависи твоето щастие. Нека за­почнат да растат и от техните плодове ти ще бъдеш щаст­лив.”

Не търсете своето щастие извън себе си. Вие понякога каз­вате: “Каквото Господ иска.” Но знаете ли какво Господ ис­ка? Казвате: “Да бъде Волята Божия.” Това е хубаво, да бъде Волята Божия. Христос казва: “Отче наш, Който си на не­бесата, да се святи Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на Земята.” Зна­чи, коя воля? Онази Воля, на която всички разумни съ­щест­ва служат. И като почнем да служим на тази Воля Бо­жия, веднага нашият живот ще се изправи. Не че вие се раз­ли­чавате от тях. Вие трябва извършите Волята Божия така, както те я вършат.

Сега можете да кажете: “Аз се трудя.” Във вършенето Во­лята Божия няма никакъв труд. То е най-приятната ра­бота, която човек може да има. Никакъв труд, никакво мъче­ние, никакви спънки. Мъчнотии има преди да се научиш да вър­шиш Волята Божия, но щом се научиш да я вършиш, по-ху­бава и по-приятна работа от нея няма.

Почнете със себе си ­ дето имате някои дивачки, да ги приса­дите с хубави плодове. Дето има празни места, посаж­дайте. Имате известни лоши навици ­ не се безпокойте. Спри­хав сте ­ нищо не значи. Това е отлична енергия. Впрег­ни тази енергия на работа. Обичаш да говориш ­ отлична работа. Говори обаче навреме и само хубавото. Но ти кажеш: “Не мога аз да се науча.” Не е вярно. Като спиш, ти мълчиш. Щом се събудиш, не може да мълчиш. Ще кажеш на жената: “Дай да ядем, дай тигана, сложи трапезата. Дай легена!” Какво лошо има в това? Защо ще се оплаква жената? Няма по-интересно нещо от това да ти говори един човек. Вие тряб­ва да сте живели между 10 000 умрели, 10 години между тях в мъчение и в мълчание и като дойде един жив човек да ви говори, ще видите каква сладчина е да ви говори човек.

Онова, което Христос е направил, постарайте се вие да го направите в себе си. Не чакайте Царството Божие да дойде на Земята, или да дойде Царството Божие във вас и ако не дой­де сега, закъснели сте. Вие не чакайте да станат прео­бразования в България и в целия свят, но във вас всичко да стане съобразно Царството Божие и да кажете от днес ната­тък: “Царството Божие е в нас, ние живеем в Царството Бо­жие.” Това е нова реформа.

Да останат следните положения: Първо, Волята Божия без любов не може да се изпълни и на хората на Земята пак без любов не може да се служи. Любовта в Божествения свят и любовта в човешкия свят имат еднакво приложение. И в нашия живот, и в дома, дето няма любов, тези работи не оти­ват добре. В дом, в който има любов, работите добре оти­ват. Същото е и за обществото. И като има любов, тя заличава всички погрешки.

Изгревът трябва да бъде такова място, където всички тряб­ва да се повдигнете. Някой път казвате: “Ние сме по-горе от другите хора.” Аз другояче разглеждам въпроса. Аз имам друго разбиране за добрия човек. Според мен добър чо­век е онзи, който иска да живее, както добрите хора искат да живеят. Той се въодушевява от всички добри хора, които жи­веят по Земята, и каквото добро види, казва: “Това е хубаво.” Добър човек е онзи, който вижда доброто във всички хора и веднага го прилага. Той никак не обръща внимание на техните лоши страни и като види нещо добро, казва: “Много хубаво е това, и аз ще направя така.” И на вас препоръчвам: Поддържайте и насърчавайте всяка добра постъпка в себе си и у когото и да е, без разлика!


Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния Живот на Бога, на Единния, Вечния Бог.


20-о утринно неделно слово,

държано от Учителя

на 4.II.1934 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев.





Каталог: wp-content -> Beinsa%20Douno -> Utrinni%20slova
Utrinni%20slova -> Първият момент на любовта
Utrinni%20slova -> Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Красотата на Душата
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Последното Добро
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Обичайте и радвайте се
Utrinni%20slova -> Изпитът на любовта
Utrinni%20slova -> Абсолютната Истина
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Плодовете на Любовта
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Трите Родословия
Utrinni%20slova -> Петър Дънов Той Създава Утринни Слова


Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   46




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница